№ 16508
гр. София, 07.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20221110106996 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
По делото /съгласно уточнителната молба с вх. № 88263 от 30.03.2023г./ в постъпила
въззивна жалба от ответника Г. Л. Д. е инкорпорирано искане за изменение на
постановеното решение № 13766 от 30.11.2022г. в частта, с която са присъдени разноски в
полза на ищеца фирма. Развиват се съображения за прекомерност и лиспата на доказателства
за това разноските за адвокатски хонорар действително да са сторени.
В предоставения му срок за това ищецът не взима становище по молбата за
изменение на решението в частта на разноските.
Искането по чл. 248 ГПК е направено в законоустановения срок (двуседмичният срок
за обжалване на решението), поради което се явява процесуално допустимо. Разгледано по
същество, същото е частично основателно.
Съдът не установява твърдяните недоказаност и несъответствие между сторените и
присъдените разноски в полза на ищеца за заповедното производство. В описанието по
представената фактура № **********/08.09.2021г. с издател Г. И. Х. и получател фирма е
посочено изрично, че сумата от 4319,88 лева е за възнаграждение по договор за правна
защита и съдействие с уточнението за конкретно предоставените услуги, сред които и
заявление по чл. 410 ГПК срещу Г. Л. Д.. Плащането на сумата от 9 382,65 лева се
установява от представената разпечатка за превод от онлайн банкиране от 09.09.2021г., в
основанието на който е посочен и цитираният по-горе номер на счетоводен документ. От
сторения разход заявителят претендира сумата от 180 лева, която е под минимума,
предвиден в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо
съдът не намира основание за изменение на решението в частта за разноските, присъдени зза
заповедното производство.
В исковото производство, обаче, не се установява ищецът действително да е сторил
претендирания разход за адвокатско възнаграждение, доколкото в представеното платежно
1
нареждане /на л. 41 от делото/ сумата по превода не се чете. От фактурата не се установява
сумата по същата да е платена. Ето защо съдът намира, че разходът за адвокатски хонорар от
180 лева не се дължи от ответника, защото не се доказва същият действително да е сторен от
ищеца и молбата за изменение на решението в тази й част е основателна.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ГПК Решение № 13766 от 30.11.2022г., постановено
по гр.д. №6996/2022 г. по описа на СРС, 113 състав, като НАМАЛЯВА разноските,
присъдени в полза на фирма с ЕИК . за исковото производство до сумата от 25 лева за
държавна такса.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г. Л. Д. за изменение на Решение №
13766 от 30.11.2022г., постановено по гр.д. №6996/2022 г. по описа на СРС, 113 състав в
частта, с която в полза на ищеца фирма с ЕИК . са присъдени 205 лв. за разноски в
заповедното производство.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
На основание чл.7, ал. 2 ГПК препис от настоящето определени да се връчи на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2