№ 11136
гр. София, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20221110168007 по описа за 2022 година
Предявен е от М. Г. П. срещу Л. С. К. осъдителен иск за сумата от 7 658
лeва, ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на исковата
молба - 14.12.2022г. до окончателното плащане. Твърди се, че при условие, че
Л. К. е наследник на Р. К., ответникът се е обогатил за сметка на ищцата, която
е изпълнила едно чуждо задължение по изпълнително дело за заличаване на
възбрана за имот, за който ответникът твърди, че е собственик по наследство.
Ищцата поддържа, че е собственик на апартамент № **, находящ се в
********************************** с приемане на наследството от Р. К.
по опис като наследник от пета степен по съребрена линия. В това си качество
е заплатила задължението на наследодателя си по изпълнително дело за
заличаване на възбрана върху недвижим имот. При условие, че собственик на
процесния имот е ответникът, който се твърди, че е такъв по силата на
констативен нотариален акт като наследник от четвърта степен по съребрена
линия, ищцата счита, че същият дължи да й върне сумата, представляваща
платено от нея задължение по изпълнително дело в размер на 7 658 лева, тъй
като се касае за заплащане и изпълнение от страна на ищеца на едно чуждо
задължение по изп. дело № 216/2019 г. на ЧСИ Д..
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба с
изразено становище за неоснователност на предявения иск. Излага подробни
съображения, че претендираната от ищцата сума, представлява изпълнение на
чуждо задължение поради грешка и следва да насочи претенцията си към
взискателя за погасеното задължение, а не към ответника.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните, намира следното:
Съдът, като съобрази въведените от ищеца фактически твърдения,
основания и петитум в исковата молба и уточнителни молби приема, че
1
точната правна квалификация на иска е такава по чл. 74 ЗЗД. Дадената от
ищеца правна квалификация по чл. 59 от ЗЗД не обвързва съда, а основанието
на един иск не е правната му квалификация, а фактите на които се основава,
които в случая правилно са установени в първоинстанционното производство.
Между страните не съществува спор относно фактите и тяхната
последователност: Р. Г. К.а е починала на 02.03.2016 г. Ищцата е роднина на Р.
К. по съребрена линия от пета степен, а ответникът е роднина на Р. К. по
съребрена линия от четвърта степен. Р. К. е оставила към момента на
откриване на наследството си актив: апартамент № ** , в
**********************, придобит по силата на договор за продажба на
държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 1991
г. и пасив: задължение към В. П. И., ЕГН ********** в размер на 6000 лева
въз основа на изпълнителен лист, издаден въз основа на решение №
2380/19.12.2014 г. по г.д. № 2040/2014 г. на САС и Решение № 7584 от
12.11.2013 г. по гр.д. № 3708/2012 г. на СГС.
С Определение № **266/24.01.2020 г. на СРС, 117 състав ищецът е
приел под опис наследството на Р. К.. С влязло в сила решение №
2380/19.12.2014 г. по г.д. № 2040/2014 г. на САС и Решение № 7584 от
12.11.2013 г. по гр.д. № 3708/2012 г. на СГС, Р. К. е осъдена да заплати на В. П.
сумата от 6000 лева за водене на делото. Въз основа на изпълнителния лист е
образувано от взискателя В. И. изпълнително дело № 216/2019 по описа на
ЧСИ И. Д., по което като длъжник след смъртта на К.а е конституирана
ищцата и същата е поканена да заплати сумата в общ размер на 7630 лева към
04.02.2020 г. / виж покана за доброволно изпълнение от 05.03.2020 г.на л. 61/.
С поканата едновременно е наложена възбрана върху Апартамент № **, на
************** на осн. чл. 428, ал. 1 ГПК, видно и от вписване в имотен
регистър, и е поканена М. П. в двуседмичен срок от получаване на поканата да
плати доброволно задължението, в противен случай е предупредена, че
съдебният изпълнител ще пристъпи към принудително изпълнение върху
притежаваното от нея движимо и недвижимо имущество по реда на ГПК.
Между страните е безспорно, че М. Г. П. е платила на 23.03.2020 г.
сумата от 7658 лева по изп. дело № 216/2019 г. по описа на ЧСИ И. Д.,
образувано от взискателя В. П. срещу Р. К. въз основа на изпълнителен лист ,
издадена въз основа на решение № 2380/19.12.2014 г. по г.д. № 2040/2014 г. на
САС и Решение № 7584 от 12.11.2013 г. по гр.д. № 3708/2012 г. на СГС.
На 24.06.2020 г., Л. К. – роднина на Р. К. по съребрена линия от четвърта
степен се е снабдил с констативен нотариален акт за признаване на Л. К. за
собственик по наследство на апартамент № ** , в **********************.
На 10.09.2020 г., Л. К. е продал имота на А. В.. С влязло в сила решение по
гр.д. № 24632/2020 г. на СРС е отхвърлен предявения на осн. чл. 108 ЗС иск от
М. Г. П., ЕГН ********** да бъде признато за установено по отношение на А.
С. В., ЕГН **********, че М. Г. П. е собственик на следния недвижим имот:
Апартамент с идентификатор *************** по КККР на
******************************************** с площ от 29,98 кв.м. на
основание наследствено правоприемство от Р. Г. К.а и да бъде осъден А. С. В.
да предаде владението върху описания имот като неоснователен. В
2
мотивната част е прието, че Л. К. е наследник на Р. К. по съребрена линия от
четвърта степен / първи братовчед на Р. К./ , поради което по силата на чл. 8,
ал. 4 от Закона за наследството , по-близкият по степен и низходящият на по-
близък по степен изключват по-далечния по степен.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав
приема, че предявеният иск е основателен. Поначало всеки, който изпълни
чуждо задължение, когато има правен интерес от това, встъпва в правата на
кредитора. Връщането на сумата се дължи по общото правило на чл. 74 ЗЗД.
Суброгацията е преминаване на правата на кредитора върху едно трето лице,
защото това трето лице е удовлетворило кредитора, като е имало интерес от
това. Когато третото лице плаща на кредитора и погасява задължението на
длъжника, то възможността да му се върне обратно това, което е платило,
зависи от вътрешните отношения между него и длъжника: мандат, договор за
заем, управляване на чужда работа без мандат, плащане без всякакво
основание - напр. плащане по грешка, дарение./ така Решение № 821 от
7.07.2008 г. на ВКС по гр. д. № 3703/2007 г., II г. о./ Правният интерес в
съдебната практика се разбира като опасност от настъпване на
неблагоприятни имуществени последици по отношение на изпълняващия
чуждото задължение. Правен интерес е налице тогава, когато имуществото на
третото лице би могло да бъде предмет на претенции или на насочване на
изпълнение от страна на кредитора, какъвто безспорно е налице в настоящия
случай – образувано изпълнително дело срещу М. П., наложена възбрана и
съществуваща опасност от принудително изпълнение срещу притежаваното от
нея имущество при неплащане в срока за доброволно изпълнение.
Същевременно по делото се установи, че задължението, което е платила
ищцата по изпълнителното дело е чуждо. В качеството си на наследник на Р.
К., ответникът Л. К. приема актива и пасива на наследодателя си, като
отговаря за задълженията, с които е обременено наследството съгласно чл. 60,
ал.1 от ЗН. Ето защо, ищцата е платила чуждо задължение, имайки правен
интерес да освободи имуществото си от принудително изпълнение, поради
което с плащането същата се е суброгирала в правата на кредитора срещу Л.
К.. Предвид горното, искът за сумата от 7658 лева се явява основателен.
Противен извод не следва от възражението на ответника, че пасивно
легитимиран да отговоря по иска е кредитора. Суброгирането в правата на
удовлетворения кредитор изключва право на иск за връщане на платеното,
поради грешка, на осн. чл. 56 ЗЗД / така решение 61 от 16.07.2012 г. по
т..д.678/2011 г. на ВКС/. Ето защо, това възражение на ответника се явява
неоснователно.
По разноските:
Ищецът претендира държавна такса, която е в размер на 306,32 лева.
Претендира се адвокатско възнаграждение, но няма представен нито договор
за правна защита и съдействие, нито доказателства за реално плащане.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
3
ОСЪЖДА Л. С. К., ЕГН **********, с адрес:
**************************** на осн. чл. 74 ЗЗД да заплати на М. Г. П.,
ЕГН **********, с адрес: ********************************* сумата от 7
658 лeва (седем хиляди шестотин петдесет и осем лева), представляваща
платена от ищцата сума за погасяване на задължения на Л. С. К. като
наследник на Р. К. към В. П. И. по изпълнително дело № ************** по
описа на ЧСИ И. Д., образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден въз
основа на решение № 2380 от 19.12.2014 г. по гр.д. № 2040/2014 г. на САС,
ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на исковата молба
- 14.12.2022г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Л. С. К., ЕГН **********, с адрес:
**************************** да заплати на М. Г. П., ЕГН **********, с
адрес: ********************************* сумата от 306,32 лева ( триста и
шест лева и 32 стотинки) - разноски в исковото производство пред СРС.
Решението може да бъде обжалвано пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4