Р Е Ш
Е Н И Е
№ ........
гр. П., 06.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П., гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на седми октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНГЕЛ ТАШЕВ
при участието на секретаря Наталия Д., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 150 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпила и редовна искова молба, депозирана от С.П.Т. с ЕГН ********** *** лично и в качеството на пълномощник на сина си Г.Й.Т., чрез пълномощника си адвокат С.В. срещу С.И.Д., ЕГН **********, с постоянен адрес:***.
В исковата молба се твърди, че ищците са наследници по закон на Й. Г. Т. /съпруг и баща/, който е починал на 15.07.2015 г., както и че с постановление за възлагане от 21.12.2011 г . по ИД № 1176/2002 г. на ДСИ при Районния съд - П., посоченият наследодател на ищците придобил собствеността върху ½ ид.ч. от апартамент № 31 с идентификатор - 55155.501.427.1.31 по КК и Кадастрални регистри на гр. П., който имот е бил изнесен на публична продан за погасяване на паричен дълг на съпруга на ответницата - К. Б. Д. - към наследодателя на ищците Й. Т. - обезпечен с договорна ипотека. По тази причина се сочи, че другата ½ ид. част от жилището - бивша семейна общност, е собственост само на ответницата. Твърди се, че имотът се ползва като жилище само от семейството на ответницата, както и че с Нотариална покана от 20.07.2016 г. /връчена на ответницата на 21.07.2016 г./ е поискано заплащане на обезщетение за изтеклия период от време след възникването на съсобствеността в размер на вероятната наемна цена за притежаваната от ищците ½ ид. ч. от това жилище, както едновременно с това последните са поискали да получат ключ от жилището, който да им бъде предоставен до 28.07.2016 г.. Сочи се, че тези претенции останали без отговор.
Посочват, че от 21.07.2016 г. до предявяването на настоящия иск или за период от 42 месеца, наемната цена, която биха получили за притежаваната от тях част от посоченото жилище - по 180 лева месечно възлиза в общ размер на 7560 лева, ведно със законната лихва за закъснение, считано от поканата до предявяване на иска - общо в размер на 790 лева.
Във връзка с наведените твърдения се иска от съда да постанови решение по силата, на което ответницата да бъде осъдена да заплати на ищците сумата в размер на 7560 лева - главница, сумата в размер на 790 лева - изтекла законна лихва за закъснение върху дължимото месечно обезщетение от 21.07.2016 г. /уточнено в съдебното заседание от процесуалния представител на ищцовата страна/ до предявяването на иска - 21.01.2020 г., както и законната лихва върху главницата от предявяването на настоящия иск. Претендират се разноски.
В съдебното заседание, при
редовност на призоваването ищците не се явяват. Представляват се от
процесуалния си представител адвокат С.В., който моли съда да постанови
решение, с което да уважи исковата претенция.
В срока за писмен отговор на исковата молба по чл.131 ГПК, ответникът С.И.Д. е постъпил отговор, с който се оспорва исковата претенция, както по основание, така и по размер.
Твърди, че наследодателят на ищците в производството е осъществявал незаконна дейност, като без съответно разрешение предоставял парични заеми на физически лица срещу висока лихва, като от тази си дейност е получавал значителни неправомерни доходи. Във връзка с горното сочи, че против съпруга й К. Б. Д. било образувано изпълнително дело № 1176/2002 г. по описа на ДСИ при PC П. с взискател Й. Г. Т.. Твърди, че делото е образувано за задължение, което съпругът й никога не е поемал и не е получавал от Т. паричните средства предмет на изпълнителното дело, както и не е учредявана договорна ипотека върху процесния недвижим имот. В подкрепа излага доводи за образувани НОХД дела срещу наследодателя на ищците, който починал в хода им, поради което ВКС прекратил наказателното производство.
Във връзка с горното прави възражение за нищожност на Постановление за възлагане на недвижим имот от 21.12.2011 г. по изп. дело № 1176/2002 г. по описа на ДСИ при PC П..
Твърди се, че
след смъртта на Т. лично е провела разговор с ищцата С.Т. във връзка с
издаденото в предходен момент Постановление за възлагане на недвижимия имот,
който представлявал семейно жилище за ответницата. Сочи, че ищцата й заявила,
че знае за незаконната дейност, която е осъществявал нейният бивш съпруг, както
и по какъв начин същият се е сдобил с документ за задължение от съпруга на
ответницата, поради което нямало да предявява претенции за апартамента. Сочи,
че междувременно, вследствие на всичко описано по-горе здравословното състояние
на съпруга й се било влошило значително, като същият дори не разбрал и осъзнал,
че неговата идеална част от семейното ни жилище е било възложено на взискателя
по изпълнителното дело.
Не се оспорва, че е получена нотариална покана от 20.07.2016 г., но оспорва твърдението, че претенциите на ищците в производството са останали без отговор. Твърди, че е изпратен нарочен отговор на нотариалната покана с peг. № 1778, том I, акт № 43 чрез нотариус М. Д.с район на действие PC П., per. № 693 на НК, в който е посочено, че претенциите за заплащане на наем са незаконосъобразни, доколкото са следствие на неправомерно упражнявана „лихварска дейност” от страна на наследодателя на ищците. Освен това и че до смъртта си общият наследодател на ищците не е имал никакви претенции нито към ответницата, нито към нейния съпруг, като такива претенции не са имали и неговите наследници - ищците. Посочва, че последните са били поканени във всяко едно удобно за тях време за провеждане на разговор за постигане на съгласие и да уточнят начина на ползване на имота и достъпа до същия. Сочи, че на нейната нотариална покана не е получен отговор.
Ответницата твърди, че в края на 2016 г. след проведен разговор със С.Т. й е обяснено за невъзможността за заплащане на обезщетение за ползването на имота, както й е бил предложен и ключ за същия, като е поканена на място да уточни как ще се ползва този недвижим имот.
Алтернативно сочи, че заявената претенция е изключително завишена и не кореспондира на размера на ½ от пазарната наемна цена на жилище с площ от 71 кв. м. в гр. П..
В последното съдебно заседание ответницата при редовност на призоваването не се явява и не изпаща процесуален представител. Постъпила е молба. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
От удостоверение за наследници с изх. №3366 от 17.07.2015 г., издадено от общ. П. се установява, че наследници на Й. Г. Т. починал на 15.07.2015 г. са ищците – С.П.Т. – съпруга и Г.Й.Т..
От приложеното по делото постановление за възлагане на недвижим имот от 21.12.2011 г. се установява, че процесният имот е възложен на общия наследодател на ищците Й. Г. Т. в качеството си на взискател. В постановлението е посочено, че подлежи на обжалване чрез държавния съдебен изпълнител пред ОС П. в седмодневен срок от съобщаването му на страните и купувача. На гърба му е отбелязано, че същото е влязло в законна сила на 04.10.2012 г..
По делото е приложена нотариална покана с рег. № 1910, том 1, № 103, изходяща от ищците и адресирана до ответницата и нейния съпруг. От съдържанието й се установява, че ищците са поканили ответницата и съпругът й да се яват в кантората на нотариус В. Г., с район на действие РС П., рег. № 612 от регистъра на НК, находяща с в гр. П., ул. А. С.“ № 27 на дата 28.07.2016 г. в 11:00 часа, за да заплатят изцяло дължимото до момента обезщетение за ползването на ½ ид.ч. от процесния апартамент. Посочено е също, че приканват да им бъде заплащано това обезщетение редовно занапред, като за целта ще представят при срещата им банкова сметка. *** ключ за процесният апартамент. Отразено е, че нотариалната покана е връчена лично на ответницата на 21.07.2016 г..
От приложения като доказателство Констативен протокол от 28.07.2016 г., нотариално заверен с рег. № 1986 се установява, че на 28.07.2016 г. в кантората на нотариус В. Г., с район на действие РС П., рег. № 612 от регистъра на НК, се явила ищцата С.Т. лично и в качеството си на пълномощник на ищеца Г.Т., във връзка с нотариална покана с рег. № 103 от 20.07.2016 г. на същия нотариус, която е връчена на 21.07.2016 г. лично на ответницата. Подробно е посочено съдържанието на нотариална покана, както и че в определения в нея ден и час – 28.07.2016 г. в 11:00 часа, не се е явила ответницата С.Д. и К. Д..
От ответната страна е представен и приет по делото като писмено доказателство отговор на нотариална покана с рег. № 1778. Том1, Акт 43 от 08.08.2016 г. на нотариус М. Д.с район на действие РС П., рег. № 693 от регистъра на НК. От него се установява, че С.Д. и К. Д. посочват, че не дължат поисканото от ищците обезщетение за ползването на процесния апартамент в общ размер от 9450 лева, тъй като претенцията била неоснователна, както и искането им за заплащане на обезщетение занапред. Посочено е, че ответницата кани ищците във всяко удобно за тях време, за да уточнят претенциите си, ползването на процесния имот и достъпа до същия. Отразено е, че отговорът е връчен по реда на чл.47, ал.5 ГПК на 28.09.2016 г.. Последното се установява и от приложена разписка № 1/1.
По делото е назначена съдебно оценъчна експертиза и допълнително заключение към нея, неоспорени от страните, които съдът кредитира като компетентно изготвени и даваща отговор на поставените задачи. От заключението на съдебно оценъчна експертиза се установява, че справедливата пазарна наемна стойност на ½ ид.ч от процесния апартамент за периода от 21.07.2016 г. до 21.01.2020 г. е в размер на 5586 лева, т.е. по 133 лева на месец, като вещото лице в проведеното съдебно заседание уточнява, че тази наемна цена е дадена от него, като е съобразил, че в жилището е необходимо да бъде извършен ремонт и тя ще се дължи едва след неговото реализиране. От допълнително заключение се установява, че справедливата пазарна наемна стойност на ½ ид.ч от процесния апартамент за периода от 21.07.2016 г. до 21.01.2020 г. е в размер на 4561 лева, т.е. 108,60 лева на месец, съобразно състоянието на апартамента.
По делото е назначена и приета съдебно счетоводна експертиза. От заключението й се установява, че размерът на мораторната лихва за забава за месечно обезщетение за периода от 21.07.2016 г. до 21.01.2020 г. за месечен наем в размер на 133 лева, е равна на 1016.06 лева, а размерът на мораторната лихва за забава за месечно обезщетение за същия период, дължима за месечен наем в размер на 108,60 лева е равна на 829,66 лева. Съдът кредитира експертизата като компетентно изготвена, неоспорена от страните и даваща подробен и задълбочен отговор на поставените задачи.
Районен съд П., XIX състав е бил сезиран с искове с правно основание чл.31, ал.2 ЗС и чл.86 ЗЗД.
Съгласно чл.31, ал.1 ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение, по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея съобразно правата им. А според нормата на чл.31, ал.2 ЗС, когато общата вещ се ползва лично само от някой от съсобствениците, той дължи обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени от деня на писменото поискване. Установеното от закона правило съставлява имуществен коректив за онзи от съсобствениците на една обща вещ, който е лишен от възможността да я ползва според нейното предназначение, в рамките на притежавания обем права в съсобствеността. Разпоредбата на чл.31, ал.2 ЗС се явява частен случай на общата забрана по чл.59 ЗЗД едно лице да се облагодетелства за сметка на друго лице, като препятства макар и по силата на едно правомерно от гледна точка на закона поведение възможността да се упражнява едно субективно материално право- правото на съсобственика да ползва лично своята част от имота. За да възникне задължението за заплащане на обезщетение от страна на съсобственика, който чрез ползване лишава другите съсобственици от възможността да ползват и те общата вещ, законът изисква само едно условие - писмено поискване. След получаването му съсобственикът изпада в забава и от този момент той дължи заплащането на обезщетение. Следователно фактическият състав на това обезщетение включва следните кумулативни предпоставки: съсобственост върху вещта; лично ползване на вещта от единия съсобственик, като този съсобственик да възпрепятства чрез фактически и правни действия останалите съсобственици да ползват вещта съобразно нейното предназначение, и писмена покана за заплащане на обезщетение от другия съсобственик.
В разглеждания случай се установява безспорно по делото, че за исковия период е налице съсобственост между страните по отношение на процесния имот. В този смисъл е неоснователно възражението направеното от ответницата за нищожност на Постановление за възлагане на недвижим имот от 21.12.2011 г. по изп. дело № 1176/2002 г. по описа на ДСИ при PC П.. Безспорно в самото Постановление е посочена възможността в случай, че някоя от страните и купувачите не е съгласна с него да го обжалва в пред ОС П. в седмодневен срок, чрез ДСИ, като законодателят е предвидил специален ред за неговото обжалване – чл.435 и следващите от ГПК. По делото не бяха ангажирани доказателства, че Постановлението е обжалваното, респективно, че същото е отменено, а напротив от него се установява, че е в влязло в законна сила. Съдът намира, че в този смисъл следва да посочи, че възраженията на ответницата направени в отговора на исковата молба касаещи образувани НОХД срещу общия наследодател на ищците за неотносими към предмета на делото.
По отношение на втората материалноправна предпоставка лично ползване на вещта от единия съсобственик, като този съсобственик да възпрепятства чрез фактически и правни действия останалите съсобственици да ползват вещта съобразно нейното предназначение, съдът намира следното.
Съобразно задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 7/2012 г. по т. д. № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС, лично ползване по смисъла на чл.31, ал.2 ЗС представлява всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове.
Безспорно от събраните по делото доказателства се установява, че през процесния период жилището се е ползвало само от ответницата, а ищцовата страна не го е обитавала и не го е ползвала по никакъв друг начин имота. Съдът анализирайки приложените по делото писмено доказателства - нотариална покана с рег. № 1910, том 1, № 103 и констативен протокол от 28.07.2016 г., нотариално заверен с рег. № 1986 се установява, че на 28.07.2016 г., стига до категоричния извод, че ответницата със своето бездействие – неявяването в кантората на нотариус В. Г., с район на действие РС П., рег. № 612 от регистъра на НК, находяща с в гр. П., ул. А. С.“ № 27 на дата 28.07.2016 г. в 11:00 часа, с цел уреждане на отношенията между страните с оглед ползването на процесния апартамент, в това число и предоставянето на ключ от апартаментна на ищцовата страна, е създала пречки за ползването на процесния имот от ищцовата страна. Горното се потвърждава и от представения отговор на нотариална покана, изходящ от самата ответница, с рег. № 1778. Том1, Акт 43 от 08.08.2016 г. на нотариус М. Д.с район на действие РС П., рег. № 693 от регистъра на НК, където е посочено, че претенцията им е неоснователна. В последната част на горепосочения отговор на нотариална покана е посочено, че ответницата, наред със съпруга си Кирил Димитро „канят ищците във всяко удобно за вас време, за да уточним вашите претенции, ползването на описания имот и достъпа до същия“, не може да промени извода на съда, че с тази отправена покана, ответницата е преустановила създаването на пречки за ползването на процесния апартамент. За пълнота следва да бъде посочено, че само волята на ответницата за осъществяването на някаква среща, неопределена във времето, не е достатъчна за освобождаване от отговорността по чл.31, ал.2 ЗС, а е необходимо, да се доведе до знанието на ищеца, че тя не се противопоставя да ползва имота според предназначението му и да му се предостави реален достъп до жилището чрез предоставяне на ключове от него и несъздаването на други пречки. Ето защо не може да бъде споделена тезата на ответницата, че ищците не са били лишени от възможността да ползва съсобствения имот.
По отношение на последната материалноправна предпоставка за уважаване на предявената искова претенция по чл.31, ал.2 ЗС.
Наличието на писмено поискване, което е регламентирано в разпоредбата на чл.31, ал.2 ЗС и отправено от ищците към ответницата за заплащане на обезщетение по цитираната разпоредба е инкорпорирано в приложената по делото нотариална покана с рег. № 1910, том 1, № 103, на нотариус В. Г., с район на действие РС П., рег. № 612 от регистъра на НК, връчена лично на ответницата на 21.07.2016 г.. Видно от нея, ищците претендират от ответницата С.Д. да им заплаща обезщетение в размер на 175 лева месечно затова, че ги е лишила от правото да ползват съсобствения им имот, съобразно тяхната ½ ид.ч..
С оглед изложеното по-горе, настоящият съдебен състав намира, че след като писменото поискване по смисъла на чл.31, ал.2 ЗС е отправено искът следа да бъде уважен за процесния период, тъй като съгласно чл.31, ал.2 ЗС „Когато общата вещ се използува лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване.“. От разпоредбата се установява, че съсобствениците, в конкретния случай ищците, може да претендира обезщетение от деня на получаването на писменото поискване от съсобственика ползващ имота – ответницата, който е 21.07.2016 г.. Относно размерът на обезщетението съдът счита, че следва да съобрази размера на наемната цена дадена от вещото лице в допълнителното заключение в размер на 108,60 лева месечно или за периода от 21.07.2016 г. до 21.01.2020 г. в общ размер на 4561 лева, съобразно състояние на процесния апартамент, а не както е посочено в първоначалната Съдебно-оценъчна експертиза и заявеното от вещото лице при изслушването му, че наемна цена в размер на 133 лева месечно, ще се дължи, след като бъде извършен ремонт в процесния апартамент. Във връзка с горното предявеният иск по чл.31, ал.2 ЗС следва да бъде уважен до размера от 4561 лева, като за горницата до 7560 лева отхвърлен.
С оглед уважаването на главния иск, следва да бъде уважен и предявения иск по чл.86 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за забава в претендирания размер от 790 лева. По отношение на дължимия размер, съдът съобрази заключението на вещото лице по СИЕ, което е посочило, че мораторната лихва за забава за месечно обезщетение за периода от 21.07.2016 г. до 21.01.2020 г., дължима за месечен наем в размер на 108,60 лева е равна на 829,66 лева. Независимо, че според заключението на вещото лице по СИЕ на ищците се дължи обезщетение в по-голям размер от претендирания, съдът с оглед диспозитивното начало, не може да го уважи до доказания размер, а само и единствено до претендирания размер, тъй като по делото не е направено изменение на иска по чл.214 ГПК.
По отношение на разноските.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищцовата страна следва да бъдат присъдени сторените от нея разноски съразмерно с уважената част от исковата претенция. Ищцовата страна е сторила разноски в общ размер на 1498,16 лева, от които 348,16 лева ДТ, 250 лева депозит за вещи лица и 900 лева адвокатско възнаграждение. Съразмерно с уважената част от исковата претенция, в тежест на ответника следва да бъде възложена сумата в размер на 960,02 лева.
На основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответничката, следва да бъдат присъдени сторените от нея разноски съразмерно на отхвърлената част на исковата претенция. Ответничката е сторила разноски в размер на 850 лева адвокатско възнаграждение. Съразмерно отхвърлената част от исковата претенция, в тежест на ищците следва да бъде възложена сумата в размер на 305,32 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА С.И.Д., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** ДА ЗАПЛАТИ на С.П.Т. с ЕГН ********** и Г.Й.Т., ЕГН ********** ***, на основание чл.31, ал.2 ЗС сумата от 4561 лева /четири хиляди петстотин шестдесет и един лева/, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на съсобствен между страните недвижим имот, представляващ апартамент № 31, с идентификатор - 55155.501.427.1.31 по КК и Кадастрални регистри на гр. П., находящ се в гр. П., ул. „Г. Б.“ № 19, ет.10, за периода от 21.07.2016 г. до депозиране на настоящата искова молба – 21.01.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда, до окончателното заплащане на тази сума, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над 4561 лева /четири хиляди петстотин шестдесет и един лева/ до предявения размер от 7560 лева /седем хиляди петстотин и шестдесет лева/ като неоснователен.
ОСЪЖДА С.И.Д., ЕГН **********, с
постоянен адрес:*** ДА ЗАПЛАТИ на С.П.Т.
с ЕГН ********** и Г.Й.Т., ЕГН ********** ***, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД
сумата от 790 лева
/седемстотин деветдесет лева/ обезщетение за забава върху дължимата главница за
периода от 21.07.2016 г. до 21.01.2020 г..
ОСЪЖДА С.И.Д., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** ДА ЗАПЛАТИ на С.П.Т. с ЕГН ********** и Г.Й.Т., ЕГН ********** ***, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата в размер на 960,02 лева /деветстотин и шестдесет лева и две стотинки/, представляваща сторените от ищците съдебно-деловодни разноски, съразмерно уважената част на исковата претенция.
ОСЪЖДА
С.П.Т. с ЕГН ********** и Г.Й.Т., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ на С.И.Д.,
ЕГН **********, с постоянен адрес:***, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата в
размер на 305,32 лева /триста и пет лева и тридесет и две стотинки/,
представляваща сторените от ответницата
съдебно-деловодни разноски, съразмерно отхвърлената част на исковата претенция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: