№ 2863
гр. Варна, 21.07.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20233100501315 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба подадена от “Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“ №52-
54, представлявано от Александър Чавдаров Димитров и Николай Георгиев Спасов,
действащо чрез юрк.С.С., против Решение №3852 от 07.12.2022г. постановено по гр.д.
№1726/2022г. по описа на Районен съд Варна, с което е отхвърлен предявеният
жалбоподателя, против Р. Ж. Х., с ЕГН **********, с настоящ адрес: *** иск с правно
основание чл.415, ал.1, т.3 вр. ал.3 от ГПК, във вр. с чл.430 от ТЗ и чл.79 от ЗЗД, и чл.86 от
ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца, сумата от 593.84лв., представляваща
премия за застраховка “Живот“, дължима на основание Договор за потребителски кредит
№********** от 30.08.2018г., сумата от 182.44лв., представляваща възнаградителна лихва
върху премия за застраховка “Живот“ за периода от 05.02.2020г. до 19.02.2021г. и сумата от
45.42лв., представляваща обезщетение за забава върху премията за застраховка “Живот“ за
периода от 05.02.2020г. до 18.03.2021г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от сезирането на съда до окончателното изплащане на задължението, за които
вземания е отхвърлено подаденото от ищеца заявление за издаване на заповед за изпълнение
на изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изп.лист
по ч.гр.д.№6828/2021г. на РС Варна.
В жалбата се излага, че атакуваното решение е неправилно и незаконосъобразно, като
се оспорват изводите на първоинстанционният съд за недействителност на процесният
договор, поради нарушение на изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК, тъй като размерът на
шрифта, с който е изготвен договорът за застраховка е по-малък от нормативно
1
предвиденият. Поддържа се, че противно на приетото от решаващият съд, застрахователният
договор не съставлява елемент от договора за кредит. Твърди се, че застрахователният
договор не е предпоставка за сключване на кредитния такъв, респективно че неспазването на
изискванията обуславящи недействителност на кредитното правоотношение, са неотносими
към застрахователното такова. Поддържа се, че застрахователно правоотношение, макар и да
съпътства основната кредитна сделка като обезпечение на кредитора, то се регулира от
специалните правила заложени в Кодекс за застраховането, където размера на шрифта, на
който е изготвен договора не е въведен като условие за действителност. Изложени са
подробни аргументи в подкрепа на становището за самостоятелност на двете сделки,
включително за съдържанието и смисъла на нормативната уредба /ЗПК/ на договора за
потребителски кредит, която въвежда специфични изисквания към всички елементи на
договора за кредит, но не и за всички договори сключени връзка с потребителския кредит,
като и за приложимостта на Директива 2008/48/ЕО относно задължителното съдържание и
изисквания към договорите за потребителски кредити. На следващо място се оспорват
изводите на съда, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен по
смисъла на чл.22 от ЗПК, поради факта, че същият не отговаря на изисквания на чл.11, ал.1,
т.11 и т.12 от ЗПК, доколкото не съдържа законосъобразен и ясен за потребителя
погасителен план. Твърди се, че процесният договор отговаря на изискванията на чл.11,
ал.1, т.11 от ЗПК, тъй като в него е имплементиран погасителния план, които съдържа
изискуемата информация по ясен и разбираем начин, а именно във вид на 48 броя кутийки,
указващи броя на вноските, техният размер и периодичността/датите на плащане на
вноските. Сочи се, че по силата на чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК потребителят може да получи
информация за разбивката на погасителната вноска между главница, лихва и
допълнителните разходи, но задължение за кредитора да предостави такава информация
възниква само при поискване от страна на потребителя, а не е част от задължително
съдържание на договора за кредит. На следващо място се поддържа, че процесният договор
не страда от пороци касаещи годишният процент на разходите /ГПР/, като се твърди, че при
изчислението на същият са включени всички нормативно предвидени общи разходи по
кредита за потребителя, които са визирани в чл.19, ал.1 от ЗПК и Приложение №1 към ЗПК.
Твърди се, че в ГПР не следва да се включват сумите дължими във връзка със
застрахователният договор, който е факултативен по отношение на договора за кредит,
съответно че това е разход за допълнителна услуга, а не разход по кредита. Развити са
подробни съображения в подкрепа на становището, че в процесния договор са обективирани
и взетите предвид всички допускания при изчисляване на ГПР, с което са изпълнени
изисквания на чл.11, ал.1, т.19 от ЗПК. Моли се за отмяна на решението и за уважаване на
предявените претенции, както и за присъждане на разноски.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна не е депозирала отговор на въззивната
жалба.
Страните не са обективирали искания по доказателствата.
С оглед горното и тъй като постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на
2
изискванията на чл.260 от ГПК, като подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ
на обжалване акт и съдържаща останалите необходими приложения, и на основание чл.267
от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивната жалба на “Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с ЕИК
*********, против Решение №3852 от 07.12.2022г. постановено по гр.д.№1726/2022г. по
описа на Районен съд Варна, с което е отхвърлен предявеният жалбоподателя, против Р. Ж.
Х., с ЕГН **********, иск с правно основание чл.415, ал.1, т.3 вр. ал.3 от ГПК, във вр. с
чл.430 от ТЗ и чл.79 от ЗЗД, и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца,
сумата от 593.84лв., представляваща премия за застраховка “Живот“, дължима на основание
Договор за потребителски кредит №********** от 30.08.2018г., сумата от 182.44лв.,
представляваща възнаградителна лихва върху премия за застраховка “Живот“ за периода от
05.02.2020г. до 19.02.2021г. и сумата от 45.42лв., представляваща обезщетение за забава
върху премията за застраховка “Живот“ за периода от 05.02.2020г. до 18.03.2021г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от сезирането на съда до окончателното
изплащане на задължението, за които вземания е отхвърлено подаденото от ищеца
заявление за издаване на заповед за изпълнение на изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК и изп.лист по ч.гр.д.№6828/2021г. на РС Варна.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№1315/2023г. на ОС Варна в открито съдебно
заседание на 11.10.2023г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно
връчване на препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3