О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е N
428
гр.
Сливен, 27.05.2019 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, в закрито заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ
мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от Надежда
Янакиева ч.гр. д. N 268 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Постъпила е жлба против
действия на ДСИ във връзка с прекратяване на изпълнително производство.
Жалбата е подадена от взискателя
по изпълнителното дело и в нея се твърди, че разпореждането е
незаконосъобразно, тъй като длъжникът не е държавно учреждение и спрямо него не
се прилага разпоредбата на чл. 519 от ГПК. Твърди, че е бюджетно субсидирано
заведение и има и собствени приходи, поради което попада в хипотезата на чл.
520 от ГПК и изпълнителното производство
срещу него не следва да се прекратява. Представя доказателства, че по сметка на
ИА постъпват средства, които не са бюджетна субсидия. Иска отмяна на
разпореждането
В законовия срок е постъпил
писмен отговор от насрещната страна – длъжник, с който оспорва жалбата като
неоснователна и иска тя да не бъде уважавана. Твърди, че съгласно разпоредбите
на ЗА и Устройствения си правилник, е ЮЛ на бюджетна издръжка и е държавно
учреждение, поради което срещу него не се допуска принудително изпълнение по
реда на ГПК за парични вземания.
ДСИ е изложил писмени
мотиви, с които описва хронологията на действията си.
Въззивният съд, след като
се запозна с изпълнителното дело, намира жалбата за допустима, подадена от
процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез съответния СИ
и срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество тя е
неоснователна.
За да прекрати
изпълнителното производство СИ, се е позовал на разпоредбата на чл. 519 ал. 1
от ГПК, съгласно която не се допуска изпълнение на парични вземания срещу
държавни учреждения, приемайки, че длъжникът по изпълнителния лист – ИА
„Автомобилна администрация“ е държавно учреждение.
Тази констатация е правилна и това
качество на длъжника е безспорно. Чл. 34 от ЗА обявява, че при осъществяване на
своите правомощия органите на изпълнителната власт се подпомагат от
администрация,
съгласно разпоредбата на чл. 38 ал. 1 т. 5 централната администрация на изпълнителната власт
включва изпълнителните
агенции, а според чл. 54 от ЗА, изпълнителната агенция е администрация към
определен министър за административно обслужване на физически и юридически
лица, както и за изпълнение на дейности и услуги, свързани с осигуряването на
дейността на органите на държавната власт и на администрацията. С оглед систематичното място на тази
норма и съдържанието н апредхождащите и следващите я, следва изводът, че ИА са
ЮЛ на бюджетна издръжка.
Освен това, съгласно чл. 55 от ЗА, дейността, структурата, организацията на работа и
съставът на изпълнителната агенция се определят с устройствен правилник, приет
от Министерския съвет.
В случая, съгласно „Устройствен правилник на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“,
който е публичен, в чл. 2 изрично е закрепено, че „Агенцията е юридическо
лице на бюджетна издръжка към Министерството на транспорта, информационните
технологии и съобщенията със седалище София и с регионални дирекции във всички
областни градове“,
а в чл. 4 – че „издръжката на агенцията се формира от
бюджетни средства“, което непререкаемо поставя длъжника в приложното
поле на чл. 519 от ГПК. Цитираниата от
жалбоподателя-взискател разпоредба не е
от действащия устройствен правилник, а и само обстоятелството, че в последния е
посочено в чл. 5, че „Агенцията
администрира приходи от:
1. таксите, определени в Глава трета от
Тарифа № 5 за таксите, които се събират в системата на Министерството на
транспорта, информационните технологии и съобщениятаодобрена с Постановление №
81 на Министерския съвет от 2000 г. (обн., ДВ, бр. 41 от 2000 г.; попр., бр. 54
от 2000 г.; изм. и доп., бр. 97 от 2000 г., бр. 18, 47, 62 и 104 от 2001 г.,
бр. 49, 68 и 71 от 2002 г., бр. 17 от 2003 г., бр. 101 и 105 от 2005 г., бр. 77
и 105 от 2006 г., бр. 38 от 2007 г., бр. 64, 78 и 79 от 2008 г., бр. 100 от
2009 г., бр. 64 от 2010 г., бр. 96 от 2011 г. и бр. 67 от 2012 г.);
2. глоби и имуществени санкции по Закона
за автомобилните превози и Закона за движението по пътищата;
3. дарения, помощи и други привлечени
средства от местни и чуждестранни физически и юридически лица;
4. наеми от имущество;
5. други дейности и услуги, извършвани от
агенцията“
нито се конфронтира с предходната норма, нито променя факта, че тя е държавно
учреждение, тъй като това, че събира приходи по чл. 5 не означава, че се
издържа от тях /в чл. 4 е посочено от какви средства се издържа ИА/, и не е
решаващият белег за качеството на субекта.
С оглед това е недопустимо
събирането на паричното вземане на взискателя срещу ИА „АА“ да стане по реда на
изпълнителното производство по ГПК, а следва да се осъществи съгласно
разпоредбата на чл. 519 ал. 2 от ГПК. Като е установил тези обстоятелства, ДСИ
правилно е счел изпълнителното производство за недопустимо и го е прекратил.
Разпореждането е
законосъобразно,жалбата против него следва да се остави без уважение, като
неоснователна, а атакуваният акт – да се потвърди.
Ръководен от гореизложеното
съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 2976/22.03.2019г. по изп.д. № 45/19 по описа на ДСИ
при СлРС, подадена от И.Д.Д. против разпореждане на съдебния изпълнител от
11.03.2019г. за прекратяване на изпълнителното производство по изп.д. № 45/19г.
на СИС при СЛРС, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ПОТВЪРЖДАВА
разпореждане на съдебния изпълнител от 11.03.2019г. по изп.д. № 45/19г. на СИС
при СЛРС.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред БАС в едноседмичен срок от връчването му
жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: