Мотиви към присъда по НОХД № 5023/2017
г. на СГС, НО, 14-ти състав
Софийска
градска прокуратура е внесла обвинителен акт по досъдебно производство № 513
ЗМК 1/2016 г. по описа на СДВР, по пр. пр. № 53/2016 г. по описа на СГП, срещу С.И.В.
за това, че:
I. На
05.01.2016 г. в гр. София, кв. „Драгалевци“, в къща на ул. „*******, държал
повече от три, а именно петнадесет археологически обекта по смисъла на чл. 52,
т. 1 и чл. 146, ал. 1 от Закона за културното наследство (ЗКН), които не са
идентифицирани и регистрирани по реда на Глава VI, Раздел II от Наредба № Н-3/03.12.2009 г. за реда за
извършване на идентификация и за водене на Регистъра на движими културни
ценности (отм., ДВ, бр. 17 от 26.02.2021 г.) на министъра на културата,
издадена на основание чл. 107 от ЗКН, както следва:
1. Бронзова
фибула, тип „коленчата“, масивен лък и висок иглодържател
– II
век, на стойност 20,00 (двадесет) лева;
2. Бронзов
предмет – сферична глава, стеснена шия и плоска поставка – III-IV век, на стойност 5,00 (пет) лева;
3. Бронзов
декоративен накрайник с форма на „пешка“ – II-III век, на стойност 10,00 (десет) лева;
4. Два броя
бронзови пръстена, запазени, като по-големият е с кръгла плочка и врязана,
подобна на пентаграм украса, а по-малкият с
правоъгълна плочка, с отнети ъгли и врязана линеарна
и „Х“ – видна украса – IX-X век, всеки на стойност 5,00 (пет) лева;
5. Два броя
монети, бронз на император Валенс /364-378/, всяка
една на стойност 8,00 (осем) лева;
6.
Един брой монета, бронз на император Грациан
/367-383/, на стойност 8,00 (осем) лева;
7. Един брой
монета, бронз на император Констанс /337-350/, на стойност 8,00 (осем) лева;
8. Един брой
монета, бронз на император К. I /306-337/, на стойност 8,00 (осем) лева;
9. Един брой
монета, бронз на император Валентиниан /367-375/, на
стойност 8,00 (осем) лева;
10. Един брой
монета - фуре на император Лициний /308-324/, на стойност 8,00 (осем) лева;
11. Един брой
монета, бронз на град Филипопол, император Септимий Север /193-211/, на стойност
8,00 (осем) лева;
12. Един брой
монета хемидрахма на Тракийски Херсонес
от типа „протоме на лъв - вдлъбнат квадрат и символи”
6-5 в. Пр. Хр., на стойност 80,00 (осемдесет) лева;
13. Един брой
монета Рим „ас” на император Агрипа /23-32/, на стойност 150,00 (сто и петдесет)
лева или всичко на обща стойност 339,00 (триста тридесет и девет) лева –
престъпление по чл. 278, ал. 6, пр. 3 от НК и
II. На 05.01.2016 г. в гр. София, кв. „Драгалевци“, в къща на ул. „*******,
държал, без да има за това надлежно разрешение съгласно чл. 50, ал. 3 и чл. 56,
ал. 1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) боеприпаси за огнестрелни оръжия, а именно:
1. Тринадесет
броя 16-ти калибър ловни патрона „стандартни ловни боеприпаси“, предназначени
за стрелба с подходящо за калибъра оръжие;
2. Три броя
пистолетни огнестрелни боеприпаси 9 х 19 мм, тип „9 mm LUGER“, предназначени за стрелба с подходящо за калибъра
оръжие – престъпление по чл. 339, ал. 1, пр. 2 от НК.
На основание
чл. 287 от НПК съдът е допуснал, направено от представителя на СГП, изменение
на обвинението по отношение на престъплението по чл. 278, ал. 6, пр. 3 от НК, както следва:
- Бронзова
фибула, тип „коленчата“, масивен лък и висок иглодържател
– II
век, на стойност 15,00 (петнадесет) лева;
- Бронзов
предмет – сферична глава, стеснена шия и плоска поставка – III-IV век, на стойност 8,00 (осем) лева;
- Бронзов
декоративен накрайник с форма на „пешка“ – II-III век, на стойност 12,00 (дванадесет) лева;
- Два броя
бронзови пръстена, запазени, като по-големият е с кръгла плочка и врязана,
подобна на пентаграм украса, а по-малкият с
правоъгълна плочка, с отнети ъгли и врязана линеарна
и „Х“ – видна украса – IX-X век, всеки на стойност 5,00 (пет) лева;
- Два броя
монети, бронз на император Валенс /364-378/, всяка
една на стойност 15,00 (петнадесет) лева;
-
Един брой монета, бронз на император Грациан
/367-383/, на стойност 15,00 (петнадесет) лева;
- Един брой
монета, бронз на император Констанс /337-350/, на стойност 15,00 (петнадесет) лева;
- Един брой
монета, бронз на император К. I /306-337/, на стойност 15,00 (петнадесет) лева;
- Един брой
монета, бронз на император Валентиниан /367-375/, на
стойност 15,00 (петнадесет) лева;
- Един брой
монета - фуре на император Лициний /308-324/, на стойност 15,00 (петнадесет) лева;
- Един брой
монета, бронз на град Филипопол, император Септимий Север /193-211/, на
стойност 15,00 (петнадесет) лева;
- Един брой
монета хемидрахма на Тракийски Херсонес
от типа „протоме на лъв - вдлъбнат квадрат и символи”
6-5 в. Пр. Хр., на стойност 180,00 (сто и осемдесет) лева;
- Един брой
монета Рим „ас” на император Агрипа /23-32/, на стойност 15,00 (петнадесет)
лева или всичко на обща стойност 360,00 (триста и шестдесет) лева.
В хода на
съдебните прения представителят на Софийска градска прокуратура поддържа така
повдигнатите срещу подс. С.В. обвинения. Излага становище,
че в хода на съдебното следствие е установена и изяснена фактическата
обстановка, която е описана в обстоятелствената част на обвинителния акт. Счита
за несъмнено доказано от събраната по делото доказателствена съвкупност, че подс. В. е извършил престъплението по чл. 278, ал. 6, пр. 3
от НК, тъй като на посочените в обвинителния акт време и място е държал
инкриминираните археологически обекти. Излага подробни съображения защо не е
приложим чл. 9, ал. 2 от НК. Прави предложение за индивидуализиране на
наказанието на подсъдимия при превес на смекчаващите отговорността му
обстоятелства, както и за прилагане на чл. 55, ал. 2, б. „б“ от НК, като
предвиденото в закона наказание лишаване от свобода бъде заменено с пробация с
включени пробационните мерки, определени в чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК за
срок от шест месеца. На следващо място, представителят на държавното обвинение посочва,
че в хода на съдебното следствие са събрани достатъчно доказателствени
материали за ангажиране отговорността на подс. В. и за
престъплението по чл. 339, ал. 1, пр. 2 от НК. Счита, че е без значение дали
дадено оръжие може да произведе изстрел и с други, непредназначени за него
боеприпаси, както и посредством използването на адаптор,
като изтъква, че държането на боеприпаси, непредназначени за стрелба със
съответното законно притежавано оръжие, е незаконно. Излага, че наказанието
следва да бъде определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, като на
подсъдимия бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца.
Посочва, че на основание чл. 23 от НК на подсъдимия следва да бъде определено
по-тежкото от двете наказания, а именно лишаване от свобода за срок от шест
месеца, изтърпяването на което да бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години.
Упълномощените защитници на подс. С.В. пледират за оправдаването
му и по двете повдигнати обвинения. По отношение на повдигнатото обвинение за
извършено престъпление по чл. 278, ал. 6, пр. 3 от НК защитата излага доводи, че подсъдимият не
би следвало да бъде привлечен към наказателна отговорност, ако в
постановлението за привличане в качеството на обвиняем, както и в обвинителния
акт не е конкретно и точно посочено какви нарушения е извършил на разпоредбите
на ЗКН и на Наредба № Н-3/03.12.2009
г. Изтъква се разликата между понятията
„археологически културни ценности“ и „археологически обекти“ и счита, че
запълване на бланкетната норма от НК с нормата,
предписваща идентификация на археологически културни ценности, е неправилно
прилагане на закона и обръща внимание, че в нормата на чл. 97, ал. 3 от ЗКН не
е въведено императивно задължение за идентификация на културните ценности, а е
предвидена възможност, тъй като е записано, че може да бъде поискана тяхната
идентификация. На следващо място, защитата посочва, че за да е налице държане
на неидентифициран и нерегистриран археологически обект, е необходимо
обвинението, когато характеризира вещта, която счита за археологически обект,
да докаже, че са налице трите кумулативни елемента, изброени в чл. 146, ал. 1
от ЗКН – да е несъмнено доказано, че вещта е материална следа от човешка
дейност, от минала епоха и че тази вещ е открита в земните пластове или на
повърхността, на сушата или под вода само в резултат на теренни археологически
проучвания. Изтъква се, че съгласно заключението на археологическа и
нумизматична експертиза инкриминираните обекти не са културна ценност, те
представляват масова продукция и не са национално богатство.
Защитата посочва също, че обвинението не доказва от кой момент е
започнало държането на инкриминираните обекти от подс.
В., респ. от кога тече едногодишния срок за регистрацията и идентификацията им.
Направен е подробен анализ на въпроса за държането на вещи културна ценност,
както и на приемането за противоконституционен пар.
5, ал. 2 и 3 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗКН с Решение № 7/29.09.2009
г., постановено по к.д. № 11/2009 г. по описа на КС. Изтъкват се съображения,
че при изследване на промените в ЗКН може да бъде направен извод за несъставомерност на извършеното от подсъдимия деяние, тъй
като понятията „идентификация“ и „държател“ са въведени по-късно от момента на
придобиването им – по твърдения на подсъдимия ги е закупил преди 20-30 години.
Защитата излага, че всеки притежател на движими археологически
културни ценности на законово основание може да се счита за техен собственик по
давност, ако ги е придобил с непрекъснато в продължение на 5 години владение
съгласно чл. 80, ал. 1 от ЗС, като се изтъква, че подсъдимият неколкократно е
посочил, че ги е закупил преди повече от 10 години. В тази връзка защитата счита,
че подсъдимият не е нарушил закона и му се повдига обвинение за деяние, което е
несъставомерно по времето, по което е придобил
инкриминираните вещи.
По отношение на престъплението по чл. 339, ал. 1, пр. 2 от НК също се
излагат доводи за недоказаност на обвинението спрямо подс.
В.. Изтъква се, че в разрешението за носене и съхранение на оръжие е записано,
че подсъдимият притежава пистолет калибър 9 мм и не е записано дали
боеприпасите следва да бъдат 9хм18 мм или 9х19 мм. Посочва се, че от
извършената балистична експертиза се установило, че с адаптор
може да се ползват боеприпаси 16 калибър към пушка 12 калибър, както и да се
ползват бойни патрони към бойната пушка. Излага се, че съгласно чл. от 97 от ЗОБВВПИ
адапторът не е резервна част и не съществува
разрешителен режим за неговото притежание и ползване, а по смисъла на пар. 1, т. 22 и т. 35 от ДР на ЗОБВВПИ не представлява
основен компонент на огнестрелното оръжие, а е проектиран като преходни за
стрелба, със стандартни патрони и е фабрично производство. Защитата счита, че
не е доказана и субективната страна на престъплението, като посочва, че
подсъдимият не е съзнавал, че държи вещи, забранени от закона, след като тези
патрони могат да се ползват от пушката с адаптор,
като последното не води до никаква промяна на основните характеристики на
оръжието и на основните му компоненти и части.
Защитата алтернативно прави искане за прилагане на чл. 9, ал. 2 от НК и
по двете обвинения поради ниския брой предмети на престъпленията, личността на
подсъдимия, неговата възраст и това, че до момента същият е бил изряден
гражданин и няма нито едно законово нарушение.
Подсъдимият С.В. се ползва от правото си
да дава обяснения по повдигнатото му обвинение. Заявява, че свид.
Р. се е свързал с него по повод обява на подсъдимия в интернет за продажба на
монета и е поискал да се срещнат, като не му е съобщил, че е служител на МВР.
Твърди, че двамата са се срещнали по време на извършеното претърсване и
изземване от дома на подсъдимия. По време тези действия, свидетелят е взел
монетата, която подсъдимият бил обявил за продажба в интернет, след което
същата изчезнала. Подсъдимият заявява, че тази монета не е сред вещите -
предмет на престъплението. Не отрича, че по време на извършеното процесуално
следствено действие - претърсване
изземване са открити в дома му вещите, предмет и на двете престъпления,
но заявява, че вещите, които според подигнатото обвинение са археологически
обекти, всъщност са фалшификати, а боеприпасите са законно притежаване от него,
тъй като макар и да не са предназначени за оръжието, за което има разрешителни,
ползвал същите с това оръжие, чрез адаптор.
В правото си
на лична защита подс. С.В. поддържа казаното от защитниците
си, а в предоставената му последна дума моли да бъде признат за невинен.
СЪДЪТ, след
като прецени събрания по делото доказателствен материал и взе предвид
становищата на страните, намира за установено следното.
ОТ ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
Подсъдимият С.И.В.
е роден на *** *** Загора, българин, български гражданин, със средно
образование, женен, неосъждан.
Към м. януари
2016 г. св. К.Р. работел като полицейски служител в Сектор 06, Отдел
„Криминална полиция“ към СДВР, като се занимавал предимно с културни ценности,
които са културно историческо наследство. Част от работата му била лично или
чрез други негови колеги, сътрудничещи по тази линия, да следи интернет
пространството относно обяви, с които се предлагат за отчуждаване вещи, които
по изображение имат характеристиките на археологически обекти или културни
ценности.
В края на
2015 г. св. Р. попаднал на обява в интернет сайта „Аукцион.БГ“
за продажба на монета, която имала видимите белези на археологически обект, като
в описанието било записано: „сребро, Рим, Византия“. Обявата била публикувана
от потребителски профил: ara1711. Била образувана проверка след съответния доклад до
началника на сектора и започнали действия за установяване на лицето, обявило
монетата за продажба. Установило се, че това е подс. С.В.,
който бил приканен да се яви в СДВР.
На 05.01.2016
г. подс. В. се явил в СДВР и казал на св. Р., че ще
съдейства. Подсъдимият обяснил, че действително той е обявил в интернет за
продажба въпросната монета и според него е фалшива, като допълнително посочил,
че притежава и няколко други монети, които са бронзови или медни, със
съответната патина, и заявил, че ще предаде на св. Р. всички монети доброволно.
Подс. В. заедно
със св. Р. и негов колега – св. В.З., отишли до дома на подсъдимия, находящ се
в гр. София, кв. „Драгалевци“, къща на ул. „*******, за да вземат монетите. Там
била съпругата и една от дъщерите на подсъдимото лице. Подсъдимият извадил от
глобус, който се отварял, монети и две парчета от пръстени на маса. Св. Р.
забелязал, че монетата, която била в интернет обявата, била там, но останалите
монети не отговаряли на описанието, което подсъдимият заявил в обяснението си,
а били от бял или сивкав метал, с оглед на което свидетелят приканил подсъдимия
да предаде монетите, които заявил по-рано, че притежава. Подс.
В. казал, че са само това монетите и няма други. Св. Р. се обадил на началника на
Сектор 06, Отдел „Криминална полиция“ към СДВР – А.П., и му заявил, че има
разминаване между описаните по-рано от подс. В.
монети и тези, които представил пред тях в дома си.П.наредил на св. Р. да се
върнат в СДВР и подсъдимият да предаде доброволно тези монети, които представя.
След това св. Р. прибрал монетите от масата и частите от пръстен в джоб на якето
си без да ги провери обстойно.
Подс. В. и двамата
полицейски служители отново се върнали в СДВР с полицейския служебен автомобил.
Когато пристигнали св. Р. извадил монетите и ги поставил на място, където да
бъдат снимани от експерт, и в този момент видял, че липсва монетата, която била
обявена за продажба в интернет. Св. Р. се притеснил да не я е загубил, но св. З. му
казал, че е останала на масата, с оглед на което помолили подс.
В. да звънне на съпругата си да провери дали монетата е там. След разговора
подсъдимият започнал да обвинява св. Р., че му е взел монетата и я е скрил,
изгубил или откраднал. След това св. Р. отново докладвал на началника на
сектора П., че липсва монетата от интернет обявата, при което последният му дал
нареждания да се върнат в къщата с подсъдимия и да я потърсят.
Бил съставен
протокол за доброволно предаване от 05.01.2016 г., съгласно който подс. С.В. предал на св. К.Р. самозалепващо се полиетиленово пликче, съдържащо три броя монети от сиво-бял
метал, с различни размери, изображения и надписи от двете им страни и
самозалепващо се полиетиленово пликче, съдържащо два броя предмети от метал –
части от пръстени с плочки с изобразени на тях геометрични шарки и остатъци от
кръга, с различна големина и цвят.
Св. Р.
оставил монетите в касата си на съхранение и заедно с подс.
В. и св. З. отново отишли в къщата на подсъдимото лице. Когато стигнали,
съпругата на подсъдимия казала, че не е видяла такава монета и че е прибрала предметите
от масата. Подсъдимият и съпругата му започнали да вадят отново вещите, дори и
в боклука претърсили, за да покажат на полицейските служители, че монетата
липсва. Докато се опитвали да се изяснят за монетата, св. Р. забелязал на един
перваз от прозорците в къщата патрони и попитал подс.
В. дали има оръжие, на което подсъдимият отвърнал, че отказвал да съдейства
повече на полицейските служители. Св. Р. докладвал на началника на сектора П.,
който му казал да задържи подсъдимия и че изпраща дежурна оперативна група с
разследващ полицай, които да започнат съответните процесуални действия. Св. Р.
съобщил на подсъдимия, че е задържан и е ограничено правото му свободно
придвижване. Била изготвена заповед за задържане на подс.
С.В. за срок от 24 часа от св. С.Т. – инспектор към Сектор 06, Отдел
„Криминална полиция“ към СДВР.
След като
пристигнала дежурна оперативна група, под ръководството на разследващ полицай, в
присъствието на специалист – технически помощник, две поемни лица, подс. С.В. и съпругата муЛ.В., започнали
процесуално-следствени действия по претърсване и изземване в къщата. Бил
съставен протокол за претърсване и изземване, съгласно който на 05.01.2016 г.
за времето от 16:30 часа до 21:30 часа били намерени и иззети следните вещи:
- Три броя
боеприпаси от тъмно кафеникав метал с надпис 9мм, с дължина 19 мм и диаметър
9мм;
- Метална
монета със зеленикаво-кафеникав цвят с диаметър 3 см, с неправилна форма; от
двете страни монетата се намерила с неясни изображения;
- Кутия,
съдържаща деветнадесет броя боеприпаса, от които: седемнадесет със светлосива
предна част с надпис „Nike sport trap 7 1/2” и жълта метална основа с надпис „12“; един с тъмно
сива предна част с надпис „7“ и жълта метална основа с надпис „SAGA 12“; един с червена предна част с надпис „SE 3 type“и жълта метална основа с надпис „ARMUSA 12“. Боеприпасите са били с дължина 5,5 см и диаметър
2 см;
- Два броя
преносими компютъра марка „Sony Vaio“;
- Двадесет и
девет броя боеприпаса, жълти на цвят, с червено оцветяване на капсулата, с
дължина 18 мм и диаметър 9мм;
- Тринадесет
броя боеприпаса с червена предна част с надпис „SAGA, 16/70, 28д“ и
жълта метална основа с надпис „16“;
- Осем броя
монети от метал с лик на човек с неясни образи и различни размери с
кафеникаво-зеленикав цвят;
- Един брой
метален елемент с „Г“ образна форма;
- Два броя
метални елемента от метал с неправилна форма.
Протоколът за
претърсване и изземване бил одобрен с определение от 06.01.2016 г., постановено
по н.ч.д. № 33/2016 г. по описа на СГС, НО, 22-ри състав.
В хода на
досъдебното производство е назначена съдебно компютърно-техническа експертиза,
от заключението на която се установява, че на изследваните обекти - два броя
преносими компютри /лаптопи/у иззети при извършено на 05.01.2016г. претърсване
и изземване са били намерени /включително са били възстановени изтрити/
файлове, съдържащи изображения на културно - исторически ценности.
В досъдебното
производство е била назначена археологическа и нумизматична експертиза -
л.75-78 от ДП, според заключението на която обектите са автентични
археологически обекти и културни ценности, както следва:
-
бронзовата фибула - тип „коленчета“, масивен
лък и висок иглодържател, пружинен механизъм на
иглата, който заедно с нея отсъства е автентичен археологически обект и
културна ценност от II век, но не е национално богатство;
-
бронзов
предмет - сферична глава, стеснена шия и плоска поставка, по сферичната част
три поясна линеарна украса,
долната част на поставката - грубо шлайфана, което напомня за нелицева
принадлежност, неясно предназначение - от III - IV век е
автентичен археологически обект и културна ценност, но не е национално
богатство;
-
Бронзов декоративен накрайник с форма на
„пешка” - II - III век, благородна патина, в долната му част личи железен шплент за монтиране към дървена основа е автентичен археологически обект и културна
ценност, но не е национално богатство;
-
Два броя бронзови пръстена, запазени
плочките, с част от ринговете, като по-големият е с кръгла плочка и врязана, подобна
на пентаграм украса, а по-малкият с правоъгълна
плочка, с отнети ъгли и врязана линеарна и „X” -
видна украса - IX - X век са автентични
археологически обекти и културна ценност, но не са национално богатство;
-
Два броя монети, бронз на император Валенс /364-378/ са автентични културни ценности и движими археологически обекти, но не са национално
богатство;
-
Един брой монета, бронз на император Грациан /367-383/ е автентична културна ценност и движим археологически обект, но не е национално богатство;
-
Един брой монета, бронз на император Констанс /337-350/ е автентична културна ценност и движим археологически обект, но не е национално богатство;
-
Един брой монета, бронз на император К.
I /306-337/ е автентична културна ценност и движим археологически обект, но не е национално богатство;
-
Един
брой монета, бронз на император Валентиниан /367-375/
е автентична културна ценност и движим археологически обект, но не е национално богатство;
-
Един брой монета - фуре
на император Лициний /308-324/ е автентична културна
ценност и движим археологически
обект, но не е национално богатство;
-
Един брой монета, бронз на град Филипопол, император Септимий
Север /193-211/ е автентична културна ценност и движим археологически обект, но не е национално богатство;
-
Един брой монета хемидрахма
на Тракийски Херсонес от типа „протоме
на лъв - вдлъбнат квадрат и символи” 6-5 в. Пр. Хр. е автентична културна
ценност и движим археологически
обект, но не е национално богатство;
Един брой монета Рим „ас” на император Агрипа /23-32/ е автентична културна ценност и движим археологически обект, но не е национално богатство.
Експертизата е приета в съдебно заседание, проведено на 04.06.2021г., като в
протокола е допусната техническа грешка при посочването на страниците от ДП.
Посочено е, че е изслушана и приета експертизата находяща се на л.114 от ДП,
вместо тази, находяща - л.75-78 от ДП. Експертизата, находяща се на л.114 от ДП
не е изслушана, тъй като от заключението й е видно, че само въз основа снимков
материал не е възможно с абсолютна сигурност да се отговори на въпроса относно
автентичността на монетите.
При изслушването на вещите лица по приетата археологическа
и нумизматична експертиза в съдебно заседание, същите заявяват, че след
направен оглед са установили категорично, че вещите са автентични, т.е. не са
фалшификати, че произхождат от територията на Република България, както и че са
престояли в земята. Вещите лица са направили последният извод по намерената по
обектите патина, както и полепналите с пръст елементи в земната маса, в която
са престояли.
В хода на съдебното следствие беше допусната и изслушана тройна
археологическа и нумизматична експертиза и допълнителна такава. При изготвянето
на заключението, експертите са използвали метода на наблюдение на характеристиката
на метала и повърхността на предметите. Анализиран е фактурата на повърхността
от всички страни на артефактите. Разгледан е материалът, от който са изработени
и по-специално нюансите. Потърсено е наличието на видими
отклонения и следи от допълнително въздействие. Извършено е наблюдение за
наличие на изкуствено състаряване и патиниране. Изготвен е стилов и художествен
анализ. Анализирани са атрибутите, характерни за дадена историческа епоха,
иконографията, портретите на историческите личности, наблюдавани са детайлите и
секторите в монетите. Познаването на античната история и митология показва на
експертите дали изобразените символи и персонажи от монетите съответстват на
епохата. При използването на горепосоченият метод, вещите лица са дали заключение,
че изследваните предмети са автентични, същите са археологически обекти и са
културно наследство, въз основа на
следните доказателства: При оригиналните монети износването става от човешките
пръсти при продължителна употреба. При такъв вид триене се износват
най-високите части от релефа на монетата. Анализът на монетите, предоставени за
оглед показват наличието на естествени, нормални следи от човешка дейност и
времето, характерни за автентичния предмет. Анализът на символите,
иконографията и атрибуцията също свидетелстват за
автентичността на обектите. При фалшификатите, състаряването се извършва с
барабан, пълен с абразивни материали. Барабанът се върти с електродвигател на
бавна предавка. Предметът се пуска вътре и се върти продължително време. Когато
остротата и височината на релефа се намали по преценка на фалшификатора, този
процес се спира. Основното, което издава тази дейност е износването на ниските
повърхности. Докато в настоящия случай са износени високите повърхности от
наличие на човешка дейност през вековете. При фалшификатите износването на
повърхностите е равномерно. Според вещите лица, в това се състои съществената
разлика. Същите не са открили покритие с изкуствена патина - характерно за
фалшификатите или не характерни метали.
За определяне на стойността
на монетите е използван пазарният подход-сравнителния метод. Пазарът на монети
в България не е официален и сделките не са обект на публични търгове.
Становището на вещите лица, за справедлива пазарна стойност, е изготвено на
базата на проучвания и анализи на предложения и цени, публикувани в
специализирани сайтове и същата е както следва:
1.
Бронзова фибула, тип „коленчата”, масивен лък и висок иглодържател - II век, на стойност 15.00 лева;
2.
Бронзов предмет - сферична глава, стеснена шия
и плоска поставка - III - IV век, на стойност 8.00 лева;
3.
Бронзов декоративен накрайник с форма на
„пешка” - II - III век, на стойност 12.00 лева;
4.
Два броя бронзови пръстена, запазени, като
по-големият е с кръгла плочка и врязана, подобна на пентаграм
украса, а по-малкият с правоъгълна плочка, с отнети ъгли и врязана линеарна и „X” - видна украса - IX - X век, всеки на
стойност 5.00 лв.;
5.
Два броя монети, бронз на император Валенс /364-378/, всяка една на стойност 15.00 лева;
6.
Един брой монета, бронз на император Грациан /367-383/, на стойност 15.00 лева;
7.
Един брой монета, бронз на император Констанс /337-350/, на стойност 15.00 лева;
8.
Един брой монета, бронз на император К. I
/306-337/, на стойност 15.00 лева;
9.
Един брой монета, бронз на император Валентиниан /367-375/, на стойност 15.00 лева;
10.
Един брой монета - фуре
на император Лициний /308-324/, на стойност 15.00
лева;
11.
Един брой монета,
бронз на град Филипопол, император Септимий Север /193-211/, на стойност 15.00 лева;
12.
Един брой монета хемидрахма
на Тракийски Херсонес от типа „протоме
на лъв - вдлъбнат квадрат и символи” 6-5 в. Пр. Хр., на стойност 180.00;
13. Един брой монета Рим „ас” на император Агрипа /23-32/, на стойност 15.00 лева.
От справки от
Отдел „ОП“ – СДВР се установи, че подс. С.В. се води на отчет и
контрол в КОС при 06 РУ – СДВР, като притежава следните огнестрелни оръжия:
- Ловна гладкоцевна
пушка „Мосберг“, калибър 12, № L178115,
придобита през 1996 г. като член на „Съюз на ловците и риболовците в България“
и разрешение за носене и употреба дубликат на обр.
/2/ - серия „АЛ“ № 014906, валидно от 31.01.2017 г. За нея подсъдимият използва
боеприпаси калибър 12;
- Ловна гладкоцевна
пушка „Мосберг“, калибър 12, № L178511,
придобита през 1996 г. като член на „Съюз на ловците и риболовците в България“.
С разрешение № 309/27.06.1997 г. същата е продадена;
- Пистолет „ИЖ-71Н“, калибър
9 мм, № РОМ7304, закупен през 2003 г. и разрешение за носене и употреба серия
„С“ № 0295092, валидно от 31.01.2017 г. За него подсъдимият използва боеприпаси
калибър 9х17 мм.
Разрешенията са били
подновявани в законоустановените срокове неколкократно. На подс. В. не са
регистрирани газ-сигнални оръжия.
Иззетите от жилището на подс. В. боеприпаси са били обект на балистична експертиза,
от заключението на която се установява следното:
- Представените 13 броя
патрона са стандартни ловни боеприпаси – ловни патрони 16-ти калибър, годни са
за стрелба и са предназначени за стрелба с подходящо за калибъра оръжие;
- Представените 3 броя
патрона са стандартни пистолетни огнестрелни боеприпаси калибър 9х19 мм тип „9mm LUGER“, годни
са за стрелба и са предназначени за стрелба с подходящо за калибъра оръжие.
В хода на съдебното
следствие е назначена допълнителна балистична експертиза, съгласно заключението
на която представения за изследване пистолет „ИЖ-71Н“, № РОМ7304, е
предназначен за стрелба с патрони калибър 9х17 мм и с него не може да се
произведе изстрел с патрони калибър 9х18 мм „Макаров“,
както и с патрони калибър 9х19 мм „Парабелум“. При
проведени експерименти съобразно твърдения от подсъдимия начин за стрелба с
представената за изследване пушка „Мосберг“, калибър
12, № L178115, не са могли да бъдат произведени изстрели с патрони калибър 16 чрез
използването на корпус от гилза калибър 12. Представената пушка може да
произведе изстрел с патрон калибър 16 чрез използването на представения от
подсъдимия адаптор.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Така посочената фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събрания и проверен по делото доказателствен материал:
гласни доказателствени средства чрез обясненията на подсъдимия С.И.В. (л.
223-225 от съд. д.) и показанията на
свидетелите К.Н.Р. (л. 218-223 от съд. д., вкл. приобщените на осн. чл. 281,
ал. 1, т. 2 от НПК – л. 34-41 от съд. д.), В.К.З. (приобщени на осн. чл. 281, ал. 1, т. 4 от НПК – л. 41-45 от съд. д.) и С.И.Т.
(л. 265-266 от съд. д.); писмени доказателства и доказателствени
средства: протокол за доброволно предаване от 05.01.2016 г. (л. 19 от ДП),
протокол за обиск и изземване от 05.01.2016 г. (л. 21 от ДП), протокол за
претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение от
05.01.2016 г. (л. 25-26 от ДП), заповед за задържане на лице от 05.01.2016 г.
(л. 34 от ДП), писмо с рег. № РД-43-11/13.01.2016 г. на Национален исторически
музей (л. 50 от ДП), писмо с рег. № 1-47/13.01.2016 г. на Национален
военноисторически музей (л. 52 от ДП), писмо с изх. № 19/13.01.2016 г. на
Национален археологически институт с музей (л. 54 от ДП), писмо с изх. №
7/19.01.2016 г. от „Близу“ АД (л. 56 от ДП), писмо с
рег. № С1043/25.01.2016 г. от „БТК“ ЕАД (л. 60 от ДП), писмо с рег. № ЗМ1/16/22.01.2016 г. от Отдел „ОП“ – СДВР с приложена
справка (л. 99-100 от ДП), писмо с рег. № ЗМ1/16/11.03.2016 г. на Отдел „ОП“ –
СДВР с приложена справка (л. 102-103 от ДП), справка за съдимост на подс. С.В. (л. 104, 131 от ДП), писмо от 04.04.2016 г. от „Аукцион.БГ“ ООД с приложена справка (л. 109-110 от ДП), писмо
с рег. № ЗМ1/16/29.07.2016 г. на Отдел „ОП“ – СДВР (л. 119 от ДП), ксерокопие
от приложение към разрешение № 20600286017/20.12.2016 г. (л. 126 от съд. д.), ксерокопие
от интернет магазин на фирма МОСБЕРГ (л.118-125 от съд. д.), ксерокопие от
интернет извлечение за адаптор (л. 150-151 от съд.
д.); веществени доказателства: иззети от огледите вещи, подробно описани в протокол
за претърсване и изземване; веществени доказателствени средства: един брой оптичен носител с надпис „Снимки
приложение нумизматична експертиза тройна“ (л. 324 от съд. д.) и способи
на доказване: съдебна
компютърно-техническа експертиза по протокол № 2016/КСМ-115 (л. 66-70 от ДП),
археологическа и нумизматична експертиза (л. 75-80 от ДП), дактилоскопна
експертиза по протокол № 24-Д/2016 г. (л. 84 от ДП), балистична експертиза по
протокол № 97-Е/2016 г. (л. 88-90 от ДП), техническа експертиза по протокол №
64-Ф/2017 г. (л. 123-128 от ДП), балистична експертиза по протокол № 19/БАЛ-9
(л. 141-148 от съд. д.), съдебно-оценителна експертиза на археологически и
нумизматични предмети (л. 290-306 от съд. д.), съдебно-оценителна експертиза на
един брой монета – културно наследство (л. 307-311 от съд. д.).
В основата на
изводите си относно времето, мястото и авторството на деянията съдът постави
показанията на свидетелите К.Р., В.З. и С.Т., които са подробни, еднопосочни и
без противоречия помежду си и се подкрепят от писмените доказателства. Така от
тях се установява кога и по какъв начин е протекла проверката, къде именно са
били намерени инкриминираните предмети, доброволното предаване на част от тях
от страна на подсъдимия, както и иззетите вещи в хода на процесуално-следствените
действия по претърсване и изземване. В синхрон със заявеното от тях е наличния
протокол за доброволното предаване на предметите, в който подсъдимият е отразил
саморъчно своите пояснения, както и протокола за претърсване и изземване. В подкрепа
на показанията на св. Р. по отношение на обявената за продажба в интернет
монета от подс. В. е писмото от „Аукцион.БГ“
ООД с приложена справка, от която се изяснява, че профил: ara1711 се ползва с имейл адрес: ********.com и телефон: ********.
От писмото се установява, че посоченият потребител многократно е влизал в
системата на „Аукцион.БГ“ ООД, вкл. и с IP адрес
213.191.178.167, като последният вход е на 29.03.2016 г. в 12:53 часа. От писмо
от „Близу“ АД се извежда, че подс.
С.В. е клиент на интернет услугите на дружеството и е регистриран на адрес в гр.
София, кв. „********, като IP адрес
213.191.178.167 е от посоченото адресно пространство и е динамичен. От писмо от
„БТК“ ЕАД се установява, че абонатен номер ******** е регистриран на подс. С.В. и е с дата на активиране 06.01.2015 г.
Иззетите с протокола за претърсване и изземване от
05.01.2016 г. два броя преносими компютри са били обект на
компютърно-техническа експертиза, съгласно заключението на която в изследваните
обекти са били намерени, вкл. са били възстановени изтрити, файлове, съдържащи
изображения, които имат отношение към предмета на делото. Данните са били
записани и приложени на оптичен носител, който е бил обект на техническа
експертиза. От заключението на последната се изяснява, че оптичният носител съдържа 174 директории (папки) с общо 1705
файла, разпределени в две папки „обект 1“ и „обект 2“ и същите представляват
копирани от хард дисковете на предоставените два броя преносими компютъра
данни. Файловете съдържат информация, отразяваща датата и часа на създаване,
устройството, с което са създадени, и други и представляват цветни фото
изображения, отразяващи различни предмети и обекти, годни за извършване на
фото-съпоставително изследване. На изследваните изображения от предоставения
оптичен носител и тези, онагледени и номерирани под № 1, 6, 7 и 8 от
археологическа и нумизматична експертиза са заснети едни и същи обекти.
Липсата на
регистрация на движимите културни ценности се установява както от приобщените
писмени доказателства – писма от Национален исторически музей,
Национален военноисторически музей и Национален археологически институт с музей, от които се установява, че подсъдимият не е
подавал заявления за регистрация и идентификация на културни ценности, така и
от заключението на приетата археологическа и нумизматична експертиза, от която
освен това е видно, че изследваните обекти представляват културни ценности и са
движими археологически обекти по смисъла на чл. 7, ал. 1, чл. 53, т. 1 и чл. 146,
ал. 1 от ЗКН, но не са национално богатство съгласно чл. 54, ал. 2 от ЗКН. От заключенията на съдебно-оценителна експертиза
на археологически и нумизматични предмети и съдебно-оценителна експертиза на един
брой монета, изготвени в съдебната фаза, се изяснява стойността на
инкриминираните предмети.
Липсата на
надлежно разрешение за държането на инкриминираните боеприпаси се потвърждава
както от приобщените по делото справки от Отдел „ОП“
– СДВР, така и от заключенията на балистичната и
допълнителната балистична експертизи.
Настоящият
съдебен състав кредитира като обективни и компетентни заключенията на изготвените
по делото експертизи, като не установи необходимост същите да бъдат коригирани
или допълвани, и не намира основание да се съмнява в професионалната подготовка
или добросъвестността на изготвилите ги експерти.
Съдът анализира и
обясненията на подс. С.В., като отчете двойствената
им процесуална същност на важно доказателствено средство, но и на средство за
защита. При съблюдаване на правилата за доказателствената тежест по чл. 103,
ал. 1 - ал. 3 от НПК, за да бъдат приети за достоверни обяснения на подсъдим,
не се изисква те да намират подкрепа, а да не се опровергават от несъмнено
установени доказателства или да не се дискредитират на собствено основание
поради неясноти, необясними празноти или тъй като съдържат обективно невъзможна
версия. Изхождайки от тези принципни процесуалноправни положения, съдът извърши
проверка на доказателствената стойност на обясненията на подс.
В. и след като ги съпостави с останалите доказателствени източници, счете
същите за недостоверни и ги прие като опит за изграждане на защитна версия,
несъответстваща с показанията на свидетелите Р., З. и Т., както и на събраните
по делото писмени доказателства и експертни заключения.
По отношение
на съдебното минало на подсъдимия, съдът даде вяра на приложената по делото
справка за съдимост, от която се извеждат данни за липса на предишни осъждания,
с оглед на което към датата на извършване на деянията подсъдимият е с чисто
съдебно минало.
Що се отнася
до останалите писмени доказателства и доказателствени средства, настоящият
съдебен състав счита, че същите спомагат за изясняването на обстоятелствата по
делото, като кредитира същите.
Останалите
доказателствени източници не съдържат значими противоречия помежду си, поради
което не е необходимо да бъдат обсъждани поотделно по аргумент за противното от
чл. 305, ал. 3 от НПК.
ОТ ПРАВНА
СТРАНА:
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема, че от събрания и проверен по
делото доказателствен материал се установява по един несъмнен и категоричен
начин, че подс. С.В. е осъществил състава на
престъпленията по чл. 278, ал. 6, пр. 3 от НК и по чл. 339, ал. 1, пр. 2 от НК.
По
обвинението за извършено престъпление по чл. 278, ал. 6, пр. 3 от НК
От обективна
страна, на 05.01.2016 г. в гр. София, кв. „Драгалевци“, в къща на ул. „*******,
подс. С.В. държал повече от три, а именно петнадесет,
археологически обекта по смисъла на чл. 146, ал. 1 от ЗКН на обща стойност
360,00 (триста и шестдесет) лева, подробно описани в обвинителния акт, които не
са идентифицирани и регистрирани по реда на Глава VI, Раздел II от ЗКН и на Наредба № Н-3/03.12.2009 г. (отм.).
Несъмнено,
изясняването на характеристиките на вещите е от съществено значение, защото те
представляват предмета на престъплението. Отговорът на този въпрос е правен, а
не експертен. В конкретния случай инкриминираните обекти са експертно
определени като археологически обекти, които са вид движима културна ценност.
Деецът може да ги притежава само ако е доказал правата си на собственик или
държател върху тях в хода на нормативно уреденото производство по идентификация
и регистрация на предметите. В подкрепа на изводите на съда за естеството на
вещите и за тяхната стойност, произход и характеристики като следи от човешка
дейност от минали епохи, са и извършените и обсъдени експертни заключения. Дефиниция
на понятието „археологически обект” е дадена в нормата на чл. 146, ал. 1 от
ЗКН, според която археологически обекти са всички движими и недвижими
материални следи от човешка дейност от минали епохи, намиращи се в или над
земните пластове, на сушата и под вода, за които основен източник на информация
са теренните проучвания. Това съвсем не означава, че само обекти, открити чрез
такива проучвания, могат да се определят като „археологически” по смисъла на
чл. 146, ал. 1 от ЗКН, в каквато насока за изложени доводи от защитата.
Преценката за това дали даден обект е археологически, предпоставя оценяване на
неговото естество, дали представлява следа от човешка дейност, дали е създаден
в минали епохи. Липсата на данни за това как, кога, къде и от кого обектът е
бил открит и придобит от дееца, също не повлиява тази оценка. По сходен начин,
в разпоредбата на чл. 53, т. 1 от ЗКН е дадено определение на понятието
„движими археологически културни ценности“ - движими вещи, открити в земята и
свидетелстващи за отминали епохи и цивилизации. Горното сочи, че културна
ценност е родовото понятие, а останалите са видови понятия на различните
културни ценности. Тези обекти са публична държавна собственост, придобиват
качеството културна ценност по силата на закона с факта на откриването им и
подлежат на задължителна идентификация и регистрация. Съгласно разпоредбите,
съдържащи се в Глава VI, Раздел
II от ЗКН, процесът на идентификацията и
регистрацията има за цел да се установи дали археологическият обект притежава
качеството на културна ценност, съотв. национално богатство.
Допустимо е археологическият обект да е придобит законно и внесен в Република
България от колекционери, като принципът за доброволност на процедурата по
идентификация и регистрация, залегнал в разпоредбата на чл. 97, ал. 3 от ЗКН,
се отнася само до физически и юридически лица, които са собственици на културни
ценности и могат да докажат това свое право. Намерените при теренни проучвания
или по всякакъв друг начин вещи от минали епохи задължително подлежат на
идентификация и регистрация по силата на Наредба № Н-3/2009 г. и на пар. 5 и 6 от ПЗР на ЗКН.
По отношение
на твърденията на защитата, че подсъдимият е придобил процесните археологически
обекти преди влизане в сила на ЗКН и Наредба № Н-3/03.12.2009 г. (отм.), съдът намира
за необходимо да отбележи, че подсъдимият не е освободен от задължението за
тяхната идентификация и регистрация, което съгласно пар.
5 от ПЗР на ЗКН е следвало да изпълни в едногодишен срок от влизането на закона
в сила и по реда, предвиден в него. Задължението за идентификация и регистрация
на движимите археологически обекти за техните държатели възниква независимо от
периода на придобиването им, преди или след влизане в сила на действащия ЗКН,
който въвежда нормативно задължение в тази връзка.
След като по
експертен път е установено, че инкриминираните вещи имат характеристика на
движими археологически обекти и подсъдимият не е подавал заявления за тяхната
идентификация и регистрация, извършеното от него деяние покрива съставомерните признаци на престъплението по чл. 278, ал. 6,
пр. 3 от НК.
Деянието е
извършено от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.
2, пр. 1 от НК, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е неговите общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.
Това е така, защото в съзнанието му са били формирани представи, че процесните
вещи са автентични, с оглед интереса му в тази насока и дейността, която
осъществява от дълго време, е съзнавал, че те представляват културна ценност и
са археологически обекти, както и че не са идентифицирани и регистрирани по
предвидения за това ред. Няма основания да се приеме несъставомерност
на деянието поради липса на субективната страна на престъплението, тъй като при
извършената проверка инкриминираните предмети са били намерени в дома на
подсъдимия и самият той е пояснил пред полицейските служители, че ги притежава
от дълго време, т.е. налице са всички характеристики на прекия умисъл за
извършване на престъплението.
По
обвинението за извършено престъпление по чл. 339, ал. 1, пр. 2 от НК
От обективна
страна, на инкриминираните време и място подс. С.В.
държал, без да има за това надлежно разрешение съгласно чл. 50, ал. 3 и чл. 56,
ал. 1 от ЗОБВВПИ тринадесет броя 16-ти калибър ловни патрона „стандартни ловни боеприпаси“
и три броя пистолетни огнестрелни боеприпаси 9х19 мм, тип „9 mm LUGER“, всички
предназначени за стрелба с подходящо за калибъра оръжие.
За да е
налице съставомерно „държане“ по отношение на боеприпасите е достатъчно същите
да се намират във фактическата власт на дееца, като законът не изисква тази
фактическа власт да бъде упражнявана непрекъснато. Достатъчно е деецът да има
възможност да упражнява такава. Видно от приобщените по делото справки от Отдел „ОП“ – СДВР подс. С.В. се води на отчет и
контрол в КОС при 06 РУ – СДВР, като притежава ловна гладкоцевна
пушка „Мосберг“, калибър 12, с разрешение за носене и
употреба, валидно до 31.01.2017 г., за която може да използва боеприпаси
калибър 12, и пистолет „ИЖ-71Н“, калибър 9 мм, с разрешение за носене и
употреба, валидно от 31.01.2017 г., за който може да използва боеприпаси
калибър 9х17 мм. От
назначената по досъдебното производство съдебно-балистичната експертиза е
установено, че представените за изследване тринадесет броя патрона са стандартни ловни боеприпаси с калибър 16, а три броя патрона са стандартни
пистолетни огнестрелни боеприпаси калибър 9х19 мм, като всичките са предназначени за стрелба с оръжия от съответния
калибър. Посочените боеприпаси са с различен калибър от този на притежаваните
от подс. С.В. ловна пушка и пистолет. Посоченото
обстоятелство от една страна налага извода за наличие на обективния признак на
състава на престъплението по чл. 339, ал. 1, пр. 2 от НК, а именно, че
боеприпасите са държани от подс. В. без надлежно
разрешително, а от друга страна обуславя извод за субективната страна на
деянието, т.е. че подсъдимият като ловец и притежател на ловна пушка и
пистолет, за притежаването на които има надлежно разрешение, е съзнавал, че за
инкриминираните патрони с калибър, различен от този на ловната му пушка и
пистолета му, е бил длъжен да притежава разрешение. В тази връзка са
основателни изложените от представителя на държавното обвинение съображения, че
е без значение дали дадено оръжие може да произведе изстрел и с други,
непредназначени за него боеприпаси, както и посредством използването на адаптор, тъй като държането на боеприпаси, непредназначени
за стрелба със съответното законно притежавано оръжие, е незаконно.
От субективна
страна, подс. В. е действал с пряк умисъл, като е съзнавал
обстоятелството, че няма право да държи боеприпасите – предмет на
престъплението, но въпреки това е установил своя фактическа власт върху тях до
момента на изземването им от разследващия орган, като същевременно е съзнавал,
че няма надлежно разрешение за тяхното държане.
Възражението на
защитата за малозначителност по смисъла на чл. 9, ал.
2 от НК и на двете деяния също не може да бъде възприето. Обществената опасност
на извършените престъпления по чл. 278, ал. 6, пр. 3 от НК и по чл. 339, ал. 1,
пр. 3 от НК се определя от степента на засягане на обществените отношения,
свързани с опазване на културното-историческото наследство на страната, съответно
обществените отношения, свързани с реда за придобиване и държане на оръжия и
боеприпаси и опасността, която възниква при държане на такива предмети от лица,
нямащи съответно разрешение. Поради това преценката за това дали обществената
опасност на деянията липсва или е явно незначителна не се намира в пряка
корелация със стойността и броя на предметите на престъплението, а липсата на
предходни осъждания на дееца е отчетена от съда при определяне на наказанията.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
За извършеното
от подс. С.В. престъпление по чл. 278, ал. 6, пр. 3
от НК се предвижда съвкупност от две наказания – лишаване от свобода до шест
години и глоба от три до петнадесет хиляди лева. Факултативно е предвидена
възможност съдът да наложи и конфискация до една втора от имуществото на
виновния, както и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 от НК.
При
индивидуализацията на наказанието съдът прецени за смекчаващи отговорността на подс. В. обстоятелства чистото му съдебно минало,
невисоката историческа, културна, научна и имуществена стойност на
инкриминираните предмети. За отегчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства съдът отчита високия брой на инкриминираните предмети –
петнадесет. Съдът счита, че не са налице основания за определяне на наказанието
при условията на чл. 55 от НК, доколкото така отчетените смекчаващи обстоятелства
не са многобройни и нито едно от тях няма изключителен характер, а минималното
предвидено за престъплението наказание не се явява несъразмерно тежко за
подсъдимия.
При така
отчетените отегчаващи и смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства
съдът счете, че справедливо се явява наказание лишаване от свобода около
минималния размер за извършеното от него престъпление, а именно лишаване от
свобода за срок от шест месеца, както и глоба в размер на три хиляди лева. Изпълнението
на наказанието лишаване от свобода следва да бъде отложено за срок от три
години, тъй като са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК. Според съда
наказания в посочения размер се явяват необходими и достатъчни, както и
съответни на степента на обществена опасност на деянието и дееца, и същите биха
изиграли своята поправяща и превъзпитаваща роля спрямо него.
Съдът не
намери за необходимо да налага факултативно предвидената конфискация, като счете,
че горепосочената съвкупност от двете задължителни наказания с конкретно
определените по-горе техни параметри в цялост ще постигне целите, поставяни
пред наказанието от закона. Налагането и на конфискация в случая би направило
съвкупността от наказания несъответно тежка на конкретната степен на обществена
опасност на дееца и деянието.
Отнемането в
полза на държавата на предметите на престъплението – петнадесет броя
археологически обекти, е постановено на основание чл. 278, ал. 7 от НК.
За
престъплението по чл. 339, ал. 1, пр. 2 от НК, извършено от подс.
С.В., е предвидено наказание лишаване от свобода от две до осем години.
За смекчаващи
отговорността на подс. В. обстоятелства съдът прецени
чистото му съдебно минало и невисокия брой инкриминирани вещи. Съдът не отчете
отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. Съдът счита, че не са
налице основания за определяне на наказанието при условията на чл. 55 от НК, тъй
като смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства не са многобройни и
нито едно от тях няма изключителен характер, а минималното предвидено за
престъплението наказание не се явява несъразмерно тежко за подсъдимия.
Съдът счете,
че справедливо се явява наказание лишаване от свобода в минимален размер за
извършеното от него престъпление, а именно лишаване от свобода за срок от две
години, изпълнението на което следва да бъде отложено на основание чл. 66, ал.
1 от НК за срок от три години.
На основание
чл. 53, ал. 2, б. „б“ от НК следва да бъдат отнети в полза на държавата предметите
на престъплението – шестнадесет броя боеприпаси.
След определяне
на наказанията за всяко едно от двете престъпления отделно, съдът на основание
чл. 23, ал. 1 от НК наложи на подс. С.В. най-тежкото
от тях, а именно наказание лишаване от свобода за срок от две години.
Изпълнението на така определеното наказание лишаване от свобода следва да бъде
отложено за срок от три години, тъй като са налице предпоставките на чл. 66,
ал. 1 от НК: размерът на наказанието лишаване от свобода е до три години,
подсъдимият е неосъждан и не се налага наказанието да бъде изтърпяно ефективно,
тъй като и прилагането на института на условното осъждане без социална изолация
ще е достатъчно, за да въздейства превантивно и възпиращо на подсъдимия, като
го мотивира да изгради устойчив волеви самоконтрол и да не извършва в бъдеще
престъпления с оглед възможността наказанието да се активира и изпълни.
На основание
чл. 23, ал. 3, вр. ал. 1 от НК съдът присъедини към така определеното общо
най-тежко наказание на подсъдимия и наказанието глоба в полза на държавата в
размер на три хиляди лева.
ПО
РАЗНОСКИТЕ:
При този
изход на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подс. С.В. да заплати и направените по делото разноски в
размер на 958,25 (деветстотин петдесет и осем лева и двадесет и пет стотинки)
лева по сметка на СДВР и 1870,40 (хиляда осемстотин и седемдесет лева и
четиридесет стотинки) лева по сметка на ВСС, както и сумата от 10 (десет) лева,
представляваща държавна такса за служебно издаване на два броя изпълнителни
листа.
Мотивиран от
горното, СЪДЪТ постанови присъдата си с изложеното в нея съдържание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: