№ 3267
гр.С, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20211110158429 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК вр. чл. 439 ГПК.
Предявен e от ищеца Г. С. Н. отрицателeн установителeн иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ответникът „Т.С”
ЕАД няма право на принудително изпълнение на сумата по изпълнителен лист от
25.02.2015 г. издаден по реда на чл. 416 ГПК по гр.д. 65873/2014 г. по описа на СРС,
65 състав, както следва: сумата от 1863,53 лв. - главница за доставена топлинна
енергия през периода от мес.11.2011 г. до мес.04.2014 г., ведно със законна лихва за
периода от 28.11.2014 г. до изплащане на вземането, лихва за забава в размер на 368,53
лв. за периода от 31.12.2011 г. до 13.11.2014 г. и 352,76 лв. разноски по делото, а
именно: 44,64 лв. държавна такса и 308,12 лв. възнаграждение на юрисконсулт, за
събирането на която е образувано изп.д. № 20158630400931 по описа на ЧСИ СХ рег.
№ 863 в регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие СГС.
Ищецът Г. С. Н. твърди, че ответникът претендира от нея заплащане на исковите
суми по посоченото изпълнително дело. Поддържа се, че вземанията са погасени по
давност, тъй като последното изпълнително действие е предприето на 26.03.2015 г.
При тези твърдения иска да се установи, че не дължи на ответника чрез принудително
изпълнение посочените по-горе суми. Претендира присъждане на разноски.
В срока за отговор ответникът „Т.С” ЕАД оспорва предявения иск като
неоснователен. Счита, че вземанията не са погасени, тъй като е налице своевременно
предприемане на изпълнителни действия, с което давността е прекъсната. Сочи, че
давността на тече докато е висящо изпълнителното производство. Моли съда да
1
отхвърли предявения иск. Претендира присъждане на разноски.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
С доклада по делото, неоспорен от страните, като безспорни и ненуждаещи се от
доказване са отделени фактите и обстоятелствата, че в полза на „Т.С” ЕАД срещу Г. С.
Н. е издаден изпълнителен лист от 25.02.2015 г. по реда на чл. 416 ГПК по гр.д.
65873/2014 г. по описа на СРС, 65 състав , за сумата от 1863,53 лв. - главница за
доставена топлинна енергия през периода от мес.11.2011 г. до мес.04.2014 г., ведно със
законна лихва за периода от 28.11.2014 г. до изплащане на вземането, лихва за забава в
размер на 368,53 лв. за периода от 31.12.2011 г. до 13.11.2014 г. и 352,76 лв. разноски
по делото, а именно: 44,64 лв. държавна такса и 308,12 лв. възнаграждение на
юрисконсулт, за събирането на която е образувано изп.д. № 20158630400931 по описа
на ЧСИ СХ рег. № 863 в регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие СГС.
От доказателствата по приобщеното по делото изпълнително дело №
20158630400931 по описа на ЧСИ с.Х, рег. № 863 в регистъра на Камарата на ЧСИ,
район на действие СГС, се установява, че същото е образувано по молба на ответника
от 12.03.2015 г., с която е направено възлагане по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, като на
26.03.2015 г. са наложени запори върху банкови сметки на длъжника Г. С. Н. в
„ОББ“АД, „ПИБ“ АД, „У.Б.“ АД, „ЦКБ“ АД, „ю“ АД, „ДСК“ ЕАД и „Р.б“ ЕАД.
Връчена е ПДИ на длъжника при условията на чл. 47 ГПК. Други изпълнителни
действия не са предприемани.
С постановление № 931 15.02.2022 г. съдебният изпълнител на осн. чл. 433, т. 8
ГПК е прекратил изпълнителното производство.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск по реда на чл.439, ал.2 ГПК. Предмет
на иска е оспорване за недължимост на вземането, основано на обстоятелства,
настъпили след приключване на съдебното дирене. Заявените обстоятелства са, че след
издаване на изпълнителния лист от 25.02.2015 г., поради изтекла погасителна давност
вземането е било погасено по давност.
Съдът намира предявените искове за допустими. Според ТР № 8/27.11.2013 г. по
ТД № 8/2012 г. на ОСГК на ВКС преценката изобщо за допустимостта на
установителните искове зависи не от вида на спорното право, а от степента на
засягането му. Правен интерес от провеждане на иска следва да съществува и към
момента на приключване на устните състезания и да се извежда от съответните
твърдения на ищеца за спорните факти. Наличието на висящ изпълнителен процес за
2
събиране на вземането по изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на
правен интерес у длъжника за предявяване на иска по чл. 439 ГПК, с който се оспорва
изпълнението. В случая това условие е налице – срещу ищеца е образувано и.д. №
20158630400931 на ЧСИ СХ, като производството по това изпълнително дело
продължава да е висящо, тъй като не е събрано цялото вземане на взискателя за
главница, лихви и разноски. Само когато принудителното изпълнение е приключило и
взискателят е изцяло удовлетворен, не е налице правен интерес за длъжника от
предявяване на установителния иск по чл. 439 ГПК. В този случай, ако длъжникът
счита, че са настъпили факти, изключващи изпълняемото право, на негово
разположение е друг вид защита. При приключило принудително изпълнение за ищеца
би липсвал правен интерес от провеждане на този иск, а при вече приключило
изпълнително дело длъжникът би могъл да се брани срещу материалната му
незаконосъобразност с осъдителен иск срещу взискателя за връщане на платеното в
резултат на незаконосъобразно проведения, поради липса на изпълняемо право,
изпълнителен процес.
Предвид това, че е предявен от ищеца отрицателен установителен иск, при
разпределение на доказателствената тежест съгласно чл.154 от ГПК в тежест на
ответника е да докаже, че разполага с вземане в претендирания размер, което подлежи
на принудително изпълнение, вкл. извършването на действия по спиране или
прекъсване на течащата срещу вземанията погасителна давност по смисъла на ЗЗД.
Не се спори между страните, че ответникът е разполагал с вземане в
претендирания размер, което е подлежало на принудително изпълнение.
Спорът е концентриран върху това дали по образуваното изпълнително дело са
били извършени действия, които прекъсват давността, съответно настъпила ли е
перемпция и изтекъл ли е необходимият срок за погасителната давност за вземането.
Изпълнителният лист е издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл.410
ГПК. Съгласно чл.117, ал.2 ЗЗД ако вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога 5 години. Заповедта за изпълнение замества
съдебното решение като изпълнително основание (подобно на съдебната спогодба). По
силата на чл.416 ГПК, когато възражение не е подадено в срок, какъвто е
разглежданият случай, заповедта за изпълнение влиза в сила. Не е налице изрична
правна норма, която да предвижда, че съществуването на вземането в този случай е
установено със сила на пресъдено нещо, но се приема и в практиката и в теорията, че
има последици аналогични на силата на пресъдено нещо, защото влязлата в сила
заповед има ефект, при който единствената възможност за оспорване на вземането по
заповедта са основанията по иска с правно основание чл.424 ГПК - при новооткрити
обстоятелства и нови писмени доказателства (аналогично на чл.303 и сл ГПК). Извън
иска по чл.424 ГПК длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова защита,
3
с която да оспорва самото вземане. Този режим се различава от регламентирания в
ГПК (отм.) във връзка с издаването на изпълнителен лист въз основа на несъдебно
изпълнително основание, в който се предвиждаше възможност за предявяване искове -
чл.252 ГПК (отм.), чл.254 ГПК (отм.), чл.255 ГПК отм.), които не се преклудират със
специални срокове. В действащия ГПК с изтичане на преклузивния срок за подаване на
възражение против заповедта се получава ефект на окончателно разрешен правен спор
относно съществуването на вземането. Стабилитетът на заповедта за изпълнение
произтича от това, че тя влиза в законна сила, за разлика от несъдебните изпълнителни
основания по чл.237 ГПК (отм). С оглед на това съдебната практика, постановена по
отношение на несъдебните изпълнителни основания, няма отношение към процесния
случай, като следва да намери приложение актуалната задължителна съдебна практика,
постановена във връзка с регламентираното в действащия процесуален закон
заповедно производство. По изложените съображения съдът намира, че нормата на
чл.117, ал.2 ЗЗД следва да намери приложение и по отношение на вземане, за което е
налице влязла в сила заповед за изпълнение поради неподаване на възражение от
страна на длъжника в срока по чл.414, ал.2 ГПК. (В този смисъл – решение №
36/23.02.2017г. по в.т.д. № 699/2016г. ВАС, не допуснато до касационно обжалване с
Определение № 633/07.11.2017г. по т.д. № 1508/2017г. на ВКС 2-ро т.о.; Решение №
791 от 24.04.2013 г. по в.гр.д. № 3948/2012 г., Софийски апелативен съд, недопуснато
до касационно обжалване с определение № 310 от 27.02.2014 г. по гр.д. № 6240/2013 г.,
ВКС, III г.о.; Решение № 3857 от 12.06.2018 г. по в. гр. д. № 2731 / 2018 г. на Възз. IV-a
състав на Софийски градски съд; Решение № 2151 от 04.04.2018 г. по гр. д. № 14362 /
2017 г. на ГО 1-21 състав на Софийски градски съд; Решение № 6356 от 12.10.2018 г.
по гр. д. № 7168 / 2017 г. на ГО 1-7 състав на Софийски градски съд; Решение № 577 от
26.01.2018 г. по в. гр. д. № 5723 / 2017 г. на Възз. II-в състав на Софийски градски съд;
Решение № 5246 от 14.07.2017 г. по гр. д. № 2532 / 2017 г. на Възз. II-е състав на
Софийски градски съд; Решение № 678 от 03.05.2017 г. по гр. д. № 368 / 2017 г. на IV
състав на Окръжен съд – Варна; Решение № 368 от 14.05.2018 г. по в. т. д. № 442 / 2018
г. на IV състав на Окръжен съд – Варна; Решение № 755 от 16.10.2018 г. по в. т. д. №
1176 / 2018 г. на I състав на Окръжен съд – Варна). С оглед на което, не подаването на
възражение по чл.414 ГПК води до стабилизиране заповедта за изпълнение, съответно
издаване на ИЛ – т.е. от тази дата следва да се приложат последиците по чл.117, ал.2
ЗЗД по отношение на цялото вземане по заповедта, съответно по отношение на
издадения ИЛ.
С ТР 2/26.06.2015г. по т.д. 2/13 на ОСГТК на ВКС в т.10 е прието, че в хипотезата
на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, прекратяването на изпълнителното
производство става по право като нова погасителна давност за вземането започва да
тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
4
изпълнително действие.
В този смисъл следва да се анализира дали е настъпила перемпция по
изпълнителното дело (без значение дали съдебният изпълнител е постановил
прекратяването, защото перемпцията настъпва по право), съответно от която дата е
почнала да тече погасителната давност за вземанията по листа, защото нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие.
Според мотивите на цитираното ТР 2/26.06.2015г. по т.д. 2/13 на ОСГТК на ВКС е
прието също, че прекъсва давността предприемането конкретни изпълнителни
действия (независимо дали прилагането им е поискано от взискателя или е предприето
по инициатива на съдебния изпълнител по възлагане по чл.18 ЗЧСИ), като прекъсват
давността – насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитори, възлагане за събиране или вместо плащане,
извършване на опис и оценка, назначаване на пазач, насрочване и извършване на
продан, но не и действия по образуване на изпълнителното дело, изпращане и
връчване на покана за доброволно изпълнение, проучване на имущественото
състояние, извършване на справки, набавяне на документи, книжа и др.
По основателността на иска:
В конкретния случай, от доказателствата по делото се установява, че
изпълнителният лист е издаден от 25.02.2015 г., поради което следва да се приеме, че
от тази дата е стабилизирана заповедта.
Изпълнителното дело е било образувано на 12.03.2015 г., като последното
валидно изпълнително действие, прекъсващо давността е налагането на запор върху
банкови сметки на длъжника Г. С. Н. на 26.03.2015 г. Други изпълнителни действия,
прекъсващи давността не са извършвани, поради което изпълнителното дело се е
прекратило по силата на закона поради настъпила перемпция на 26.03.2017 г.
Следователно, считано от 26.03.2015 г. (датата на последното валидно изпълнително
действие) е започнала да тече общата 5г. погасителна давност, която към 12.10.2021 г.
(датата на исковата молба) е изтекла, което води до основателност на иска.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има
ищецът. Същият е освободен е на осн. чл. 83 ГПК е заплащане на следващата се в
настоящото производство държавна такса и е представляван от процесуален
представител – адв. М.М. по реда на чл. 38 Закона за адвокатурата. Поради това в
полза на процесуалния представител на ищцата следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер на 410,93 лева.
На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати в полза на
5
бюджета на съдебната власт по сметка на СРС следващата се за настоящото
производство държавна такса в размер на 103,39 лева.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска, предявен от Г. С. Н., ЕГН:
**********, грС, жк. Л бл. 986, вх. З, ап. 205, с правно основание чл. 124 ГПК, вр. с
чл.439, ал.2 ГПК срещу „Т.С ЕАД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: грС,
ул. „Я № .. че Г.С. Николоа не дължи на „Т.С АД сумите по изпълнителен лист от
25.02.2015 г. издаден на основание чл. 416 ГПК по гр.д. № 65873/2014 г. по описа на
СРС, 65 състав, както следва: сумата от 1863,53 лв. - главница за доставена топлинна
енергия през периода от мес.11.2011 г. до мес.04.2014 г., ведно със законна лихва за
периода от 28.11.2014 г. до изплащане на вземането, лихва за забава в размер на 368,53
лв. за периода от 31.12.2011 г. до 13.11.2014 г. и 352,76 лв. разноски по делото, а
именно: 44,64 лв. държавна такса и 308,12 лв. възнаграждение на юрисконсулт, за
събирането на която е образувано изп.д. № 20158630400931 по описа на ЧСИ СХ рег.
№ 863 в регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие СГС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК „Т.С ЕАД, ЕИК: ..., със седалище и
адрес на управление: грС, ул. „Я № .. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Софийски районен съд сумата в размер на 103,39 лева, представляваща
дължимата за настоящото производство държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 вр. чл.38, ал.2 ЗАдв. „ТС“ ЕАД, ЕИК: ..., със
седалище и адрес на управление: грС, ул. „Я № .. да заплати на адв. М.К. М., САК,
сумата от 410,93 лв. за адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна
помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6