Номер 46910.09.2020 г.Град Бургас
Апелативен съд – Бургас
На 10.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Илияна Т. Балтова
Членове:Кирил Г. Стоянов
Христина З. Марева
като разгледа докладваното от Христина З. Марева Въззивно частно търговско дело №
20202001000151 по описа за 2020 година
Производството е по жалба на основание чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ.
Образувано е по жалба на адв. К.Т., упълномощена от управителя на „К.“
ООД, срещу Решение № 573/03.07.2020 г. по т. д. № 189/2020 г. по описа на
Бургаски окръжен съд, с което потвърден отказ
№20200522124043/26.05.2020г. на длъжностно лице по регистрацията (ДЛР)
към АВ за вписване промени в обстоятелствата по партидата на „К.“ ООД,
ЕИК ******, по заявление вх.№ 20200522124043/ 22.05.2020 г. – прехвърляне
на дялове, освобождаване и изключване на съдружници, промяна в капитала.
Решението се обжалва като не правилно и незаконосъобразно.
Поддържа се, че съдът неправилно разграничил инкорпорираните в един
документ покана за провеждане на общо събрание и предупреждение за
изключване, приемайки, че последното не е връчено редовно. Изложени са
доводи, че връчването му съгласно чл. 126, ал. 3 ТЗ е допустимо не само
лично, но и чрез трето лице. Направено е позоваване на нормите на чл. 40, ал.
1 и ал. 2 ГПК, за да се аргументира, че е недопустимо съдружниците да
черпят парва от недобросъвестното си поведение. Управителят е положил
всички усилия за връчване на предупрежденията ведно с поканата за
провеждане на общото събрание – връчена чрез пълномощника им – адв.
Т.П., която е техен адресат и по други съдебни дела. Възражението на
адвоката за липса на правомощия е коментирано като несъстоятелно, в която
връцка е достатъчно изявлението й, отразено в протокол от предходно общо
събрание на съдружниците. Позовава се на съдебна практика по чл. 290 ГПК
1
относно връчването на покана за провеждане на общо събрание, като се
поддържа относимостта й по аналогия и за предупрежденията за изключване
на съдружник.
Предвид изложеното се иска Бургаски апелативен съд да отмени обжалваното
решение, както и отказ №20200522124043/26.05.2020г., като постанови
вписване на обстоятелствата по заявление вх. №20200220094107/20.02.2020 г.
Бургаски апелативен съд в настоящия си състав, следа като констатира, че
жалбата е допустима – подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
при наличие на правен интерес и спазване на 7-дневния срок по чл. 25, ал. 4
ЗТРРЮЛНЦ, по основателността й намира следното:
С обжалваното решение БОС е намерил, че жалбата срещу отказ
№20200522124043/26.05.2020г. е неоснователна, по повод на което е приел за
установено следното:
С договор от 5-ти януари 2018 година съдружникът А.Т.А. се разпоредил
валидно с притежаваните от него 50 дяла на стойност 500 лв. от капитала на
„К.“ ООД в полза на друг съдружник - Д.Г.Е., но вписването на това
обстоятелство съдът е намерил за недопустимо, предвид липсата на
представен със заявлението актуален дружествен договор, в който да е
заличено прекратяване участието само на този съдружник, както и начина на
преразпределяне на дяловете между останалите съдружници, включително
тези, за които на проведеното на 10 март 2020 г. общо събрание на
съдружниците и гласувано изключването им.
Съдът е установил, че за проведеното на 10 март 2020 година общо събрание
съдружникът Е. е бил представляван от пълномощник с изрично пълномощно
от 31 януари 2020 година за гласуване по въпросите за изключване на
съдружниците Ф., С. и Х., поради неизпълнение на решение на общото
събрание от 15 ноември 2019 година – за внасяне на допълнителна парична
вноска, и за поеманет на дяловете им от оставащите съдружници - Е. и Г.,
между които капиталът да се преразпредели в съотношение 465 дяла за Е., 31
дяла за съдружника Г. и четири дяла - притежавани съвместно от двамата,
при квоти 1/16-та за Г. и 15/16-ти за Е., като са били представени и
доказателства за довнасянето на капитала от тези съдружници.
2
Съдът е направил извод във връзка с така приетите решения от общото
събрание на съдружниците, че решенията за изключване на съдружници не са
приети валидно, поради неизпълнение на изискването на разпоредбата на чл.
126, ал. 3 от Търговския закон за връчване на предупреждението за
изключването по начин, позволяващ те да узнаят конкретните фактически
основания за изключване и да предприемат действия за привеждане на
поведението си в съответствие с интересите на дружеството. Изводът, че
предупрежденията не са връчени и не са достигнали до изключваните
съдружници е формиран въз основа на отразеното в поканите за събранието
от 10 март 2020 година изявление на адв. Т.П., че не разполага с правомощия
за представителство на тези съдружници на това общо събрание.
Видно е от представените пълномощни, придружени с превод от руски език
на български език, че пълномощното за адвокат Т.П. предоставя широк обем
от правомощия за участие и приемане на решения на общо събрание на
дружеството, което е проведено на 27 май 2019 година. В протокола за това
общо събрание е отразено съгласие на адв. Т. П. като пълномощник на
тримата съдружници да се счита надлежно поканена от тяхно име за
следващото общо събрание, което се е провело на 15 ноември 2019 година и
на което са приети решения установяващи и задължение за тях да направят
допълнителни парични вноски.
Във връзка с горното, Бургаски апелативен съд намира, че жалбата е е
неоснователна и обжалваното решение следва да се потвърди:
Съдът намира, че релевантните фактически обстоятелства са установени
правилно и следват несъмнено от представените с жалбата по чл. 25, ал. 1
ЗТРРЮЛНЦ и съдържащите се в електронното дело на „К.“ ООД по
партидата на дружеството в търговския регистър електронни документи,
поради което ги споделя напълно.
Основният и решаващ въпрос по делото касае извода както на ДЛР, така и на
първостепенния съд, че предупрежденията по чл. 126, ал. 3 ТЗ, с които се
поставя начало на процедура по изключването на съдружниците, не са
връчени надлежно чрез пълномощника – адв. Т. П., с оглед обема на
представителната й власт, произтичащ от пълномощните за Ф., С. и Х.,
представени във връзка с провеждането на общо събрание на съдружниците
3
на 27 май 2019 г. и получаването на покана за общо събрание, проведено на
15.11.2019 г.
Въпросът за определяне обема на представителната власт е разрешен
правилно и в съответствие със задължителната съдебна практика -
Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 5/2014 г.,
ОСГТК, докладчик съдията Б.Ц., приложима аналогично и случая за това, че
„Обемът и ограниченията на учредената за пълномощника представителна
власт за разпореждане изцяло се определят от изявената за това воля на
упълномощителя в пълномощното.“
Съобразно това и независимо от широкия кръг, неизчерпателно изброени
правомощия в предоставените от Ф., С. и Х. пълномощни, представителната
власт от същите се ограничава недвусмислено само до тези действия, които
имат пряка връзка с проведеното на 27 май 2019 г. общо събрание на
съдружниците. Получаването на уведомления до съдружниците, както и
всякакви други действия, отнасящи се и засягащи процедури свързани с
упражняването и защитата на членствените им права, са извън обема на
представителната власт и разширяването му по съображения за
недобросъвестност на упълномощителите във връзка с други техни
правомощия е недопустимо.
Няма пречка съдружниците да постигнат съгласие относно определен начин
на връчване на уведомленията за съдружници, които не пребивават постоянно
на територията на Рапублика България. То, следва да се съдържа изрично в
дружествения договор. Такова съгласие липсва в обявения към 27.06.2014 г.
актуален дружествен договор, в който включително не се съдържат данни за
адрес на съдружниците.
Настоящият съдебен състав споделя изцяло становището, възприето в
постановеното по чл. 290 ГПК - Решение № 3 от 19.02.2010 г. на ВКС по т. д.
№ 482/2009 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Д.П., съгласно което „Целта на
писменото предупреждение по чл. 126, ал. 3 ТЗ е да уведоми съдружника за
наличието на констатирани нарушения по повод на участието или
неучастието му в дружествените работи, а също така представлява и известие,
че дружеството би могло да предприеме действия по изключването му. С
предупреждението на съдружника, освен да узнае за намерението да бъде
4
изключен, му се предоставя и възможност да се подготви за ОС, на което ще
се разглежда този въпрос, като при желание той би могъл да изложи доводи
против съобщените му писмено провинения, попадащи в някое от
основанията по чл. 126, ал. 3 ТЗ, евентуално и да коригира и поведението си,
ако нарушението позволява това. …“
Така очертаните цели на предупреждението до изключвания съдружник не
могат да бъдат постигнати чрез връчване, което не гарантира реалното му
достигане до адресата, фингираното връчване е допустимо само в изрично
предвидените от закона или в дружествения договор случаи и способи.
Обемът на представителната власт за адв. Т. П. – обсъден по-горе, я изключва
от кръга на пълномощниците по смисъла на чл. 40, ал. 1 ГПК, при което в
случая е неприложима презумпцията на чл. 40, ал. 2 ГПК – не се касае за
страна, която отсъства за повече от месец по смисъла на чл. 41, ал. 1 ГПК като
включително в дружествения договор не е посочен нито адрес, нито адресат,
нито пълномощник на съдружниците на територията на Република България.
Ненадлежното връчване на предупреждението за изключване по чл. 126, ал. 3
ТЗ опорочава приетите на 10.03.2020 г. решения от ОСС за изключването на
Ф., С. и Х., поради което правилно ДЛР и първостепенния съд са приели, че
това обстоятелство е несъществуващо. Предвид последното, към настоящия
момент не е отпаднало качеството им на съдружници, поради което и
представения със заявление вх.№ 20200522124043/ 22.05.2020 г. дружествен
договор не отразява реално разпределението на капитала на дружеството.
Съобразно това и въпреки надлежното прехвърляне на дялове от съдружника
А. в полза на съдружника Е. не може да бъде извършено вписване на това
обстоятелство. Доколкото приемането на дружествения договор с адекватно
отразяване в него на действителното разпределение на дяловете от капитала е
свързано с провеждане на друго общо събрание, то отстраняването на този
порок на заявлението в тази му част е невъзможно по реда на чл. 22, ал. 5
ЗТРРЮЛНЦ.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 573/03.07.2020 г. по т. д. № 189/2020 г. по
описа на Бургаски окръжен съд.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6