Р Е Ш Е Н И
Е № 261280
гр. Пловдив, 13.11.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и
двадесета година , в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
секретар: Петя Мутафчиева, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело №
4448 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба на „ЕГЕР“ ООД, ЕИК
*********, гр. Раковски, ул. „Трети март“№39 против „Топ транс 95“ ЕООД, ЕИК *********, с.
Белозем, общ. Раковски, ул. „Синчец“ № 16 и „Ди Пи Груп“ ЕООД, ЕИК *********,
с. Шишманци, общ.Раковски ул. „8-ма“ № 1б, вх. Б, ет.1, ап. 2, с която са
предявени обективно и субективно пасивно кумулативно съединени искове с правна
квалификация по чл. 135, ал. 1 ЗЗД за обявяване за недействителни по отношение
на „ЕГЕР“ ООД договор за продажба на МПС-та/ППС-та от 12.11.2019г. с нотариално
заверени подписи от ***, по силата на който „Топ транс 95“ ЕООД продава на „Ди
Пи Груп“ ЕООД свои собствени МПС-та – *** с рег. № ***, рама № ***, двигател № ***;
*** с рег. № ***, рама № ***, двигател № ***; полуремарке *** с рег. № ***,
рама № ***, полуремарке *** с рег. № ***, рама № *** и полуремарке *** с рег. № ***, рама № ***
и договор за продажба на ППС от 13.11.2019 г.
с нотариално заверени подписи от ***, по силата на който „Топ транс 95“
ЕООД продава на „Ди Пи Груп“ ЕООД полуремарке *** с рег. № ***, рама № ***.
Претендират се и разноските в производството.
Ищецът твърди, че на 17.06.2019
г. между него от една страна като кредитор и от друга – първия ответник Топ
Транс 95 ЕООД като длъжник и И.Г.П., като солидарен длъжник е подписано
споразумение с нотариална заверка на подписите, съгласно което между страните е
прието за установено, че Топ Транс 95 ЕООД има изискуеми и неизплатени парични
задължения към ищеца в размер на 24545,62 лв. – неизплатена стойност на
закупени от първия ответник горива. С оглед неизпълнение на установените в
споразумението задължения, ищецът на 22.10.2019 г. се снабдява със заповед за
изпълнение въз основа на документ и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 12237/2019
г. по описа на ПРС по отношение на двамата солидарни длъжници по
споразумението. Въз основа на издадения
в полза на ищеца изпълнителен лист на 23.10.2019 г. е депозирана молба и е
образувано изпълнително дело № ***. Твърди се, че първият ответник въпреки
знанието за задълженията си към ищцовото дружество, включително и за
образуваното изпълнително производство против него и И.Г.П. се е разпоредил с
притежавани от него МПС –та, описани по – горе с договори за покупко – продажба
съответно от 12.11.2019 г. и 13.11.2019 г. Посочва се, че по продажбите първият
ответник се представлява от И.Г.П., който е и солидарен длъжник на ищеца и
настоящ управител на първия ответник, а вторият ответник се представлява от Д.Д.У.,
който е бил управител на Топ транс 95 ЕООД към датата на сключване на
споразумението. Посочва се, че тези
обстоятелства могат да се установят след справка в търговския регистър, който е
публично достъпен. Сочи се, че и при
двете продажби, както продавачът, така и купувачът, чрез своите законни
представители – управители, представляващи ги по двете сделки, са знаели, че
Топ Транс 95 ЕООД е длъжник на Егер ООД и с извършените сделки го увреждат, тъй
като намаляват имуществото си. Твърди се, че съгласно съдебната практика
знанието на физическите лица – законни представители на юридическите лица
обуславят извод и за знание на самите юридически лица. Освен знание се сочи, че е налице и увреждащо
действие, доколкото се намалява имуществото на длъжника. Моли се исковете да се
уважат. Претендира разноски в настоящото производство и в обезпечителното
такова по обезпечаване на исковете, предмет на настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Топ транс 95 ЕООД, с който се
оспорват предявените искове, като неоснователни и недоказани. Твърди се, че при
извършване на разпоредителните сделки е липсвало каквото и да е намерение за
накърняване на интереса на ищеца. Твърди
се, че вземането на ищеца по споразумението е обезпечено със залог на движима
вещ – описаното в споразумението полуремарке. Сочи се, че продажбите са
извършени с цел осигуряване на средства за погасяване на задължения към
кредитори, а не с цел да увредят ищеца, който е обезпечен със залог. Твърди се,
че не се доказва и знание за увреждане, като в случай не е налице презумпция за
знание. С оглед изложеното се моли исковете да се отхвърлят, като неоснователни
и недоказани.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор на исковата молба от ответника
ДИ ПИ ГРУП 19 ЕООД, с който оспорват предявените искове, като
неснователни и недоказани. Твърди
се, че не са налице кумулативно изискуемите предпоставки за уважаване на
предявения иск. Оспорва да е било налице знание за увреждане, като сочи, че е
заплатил цената на закупените вещи и не е имал намерение за накърняване на
интереса на ищеца. Сочи, че вземането на ищеца е обезпечено със залог, поради и
което процесните сделки на разпореждане не го увреждат. Моли се исковете да се
отхвърлят. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на
страните, намира следното от фактическа и правна страна:
От
приетото по делото като писмено доказателство споразумение от 17.06.2019 г.,
сключено между ищеца ЕГЕР ООД в качеството на кредитор и ответника Топ транс 95
ООД в качеството на длъжник/ залогодател и И.Г.П. в качеството на солидарен длъжник и пазач на
заложената вещ, се установява, че към датата на подписване на споразумението
ответникът Топ Транс 95 ЕООД има изискуеми и неизплатени парични задължения към
ищеца Егер ООД в размер на 24545,62 лв.,
представляващи неизплатена цена на продадени на Егер ООД и закупени от Топ
транс 95 ЕООД горива /дизел/, съгласно описаните в споразумението фактури. В т.
2 от споразумението страните са констатирали и задължения на ответника Топ
транс 95 ЕООД към ищеца в общ размер на 1181,65 лв. – дължими на основание чл.
86 ЗЗД законни лихви върху всяка една от главниците, считано от датата на
издаване на фактурата до датата на споразумението 17.06.2019 г. И.Г.П. се е съгласил да встъпи като съдлъжник
, като за обезпечаване на задължнията ответникът Топ Транс ЕООД е учредило в
полза на ищеца залог върху следната своя движима вещ, а именно: полуремарке,
марка/ модел „***“, дата на първа регистрация 1993 г. с рег. № ***. Кредиторът
и залогодателят са се съгласили заложената вещ да бъде предадена на И.Г.П.,
който да бъде пазач на същата. Уговорен е срок до 15.09.2019 г. за изплащане на
всички задължения, съгласно подписан погасителен план, съдържащ се в
споразумението. В т. 10 страните са се
уговорили, че при пълно или частично неплащане на която и да е погасителна
вноска цялото задължение става предсрочно изискуемо, без да е необходима
покана. Споразумението е нотариално заверено. Към споразумението са приложени
цитираните в него фактури, както свидетелство за регистрация на заложената
движима вещ, от която е видно, че нейн собственик е ответникът Топ Транс 95
ООД. Към датата на подписване на споразумението управител на Топ Транс 95 ООД е
Д.У..
Въз основа на нотариално
завереното споразумение е депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл. 417 ГПК и е
образувано ч.гр.д. № 12237/2019 г. по описа на ПРС. На 22.10.2019 г. е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за описаните в
споразумението суми - 24545,62 лв. – главница и
1181,65 лв. – обезщетение за забава, както и разноски в размер на 520,79
лв.- държавна такса и 1104,71 лв.- адвокатско възнаграждение. С молба от
23.10.2019 г. въз основа на издадения изпълнителен лист е поискано от ищеца да
бъде образувано изпълнително производство, като бъдат извършени справки и бъдат
предприети действия по принудително изпълнение. Въз основа на молбата е
образувано изпълнително производство № ***.
С Решение на едноличния
собственик на капитала на Топ транс 95 ЕООД
от 04.11.2019 г. е изменен
дружествения договор, като управтел на дружеството е И.Г.П., който е
страна по споразумението от 17.06.2019 г.
Приет е като писмено
доказателство и учредителен акт на ДИ ПИ ГРУП 9 ЕООД, в който е отразено, че
едноличен собственик на капитала и управител е Д.У..
След образуване на
изпълнителното дело на 12.11.2019 г. с договор за покупко – продажба с
нотариална заверка на подписите ответникът Топ транс 95 ЕООД е прехвърлило на
ответника ДИ ПИ ГРУП 19 ЕООД собствеността върху следните МПС и ППС, а именно: ***.
Общата застрахователна стойност на прехвърлените МПС и ППС, съгласно договора е
в размер на 54 200 лв. Съгласно клаузите на договора общата продажна цена,
за която се прехвърлят описаните МПС и ППС е в размер на 8040 лв., която е
изцяло платена, съгласно изявлението на продавача преди подписване на договора.
Купувачът Ди Пи Груп 19 ЕООД към датата
на подписване на договора и към настоящия момент се представлява от Д.У. У.,
който е управител на Топ транс 95 ЕООД към датата на подписване на
споразумението от 17.06.2019 г.
С договор за продажба на ППС
от 13.11.2019 г. с нотариално заверени
подписи от *** „Топ транс 95“ ЕООД
продава на „Ди Пи Груп“ ЕООД полуремарке ***, рама № *** със застрахователна
стойност в размер на 15200 лв. за продажна цена в размер на 9600 лв., която
продавачът е декларирал, че е получена преди подписване на договора.
За горните два договора за
покупко – продажба на 27.01.2020 г. по образуваното изпълнително дело № *** е
постъпила информация от ОД на МВР Пловдив, отдел „Охранителна полиция“, сектор
„Пътна полиция“.
На 13.03.2020 г. по ч.гр.д.
№ 4035/2020 г. е издадена обезпечителна заповед за обезпечаване на исковете,
предмет на настоящото производство. Въз основа на обезпечителната заповед е
образувано на 13.03.2020 г. ид№ ***, като е наложен запор на ППС и МПС, предмет
на атакуваните сделки.
Съгласно удостоверение за
размера на дълга с изх. № *** по изпълнително дело № *** по така образуваното
дело са събрани, чрез плащане директно на взискателя сумите, както следва:
сумата от 5000 лв.- 20.03.2020 г., сумата от 3000 лв.- 16.04.2020 г. и сумата
от 5000 лв. – 21.05.2020 г. Посочва се, че към датата на издаване на
удостоверението остават дължими към взискателя сумите, както следва:
20 456,09 лв.- главница, ведно със законна лихва от 21.05.2020 г., 818,24
лв.- законан лихва за периода от 21.05.2020 г.-12.10.2020 г. и такси по
тарифата към ЗЧСИ – 2836,10 лв.
Съгласно удостоверение по ид
№ *** в образуваното въз основа на
обезпечителната заповед производство е представен договор за правна защита и
съдействие в полза на молителя за сумата от 1000 лв. – адвокатско
възнаграждение.
Приложено е и ч.гр.д.
№4035/2020 г. по описа на ПРС, като се установява, че в производството по
обезпечаване на бъдещите искове са
платени държавни такси в общ размер от 45 лв. и адвокатско възнаграждение в
размер на 1500 лв.
За
да се уважат предявените искове ищецът следва да докаже наличие на съществуващи спрямо длъжника
права; извършените от длъжника сделки,
които пречат на осъществяването им – увреждащо действие е всеки правен или
фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили
осъществяването на правата на кредитора спрямо длъжника, както и че действията
са съзнавани от длъжника и третото лице, когато те знаят, че съществуват права,
които сделките увреждат. Ответниците следва да проведат насрещно доказване във
връзка с възраженията си в отговора, касаещи положителни факти в т.ч. и твърдяното
от тях основание за липса на увреждане, изразяващо се в обезпеченост на
вземането.
Искът по чл.135 ЗЗД
има за предмет потестативното право на кредитора да обяви за недействителни по
отношение на себе си действията, с които длъжникът го уврежда. Това право
възниква за кредитора по силата на закона при установен фактически състав,
първата предпоставка по който е наличието на действително вземане в полза на
ищеца, което не е погасено, без да е необходимо вземането да е ликвидно и
изискуемо или установено с влязло в сила съдебно решение. Според установената
съдебна практика по чл.290 ГПК – решение №131/16.06.2014г. на ВКС, ІІІ г.о., по
гр.д.№4996/2013г.; решение №552/15.07.2010г. по гр.д.№171/09г., ІV г.о.;
решение №328/23.04.2010г. по гр.д.№879/09г., ІІІ г.о.; решение
№639/06.10.2010г. по гр.д.№754/09г., ІV г.о; решение № 122 от 14.03.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 1028/2010 г., IV г. о., определение № 382 от 1.08.2013 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 3123/2013 г., I г. о., определение № 768 от 2.12.2013 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 5564/2013 г., III г. о. и др., страната, която е поискала
отмяната по чл.135 ЗЗД, установява качеството си на кредитор като материална
предпоставка, без да провежда пълно и главно доказване на правата, от които
черпи правния си интерес. Правоотношенията, от които произтича вземането на
кредитора, не са предмет на делото по павловия иск; съдът по павловия иск не
може да проверява съществува ли вземането, което легитимира ищеца като
кредитор; в производството по Павловия иск съдът изхожда от положението, че
вземането съществува, ако то произтича от твърдените факти, освен ако вземането
е отречено със сила на присъдено нещо; съдът не може да спре производството по
чл.135 ГПК, за да изчака решението по предявения иск за вземането, нито може да
задължи ищеца да предяви вземането си с иск. Ако впоследствие това негово
качество бъде отречено (напр. защото сделката има порок) или отпадне (напр.
защото е погасено чрез плащане), непротивопоставимостта губи смисъл. Затова
съдът, който е сезиран с иска по чл.135 ЗЗД, може да вземе предвид единствено
влязло в сила решение, с което се отрича качеството кредитор.
В аспекта на горепосоченото и предвид събраните по делото
доказателства, съдът намира, че ищецът се легитимира като кредитор на първия
ответник. Това му качество е възникнало в момента на сключването на
споразумението и съществува и към настоящия момент с оглед на приетото по
делото удостоверение, установяващо размера на дълга по образуваното
изпълнително производство.
Освен качеството на кредитор в полза на ищеца, за
успешното провеждане на иска по чл.135 ЗЗД в хипотезата по ал.1 е необходимо
още да се установи, че след възникването на това качество, от страна на
длъжника е извършено действие, с което кредиторът е увреден. Според решение
№693/06.10.2010г. по гр.д.№754/09г. на ВКС, ІV г.о., увреждащо кредитора
действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха
осуетили или затруднили осъществяването на правата на кредитора спрямо
длъжника. Увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество,
намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на
кредитора. В решение №45/01.06.2011г. по гр.д.№450/10г. на ВКС, ІІІ г.о. е
прието, че прехвърлителната сделка е увреждащ кредитора акт на длъжника, тъй
като намалява длъжниковото имущество, служещо за общо обезпечаване на
кредитора.
По въпроса дали е увреждаща сделката с имущество на
длъжника, когато той притежава и друго имущество на значителна стойност, от
което кредиторът може да се удовлетвори без затруднение, е даден еднозначен
положителен отговор в решение № 320/05.11.2013 г. на ВКС по гр.д. № 1379/2012
г., ІV г.о., в което се приема, че увреждащо кредитора действие е всеки правен
и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили
осъществяване на правата на кредитора, а обстоятелството дали длъжникът
притежава друго имущество и на каква стойност е правноирелевантно. В същия
смисъл е и по – новата практика.
Съгласно Определение от 30.10.2019 г. по гражданско дело
№ 2274 по описа за 2019 година по описа на ВКС, ІV-то г.о., по силата на чл.
133 от ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите
кредитори, които имат еднакво право да се удовлетворят от него, ако няма
законни основания за предпочитане. Всеки един от кредиторите има право и
възможност да избира върху кое от имуществената на длъжника да насочи
изпълнението. Това важи и в случаите когато кредиторът разполага с предоставено
от длъжника реално обезпечение на вземането като залог и ипотека. Кредиторът не
е задължен да събере вземането си само от предоставеното като обезпечение
имущество, а може да насочи изпълнението и към друго принадлежащо на длъжника
такова. Затова всяко едно разпореждане с част от имуществото на длъжника или
обременяването на същото с тежести уврежда кредиторите, тъй като намалява обема
на предоставеното им от закона общо обезпечение на техните вземания. Това важи
и за случаите, когато разпореждането е възмездно и длъжникът придобива насрещна
престация срещу извършеното от него разпореждане, тъй като в този случай се
дава възможност на длъжника да избира с кое имущество да изпълни задължението
си, което противоречи на правилото на чл. 133 от ЗЗД. Правно ирелевантно е дали
след извършването на разпореждането длъжникът разполага с друго имущество и
каква е неговата стойност.
С Решение № 201 от 31.10.2018 г. на ВКС по гр. д. №
1036/2018 г., IV г. о., ВКС е приел, че увреждащо интереса на кредитора да се
удовлетвори от имуществото на длъжника е всяко разпореждане, с което отделен
имуществен обект се изважда от патримониума на длъжника или се намалява
неговата пазарна цена. Без значение за наличието на увреждане е дали при
разпореждането в патримониума на длъжника постъпва друго имуществено благо
(т.е. разпореждането е възмездно), тъй като цялото имущество на длъжника служи
за удовлетворение на кредиторите и всеки от тях решава от цената на кой
имуществен обект да се удовлетвори. За кредитора има значение колко бързо,
лесно, сигурно и с по-малко разходи се осребряват различните имуществени обекти
в патримониума на длъжника.
На основание гореизложената фактическа обстановка и като
взе предвид цитираните законови разпоредби и съдебната практика, съдът намира
за неоснователни възраженията на ответниците за това, че с учредяването на
особен залог върху движима вещ, която не се установява да е на значителна
стонйст, длъжниците – главния и встъпилия солидарен
такъв, са обезпечили задълженията си и разпоредителни сделки с останалото им
имущество не са увреждащи интересите на кредитора. В случая от изложеното по – горе е видно, че
процесните ППС и МПС са прехвърлени срещу продажна цена значително по – малка
от застрахователната им стойност, като общата получена цена за продадените ППС и МПС е в размер 17640 лв. за
4 полуремаркета и два влекача, а сумата по споразумението в общ размер на
25727,27 лв. е обезпечена чрез залог на едно полуремарке. Не е без значение и
обстоятелството, че общата застрахователна стойност на продадените ППС и МПС е
в размер на 69 400 лв.
На основание изложените доводи съдът счита, че е налице и
втората предпоставка за уважаване на исковите претенции, а именно с действието
на длъжника кредиторът да е увреден т.е. атакуваните сделки да представляват
увреждащо действие по смисъла на чл. 135 ЗЗД.
Третата предпоставка за уважаване на иска по чл.135 ЗЗД в
хипотезата по ал.1 е длъжникът и третото лице при извършване на
разпоредителното действие да са знаели за увреждането.
В тази насока съдът намира за достатъчно
обстоятелството, че след сключване на
споразумението и липсата на плащане по него, длъжникът Топ Транс 95 ЕООД се е
разпоредил с притежавано от него движимо имущество. Разпоредбата
на чл.135, ал.1 ЗЗД не изисква умисъл, нито намерение за увреждане, достатъчно
е длъжникът да знае (съзнава) намаляването на имуществото си, което служи за
обезпечение на кредитора, което в настоящия случай е налице. От събраните по
делото писмени доказателства и след справка в Търговския регистър съдът
установи, че в кратък срок преди подписване на договорите за покупко – продажба
от 12 и от 13.11.2019 г. е сменен управителят на ответното дружество Топ транс
95 ЕООД, като новият управител И.Г.П. е страна и по споразумението от
17.06.2019 г.
Доколкото е налице възмездно разпореждане от страна на
длъжника, то следва ищецът да установи не само знание за увреждане у
прехвърлителя по атакуваните сделки, но и действието да е съзнавано и от лицето
приобретател. В случая от събраните по делото писмени доказателства и след
справка в търговския регистър се установява, че представляващия ТОП Транс 95
ЕООД към датата на подписване на споразумението на 17.06.2019 г. Д.Д.У., подписал същото е управител на
ответника Ди Пи Груп ЕООД към датите на сключване на атакуваните сделки, от
което следва, че ответникът Ди Пи Груп ЕООД е знаел за задълженията на Топ
Транс 95 ЕООД към ищцовото дружество, съгласно подписаното споразумение. Материално-правната
предпоставка по чл. 135 ал.2 изр.2 ЗЗД- „знание за увреждането“ у ответника
- приобретател по сделката има субективен
характер и е в тежест на ищеца. Не е необходимо да се доказва безспорното
познанство на третото лице с кредитора и длъжника, като в настоящия
случай се установява, че лицето, което формира волята на дружеството
приобритател е било представляващ дружеството длъжник към датата на образуване
на изпълнителното производство и настъпване на падежа на задълженията по
сключеното споразумение. Предвид така
изложеното съдът счита, че се установява и последната предпоставка за уважаване
на исковите претенции, а именно: знание за увреждане.
На
основание гореизложеното предявените искове следва да се уважат, като
основателни и доказани.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски,
съобразно представените доказателства и приетия списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът Ди Пи Груп ЕООД е направил възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение в настоящото производство и в обезпечителното
производство.
Ищецът
претендира адвокатско възнаграждение за настоящото производство в размер от 1850
лв., което е съобразено с фактическата и правна сложност на делото, с размерите
на предявените искове и с действията му по осъществяне на защита по делото.
Възражението на ответника за прекомерност на същото е неоснователно, като съдът
счита, че същото следва да бъде присъдено изцяло в полза на ищеца. Следва да се присъди изцяло платената за
настоящото производство държавна такса в размер от 705,60 лв.
По
отношение на претенцията на ищеца за
разноски, направени в образуваното обезпечително производство по обезпечаване
на исковете, предмет на делото, то съдът счита същата за основателна.
Съгласно Тълкувателно решение 6/2012
от 6 ноември 2013 год. на ОСГТК
направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с
окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайният му
изход. Ищецът е представил
доказателства за направени разноски по ч.гр.д. № 4035 по описа за 2020г. на
ПРС, образувано въз основа на молба за обезпечаване на исковете, предмет на
настоящото производство в общ размер от 1500 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение и 45 лв.-
държавни такси. В списъка по чл. 80 ГПК претендира единствено заплащане на
платеното адвокатско възнаграждение, поради което съдът приема, че не се
претендират заплатената държавни такса. Ответникът е направил своевременно
възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Минималният размер
на адвокатския хонорар, съгласно чл.7, ал.7 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е 529,52 лв. Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 6 ноември 2013 г. на ОСГТК на ВКС при
намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради
прекомерност по реда на чл.78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в
§ 2 от Наредба №1/ 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Така
цитираното тълкувателно решение определя минимума, до който следва да се намали
адвокатския хонорар, като се сочи, че при разглеждане на възражението за
прекомерност следва да се вземат предвид фактическата и правна сложност на
делото и осъществените от адвоката усилия по осъществяване на защитата на
страната по делото. В настоящия случай обезпечителното производство не се
отличава със значителна фактическа и правна сложност.. Предвид така изложеното,
то в полза на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер
от 1078 лв., намалено поради
прекомерност.
Съдът счита за неоснователно
искането на ищеца за присъждане на направените в изпълнителното производство
разноски във връзка с обезпечението. Съгласно формираната съдебна практика на
ВКС разноски, понесени в обезпечително производство, са тези по обезпечаване на
бъдещи искове или в хода на висящо исково производство, докато в останалата
част / по налагане на допуснатите обезпечителни мерки/ това са разноски по
изпълнителното дело. Съдебните и деловодните разноски, които се дължат по реда
на чл.78 от ГПК не включват разходите в изпълнителното производство по налагане
на допуснатите обезпечителни мерки. В този смисъл определение № 845 от
05.12.2011г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г., I т. о., ТК,., определение № 876
от 02.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3490/2014 г., I т. о., ТК и др, както
и Определение № 336 от 21.07.2016 г. на
ВКС по ч. т. д. № 874/2016 г., I т. о., ТК/.
На основание гореизложеното общият размер на разноските, които следва да се
присъдят в полза на ищеца е 3633,60 лв., от които 2555,60 лв.- разноски в настоящото исково
производство и 1078 лв.- намалено поради
прекомерност адвокатско възнаграждение по
ч.гр.д. № 4035 по описа за 2020 г. на ПРС.
По изложените мотиви
съдът
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНИ спрямо „ЕГЕР“
ООД, ЕИК *********, гр. Раковски, ул. „Трети март“№39 договор за продажба на МПС-та/ППС-та от
12.11.2019г. с нотариално заверени подписи от ***, по силата на който „Топ
транс 95“ ЕООД продава на „Ди Пи Груп“ ЕООД свои собствени МПС-та – *** и
договор за продажба на ППС от 13.11.2019 г.
с нотариално заверени подписи от ***, по силата на който „Топ транс 95“
ЕООД продава на „Ди Пи Груп“ ЕООД ***.
ОСЪЖДА „Топ транс 95“ ЕООД, ЕИК *********, с. Белозем,
общ. Раковски, ул. „Синчец“ № 16 и „Ди Пи Груп“ ЕООД, ЕИК *********, с.
Шишманци, общ.Раковски ул. „8-ма“ № 1б, вх. Б, ет.1, ап. 2 да заплатят на
„ЕГЕР“ ООД, ЕИК *********, гр. Раковски, ул. „Трети март“№39 разноски в общ размер от 3633,60 лв. , от които 2555,60 лв.- разноски по гр.д. № 4448/2020 г.
по описа на ПРС и и 1078 лв.- намалено поради прекомерност
адвокатско възнаграждение по ч.гр.д. № 4035 по описа за 2020 г. на ПРС.
Решението
подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Препис от решението да
се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с
оригинала.
ПМ