Решение по дело №13/2020 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 235
Дата: 10 април 2020 г. (в сила от 4 юни 2020 г.)
Съдия: Димитър Борисов Бишуров
Дело: 20205220200013
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 януари 2020 г.

Съдържание на акта

 

РЕШЕНИЕ

 

    

 

10.04.2020 г., гр.Пазарджик

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав, на 09.03.2020 година, в публично заседание, в състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР БИШУРОВ

 

при секретаря И. Ч., като разгледа докладваното от съдия Бишуров АНД № 13 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда с чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на М.В.И. ***, ЕГН ********** против НП № 19-1006-001832 от 31.05.2019 год. на началник група в Сектор „ПП” към ОД на МВР-Пазарджик, с което на основание чл.638 ал.1, т.1 във вр. с чл.461, т.1 от КЗ и за нарушение на чл.438 ал.1, т.1 от КЗ е наложена глоба в размер на 250 лв. /двеста и петдесет лева/.

В жалбата се навеждат доводи за наличие на материална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска, т.к. вмененото административно нарушение не е било извършено.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично. Не се явява лично и негов процесуален представител, но постъпва писмено становище от такъв, с което сочи, че поддържа въззивната жалба и излага подробни съображения за отмяна на НП, както и за присъждане на сторените съдебноделоводни разноски.

Ответникът по жалбата – АНО, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Заедно с административнонаказателната преписка изпраща писмено становище, с което иска НП да се потвърди.

Районният съд като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, обсъди доводите на страните и при съобразяване разпоредбите на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:

Жалбоподателя е санкциониран за това, че на 24.05.2019 год., в 15:03 часа, в гр.Пазарджик, на АМ „Тракия”, км 88-ми, в посока за гр.Пловдив,  e управлявал л.а. „БМВ 530 Д“ рег. № ***, лична собственост, което е било регистрирано на територията на Р България, не е било спряно от движение и за което не е сключил договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

По този повод против жалбоподателя бил съставен АУАН, а въз основа на акта  било издадено атакуваното  НП. То било връчено лично на жалбоподателя на 14.11.2019 година, а жалбата против него била подадена чрез АНО на 21.11.2019 г.,  при което  е процесуално допустима, като подадена в срока по  чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на атакуваното НП. 

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на приетите писмени доказателства по делото и от показанията на актосъставителя – св. Б..

Съдът кредитира събраните доказателства, т.к. същите са непротиворечиви и не се опровергават от никое друго доказателство.

При така установената фактическа обстановка, разгледана по същество, жалбата против НП е основателна.

Безспорно е установено по делото, че в деня и часа на проверката жалбоподателят е управлявал горепосочения лек автомобил, който бил негова собственост.

Установява се също категорично, че за този автомобил на 03.04.2019 год. в 16:46 часа е бил сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” със ЗК „Лев Инс“ АД, която застраховка е била със срок на валидност от посочената горе дата и час до 23:59 часа на 02.04.2020г. /виж застрахователна полица № ***от 03.04.2019г. - лист 7 от делото/, т.е. срокът на действие е бил договорен за една година. Когато обаче тази застраховка е била сключена, въпросният автомобил все още не е бил регистриран по надлежния ред в Р България, поради което в застрахователната полица той е индивидуализиран по номера на рамата и шасито си, а застраховката е била сключена именно за целите на неговата първоначална регистрация. В последствие автомобилът е бил  регистриран, при което за него са били издадени и държавни контролни номера – ***. След това, на 27.05.2019г., между жалбоподателя, като собственик на автомобила и горепосоченото застрахователно дружество е бил сключен анекс към застрахователната полица /виж лист 8 от делото/, по силата на който застрахователният договор е продължил действието си, като в него е внесена единствено промяна относно това, че застрахованото ППС е било вече  с ДК № ***.

Факт е, че към момента на проверката от органите на СПП-КАТ – 24.05.2019г., въпросният анекс не е бил сключен, но е вярно и това, че договорът за сключената застраховка „ГО“ от 03.04.2019г. не е бил уреден като такъв по чл.489 ал.5 от КЗ, т.е. с максимален срок на действие от 30 дни, а е бил за срок от една година, т.е. бил е валиден и действащ към момента на проверката.

Видно е и от елементарна справка на електронния сайт на Гаранционния фонд на Р България за проверка за сключена застраховка „ГО”, че към инкриминираната дата – 24.05.2019г., за процесният лек автомобил, с подробно посочен номер на рама и ДК№ *** има активна застраховка „ГО” с начална дата на покритие 03.04.2019 год. от 16:46 часа и валидност до 23:59 часа на 02.04.2020г., което напълно съответства на отразеното в застрахователната полица с № BG /22/ 119000974444 от 03.04.2019г.

С оглед на всичко казано да тук е несъмнено, че към инкриминираната дата за процесния автомобил е имало валиден и действащ договор за задължителна застраховка „ГО”, при което жалбоподателят М.И. не е извършил въобще вмененото му административно нарушение. По тази причина НП ще следва да се отмени изцяло.

Относно искането за присъждане на разноски следва да се каже, че то бе направено своевременно - в хода на съдебното производство в последното съдебно заседание, с изпратеното писмено становище от страна на пълномощника на жалбоподателя, като последният има право на такива предвид изхода на делото – отмяна на обжалваното НП и с оглед разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, препращаща към чл.143 от Административнопроцесуалния кодекс.

От съдържанието на приложения по делото договор за правна защита и съдействие се установява, че е било договорено и изплатено от жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. (триста лева).

При това положение ОД на МВР Пазарджик следва да бъде осъдена да заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя посочените по-горе съдебни разноски. Именно в тежест на посочената дирекция следва да бъде възложено заплащането на разноските, доколкото тя има статут на юридическо лице по смисъла на чл.37 ал.2 от ЗМВР, а Сектор „ПП”-Пазарджик, чийто представител е издал обжалваното и отменено с настоящото решение НП, не е самостоятелно ЮЛ и е структурирано към същата областна дирекция.

С оглед на изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Пазарджишкият районен съд,

 

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ НП 19-1006-001832 от 31.05.2019 год. на началник група в Сектор „ПП” към ОД на МВР-Пазарджик, с което на М.В.И. ***, ЕГН **********, на основание чл.638 ал.1, т.1 във вр. с чл.461, т.1 от КЗ и за нарушение на чл.438 ал.1, т.1 от КЗ е наложена глоба в размер на 250 лв. /двеста и петдесет лева/.

 

 

ОСЪЖДА ОД МВР-Пазарджик да заплати на М.В.И. ***, ЕГН ********** разноски в размер на 300 лв. /триста лева/ - адвокатско възнаграждение за един адвокат.

 

РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване пред Пазарджишкия административен  съд  в 14 дневен срок от съобщението за изготвянето му.

 

 

 

          РАЙОНЕН СЪДИЯ: