Р Е Ш Е Н И Е
Номер………. 28.01.2019г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Старозагорски
окръжен съд – търговско отделение, на 19.12.2018г., в публично съдебно
заседание, в следния състав:
Председател: РУМЯНА БОНЧЕВА
Членове:
ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
ХРИСТО СИМИТЧИЕВ
И
секретаря Стойка Иванова, като разгледа докладваното от съдията Симитчиев
въззивно търговско дело номер 1334 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д.М.К. ***
против Решение №624/05.06.2018г. по гр.дело №6548/2017г. по описа на С. районен
съд, в частта му, с която се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.М.К. ***
съществуването на вземането на „С." АД, гр. С., бул. ***, ЕИК ***,
представлявано от С.Х.Б. и Г.Н.П., за сумата 80 лева за главница,
представляваща вземане по чл.143, ал.1 ЗЗД за изплатено задължение по договор
за продажба на изплащане №********* от 10.12.2015 г., сумата 1,11 лева -
законна лихва по чл.143, ал.1 ЗЗД От 07.07.2017 г. до 25.08.2017 г. и законна
лихва върху главницата от 25.08.2017г. до изплащане на вземането, присъдени със
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 3204/29.08.2017г.
по ч. гр. д.№ 4846/2017 г. по описа на С. районен съд. Във въззивната жалба са
наведени доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на първонистанционното
решение в обжалавана част, като са изложени подробни съображения в тази връзка.
Направено е искане съдът да го отмени в тази част и да отхвърли предявения иск.
В законния
срок е постъпил отговор на въззивната жалба, с който въззиваемата страна заявява,
че жалбата е неоснователна и моли съда да потвърди първоинстанционното решение.
С.т
окръжен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК и като взе предвид
становищата и възраженията на страните, в съвкупност с доказателствата по
делото, намира следното:
Обжалваното
решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Предявеният
иск по чл.143, вр. чл.146 ЗЗД е основан на твърдения, че
ищецът е сключил договор за поръчителство с „М.“ЕАД от 07.11.2014г, по време на
действието на който е възникнало изискуемо парично задължение на ответницата
към „М.“ЕАД в размер на 80 лв, което ищецът е изпълнил към „М.“ЕАД вместо
ответницата, с което е встъпил в правата на кредитора й. Ето защо, първият
факт, който подлежи на доказване логично е този на сключването на договора за
поръчителство между ищеца и „М.“ЕАД от 07.11.2014г., както и дали по време на
срока на действието му е възникнало твърдяното от ищеца задължение на
ответницата към „М.“ЕАД, което ищецът твърди, че е изпълнил н.вместо нея. С
оглед общия принцип на чл.154 ГПК, тежестта на доказване на този факт е на
страната, която черпи права от тези твърдения, а именно – ищецът.
От
доказателствата по делото се установява, че на 07.11.2014г. между „М."
ЕАД, ЕИК *** и „С." АД, ЕИК ***, бил сключен договор, съгласно който „М."
ЕАД възлага на ищцовото дружество следните дейности: 1. „Извършване на кредитен
скоринг на потребител с цел сключване на договор за продажба на изплащане, в
зависимост от изготвената кредитна оценка и определения кредитен лимит“ и 2. „Гарантиране
чрез поръчителство на вземанията на „М.“ЕАД от абонати по договор за продажба
на изплащане, сключен въз основа на скоринг и одобрение от ищцовото дружество,
до размеран а кредитния лимит (раздел II, Предмет на
договора).
В Раздел
IV „Поръчителство“, т.3 от договора е предвидено, че „С."
АД се задължава, в качеството си на поръчител, да обезпечи задълженията на
абонати, сключили с „М." ЕАД Договор за продажба на изплащане въз основа
на получено одобрение от ищцовото дружество в рамките на извършен скоринг по
този договор.
В
раздел VIII, т.21 от договора е предвидено, че същият се
сключва за срок от 1г. от датата на подписването му, т.е. до 07.11.2015г., а
според т.22 от същия раздел, договорът се прекратява с изтичане на уговорения
срок.
В
тази връзка, по делото не е спорно, а и се установява от доказателствата, че, на
10.12.2015г., между „М." ЕАД с ЕИК *** и Д.М.К. бил сключен Договор за
продажба на изплащане № *********/10.12.2015г. На основание т.1 и т.2 от
Договора с неговото подписване купувачът Д.М.К. закупила и станала собственик
на устройство "Handset Huawei P81ite DS Black" със сериен номер
869140020748624. Съгласно т.10.2.1 от Договора, купувачът се задължил да
заплати на „М." ЕАД продажната цена за вещта съобразно погасителен план
към Договора.
В
ИМ се твърди, че поради неплащане в срок, договорът между „М." ЕАД и
ответника Д.М.К. бил прекратен предсрочно на основание т.12.3 от Договор за
продажба на изплащане N° *********. Непогасената сума до края на срока на
Договора за продажба на изплащане в размер на 80,00 лв. станала предсрочно
изискуема на основание чл. 12.3. от Договора.
От
страна на ищеца е представен и приет като доказателства по делото, в 1-то по
делото с.з. пред районния съд, анекс към договора от 07.11.2014г., който ищецът
в молбата си твърди, че е сключен на 15.03.2015г. и с който е бил продължен
срокът на договора с 1г., до 07.11.2016. В тази връзка, ищецът е уточнил, че
предвид удължаването на срока на договора, процесният договор от 15.12.2015г. е
бил сключен в рамките на срока на действие на договора за поръчителство.
Въззивният
съд обаче има друго мнение по горепосочения въпрос. Видно от представения пред
първата инстанция заверен препис от въпросния анекс, поставената в същия дата
на сключването му не е 15.03.2015г., а 15.03.2016г., тъй като върху печатната
цифра „5“ от числото „2015“ е изписана с химикал цифрата „6“. Очевидно е, че
съставителите на анекса са поправили ръкописно предварително отпечатаната на
бланката от същия дата 2015г., заедно с ръкописното попълване на дата и месеца
– 15.03., когато е сключен анекса. Следователно, към датата на сключване на
процесния договор от 15.12.2015г., действието на договора за поръчителство от
07.11.2014г. е било прекратено с изтичане на срока му на 07.11.2015г., поради
което и сключенията на 15.03.2016г. анекс е нищожен поради липса на предмет.
Това, от своя страна, означава, че не се е осъществило основанието, на което
ищецът твърди, че изпълнил задължението на ответницата към „М.“ЕАД, респ.
обуславя извод, че не е било налице твърдяното от ищеца основание за
встъпването му в правата на удовлетворния кредитор „М.“ЕАД, на основание
въпросния договор за поръчителство.
Освен
гореизложеното, следва да се обърне внимание и върху условията по договора за
поръчителство от 07.11.2014г., при което е поето задължението на ищцовото
дружество. Както се посочи по-горе, според т.3 от Раздел IV „Поръчителство“ на
договора за поръчителство, „С."АД се задължава, в качеството си на
поръчител, да обезпечи задълженията на абонати, сключили с „М." ЕАД
Договор за продажба на изплащане въз основа на получено одобрение от ищцовото
дружество в рамките на извършен скоринг по този договор. Тоест, задължението за
поръчителство възниква при осъществяване на визирания по-горе фактически състав
– сключване на Договор за продажба на изплащане между абонат и „М." ЕАД
въз основа на получено одобрение от ищцовото дружество в рамките на извършен
скоринг по този договор и неизпълнение на задълженията на абоната по този
договор. Или с други думи, задължението за поръчителство, поето от ищцовото
дружество не касае всички договори за продажба на изплащане, сключени между „М.“ЕАД
и негови абонати, а само тези, сключени въз основа на получено одобрение от
ищцовото дружество в рамките на извършен скоринг по този договор. В настоящия
случай ообаче, нито се твърди, нито се доказва процесният договор продажба на
изплащане № *********/10.12.2015г. да е сключен въз основа на получено
одобрение от ищцовото дружество в рамките на извършен скоринг по договора от
07.11.2014г., поради което, дори да се бе установило по делото, че договорът от
07.11.2014г. е бил анексиран преди изтичане на срока му и дори да бе действал
към датата на сключване на договор продажба на изплащане №
*********/10.12.2015г., пак не бипа били налице предпоставките за възникване на
поръчителската отговорност на ищеца поради нереализиране на фактическия състав
по т.3 от Раздел IV „Поръчителство“ на договора за поръчителство.
Въз
основа на всичко изложено, съдът намира, че след като не се установява ищцовото
дружество да е поело валидно задължение за поръчителство досежно изпълнението
на задълженията на ответницата по процесния договор продажба на изплащане № *********/10.12.2015г.,
в негова полза не е възникнало вземане за платена като поръчител сума от 80 лв
за погасяване на задължение на Д.М.К. по този договор към „М.“ЕАД. Несъществуването
на вземането за главницата от 80 лв обуславя и несъществуването на задължението
за законна лихва от 1,11 лв за периода 07.07.2017г. – 25.08.2017г., както и за
законната лихва върху сумата от 80 лв от 25.08.2017г. до окончателното
изплащане.
Ето
защо, предявеният иск за признаване за установено по отношение на Д.М.К. ***,
съществуването на вземането на „С." АД, гр. С., бул. ***, ЕИК ***,
представлявано от С.Х.Б. и Г.Н.П., за сумата 80 лева за главница,
представляваща вземане по чл.143, ал.1 ЗЗД за изплатено задължение по договор
за продажба на изплащане №********* от 10.12.2015 г., сумата 1,11 лева -
законна лихва по чл.143, ал.1 ЗЗД От 07.07.2017 г. до 25.08.2017 г. и законна
лихва върху главницата от 25.08.2017г. до изплащане на вземането, присъдени със
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 3204/29.08.2017г.
по ч. гр. д.№ 4846/2017 г. по описа на С. районен съд, се явява неоснователен.
Тъй
като районният съд е уважил иска в тази част, решението му следва да се отмени
в същата, като се отхвърли иска за посочените вземания, както и в частта
за разноските, с която ответницата е осъдена да заплати на „С."АД сумата
384,15 лева, представляваща разноски в заповедното производство, както и сумата
384,15 лева, представляваща разноски в исковото производство.
В
останалата необжалвана част, с която е отхвърлен иска за установяване
съществуването на вземането за законна лихва по чл.143, ал.1 ЗЗД от 07.07.2017
г. до 25.08.2017г, над сумата от 1,11 лв, до претендирания размер 1,29 лева,
решението е влязло в законна сила.
На
основание чл.78, ал.3 ГПК, на ответницата се следват направените разноски по
делото пред първата инстанция, като при направените такива от 360 лв за адв.
хонорар и 80 лв за експертиза, следва да й се присъдят 439,03 лв (предвид
присъдените й с първоинстанционното решение 0,97 лв). На ответницата ще се
присъдят и разноските пред настоящата инстанция
от 25 лв държавна такса.
Мотивиран
от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Решение №624/05.06.2018г. по гр.дело №6548/2017г. по описа на С. районен съд, в
частта му, с която се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.М.К. ***
съществуването на вземането на „С." АД, гр. С., бул. ***, ЕИК ***,
представлявано от С.Х.Б. и Г.Н.П., за сумата 80 лева за главница,
представляваща вземане по чл.143, ал.1 ЗЗД за изплатено задължение по договор
за продажба на изплащане №********* от 10.12.2015 г., сумата 1,11 лева -
законна лихва по чл.143, ал.1 ЗЗД От 07.07.2017 г. до 25.08.2017 г. и законна
лихва върху главницата от 25.08.2017 г.
до изплащане на вземането, присъдени със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК № 3204/29.08.2017г. по ч. гр. д.№ 4846/2017 г. по описа
на С. районен съд, както и в частта за разноските, с която Д.М.К. е осъдена да
заплати на „С."АД сумата 384,15 лева, представляваща разноски в
заповедното производство, както и сумата 384,15 лева, представляваща разноски в
исковото производство, вместо което постановява:
ОТХВЪРЛЯ
иска на „С." АД, гр. С., бул. ***, ЕИК ***, представлявано от С.Х.Б. и Г.Н.П.,
за признаване за установено по отношение на Д.М.К. ***, съществуването на
вземането на „С." АД, гр. С., бул. ***, ЕИК ***, представлявано от С.Х.Б.
и Г.Н.П., за сумата 80 лева за главница, представляваща вземане по чл.143, ал.1 ЗЗД за изплатено задължение по договор за продажба на изплащане №********* от
10.12.2015 г., сумата 1,11 лева - законна лихва по чл.143, ал.1 ЗЗД От
07.07.2017 г. до 25.08.2017 г. и законна лихва върху главницата от 25.08.2017г.
до изплащане на вземането, присъдени със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК № 3204/29.08.2017г. по ч. гр. д.№ 4846/2017 г. по
описа на С. районен съд.
ОСЪЖДА
„С."АД, гр. С., бул. ***, ЕИК ***, представлявано от С.Х.Б. и Г.Н.П. да
заплати на Д.М.К. *** разноски по делото пред първата инстанция за адвокатски
хонорар и експертиза от общо 439,03 лв, както и разноските пред настоящата
инстанция от 25 лв за държавна такса.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.