Решение по дело №265/2022 на Административен съд - Кюстендил

     Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    № 153

                                           гр.Кюстендил, 31.10.2022год.

                                             В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Административен съд – Кюстендил, в публичното съдебно заседание на единадесети октомври  през две хиляди  двадесет и втора година в състав:

                                                

                                                  АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ:  ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

 

при участието на секретаря  Антоанета Масларска, като разгледа докладваното от съдията  адм.  дело  № 265  по описа за 2022год.,  за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.172, ал.5 от ЗДвП във вр. с чл.145 и сл. от АПК.

С.К.В. ***, чрез пълномощника си адв. Е.В.,  оспорва  Заповед № 22-5310-000060  от 24.05.2022г., издадена от началник група КПДГПА при ОД на МВР – Кюстендил за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП. Релевирани са основания  за незаконосъобразност  на  оспорения акт по чл.146, т.4  от АПК. Противоречието с материалния закон се обосновава с доводи за липса на нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Твърди се, че МПС е управлявано от друго лице.  Прави се искане за отмяна на издадената заповед.

В съдебно заседание, пълномощникът на жалбоподателя  поддържа наведените в жалбата доводи и искания. 

            Ответникът  - началникът на  група  „Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали“  /КПДГПА/ при ОД на МВР – Кюстендил, чрез процесуалния си представител юрк. Б. Л., изразява становище за неоснователност на  жалбата. Счита, че оспорената заповед е законосъобразен административен акт. Прави искане за отхвърляне на жалбата и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Предявено и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на оспорващия.

            Административният съд, като прецени доказателствата  по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:         

            С оспорената заповед № 22-5310-000060 от  24.05.2022г., издадена от ст. инсп. И. Д.  - началник  група  „Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали“ /КПДГПА/ при ОДМВР – Кюстендил,  на  жалбоподателя   С.  К.  В.  е наложена  принудителна  административна мярка по чл.171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП -  „прекратяване на регистрацията на ППС“ за срок от шест месеца.

Мярката е приложена чрез  изземване на два броя  регистрационни табели  КН 1756ВМ  и  на   свидетелство  за   регистрация  на  МПС № *********.

Заповедта е мотивирана с изложение на следните обстоятелства, квалифицирани като нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП: на 24.05.2022г.,  около  21,14 часа, в гр. Дупница, по ПП1 Е-79, км 331.00, в посока Кулата,  жалбоподателят управлява собствения си лек автомобил „Фолксваген пасат“ с рег. № КН1756МВ  след употреба на алкохол, установена с техническо средство Алкотест дрегер 7510 с фабр. № ARPM 0410, чиято индикация е отчела положителна проба 1,78 промила алкохол в издишания въздух.

Извън горното в заповедта е посочено, че  на водача е издаден  талон за медицинско изследване № 094909.

Оспореният административен акт е издаден на посоченото в него законово основание и въз основа на съставен Акт № GA662159/24.05.2022г. за установяване на административно нарушение, респ. при изложените в същия фактически обстоятелства, които са възпроизведени в заповедта.  

Издадената заповед  е връчена  на  адресата  на 27.06.2022г., а жалбата е подадена на  07.07.2022г.

Към  административната преписка е приложена заповед № 277з-1046/30.06.2017г. на директора на ОД на МВР – Кюстендил, която е цитирана в оспорената заповед във връзка с материалната компетентност на  издателя на последната.   Видно от съдържанието на  заповед № 277з-1046/30.06.2017г.,  директорът на ОД на МВР – Кюстендил е оправомощил  длъжностни лица от ОД на МВР – Кюстендил, вкл. началниците на  групи  в сектор „Пътна полиция“, да издават  заповеди за прилагане на ПАМ , сред които и ПАМ по чл.171, т.2а от ЗДвП.

От писмо рег. № 348000-10683/28.09.2022г. на органа се установява, че издателят на заповедта  ст. инсп. Ивайло Джаджаров, заема длъжността началник група „Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР – Кюстендил.  

Административният орган  е приложил цитирания в заповедта АУАН №  GA662159/24.05.2022г., съставен  от мл. автоконтрольор А. Г., срещу С.  К.  В.  за това, че на 24.05.2022г.,  около  21,14 часа,  в гр. Дупница, по ПП1 Е-79, км 331.00, в посока Кулата,  управлява собствения си лек автомобил МПС „Фолксваген пасат“ с рег. № КН1756МВ  след употреба на алкохол, установена с техническо средство Алкотест дрегер 7510 с фабр. № ARPM 0410, чиято индикация е отчела 1,78 промила алкохол в издишания въздух. Деянието е квалифицирано като административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

Към административната преписка са приложени: талон за медицинско изследване № 094009, който водачът  е отказал да получи - обстоятелство, удостоверено с подписа на един свидетел;  докладна записка от мл. инсп. А. Г. който е констатирал  административното нарушение и излага данни, потвърждаващи описаните в АУАН  обстоятелства по случая; протокол за медицинско изследване, издаден от ФСМП – Дупница във връзка с освидетелстване на лицето; справка за нарушения на ЗДвП, извършени от жалбоподателя.   

В съдебното производство ответникът е представил  заверено копие от писмо рег. № 3286р-8447/21.02.2022г., с което се доказва проведена  на 15.02.2022г. периодична проверка за изправност на използваното в случая  техническо средство Алкотест дрегер 7510 с фабр. № ARPM 0410.

             Преценката на събраните доказателствени средства, обосновава следните правни изводи:

            Жалбата е процесуално допустима - депозирана е в преклузивния срок по  чл.149, ал.1 АПК вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП  от името на  адресата на наложената ПАМ, чийто права и интереси се засягат пряко от  оспорения административен акт.  Същата е редовна, като  изпълнява  изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оспорената заповед е валиден административен акт, издаден при спазване на установената форма и на административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби  и с целта на специалния закон.

По отношение  компетентността на органа следва да се констатира, че са налице изискванията за материална  компетентност на началника група „Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали“ на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Кюстендил, видно  от  заповед № 277з-1046/ 30.06.2017г. на  директора на ОД на МВР – Кюстендил. Страните не спорят по компетентността.

При  издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените  правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК  и са спазени  изискванията за чл. 59 от АПК. От  формална страна,  в същата се съдържа изложение  на  фактическите и правни основания за налагане на принудителната административна мярка. Административният орган е издал атакувания индивидуален административен  акт на осн. чл.22 от ЗАНН във вр. с  чл.171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП, като е посочил  конкретната обстановка и е формулирал  фактическото основание, прието  като материалноправна предпоставка за налагане на принудителната административна мярка. Ясно е описано нарушението на правилата за движение по пътищата по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, извършено от водача на автомобила, като е възпроизведено съдържанието на АУАН, който е съставен в хода на образувано административнонаказателно производство. Следват изводи за надлежно мотивиране на заповедта.  

Оспореният административен акт е и материалноправно законосъобразен. Налице са  предвидените в закона предпоставки за издаване на оспорената заповед, т.е.  осъществен е фактическия състав за прилагане на принудителната административна мярка,  визиран  в разпоредбата на чл.171, т.2а,  б.”б”, предл. първо  от ЗДвП. Съобразно предвижданията на цитираната правна норма в относимата й част,  прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство се налага на собственик, който управлява моторно превозно средство  с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. Срокът на мярката при тази хипотеза  е от 6 месеца до една година. 

Предвид  законовата регламентация, необходимите условия  за налагане на принудителната административна  мярка са: субектът  на мярката да е  собственик на МПС и същият да е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. В случая, страните не спорят, че жалбоподателят  е собственик на превозното средство, а спорните фактически обстоятелства, касаещи  управлението на   процесното ППС  и употребата на алкохол от водача, съдът счита за  доказани по безспорен начин от събраните  доказателствени средства.  Съставеният  АУАН, съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП  има обвързваща  доказателствена сила до доказване на противното, поради което на оспорващия принадлежи доказателствената тежест за установяването на фактическа обстановка, различна от визираната в акта.  Видно е, че доказателства в подкрепа на  изложените доводи в жалбата, че друго лице е управлявало автомобила, не са ангажирана по делото, с оглед на което  защитната теза на жалбоподателя за липса на нарушение  е недоказана. Релевантният факт, а именно наличието на алкохолна концентрация над предвидените в закона стойности, е установен по надлежния ред с техническо средство, което е годно за използване  като е преминало периодична проверка за изправност.  Следват изводи за осъществен фактически състав за прилагане на  ПАМ по чл.171     , т.2а, б. „б“ от ЗДвП, а срокът на прекратената регистрация на МПС е в рамките на законовия минимум от шест месеца.   Оспорената заповед  е законосъобразен  административен акт, а предявената жалба като неоснователна, следва да се отхвърли.  

Предвид изхода по делото и на осн. чл.143, ал.3 от АПК, съдът присъжда в полза на ответника деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в  размер на 100,00лв., определен по правилото на чл.24 от Наредбата за правната помощ в р. с чл.37 от ЗПП, платими от жалбоподателя.

    Водим от горното и на осн.чл.172, ал.2 от АПК вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП, съдът

                                                             Р   Е   Ш   И:

 

ОТХВЪРЛЯ  оспорването с  жалбата  на С.К.В. ***,  срещу   Заповед № 22-5310-000060  от  24.05.2022г., издадена от началник  група  КПДГПА  при  ОД на МВР – Кюстендил за прилагане на принудителна  административна  мярка  по  чл.171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП.

ОСЪЖДА  С.К.В. с  ЕГН **********,***, да заплати на Областна дирекция на МВР – Кюстендил деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в  размер на 100,00лв.

Решението  не подлежи на обжалване.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

   

 

АДМИНИСТРАТИВЕН   СЪДИЯ: