Р Е
Ш Е Н
И Е № 289
гр.Кюстендил,
26.11.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в открито съдебно заседА.е на четиринадесети ноември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Административен
съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
и секретар Антоанета
Масларска, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№288/2019г.
по описа на КАС, за да се произнесе взе предвид:
З.С.Д., ЕГН********** *** оспорва
решение №2153-09-12/08.05.2019г. на директора на ТП на НОИ – Кюстендил, с което
е отхвърлена като неоснователна жалбата й срещу разпореждане №**********/12.03.2019г.
на длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ – Кюстендил, с
което на основА.е §4, ал.1 от ПЗР КСО е отпусната лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст и срещу разпореждане №**********/26.03.2019г. на длъжностното
лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ – Кюстендил, с което на основА.е
чл.99, ал.1, т.2 и чл.98, ал.2 във вр.с ч.113 и чл.114 от КСО е отменено
разпореждане №**********/23.11.2018г. и е разпоредено да се възстанови
недобросъвестно получена сума за пенсия и добавка по чл.84 от КСО в размер на
11 075.72 лв. Развиват се съображения за незаконосъобразност на актовете,
като противоречащи на материалноправните разпоредби. Сочи се, че неправилно
пенсията на лицето е отпусната считано от 05.09.2012г. вместо от 22.08.2011г.,
тъй като е закупила стаж по реда на чл.9а, ал.1 от КСО и доколкото събира
необходимия брой точки не следва да възстановява посочената сума. Не се
претендират разноски.
Ответникът чрез процесуалния
представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Не се
претендират разноски.
Кюстендилският административен
съд след като обсъди събрА.те по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Производството по издаването
на оспорения административен акт е започнало по заявление на З.Д. с
вх.№ПП-01-19199/08.12.2011г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст при условията на ранно пенсиониране по реда на §4, ал.1 от ПЗР КСО. С
разпореждане №**********/10.01.2012г. на длъжностното лице по
пенсионно осигуряване към ТП на НОИ гр.Кюстендил, на основА.е §4, ал.1 от ПЗР КСО е отпусната лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 22.08.2011г. при навършена
възраст 57години и общ осигурителен стаж превърнат в ІІІ категория труд 37г 05м
11дни, добавка по чл.84 от КСО и е спряна получавана наследствена пенсия на
основА.е чл.95, ал.1, т.4 от КСО.
След
получена жалба на 02.07.2018г. за ползване на документ с невярно съдържА.е от З.Д.
– УП-3№255/28.05.2004г. на „Асансьорна техника“ АД в ликвидация гр.Дупница,
извършена проверка и издаден КП №КП-5-09-00436102/11.07.2018г. на отдел „КПК“
при ТП на НОИ Кюстендил е прието, че стажа на длъжност „бояджия цех врати“ с
продължителност 03г 09м 07дни трябва да бъде анулиран и да се извърши нова
преценка на правото й на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С
разпореждане №**********/19.07.2018г. на основА.е чл.95, ал.2 от КСО и чл.11, т.6 от НПОС личната пенсия на Д.
и добавката по чл.84 от КСО е спряна. От заявителката са поискА. всички
документи, удостоверяващи осигурителен стаж. След новата преценка е формиран
извод, че лицето не придобива право на лична пенсия по §4, ал.1 от ПЗР КСО и с
разпореждане №**********/10.09.2018г. пенсията с добавката е прекратена на
основА.е чл.96, ал.1, т.4, чл.99, ал.1, т.2, б.“г“ от КСО, отказано е
отпускането на лична пенсия за ОСВ и е възобновена наследствената пенсия на
лицето.
След представяне на всички документи е извършена нова
преценка и с разпореждане
№**********/04.09.2018г. на З.Д. е отпусната лична пенсия за ОСВ на основА.е
§4, ал.1 от ПЗР КСО, считано от 08.08.2013г., тъй като тогава е изпълнявала
условията на нормата за ранно пенсиониране.
На
30.10.2018г. е депозирано ново заявление от жалбоподателката с
вх.№2121-09-51/30.10.2018г., с което иска преразглеждане на правото й на лична
пенсия за ОСВ, претендирайки осигурителен стаж за периода 01.07.1988г. –
12.03.1992г. с продължителност 03г 08м 11 дни, положен на длъжност
„зам.директор по производствено-техническите въпроси“ във „Фарма“ АД гр.Дупница
от втора категория труд /представено е УП-3 №25/20.02.2019г./. Стажът е зачетен
и с разпореждане №**********/12.03.2019г. е отпусната на З.Д. лична
пенсия за ОСВ при условията на §4, ал.1 от ПЗР КСО и добавка по чл.84 от КСО,
считано от 05.09.2012г.
Пенсионният орган е приел съгласно чл.114, ал.1 от КСО, че Д. носи вина за неправилно получената пенсия за периода 22.08.2011г. –
16.07.2018г., поради ползване на документ с невярна съдържА.е, въз основа на
което й е отпусната пенсия за ранно пенсиониране на осн. §4, ал.1 от ПЗР КСО и
добавка по чл.84 от КСО. Ето защо с разпореждане №**********/26.03.2019г. е
разпоредено лицето да възстанови недобросъвестно получената сума в размер на
11 075.72 лв. /главница и лихва/.
З.Д. е
оспорила по административен ред разпореждане №**********/12.03.2019г.
и разпореждане
№**********/26.03.2019г., като е представила банково бордеро от
04.04.2019г. за внесени 2 661.12 лв. за закупен осигурителен стаж 24
месеца, като е посочила, че по този начин изпълнява условията на §4, ал.1 от
ПЗР КСО и би следвало да й се отпусни пенсия от 22.08.2011г. В хода на
съдебното производство е представила още едно бордеро за внесени 1 254.27
лв. за закупен стаж от 01г 00м 13дни. С решение №2153-09-12/08.05.2019г. на
директора на ТП на НОИ – Кюстендил жалбата е отхвърлена като неоснователна.
Прието като
доказателство по делото е заключение вх.№5463/06.11.2019г. на в.л. Н.С., което
се възприема за достоверно и обективно от съда. Същото е изготвено на база
доказателствата по делото и проверка на наличните документи в ТП на НОИ –
Кюстендил и отразява процедурата по пенсиониране на З.Д. – посочени са
последователно разпореждА.ята, свързА. с отпускането и прекратяването на пенсията
й, изложени са в табличен вид резултатите от отпуснатата пенсия,
осъвременяването й и новите преценки за размера й. Вземайки предвид изисквА.ята
на закона по §4, ал.1 от ПЗР КСО и чл.68, ал.1 от КСО обосновава извод, че
жалбоподателката към 22.08.2011г. има навършени 57 години, вместо изискуемите
60 години, поради което не следва да се извършва преизчисление на пенсията й
със закупения стаж по чл.9а от КСО.
С оглед така
установената фактическа обстановка съдът намира жалбата за допустима, като подадена
в срок, от процесуално легитимен субект на право на оспорване и пред
компетентен да я разгледа съд. Разгледана по същество е неоснователна, по
следните съображения:
В хода на
административното производство по издаването на оспорения административен акт
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила като
самостоятелни отменителни основА.я, акта е издаден от компетентен орган,
притежава необходимото по закон съдържА.е и е съобразен с целта на закона.
При упражняване правомощията си по чл.168, ал.1 от АПК
относно преценка законосъобразността на оспорения акт, съдът счита че е
приложен правилно материалния закон. Хипотезата, в която жалбоподателката е
поискала отпускане на лична пенсия за ОСВ със заявление
вх.№ПП-01-19199/08.12.2011г. е тази на §4, ал.1 от ПЗР КСО. Съгласно сочената
разпоредба /редакцията на ДВ бр100/2010г. в сила от 01.01.2011г./ до 31.12.2014г.
вкл. лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд
и 15 години при условията на втора категория труд, могат да се пенсионират, ако
са навършили 47 години за жените и 52 години за мъжете при първа категория труд
и 52 години за жените и 57 години за мъжете при втора категория труд и ако имат
сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете.
Анализът на
събрА.я доказателствен материал по делото сочи първо, че на З.Д. е отпусната
пенсия за ОСВ с разпореждане №**********/10.01.2012г. на длъжностното лице по
пенсионно осигуряване към ТП на НОИ гр.Кюстендил на основА.е §4, ал.1 от ПЗР КСО, считано от
22.08.2011г. Безспорно е доказано, че тя е отпусната въз основан на използван
от заявителката документ с невярно съдържА.е - УП-3№255/28.05.2004г. на
„Асансьорна техника“ АД в ликвидация гр.Дупница /лицето няма необходимия
осигурителен стаж по условията на първа и втора категория труд/. Второ се
установява, че с разпореждане №**********/10.09.2018г. пенсията с
добавката е прекратена на основА.е чл.96, ал.1, т.4, чл.99, ал.1, т.2, б.“г“ от КСО, отказано е отпускането на лична пенсия за ОСВ и е възобновена
наследствената пенсия на лицето. Трето, в следствие на представени нови
доказателства, е издадено разпореждане №**********/12.03.2019г., с което при
усл. на §4, ал.1 от ПЗР КСО е отпусната пенсия за ОСВ на З.Д., считано от 05.09.2012г.,
тъй като тогава лицето изпълнява изисквА.ята на §4, ал.1 от ПЗР КСО. В този
смисъл съдът приема, че пенсионният орган не е допуснал грешка и е установил
правилно реалния осигурителен стаж, като се е обосновал с представените по
преписката документи. Разпоредбата на чл.99, ал.1, т.2, б. „г“ от КСО
предвижда, че влязлото в сила разпореждане по чл.98 от КСО може да се измени
или отмени от органа, който го е издал, когато пенсията е неправилно отпусната
или неправилно е отказано отпускането й. В хипотезата на това основА.е правилно
е прието от административния орган, че може да бъде извършена проверка по
пенсионното досие относно фактите и доказателствата, въз основа на които е
отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Доказателствата събрА.те
в хода на производството, както и заключение вх.№5463/06.11.2019г. на в.л. Н.С.,
дават основА.е за категорични от фактическа и правна страна изводи, че пенсия
за ОСВ на З.Д. при условията на §4, ал.1 от ПЗР КСО, може да се отпусне считано
от 05.09.2012г., доколкото към тази дата лицето изпълнява изисквА.ята за
години, трудов стаж и сбор точки 94.
Неоснователно е възражението на жалбоподателката, че
пенсията се следва от 22.08.2011г. Неприложима е разпоредбата на чл.9а от КСО
противно на твърдението на жалбоподателката. Съгласно нормата за осигурителен
стаж при пенсиониране се зачита и времето, за което лицата са навършили
възрастта по чл.68, ал.1, но на които не им достигат до 5 години осигурителен
стаж за придобиване право на пенсия по чл.68, ал.1, и са внесени осигурителни
вноски, изчислени върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се
лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване към
датата на внасянето на вноските. Недостигащият осигурителен стаж се преценява
към датата на заявлението. Към релевантният момент е безспорно, че З.Д. няма
навършени 60 години, съгласно изискването на относимата редакция на чл.68, ал.1
от КСО, поради което не може да се ползва от правото на зачитане на осигурителен
стаж със заплащане на осигурителни вноски по реда на чл.9а от КСО. Ето защо
съдът приема, че решението на директора на ТП на НОИ – Кюстендил в частта, с
която е отхвърлена жалбата срещу разпореждане №**********/12.03.2019г. е
правилно и законосъобразно.
В останалата част решението на директора на ТП на НОИ
– Кюстендил също е постановено при правилното приложение на закона. Съгласно
разпоредбата на чл.114, ал.1 от КСО недобросъвестно получените суми за
осигурителни плащА.я се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с
лихвата по чл.113. От доказателствата по делото се установява изпълнението на
предпоставките на чл.114, ал.1 от КСО, тъй като З.Д. за периода 22.08.2011г. –
31.07.2018г. е получавала пенсия, отпусната въз основа на използван от лицето
документ с невярно съдържА.е. От КП №КП-05-09-00436102/11.07.2018г. е видно, че
осигурителния стаж на лицето за периода 03.05.1975г. – 10.02.1979г., придобит в
„Асансьорна техника“ АД в ликвидация гр.Дупница
следва да се анулира, защото Д. не фигурира в разплащателните ведомости,
както в звено „Бояджии“, така и във всички останали отдели, цехове и звена на
предприятието. Отделно от това УП-3 №255/28.05.2004г. не съществува в папка за
съхранение на издадените УП-3. В този смисъл правилно органът е издал
разпореждане №**********/10.09.2018г., с което пенсията с добавката е
прекратена на основА.е чл.96, ал.1, т.4, чл.99, ал.1, т.2 от КСО. Налице е
недобросъвестно получаване на суми за пенсия за ОСВ от жалбоподателката, поради
което в съответствие със закона длъжностното лице е издало разпореждане №**********/26.03.2019г.,
с което е определено З.Д. да възстанови сумата от 11 075.72 лв. /главница
и лихва/. Тази сума е изчислена и от вещото лице в заключение
вх.№5463/06.11.2019г. Отхвърляйки жалбата срещу това разпореждане директорът на
ТП на НОИ – Кюстендил е постановил правилно решение.
Изхождайки
от гореизложеното съдът приема, че административните оргА. /и длъжностното лице
по пенсионно осигуряване, и директора на ТП на НОИ гр.Кюстендил/ са постановили
правилни административни актове. Жалбата ще бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода от делото не се
присъждат разноски.
Воден от горното и на основА.е чл.172, ал.2
от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на З.С.Д., ЕГН**********
*** срещу решение №2153-09-12/08.05.2019г. на директора на ТП на НОИ –
Кюстендил, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата й срещу разпореждане
№**********/12.03.2019г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП
на НОИ – Кюстендил, с което на основА.е §4, ал.1 от ПЗР КСО е отпусната лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст и срещу разпореждане №**********/26.03.2019г.
на длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ – Кюстендил, с
което на основА.е чл.99, ал.1, т.2 и чл.98, ал.2 във вр.с ч.113 и чл.114 от КСО
е отменено разпореждане №**********/23.11.2018г. и е разпоредено да се
възстанови недобросъвестно получена сума за пенсия и добавка по чл.84 от КСО в
размер на 11 075.72 лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването на стрА.те чрез
връчване на преписи.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: