Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1058 18.03.2013г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XI-ти гр. състав
в открито съдебно заседание на четвърти март две хиляди и тринадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
при
участието на секретаря Елена Атанасова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 12744 по описа на ПРС за 2012г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правна квалификация чл. 128, т. 2, вр. с чл. 245, ал. 1 от Кодекса на
труда и чл. 86 от ЗЗД.
Ищцата Х.Р.Г., с ЕГН **********,***,
чрез пълномощника адв. П.Б.,*** е предявила срещу СД “Галатея – 2000 Бялкова и
сие”, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул.
“Александър Стамболийски” № 26, ет. 2, ап. 24, представлявано от С.Б. иск с
правно основание чл. 128, т. 2 вр. чл. 245, ал. 1 от Кодекса на труда за
осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 435, 70 лева, представляваща неплатено трудово
възнаграждение за м. април 2011г., ведно със законната лихва от завеждане на
иска до окончателното плащане.
Ищецът
твърди, че е работил по трудово правоотношение с ответното дружество на
основание сключен между страните трудов договор на длъжност “фактурист -
счетоводител”, с определено в договора месечно възнаграждение. Със заповед от
09.05.2011г. ТПО било прекратено, като на ищеца не било платено трудовото
възнаграждение за април в размер на 435, 70 лева бруто, 341, 55 лева нетна сума
за получаване. Ето защо моли да бъде осъден ответника да му заплати сумата от
435, 70 лева, неплатено брутно ТВ за април 2011г., ведно със законната лихва
върху главницата от завеждане на иска до окончателното плащане.
В
срок е постъпил писмен отговор от ответното дружество, с който се взема
становище за неоснователност на иска за разликата над нетната сума за
получаване.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като
обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
От представените по делото писмени доказателства – трудов
договор от 22.03.2011г, заповед за прекратяване на ТПО от 09.05.2011г. ,
извлечение от ведомост за заплати и писмо от ДИТ се установява, че в периода
22.03.2011г. – 09.05.2011г. ищцата е работила по ТПО с ответника на длъжност
„фактурист – счетоводител”, с основно месечно възнаграждение 428 лева, като ТПО
е прекратено въз основа на подадена молба от служителя.
За установяване размера на дължимите и неплатени на ищеца
възнаграждения по делото е изслушано заключение на допуснатата ССчЕ на вещото
лице З.М., което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. От
заключението на вещото лице се установява, че през м. април 2011г. ищцата е
полагала труд, било й е начислено БТВ за април 2011г. в размер на 435, 70 лева,
начислени са осигуровки в размер на 56, 20 лева, ДОД в размер на 37, 95 лева и
й се дължи нетна сума за получаване 341, 55 лева. Посочено е, че във ведомостта
няма подпис срещу името на ищцата, удостоверяващ получаването на сумата, както
и не са представени платежни документи за нейното изплащане, което не се
оспорва от ответната страна. Установява се, че в ТД на НАП е подадена
информация от страна на работодателя за начислените осигуровки и данъци, като
няма данни същите да са внесени.
При така установените факти от значение за спора съдът
достигна до следните правни изводи:
За да се уважи искът по чл. 128, т. 2 от КТ за осъждане
на ответника да заплати на ищеца неплатеното трудово възнаграждение, е
необходимо ищецът да установи, че през процесния период е работил при
ответника, изпълнявал е трудовите си задължения, както и размера на дължимото трудово
възнаграждение за този период. В тежест на ответната страна е да установи, че е
заплатила същото, респ. че не се дължи на друго основание.
От представените доказателства безспорно се установи, че през
м. април 2011г. ищцата е работила по ТПО с ответника, полагала е труд, като БТВ
за този месец възлиза на 435, 70 лева, а нетното такова, след приспадане на
дължимите осигуровки и данъци - 341, 55 лева, които не са платени на ищеца. Ето
защо съдът намира искът за основателен и доказан само за нетното възнаграждение
в размер на 341, 55 лева, като ще се уважи в този размер и ще се отхвърли за
разликата над тази сума. На ищцата се дължи само нетното ТВ, след приспадане на
нормативните удръжки, които представляват публични задължения и се дължат на
държавата, чрез съответния орган, а не на самия работник. Ирелевантно е
обстоятелството дали същите са заплатени или не от работодателя, доколкото
същите се начисляват от него и заплащат от него, като при невнасянето им в срок
задълженото лице е работодателя, а не ищеца. Отделно от това няма данни същите
да са били заплатени от самия ищец, който да ги търси от работодателя поради
това, че е изпълнил вместо него задължението за внасянето им. Ето защо на ищеца
ще се присъди нетната сума от 341, 55 лева, ведно със законната лихва от
завеждане на иска до окончателното плащане.
С оглед изхода на спора ищецът има право на разноски
съразмерно с уважената част от иска. Същият доказва направени разноски в размер
на 150 лева платено адв. възнаграждение, като съразмерно с уважената част от
иска му се следват разноски в размер на 117, 60 лева.
С оглед изхода на спора ответникът има право на разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска. Същият не претендира и не доказва да е
направил такива, поради което разноски не следва да му се присъждат.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по
сметка на ПРС дължимата държавна такса върху уважените искове, като същата на
основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК, възлиза на 50 лева.
В негова тежест следва да се възложат и разноските за
съдебно-счетоводна експертиза, направени от бюджета на съда, които са в размер
на 50 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА СД “Галатея –
2000 Бялкова и сие”, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
бул. “Александър Стамболийски” № 26, ет. 2, ап. 24, представлявано от С.Б. да
заплати на Х.Р.Г., с ЕГН **********,***, чрез пълномощника адв. П.Б.,***
следните суми: сумата от 341, 55 лева
(триста четиридесет и един лева и петдесет и пет стотинки), представляваща неплатено нетно трудово възнаграждение
за м. април 2011г., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба – 14.08.2012г. до окончателното плащане
на дължимите суми, както и сумата от 117,
60 лева (сто и седемнадесет лева и шестдесет стотинки) – разноски съразмерно с уважената част от
иска, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над сумата от 341, 55 лева до пълния предявен размер от 435, 70 лева,
както и искането за присъждане на разноски за разликата над сумата от 117, 60
лева до пълния размер от 150 лева, като неоснователни.
ОСЪЖДА СД “Галатея –
2000 Бялкова и сие”, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
бул. “Александър Стамболийски” № 26, ет. 2, ап. 24, представлявано от С.Б. да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС
сумата от 50 лева (петдесет лева)–
дължима държавна такса върху уважения
иск, както и сумата от 50 лева (петдесет
лева) – разноски за съдебно-счетоводна
експертиза от бюджета на съда.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в
двуседмичен срок от датата на постановяването му - 18.03.2013г., на осн. чл. 315, ал. 2 от ГПК.
Препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/ Таня Георгиева
Вярно с оригинала.
ЕА