№ 97
гр. Враца, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Гергана Р. Петрова
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АНДР. С.А
като разгледа докладваното от Гергана Р. Петрова Административно
наказателно дело № 20251420200010 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба на Т. С. Н. от гр.*** , ЕГН **********, срещу Наказателно
постановление (НП) №24-1795-000127/12.04.2024 г. , издадено от Началник сектор в ОДМВР
Враца, РУ Враца, с което за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН
и чл.175 ал.3 предл.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание
глоба в размер на 200,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца и на
основание Н-ба № Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР са му отнети общо 10 точки.
В жалбата не се твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателят
признава вината си, но моли да му бъде наложено само административно наказание глоба,
тъй като при лишаване от право да управлява МПС нямало да има възможност да управлява
л.а., който използвал за придвижване до работа. Заявява, че нарушението не било извършено
умишлено, а от незнание. Не претендира разноски.
Жалбоподателят не е бил намерен на посочения от него в жалбата адрес, съвпадащ с
постоянния му, нито на настоящия му адрес, поради което делото на основание чл.61 ал.4
ЗАНН е гледано в негово отсъствие.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, и не взема
становище по жалбата. В съпроводителното писмо до РС Враца, с което е представена
административната преписка, се моли обжалваното НП да бъде потвърдено. Прави се
възражение при евентуално уважаване на жалбата за присъждане на адвокатско
възнаграждение под предвидения в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения
минимум. Не претендира разноски.
Настоящият състав намира депозираната жалба за процесуално допустима. Подадена
1
е в преклузивния срок, предвиден в чл.59 ал.2 ЗАНН, от лице, имащо право и интерес от
обжалване, и против акт - наказателно от категорията на обжалваемите-НП. Разгледана по
същество депозираната жалба се явява неоснователна.
След като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и
съображенията на страните, настоящият състав приема за установено от фактическа страна
следното:
Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на акт за
установяване на административно нарушение серия GА № 671528/05.01.2024 г., това, че на
05.01 2024 г. в 22.08 часа, в гр.Враца на ул.“Хр.Ботев“ № 106 , с посока на движение към
ул.“Илинден“, жалбоподателят като водач на л.а. „***“, негова собственост, с рег.№ ***,
управлява същия без автомобилът да е регистриран. Отразено е в акта, че автомобилът не е
регистриран по надлежния ред - МПС е с прекратена регистрация по чл.143 ал.15 ЗДвП от
19.12.2023г. според отразеното.
АУАН е съставен в присъствие на нарушителя, връчен му е лично, и същият не е
правил възражения по него нито при връчване на акта, нито по късно – в срока по чл.44 ал.1
ЗАНН.
Отразено е в акта, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл.140 ал.1 ЗДвП,
която разпоредба гласи:“ По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места.“
На осн.чл.33 ал.2 ЗАНН след съставянето на акта, същият и преписката са изпратени
на РП Враца за търсене наказателна отговорност от жалбоподателя за евентуално извършено
престъпление по чл.345 ал.2 НК.
С постановление от 04.04.2024 г. , влязло в законна сила, РП Враца на основание
чл.199 вр.чл.213 ал.1 т.1 вр.чл.24 ал.1 т.1 НПК отказала да образува досъдебно производство
и върнала преписката на АНО за търсене на административно-наказателна отговорност.
След връщането било издадено и обжалваното в настоящото производство
наказателно постановление с описана идентична фактическа обстановка като в акта, с което
на жалбоподателя за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и
чл.175 ал.3 пр. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца.Последната разпоредба гласи: „ Наказва се с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200
до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по
надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.“
Отразено е в НП ,че същото е издадено на основание постановление на Районна
Прокуратура ВРАЦА вх. № 967000-5141 /08.04.2024г.Констатациите в приложеното
Постановление и самото Постановление не се оспорват от жалбоподателя,а те са в смисъл
,че л.а.бил закупен от жалбоподателя,той го управлявал,било му известно,че в едномесечен
срок следва да пререгистрира л.а. в КАТ,но не му било известно,че при нерегистрация носи
2
отговорност.
Отразено е в НП,че собственик на процесния автомобил е жалбоподателя, и на
19.12.2023г.служебно е прекратена регистрацията на л.а. по чл.143 ал.15 ЗДвП,които факти
не се оспорват от жалбоподателя.
Регистрацията и дерегистрацията на МПС подробно са уредени в ЗДвП и Н-ба № I-40
за регистриране,отчет ,спиране от движение и пускане в движение,временно
отнемане,прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и реда за предоставяне
на данни за регистрираните ППС.
Пътно превозно средство се регистрира на името на неговия собственик по
поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство/чл.143 ал.1
ЗДвП/.
Прекратяване на регистрацията на регистрирано пътно превозно средство се
извършва с отбелязване в свидетелството за регистрация въз основа на писмено заявление от
собственика и предоставяне на табелите с регистрационните номера. Със заявлението
собственикът на пътното превозно средство представя документи, че то е прието за
разкомплектоване, или декларация за съхраняването му в частен имот по образец, утвърден
със заповед на министъра на околната среда и водите и съгласуван с министъра на
вътрешните работи/чл.143 ал.6 ЗДвП/.
Служебно прекратяване на регистрацията на регистрирано пътно превозно средство
се извършва с отбелязване в автоматизираната информационна система при уведомление от
компетентен орган на друга държава за регистрация на пътни превозни средства, при
унищожаване или отнемане в полза на държавата, при уведомяване от службите за контрол
по чл. 167 ал. 2 т. 3, както и при установяване, че пътното превозно средство е регистрирано
с подправен, заличен или повреден идентификационен номер/чл.143 ал.9/.
Служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е
получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574 ал. 11 от Кодекса за застраховането,
и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена
регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни
за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574 ал. 6 или по желание на
собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите/чл.143 ал.10/.
Служебно прекратяване на регистрацията на регистрирано пътно превозно средство
се извършва с отбелязване в автоматизираната информационна система в случаите,
предвидени в глава шеста. В този случай табелите с регистрационен номер и част 2 на
свидетелството за регистрация на пътното превозно средство се отнемат със съставянето на
акта за установяване на административното нарушение/чл.143 ал.11/.
Служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява
регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен
срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното
3
средство/чл.143 ал.15 ЗДвП/.
В конкретния случай жалбоподателят е санкциониран за това,че на посочената
дата,място и време е управлявал МПС,по отношение на което била налице служебно
прекратена регистрация по чл.143 ал.15 ЗДвП,при което същото е със статут нерегистрирано.
Изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от събраните
по делото доказателства.
По делото са приети и съответно приложени следните относими писмени
доказателства: НП № 24-1795-000127/12.04.2024г., АУАН серия GA № 671528/05.01.2024 г.,
постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 04.04.2024г., заверено
копие от заповед №8121з-1632/ 02.12.2021;копие от заповед № 369з-307-07.02.2023г.,
справка за нарушител-водач, справка за постоянен и настоящ адреси на нарушителя.
Писмените доказателства не се оспорват от страните, и конкретно от жалбоподателя.
Същите са еднопосочни и кореспондиращи си, поради което съдът ги кредитира изцяло.
В хода на делото са събирани и гласни доказателства. Според св. Л.Л. –
актосъставител и Н.Н.-свидетел на нарушението, жалбоподателят бил спрян за проверка. По
ел.път двамата установили, че л.а. е с прекратена регистрация, поради което съставили акт.
Съдът дава вяра на показанията на разпитаните свидетели, които споделят свои
непосредствени впечатления. Същите са незаинтересован от изхода на делото и
добросъвестно депозираха показания,които се подкрепят и от писмените доказателства, вкл.
и от изявленията на самия жалбоподател, който признава всички факти и обстоятелства по
делото..
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА
следното: Жалбата е депозирана от легитимна страна, в предвидения от законодателя
преклузивен срок, и срещу акт от категорията на обжалваемите - НП, поради което се явява
процесуално допустима. Разглеждайки жалбата по същество, по аргумент от чл.314 ал.1
НПК, вр. чл.84 ЗАНН, независимо от посочените от жалбоподателя основания, съдът
изследва правилното приложение на материалния и процесуалния закон в обжалвания
санкционен акт. При тази проверка настоящата инстанция констатира, че АУАН е съставен
при спазване на предвидената в чл.40 и чл.43 ЗАНН процедура и съдържа предвидените в
чл.42 ЗАНН реквизити. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34 ал.1 и ал.3 ЗАНН. НП
формално е редовно от външна страна и съдържа задължителните реквизити, предвидени в
ЗАНН. В хода на администривно-наказателния процес не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да злепоставят интересите на жалбоподателя и правото му на
защита.
От доказателствения материал по безспорен и категоричен начин се установява, че
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.140 ал.1
ЗДвП, като е управлявал нерегистрирано МПС – със служебно прекратена регистрация по
чл.143 ал.15 ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП регламентира две кумулативно изискуеми
предпоставки, с които се допускат моторни превозни средства по пътищата, отворени за
обществено ползване, а именно- да са регистрирани и да са с табели с регистрационен
4
номер, поставени на определените за това места. С нормата на чл. 145 ал. 2 ЗДвП се
установява задължение за приобретателите на регистрирано ППС за пререгистриране на
същото в едномесечен срок от придобиването му. Съобразно цитираната норма на чл. 143
ал. 15 от ЗДвП, служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се
прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в
двумесечен срок от придобиването му, не изпълни задължението си да регистрира
превозното средство. Нормата на чл. 143 ал. 15 от ЗДвП, кореспондира с нормата на чл. 18б
ал. 1 т. 10 вр. чл. 18 т. 2 от Наредба №I-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, предвиждаща служебно
прекратяване на регистрацията на автомобил, при неизпълнение на задължението за
регистрация от страна на новия собственик. Анализът на цитираната разпоредба на чл. 143
ал. 15 от ЗДвП, налага извода, че регистрацията на МПС се прекратява по силата на закона,
след изтичане на двумесечния срок за регистрация от страна на новия собственик на
автомобила, като резултат от неизпълнението на законовото му задължение- да регистрира
закупения от него автомобил. В хипотезата на чл. 143 ал. 15 от ЗДвП законът приравнява
служебното прекратяване на регистрацията на автомобил на липсата на регистрация на
същия. На водача на автомобила е вменено задължението да управлява по пътищата само
МПС, което е регистрирано по надлежен ред,като без значение е дали МПС е било с
поставени регистрационни номера. Съдът намира, че узнаването за прекратяването на
регистрацията на МПС от собственика на превозното средство не съставлява елемент от
фактическия състав по прекратяването на регистрацията. Т.е. уведомяване на новият
собственик, законът - в чл. 143 ал. 15 от ЗДвП и в чл. 18б от Наредбата, не е предвидил.
Следва да се посочи също, че чл. 18б ал. 2 от Наредбата изрично посочва случаите, при
които се уведомява собственика на МПС, като прекратяването по чл. 143 ал. 15 от ЗДвП не е
сред изброените. Съобразно действащото законодателство, собственикът на МПС, е носител
на задължението да регистрира закупения от него автомобил, съобразно нормата на чл. 145
ал. 2 от ЗДвП, поради което е длъжен да познава законовите последици, явяващи се резултат
от неизпълнението на това му задължение - в случая, прекратяването на регистрацията на
автомобила. Неоснователни и ирелевантни са твърденията на жалбоподателя за
несъставомерност на деянието, поради липса на виновно поведение.Вината има две основни
форми- умисъл и непредпазливост, поради което и при наличието на извършено
непредпазливо деяние - нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, водачът следва да носи
административнонаказателната отговорност по чл. 175 ал. 3 пр. 1 ЗДвП. Всеки
правоспособен водач на МПС, преди да предприеме управление на МПС по пътищата,
отворени за обществено ползване, е длъжен да се увери, че няма законоустановени пречки да
извърши това, в т.ч. дали управляваното от него МПС е регистрирано по надлежен ред,
преминало технически преглед, дали за него има сключен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност на водач" и пр. Административнонаказващият орган
правилно и законосъобразно е приложил санкционната норма на чл. 175 ал. 3 пр.1 от ЗДвП,
5
според която се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за
срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер. Жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му нарушение и
от обективна и субективна страна,като формата на вината е пряк умисъл. В тази насока
съдът се позовава на показанията на изслушаните свидетели, на които дава вяра по
изложените по-горе съображения и на писмените доказателства по делото, които не се
оспорват от жалбоподателя. В случая законосъобразно са определени двете
административни наказания по вид и размер, минимално предвидени в закона, поради което
съдът не обсъжда въпроса относно индивидуализация на наказанието.
Съгласно чл.189 ал.2 ЗДвП редовно съставените актове по този закон се ползват с
материална доказателствена сила до доказване на противното. Материалната
доказателствена сила на акта не е оборена в конкретния случай, тъй като обратно на
отразеното в него не е установено. Напротив, налице са доказателства именно в подкрепа на
отразените в акта факти и обстоятелства, които се признават и от жалбоподателя.С оглед
изложеното вмененото на жалбоподателя обвинение за извършено нарушение по смисъла на
чл.140 ал.1 от ЗДвП се явява съставомерно и доказано, което от своя страна, при липса на
допуснати процесуални нарушения води и до законосъобразност и на атакуваното
наказателно постановление.
С оглед изложеното жалбата против НП се явява неоснователна. Като такава следва
да се остави без уважение, като НП се потвърди.
При този изход на делото на ответника се дължат разноски в производството,но
такива не се претендират.
Водим от горното, на основание чл.63 ал.2 т.5 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) №24-1795-000127/12.04.2024г. ,
издадено от Началник сектор в ОДМВР Враца, РУ Враца, с което за нарушение на чл.140
ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.175 ал.3 предл.1 от ЗДвП, на
жалбоподателя Т. С. Н. от гр. *** е наложено административно наказание глоба в размер на
200,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца и на основание Н-ба
№ Iз-2539/17.12.2012г. на МВР са му отнети общо 10 точки.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - гр. Враца в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
6