Р Е Ш Е Н И Е
№260555/6.10.2020г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на осемнадесети септември, през две хиляди и двадесета година,
проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №19493 по описа на Варненски районен съд за 2019г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
по делото се развива по
предявени искове от „ВЕВ” ЕАД, ЕИК ***със
седалище и адрес *** срещу КМГ, ЕГН **********,
с адрес *** за
приемане за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи сумата от 1241.53 лева,
представляваща стойност за потребена и незаплатена топлинна енергия за периода
от м. 12.2016 г. до м.
04.2019 г., вкл.; сумата от 149.86 лева,
представляваща лихва за забава върху
главниците за потребена
и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.02.2017 г. до 14.06.2019 г.; сумата от 113.46 лева, представляваща цена за услугата дялово
разпределение за периода от м. 12.2016 г. до м. 04.2019 г., вкл.; сумата от 16.66 лева, представляваща лихва за забава
върху главниците за дялово разпределение
за периода от 01.02.2017 г. до 14.06.2019
г.; ведно със законната лихва върху главниците от датата на
подаване на заявлението – 04.07.2019 г. до оконончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК № 5496/16.07.2019г., постановена по ч.гр. дело
№ 10536/2019г. на ВРС, на осн. чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, по реда на чл. 422 ГПК.
В исковата молба се излагат твърдения, че ищецът е осъществявал
доставка на топлинна енергия за обектна на
потребление в гр. Варна, на който обект титуляр е
ответникът.
В срока
по чл. 131 ГПК е депозиран писмен
отговор.Предявените искове се признават по
основание и размер.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Представен е по делото е договор за продажба №3726/18.12.2006г., вписан
на 28.12.2006г., том ХХ №191, вх.рег.38738 по описа на Служба по вписванията –
Варна, от който се установява, че ответникът е придобил от Държавата
собствеността върху недвижимия имот, в който ищецът доставя топлоенергия.
При тази установеност
на фактите, съдът възприе следните
правни изводи:
От представените по делото писмени доказателства се
установява, че ответника Георгиев се легитимира за собственик на имот с адрес гр. ***.Разпоредбата на § 1, т. 42 от ДР на Закона за
енергетиката / обн. ДВ бр. 107 от 2003г./ дава общо
определение, според което по смисъла на този закон потребител на енергия за
битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, а съгласно
чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия
и са длъжни да заплащат цена за топлинната енергия. За да бъде изгубено
качеството на потребител на топлинна енергия, е необходимо всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединена
към самостоятелно отклонение на абонатна станция, да декларират писмено, че не
желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и / или за горещо
водоснабдяване – чл. 153, ал. 2 и
ал. 3 от ЗЕ. Съгласно
въведеното с нормата не чл. 153, ал. 6 ЗЕ
законово правило, собственикът или титуляр на вещното право на ползване в имот,
под режима на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител
на отдадената от сградната инсталация и отоплителните тела в общите части на
сградата топлинна енергия, и в случаите, когато е преустановено топлоподаването
към индивидуални отоплителни уреди в обекта на потребителя. Фактическото
преустановеното топлоподаване към отоплителните тела в отделни имоти, не може
да обоснове прекратяване на правоотношението, а собственикът остава потребители
на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Това изключение
от общия принцип на индивидуално поемане на облигационни отношения изцяло
съответства на специфичния характер на доставката, чието техническо
осъществяване изключва ограничаване на ползите само в една обособена част от
общата сграда / конкретен обект от сградата не може да се топлоизолира от останалите /.
При тези
съображения и доколкото съдът прие, че ответникът Георгиев е собственик на
процесния апартамент №87, който се намира в жилищна сграда, която е топлоснабдена, то той се явява задължена страна досежно
дължимите разходи сторени по доставка на топлинна енергия, както по отношение
на топлоенергия отдадена от отоплителните
радиатори така по отношение на сградната инсталация
на сградата, в която се намира е
индивидуалната собственост на страната.
Ответникът в
срока по чл. 131 ГПК изрично е признал предявеният иск по основание и размер,
поради което и с оглед установеното по делото следва предявените искове да
бъдат уважени.
По отношение на разноските:
С
оглед изходът на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за
исковото производство в размер на 169,57 лева, съставляващи доплатена по делото
държавна такса за исковото производство, за които разходи за представени по
делото доказателства. В заповедното производство в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени 330,43 лева, от които 30,43 лева държавна такса и 300 лева
възнаграждение за процесуално представителство.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
Приема за установено в
отношенията между страните, че КМГ, ЕГН **********,
с адрес *** дължи
на „ВЕВ”
ЕАД, ЕИК ***със седалище и адрес *** сумата от 1241.53 лева, представляваща
стойност за потребена и незаплатена топлинна енергия за периода от
м. 12.2016 г. до м. 04.2019 г., вкл.;
сумата от 149.86 лева, представляваща лихва за забава
върху главниците за потребена
и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.02.2017 г. до 14.06.2019 г.; сумата от 113.46 лева, представляваща цена за услугата дялово
разпределение за периода от м. 12.2016 г. до м. 04.2019 г., вкл.; сумата от 16.66 лева, представляваща лихва за забава
върху главниците за дялово разпределение
за периода от 01.02.2017 г. до 14.06.2019
г.; ведно със законната лихва върху главниците от датата на
подаване на заявлението – 04.07.2019 г. до оконончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК № 5496/16.07.2019г., постановена по ч.гр. дело
№ 10536/2019г. на ВРС, на осн. чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, по реда на чл. 422 ГПК.
Осъжда КМГ, ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „ВЕВ” ЕАД, ЕИК ***със седалище и адрес *** сумата от 169,57 (сто шейсет и
девет лева и 57 ст.) лева държавна такса за исковото производство, както и сумата от 330,43 (триста и тридесет лева и 43 ст.) лева заплатена в
заповедното производство държавна такса и възнаграждение за процесуално
представителство, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в
двуседмичен срок от получаване на съобщението с препис от съдебния акт пред
Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :