Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ихтиман, 22.11.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ИХТИМАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, І състав, в
публично заседание на тридесети октомври през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
председател: РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА
при секретаря Маргарита Минчева, като
разгледа докладваното от съдията н.а.х.д. № 516 по описа за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
производство
по чл. 59 и сл. от ЗАНН
С Наказателно постановление № 19-1204-000551/09.04.2019
г., издадено от Началник група към ОДМВР-София на С.Р.П. ЕГН ********** *** за
нарушение на чл. 70, ал. 3 ЗДвП на основание чл. 185 ЗДвП е наложена глоба в
размер на 20 лева, за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП на основание чл.
183, ал. 1, т. 1 ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лева и за нарушение на чл.
190, ал. 3 ЗДвП на основание чл. 185 ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лв.
Росен П. е обжалвал наказателното постановление в
срок, оспорва фактическите констатации в акта относно обстоятелството, че не е
бил с включени светлини. Твърди, че по отношение на нарушението по чл. 100, ал.
1, т.- 1 ЗДвП има несъответствие между словесното описание и приложената правна
норма. По отношение на нарушението по чл. 190, ал. 3 ЗДвП сочи, че този законов
текст не предвижда състав на административно нарушение.
Въззиваемата страна, редовно призована, не
изпраща представител.
Съдът, като обсъди доводите на страните и
събраните писмени и гласни доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност,
приема за установена следната фактическа обстановка:
На 25.02.2019 г. около 15,15 часа служителите на ОДМВР-София
Н.М. и Я.К. се намирали в района на автомагистрала „Тракия“, 54 км, преди тунел
„Траянови врата“, когато възприели, че в посока гр. София се движи лек
автомобил, който е бил без включени светлини. Това дало основание автомобилът „Тойота
Корола“ с рег. № СА 3338 МХ да бъде спрян за проверка. При проверката било
установено, че водач на автомобила е С.П. ***, който не представил контролния
си талон към свидетелството за управление на МПС. След извършена справка
полицейските служители установили, че водачът има неплатена глоба, наложена с наказателно
постановление № 18-0304-001391, влязло в сила на 05.02.2019 г..
На водача бил съставен АУАН № 206387/25.02.2019 г., в
който актосъставителят е приел, че С.П. е управлявал лек автомобил без включени
светлини, което представлява нарушение на чл. 70, ал. 3 ЗДвП. Освен това
непредставянето на контролния талон към свидетелството за управление на МПС е
квалифицирано като нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП,. В акта е
констатирано и неизпълнение на задължение на водача по чл. 190, ал. 3 ЗДвП.
Констатациите в акта са потвърдени при разпита на свидетеля
Я.К., според когото проверката е била извършена във връзка с допуснато явно
нарушение на правилата за движението по пътищата, а именно невключени светлини.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и
атакуваното НП, в което на П. за нарушението на чл. 70, ал. 3 ЗДвП на основание
чл. 185 ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лева, за нарушението на чл. 100,
ал. 1, т. 1 ЗДвП на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 ЗДвП е наложена глоба в
размер на 10 лева и за нарушението на
чл. 190, ал. 3 ЗДвП на основание чл. 185 ЗДвП е наложена глоба в размер на 20
лв.
С
оглед възприетото от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а по
същество – частично основателна.
Съдът в изпълнение на задълженията си за контрол по
законосъобразността на образуването и провеждането на административно
наказателното производство установи, че АУАН и НП са издадени от компетентните
длъжностни лица, в сроковете по чл. 34
ЗАНН и отговарят на формалните
изисквания по на чл. 42
и чл.57
ЗАНН.
По отношение на нарушението на чл. 70, ал. 3 ЗДвП
Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 3 ЗДвП през деня моторните превозни средства
се движат с включени светлини за движение през деня или с къси светлини.
Съдът не намира основание да не се довери на
показанията на полицейския служител, които са в подкрепа на съставения АУАН, и
е възприел обстоятелството, че моторното преводно средство, управлявано от
жалбоподателя е било без включени светлини, което е станало и причина да бъде
спрян за проверка, поради което и съдът
приема за доказано, че П. е осъществил състава на административното
нарушение по чл. 70, ал. 3 ЗДвП. След като е несъмнено установено извършването
на административното нарушение, за което нарушителят е бил привлечен към
административнонаказателна отговорност и наказващият орган правилно е наложил
санкцията на основание чл. 185 ЗДвП /тъй като в резултат на
нарушението не е създадена непосредствена опасност за движението, така че
деянието да бъде санкционирано на основание чл. 180, ал. 1, т. 1 ЗДвП, съдът приема, че в тази си
част наказателното постановление в тази си част е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
По отношение на нарушението на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП
Установено е от съставения акт и показанията на
св. К., че жалбоподателят П., в нарушение на разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т.
1 ЗДвП, предвиждаща задължението за водачите на МПС да носят свидетелство за управление на
моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него,
към момента на проверката контролния талон. Без значение е причината, поради
която контролният талон не се е намирал във водача. Тези фактически констатации
не са оспорени и от самия нарушител. Неоснователно е възражението, че описанието
на нарушението не отговаря на правната му
квалификация. По същество непредставянето на документа е равнозначно
неносене, доколкото документът не бил предоставен на контролния орган към
момента на осъществяване на проверката. Нарушението е правилно квалифицирано от
наказващият орган, като е наложена глоба в размер на 10 лева на основание 183,
ал. 1, т. 1 ЗДвП, поради което съдът приема, че в тази си част наказателното
постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По отношение на нарушението на чл. 190, ал. 3 ЗДвП
В хода на производството е установено, че жалбоподателят
към момента на проверката не е заплатил наложена глоба с с влязло в сила на
05.02.2019 г. наказателно постановление Съгласно чл. 190, ал. 3 ЗДвП, наложеното наказание "глоба"
се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното
постановление, електронен фиш или съдебното решение или определение на съда при
обжалване.
Видно е, че към момента на констатиране на нарушението
– 25.02.2019 г., не е бил изтекъл едномесечният срок за заплащане на наложената
глоба, т.е. деянието е несъставомерно от обективна страна.
Съдът намира за уместно да отбележи, че дори срокът за
доброволното заплащане на глобата да бе изтекъл, водачът не е извършил административно
нарушение на правилата за Неизпълнението на наложено наказание „глоба“ изначално не може да бъде
основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на
съответното лице, още по-малко за нарушение на правилата за движението по
пътищата. Глобата, освен
административно наказание, е и публично вземане, каквито са и останалите
изброени в чл. 162, ал.2
ДОПК вземания - данъците,
осигурителните вноски, митните сборове и др. Разликата между глобата и
останалите публични вземания е, че глобата е административно наказание,
резултат от упражнена административнонаказателна репресия. Докато в общия
случай основанието и размерът на публичното вземане се определят в
административния процес, основанието и размерът на глобата се определят в
административнонаказателния процес, в който се прилагат общите принципи на
наказателния процес.
Съгласно
чл. 79, ал. 1
ЗАНН наказателните
постановления, с които са наложени глоби се изпълняват по реда за събиране на
държавните вземания. Редът за събиране на държавни вземания е уреден в Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс (ДОПК)
- дял IV "Събиране на публичните вземания". Законодателят подробно е
разписал процедурата за доброволно и принудително изпълнение, както и способите
за защита на административнонаказаното лице при принудително изпълнение. Така
съгласно чл.163, ал.3
ДОПК публичните вземания
се събират от публичните изпълнители при Националната агенция за приходите,
които съобразно чл.209, ал.2, т.3 ДОПК по искане на публичния взискател /в
случая МВР/ следва да предприемат принудително изпълнение спрямо наказаното
лице. След като влезе в сила наказателното постановление и се образува
производството за събиране на наложената глоба правоотношенията между
нарушителя и наказващия орган се трансформират и този наказващ орган има
качеството на публичен взискател, а нарушителя – на длъжник. В ДОПК липсва
основание за ангажиране на административнонаказателна отговорност при
неизпълнение на публично задължение. Затова и неплащането на административно
наказание „глоба“ по себе си не представлява административно нарушение.
Ето защо, при липсата на състав на административно
нарушение настоящият състав намира, че наказателното постановление и в тази си
част се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Воден от изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № ………….. г., издадено от Началник група към ОДМВР-София, в
частта, в която на С.Р.П. ЕГН ********** *** за нарушение на чл. 190, ал. 3 ЗДвП на основание чл. 185 ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лв. и ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление
в останалата му част, в която за нарушение на чл. 70, ал. 3 ЗДвП на основание
чл. 185 ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лева, за нарушение на чл. 100, ал.
1, т. 1 ЗДвП на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 ЗДвП е наложена глоба в размер
на 10 лева.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба по реда на АПК пред АС–София област в 14-дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(Р.
Йорданова)