№ 1992
гр. Пловдив, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:И. Г. Калибацев
при участието на секретаря Маргарита Ив. Георгиева
като разгледа докладваното от И. Г. Калибацев Административно
наказателно дело № 20225330203123 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 22-1030-002355 от 19.04.2022
г. издадено от Началник Група към ОД на МВР Пловдив, Сектор "Пътна
полиция" Пловдив, с което на С. А. Б., ЕГН ********** на основание чл. 179,
ал. 2 вр. ал. 1, т. 5 пр. 4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е
наложена глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл. 37, ал. 3 от ЗДвП.
С жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление /НП/
като неправилно и незаконосъобразно, оспорват се констатациите в АУАН. В
съдебно заседание жалбоподателят С. А. Б., редовно призован не се явява,
представлява се от адв. В. И., която излага аргументи за отмяна на
наказателното постановление. Не претендира разноски.
Въззиваемата страна – Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Пловдив -
редовно призована, не изпраща представител. Взема становище по жалбата с
писмото, с което преписката е изпратена на съда, в което посочва, че
обжалваният акт е законосъобразен, а нарушението доказано и моли НП да
бъде потвърдено. Не изпраща представител в съдебно заседание. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с
1
направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения от закона 14-дневен срок, предвид което
е допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна Съдът установи следното:
На 20.03.2022 г. в 15: 56 часа в гр. Пловдив, ул. „Лев Толстой“ № 6
жалбоподателят управлявал лек автомобил марка "Киа" с peг. № *****,
собственост на „*****“ ЕООД, като извършва следното нарушение при
излизане от крайпътен имот – хотел „Империал“, не пропуска движещия се
по пътя с предимство лек автомобил марка „Опел“ с рег. № ******, блъска го,
същият се отклонява и се блъска в паркираните лек автомобил марка „БМВ“ с
рег. № ***** и лек автомобил марка „Ситроен“ с рег. № *****. Настъпилото
ПТП е с материални щети на посочените автомобили и контузия на глава на
водача на лек автомобил „Опел“.
За настъпилото ПТП бил подаден сигнал в МВР-Пловдив, като на място
пристигнал дежурен патрул в състав с ***** към Сектор "Пътна полиция"
при ОДМВР –Пловдив, И. Н. Н.. След преценка на обстоятелствата, мл.
автоконтрольор Н. преценил, че виновен за настъпилото ПТП е водача на лек
автомобил "Киа" с peг. № *****, при което му съставил акт за установяване
на административно нарушение /АУАН/ серия GA, № 11339, с който било
поставено началото на административнонаказателно производство против
него за извършеното нарушение по чл. 37, ал. 3 от ЗДвП. Жалбоподателят се
запознал с акта, вписал, че има възражения. В срок депозирал и допълнително
писмено възражение по акта, в което изложил подробните си възражения
свързани с претенция за виновност на другия водач, че се движел по улица
затворена за ремонт и с висока скорост.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение, било
издадено и атакуваното наказателно постановление, в което
административно-наказващия орган изцяло възприел фактическите
констатации в акта и на основание чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5 пр. 4 от ЗДвП
наложил на жалбоподателя административно наказание „глоба“ в размер на
200 лева.
Възприетата по-горе фактическата обстановка се установи от показанията
на свидетеля И. Н. Н. – актосъставител, който в своите показания
потвърждава отразените в АУАН фактически констатации, както и от
приложените по преписката и приобщени по делото писмени доказателства –
2
АУАН, констативен протокол за ПТП от 20.03.2022г., план-схема на
възникналото ПТП, писмо с рег. № 103000-6406/30.03.2022 г., докладна
записка с рег. № 1030р-6147/30.03.2022г., докладна записка с рег. № 1030р-
5939/28.03.2022 г., възражение, справка за нарушител водач, Заповед №
8121з-1632/02.12.2021 г., писмо от Община Пловдив, ведно с приложена
Заповед №22 ОА-52/13.01.22г на Кмета на Община Пловдив, акт образец 10,
за установяване състоянието на строеж при спиране на строителството, акт
образец 11, за продължаване на строителството.
Възприетата фактическа обстановка се оспорва от жалбоподателя с
аргумент, че в момента на възникване на ПТП управляваният от него
автомобил не е бил в движение, тъй като бил спрял за да се огледа при което
бил блъснат от движещият се с висока скорост по пътя на който искал да
излезе автомобил „Опел“.
Тук е мястото да бъде подчертана доказателствената сила, с която и по
аргумент от чл. 189, ал. 2 от ЗДвП се ползва всеки редовно съставен акт по
реда на ЗДвП. Това означава, че доказателствената тежест за оборване на
констатациите по акта е възложена върху жалбоподателя. В конкретният
случай жалбоподателят по никакъв начин не опроверга доказателствената
сила на АУАН. Направените от жалбоподателя възражения относно
действителната фактическа обстановка касаят единствено предположения
досежно неправилно движение на лек автомобил "Опел" с рег. № ****** по
път затворен за движение, но след като и самият жалбоподател предприел
движение по същия път. На база приобщените по делото доказателства,
изследвайки поведението на двамата водачи, съдът намира, че е възможно
всеки от тях да е причинил /респ. допринесъл/ за настъпване на вредоносния
резултат. Основното обаче е, че именно жалбоподателят е създал критичната
пътна ситуация като е отнел предимството на движещия се по път с
предимство л. а. "Опел". По делото действително не са налице данни относно
скоростта на движение на л. а. "Опел", но дори и действително да е била
висока жалбоподателят не може да черпи от това ползи за своето
неправомерно поведение. Дали другият водач – И.И. се е движил по път
затворен за движение и дали се е движел с превишена скорост са въпроси,
чиито отговори са неотносими към настъпилото ПТП, тъй като е налице
виновно нарушаване на правилата за движение от страна именно на
жалбоподателя, настъпил съставомерен резултат и причинна връзка между
3
тях.
От показанията на актосъставителя се обори и довода, че при излизане на
пътя, жалбоподателят нямал добра видимост заради спрелите в близост
автомобили. Тъкмо обратното, според актосъставителя излизайки от хотел
„Империал“ дори да има паркирани автомобили водачът има видимост и
може да види движещите се автомобили. Съдът кредитира показанията на
свидетеля Н., като добросъвестно дадени от незаинтересовано от изхода на
делото лице.
Видно от АУАН и от приложения по делото Констативен протокол за ПТП
е че след сблъсъка на управлявания от жалбоподателя автомобил и лек
автомобил „Опел“, последният се отклонява и се блъска в паркираните в
близост лек автомобил марка „БМВ“ с рег. № ***** и лек автомобил марка
„Ситроен“ с рег. № *****. От настъпило ПТП възникнали материални щети
по управлявания от жалбоподателя автомобил, както и по изброените по-горе
други три автомобила, а също и контузия на главата на водача на лек
автомобил „Опел“ – И.Б.И.. Същият бил прегледан на място от извикания
медицински екип след което бил освободен.
С поведението си жалбоподателят Б. несъмнено е нарушил разпоредбата на
чл. 37, ал. 3 от ЗДвП, съгласно която водачът на ППС, излизащо на път от
крайпътна територия е длъжен да пропусне ППС, които се движат по този
път. В конкретният случай и предвид приложения по делото констативен
протокол, съдът приема, че мястото където се е намирал жалбоподателят до
напускане на отбивката за хотел „Империал“ категорично попада между
посочените територии в чл. 37, ал. 3 от ЗДвП, което несъмнено обуславя и
тази правна квалификация.
В този контекст възраженията на защитата, че водачът на „Опела“ е
виновен за настъпилото ПТП, тъй като се е движил по забранен участък от
пътя, са изцяло неоснователни. Това е така, защото жалбоподателят не може
да черпи права от нарушението на трето лице. Както вече, съдът посочи
въпросът дали другият водач, водачът на „Опела“ се е движил по път затворен
за движение и дали се е движел с превишена скорост са въпроси, чийто
отговор е неотносим към настъпилото ПТП, тъй като именно за
жалбоподателят като водач на ППС, излизащо на път от крайпътна територия
е съществувало задължение да пропусне ППС, които се движат по пътя на
който смята да излезе.
4
От субективна страна нарушението е извършено виновно, по
непредпазливост, под формата на небрежност, доколкото жалбоподателят
като водач на МПС е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на
общественоопасните последици от своите действия.
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени всички
изисквания, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН относно
задължително съдържание на актовете. АУАН и НП са издадени от
компетентни длъжностни лица.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваното НП е
законосъобразно и обосновано. Правилно наказващият орган е приел, че
нарушението на чл. 37, ал. 3 от ЗДвП обосновава ангажиране на
административнонаказателна отговорност по чл. 179, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 5 от
ЗДвП. Предвиденото в санкционната разпоредба наказание е 200 лв. за водач,
който неспазвайки правилата за предимство причини пътнотранспортно
произшествие, ако деянието не съставлява престъпление. Съдът счита, че
наложеното за извършеното нарушение наказание – глоба в размер на 200 лв.
е единствено възможното, доколкото самият законодател не е предвидил
минимум и максимум на наказанието и не е предоставил на наказващия орган
оперативна самостоятелност да определи размера и вида на санкцията за
установеното нарушение, поради което това наказание е правилно
определено, респ. не съществува процесуална възможност за обсъждане на
въпросите за неговото изменение, респ. намаляване.
В заключение следва да се отбележи, че с оглед характера на нарушението,
извършено от водач на таксиметров автомобил по време на работа и при
изпълнение на поръчка, настъпилите материални вреди по четири
автомобила, не може да се приеме, че се касае за маловажен случай по
смисъла на чл. 28 ЗАНН, поради което НП следва да бъде изцяло потвърдено
като законосъобразно и правилно.
Така мотивиран Районен съд Пловдив
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление НП № 22-1030-002355 от
19.04.2022 г. издадено от Началник Група към ОД на МВР Пловдив, Сектор
"Пътна полиция" Пловдив, с което на С. А. Б., ЕГН ********** на основание
5
чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5 пр. 4 от Закона за движението по пътищата е
наложена глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл. 37, ал. 3 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда
на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6