РЕШЕНИЕ
гр.София, 14.02.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Д въззивен състав в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЗДРАВКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
мл.с. СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
като разгледа докладваното от младши съдия Спасенов
ч.гр.д. № 16386 по описа за 2019 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435, ал. 2, т. 1,
вр. чл.527, ал.3 ГПК.
Образувано е по жалба вх.№ 14847/04.12.2019 г., по описа на ЧСИ Г.К., рег. № 924 в КЧСИ, район на
действие – СГС, подадена от името на Т.П.Т., ЕГН **********, с адрес: *** чрез
пълномощника ѝ адвокат Р.Ш.от САК, с адрес на кантората гр.София, бул. „*******срещу Постановление за налагане на
глоба от 26.11.2019, с което ѝ е била наложена глоба в размер на 400 лева
на основание чл. 528, ал. 5 ГПК във връзка с чл. 527, ал. 3 по изпълнително дело
№ 20199240401239 по описа на ЧСИ Г.К., рег.№ 924, район на действие СГС.
Жалбоподателят твърди, че постановлението е неправилно, поради което моли
да бъде отменено, а при условията на евентуалност глобата да бъде намалена.
Моли настоящата жалба да бъде разгледана в открито съдебно заседание, като е
оспорено по съдържание процесното Постановление за глоба на ЧСИ от 26.11.2019
г. в частта, в която се излага, че Т.Т. не е предала детето К.Ж.на бащата К.Ж.,
както и в частта на направените констатации на ЧСИ. Направени са и искания за
събиране на писмени и гласни доказателства, като разпит на свидетели,
изслушване на съдебно-психологична и психиатрична експертиза на детето К.Ж.,
писмени доказателства. Претендират се разноски.
От името на ответника по жалбата К.П.Ж.с адрес: гр. София, ж.к. „*******,
чрез пълномощника му по делото - адвокат Я.В.С.от САК, изразява становище, озаглавено възражение, в
което се излагат подробни съображения за неоснователност на жалбата. На
основание чл. 78, ал. 5 ГПК се прави възражение за прекомерност на
претендираното от жалбоподателката адвокатското възнаграждение, като счита, че същото
е завишено и несъобразено с действителната фактическа и правна сложност на
делото.
На основание чл. 436, ал. 3 ГПК по делото са депозирани мотиви от ПЧСИ М.Л.,
при ЧСИ Г.К., рег. № 924 на КЧСИ с район на действие СГС, в които са изложени
подробни съображения относно допустимостта и основателността на депозираната
жалба.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите на длъжника и прецени данните по делото,
намира следното:
Изпълнително дело № 20199240401239 по описа на ЧСИ Г.К., рег. № 924 в КЧСИ,
с район на действие СГС е било образувано по молба на К.П.Ж.срещу Т.П.Т., за
изпълнение на определен от съда режим на лични отношения с детето К.К.Ж..
С покана за доброволно предаване на дете изх. №14437/12.09.2019 г. връчена
на 07.10.2019 г. Т.П.Т. е била уведомена на кои дати следва да предава детето К.К.Ж.на
бащата К.П.Ж., включително за датата 22.11.2019г., като в случай на
неизпълнение детето ще бъде предадено принудително, а на нея наложена глоба.
Със заявление вх. № 12426/07.10.2019 г. Т.П.Т. е уведомила ЧСИ, че изразява
готовност да предава детето на бащата на адреса, на който живее в момента, а
именно гр.София, ул. „******, съобразно определения режим за лични контакти, но
е налице пречка за изпълнението, тъй като детето категорично не е съгласно и не
желае да се вижда и общува с баща си, който упражнява системен тормоз над нея,
настоящия партньор на майката и над самото дете. Бащата въвличал детето в конфликти,
не го връщал на адреса на който живее, неплащал определената издръжка,
препятствал пътувания на детето зад граница с цел обучение.
С искане за съдействие изх. № 17481/25.10.2019 г., получено на 28.10.2019
г. от социалния работник М.Т., ЧСИ на основание чл. 431, ал. 2 вр. чл. 528, ал.
4 ГПК е поискал Дирекция „Социално подпомагане“ - Красно село да осигури
присъствие на техен служител от отдел „Мобилна работа с деца“ на няколко дати,
сред които и 22.11.2019 г. от 18,00 часа за съдействие при извършване на предаване
на дете в изпълнение на определения режим на лични отношения на посочения адрес.
С искане за съдействие изх. № 17782/30.10.2019 г., получено на същата дата от МПИ Д.С.към 06 РУ-СДВР,
ЧСИ е поискал на основание чл. 431, ал. 2 от VІ РУ-СДВР да осигури присъствие
на автопатрул към VІ РУ-СДВР на посочените дати, сред които е и 22.11.2019 г.
Видно от Протокол за предаване на дете от 22.11.2019 г., на тази дата в 18,00 часа майката се е явила да предаде детето. На срещата е присъствал пълномощника ѝ по делото
адвокат Р.Ш., взискателят К.Ж., пълномощникът на взискателят – адвокат Я.С.,
лицата В.П.и М.К., като последният заснемал видеоклип с камерата на телефона
си, униформени служители на 06 РУ-СДВР и социални работници от мобилен екип за
работа с деца към ДСП, а именно И.Г.и Д.Д.. Бил направен опит да бъде
осъществен определеният режим на лични отношения като детето да бъде предадено
на бащата. Съгласно констатациите в протокола, жалбоподателката Т.Т. направила
изявление, че предава детето на бащата, като го водила със себе си, но детето
не тръгнало с баща си. Според обективираното в протокол, майката – Т.Т. не
положила необходимите усилия да убеди детето да тръгне с бащата, поради което
детето останало при майката Т.П.Т..
С обжалваното постановление ЧСИ е приел, че с Протокол за предаване на дете
от 22.11.2019г. е установено, че майката Т.П.Т., на сочената дата не е предала
детето на бащата, поради което налага глоба на основание чл.528, ал.5 вр.чл.527,
ал.З ГПК в размер на 400 лева.
При така установеното от
фактическа страна, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:
При служебна проверка за допустимост на жалбата настоящият съдебен състав
намира, че същата е допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване акт от
страна по делото, която има интерес да обжалва акта, и е подадена в срока по
чл. 436, ал. 1 ГПК.
Настоящият състав намира, че не е необходимо за изясняване на делото от
фактическа страна същото да се разглежда в открито съдебно заседание, както и
да се събират исканите писмени и гласни доказателства.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
От материалите по изпълнителното дело не се установява неизпълнение от
страна на майката на вмененото и задължение за предаване на детето К.Ж.. Видно
от Протокол от 22.11.2019г. принудително предаване няма как да бъде осъществено
и извършването на такова е било невъзможно. Въз основа на констатациите в
протокола на ЧСИ настоящият състав приема, че причина за това е единствено нежеланието
на детето и неговото емоционално отношение към бащата, а не поведението на
майката, която видно от същия протокол е присъствала лично при предаването на
детето. С депозирането на заявление вх. № 12426/07.10.2019 г. Т.П.Т. в
изпълнение разпоредбата на чл.528, ал.2 ГПК е уведомила ЧСИ, че е готова да
предаде детето в указаното място, а именно адреса, където тя и детето живеят,
както и какви са евентуалните пречки за изпълнение на това задължение.
По делото са събрани многобройни доказателства, въз основа на които може да
се направи извод, че детето има сериозен проблем с изградената емоционална
връзка с баща си и контактите с него. В този смисъл е и констатацията на
социалния работник И.Г.и в протокол от 22.11.2019г. на АСП- ДСП - Оборище. В
същия протокол изрично е посочено, че майката е предала детето, но последното
отказва да тръгне с баща си.
След като Т.Т. е изпълнила задължението си да осигури детето, тя е
изпълнила задълженията си по чл. 527, ал. 2 от ГПК. Законът не въвежда
задължение родителят, който дължи да осигури детето, да полага усилия за
осъществяване на режима, различни от тези по чл. 527, ал. 2 от ГПК.
След като съдебният изпълнител нееднократно и безспорно е установил
обективна пречка, лежаща в поведението на детето К.Ж., негово задължение е било
да процедира и съобразно нормата на чл. 528, ал. 4 от ГПК, като поиска от
дирекция „Социално подпомагане“ съдействие за отстраняване на пречките за
своевременното изпълнение на задължението и за разясняване на длъжника, а при
необходимост и на детето, на предимствата на доброволното изпълнение и
неблагоприятните последици от неизпълнението на съдебното решение. В случая
това е сторил самият длъжник Т.Т., което говори за желанието ѝ да изпълни
задължението си, независимо от приключилото производство по ЗЗДН. С влязло в
сила на 08.11.2019 г. решение по гр.д. № ********* г. по описа на СГС Т.Т. и К.Ж.са
получили защита срещу извършителя на домашно насилие на К.Ж. на 17.12.2017 г.,
отново по повод на осъществяване на режим на лични отношения на бащата с
детето.
След като социални работници са присъствали на 22.11.2019 г. и не са могли,
а и липсват данни да са положили усилия, да убедят детето да тръгне с баща си,
съдът намира, че е налице е обективна пречка извън поведението на длъжника,
която оправдава невъзможността решението да бъде изпълнено.
Ето защо съдът намира, че предпоставките на чл. 528, ал. 5, вр. чл.527, ал.
3 ГПК за налагане на глоба не са налице. Следва да се установи наличието на
добра емоционална връзка на детето с бащата, което да направи възможно
осъществяването на режим на личен контакт.
Изводът е, че обжалваното постановление за налагане на глоба следва да бъде
отменено.
По отношение на разноските:
Предвид изхода на делото право на разноски има жалбоподателя Т.П.Т.. Същата
е направила изрично искане за присъждането на разноски и е представила доказателства
за извършването на такива, а именно за заплатена държавна такса в производство
пред СГС. Предвид горното, ответникът по жалбата К.П.Ж.следва да бъде осъден да
заплати в полза на жалбоподателя Т.П.Т. чрез пълномощника ѝ адвокат Р.Ш.от
САК направените разноски по делото в размер на 25 лв., представляващи заплатена
държавна такса в производството пред СГС. Събраните от ЧСИ такси по администриране на жалбата в
размер на 48 лв. не касаят производството пред съда, поради което не следва да
бъдат присъждани.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Постановление за налагане на глоба от 26.11.2019, с което на длъжника Т.П.Т. е била наложена глоба в размер на 400 лева на
основание чл. 528, ал.5 ГПК във връзка с чл.527, ал.3 по изп.дело №
20199240401239 по описа на ЧСИ Г.К., рег.№ 924, район на действие СГС.
ОСЪЖДА К.П.Ж., от гр.София, ж.к. „******да заплати в полза на Т.П.Т., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 25,00 лв., представляваща
заплатена държавна такса в производството пред СГС
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2