№ 3061
гр. София, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20241110140145 по описа за 2024 година
Предявен е установителен иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК 1 вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК вр. 1 вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК за признаване
за установено между страните, че ответникът М. Л. Б. дължи на ищеца .......... сумата 1444,68
лева, неизплатена главница по Договор за потребителски кредит №********** от 23.11.2018
г., ведно със законна лихва от 31.10.2023 г. до окончателното й изплащане, сумата 477,22
лева, договорно възнаграждение за периода 25.03.2020 г. до 03.03.2021 г., сумата 1478,61
лева възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, сумата 107,50 лева
обезщетение за забава за периода 26.12.2018 г. до 03.03.2021 г., сумата 948,45 лева законна
лихва за периода 03.03.2021 г. до 30.10.2023 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 14.11.2023 г. по ч.гр.д. № 60015/2023 г. на СРС, 71 състав,
Ищецът твърди, че вземанията произтичат от сключен с ответника Договор за
потребителски кредит №********** от 23.11.2018 г., по силата на който на ответника е
отпуснат кредит в размер на 2000 лв. за срок от 36 месеца, при месечна вноска от 97,59 лв.,
ГПР 49,89 %, като общото задължението по кредита е в размер на 3513,24 лв. Твърди, че по
избран и закупен пакет от допълнителна услуги, ответникът дължи възнаграждение от
2534,76 лв., като размерът на месечната вноска по закупения пакет е 70,41 лв. Посочва, че
сключването на споразумение за предоставянето на допълнителни услуги не е условие за
отпускането на кредита, а е по избор на потребителя и дали желае искането му за кредит да
бъде разгледано в най – кратки срокове, да има възможността да отлага плащане на вноски,
да намалява размера на месечните вноски, да променя датата на падеж, както и да получава
бързо и лесно допълнителни парични средства. Поддържа, че общият размер на месечната
вноска за изплащане на главницата по кредита и сумата по пакета от допълнителни услуги е
била на стойност 168,00 лв., платима на 25-то число на месеца. Твърди, че ответникът се е
запознал с Общите условия на договора преди подписването му. Посочва, че е изпълнил
задълженията си по договора, като на 23.11.2018 г. е превел на ответника сумата в размер на
2000 лв., представляваща отпуснатата сума по процесния договор. Поддържа, че ответникът
е заплатил по кредита сума в общ размер 2563,51 лева като плащанията са направени на
дата 01.04.2019 г., 08.05.2019 г., 28.06.2019 г. и 24.07.2019 г. Крайният срок на договора е
изтекъл на 25.11.2021 г., поради което е настъпила и изискуемостта на всички задължения по
кредита. При тези твърдения претендира установяване дължимостта на процесните
вземания. Претендира присъждането на разноски.
1
В срока за отговор ответникът оспорва иска по основание и размер. Счита да е изтекла
предвидената в закона погасителна давност за претендираните вземания. Не оспорва
наличието на сключен с ищеца договор за кредит, но твърди същият да е сключен при
крайна нужда, поради наличието на финансови затруднения. Заявява, че с ищеца са
сключили споразумение от 23.05.2019 г., за разсрочване на дълга по договора. Поддържа, че
сключеният договор е нищожен поради липса на съгласие от страна на ответника за
сключването му. Счита, че договора противоречи на закона, заобикаля го и накърнява
добрите нрави. Позовава се на наличието на неравноправна клауза в договора сочейки, че
уговорката за дължимост на възнаграждението по закупен пакет допълнителни услуги е
недействителна на основание чл. 10, ал. 2 ЗПК и на основание чл. 146 ЗЗП. Оспорва
кредитът да е предсрочно изискуем. При тези твърдения, счита че договорът не е породил
предвидените правни последици. Претендира разноски по представен списък по чл. 80 ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД
Основателността на предявения иск предпоставя установяването на следните
обстоятелства: реалното предоставяне на договорената кредитна сума, уговорения падеж на
плащане; наличието на постигната между страните договореност за връщане на кредита с
надбавка /лихва/; сключването на споразумение за предоставяне на пакет допълнителни
услуги, наличието в договора на валидни клаузи за възнаградителна лихва, ГПР и такси,
настъпването на условията за начисления по тези клаузи, , размер на претендираните
вземания, изискуемостта на претендираните вземания. При установяване на горните
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже положителният факт на плащане на
вземанията.
По наведените основания за нищожност и унищожаемост на договора в тежест на
ответника е да установи, че липсва съгласие, че клаузите на договора противоречат на
закона, заобикалят го или нарушават критерии и норми за поведение, приети от значителна
част от обществото, както и да установи онези факти, които обуславят извод за състояние на
крайна нужда. В тежест на ищеца е да опровергае твърденията на ответника за наличие на
основания за нищожност, респ. унищожаемост на процесния договор.
Ответникът не оспорва, че на основание представения договор за потребителски
кредит №********** от 23.11.2018 г., с .......... са се намирали в облигационно отношение, по
силата на което ищецът е предоставил заемна сума в размер на 2000,00 лева. Усвояването на
сумата се установява и от приобщеното банково извлечение от 23.11.2018 г. Видно от
договора заемателят е поел задължение да върне сумата ведно с договорна лихва в размер на
1513,24 лева при срок на договора 36 месеца и при погасяване на равни месечни вноски като
падежа на първата вноска е 25.12.2018 г., а на последната – 25.11.2021 г. Договорен е
годишен лихвен процент в размер на 41,17 % и ГПР 49,89 %. При подписване на договора
ответникът се е съгласил и е закупил пакет от допълнителни услуги, изразяващи се в
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, възможност за отлагане
на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж и улеснена процедура за
получаване а допълнителни парични средства, за който дължи възнаграждение в размер на
70,41 лева месечно, платимо заедно с погасителната вноска, чиито размер възлиза на общо
на 168,00 лева. Общият размер на задължението на М. Л. Б. по договора е 6048,00 лева.
Страните са договорили, че изплащането на кредита ще се извършва чрез банкови преводи.
Установява се по делото, че посредством плащания на 01.04.2019 г., 08.05.2019 г.,
28.06.2009 г. и 24.07.2019 г. ответникът е заплатил по договора сума в общ размер 2563,51
лева, което се признава и от ищеца. Договорът е с настъпил на 25.11.2021 г. краен падеж,
поради което и всички вземания по него са станали изискуеми.
Ответникът навежда възражения за недължимост на сумите поради нищожност
2
евентуално унищожаемост на сключения между страните договор. По така наведените
възражения следва да се посочи, че съдът разглежда въведените от ответника пороци на
сделката започвайки от най- тежкия, обуславящ нищожност на договора, и следва да
премине към по – лекия, евентуално твърдените основания за унищожаемост на договора.
Правоотношението между страните по спора се урежда от норми от императивен
порядък, които са установени в публичен (обществен) интерес, поради което съдът следва
служебно да следи валидността на включените в договора клаузи, независимо от наведените
от страна на ответника възражения. Представеният по делото договор за кредит, сключен
между .......... и ответника е по правната си същност договор за потребителски кредит по
смисъла на чл. 9 от ЗПК, поради което за неговата валидност и последици важат
изискванията на специалния закон - Закона за потребителския кредит, в който законодателят
предвижда строги изисквания за формата и съдържанието на този вид договори, уредени в
глава трета на закона. Предвид това е необходимо съдът да извърши самостоятелна преценка
за валидност на потребителския договор в съответствие с разпоредбата на чл. 5 ГПК, която
вменява на съда задължение да осигури точното прилагане на закона в хипотеза, каквато
несъмнено е настоящата, когато следва да намери приложение установена в публичен
интерес материалноправна норма. Установената съдебна практика (решение № 23 от
07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на I т. о., решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. №
1739/2017 г. на II т. о. на ВКС и др.). приема, че за неравноправния характер на клаузите в
потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали
страните са навели такива възражения или не, като на още по – силно основание служебното
начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни, в
какъвто смисъл са и т. 1 и т. 3 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС. Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на императивните правни
норми, които регулират правния спор, преодолява диспозитивното начало в гражданския
процес (чл. 6 ГПК). Съдът следи служебно както за противоречие с добрите нрави на
договорните клаузи, така и за наличието на неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП –
(решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на I т. о., решение № 142 от 01.08.2018
г. по т. д. № 1739/2017 г. на II т. о. на ВКС и др.).
Разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП дава легално определение на понятието
„неравноправна клауза“ в договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя
като в 18 точки визираната правна норма дава неизчерпателно изброяване на различни
хипотези на неравноправие. Според чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата
разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия.
В случая при преценка на събраните по делото доказателства не може да се приеме, че
процесното договорно съглашение отговаря изцяло на изискванията, съдържащи се в глава
ІІІ ("Договор за потребителски кредит. Форма и съдържание"), чл. 9 - чл. 11 ЗПК. По силата
на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език
и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 49,89%, т. е.
формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава
3
максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Посоченият размер обаче не отразява действителният
такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно – възнаграждението по
закупения пакет от допълнителни услуги, предоствени от ищеца, което се включва в общите
разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК
"Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Възнаграждението по закупения пакет от допълнителни услуги е разход, свързан с
предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае управлението и
погасяването на кредита. Разходът за възнаграждение, чиито размер е отнапред определен е
известен на заемодателя, което се потвърждава и от съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства. Задължението за заплащане на възнаграждение по закупения пакет от
допълнителни услуги е определено като месечно през целия срок на договора с падеж
съответен на падежните дати на вноските по договора за кредит, но същевременно това
плащане в размер на 70,41 лева месечно не е отразено като разход при формирането на
оповестения ГПР – 49,89%, въпреки че се дължи заедно с месечните вноски. Този начин на
оповестяване на разходите не е съответен на изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК. При
отчитането на възнаграждението по закупения пакет от допълнителни услуги като несъмнен
разход, чиито размер надвишава отпусната по договора сума, действителният ГПР е
значително завишен.
При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от уговорките
съдът счита, че макар формално договорът за паричен заем да покрива изискуеми реквизити
по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по
т. 10 - годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя.
Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта
на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се
уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на
кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да
прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното
противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание
законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на
договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителен ГПР в договора
за кредит кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от
уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за кредит на
основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 и 11 от ЗПК (в
този смисъл са Решение № 261440 от 04.03.2021 г. по в.гр.д. № 13336/2019 г. по описа на
СГС, ІІ-А въззивен състав, Решение № 24 от 10.01.2022 г. по в.гр.д. № 7108/2021 г. по описа
на СГС, III-Б въззивен състав и др.).
Отделно от горното следва да се посочи, че претендираната сума за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги, представлява по своята същност допълнителна такса за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита, което изрично е забранено от
законодателя с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, поради което на самостоятелно основание
уговорката се явява нищожна. Поради това следва да се приеме, че така уговореното
възнаграждение по същество има за цел да увеличи размера на възнаградителната лихва по
договора, като по този начин се цели заобикаляне и на императивната разпоредба на чл. 19,
ал. 4 ЗПК, според която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Съпоставянето
4
с общия размер на процесното възнаграждение за пакет допълнителни услуги и начислената
договорна лихва с размера на главницата по договора за кредит обуславят извода, че
горепосоченото ограничение е превишено, поради което клаузите, с които то е уговорено са
нищожни – чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Установявайки недействителността на договора за кредит поради противоречието му
със закона безпредметно е разглеждането на останалите въведените от ищеца пороци на
съглашението, както и тези за неговата унищожаемост.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да
заплати единствено чистата стойност на кредита на основание чл. 23 ЗПК, независимо че
недействителността на договора е установена в производство по реда на чл. 422 ГПК. В
решение №50174 от 26.10.2022г по гр.д.№3855/2021г по описа на ВКС в производство по
чл.290 от ГПК върховният съд е дал отговор, че ако недействителността на договора по чл.
22 ЗПК се установи в производството по чл.422 от ГПК съдът следва да установи с
решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за потребителски
кредит доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на
чл.23 от ЗПК е предвидено задължение на потребителя за връщане на чистата сума по
кредита. Това следва от характеристиката на договора за потребителски кредит, посочена
по-горе и задължението за периодичност за връщане на сумата. Ако се приеме, че
установяването на дължимостта на чистата сума по получения кредит и осъждането на
потребителя следва да се извърши в отделно производство по предявен иск с правно
основание чл.55 от ЗЗД, то би се достигнало до неоснователно обогатяване за потребителя
предвид изискуемостта на вземането по недействителен договор, в частност при нищожен
договор за потребителски кредит и позоваване от страна на потребителя на изтекла
погасителна давност. Това би противоречало на принципа за недопускане на неоснователно
обогатяване в какъвто смисъл е и въвеждането на разпоредбата на чл.23 от ЗПК в
специалния закон. Базирайки се на практиката на ВКС по посочения по- горе правен въпрос
и приемайки в настоящия случай, че сключения на 28.11.2018 г договор за потребителски
кредит е недействителен /нищожен/ настоящият състав счита, че потребителят дължи
връщане на чистата сума по кредита в размер на 2000,00 лева на основание чл.23 от ГПК в
развило се производство по предявен специален положителен иск по чл.422 от ГПК.
Не е спорно по делото, че ответникът преди образуване на настоящото производство е
заплатил сума по кредита в общ размер 2563,51 лева, която е над установената за дължима
чиста стойност по кредита, поради което исковите претенции следва да се отхвърлят като
изцяло неоснователни.
По разноските
При този изход на делото разноски се следват на ответника, която претендира такива за
адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ в настоящото
производство на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
Съдът съобразявайки решение на СЕС от 25.01.2024 г. по делото С-438/2022 г., според
което има право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния,
съобразно предвидените в НМРАВ, вкл. и когато тя отразява реалните пазарни размери на
адвокатските услуги, защото макар цената на услугата да е определена в споразумение или
решение, прието от всички участници на пазара, не може да се счита за реална пазарна цена.
Напротив, съгласуването на цените на услугите от всички участници на пазара, което
представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1
ДФЕС, е пречка именно за прилагането на реални пазарни цени. Ето защо съдът изхождайки
от правната и фактическа сложност на делото, както и извършената от процесуалния
представител дейност в защита интересите на длъжника и размера на защитавания интерес,
счита че възнаграждение в размер на 450,00 лева отразява реалната цена на положения от
процесуалния представител на ответника труд без същата да бъде съобразявана с броя на
предявените искове, тъй като не се установява по делото да са били извършвани отделни или
специфични действия в защита на всеки един от предявените искове.
5
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от .......... ЕИК ...... със седалище и адрес на управление: гр.
............. против М. Л. Б. ЕГН ********** с адрес: гр. ........5 искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. 1 вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ,
вр. чл. 9 ЗПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 1444,68
лева, неизплатена главница по Договор за потребителски кредит №********** от 23.11.2018
г., ведно със законна лихва от 31.10.2023 г. до окончателното й изплащане, сумата 477,22
лева, договорно възнаграждение за периода 25.03.2020 г. до 03.03.2021 г., сумата 1478,61
лева възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, сумата 107,50 лева
обезщетение за забава за периода 26.12.2018 г. до 03.03.2021 г., сумата 948,45 лева законна
лихва за периода 03.03.2021 г. до 30.10.2023 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 14.11.2023 г. по ч.гр.д. № 60015/2023 г. на СРС, 71 състав като
неоснователни.
ОСЪЖДА .......... ЕИК ...... със седалище и адрес на управление: гр. ............. да заплати
на адв. И. М. Д. от САК на основание чл. 38, ал. 2 ЗА вр. чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 450,00
лева – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на М. Л. Б. ЕГН
********** по гр. д. №40145/2024 г. по описа на СРС.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6