Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Русе, 21.05.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - Русе, V - ти състав в публично заседание на 23 април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
при секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от
съдията ВЪРБАНОВА адм.д. № 118 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е
по реда на чл. 54, ал. 6 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), във
връзка с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по
жалба на П.С.Д. *** против Заповед № 18-9785/19.12.2017 г. на Началника на Служба
по геодезия, картография и кадастър (СГКК) – Русе, с която на основание чл. 54, ал. 4 от ЗКИР и във връзка със Заявление
вх. № 01-387034/05.12.2017 г. на И.С.А. и приложените към него документи и
материали, определени по чл. 75 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието,
създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, е
одобрено изменение в кадастралната карта (КК) и кадастрални регистри (КР) на
гр. Русе, ЕКАТТЕ 63427, община Русе, одобрена със Заповед № РД-18-18 от
16.05.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, представляващо промяна в
границите на поземлени имоти, съгласно чл. 55, т. 2 (отстраняване на непълнота
или грешка в КККР) от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г., състоящо се в
промяна в границите на съществуващи обекти в КККР:
Сграда с
идентификатор 63427.2.379.16:
Данни преди
промяната: площ – 44 кв. м., предназначение: жилищна сграда със смесено
предназначение, няма данни за собственост - собствеността е нанесена в
самостоятелните обекти в сградата.
Данни след
промяната: площ – 38 кв. м., предназначение: жилищна сграда със смесено
предназначение, няма данни за собственост - собствеността е нанесена в
самостоятелните обекти в сградата;
Схема на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.2.379.16.2:
Данни преди промяната:
площ по документ 20 кв. м., собственост на П.С.Д. въз основа на документ –
нотариален акт (НА) № 33, том IX, рег. 3639 дело 2139 от 28.03.2006 г., издаден от Служба
по вписванията – Русе.
Данни след
промяната: площ по документ – няма данни, собственост на П.С.Д. въз основа на
документ – нотариален акт (НА) № 33, том IX, рег. 3639 дело 2139 от 28.03.2006 г.,
издаден от Служба по вписванията – Русе.
Жалбоподателят
счита заповедта за незаконосъобразен административен акт поради допуснати
нарушения на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Претендира
отмяна на оспорения акт и присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата
лично и чрез процесуален представител, оспорва основателността й и иска
оспорената заповед да бъде оставена в сила.
Заинтересованата
страна – И.С.А. изразява становище за неоснователност на жалбата.
След като прецени
събраните по делото доказателства, становищата на страните, наведените правни
доводи и след извършена служебна проверка на основание чл. 168 от АПК, във
връзка с чл. 146 от АПК съдът приема за установено следното:
Настоящото
производство е образувано след връщане на делото за ново разглеждане с Решение
№ 2632/21.02.2019 г. на ВАС, постановено по адм.д. № 7695/2018 г., с което е
отменено Решение № 18/21.05.2018 г. по адм.д. № 34/2018 г. по описа на АдмС –
Русе. В решението си върховният съд е указал при новото разглеждане на делото
да се изиска от страните да представят доказателства за правото на собственост
или наличието на други вещни права върху сградите, засегнати от оспорения акт,
а така също да се изиска от ответника да представи скици на сгради № 7, № 6, №
8 и № 13 от КККР на гр. Русе от 2007 г. , както и извлечение от КР за тях като
посочи кои са действащите към момента на издаване на заповедта КККР за тези
сгради. При необходимост административният съд при новото разглеждане следва да
назначи и СТЕ за изясняване на спорните по делото въпроси. В тази връзка
административният съд е приложил към настоящото дело адм.д. № 34/2018 г. по
описа на същия съд.
Административното
производство, в резултат на което е издадена оспорената заповед, е започнало с
депозиране на Заявление вх. № 01-387034/05.12.2017 г. от И.С.А. за извършване
на следните услуги: нанасяне на промени в КК и КР, издаване на схема-проект на
самостоятелен обект, определяне и запазване на идентификатор и издаване на
удостоверение за приемане на проект за изменение на КК и КР, касаещи ПИ
63427.2.379, гр. Русе, ул. „Видин“ № 20 (л. 16 от преписката). Към искането са
приложени подробно описани писмени доказателства, съгласно изискванията на
закона (л. 18 - 43 от преписката).
С Писмо изх. №
24-24909/08.12.2017 г. на Началника на СГКК – Русе жалбоподателката е уведомена
на основание чл. 26, ал. 1 и чл. 34, ал. 3 от АПК за започване на
административно производство по изменение на КК и КР. В уведомлението е
посочено, че е подадено Заявление вх. № 01-387034/05.12.2017 г. от И.С.А.,
придружено от проект за изменение на КК и КР на гр. Русе – за сгради с
идентификатори 63427.2.379.13 и 63427.2.379.16, изработен от „Строител“ ООД,
гр. Русе, с който се иска започване на процедура по изменение на КК и КР.
Посочено е още, че изменението се състои в корекция на западната граница на
сграда с идентификатор 63427.2.379.13 и границите, респективно площта на самостоятелен
обект (СО) с идентификатор 63427.2. 379.16.2. Указано е също така, че през м.
юли 2017 г. в КК и КР е било направено изменение въз основа на подадено Заявление
вх. № 01-217838/18.07.2017 г., придружено от проект за изменение на КК и КР на
гр. Русе, изработен от СД „Гео Армов“ – Русе, като това изменение е в
противоречие с виза за проектиране от 23.03.1992 г., издадено от Община Русе,
одобрен архитектурен проект от 24.04.1992 г. и очертанието на сградата върху
терена. Конфигурацията на СО с идентификатор 63427.2.379.16.2 е определена
неправилно. Посочено е още, че възложителят И.С.А. е ползвател на сграда с
идентификатор 63427.2.379.13, съгласно Разрешение за ползване от 1996 г.,
разрешение за строеж и одобрен архитектурен проект от 1992 г., издадени от
Община Русе. (л. 10 и 11 от преписката).
С възражение (л. 5
и 6 от преписката) жалбоподателката е изразила становище по повод започналото
административно производство, като е приложила и писмени доказателства (л. 7 и
8 от преписката).
На 19.12.2017 г. е
издадена оспорената в настоящото производство заповед. Същата е съобщена по
надлежния ред на заинтересованите страни. (л. 2 и 3 от преписката).
При първоначалното оспорване на заповедта е назначена и извършена съдебно – техническа експертиза, изпълнена от вещо лице – геодезист, който след като се е запознал с писмените доказателства по делото и със
съществуващия картов материал и налична документация в Община Русе и СГКК,
извършил е оглед, заснемане и техническо замерване на процесните имоти,
изпълнил е поставените задачи и е отговорил на следните въпроси:
1.
Къде минава физическата граница между имота на жалбоподателката
и имота, собственост на заинтересованата страна и съвпада ли така установената
граница с отразеното по заповедта, предмет на настоящия спор?
2.
След като вещото лице изследва промяната в картите от
узаконяването на недвижимия имот до сега да отговори: От кога съществува банята
и тоалетната.
3.
Вещото лице да изготви комбинирана скица на процесните
обекти, отразяваща промените в границите на процесните два обекта от приемане
на кадастралната карта до момента.
В хода на настоящото дело вещото лице поддържа изцяло заключението си,
което съдът кредитира като изготвено безпристрастно и от компетентно в
съответната област лице (л. 60 - 67 от адм.д. № 34/2018 г.).
Съгласно констативно-съобразителната част от заключението на вещото лице и
видно от Приложение 1 към заключението, вещото лице е изготвило комбинирана
скица на процесните имоти, отразяваща промените в границите им от приемане на
кадастралната карта до момента, при което експертът е констатирал, че през 1992
г. е бил изготвен технически инвестиционен проект за узаконяване на жилищна
сграда с шивашко ателие на П.С.Д.. Имотът на жалбоподателката е с размери 11.62
м/3.35 м. – площ 38 кв. м., каквито замерил и на място между т. А и т. Б – 3.35
м. и между т. Б и т. Д – 11.60 м. В този обект попадат имоти с идентификатори 63427.2.379.6
и 63427.2.379.7 по кадастралната карта, приета и одобрена със Заповед № РД-18-18 от 2007
г. на ИД на АК София.
На място вещото
лице е замерило и спорната част (тоалетна с баня) с размери 1.75/1.80 м. с площ
3.0 кв. м., заключена между т. Д, Ж, З, М, защрихована в жълто на комбинираната
скица – Приложение 1 към Заключението.
От събраните в
хода на делото доказателства се установява, че през м. юли 2017 г.
жалбоподателката е подала заявление в СГКК – Русе за нанасяне на настъпили
промени в КК със Скица-проект за изменение на КК и КР с обект – изменение на
сгради 6, 7 и 8 в имот с идентификатор 63427.2.379 на база геодезическо
заснемане от СД „Гео Армов“, гр. Русе. Исканото изменение се състои в
обединяване на трите отразени в КККР сгради с номера 6, 7 и 8 в една нова, с
идентификатор 63427.2.379.16, в която се обособяват два самостоятелни обекта в
сграда (СОС) съответно с номера 1 и 2 и идентификатори 63427.2.379.16.1 и
63427.2.379.16.2 и с площ 21 кв.м. и 20 кв.м. От изготвения проект е видно, че
очертанията на СОС 2 в източната част не съвпадат напълно с очертанията на
сградата като цяло (с идентификатор 63427.2.379.16). Към проекта са приложени
чертежи на притежаваната от жалбоподателката сграда, въз основа на които е
извършено узаконяване на сградата на 24.04.1992 г. (папка – приложение към
адм.д. № 34/2018 г.). В тези чертежи е отразена една обща сграда, включваща
жилищна част с антре и стая и стопанска част с шивашко ателие и приемна.
Сградата е с размери 11,62 м./3,35 м., каквито размери са установени и от
вещото лице на място. Узаконената площ е 38,93 кв.м. От източната част
непосредствено до помещението „приемна“ съществува друго помещение, свързано
със сградата на жалбоподателката, с ширина 1,70 м. (според чертежа), което не е
изчертано изцяло, тъй като не е било обект на узаконяване.
В заключението на
СТЕ се посочва, че след промяната в КККР по искане на жалбоподателката процесният
имот 63427.2.379.16, заявен като собственост на Д. обхваща обект, заключен между
т. А, Б, В, Д, Ж, З, М, Е и Г, в който попада и спорната част (тоалетна и баня)
с размери 1.75/1.80 м. с площ 3.0 кв.м., заключена между т. Д, Ж, З и М –
защрихована в жълто на комбинираната скица – Приложение 1 към Заключението.
Вещото лице констатира
още, че през 1992 г. (всъщност едновременно с узаконяване на сградата на
жалбоподателката) е бил изготвен технически инвестиционен проект за узаконяване
на павилион за кафе-бар, магазин и гараж на И.С.А.. От графичната част на
проекта е видно, че узаконяването касае немасивна сграда (със стени с дебелина
8 см.), включваща павилион за кафе-бар и магазин и гараж съответно с площ 62,25
кв.м. за павилиона и 26,13 кв.м. за гаража, които са долепени до сградата на
жалбоподателката. През 2017 г. е изготвен технически инвестиционен проект за
промяна предназначението на павилион за кафе-бар, магазин и гараж в жилище. В
този обект според вещото лице, а и според отразеното в графичната част на
проекта за промяна на предназначението (л. 52 от преписката – ситуация) попадат
имоти с идентификатори 6327.2.379.8 и 63427.2.379.13 по кадастралната карта,
приета и одобрена със Заповед № РД-18-18 от 2007 г.
Имотът на
заинтересованата страна обхваща обект, заключен между т. Б, К, Л, И, Е, М и Д
по комбинираната скица – Приложение 1 към Заключението.
Имотът на
жалбоподателката обхваща обект, заключен между т. А, Б, В, Д, М, Е и Г по
комбинираната скица – Приложение 1 към Заключението.
Според заключението
на вещото лице спорната част – тоалетна и баня е само част от имот
63427.2.379.8 по КККР от 2007 г. и остава в имот 63427.2.379.13 след изменение
на КККР с оспорената в настоящото производство заповед.
Заключението на
вещото лице по назначената и извършена експертиза е, че физическата граница
между имотите на жалбоподателката и на заинтересованата страна в настоящото
производство съвпада с установената граница с отразеното по процесната заповед.
По отношение на
втория поставен му въпрос вещото лице дава заключение, че спорната част –
тоалетна и баня е част от имот 63427.2.379.8, който от своя страна съвпада със
сграда, означена като „КЛ“ (клозет) от стария кадастрален план на гр. Русе,
приет със Заповед № 434/1985 г. на Кмета на Община Русе, т.е. тази част е
съществувала и преди да е приета и одобрена кадастралната карта със Заповед №
РД-18-18 от 2007 г. – като клозет, преустроен по-късно като баня с тоалетна –
Приложение 2 от Заключението.
В изпълнение на
указанията на Върховния административен съд, дадени с Решение № 2632/21.02.2019
г. по адм.д. №7695/2018 г. по делото от страна на жалбоподателката е представен
нотариален акт № 33, том IX, рег. 3639 дело 2139 от 28.03.2006 г., издаден от Служба
по вписванията – Русе, цитиран и в оспорената заповед, според който
жалбоподателката е собственик на жилищна сграда с шивашко ателие, намираща се в
гр. Русе, ул. „Видин“ 20, построени в северната част на имот № 379, кв. 128 по
кадастралния план на гр. Русе, със застроена площ 38,93 кв.м. От страна на заинтересованата
страна не е представен документ за собственост. В обяснителната записка към
представения със заявлението до СГКК проект за отстраняване на непълноти и
грешки в КККР е вписано, че възложителят на проекта – И.С.А. желае да се сдобие
с нотариален акт за сградата. На негово име са издадени разрешение за ползване
на кафе-бар и разрешение за строеж на гараж от 1992 г.
От своя страна
ответникът в писмо изх.№ 20-18816/21.03.2019 г. посочва, че сграда с
идентификатор 63427.2.379.16 е получена след обединяване на сгради 6, 7 и 8 по
заявление вх. № 01-217838/18.07.2017 г. на П.С. А. – Д. за изменение на КККР на
основание чл. 53, ал. 1, т. 3 от ЗКИР. Във връзка с това заявление са издадени
скица проект за сградата, схеми-проект за самостоятелни обекти с идентификатори
63427.2.379.16.1 и 63427.2.379.16.2, както и удостоверение за приемане на
проект за изменение на КККР с № 25-60839/27.07.2017 г. (л. 11-22 от делото).
Посочва се още, че направеното изменение на КККР, доколкото касае съединяване
на съществуващи сгради в една обща, е извършено на основание чл. 53а, т. 3 от ЗКИР без издаване на заповед за изменение на КККР. Представени са и извадки от
кадастралния регистър на недвижимите имоти за имоти с идентификатори 63427.2.379.16
и 63427.2.379.13.
Така описаната
фактическа обстановка съдът установява въз основа на събраните по дело №
34/2018 г. писмени доказателства – приложени доказателства към административна
преписка по Заявление вх. № 01-387034 от 05.12.2017 г. на И.С.А., приобщена към
делото; представена административна преписка по Заявление № 01-217838 от 18.07.2017 г. на жалбоподателката, както и
издаденото въз основа на него Удостоверение за приемане на проект за изменение
на кадастралната карта и кадастралните регистри № 25-60839 от 27.07.2017 г. и Схема
№ 15-358706-27.07.2017 г.; писмено заключение на вещо лице вх. № 1148/13.04.2018 г. по назначената и извършена съдебно-техническа
експертиза, както и представените по настоящото дело писмени доказателства,
писани по-горе.
При така изяснената фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима и подлежи на
разглеждане. Същата е подадена от засегнато лице, участвало в административното
производство, в законоустановения срок и е насочена срещу индивидуален
административен акт, изрично посочен в закона.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Оспореният
индивидуален административен акт е издаден от материално и териториално
компетентен орган.
При издаването му
са не допуснати съществени нарушения на административно производствените
правила. В съответствие със закона административният орган е уведомил
заинтересованaтa странa за започналото административно
производство. Административният орган е постановил своя акт след получаване на
мотивирано становище и писмени доказателства от тази страна (в случая жалбоподателката).
Не се установяват
нарушения в изискването за форма на оспорения акт. Последният е издаден в
изискуемата от закона писмена форма и съдържа всички необходими реквизити, вкл.
са посочени фактически и правни основания за издаването му.
Съдът не
констатира и нарушения на материалноправните норми, противно на твърденията на
жалбоподателката.
Оспорената заповед
е издадена на основание чл. 54, ал. 4 от ЗКИР. Съгласно чл. 51,
ал. 1, т. 2 от ЗКИР кадастралната карта и кадастралните регистри
се поддържат в актуално състояние, като се изменят при установяване на непълноти или грешки. Според чл. 54, ал. 1 от ЗКИР непълнотата или грешката се допълва или
поправя от службите по геодезия, картография и кадастър въз основа на писмени
доказателства и проект за изменение на кадастралната карта и кадастралния
регистър на недвижимите имоти. Измененията
в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти при
отстраняване на непълнота или грешка се одобряват със заповед на началника на
службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота.
Заповедта се придружава от скица-проект (чл. 54, ал. 4 ЗКИР).
Съгласно чл. 70, ал. 3 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието,
създаването и поддържането на КККР (Наредба № РД-02-20-5) Началникът
на службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота
издава заповед за изменение, придружена от скица-проект, когато искането е
основателно, и от събраните документи еднозначно се определя местоположението и
границите или очертанията на имотите – предмет на проекта. В ал. 4 на чл. 70 се посочва, че се издава отказ за
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри при установяване на
недопустимост или неоснователност на искането или при установяване на спор за
материално право въз основа на представени или събрани в производството писмени
доказателства за местоположението и границите или очертанията на имотите –
предмет на проекта. И чл. 72 от Наредба № РД-02-20-5 предвижда, че отказ за
отстраняване на непълнота или грешката се издава, когато отстраняването й е
свързано със спор за материално право или когато от събраните документи в
административното производство не е възможно еднозначно да се определи
местоположението и границите или очертанията на имотите – предмет на проекта. Наредбата в § 1, т. 16 от ДР съдържа и легална дефиниция на понятието
„спор за материално право“ и тя е следната: "Спор за материално
право" по смисъла на чл. 70 и 71 е
налице, когато в проекта за изменение на кадастралната карта местоположението и
границите на имотите не съответстват на правата на собственост на всички
заинтересовани лица съгласно представените и събрани писмени доказателства в
административното производство.
В настоящия случай ответния административен орган безспорно е установил, а
това се потвърждава и от събраните в хода на делото доказателства, че със
заявлението си заинтересованата по делото страна е поискала отстраняване на
грешка в КККР, касаеща границата между имоти с идентификатор 63427.2.379.13 и
63427.2.379.16 и в частност СОС с идентификатор 63427.2.379.16.2 като в тази
част след извършената промяна в КККР по заявление на жалбоподателката от м.юли
2017 г. границата на сградата и границата на самостоятелния обект в нея не
съвпадат.
Към датата на подаване на заявлението от заинтересованата страна –
05.12.2017 г., кадастралната карта на гр. Русе е одобрена със Заповед №
РД-18-18/16.05.2007 г., като по отношение на процесните имоти е извършено
изменение без издаване на заповед по реда на чл. 53а, т. 3 от ЗКИР чрез
нанасяне на нова сграда, получена от съединяване на съществуващи сгради. При
това изменение, инициирано от жалбоподателката, не са променяни границите на
отразените до тогава сгради като сгради с номера 6, 7 и 8 са обединени в сграда
с нов номер 16. В новата (обединена) сграда са обособени два СОС, като единият
обхваща сграда със стар номер 6, а другият СОС обхваща сграда със стар номер 7
и само част от сградата със стар номер 8. Общата квадратура на сграда с номер
16 е 44 кв.м., от които 21 кв.м. за СОС 1, 20 кв.м. за СОС 2 и 3 кв.м.,
оставащи извън СОС 2, но в границите на сграда 16. От представената по делото
скица на сграда 16 е видно, че очертанията на същата „застъпват“ (навлизат)
частично сграда с номер 13. Вещото лице установява, че това застъпване е
всъщност отразената, преди изменението по заявление на жалбоподателката, сграда
8.
Новообразуваната сграда 16 с включените в нея самостоятелни обекти е
вписана като собственост на жалбоподателката по силата на представения
нотариален акт от 2006 г. От този нотариален акт (л. 10) обаче се установява,
жалбоподателката притежава сграда, представляваща жилище и шивашко ателие с
обща площ 38,93 кв.м., която квадратура съответства напълно на узаконената през
1992 г. и е очертания, съответстващи на бившите сгради 6 и 7, без нанесената
при изменението чупка в източния край в СОС 63427.2.379.16.2.
Видно е, че
административният орган е установил действително несъответствие на отразената след
извършено изменение на 27.07.2017 г. в кадастралната карта западна граница на
сграда с идентификатор 63427.2.379.13 и границите, респективно площта на
самостоятелен обект с идентификатор 63427.2.379.16.2 и действителното
фактическо положение, поради което е приел за основателно искането на И.С.А. за
изменение на КККР на гр. Русе досежно границата между имоти с идентификатори
63427.2.379.13 и 63427.2.379.16, както и границата, респективно площта на СОС с
идентификатор 63427.2.379.16.2. Така установеното несъответствие се потвърждава
и от заключението на вещото лице по назначената по делото и извършена
съдебно-техническа експертиза, която вещото лице поддържа и в настоящото
производство. В експертизата се посочва, че физическата граница между имотите
на жалбоподателката и на заинтересованата страна в настоящото производство
съвпада с установената граница с отразеното по процесната заповед.
В настоящия случай
не се касае за спор за материално право, каквито са твърденията на
жалбоподателката. Съгласно цитираното по-горе определение на понятието „спор за
материално право“, такъв е налице, ако в проекта за
изменение на кадастралната карта местоположението и границите на имотите не
съответстват на правата на собственост на всички заинтересовани лица, съгласно представените и събрани писмени доказателства в
административното производство. В конкретния казус,
събраните в административното производство писмени доказателства не водят на
извод за приложението на разпоредбата на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР (наличие на спор
за материално право), а е установена допусната грешка при предходно нанасяне на
граници, което законосъобразно е било отстранено по реда на чл. 54, ал. 4 от ЗКИР, като фактическото положение изцяло съответства на отразеното с процесната
заповед. Местоположението на границата между сгради с идентификатори
63427.2.379.13 и 63427.2.379.16, предложено с проекта, заявен от
заинтересованата страна, и утвърдено с оспорената заповед, съответства напълно
на представения от жалбоподателката документ за собственост и техническата
документация по узаконяване на притежавания от нея имот, поради което в
конкретния случай не е налице хипотезата на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР и чл. 70, ал.
4, предл. 3 от Наредба № РД-02-20-5 вр. § 1, т. 16 от ДР на същата наредба. Наличието
на евентуални претенции за право на собственост на жалбоподателката върху други
части от сградите в имот 379, извън отразените в притежавания от нея нотариален
акт, не съставляват спор за материално право по смисъла на ЗКИР и Наредба №
РД-02-20-5. В тази връзка следва да се посочи, че не всеки спор относно правото
на собственост на определен имот или сграда, съставлява спор за материално
право, касаещ измененията в КККР. Претенцията на жалбоподателката, че притежава
имот (сграда, част от сграда), в повече от това, за което разполага с надлежен
документ за собственост, не формира спор за материално право по смисъла на
ЗКИР. Към момента на постановеното от ответника изменение на границата,
респективно площта на сградите с номера 13 и 16, това изменение съответства
напълно както на фактическото състояние на място в обекта, така и представените
от жалбоподателката доказателства относно правото й на собственост.
По изложените съображения съдът приема, че оспореният административен акт е
законосъобразен и не страда от пороци, водещи до неговата отмяна.
Предвид изхода на спора, своевременно заявената претенция за присъждане на
разноски при първоначалното разглеждане на жалбата като адм.д. № 34/2018 г. и
на основание чл. 143, ал. 4 АПК жалбоподателката следва да бъде осъдена да
заплати на ответника сумата от 750 лева разноски по делото, от които 600 лева
за адвокатско възнаграждение за един адвокат, съгласно приложено по делото извлечение
от разплащателна сметка (л. 72 от адм.д. № 34/2018 г.) и 150 лева – депозит
вещо лице (л. 32 от адм.д. № 34/2018 г.). Претенция за разноски по делото пред
Върховния административен съд и в настоящото производство от страна на
ответника не са заявяване. Липсва и искане за присъждане на разноски от
заинтересованата в производството страна.
Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорване по жалба на П.С.Д. *** против Заповед № 18-9785-19.12.2017 г. на Началника на Служба по
геодезия, картография и кадастър – Русе, с която на основание чл. 54, ал. 4 от
Закона за кадастъра и имотния регистър и във връзка със Заявление вх. №
01-387034 от 05.12.2017 г. на И.С.А. и приложените към него документи и
материали, определени по чл. 75 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за
съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните
регистри, е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастрални регистри на
гр. Русе, ЕКАТТЕ 63427, община Русе, одобрена със Заповед № РД-18-18 от 16.05.2007
г. на Изпълнителния директор на АГКК, представляващо промяна в границите на
поземлени имоти, съгласно чл. 55, т. 2 (отстраняване на непълнота или грешка в
КККР) от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г.
ОСЪЖДА П.С.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на
Служба по геодезия, картография и кадастър – седалище Русе към Агенция по геодезия,
картография и кадастър сумата от 750,00 лева (седемстотин и петдесет) лева съдебно-деловодни
разноски.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: