РЕШЕНИЕ
№ 13592
гр. София, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20221110137960 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК,вр.чл.112 от ЗЗД
от Я. Й. К.,ЕГН **********,с адрес [**********],с адрес за призоваване
[**********],против [**********],със седалище и адрес на управление
[**********],представлявано от [**********],с искане да бъде постановено
решение,с което да бъде признато за установено,че ищецът не дължи сумата
от 3270,10 лева,поради изтекла погасителна давност.
Ищецът твърди,че на основание влязло в сила съдебно
решение,постановено по гражд.дело № 1511/2009 г. по описа на РС
[**********] е осъден да заплати парична сума в общ размер от 3270,10 лева.
Сочи се,че на 06.02.2009 г. срещу ищеца е издаден изпълнителен лист като
ответникът е носител на вземането,чиято дължимост ищецът оспорва на
основание сключен договор за цесия. Поддържа се,че сумата от 3270,10 лева
включва 1000 лева главница по договор за заем,658,65 лева неолихвяема
парична сума,1322,04 лева лихва за забава за периода 13.01.2009 г. до
08.10.2021 г. и 289,41 лева такси и разноски по изпълнителното производство.
Ищецът се позовава на изтекла абсолютна давност като твърди,че е изминал
период,по-дълъг от десет години и твърди,че не дължи паричната сума. Моли
съда да постанови решение,с което да уважи предявената искова претенция.
Ответното дружество в депозирания писмен отговор оспорва исковата
претенция като неоснователна и недоказана – твърди се,че приложимата
правна норма е уредената в чл.117,ал.2 от ЗЗД и вземането се погасява при
петгодишна давност,твърди се,че е образувано изпълнително дело още през
2010 г.,по което давността е прекъсвана с всяко изпълнително действие,а
соченото от ищеца изпълнително дело е образувано впоследствие. Моли съда
1
да отхвърли исковата претенция.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Видно от изпълнителен лист от 06.02.2009 г.,издаден по ч.гражд.дело №
151/2009 г. по описа на РС [**********],че Я. Й. К. е осъден да заплати на
[**********] сумата от 1000 лева просрочена главница,347,70 лева
просрочена лихва за периода 15.10.2008 г. до 13.01.2009 г.,ведно със
законната лихва върху главницата,считано от 13.01.2009 г. до окончателното
изплащане,както и сумата от 94,95 лева съдебноделоводни разноски.
От приложеното заверено копие от изп.дело № 6/2010 г. по описа на
ЧСИ [**********] се установява,че е образувано по искане на [**********]
на 07.01.2010 г.,молбата съдържа искане за налагане на обезпечителни мерки
запор и възбрана,на 08.12.2011 г. е съставен протокол,че Я. К. възнамерява
доброволно да внася месечни вноски от по 150 лева месечно,на 01.09.2014 г. е
изпратено запорно съобщение до работодател,на 05.12.2016 г. е подадено
искане за конституиране като взискател на [**********]на 21.03.2017 г. е
депозирана молба от взискателя с искане за насочване на изпълнението към
притежавано от длъжника движимо и недвижимо имущество,дялове в
търговски дружества или банкови сметки,изпълнителното производство е
прекратено по искане на взискателя.
Установява се,че на 08.10.2019 г. е образувано второ изпълнително дело
по молба от [**********]която молба съдържа искане за извършване на
изпълнителни действия,на 24.10.2019 г. са изпратени запорни съобщения до
банкови институции,на 08.11.2019 г. е изпратено запорно съобщение до
работодател,на 08.11.2019 г. [**********] уведомява,че е наложен запор
върху банкова сметка,по която няма наличност,на същата дата [**********]
също уведомява,че е наложен запор по сметка,по която няма наличност,запор
е наложен и по сметка,открита в [**********],по който има претенции от
други лица,както и предходно наложени запори,на 20.11.2019 г. [**********]
уведомява,че е наложен запор върху банкова сметка,по която няма налични
парични средства,а същевременно сметката е блокирана по запорни
съобщения на НАП – офис [**********]. Установява се,че по молба от
взискателя изпълнителното дело е предадено на частен съдебен изпълнител
от друг район,а именно преобразувано е по номер 1805/2020 г. по описа на
ЧСИ [**********],на 30.09.2021 г. е поискано от взискателя налагане на
запор по банкова сметка,на 08.10.2021 г. са изпратени запорни съобщения,на
13.10.2021 г. [**********] уведомява,че има открита банкова сметка,по която
няма авоар,а има предходно наложени запори,на 13.10.2021 г. [**********]
уведомява,че налага запор,но предвид липса на авоар парични суми не могат
да бъдат преведени,на 15.10.2021 г. [**********] уведомява,че налага запор
по сметка,но предвид наличието на наложен запор по друго изпълнително
дело моли писмено да бъде уведомена банката за конкуренцията на
вземанията,на 19.10.2021 г. [**********] налага запор върху банкова
сметка,по която няма наличност.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
2
По допустимостта на иска :
С оглед обстоятелството,че ищецът К. оспорва парични суми,които не
са заплатени,за ищеца съществува интерес от отричане дължимостта на
паричните суми,относно които е издаден изпълнителен лист. Софийският
районен съд приема,че в частта за сумата от 289,41 лева такси и разноски по
изпълнителното производство,производството по настоящото дело подлежи
на прекратяване. Съдът счита,че е недопустимо чрез предявяване на иск да
бъде отричана дължимост на начислени по изпълнителното производство
разноски,защото въпросът за дължимостта на разноските за изпълнението
зависи от изхода от изпълнителното производство. Софийският районен съд
намира,че чрез предявяване на иск за отричане дължимост на парични суми
чрез способите на принудително изпълнение може да бъде отричана
дължимост само на парични суми,за които съществува изпълнително
основание,т.е. на паричните суми,относно които е издаден изпълнителен
лист,а сумите за разноски по изпълнението не могат да бъдат предмет на
искова претенция по чл.439 от ГПК. Така мотивиран,съдът приема,че в частта
за сумата от 289,41 лева за такси и разноски по изпълнителното производство
производството по делото подлежи на прекратяване.
По основателността на иска :
Когато е предявен отрицателен установителен иск,доказателствената
тежест е разместена и е възложено в тежест на ответника да установи,че
вземането съществува – по основание и по размер. Това означава,че
ответникът в настоящото производство следва да докаже,че вземането
съществува и подлежи на изпълнение чрез способите на принудително
изпълнение. С предявяването на иска по чл.439 от ГПК длъжникът по
изпълнението цели отричане дължимост на паричната сума въз основа на
настъпило обстоятелство след възникване на изпълнителното основание.
Давността е регламентирана в полза на длъжника,който може да се позове на
давност,ако в определен период от време кредиторът бездейства. Страните не
спорят,а и от събраните в хода на производството доказателства се
установява,че изпълнителният лист е издаден въз основа на заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК като не се твърди да е подавано възражение
срещу заповедта за изпълнение,при което с изтичането на срока за подаване
на възражение заповедта за изпълнение се явява стабилизирана. С
регламентирането на заповедното производство по действащия ГПК не е
приета правна норма,която да урежда въпроса за приложимата давност за
вземания по заповеди за изпълнение,които са влезли в сила,но съдът счита,че
е приложима петгодишна погасителна давност,каквото е приложима към
влезлите в сила съдебни решения съгласно чл.117,ал.2 от ЗЗД. С изтичането
на срока за подаване на възражение всички доводи,които длъжникът е могъл
да направи относно оспорване на вземането се преклудират и след изтичане
на срока за подаване на възражение вземането по заповедта за изпълнение
може да бъде оспорено само въз основа на нови доказателства или
новонастъпили обстоятелства при условията на чл.424 от ГПК. Отчитайки
предпоставките,регламентирани съгласно чл.424 от ГПК,както и предвид
предвидената съгласно чл.303,ал.1,т.1 от ГПК хипотеза,при която може да
бъде искана отмяна на влязло в сила съдебно решение,съдът счита,че по
правни последици заповедта за изпълнение и съдебното решение са
3
идентични,тъй като възниква забрана за пререшаемост на правния спор. По
тази причина съдът счита,че и за вземанията по заповедите за
изпълнение,срещу които не е депозирано възражение,приложимата давност е
петгодишната давност. В подкрепа на разбирането,че следва да намери
приложение петгодишната давност по аргумент от чл.117,ал.2 от ЗЗД,съдът
приема,че трябва да бъде отчетено,че съществува принципно различие между
производството по чл.237 от ГПК ( отм.) и заповедното производство по
ГПК,тъй като при действието на ГПК ( отм.) длъжникът би могъл да оспори
вземането чрез отрицателен установителен иск по чл.254 от ГПК ( отм.) без
ограничение във времето,докато по действащия ГПК оспорване на вземането
е допустимо само при наличието на предвидените съгласно чл.424 от ГПК
предпоставки. Софийският районен съд намира,че исковата претенция за
установяване недължимост на вземането е неоснователна и искът подлежи на
отхвърляне. Съдът,отчитайки предприеманите действия в рамките на
изпълнителните производства,образувани въз основа на издадения
изпълнителен лист,намира,че не е налице период от пет години,без да са
поискани или реализирани изпълнителни действия,респективно твърдението
на ищеца,че вземането е погасено по давност е недоказано. Съгласно
приетото Тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС по тълк.дело № 2/2013 г.
по време на изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко
действие по принудително изпълнение или всяко действие,изграждащо
съответния изпълнителен способ,без да има значение дали изпълнителното
действие е поискано от взискателя или е служебно извършено от съдебния
изпълнител като в хипотезата,когато е поискано реализиране на изпълнително
действие от взискателя и същото е предприето от съдебния изпълнител
давността се счита прекъсната от момента,в който изпълнителното действие е
поискано. Същевременно според установената съдебна практика на ВКС след
приемане на Тълкувателното решение перемпцията и давността са различни
правни институти,поради което предприемането на изпълнителни действия
винаги има за последица прекъсването на давността – в този смисъл решение
№ 37/24.02.2021 г.,постановено по гражд.дело № 1747/2020 г. и решение №
3/04.02.2021 г.,постановено по гражд.дело № 1722/2021 г. по описа на ВКС.
Софийският районен съд,отчитайки поисканите и предприетите по
изпълнителните производства действия,намира,че отрицателният
установителен иск подлежи на отхвърляне.
Изводът на съда,че предявеният от ищеца иск се явява неоснователен не
се променя предвид позоваването от страна на ищеца К. на абсолютна
давност съгласно чл.112 от ЗЗД. Не може да бъде възприет доводът на
ищеца,че не дължи паричната сума,защото изпълнителният лист е издаден
през 2009 г. и е изминал период от време,по-дълъг от десет години. В
настоящия случай ищецът К. се позовава на разпоредба,която е приета
съгласно Закона за допълнение на Закона за задълженията и договорите – ДВ
бр.102/2020 г. Принципно правната норма се прилага,считано от влизането й
в сила,а обратно действие на правна норма е допустимо само ако е изрично
предвидено – чл.14,ал.1 от ЗНА. Съдът намира,че ищецът К. не би могъл да се
позовава на изминалия десетгодишен период от време,считано от издаване на
изпълнителния лист,за да обоснове,че не отговаря за изпълнение на
задължението си,тъй като този десетгодишен период по време предхожда
влизането в сила на правната норма. В тази насока съдът счита,че следва да
4
бъде отчетено,че с решение № 4/20.04.2021 г.,постановено по конст.дело №
1/2021 г. на Конституционния съд е обявена за противоконституционна
разпоредбата на § 2 от ПЗР на ЗДЗЗД,която урежда правило относно началния
момент на давността за заварените случаи като е възприето,че цитираната
разпоредба създава с обратно действие привилегия на група лица спрямо
друга група лица в нарушение на конституционноустановения принцип за
равенство на лицата пред закона. По изложените съображения съдът
намира,че въз основа на изложените твърдения за настъпила абсолютна
давност съгласно чл.112 от ЗЗД предявеният отрицателен установителен иск
не може да бъде уважен.
При този изход на делото и като съобрази,че ответникът не претендира
присъждане на съдебноделоводни разноски и адвокатско възнаграждение
такива не следва да бъдат присъждани.
По изложените съображения Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.439 от ГПК,вр.чл.124,ал.1 от
ГПК, предявен от Я. Й. К.,ЕГН **********,с адрес [**********],с адрес за
призоваване [**********],против [**********],със седалище и адрес на
управление [**********],представлявано от [**********],за признаване за
установено,че ищецът не дължи сумите от 1000 лева ( хиляда лева ) главница
по договор за заем,658,65 лева ( шестстотин петдесет и осем лева шестдесет и
пет стотинки ) неолихвяема парична сума,1322,04 лева ( хиляда триста
двадесет и два лева и четири стотинки ) лихва за забава за периода 13.01.2009
г. до 08.10.2021 г.,за които е издаден изпълнителен лист по ч.гражд.дело №
151/2009 г. по описа на РС [**********],чрез способите на принудително
изпълнение поради настъпила погасителна давност.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта за сумата от 289,41
лева такси и разноски по изпълнителното производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните,а в частта,в
която производството е прекратено,имаща характер на определение – с частна
жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5