Р Е
Ш Е Н
И Е 876
гр. Бургас, 01.07.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - Бургас, в публично
заседание на двадесети юни през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛЯ РУСЕВА
при секретаря И. Г.,
като разгледа докладваното от
съдия Русева адм.д. № 412 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК вр.чл.57а, ал.3 от ЗУТ
вр.чл.215, ал.1 от ЗУТ. Образувано е по жалба на М.Б.Г. с ЕГН ********** и П.В.Г.
с ЕГН **********,***, подадена чрез адв. Ч. ***, против Заповед №
РД-01-669/16.09.2021 г. на кмета на Община Царево, издадена на осн.чл. 57а,
ал.1, т.1 ЗУТ, с която е наредено на жалбоподателите да премахнат следните
преместваеми обекти: „13 бр. дървени навеси, с разположени под навесите
каравани“, находящи се в ПИ с идентификатор 10094.36.142 по КК на с. Варвара,
м. „Край морето“, които са монтирани без строителни книжа – без разрешение за
поставяне в нарушение на чл. 56, ал.2 ЗУТ и без одобрена схема за поставяне.
В жалбата се сочи незаконосъобразност на заповедта поради противоречието
й с материалния закон /твърди се, че не са били налице фактическите и правните
основания за издаването й/, и поради нарушение на съдопроизводствените правила.
Сочи се, че процесните обекти като част от къмпинг „Делфин“ са били изградени
още през 60-те години на миналия век. Твърди се, че в случая не е спазен срокът
по чл. 57а, ал.3 ЗУТ и че заповедта е издадена 8 месеца след връчване на
констативния акт, в нарушение на закона, като в заповедта не е посочено дали
фактическата обстановка е същата, описана в констативния акт. Сочи се, че
посоченото в заповедта правно основание е непълно и неясно, че не става ясно за
кой вид обекти /по т.1 или по т.2/ в чл.56, ал.1 ЗУТ става въпрос. Не са посочени
в пълен обем фактическите основания, послужили за издаването на акта.
Административният орган в нарушение на чл. 35 АПК не е изяснил всички факти от
значение за случая, като не са индивидуализирани в достатъчна степен обектите,
предмет на заповедта, още повече че към датата на издаване на заповедта, в
имота имало само 11 бр. навеси с каравани. Погрешно обектите са били
квалифицирани като преместваеми, в противоречие с разпоредбата на §5, т.80 ДР
ЗУТ. Според жалбоподателите, обектите не са преместваеми, тъй като навесите са
строеж-постройка, тъй като са трайно прикрепени към терена, а караваните са
ППС, като по отношение на последните се твърди и липса на материална
компетентност на издателя на акта. Иска се отмяна на заповедта, представят се
доказателства, претендират се разноски.
Органът, издал оспорения акт, е представил е заверено копие от
преписката по приемане на оспорения акт. До настоящия момент не е изразил
становище по делото. Не сочи други доказателства.
Административен
съд – Бургас, като взе предвид постъпилата жалба, становището на ответната
страна по нея, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото не е спорно и това е видно от нот.акт за
продажба на недвижим имот № 102/18.04.2003 г. на нотариус М. В.при РС Царево
/л.12-14/, че жалбоподателите се легитимират като собственици на нива с площ от
3,955 дка, находяща се в землището на с. Варвара, Общ. Царево, м. „Край
морето”, съставляваща имот № 036142 по плана на землището на с. Варвара, с
ЕКАТТЕ 10094, а съгласно актуалната кадастрална карта на селото – ПИ с
идентификатор 10094.36.142, трайно предназначение на територията – земеделска,
начин на трайно ползване – нива, видно от скицата за имота, издадена от СГКК –
Бургас и приложена на л.16 от делото.
Установява се също, че през м.09.2020 г. е бил подаден
сигнал до кмета на Община Царево от организация „Правосъдие за всеки”, с копие
до гл.архитект на общината, ДНСК – ЦУ, РДНСК – Бургас, в който е посочено, че в
няколко поземлени имота, попадащи в защитени територии „Натура 2000” и Природен
парк „Странджа”, сред които и ПИ 10094.36.142 в с. Варвара, м. „Край морето”, са
изпълнени преместваеми обекти – над 30 бр. каравани и фургони с дървени
площадки /скари/ пред всяка от тях и дървени навеси с ветроупорни винили,
обслужващи караваните, както и подземни и надземни комуникации – захранващи
проводници, водопроводи и канализация, за захранването на всяка каравана с
ел.ток, вода и отвеждане на битови отпадни води. Поискано е със сигнала
извършването на проверка относно спазването на законовите изисквания при
поставянето на тези обекти.
Във връзка с постъпилия сигнал, на 29.09.2020 г. е
извършена проверка и оглед на място от служители на Община Царево, при която е
констатирано, че в процесния ПИ с идентификатор 10094.36.142 има 13 бр.
каравани с дървени навеси, като обектите се използват с цел туризъм, захранени
са с ток от близкия трафопост и до тях има положени тръби за захранване с вода.
За резултатите от проверката е съставен Констативен протокол от 29.09.2020 г.,
в който е посочено също, че за обектите няма издадени разрешения за поставяне
/л.70/.
С писмо от 19.10.2020 г., изпратено до
жалбоподателите, като собственици на процесния имот /л.67-68/, им е било
указано във връзка с проверката в 14-дневен срок да представят съответните
разрешителни документи за наличните обекти /разрешения за поставяне, разрешение
за строеж, категоризация, становище от РИОСВ Бургас/. Същите са предупредени,
че в противен случай всички каравани с навеси към тях, бунгала, санитарни възли
и търговски обект, следва да бъдат премахнати доброволно от собствениците на
имотите. Писмото е връчено на жалбоподателите на 28.10.2020 г. и в указания
срок същите не са представили становище или документи.
На 22.01.2021 г. от служители при Община Царево е
съставен Констативен акт № 3/л.61-62/, в който е посочено, че е извършена
проверка на обект „дървени навеси и каравани” в собствения на Ганеви поземлен
имот, представляващ нива, в тяхно отсъствие, като са констатирани монтирани 13
бр. дървени навеси, с разположени под тях каравани, които се използват с цел
туризъм. Не са представени разрешение за поставяне на обектите и одобрена схема
по чл.56, ал.2 ЗУТ, поради което и с оглед констатираното нарушение е
предписано започване на административно производство по реда на чл.57а, ал.1,
т.1 ЗУТ. Указано е правото на Ганеви да подадат възражения в 3-дневен срок от
връчването на констативния акт.
Констативният акт е връчен на Ганеви на 02.02.2021 г.
и същите са депозирали пред кмета на Община Царево възражение на 12.02.2021 г.,
в което са посочили, че имотът от десетилетия е част от къмпинг „Делфин” и че
през 2004 г. е бил закупен като такъв, ведно с намиращите се в него бунгала,
инфраструктура и навеси.
Въз
основа на съставения констативен акт от 22.01.2021 г. е издадена оспорената
Заповед № РД-01-669/16.09.2021 г. на кмета на Община Царево, с която на осн.чл. 57а, ал.1, т.1 ЗУТ е наредено на жалбоподателите да премахнат
следните преместваеми обекти: „13 бр. дървени
навеси, с разположени под навесите каравани“,
находящи се в ПИ с идентификатор 10094.36.142 по КК на с. Варвара, м. „Край
морето“, които са монтирани без строителни книжа – без разрешение за поставяне
в нарушение на чл. 56, ал.2 ЗУТ и без одобрена схема за поставяне /л.55-56/. В
мотивите на заповедта е посочено, че установените преместваеми обекти по чл.56,
ал.1, т.2 ЗУТ се използват с цел туризъм,
както и че са положени подземни комуникации – захранващи проводи, водопроводи и
канализация.
Заповедта е
връчена на жалбоподателите на 25.02.2022 г., видно
от известие за доставяне /л.48/, а жалбата срещу
заповедта е подадена до съда на 11.03.2022 г.
По делото е назначена СТЕ, от заключението на
която се установява, че процесният имот, заедно с още четири имота, влиза в
територията на къмпинг „Делфин“. Границите на съседните имоти не са отложени
трайно на терена и затова, на място са показани на вещото лице с приблизителна
точност. В така определените граници на имота, към датата на огледа вещото лице
е установило наличието на седем бр. каравани, като при шест от тях има
изградени навеси, една е без навес, а две от караваните са с общ навес. Пред
всички каравани има изградени дървени площадки, различни по форма и площ.
Процесните обекти са позиционирани по продължението на северната граница на
имота. При огледа е констатирано, че повечето каравани са снабдени с ток и вода
– има въздушно прекарани ел.кабели, има ел.кабели, външно захванати със скоби
към конструкцията на навесите, има външно осветление и ел.табла, а при някои от
караваните се вижда надземната им връзка към водопровод. Изградените над
караваните навеси по начина си на изпълнение представляват дървена носеща
конструкция, а по предназначение – големи дървени сенници за караваните. Скелет
от дървени колони и греди изграждат околните им стени. Противоветрови дървени
връзки осигуряват тяхната пространствена и конструктивна устойчивост. Колоните
стъпват върху единични основи, вкопани в терена. В заключение е посочено, че
дървените навеси, предмет на оспорената заповед, е невъзможно да бъдат отделени
от повърхността, без да изгубят своята физическа цялост; начинът, по който
същите са изградени, обуславя липсата на какъвто и да е технически способ за
демонтажа и преместването им без тяхното цялостно или частично разглобяване. В
този смисъл, вещото лице е заключило, че изградените навеси представляват самостоятелни строежи по смисъла на
разпоредбата на §5, т.38 ДР ЗУТ.
Посочено е също, че по смисъла на
§5, т.80 ДР ЗУТ, за да бъде един обект преместваем, той не трябва да има
характеристиките на строеж, трябва да бъде цял обект, който може в своята
цялост компактно да бъде преместен и демонтиран, като това изключва неговото
разглобяване. По отношение на караваните, разположени под дървените навеси,
вещото лице е посочило, че същите са именно преместваеми обекти, пътни превозни
средства и нямат характеристиките на строежи. Отделянето им от съществуващите
ел. и ВиК мрежи по никакъв начин не би повлияло на тяхната цялост и същите чрез
теглене или чрез натоварване със и на подходящ транспорт могат да бъдат преместени,
без да загубят нито своята индивидуалност, нито възможността си да бъдат
ползвани на друго място със същото или подобно предназначение на това, за което
са ползвани до момента. Такова преместване по никакъв начин не би повлияло на
субстанцията на терена, върху който са разположени в момента караваните. В
заключение е посочено, че по смисъла на §5, т.80 ДР ЗУТ и съгласно чл.56, ал.1 ЗУТ, ако обектите, предмет на делото, позиционирани в ПИ с идентификатор
10094.36.142 по КК на с. Варвара, се използват за търговска или друга
обслужваща дейност, то по смисъла на ЗУТ същите представляват самостоятелни
строежи тип дървени постройки с разположени под тях преместваеми обекти тип
каравана.
Съдът не кредитира заключението
на СТЕ в частта, в която се сочи, че караваните са преместваеми обекти по
смисъла на чл.56, ал.1 ЗУТ, тъй като този въпрос е правен и не е от
компетентността на вещото лице. В останалата част заключението следва да бъде
кредитирано като компетентно и неоспорено от страните.
От приложения към заключението на СТЕ
снимков материал е видно, че караваните в имота имат регистрационни номера,
т.е. същите представляват регистрирани ППС по смисъла на §6, т.10 ДР на ЗДвП.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е подадена от надлежно легитимирани лица, имащи право и интерес от
оспорването, адресати на заповедта, в срока по чл. 215, ал.4 ЗУТ, против
административен акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество, същата е основателна.
Според
чл. 56, ал.1 ЗУТ, върху
поземлени имоти могат да се поставят: 1. преместваеми
увеселителни обекти; 2. преместваеми обекти за
административни, търговски и други обслужващи дейности; 3. преместваеми обекти за временно обитаване при бедствия; 4.
преместваеми обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната. Съгласно
ал.2, за обектите по
ал. 1, т. 1 и 2 се издава разрешение за поставяне въз основа на схема и
проектна документация, одобрени от главния архитект на общината. Схемата за
поставяне определя пространственото разположение, вида, типа, размерите и
предназначението на обекта по ал. 1, т. 1 и 2. В зависимост от вида и
предназначението на обекта се представя индивидуален проект, който съдържа
архитектурно-художествена и инженерно-техническа част, или типов проект,
придружен с декларация за характеристиките на обекта, издадена от производителя
въз основа на протоколи от изпитване или изчисления и/или сертификат за система
за управление на качеството, и/или на документи, удостоверяващи съответствие с
техническите изисквания на нормативните актове. Условията и редът за издаване
на разрешението за поставяне на обектите, за одобряването и за изискванията към
схемата и проектната документация се определят с наредба на общинския съвет.
Според чл.
57а, ал.1, т.1 от ЗУТ, обектите по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 се премахват, когато са поставени без одобрена схема, когато такава се
изисква, и/или без разрешение, в противоречие със схемата и/или в противоречие
с издаденото разрешение. Съгласно ал.2, обстоятелствата по ал. 1 се установяват с
констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2, а за обекти по чл.56, ал.1, поставени на
територията на националните курорти, определени с решение на Министерския съвет
за селищни образувания с национално значение, и на територията на морските
плажове – от органите на Дирекцията за национален строителен контрол, в 7-дневен срок от констатиране на
нарушението. Констативният акт се връчва на собствениците на обектите по ал. 1,
които могат да направят възражения в тридневен срок от връчването му. Според
чл.57а, ал.3 ЗУТ, в 7-дневен срок от връчването на констативния акт по ал. 2 кметът на общината, съответно началникът на Дирекцията за
национален строителен контрол или оправомощено от него длъжностно лице, издава заповед за премахване на обекта. Заповедта се връчва на
собственика на обекта по ал. 1, който може да я обжалва по реда на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ.
Обжалваната заповед е издадена от компетентния орган по чл. 57а, ал.3 ЗУТ - кмета на Община Царево, и касае премахване
на преместваем обект по смисъла на чл. 56, ал.1, т.2 ЗУТ.
Процесната заповед е издадена в предписаната от закона форма – писмена, и е
мотивирана. В нея са описани констатираните обстоятелства по чл. 57а, ал.1, т.2 ЗУТ /наличие на 13
бр. дървени навеси, с разположени под навесите каравани“, находящи се в ПИ с
идентификатор 10094.36.142 по КК на с. Варвара, м. „Край морето“, които са
монтирани без строителни книжа – без разрешение за поставяне в нарушение на чл.
56, ал.2 ЗУТ и без одобрена схема за поставяне/, и е
посочено правното основание за издаването й - чл. 57а, ал.1,
т.1 ЗУТ.
При
издаването й е спазена процедурата по чл. 57а, ал.2 ЗУТ, а именно - за констатираните по чл. 57а, ал.1 ЗУТ обстоятелства е съставен
от служители по чл. 223, ал.2 ЗУТ констативен
акт в 7-дневен срок от констатиране на нарушението. Актът е подписан от
актосъставителите и е връчен на собствениците на обекта с право на възражения в 3-дневен срок от
получаването му. По този начин жалбоподателите са били уведомени за започване на
административното производство, като видно от доказателствата по
делото дори са упражнили правото си на възражение в законоустановения срок.
Заповедта е издадена в нарушение
на административно производствените правила и при неизяснена фактическа
обстановка. Констативният акт, въз основа на който е издадена заповедта, е от
м.01.2021 г. и същият е връчен на жалбоподателите на 02.02.2021 г.
Констативният акт е официален свидетелстващ документ и се ползва с обвързваща за
съда материална доказателствена сила относно удостоверените с него факти и
обстоятелства до доказване на противното. Тежестта да докажат противното в
случая е на жалбоподателите, с оглед нормата на чл. 193, ал.3 ГПК вр.чл.144 АПК.
В случая от доказателствата по
делото се установява, че оспорената заповед е издадена не в 7-дневния срок по
чл.57а, ал.3 ЗУТ от връчването на констативния протокол, т.е. в срок до
09.02.2021 г., а едва на 16.09.2021 г, т.е. седем месеца след връчването на
констативния акт. Видно от заключението на СТЕ, през този период от време
очевидно е настъпила промяна относно установените с констативния протокол
факти, тъй като при огледа в процесния ПИ с идентификатор 10094.36.142 са
констатирани не 13 бр. каравани с дървени навеси, а само 7 бр. каравани, като
само 6 от тях са с поставени навеси. В този смисъл, отразените в констативния
акт факти не отговарят на действителното фактическо положение и материалната
доказателствена сила на този документ е оборена. Органът е нарушил разпоредбата
на чл. 35 АПК, тъй като заповедта е издадена, без да се изяснят фактите и
обстоятелствата от значение за случая и без да са били обсъдени възраженията на
жалбоподателите, депозирани след връчването на констативния акт в рамките на
предоставения им срок.
Оспорената
заповед е издадена в противоречие с
материалноправните норми на закона – чл.57а, ал.1, т.2 ЗУТ вр.чл.56, ал.2 ЗУТ.
По смисъла на §5, т.80 от ДР на
ЗУТ, "преместваем обект" е
обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от
повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в
пространството, без да губи своята конструктивна цялост и/или възможността да
бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за
което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или
премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята,
както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя.
Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като при
необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или
монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект
и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на
обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж.
Съгласно чл.56, ал.1 ЗУТ в редакцията й към датата на издаване на
заповедта /ДВ бр.16/23.02.2021 г./, върху поземлени имоти могат да
се поставят: 1. преместваеми увеселителни обекти; 2. преместваеми обекти за
административни, търговски и други обслужващи дейности;
3. преместваеми обекти за временно обитаване при бедствия;
4. преместваеми
обекти, свързани с отбраната и
сигурността на страната.
Съгласно разпоредбата на чл. 56, ал.2 ЗУТ, за обектите по ал.1, т.1 и 2 се издава
разрешение за поставяне въз основа на схема и проектна документация, одобрени
от главния архитект на общината. Схемата
за поставяне определя пространственото разположение, вида, типа, размерите и
предназначението на обекта по ал. 1, т. 1 и 2. Условията и редът за издаване на
разрешението за поставяне на обектите, за одобряването и за изискванията към
схемата и проектната документация се определят с наредба на общинския съвет,
като в наредбата, в зависимост от вида и предназначението на обекта, се поставя
изискване за предоставяне на инженерно-техническа част или конструктивно
становище.
Според чл. 57а, ал.1, т.1 от ЗУТ, обектите по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 се премахват, когато са поставени без одобрена
схема, когато такава се изисква, и/или без
разрешение, в противоречие със схемата и/или в противоречие с издаденото
разрешение.
От друга страна, по
смисъла на §5, т.38 ДР ЗУТ, строежи" са надземни, полуподземни, подземни и
подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни,
възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични
данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности,
огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и
спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и
преустройства със и без промяна на предназначението.
Следователно, за да
докаже съответствие на заповедта с материалния закон, органът следва да докаже,
че: обектите, предмет на заповедта, а именно – навеси и каравани, имат
характеристиките на преместваеми обекти по смисъла на §5, т.80 ДР ЗУТ, както и
че същите са с предназначението по чл.56, ал.1, т.2 ЗУТ, посочено в заповедта,
а именно – че се използват за административни, търговски или други обслужващи
дейности, поради което за тях са относими изискванията на чл.56, ал.2 ЗУТ,
които в случая не са спазени.
С оглед приетото
заключение на СТЕ се налага извод, че находящите се в имота 6 бр. навеси
представляват строеж, а не преместваем обект, тъй като е невъзможно да бъдат
отделени от повърхността, без да изгубят своята физическа цялост. Поради това,
за същите не са приложими изискванията на чл.56, ал.2 ЗУТ - не е нужно разрешение
за поставянето им, нито одобрена схема. По тази причина, заповедта в частта,
предписваща премахване на разположените над караваните навеси в ПИ с
идентификатор 10094.36.142 по КК на с. Варвара, м. „Край морето“, се явява
незаконосъобразна и следва да се отмени.
Заповедта е незаконосъобразна и в
останалата част, предписваща премахване на 13 бр. каравани в имота. На първо
място, в имота се установява, че са налични 7 бр. каравани. На следващо място,
съдът счита, че няма пречка, макар същите да са регистрирани като ППС, да
представляват и преместваем обект, стига да отговарят на изискванията на §5,
т.80 ДР ЗУТ.
Предвид приетото заключение на СТЕ,
от което става ясно, че отделянето на караваните от съществуващите ел. и ВиК
мрежи по никакъв начин не би повлияло на тяхната цялост и същите чрез теглене
или чрез натоварване със и на подходящ транспорт могат да бъдат преместени, без
да загубят индивидуалността си и възможността си да бъдат ползвани на друго
място със същото или подобно предназначение на това, за което са ползвани до
момента, съдът намира, че караваните отговарят на дефиницията на §5, т.80 ДР
ЗУТ и представляват преместваеми обекти.
Не се доказва по делото, обаче,
същите да са преместваеми обекти с предназначение измежду посочените в чл.56,
ал.1, т.2 ЗУТ, а именно – да съставляват преместваеми обекти за
административни, търговски и други обслужващи дейности. Както в констативния
акт, така и в издадената заповед за премахването им е посочено само, че същите
се използват за туризъм, но това не означава, че чрез тях се осъществява
търговска дейност. Не са налични по преписката подобни доказателства. Безспорно
е, че караваните не се използват и за увеселителна дейност. Ето защо,
караваните като преместваем обект не са такъв измежду посочените в разпоредбите
на чл.56, ал.1, т.1 и т.2 ЗУТ, поради което и спрямо тях не са приложими изискванията
на чл.56, ал.2 ЗУТ. При това положение, не е осъществена хипотезата на чл. 57а, ал.1, т.1 ЗУТ за премахването им и
заповедта и в тази й част се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
Предвид изхода
на спора и на осн.чл. 143, ал.1 АПК, жалбоподателите имат
право на направените по делото разноски, поради което ответникът следва
да бъде осъден да им заплати сумата от общо 220 лв. разноски, от които сумата от 20 лв. – заплатена държавна
такса по жалбата, и сумата от 200 лв. – депозит за експертиза.
Мотивиран от горното, Административен съд - Бургас
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед №
РД-01-669/16.09.2021 г. на кмета на Община Царево, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Община Царево, представлявана от кмета инж. Г. Л., да
заплати на М.Б.Г. с ЕГН ********** и П.В.Г. с ЕГН **********,***, сумата от 220
лв., представляваща съдебно-деловодни разноски.
На осн.чл.215, ал.7, т.4 ЗУТ, решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: