№ 12101
гр. С., 19.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20221110156870 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от ЮЛ срещу П. С. с която са
предявени искове за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на
ищцовото дружество суми в общ размер от 1585,39 лева, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
В исковата молба се твърди, че на 24.10.2020 г. между ЮЛ и П. С. Р. бил
сключен Договор за кредит ***** № ******, по силата на който на ответника бил
предоставен револвиращ кредит, усвояван чрез предоставена на кредитополучателя
международна кредитна карта. П. Р. усвоил предоставения кредит до максималния
отпуснат кредитен лимит от 1400,00 лева, но не изплатил в цялост посочената сума,
както и дължимата по кредита възнаградителна лихва в размер на 91,45 лева, поради
което спрямо кредита била обявена предсрочна изискуемост, считано от 08.01.2021 г. С
оглед забавата в изплащането на посочените задължения била начислена и мораторна
лихва в размер от 143,94 лева, за периода от 09.01.2021 г. (денят, следващ датата, на
която кредит бил обявен за предсрочно изискуем) до 22.02.2022 г. (датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение). Така възникналите вземания
били прехвърлени от ЮЛ на ЮЛ по силата на Рамков договор за прехвърляне на
1
парични задължения (цесия) от 11.11.2016 г. и Приложение № 1 към него от 25.05.2021
г. За така извършеното цедиране длъжникът щял да бъде уведомен с приложено към
исковата молба уведомление за цесия от ищцовото дружество, изрично упълномощено
да извърши уведомяването от името и за сметка на цедента. Поради неизплащане на
дължимата сума, ЮЛ подало заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу П.
С. Р.. Издадената въз основа на същото заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК била
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на заявителя били
дадени указания за предявяване на иск по реда на чл. 422 ГПК за установяване
дължимостта на вземанията по заповедта за изпълнение. Поради тази причина ищецът
претенидира установяване дължимостта на процесните задължения в общ размер от
1585,39 лева и моли предявените искове да бъдат уважени изцяло, като в полза на
дружеството бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са връчени надлежно на ответника П.
С. Р. чрез назначения му особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК. С
подадения в срок отговор на исковата молба предявените искове се оспорват като
недопустими, а в условията на евентуалност - като неоснователни. Поддържа се, че
ищецът не бил активно легитимиран да предяви същите, тъй като липсвали
доказателства, установяващи надлежно уведомяване на длъжника за извършената
цесия на процесните вземания. Оспорва се настъпването на предсрочна изискуемост
спрямо вземанията по кредита, както и твърденията на ищеца за непогасяване в срок на
същите. Отправено е искане за отхвърляне цялост на исковите претенции.
В хода на производството е настъпило правоприемство спрямо ищцовото
дружество, като от ЮЛ, ЕИК: **********, се е преструктурирало в ЮЛ ЕИК:
********, поради което с Разпореждане № 126836/20.12.2022 г. съдът е конституирал
правоприемника като страна по делото.
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото са положителни установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 99, ал. 2 ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че П. С. Р. дължи на
ЮЛ в качеството му на цесионер по сключен между дружеството и ЮЛ Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016 г. и Приложение
№ 1 към него от 25.05.2021 г. следните суми: 1/ сумата от 1350,00 лева,
представляваща неизплатена главница по Договор за кредит ***** № ****** от
24.10.2020 г., сключен между ЮЛ и П. С. Р., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 07.03.2022 г. до окончателното изплащане; 2/ сумата от 91,45 лева,
2
представляваща договорна лихва за периода от 02.11.2020 г. до 08.01.2021 г., и 3/
сумата от 143,94 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата, начислена
за периода от 09.01.2021 г. до 22.02.2022 г., за които на 18.04.2022 г. е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 11913/2022 г. по
описа на СРС, І-во ГО, 47-ми състав.
По така предявените искове ищецът следва да докаже следните
материалноправни предпоставки: 1/ наличието на валидно възникнало договорно
правоотношение между ЮЛ и П. С. Р. по Договор за кредит ***** № ****** от
24.10.2020 г.; 2/ отпускането и усвояването на предоставената по силата на процесния
договор за кредит сума в размер на 1400,00 лева; 3/ наличието на основания за
начисляване на договорни и санкциониращи лихва по отпуснатия кредит; 4/
настъпването изискуемостта на процесните вземания. От своя страна ответникът
следва да докаже, че е заплатил задълженията си по договора, съответно – всички свои
възражения срещу тяхната дължимост.
Наличието на валидно възникнало договорно правоотношение между страните,
както и усвояването на предоставения по силата на сключения договор кредитен лимит
не е спорно между страните, а и се установява по категоричен начин от събраните по
делото доказателства, в частност – от договора за кредит, носещ подписа на ответника,
и заключението на съдебно-счетоводната експертиза по делото, която съдът кредитира
в цялост като логично и компетентно изготвено.
Неоснователно е възражението на ответника за недопустимост на исковите
претенции поради липсата на активна процесуална легитимация на ищеца, с оглед
липсата на надлежно уведомяване на длъжника за извършената цесия на процесните
вземания. Обстоятелството относно уведомяването на ответника-кредитополучател за
прехвърлянето на вземанията му от патримониума на първоначалния кредитор на
друго лице не касае допустимостта на предявените искове, а тяхната основателност.
По същество възражението за неуведомяване за процесната цесия също е
неоснователно, доколкото с исковата молба по делото на ответника е връчено нарочно
уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, изходящо от ищеца - цесионер. По силата на
принципа на свободата на договарянето, установена в чл. 9 ЗЗД, няма пречка старият
кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за цесията -
това упълномощаване не протИ.речи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД.
Именно такава е и хипотезата по процесния договор за цесия, видно от уговореното
между цедента ЮЛ и цесионера ЮЛ в чл. 4.5 от договора (л. 22 - гръб).
Получаването от длъжника на уведомлението за извършената цесия в хода на
исковото производство е факт, който е от значение за спорното право и поради това
следва да бъде съобразен при решаването на делото, с оглед императивното правило на
чл. 235, ал. 3 ГПК (виж Тълкувателно решение № 142-7 от 11.11.1954, г., ОСГК, както
3
и Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., ІІ т. о., Решение № 137
от 02.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., ІІІ г. о., Решение № 156 от 30.11.2015
г. на ВКС по т. д. № 2639/2014 г., ІІ т. о., Решение № 78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т. д.
№ 2352/2013 г., ІІ т. о., ТК, Решение № 46/25.05.2017 г. по т. д. № 572/2016 г. на ВКС, I
т. о., и др.).
Получаването на уведомлението в рамките на настоящото съдебно производство
по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано, в който смисъл
са и разрешенията, изразени и в горецитираните решение. Поради това, с оглед
надлежното връчване на ответника чрез особения му представител на уведомлението
за цесията, като част от приложенията към исковата молба, следва да се приеме, че
длъжникът е надлежно уведомен за прехвърлянето на неговото задължение. Извод за
противното не може да се направи единствено от обстоятелството, че не ответникът
лично в качеството му на длъжник, а особеният му представител е получил исковата
молба и приложенията към нея, включително уведомлението за цесията. Съгласно
Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на I т. о. на ВКС уведомяването
както за настъпилата предсрочна изискуемост, така и за прехвърляне на вземането,
може да се съобщи редовно и на назначения по делото особен представител.
Установената в нормата на чл. 47, ал. 5 ГПК фикция, съгласно която съобщението се
смята за връчено с изтичането на срока за получаването му от канцеларията на съда
или общината, се прилага, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по
делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, но при
всички положения в тази хипотеза съобщението и книжата до ответника се смятат за
редовно връчени. Съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК при връчване на съдебни книжа чрез
залепване на уведомление ответникът се счита призован и уведомен за образуваното
срещу него производство с изтичането на предвидения в чл. 47, ал. 2 ГПК двуседмичен
срок и неявяването му в съда в рамките на този срок за получаване на книжата. Затова
и по силата на визираната разпоредба в процесния случай преписите от исковата молба
с приложенията към нея, в частност изявлението, обективирано в уведомителното
писмо за извършената цесия, се презумира да са получени от ответника, а не от
назначения му особен представител. Уведомлението, представено с исковата молба на
ищеца-цесионер и достигнало до ответника с извършеното по реда на чл. 47 ГПК
връчване на съдебните книжа, съставлява надлежно съобщаване на цесията съгласно
чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което осъщественото прехвърляне на вземането поражда действие и
за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Предвид изложеното, ищецът ЮЛ се явява
надлежно материално легитимиран да претендира дължимоста на процесните
вземания.
Основателно е, обаче, възражението, че обявяването на предсрочната
изискуемост по кредита не била надлежно съобщена на ответника - длъжник. Съгласно
т. 18 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в хипотезата на предявен
4
иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става
изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно
изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като
кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост
на кредита. Цитираната тълкувателна практика следва да бъде съобразена и спрямо
кредитор - небанкова институция, каквато именно е настоящата хипотеза.
Волеизявлението на кредитора следва да е обективирано в писмен документ и да
съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл. 60, ал. 2 ЗКИ или на
обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на кредитора да упражни
правото да обяви предсрочна изискуемост на кредита. В писмения документ
кредиторът може да определи и срок за изпълнение на задължението от длъжника, но
във всички случаи волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост следва
да е изрично и недвусмислено. Предсрочната изискуемост на вземането настъпва от
датата на връчване на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на
кредитора, ако към този момент са били налице обективните предпоставки,
обуславящи изискуемостта. В настоящото производство, както и в предхождащото го
заповедно такова по чл. 410 ГПК, не са ангажирани доказателства, от които да се
установява, че ответникът е бил надлежно уведомен за обявената от кредитора му
предсрочна изискуемост, съответно - не може да се приеме, че такава е настъпила на
08.01.2021 г. (съгласно изложеното в исковата молба).
Отделно от това следва да се съобрази, че за да настъпи предсрочна изискуемост,
е необходимо съответните вземания все още да не са изискуеми към датата на
обявяване на предсрочната изискуемост. В разглеждания казус формираните
задължения по кредита са станали изискуеми в момент, предшестващ датата на
обявяване на предсрочната изискуемост, доколкото от съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че последното усвояване на сума от кредитния лимит,
отпуснат с процесния договор, е извършено на 02.11.2020 г. Падежът на същото,
съответно – на минималната вноска по кредита, е настъпил в края на съответния
отчетен период, т. е. най-късно на 05.12.2020 г., съгласно установеното в договора.
Следователно, именно тогава е настъпила изискуемостта на всички задължения по
кредита, доколкото усвоявания от кредитния лимит не са извършвани след тази дата.
При това положение е невъзможно да настъпи предсрочна изискуемост, тъй като няма
задължения, чиято изискуемост вече да не е настъпила към датата на обявяването на
предсрочната такава, тъй като кредитополучателят е усвоил пълния кредитен лимит по
договора на 02.11.2020 г. и е изпаднал в просрочие от 06.12.2020 г.
Липсата на основания за обявяване на предсрочна изискуемост, обаче, не
рефлектира върху дължимостта на вземанията с настъпила изискуемост. В случая
безспорно се установява, че кредитополучателят е в просрочие спрямо пълния размер
на отпуснатия му револвиращ кредит, считано от 06.12.2020 г., като съгласно съдебно-
5
счетоводната експертиза по делото след тази дата (както и преди нея) не са извършвани
плащания по кредита. Предвид изложеното и като съобрази заключението на вещото
лице, постигнатите между страните по процесния договор уговорки и липсата на
протИ.речие между тях и повелителни законови норми, включително такива,
установени в ЗПК и ЗЗП, съдът намира, че в хода на производството пълно и главно се
доказа дължимостта на процесните вземания от страна на ответника, което води до
извод за основателност на предявените искове за главница и лихви до пълните
предявени размери.
По разноските:
Право на разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, има ищецът, като за
исковото производство такива следва да му бъдат присъдени в общ размер от 875,95
лева за държавна такса, депозити за особен представител и вещо лице, както и за
юрисконсултско възнаграждение. За заповедното производство на ищеца се дължат
разноски в общ размер от 81,71 лева за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено между страните, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 99, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
че П. С. Р., ЕГН: **********, с адрес гр. С., /адрес/, дължи на ЮЛ, ЕИК: ********,
със седалище и адрес на управление гр. С., /адрес/, в качеството му на цесионер по
сключен между неговия праводател ЮЛ и ЮЛ Рамков договор за прехвърляне на
парични задължения (цесия) от 11.11.2016 г. и Приложение № 1 към него от 25.05.2021
г., сумата от 1350,00 лева, представляваща неизплатена главница по Договор за
кредит ***** № ****** от 24.10.2020 г., сключен между ЮЛ и П. С. Р., ведно със
законната лихва за периода от 07.03.2022 г. до окончателното изплащане, сумата от
91,45 лева, представляваща договорна лихва за периода от 02.11.2020 г. до 08.01.2021
г., и сумата от 143,94 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата,
начислена за периода от 09.01.2021 г. до 22.02.2022 г., за които на 18.04.2022 г. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
11913/2022 г. по описа на СРС, І-во ГО, 47-ми състав.
ОСЪЖДА П. С. Р., ЕГН: **********, с адрес гр. С., /адрес/, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК да заплати на ЮЛ, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление
гр. С., /адрес/, сумата от 875,95 лева, представляваща сторени от ищеца разноски в
6
първоинстанционното производство, и сумата от 81,71 лева, представляваща
разноски, сторени в хода на заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7