Р Е
Ш Е Н И Е
№………./……...05.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и четвърти април две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОНИ КРЪСТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЖАНА МАРКОВА
при секретар Румяна
Дучева
като разгледа докладваното от председателя
въззивно търговско дело № 178 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, срещу решение № 4609/15.11.2018 г., постановено по
гр.дело № 10063/2018 г. по описа на РС – Варна, с което е уважен частичен иск
на „Вероника – мода за деца“ ЕООД, ЕИК *********, срещу жалбоподателя с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е
неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и
необоснованост. Според жалбоподателя, съдът неправилно е преценил
доказателствата по делото и доводите на страните. Неправилно е приел наличие на
причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и уврежданията в предната част
на автомобил „Ситроен Ц3“ като в действителност механизмът на процесното ПТП,
установен с представения двустранен протокол, сочи на еднократен удар в задна
лява врата. Счита, че съдът неправилно е приел определената от вещото лице
стойност на вредите като средна такава. Инвокира оплакване за извършено от ВРС
процесуално нарушение, изразяващо се в недопускане на доказателства – разпит на
свидетел и повторна експертиза, която да даде заключение след като изслуша
свидетелските показания. Излага подробна аргументация. Моли за отмяна на
обжалвания съдебен акт, отхвърляне на предявените искове и присъждане на
направените разноски.
В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна
е подала писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба по изложени съображения. Моли за потвърждаване на атакуваното
съдебното решение и присъждане на разноски.
В проведеното открито съдебно заседание процесуалният
представител на въззиваемата страна поддържа становище за неоснователност на
жалбата. Въззивникът е представил писмено становище, с което поддържа
изложените в жалбата доводи.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.
259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
По
предмета на спора.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с
иск с правно основание чл. чл. 432, ал.1 от КЗ.
Ищецът претендира ответникът да бъде
осъден да му заплати сумата от 868,77 лева, частичен иск от целия в размер на
1137,16 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на л.а
„***, с рег. № ***, настъпили вследствие на ПТП реализирано на 28.02.2017 г. в
гр. Варна по вина на водача на л.а „***” с рег. № В ***, застрахован при
ответника по договор за застраховка „Гражданска отговорност“. Твърди се в
исковата молба, че на 28.02.2018 г. докато бил паркиран на ул. Дубровник
собственият на ищцовото дружество лек автомобил „***, с рег. № *** бил ударен в
задната врата от лек автомобил „***“ с рег. № В ***, застрахован при ответника.
Инцидентът настъпил на заледен и стръмен участък. След удара, водачът на Опел-а
решил да го премести и отново ударил Ситроен-а, но този път в преден ляв калник
и предна броня. Бил съставен двустранен протокол за ПТП. След като бил
уведомен, застрахователят на виновния водач образувал преписка по щета №
*********. В описа като увредени детайли били посочени: броня предна, калник
преден ляв, врата задна лява, лайсна врата задна лява. Застрахователят заплатил
обезщетение в размер на 120 лева, която ищецът счита за недостатъчна за
репариране на вредите.
В подаден писмен отговор ответникът
оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва качеството си
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ относно л.а. „***“ с ДК №
В *** към деня на твърдяното в исковата молба събитие – 28.02.2018 г. Оспорва
претендирания размер като твърди, че същият не съответства на реално
претърпените от увреденото лице имуществени вреди. Посочва, че изплатеното
обезщетение е в размер на 143,46 лева.
Варненският окръжен съд, след преценка на представените по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Обжалваното решение е
валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на
отрицателните процесуални предпоставки.
По отношение на
правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл. 269,
ал.1, изр.2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата
оплаквания за неправилно формираните от съда изводи.
Първото оплакване на въззивника е за неправилно
установена фактическа обстановка касателно извода на ВРС, че уврежданията в предната
част на автомобил „Ситроен Ц3“ са резултат от процесното ПТП.
За изясняване механизма на настъпване
на произшествието пред въззивната инстанция е разпитан като свидетел при
условия на призоваване водачът на лек автомобил „***“ с рег. № В *** И.А.И..
Според свид. И. процесното ПТП е настъпило на ул. „Дубровник“ на заледен
участък. След като завил от бул. „Левски“ нагоре по ул. „Дубровник“ свидетелят
спрял зад друг автомобил, който се плъзнал назад и ударил управлявания от И.
автомобил „***“. Вследствие на този удар автомобилът на И. със задната си част
ударил друга кола в задна лява или дясна врата. Свидетелят изрично заявява, че
приложеният на лист 48 от първоинстанционното дело двустранен констативен протокол
не е бил съставен на мястото на ПТП, а по-късно от водача на ударения автомобил,
на когото И. предоставил адрес за контакт и личните си данни. Излага, че не е
попълвал и не е подписвал протокола, но при предоставяне на данните си по
вайбър написал, че другият участник може да се разпише вместо него. Свидетелят
е категоричен, че е ударил другата кола единствено в задната врата, която
хлътнала и това станало след като неговата кола била ударена отпред. Вследствие
на удара колата на И. се извъртяла, плъзнала се и ударила паркирания автомобил в
задната врата – никъде другаде. След удара колата на свидетеля, която била
застанала на една страна, била избутана от притекли се на помощ хора – около
5-6 човека. После И. на заден ход – като останалите коли, които били задръстили
улицата, излязъл на булеварда, тъй като улицата била силно заледена и не било
възможно да се придвижат напред по нагорнището. Свидетелят е почти сигурен, че
автомобила, който е ударил, е „Ситроен Ц3“ и е бил обърнат с двигателя надолу
по баира, което означава, че е била увредена лявата страна.
Съдът цени показанията на свидетеля И.И.
като обективни и безпристрастни. Същите са подробни, ясни, конкретни и
логически последователни. Показанията категорично отричат удостоверителната
сила на приложения на лист 48 от първоинстанционното дело двустранен
констативен протокол, който като частен документ няма обвързващо съда действие.
Отречена е и формалната доказателствена сила на протокола в частта на
съдържащите се от името на свидетеля изявления.
Ето защо, въззивният съд приема, че
ищецът не е доказал твърдяните увреждания в предната част на собствения му л.а.
„***, рег. № ***, да са резултат от настъпилото на 28.02.2017 г. в гр. Варна по
вина на водача на л.а „***” с рег. № В *** пътнотранспортно произшествие.
Респективно, не е налице основание за ангажиране отговорността на
застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, сключена с ответното дружество и покриваща отговорността на водача
на л.а „***”, рег. № В ***. Искът в частта за заплащане на обезщетение за вреди
по предна броня и преден ляв калник на автомобила на ищеца е неоснователен и ще
се отхвърли.
Във връзка с оплакването на въззивника
за неправилно определен размер на обезщетението съдът намира, че дължимото обезщетение
следва да се определи по действителната стойност на вредата към момента на
настъпване на застрахователното събитие. В тази връзка по делото е изслушана повторна
тройна съдебно-техническа експертиза, според заключението на която стойността на
ремонта на задната част на автомобила по средни пазарни цени на части,
материали и труд с ДДС възлиза на 569,24 лева и това е целият размер на
дължимото от застрахователя обезщетение за вредите, причинени от процесното
ПТП. Тази цена е формирана от анализа, направен в т. 4 от заключението, където
е взета предвид средната пазарна цена на труда, на база цените, с които работят
както официалните и сертифицирани за качество сервизи, така и сервизите с
най-ниски предлагани цени в гр. Варна, т.е. в диапазон от 48,00 до 12,00 лева с
ДДС. Взета е предвид също средната пазарна цена на материалите, в т.ч. и цена
на оригинална резервна част – лайсна.
Въззивният съд намира за основателно възражението
на въззивника, че застрахователното обезщетение следва да се определи след като
се приспадне платеното до момента от застрахователя обезщетение. Видно от
приложеното (л. 18 ВРС) преводно нареждане на ищеца е изплатена сумата 143,46
лева, следователно, дължимият остатък за плащане е 425,78 лева. За разликата до
сумата 868,77 лева, частичният иск е неоснователен и ще се отхвърли, а в тази
част решението на първоинстанционния съд като неправилно следва да се отмени.
Отговорност
за разноски.
И двете страни претендират разноски
съобразно доказателства за извършването им и представени списъци по чл. 80 от ГПК. При този изход на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на
разноски съразмерно на уважената част от иска, които възлизат на 299,00 лева
пред първата (от общо претендирани 610,00 лева) и 176,00 лева пред въззивната
инстанция (от общо претендирани 360,00 лева) или общо 475,00 лева за двете
инстанции. Ответникът, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, също има право на
разноски, възлизащи на 102,00 лева за юрисконсултско възнаграждение пред първата
инстанция (от общо претендирани 200,00 лева) и 446,25 лева пред въззивната
инстанция (от общо претендирани 875,00 лева) или общо 548,25 лева за двете
инстанции. След извършена съдебна компенсация в полза на ответника ще се
присъди сумата от 73,25 лева общо за двете съдебни инстанции.
Въз основа на изложените мотиви и на
основание чл. 271, ал.1 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 4609/15.11.2018 г., постановено по гр.дело №
10063/2018 г. по описа на РС – Варна, в частта, с която „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление - гр.София
- 1504, р-н „Оборище“, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 68, е осъдено да заплати на „Вероника – мода за деца“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес: град Варна,
ул. „Д. Головна“ № 15, ет.5, ап.41, разликата над 425,78 лева до претендираната сума от 868,77 лева – частичен иск от целия в размер на 1137,16
лева, както
и в частта
за РАЗНОСКИТЕ,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Вероника – мода за деца“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес: град Варна,
ул. „Д. Головна“ № 15, ет.5, ап.41, за осъждане на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление - гр.София - 1504, р-н „Оборище“, бул. „Княз Александър Дондуков“ №
68, да заплати на ищеца разликата над над 425,78 лева до
претендираната сума от 868,77 лева – частичен иск от целия в размер на 1137,16 лева, представляваща обезщетение
за причинени имуществени вреди на л.а „***, с рег. № ***, настъпили вследствие
на ПТП реализирано на 28.02.2017 г. в гр. Варна, причинено по вина на водача на
л.а „***” с рег. № В ***, застрахован при ответника по договор за застраховка
«Гражданска отговорност», полица № BG/08/118000119582, със срок на валидност от
04.01.2018 г. до 03.01.2019 г., вкл. следните увреждания – броня предна, калник
преден ляв, врата задна лява, лайсна на врата задна лява, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба –
26.06.2018 г. до окончателното изплащане на сумата,
на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
ПОТВЪРЖДАВА
решение №
4609/15.11.2018 г., постановено по гр.дело № 10063/2018 г. по описа на РС –
Варна в останалата част.
ОСЪЖДА „Вероника – мода за деца“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес: град Варна,
ул. „Д. Головна“ № 15, ет.5, ап.41 да заплати
на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление -
гр.София - 1504, р-н „Оборище“, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 68, сумата от 73,25 лева, представляваща
сторени разноски пред първата и пред въззивната инстанции, на осн. чл. 78, ал.
3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно
обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.