Р Е Ш Е Н И Е
№….
град Д., 23.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Д.кият
районен съд, гражданска
колегия, двадесет и първи състав, в открито съдебно заседание, проведено на
двадесет и пети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Мирослава Неделчева
при участието на секретаря СИБЕЛ
БЕДЕЛ................................................
сложи за разглеждане гр.
дело №505 по описа за 2019г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на П.Д.В.,
ЕГН **********,***, чрез упълномощения адвокат Н.В. от ДАК, съдебен адрес:***«***» №***,
ет.***, офис *** срещу ЗАД „ОЗК-З.”, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, 1301, район Възраждане, ул. „св.
София” №7, ет.5, представлявано от изпълнителните директори А.Л.и Р. Д.. Исковете
са с правно основание чл.432 от КЗ във вр. с чл.477 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД
В ИМ ищецът твърди, че на 27.05.2016г.
като водач на т.а. „***” с рег. №** по пътя гр.К.-Ш. в района на с.Л. е
претърпял ПТП, за което вина има водача на другия участник в произшествието – В.С.Д.,
който е управлявал т.а. „М.” модел „Актрос” с рег. №А4360КН и е имал сключена
застраховка „ГО на автомобилистите” с полица №BG23/115002311170 с ответното дружество със срок на
валидност от 11.09.2015г. до 10.09.2016г.
За ПТП-то е бил съставен АУАН на
виновния водач – В. Д.
При сблъсъка на двата автомобила
/описани по-горе/ ищецът е получил травми, имал е болки в кръста и гърдите, бил
е откаран веднага в болница и след прегледа е бил с указание да бъде
хоспитализиран за динамично проследяване, но П.В. отказал и ползвал болничен за
1 месец, като се лекувал в домашни условия, но болките не отшумявали. На
31.05.2016г. посетил „Сити Клиник” във В. и се установило, че има фрактура на
гръдната кост, която не можела да се обездвижи и са препоръчали на ищеца пълен
покой, без каквито и да е натоварвания. В. пиел обезболяващи, мажел се с гел и
така изкарал лятото.
Месец ХІ.2016г. направил 10-дневни
процедури с нискочестотно магнитно поле, като ползвал болнични до м.ХІІ.2016г.
и същевременно продължавал с приема на лекарства.
Месец март 2018г. отново му било
проведено два пъти по 10 дневно лечение с нискчестотно магнитно поле.
Причинените на ищеца травми и
увреждания при ПТП-то довели до големи неудобства за него – болки, страдания,
продължителни болнични. В. продължавал да е непълноценен във всяко едно
отношение, не можел да извършва обичайните си дейности, понякога за елементарни
действия се нуждаел от чужда помощ, а това го натоварвало психически, чувствал
се като инвалид. П.В. не бил възстановен напълно, въпреки изтеклия период от
време.
Освен сочените неимуществени вреди, на
ищеца му били причинени и имуществени
такива, изразяващи се в закупуване на лекарства, платени прегледи, изследвания
и т.н.
П. Д. отправил покана до ответника,
съгл. чл.380 от КЗ за изплащане на обезщетение, вследствие последиците и
вредите от ПТП-то, но от застрахователното дружество поискали от ищеца много документи,
вкл. и такива, за които той нямало как да се снабди.
Предвид гореизоженото, ищецът моли
съдът да осъди ответника да му заплати сумата от 10000 лв. като част от
70000лв., представляаща обезщетение за причинените му неимуществени вреди –
претърпени болки и страдания, ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 27.05.2016г. до окончателното изплащане и сумата от 51.77 лв. –
имуществени вреди за закупуване на лекарства, медицински консумативи /подробно
описани по пера в исковата молба/, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковете – 13.02.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът претендира и съдебни разноски.
С разпореждане от 13.02.2019г. ДРС е
изпратил на ответника препис от исковата молба и от доказателствата към нея.
Разпореждането е било получено от юрисконсулт В. М. на 25.02.2019г.
В законоустановения едномесечен срок от
получаването на съобщението ответникът е изпратил отговор на исковата молба, в
който оспорва исковете /за неимуществени и за имуществени вреди, акцесорния иск
и началната дата, от която се претендира законната лихва/ по основание и
размер, счита ги за неоснователни и моли за отхвърлянето им, а в условията на
евентуалност, ако се уважат исковете, то се моли да бъде намален размера на
обезщетията, с оглед съпричиняване на ПТП-то. Ответното дружество, не оспорва,
че на 27.05.2016г. е станало ПТП на соченото място и между посочените
автомобили с водачи ищеца и В. С., че последният е имал сключена застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” в ЗАД „ОЗК-З.”, но оспорва, че П.В.
е пострадал при процесното ПТП и е получил фрактура на гръдната кост /дори и да
се докаже такава, се оспорва, че тя е получена в резултат на ПТП-то, сочи се,
че ищецът имал предходни и придружаващи заболявания, като остеосклероза и
увреждане на междупрешлените дискове в поясния и гръбначния стълб, които били
характерни за шофьорите с дълъг стаж/, че вина за произшествието има само В.Д.
/тъй-като няма влязла в сила присъда, а и не е изяснен механизма на ПТП-то,
твърди се съпричиняване от страна на ищеца при катастрофата, защото П. В. карал
с превишена и несъобразена скорост, което му попречило да спре при възникналата
опасност и да предприеме друга подходяща маневра за избягване на удара, освен
това се твърди, че е карал без сложен обезопасителен колан/, оспорва се, че
ищецът все още изпитва силни болки и продължава въстановителния му период,
оспорва се още пряката причинно-следствена връзка на ищцовите твърдения за
вреди с настъпилото ПТП и противоправното поведение на В. Д..
Ответникът твърди, че липсвали
доказателства за тежко физическо и психическо увреждане на ищеца, а от
медицинските документи не ставало ясно високочестотното магнитно поле за коя
област е било предписано, а и нямало доказателства, че такова лечение е
наистина провеждано.
В
съдебно заседание искът се поддържа от ищеца и процесуалният му представител, който
пледира за уважаването му изцяло и претендира за разноските по делото.
В
съдебно заседание представител на ответника не се явява. Постъпили са писмени
становища от процесуалния му представител, който моли за отхвърляне на иска,
навеждат се доводи за липса на деликт, възражение за съпричиняване, правят се
доказателствени искания, претендират се разноски.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно
и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Не се
спори между страните и се установява от материалите по приобщената АНП /адм. нак.
преписка/ от 2016г. по описа на РУ-Сунгурларе /л.74-89/, че с НП №16-0454-000139/03.06.2016г.,
влязло в сила на 24.08.2016г., по отношение на В.Д. е признато за установено, че
на 27.05.2016г. около 7.00ч. в община Сунгурларе на път втори клас №ІІ-73,
водачът на товарния автомобил „М. Лакрос” с рег. №А4560КН – В. Д., движейки се
по посочения път при км. 72 плюс 500 в с.Л., обл.Б. по посока на движение от
гр. К. към гр.Ш. управлява горепосоченото МПС с прикачено ремарке с рег.
№А9360ЕЕ, собственост на „Керван 1” ЕООД, ЕИК ********* с несъобразена скорост
с пътните условия, остър десен завой, мокро пътно платно, дъждовален, губи
контрол над управлението на автомобила, ремаркето навлиза частично в лентата за
насрещно движение и блъска предната част на насрещно движещия се влекач-Рено с
рег. №** с прикачено полуремарке с рег. №С5540ЕК и причинява ПТП с материални
щети, с което Д. е нарушил чл.20, ал.2 от ЗДвП и на осн. чл.53 от ЗАНН и
чл.179, ал.2 от ЗДвПму е наложена глоа от 200 лв. /която е изплатена, видно от
няаправената отметка върху НП/ и на виновния водач са му останали 39 контролни
точки към 03.06.2016г.
В. Д.
има издадени 10 НП и 5 фиша за нарушаване на ЗДвП в периода от 2002г. до
2016г., видно от приложената справка на л.87-88.
Вследствие
настъпилото ПТП ищецът П.В. е получил средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на гръдна кост, закоето са предстаени медицински документи, вкл.
рентгенови снимки, ЯМР, амбулаторни листи, болнични листи.
Не е
спорно между страните, че т. а. „М. Актрос” с рег. №А4360КН, управляван от В.Д.
е бил застрахован по риска „Гражданска отговорност” по застрахователна полица №
BG/23/115002311170, сключена със ЗАД
„ОЗК-З.”, ЕИК *********, със срок на действие
от 11.09.2015г. до 10.09.2016г.
Не се
спори, че ищецът е депозирал пред ответното дружество молба за изплащане на
неимуществени вреди, за което е била заведена щета под № 0411-800-0004-2016
/л.11/, по която не е изплатено обезщетение.
От
заключението на допуснатата съдебно-медицинска експертиза се установява, че в
резултат на процесното ПТП на пострадалият П.В. е получил счупване на гръдна кост.
Установеното и описано травматично увреждане е било причинено от действието на
твърди тъпи предмети и напълно отговаря да е получено по начин и време, както
се твърди в исковата молба, а именно: при станало ПТП от удари в изпъкналите
части и уредите за управление в купето на катастрофирал автомобил. Неминуемо
такова едно счупване е съпроводено с болки и ограничение в движението на гърба
и кръста, като интензивността на болките и страданията са индивидуалност при
всеки един индивид. Гръдният кош не може да се обездвижи и гипсира и при всяко
вдишване и издишване, кихане, смях и др. има болка и тя се усеща по силно и
продължително. Счупването на гръдната кост е причинило трайно затруднение в
движението на торса за срок по-дълъг от 90 дни и при правилно протичане на
оздравителния процес, до пълно възстановяване на движенията е необходим период
от поне още 90 дни.
От
изслушаното заключение по САТЕ /л.183-192/, което съдът кредитира напълно като
обективно, безпристрастно и неоспорено от страните, се установява, че механизмът
на настъпване на процесното ПТП е следният: „Мястото на удара между ремаркето с
рег. №А9360ЕЕ, прикачено към товарния автомобил „М. 2540Л Актрос” с рег.
№А4560КН и седлови влекач „Рено Премиум 440.19” с рег. №СА6069ХН по широчина на
пътното платно се намира в лентата за движение в посока гр.К., а по дължина на
пътното платно се намира на км 72 плюс 500 по път ІІ-73, т.е. в момента на
удара предната част на седловия влекач и лявата странична част на седловия
влекач и лявата странична част на ремаркето са се намирали на посоченото
по-горе място.” Вещото лице посочва, че не може да се определи скоростта на
движение на двете превозни средства, поради липса на достатъчно данни и
информация, но установява, че причината за настъпване на процесното ПТП е
навлизане в лентата, в която се е движел ищеца на товарния автомобил,
управляван от В. Д.. П.В. не е имал техническа възможност /нито чре спиране,
нито чрез предприемане на маневра/ да предотврати настъпването на
произшествието и удара с ремаркето, прикачено към товарния автомобил.
Съдът е
допуснал до разпит св. В. Д., но същият е напуснал страната /видно от
изготвената справка от МВР/ и съдът го е заличил от списъка за призоваване.
При тази
фактическа установеност, настоящият съдебен състав достигна до следните правни
изводи:
Предявен
е осъдителен иск за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди
с правно основание чл. 432, ал. 1, във вр. с чл. 477, ал. 1 от КЗ, във вр. с
чл. 45, чл. 51, ал. 1 и чл. 52 от ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 429, ал. 1 от КЗ със сключването на договор за застраховка
”Гражданска” отговорност” /ГО/, застрахователят поема задължението да покрие
отговорността на застрахования към трети лица за причинените имуществени и
неимуществени вреди. Същевременно съгласно чл. 477, ал. 1 и 2 от КЗ, обект на З.
по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е
гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за
причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства.
Между
страните не се спори, че ищецът е увредено лице по смисъла на чл. 478, ал. 2 от КЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 432 от КЗ, увреденото лице, спрямо който
застрахователят е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от него по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване изискванията на чл. 380 от КЗ. Ответникът не е направил възражения за липса на уведомяване за вредите,
съгласно чл. 380 от КЗ, както с отговора, така и в хода на производството. В
тази връзка за успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя по чл. 432,
ал. 1 от КЗ, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на валидно сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ между увредилото го лице и ответника по делото, настъпило
увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на
застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и
вида и размера на претърпените вреди. С оглед обхвата на застрахователното
покритие, регламентиран в цитираните разпоредби, застрахователят обезщетява
всички вреди, за които отговаря застрахованото лице на основание чл. 45 от ЗЗД.
Както бе
посочено в приетата за установена фактическа обстановка, обстоятелствата, че
управляваният от виновния водач лек автомобил е бил застрахован при ответното дружество
по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, както и валидността и
към датата на произшествието не са предмет на спор между страните по делото.
Не са
спорни и фактите на настъпилото застрахователно събитие на 27.05.2016г., както
и че то представлява покрит от застрахователното правоотношение риск.
Постановеното
от административно-наказващия орган НП №16-0454-000139/03.06.2016г. на началника
на РУ-С. /влязло в сила/ доказва, че така описаното в исковата молба деяние е
извършено, че е противоправно и вина за настъпването му носи водача на товарния
автомобил В.Д.. Съдът намира, че в настоящото производство причините, поради
което е настъпило произшествието са изяснени, а те са релевантни към въпроса за
вината. Що се отнася до механизма на произшествието, в гражданския процес тези
факти могат да се обсъждат само, досежно релевирано възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат, с каквото съдът е сезиран от ответната страна, видно
от отговора по исковата молба, където се твърди, че ищецът е карал с превишена
скорост. Но от заключението по САТЕ не се установи да е налице такова
съпричиняване, още повече, че експертизата на ** Е.Ж. не бе оспорена от
ответника.
Съгласно
задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968г.
на Пленума на ВС и множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК, при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди
съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съдът се ръководи от критерия за
справедливост. Уточнено е, че понятието „справедливост“ не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи в
действителността обстоятелства. За да се реализира справедливо възмездяване на
претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете
действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и
тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките
и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и
икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
„справедливост“ на съответния етап от развитие на обществото в държавата във
връзка с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност”
на автомобилистите.
При
определяне размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди, съдът
съобрази, че болките и страданията и другите нематериални последици в житейски
аспект обикновено не се ограничават само до изживените в момента на самото
деяние такива, а продължават и след това.
Съгласно
заключението на вещото лице по съдебно-медицинска експертиза /л.238-242/,
причиненото на пострадалият ищец счупване на гръдна кост е било съпроводено с
болки и ограничение в движението на тялото – гърба и кръста, като интензивността
на болките и страданията са индивидуалност при всеки един индивид, причинило е
трайно затруднение в движението на гърба и кръста за срок по-дълъг от 90 дни и
при правилно протичане на оздравителния процес, до пълно възстановяване на
движенията е бил необходим период минимум от около още 90 дни. Съдът кредитира
посоченото заключение, като професионално изготвено и неоспорено от страните по
делото.
Следва
да се отбележи, че неимуществените вреди са винаги свързани с психични
преживявания и морални ценности. В случая от събраните доказателства е
доказано, че неимуществената сфера на ищеца е била засегната, като същият е
претърпял не само физически болки, а претърпяното събитие му е нанесло и
психологическа травма, свързана наложилата се промяна в начина и качеството на
живот, причинена от невъзможността да работи за определен период от време
/издавани са болнични листи за 90 дни– л.27-32/, това е довело до намаляване на
доходите му, отделно от горното В. е имал проблеми при самообслужването, засегнат
е бил и социалния му живот за сравнително продължителен период от време, като
съдът отчита, че пострадалият е в активна възраст, на 49 години към момента, а
към датата на ПТП – на 46 години.
При
анализа на всички обективни обстоятелства в конкретния казус, съобразявайки
възрастта на ищеца, конкретните икономически условия и съответните нива на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент,
съдът счита иска за причинени неимуществени вреди за доказан в пълен размер от
10 000 лева, претендиран като частичен от 70000 лв., поради което следва да
бъде уважен изцяло. Така определеното обезщетение е съобразено освен с
изброените по-горе обстоятелства, релевантни за размера му и с установения в
чл. 52 от ЗЗД принцип на справедливостта, като ще допринесе за репариране на
неблагоприятните последици от увреждащото събитие в патримониума на ищецът.
Отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е тъждествена по обем с
тази на прекия причинител на увреждането, т.е. застрахователят дължи на
увредения това, което последният би имал право да получи като обезщетение от
деликвента.
При
анализа на събраните по делото доказателства съдът намира за неоснователно
релевираното от страна на ответното дружество възражение за съпричиняване от
ищеца, който управлявал МПС с превишена и несъобразена с пътните условия
скорост при неспазване разпоредбите на ЗДвП, тъй като събрани в този смисъл
доказателства няма.
По
отношение на претендираната от ищецът законна лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди следва да намери приложение разпоредбата на чл. 84, ал. 3
от ЗЗД. Лихвата за забава се дължи от датата на злополуката. По въпроса за
отговорността на застрахователя за всички причинени от деликвента вреди,
включително и за лихвите за забава от момента на увреждането е формирана трайна
съдебна практика, която е и задължителна такава по смисъла на т. 2 от ТР №
1/2010 на ОСГКТК, а именно: Решение № 126 от 2.10.2009г. по т.д. № 290/2009г.
на ВКС, II т.о., Решение № 6 от 28.01.2010г. по т.д. № 705/2009г. на ВКС, II
т.о. на ВКС, Решение № 45/15.04.2009г. по т.д. № 525/2008г. на ВКС - ТК,
Решение № 72/30.04.2009г. по т.д. № 475/2008г. на ВКС – ТК, които са
постановени по реда на чл. 290 ГПК. Съобразно тях, застрахователят дължи на
увредения лихва за забава върху застрахователното обезщетение от датата на
увреждането. Отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на
застрахованото събитие, поради което застрахователят носи отговорност за
всичките причинени от него вреди при същите условия, при които отговаря самият
причинител на вредата. Поради това и с оглед императивната разпоредба на чл.
84, ал. 3 от ЗЗД, законната лихва върху обезщетението следва да бъде начислена
от датата на увреждането – 27.05.2016г., която дата се и претендира от ищеца по
делото.
По делото се претендира обезщетение за
имуществени вреди в размер на 51.77лв. Неговият размер е надлежно установен с
двете представени фактури от 02.03.2016г. и от 07.03.2016г. за закупуване на
лекарства - обезболяващи и консумативи – спринцовки и игли /л.36 и 37/. Същите
са пряко свързани с лечението на ищеца и нямаше да бъдат направени, ако не беше
получил фрактура в резултат на причинените му травми от ПТП. Съдът приема този
иск за доказан изцяло по основание и размер.
Върху тази сума
се дължи законна лихва, считано от 03.02.2019г. – датата на подаване на
исковата молба, тъй като за нейното изплащане ответното дружество не е
получавало покана /видно от съдържанието на искането на П.В. до ответното
дружество от 27.06.2017г., приложено на л.9 по делото/.
С оглед изхода от спора, на осн. чл.78, ал.1
от ГПК, ищецът има право на разноски, които са в размер на 1600.00лв., от
които: 850.00 лв. - заплатено възнаграждение на един адвокат, 350лв. - внесен
депозит за вещо лице по СМЕ и 400.00 лв. – държавна такса.
Мотивиран
от горното,съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1, във вр. с чл.
477, ал. 1 от КЗ, във вр. с чл. 45, чл. 51, ал. 1 и чл. 52 от ЗЗД, ЗАД „ОЗК-З.”,
ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, 1301, район Възраждане, ул. „св. София” №7, ет.5,
представлявано от изпълнителните директори А.Л.и Р. Д., ДА ЗАПЛАТИ на П.Д.В., ЕГН **********,*** обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание, вследствие
нанесената му средна телесна повреда /по смисъла на чл. 129 от НК/, изразяваща
се в счупване на гръдна кост, която фрактура е наложила лечение и временна
нетрудоспособност на пострадалия за срок от 27.05.2016г. до 24.08.2016г. и му е
било причинено трайно затрудняване на движенията на гърба и кръста за около 90
дни, в размер на 10 000 /десет
хиляди/ лева, като част от иск с цена 70000 лв., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на увреждането – 27.05.2016г. до окончателно
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.432 от КЗ вр. с чл.45 от ЗЗД ЗАД „ОЗК-З.”,
ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, 1301, район Възраждане, ул. „св. София” №7, ет.5,
представлявано от изпълнителните директори А.Л.и Р. Д., ДА ЗАПЛАТИ на П.Д.В., ЕГН **********,*** обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, изразяващи сумата от 51.77
лв. /петдесет и един лева и седемдесет и седем стотинки/, представляваща обезщетение за
имуществени вреди – заплащане на разходи по лечението на пострадалия П.В.,
ведно със законната лихва върху нея, считано от 03.02.2019г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-З.”, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, 1301, район
Възраждане, ул. „св. София” №7, ет.5, представлявано от изпълнителните
директори А.Л.и Р. Д. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплати на П.Д.В., ЕГН **********,*** направените по делото съдебни и деловодни
разноски в общ размер на 1600.00 лв.
/хиляда и шестотин лева/, от които: 400.00 лв. – държавна такса, 850.00лв. -
заплатено възнаграждение на един адвокат и 350.00 лв. - внесен депозит за вещо
лице по СМЕ.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Д., в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: