№ 139
гр. София, 04.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:С Г
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от С Г Гражданско дело № 20231110121714 по
описа за 2023 година
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по предявен от В. И. В., с ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
„К“ №.., ет.3, АП..., адв. Д. Б., против П Р Б, гр. София, бул.„В“№2 осъдителен иск с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на сумата 20000 лeва, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
19.10.2015 г. до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че ответникът му е повдигнал обвинение за извършено престъпление по чл.
316, вр. чл. 308, ал.2, вр. ал. 1, пр.2 НК, въз основа на което е било проведено наказателно
производство в продължение на седем години, приключило с влязла в сила оправдателна
присъда. Поддържа, че от неоснователно проведения наказателен процес е претърпял болки
и страдания, изразяващи се в негативни преживявания, които са се отразили върху
психическото му състояние и социалния му живот. Бил е в постоянен стрес, за
наказателното производство са научили негови приятели и колеги, влошило се
здравословното му състояние, често изпадал в депресивни състояния. Моли ответникът да
бъде осъден да заплати паричното обезщетение, което определя като еквивалент на
претърпените неимуществени вреди. Претендира съдебни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор от ответника, в който оспорва предявените искове
по основание и размер. Оспорва ищецът да е претърпял вреди, както и да има връзка между
тях и деяния извършено от него. Оспорва иска по размер, като счита, че размерът му е силно
завишен. Релевира възражение за погасителна давност по отношение на вземането за
законна лихва за забава. Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото
1
доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е да докаже
кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) повдигнато срещу него обвинение в
извършване на престъпление, по което е бил оправдан с влязла в сила присъда; 2)
претърпени неимуществени вреди в причинна връзка с проведеното наказателно
преследване.
Настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото доказателства се установява
наличието на всички елементи от фактическия състав на специалния деликт по ЗОДОВ и
предявеният иск за неимуществени вреди следва да бъде уважен по своето основание.
По делото не е спорно и от доказателствата се установява, че ищецът е бил привлечен като
обвиняем с постановление от 19.10.2015 г. за престъпление по чл. 316, пр. 2, вр. чл. 308, ал.
2, пр. 10 във вр. ал.1, пр.1 НК, като му е била взета мярка за неотклонение "подписка", за
това, че на 27.11.2014 г. около 3,20 часа на ГКПП К, община ДД, област Софийска, на трасе
„Входящи леки автомобили и автобуси“ пред граничен полицай при ГКПП К съзнателно се
ползвал от преправен чуждестранен официален документ- италианско свидетелство за
регистрация на моторно превозно средство № .. за лек автомобил марка „М“, модел ,,, с
италиански регистрационен номер В.., като от него за самото съставяне не може да се търси
наказателна отговорност.
Установено е още, че с присъда от 06.02.2017 г., постановена по нохд № 336/2016 г. пo
описа на РС Сливница, ищецът В. И. В. е признат за невиновен за престъплението по чл.
316, пр. 2, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал.1, пр. 2 НК. Присъдата е отменена и делото върнато за
ново разглеждане от друг състав на РС Сливница с решение № 37 от 10.11.2021 г. на
Софийски окръжен съд, II второинстанционен наказателен състав, поради допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, поради липса на изложени към
атакуваната присъда мотиви. С присъда от 21.06.2022 г. по нохд № 20211890200611/2021 г.
пo описа на РС Сливница ищецът е бил признат за невиновен и е бил оправдан по
повдигнатото му обвинение. Няма данни оправдателната присъда да е протестирана, с оглед
на което съдът приема за установено, че същата е влязла в сила на 07.07.2022 г. От
приложената по делото справка за съдимост се установява, че ищецът е неосъждан.
От разпита на свидетеля К М се установява, че същият е приятел на ищеца от с. .., С..,
където и двамата имат къщи. Свидетелят знае, че ищецът е имал проблеми на границата
през 2014 г. с кола, тъй като талонът й не бил наред. Ищецът се чувствал некомфортно,
депресирал се, разделил се с приятелката си.
От показанията на свидетеля И П се установява, че с ищеца са приятели от 17-20 години.
Посочва, че през 2014 г. – 2015 г. на ищеца са отнели автомобила на К, тъй като е имало
нещо нередно. Оттогава той станал асоциален, избягвал общуването с хора, останал без
работа, приятелите му спрели да го търсят, приемал лекарства за кръвно и бил нервен, не
могъл да създаде семейство, приятелката му го оставила. Съдът не кредитира показанията на
свидетелите досежно изложеното, че приятелката на ищеца се е разделила с него, доколкото
2
такива твърдения не са предмет на иска.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че
наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено
по давност или деянието е амнистирано. Отговорността възниква не по повод на извършени
от ответната страна в производството незаконосъобразни действия и възникнали по повод
на тях между страните в производството отношения, а по силата на законова разпоредба.
Същата урежда отговорност на държавата за причинени от нейни органи вреди, поради
което има гаранционно обезщетителен характер. Затова предпоставките за възникването й се
уредени в закона като същите не може да се допълват с други такива, за да бъде обосновано
наличието или липсата й. Всички предпоставки за възникването на задължението за
обезщетяване на причинените вреди по силата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ имат
обективен характер, като не е предвидено като предпоставка наличието на виновно
поведение на длъжностните лица. Това сочи на извода, че това е обективна отговорност,
която се носи винаги когато са налице посочените в разпоредбата предпоставки. Това е така
тъй като с окончателен акт е установено, че предприетите срещу лицето действия са били
неоснователни. Без значение за тази отговорност е това дали на определен етап от
производството действията на прокуратурата или разследващите органи са били
законосъобразни и обосновани с оглед на събраните до този момент доказателства или дали
при извършването им са спазени всички предвидени процесуални правила. Дължимото
обезщетение обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от
съответното длъжностно лице.
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за увреждане на
неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Вредите се изразяват в
нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на личността;
накърнената чест, достойнство, добро име в обществото. Целта на обезщетението е не да
поправи вредите, а да възстанови психическото, емоционално и психологическо равновесие
на пострадалото лице. Съгласно константната съдебна практика е нормално да се приеме, че
по време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на
престъпление, за което в последствие е оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, а
също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у
личността, както и социалното му общуване като в тази именно връзка е и възприетото в
съдебната практика разбиране, че при установяване на този вид неимуществени вреди, не
бива да се изхожда само от формалните, външни доказателства. Също така следва да бъде
посочено, че когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв
случай или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с
оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или
3
обществено положение, то тогава те трябва изрично да бъдат посочени в исковата молба, за
да могат да станат част от предмета на иска.
В настоящия случай е налице хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ – ищецът е бил
обвинен в извършване на тежко умишлено престъпление, за което се предвижда наказание
лишаване от свобода до осем години, като наказателното производство е приключило с
влязла в сила оправдателна присъда, поради това, че ищецът не е осъществил от субективна
страна състава на престъплението по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 НК. Приключването
на наказателното производство спрямо ищеца с оправдателна присъда поради това, че
деянието е несъставомерно от субкетивна страна, обосновава извод за незаконност по
смисъла на чл. 2 ЗОДОВ на повдигнатото обвинение, а оттук - и на действията на
длъжностните лица на П Р Б по повод образуваното досъдебно производство, привличането
на ищеца като обвиняем и налагането на мярка за неотклонение, внасяне на обвинителен акт
в съда, поддържане на обвинението. Незаконността на обвинението съставлява основание за
носене на имуществена отговорност от държавата в лицето на нейните правозащитни органи
по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищеца вреди, доколкото
такива са настъпили като пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение.
Анализът на събраните доказателства обосновава несъмнен извод, че ищецът е претърпял
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконното
обвинение и подлежат на обезщетяване от ответника П Р Б на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 вр.
чл. 4 ЗОДОВ, поради което неоснователни се явяват възраженията на ответника за липсата
на елементи от фактическия състав за претърпените неимуществени вреди.
Същевременно при определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди
следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като
дължимият размер на обезщетението се определя по чл. 52 ЗЗД съобразно принципа на
справедливостта. Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в
Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и множество решения на ВКС,
постановени по реда на чл. 290 ГПК, понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а
е свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи в действителността
обстоятелства. На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка
причинна връзка с увреждането и техният размер се определя според вида и характера на
упражнената процесуална принуда, както и от тежестта на уврежданията. Задължително се
отчита тежестта на повдигнатото обвинение и предвиденото за него наказание,
продължителността на наказателното преследване, вида и продължителността на
наложените мярка за неотклонение и мярка за процесуална принуда, данните за личността на
подсъдимия с оглед на това доколко повдигнатото обвинение за деяние, което не е
извършил, и наложената мярка за неотклонение, се е отразило негативно на физическото
здраве, психиката му, на контактите и социалния му живот, на положението му в
обществото, работата, в това число върху възможностите за професионални изяви и
развитие в служебен план, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към
претърпените морални страдания. Ищецът не е ангажирал доказателства да е преживял
4
психически и емоционални страдания, надвишаващи по интензитет обичайните при наличие
на обвинение в престъпление.
Съдът намира за недоказани твърденията за влошаване на здравословното състояние на
ищеца, тъй като за установяване на причинната връзка на посочените вреди с воденото
наказателно производство са необходими специални знания и изслушването на медицинска
експертиза, каквато ищецът не е ангажирал.
В разглеждания случай от фактическа страна по делото е установено, че на ищеца е
повдигнато обвинение в извършено тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т.
7 НК, тъй като за него се предвижда наказание лишаване от свобода до осем години, като
спрямо ищеца е била взета и най-леката мярка за неотклонение "подписка". Наказателното
преследване срещу ищеца е продължило от 19.10.2015 г., когато му е било предявено
постановлението за привличане като обвиняем, до 07.07.2022 г., когато е влязла в сила
оправдателната присъда. При определяне размера на обезщетението настоящият състав
намира, че от съществено значение е и обстоятелството, че проведеното срещу ищеца
наказателното производство и упражнената процесуална принуда са продължили значителен
период от време - от 2015 г. до 2022 г. близо 7 години.
Независимо, че пред настоящия състав не са събрани доказателства за конкретното
здравословно състояние на ищеца през периода на проведеното наказателно преследване,
преценявайки в съвкупност установените по делото факти и при съобразяване на
неблагоприятното отражение на незаконното обвинение върху психиката на ищеца,
настоящият съдебен състав намира, че на ищеца следва да бъде определено обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 10000 лв., отговарящо на принципа на справедливостта,
прогласен в чл. 52 ЗЗД и който размер е съобразен с предназначението на обезщетението да
поправи претърпяната лична болка и страдания от незаконното преследване, които са
установени по делото. С оглед на гореизложеното предявеният иск за обезщетяване на
неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен до пълния предявен размер от 20 000 лв.
Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 3/2004 г., ОСГК на ВКС отговорността на
държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на
влизане в сила на оправдателната присъда, съответно това е и началния момент на забавата -
в процесния случай 07.07.2022 г. От този момент тече и приложимата тригодишна
погасителната давност относно вземането за лихва за забава, с оглед, б. "в". Като съобрази
датата на подаване на исковата молба – 26.04.2023 г. и възражението на ответника за
изтекла по отношение лихвата погасителна давност, съдът намира, че непогасена по давност
е претенцията за обезщетение за забава за периода от 07.07.2022 г. до окончателното
плащане. Законна лихва не се дължи за периода 19.10.2015 г. - 06.07.2022 г. с оглед
посочения по- горе начален момент на забавата.
По разноските: С оглед изхода на спора и специалната разпоредба на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца внесената държавна такса и
адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска или общо 510 лв., от които
500 лв. адвокатско възнаграждение и 10 лв. държавна такса. При изчисляване на разноските
5
съдът взе предвид, че пълният размер на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение е
1000 лв., което е заплатено в брой съгласно отбелязването в приложения на л. 12 по делото
договор за правна защита и съдействие. Този размер е малко по-нисък от минимално
предвидения съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, поради което възражението на ответника за прекомерност по
чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П Р Б, гр. София, бул.„В“№2 да заплати на В. И. В., с ЕГН: **********, със
съдебен адрес: гр. София, ул. „К“ №.., ет.3, АП..., адв. Д. Б., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ, сумата 10000 лeва главница, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, вследствие на неоснователно повдигнато и поддържано обвинение за
извършено престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 НК, по което ищецът е бил
оправдан с влязла в сила оправдателна присъда, ведно със законната лихва от 07.07.2022 г.
до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения
размер от 10000 лева до пълния предявен размер от 20000 лева и искането за законна лихва
за периода 19.10.2015 г. - 06.07.2022 г.
ОСЪЖДА П Р Б, гр. София, бул.„В“№2 да заплати на В. И. В., с ЕГН: **********, със
съдебен адрес: гр. София, ул. „К“ №.., ет.3, АП..., адв. Д. Б., на основание чл. 10, ал. 3
ЗОДОВ, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 510 лева – разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6