Решение по дело №399/2024 на Административен съд - Пловдив

С Решение № 77 от 17.01.2024 г., постановено по АНД № 4099/2023 г. по описа на Районен съд Пловдив, е потвърден като законосъобразен електронен фиш серия К № 7123737 на ОД на МВР Пловдив, с който на Ф. С. М., с [ЕГН], като законен представител на „Ситим Билд 2020“ООД, е наложено на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 1, т.4 от ЗДвП административно наказание- глоба в размер на 400 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Така постановеното решение е обжалвано в законния срок с касационна жалба от надлежно легитимирано лице.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно поради нарушение на закона. Сочи, че крайният извод на районния съд за законосъобразност на електронния фиш е неправилен и в противоречие с установените факти и обстоятелства по делото. Изрично се посочва, че е налице проявление на принципа non bis in idem, което налага отмяна на електронен фиш серия К № 7123737 на ОД на МВР Пловдив.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява. Не се явява и упълномощения му процесуален представител.

Ответната страна, редовно призована, не се представлява. Постъпила е молба-становище от юрк. П., с която се оспорва жалбата, претендират се разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура [населено място] пледира да не бъде уважавана касационната жалба и се потвърди решението на РС Пловдив, като правилно и законосъобразно.

Пловдивският административен Съд – двадесет и първи състав, след като раз­г­ле­да по отделно и съвкупност наведените с жалбата касационни основания, на­ми­­ра касационната жалба за допустима и основателна по същество, поради следното:

С процесния електронен фиш серия К № 7123737 на ОД на МВР Пловдив е установено, че на 25.02.2023г. в 20.36 часа в [населено място], на [улица]до номер **, при контрол на приближаващи МПС от юг към север , при отчетен толеранс от 3 км. в час, е установено нарушение от МПС „Сеат Тарако” с регистрационен номер [рег. номер], заснето с автоматизирано техническо средство АТСС „ARH CAM S1”, 11743са, като моторното превозно средство се е движило с установена скорост 81 км./ч., при разрешена скорост– 50 км./ч. или е налице превишение на разрешената скорост с 31 км./ч.

Съдът е посочил, че в процесния електронен фиш се съдържа точно описание на мястото, конкретизация на пътя, действащото ограничение в населено място, както и посоката на движение на автомобил, посочил е наличието на протокол съпровождан със снимка на разположението на уреда /мобилното АТСС/. Ценил е представените доказателства за техническата изправност на използваното средство, а във връзка с всички доказателства е обосновал извода, че превишението на максимално допустимата скорост, допуснато от касатора е 31 км/ч., от което следва, че отговорността му правилно е била ангажирана по реда на чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, като му е била наложена глоба в размер на 400 лв.

Съдът е приел, че нарушението е ясно посочено като време, място и начин на извършване и това е видно от съдържанието на фиша. Съдът е посочил, че действително по делото се установява, че са издадени два броя ЕФ за едно и също нарушение – процесния Серия К 7123737 и приложения към жалбата Серия К №7232848.

По отношение оплакването за нарушаване на принципа "ne bis in idem" /" не два пъти за едно и също нещо"/, съдът се запозна с представените от жалбоподателя процесния Серия К7123737 и приложения към жалбата Серия К № 7232848. Характеристиките индивидуализиращи едно административно нарушение-дата на извършване, място на извършване и начин, по който е установено, сочат на двойно наказване за едно и също деяние. Налице е пълен идентитет на деянието, а това означава извършване в едно и също време, на едно и също място, при едни и същи обстоятелства и от едно и също лице.

От съдържанието на двата фиша се констатира абсолютна тъждественост, като не остава никакво съмнение, че и двата касаят едно и също нарушение. Разпоредбата на чл. 17 от ЗАНН обаче регламентира, че никой не може да бъде наказан повторно за административно нарушение, за което е бил вече наказан с влязло в сила наказателно постановление или решение на съда.

Съдът формално е посочил, че би следвало втория по време да бъде отменен, а не първия такъв, тъй като в последния случай би останало ненаказано извършено административно нарушение.

Логиката на законодателя е ясна и нейната цел е за едно нарушение да се налага само едно наказание. В такъв смисъл е и разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, която предвижда, че не се образува наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато спрямо същото лице за същото престъпление има незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване на делото.

За изясняване на делото от фактическа страна, решението следва да се отмени като при новото разглеждане на делото следва да се съобрази съдебния акт по АНД № 4100 от 2023 г. на Районен съд Пловдив и неговите правни последици, с оглед приложимостта на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК.

С оглед на изложеното, настоящата инстанция не дължи обсъждане на доводите в касационната жалба относно съставомерността на нарушението от правна страна. Тези доводи следва да получат своя отговор при новото разглеждане на делото.

По изложените съображения, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД Пловдив

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 77 от 17.01.2024 г., постановено по АНД № 4099/2023 г. по описа на Районен съд Пловдив.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд Пловдив.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.