Р Е Ш Е Н И Е
№ …………./18.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в публично съдебно заседание проведено на
двадесет и трети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева
при секретаря Цветелина Илиева, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 15803 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
предявен от „И.” ЕООД, *** срещу „Г.Г.Г.Е.” ЕООД, ***
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване в отношенията между
страните, че „И.” ЕООД е носител на вземане в размер на 1326.27 лв.,
произтичащо от сключен на 23.10.2014г. договор за цесия между „К.Г.” ЕООД и „И.”
ЕООД, която сума представлява платена без основание стройност на начислена с
фактура № **********/30.10.2009г. електроенергия след извършена корекция на
сметка, което е съдебно установено в производството по гр.д. № 11273/2014г. по
описа на Районен съд – Варна и е издаден на 20.02.2019г. изпълнителен лист.
Ищецът основава исковата си претенция на
следните фактически твърдения: с влязло в законна сила съдебно решение по гр.д.
№ 11273/2014г. на ВРС, „е.п.п.” АД е осъдено да заплати
на „К.Г.” ЕООД процесната сума, което вземане е
прехвърлено с договор за цесия от 23.10.2014г. в хода на висящия процес на „И.”
ЕООД. Предишният кредитор
е съобщил за извършеното прехвърляне на длъжника “е.п.п.” АД на 26.10.2014г. Вместо да предаде издадения изпълнителен лист
на цесионера „И.” ЕООД, въз основа на спогодба –
анекс от 23.12.2014г. /чл.12, ал.1/, цедентът е
прехвърлил вземането с друг договор за цесия, предхождащ този от 23.10.2014г.
на „П.М.” ЕООД, който образувал и изпълнително производство за събиране на
вземането от „е.п.п.” АД. За прехвърлянето длъжиникът “е.п.п.” АД е бил уведомен на 20.01.2015г. Съдебният изпълнител
отказал да конституира „И.” ЕООД като взискател в
изпълнението, което заставило дружеството да предяви иск за установяване на
вземането си. Ищецът обосновава правния си интерес с твърдения, че по силата на
сключена спогодба – анекс от 23.12.2014г. ответникът се е задължил да отговоря
солидарно за изпълнение на задължението на „К.Г.” ЕООД да предаде на ищеца
издадения му изпълнителен лист, съгласно молба от 29.10.2019г. Отделно, устно и
писмено дружеството е заявило извънсъдебни претенции, че е носител на
вземането. Моли за положително решение по предявения иск.
Въпреки предоставения му срок по чл. 131 ГПК,
ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. С молба от 24.03.2020г. изразява становище за
неоснователност на иска. Счита за нищожна спогодба – анекс от 23.12.2014г..
За да се произнесе по
спора, съдът съобрази следното от фактическа
страна:
Видно от изисканото гр.дело № 11273/2014г.
по описа на Районен съд-гр.Варна, същото е образувано по подадена искова молба,
депозирана в Районен съд – Варна на 03.09.2014г.
от ищеца „К.Г.” ЕООД, ЕИК ***срещу ответника „е.п.п.”
АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:***.
Видно от договор за цесия от 23.10.2014г., „К.Г.” ЕООД, ЕИК
*********, в качеството му на цедент, е прехвърлило
на „И." ЕООД, ЕИК ***, в качеството му на цесионер,
вземането си от длъжника „е.п.п.” АД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление *** за сумата в размер на 1326.27 лева,
представляваща платена без основание стойност на коригирана непотребена
електроенергия, за периода 18.01.2009г. до 16.07.2010г. за обект с абонатен
номер №***и кл.№ ***, с титуляр на партидата О.Д.О.за
което е издадена фактура № **********/30.10.2009г. срещу цена от 1226.27 лева. В т.4 от договора се посочва, че към дата 23.10.2014г. „К.Г."
ЕООД е завело гражданско дело пред Районен съд-Варна по отношение на вземането,
предмет на договора за цесия, но е в невъзможност да заплати задължението си по
договора за цесия с първоначалния цедент - О.Д.О.в срок до 08.11.2014г., както и да заплаща възнаграждение на
юрисконсултите, които осъществяват процесуално представителство по делото и да
поеме разноските по делото.
Следователно в хода на производството по гр.дело № 11273/2014г.
по описа на Районен съд-гр.Варна, ищцовото дружество
„К.Г." ЕООД е прехвърлило на 23.10.2014г. по силата на горепосочения
договор за цесия процесното вземане в размер на 1326.27 лева на „И." ЕООД, като делото е продължило между
първоначалните страни, на основание чл.
226, ал. 1 ГПК.
Представено е уведомление от “К.Г.” ЕООД, чрез пълномощника адв. К.Д.Т. до „е.п.п.” АД, ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление ***, с което се уведомява последното, че
съгласно 198 договора за прехвърляне на вземане от 23.10.2014г. К.Г.” ЕООД е прехвърлило на „И." ЕООД своите
вземания, подробно описани в уведомлението, сред които в т.43 е посочено процесното вземане в размер на сумата от 1326.27 лева.
Видно от представената разпечатка от електронна поща,
уведомлението е достигнало до „е.п.п.” АД и е регистрирано с вх.№ EPRS-2762/28.10.2014г.
Представено по делото е пълномощно, с което “К.Г.” ЕООД упълномощава адв. К.Д.Т.
да го представлявава пред „Е.П.П” АД, пред съда и
други дружества неограничено със срок и в полза на упълномощеното лице.
Приобщена към доказателствения
материал е Спогодба-Анекс /към 198 договора за продажба на вземания, сключени
на 23.10.2014г. между „К.Г." ЕООД и „И." ЕООД /, сключена на
23.12.2014г. между К.Г.” ЕООД, „И.” ЕООД
и „Г.Г.Г.Е.” ЕООД.
В т.1 страните декларират, че
спогодбата има за цел да уреди отношенията, възникнали по 198 броя
договори за прехвърляне на вземания, сключени между “К.Г.” ЕООД и „И.” ЕООД на
23.10.2014г., описани в Приложение № 1, представляващо неразделна част от
спогодбата.
В чл.1 от Спогодба-Анекс, сключена на 23.12.2014г., е
изрично посочено, че страните приемат, че на 23.10.2014г. между “К.Г.”
ЕООД в качеството му на цедент и „И.” ЕООД в
качеството му на цесионер са сключени 198 договора за
продажба на вземания, с които са прехвърлени вземания на длъжника „е.п.п.” АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***. В
чл.2 от спогодбата е посочено, че общата стойност на прехвърлените вземания по
спогодбата е в размер на 299148.15 лв. В чл.3 от спогодбата изрично е посочено,
че “К.Г.” ЕООД е изпълнил задълженията си по всички 198 договора за прехвърляне
на вземания, като е уведомил на основание чл.99 от ЗЗД длъжника „е.п.п.” АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление *** за прехвърлените вземания с писмо по ел.поща
от 26.10.2014г. с вх.№ EPRS-2762/28.10.2014г. В чл.4 се урежда, че „И.” ЕООД се
задължава да заплати цената по договорите от 282 887. 67 лв. на
кредиторите на “К.Г.” ЕООД, т.е. на абонатите, които са прехвърлил вземанията
си на този търговец.
Съгласно чл.13 от спогодбата
“К.Г.” ЕООД е поел задължение да предаде на „И.” ЕООД оригиналите на
всички изпълнителни листове по прехвърлените вземания в 14 – дневен срок от
издаването им.
В чл.20 от спогодбата страните декларират, че посредник по
всички договори за продажба на вземания е било консултантското дружество „Г.Г.Г.Е.” ЕООД. В чл.21 се посочва, че страните се договарят
и съгласяват, в качеството на солидарен длъжник относно задълженията и на двете
страни по спогодбата да встъпи „Г.Г.Г.Е.” ЕООД.
С влязло в законна сила съдебно
решение № 1586/02.04.2015г., постановено по гр.дело № 11273/2014г. по описа на
Районен съд-гр.Варна, е осъдено „е.п.п.” АД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление
*** да заплати на „К.Г.” ЕООД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление *** сумата от 1326.27 лева,
представляваща придобито вземане по договор за цесия сключен от ищеца на
08.05.2014г. за заплатена без основание сума по корекция на потребена
електроенергия за период 18.01.2009г. - 16.07.2009г. за обект, находящ се в ***, клиентски №***, аб.
№**********, платена по силата на договор за продажба на електроенергия и
начислена с фактура №**********/30.10.2009г., ведно със законната лихва върху
сумата от подаване на исковата молба в съда – 04.09.2014г. до окончателното
заплащане на задължението, на
основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
Видно от материалите
по гр.дело № 11273/2014г. по описа на Районен съд-гр.Варна, на 12.06.2019г. е
издаден изпълнителен лист № 1366/20.02.2019г.
в полза на „К.Г." ЕООД за сумата в размер на 1326.27 лв., представляваща главница по фактура №**********/30.10.2009 г.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Според трайно установената съдебна практика
абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на установителния
иск е наличието на правен интерес. Правният
интерес от установителен иск предполага
оспорване на претендирано от ищеца право или
претендиране на отричано от него право. В случая ищецът обосновава правен
интерес от предявяване на положителния установителен
иск с предявени извънсъдебни претенции от „Г.Г.Г.Е.” ЕООД спрямо “И.“ ЕООД. Позовава се на чл.21
от Спогодба-Анекс, сключена на 23.12.2014г.,
с която дружеството се е задължило да отговаря за задълженията на „И.“ ЕООД и К.Г.
ЕООД.
За обосноваване правен интерес ищецът е представил и възражение, адресирано от „Г.Г.Г.Е.” ЕООД, получено на
01.08.2019г. от “И.“ ЕООД, с което изрично се оспорва придобиването
на 198 броя вземания към „е.п.п.” АД, ЕИК *** по
Спогодба-Анекс, сключена на 23.12.2014г.
Въпросът
за допустимостта на производството е разрешен с
непротиворечивата практика на Окръжен съд-Варна по идентични казуси, с
които е прието, че предявените искове от „И.” ЕООД срещу „Г.Г.Г.Е.”
ЕООД са допустими и са отменени определения на РС-Варна за прекратяване на
производството по делото по исковете на „И.” ЕООД срещу „Г.Г.Г.Е.”
ЕООД. /В този смисъл Определение от 29.06.2020г., постановено по частно
търговско дело № 848 от 2020г. по описа на Окръжен съд-Варна, Определение от
09.07.2020г., постановено по частно търговско дело № 847 от 2020г. по описа на
Окръжен съд-Варна, Определение от 23.06.2020г., постановено по частно търговско
дело № 683 от 2020г. по описа на Окръжен съд-Варна, Определение от
24.06.2020г., постановено по частно търговско дело № 680 от 2020г. по описа на
Окръжен съд-Варна, Определение от 19.06.2020г., постановено по частно търговско
дело № 673 от 2020г. по описа на Окръжен съд-Варна, Определение от
16.06.2020г., постановено по частно търговско дело № 641 от 2020г. по описа на
Окръжен съд-Варна, Определение от 16.06.2020г., постановено по частно търговско
дело № 622 от 2020г. по описа на Окръжен съд-Варна, Определение от
15.06.2020г., постановено по частно търговско дело № 621 от 2020г. по описа на
Окръжен съд-Варна и др./.
За успешното провеждане на предявения положителен установителен
иск по реда
на чл. 124, ал. 1 ГПК в тежест
на ищеца е да установи, че на 23.10.2014г. е придобил с договор за цесия от “К.Г.” ЕООД вземане в
размер на 1326.27 лева, представляваща платена без основание стойност на
коригирана потребена електрическа енергия по издадена
от „е.п.п." АД фактура № **********/30.10.2009г.,
на осн. чл. 55, ал. 1, предл.
1 ЗЗД, което е съдебно установено в производството по гр.д. № 11273/2014г. по
описа на Районен съд – Варна, че предишният кредитор е уведомил „е.п.п.“ АД за извършената цесия, че на 23.12.2014г. е сключена
спогодба – анекс между “К.Г.” ЕООД, “И.” ЕООД и „Г.Г.Г.Е.”
ЕООД.
С влязло
в законна сила решение по гр.д.№ 11273/2014г. на ВРС,
«е.п.п.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
*** е
осъдено да заплати на „К.Г.” ЕООД, ЕИК ***със седалище и
адрес на управление *** сумата
от 1326.27 лева, представляваща придобито вземане по договор за цесия сключен
от ищеца на 08.05.2014г. за заплатена без основание сума по корекция на потребена
електроенергия за период 18.01.2009г. - 16.07.2009г. за обект, находящ се в ***, клиентски №***, аб.
№**********, платена по силата на договор за продажба на електроенергия и
начислена с фактура №**********/ 30.10.2009г., ведно със законната лихва върху
сумата от подаване на исковата молба в съда – 04.09.2014г. до окончателното
заплащане на задължението, на
основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД. Това вземане е прехвърлено с договор за
цесия от 23.10.2014г., от „К.Г.” ЕООД, ЕИК ***на „И." ЕООД, ЕИК ***.
С договора за цесия кредиторът прехвърля
вземанията си на трето лице, като за това не е необходимо съгласие на длъжника,
нужно е само постигнато съгласие между кредитора и третото лице. За да
произведе действието си спрямо длъжника, цесионният
договор следва да му бъде съобщен от предишния кредитор съгласно разпоредбите
на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. Уведомяването на длъжника е предвидено с цел същият да узнае за
договора за цесия с оглед изпълнение на задълженията му на новия кредитор и
също така да го защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение на
лице, което вече не е носител на правата по съответния договор. В случая е
налице валиден договор за цесия потвърден от цедента,
с който вземането на цедента спрямо длъжника е
прехвърлено възмездно на цесионера, ищец по
настоящото производство. За да произведе действие цесията е необходимо
уведомлението за цесията да е достигнало до длъжника. Този факт се установява от представената разпечатка от ел.
поща длъжникът „е.п.п.”
АД, като уведомлението е регистрирано с вх.№ EPRS-2762/28.10.2014г.
Съобразно
договореностите, постигнати в Спогодба-Анекс, сключена на 23.12.2014г. между К.Г.”
ЕООД, „И.” ЕООД и „Г.Г.Г.Е.” ЕООД, ответното
дружество не е поело никакви задължения спрямо останалите две дружества, а е на
практика само посредник, консултантското дружество, както е изрично посочено в
чл.20 от спогодбата.
С
оглед гореизложеното искът следва да се уважи, като основателен.
На основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника
следва да се възложат направените от ищеца разноски /платена държавна такса в
размер на 53.05 лева/.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА за установено по предявения от „И.” ЕООД, *** срещу „Г.Г.Г.Е.” ЕООД, *** иск, че „И.” ЕООД, *** носител на вземане в размер на 1326.27 лв., произтичащо от сключен на 23.10.2014г.
договор за цесия между „К.Г.” ЕООД и „И.” ЕООД, която сума представлява платена
без основание стройност на начислена с фактура № **********/30.10.2009г.
електроенергия след извършена корекция на сметка, което е съдебно установено в
производството по гр.д. № 11273/2014г. по описа на Районен съд – Варна и е
издаден на 20.02.2019г. изпълнителен лист,
на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Г.Г.Г.Е.” ЕООД, *** ДА ЗАПЛАТИ на „И.” ЕООД, *** сумата от 53.05 лева лв. /петдесет и три лева и 0.05 ст./, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: