РЕШЕНИЕ
№ 1044
гр.
Пловдив, 10.06.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XV състав в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: МАРИЯ Н.
при секретаря М.Г., като
разгледа докладваното от Председателя адм.
дело №
2319 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.215, ал.1 от Закона за устройство
на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба на А.Л.Д., с ЕГН **********,***,
чрез адв.М. против Заповед № 793/14.07.2021 г. на Кмета на Община „Родопи“,
с която на основание чл.225а, ал.1, във вр. с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ е
наредено да бъде премахнат незаконен строеж, представляващ "Два броя
бетонови гаражи", находящ се в ПИ 66809.12.47, местност Ущелица, с.Скобелево,
община „Родопи“, област Пловдив, без административен адрес.
В жалбата са изложени твърдения за
незаконосъобразност на оспорената заповед. Сочи се, че нито в заповедта, нито в
КА е установено предназначението на процесните строежи, като не е посочено и
към кой от видовете строежи по чл.137, ал.1, т.5 от ЗУТ са бетоновите гаражи.
Според жалбоподателя гаражите не представляват строеж, не са трайно прикрепени
към земята и не са построени на мястото, като се твърди, че са преместваеми
обекти, доколкото същите са демонтирани с кран и са преместени от друго място
без да бъдат разрушени. Твърди се нарушение на чл.35 и чл.36 от АПК, които
нарушения са съществени. Иска се отмяна на заповедта. Претендира се присъждане
само на държавната такса.
Ответникът по жалбата – Кмет на Община „Родопи“,
чрез процесуалния си представител юриск. И., изразява становище за
неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски по делото –
депозит за СТЕ и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като разгледа направените възражения и приложената
административна преписка, намери за установено следното:
За
допустимостта:
Заповедта е връчена на жалбоподателя на 12.08.2021г., за
което по на лист 16-гръб по делото е приложено известие за доставяне, а жалбата
е подадена директно в Административен съд Пловдив на 25.08.2021г. т.е. в
предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес (от
адресат на акта), поради което жалбата се явява ДОПУСТИМА.
Разгледана
по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Във връзка с докладна входирана в кметство с.Скобелево и с
изпратено писмо в тази връзка до кмета на Община Родопи (лист 28), на
08.01.2021 г. работна група от двама служители на община Родопи в състав: инж.Н.
И. А. – мл.експерт „КС“ при Община Родопи и П.С.С.– гл.специалист „КС“ при
Община Родопи, извършили проверка на строеж: два броя бетонови гаражи, намиращ
се в с.Скобелево, ПИ с ИД 66809.12.47, местност Ущелица, по КК с.Скобелево. За
резултатите от проверката е съставен Констативен акт /КА/ № 1/08.01.2021 г., в който е
отразено, че имотът е собственост на А.Л.Д., с нотариален акт №100, том 48 от 19.06.2021г., както и
че строежът е собственост на А.Л.Д. като пак е посочен нотариален акт №100, том 48 от 19.06.2021г..
В хода на проверката е установено, че строежът е изпълнен
от: възложител и строител А.Л.Д., като няма представен строителен надзор. В КА
изрично е посочено, че при проверката не са представени одобрен проект, в това
число съгласувани и одобрени части на проекта, съгласуване с контролните
органи, разрешение за строеж, протокол за откриване на строителна площадка,
протокол за определяне на строителна линия и заповедна книга. По отношение на изпълнението на строежа е
посочено, че в северозападната част на ПИ 66809.12.47, местност Ущелица, в
близост до асфалтовото платно на път Пловдив-Скобелево, са поставени два
бетонови гаража един до друг, с размери 5,50м на 3,30м и височина 2,18м всеки,
като гаражите представляват от три страни бетонови стени с плоча и гаражна
врата от ламарина и са поставени върху подравнен чакъл. Установено е, че двата
броя бетонови гаражи са поставени без разрешение за поставяне, с което е
нарушена разпоредбата на чл.56, ал.2 от ЗУТ. КА е съобщен по реда на § 4, ал.1
от ДР на ЗУТ, със съобщение от 01.03.2021 г., залепено на строежа (лист 21) и
на таблото за съобщения в Община Родопи. Видно от служебна бележка (лист 20),
че на 10.03.2021г., съобщението залепено на 01.03.2021г. е свалено от таблото
за съобщения. Като по делото няма данни за постъпили възражения в указания
срок.
Със становище (10-16-17#7/13.07.2021г.) главния архитект на
Община Родопи е предложил на кмета на Община Родопи да приложи мерките на
чл.57а във вр. с чл.225а от ЗУТ (лист 19).
Приемайки констатациите от констативен акт, ответникът е
издал оспорената в настоящото производство заповед, с която е разпоредил
премахването на строеж, представляващ "Два броя бетонови гаражи",
находящ се в ПИ 66809.12.47, местност Ущелица, с.Скобелево, община „Родопи“,
област Пловдив, без административен адрес, като незаконен по смисъла на чл.57а
и чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ - без одобрен проект и без разрешение за поставяне.
В заповедта е
посочено, че не са налице данни за започнало и не приключило производство по
реда на § 184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ в
предвидените срокове, както и че строежът неможе да се характеризира като
търпим нито по см. на § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, нито по см. на § 16 от
ПР на ЗИД на ЗУТ.
По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, в
заключението по която е описано къде са ситуирани процесните обекти, както и
какви са техните параметри и материалите от които са изпълнени, като е
посочено, че не се ползват като гаражи - едната гаражна клетка е празна, а в другата
има стари вещи и земеделски сечива. Вещото лице изрично посочва, че сглобяемите
гаражни клетки нямат характер на строеж по смисъла на т.38 от §5 на ДР на ЗУТ,
като са произведени в заводски условия в кофражна форма, с предвидени монтажни
куки на покрива, чрез които да бъдат местени в пространството на транспортно
средство след вдигане с кран. Според експертът те се транспортират цели и са
неразглобяеми. В заключението е посочено, че представляват преместваем обект по
определението на т.80 от §5 на ДР на ЗУТ, като всяка гаражна клетка може да
бъде отделена от повърхността на терена, да бъде3 преместена в пространството,
без да губи своята индивидуализация и може да бъде ползвана на друго място със
същото предназначение. Според вещото лице в архива на община Родопи няма
строителни книжа, издадени за процесните две гаражни клетки. В заключението е
проследен и статута на терена върху който са поставени гаражите, като е
посочено, че попадат частично в ПИ собственост на жалбоподателя, частично върху
имот публична общинска собственост с НТП - за местен път. Изложено е, че ПИ с
ИД 66809.12.47 по КК, собственост на жалбоподателя представлява земеделска земя
с НТП - нива и за него е започната процедура по промяна на предназначението на
земеделската земя за неземеделски нужди. Според вещото лице гаражните клетки са
преместени от град Пловдив преди 2-3 години и оставени от жалбоподателя в негов
имот в с.Скобелево.
Съдът кредитира заключението на вещото лице, като
компетентно безпристрастно изготвено и неоспорено от страните по делото, с
изключение на изводите относно характера на строежа.
С Разпореждане от 20.09.2021г., съдът е разпределил
доказателствената тежест между страните.
При
така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.168 АПК, съдът
преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е
издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са разпоредбите
при издаването и съобразен ли е с целта, която преследва закона. При преценката
си съдът изхожда от правните и фактическите
основания, посочени в акта.
Заповедта е издадена от Кмета на Община Родопи в
съответствие с предоставените му с чл.225а, ал.1 от ЗУТ правомощия. Спазено и
изискването за писмена форма. В заповедта са изложени фактически и правни
основания за издаването й, строежът е индивидуализиран в достатъчна степен,
както по местонахождение, така й по описание.
В хода на административното производство не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, установени в
чл.225а, ал. от ЗУТ, които да обуславят
отмяна на оспорения акт. Видно от приложения по делото констативен акт № 1/08.01.2021 г. в съответствие с
изискването на чл.225а, ал.2 от ЗУТ е извършена проверка от компетентни
длъжностни лица по чл.223, ал.2 от ЗУТ – служители в "КС" при Община
Родопи.
На премахване по реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ подлежат
незаконни строежи или части от тях, като в § 5,
т.38 от ДР на ЗУТ се съдържа легална дефиниция на понятието
"строеж". Не се спори между страните, че строителството е извършено
от жалбоподателя без строителни книжа.
Възраженията на жалбоподателя в случая са изцяло в насока,
че гаражите са преместваем обект. Спорът в настоящото производство се
концентрира върху въпросът дали гаражните клетки са строеж по смисъла на § 5,
т.38 от ДР на ЗУТ или преместваем обект по чл.56, ал.1 от ЗУТ, каквито
твърдения поддържа оспорващият. Съгласно последно цитираната разпоредба
преместваемите обекти, според предназначението си са разделени на четири
основни групи: преместваеми увеселителни обекти; преместваеми обекти за
административни, търговски и други обслужващи дейности; преместваеми обекти за
временно обитаване при бедствия; и преместваеми обекти, свързани с отбраната и
сигурността на страната. Според тази разпоредба начинът на свързване на обекта
с терена е без значение, но за да отговаря на законодателната идея за
преместваем, следва в условията на кумулативност да носи характеристиките по §
5, т.80 от ДР на ЗУТ, т. е. след
отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да
бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и
предназначение и едновременно с това да обслужва обществени потребности. Според
Решение № 4526 от 10.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11606/2017 г.,
разпоредбите на чл.56, ал.1 и чл.57, ал.1 от ЗУТ и § 5, т.80 от ДР на ЗУТ,
посочват кои обекти са преместваеми, като чл.56 и 57 от ЗУТ разграничават
преместваемите обекти с оглед тяхното предназначение, а § 5, т.80 от ДР на ЗУТ
с оглед на техните конструктивни особености.
Процесните гаражи, предмет на заповедта за премахване, нямат
характеристиките на преместваем обект с оглед на предназначението, тъй като не
се използват за увеселителни, търговски или други обслужващи дейности, независимо
от конструкцията, вида и материалите, от които е изграден. В случая се касае за
гаражи, които по смисъла на закона представлява постройка за паркиране на
автомобили и задоволяване на лични нужди и които са обект на допълващо
застрояване по чл.42, ал.2 от ЗУТ (в този смисъл Решение № 5045 от
27.05.2022 г. на ВАС по адм. д. №
2594/2022 г.).
Независимо дали конструкцията може да бъде демонтирана, отделена от
повърхността и преместена, без да изгуби своята индивидуализация, същата
безспорно не носи белезите на преместваем обект предвид установеното й
предназначение за гараж (в този смисъл Решение №
11403 от 10.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3375/2021 г.).
Поради това, независимо от извода на вещото лице за
възможността гаражните клетки да бъдат премествани в пространството, те не са
обекти по смисъла на чл.56, ал.1 от ЗУТ, защото с тях трайно се променя начина
на ползване на земята, което ги определя като "строежи" по смисъла на
§ 5, т.38 от ДР на ЗУТ. Видно от представения с административната преписка
Констативен акт, който не е оспорен, по време на проверката, нито след това от
оспорващия, не са представени никакви строителни книжа - разрешение за строеж и
съпътстващите го документи, което определя строежът като незаконен по смисъла
на чл.148, ал.1 от ЗУТ.
Органът е направил преценка относно допустимостта на строежа
по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ и § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, която е
правилна с оглед посоченото от вещото лице, че гаражните клетки са преместени
от град Пловдив преди 2-3 години и оставени от жалбоподателя в негов имот в
с.Скобелево, като тук отново следва да се подчертае, че заключението не е
оспорено в нито една част от страните. Няма данни по делото, а и жалбоподателят
не твърди да е инициирал производство по § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, нито
са налице данни за започнало и неприключило производство по узаконяване по реда
на § 184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ в предвидените срокове.
За пълнота следва да се отбележи е налице разминаване в
описанието на процесните гаражи и тяхното местоположение в оспорената заповед и
заключението на вещото лице, но същите разминавания са несъществени и не водят
до извод за незаконосъобразност на заповедта. Според вещото лице гаражите са с
размери 3,30м/5,45м, с височина 2,20м, а според КА и заповедта за премахване
размерите са 5,50м на 3,30м и височина 2,18м всеки, или разликата в някои от
размерите е между 2 до 5 см, която е незначителна. Що се отнася до
местоположението на гаражите в заповедта са описани като находящи се в ПИ
66809.12.47, местност Ущелица, с.Скобелево, община „Родопи“, област Пловдив,
без административен адрес, а според вещото лице са разположени частично в ПИ
66809.12.47- собственост на жалбоподателя, частично върху имот публична общинска
собственост с НТП - за местен път. Доколкото обаче гаражите са достатъчно
индивидуализирани и между страните по делото не възниква спор в тази насока, то
непосочването в оспорения акт, че гаражите са разположени частично върху имот
публична общинска собственост с НТП - за местен път, не води до извод за отмяна
на заповедта. Ответният орган е изложил
подробни мотиви относно застрояването в земеделските земи, като е обсъдил и
приложимите нормативни актове, от които е видно, че също се изисква разрешаване
на строителството, каквото в процесния случай няма.
Настоящият съд счита за неправилно определянето на строежа
от ответния орган като такъв шеста категория. Двата броя бетонови гаражи са
строеж от пета категория по смисъла на чл.137, ал.1, т.5 от ЗУТ (така Решение № 5045 от
27.05.2022 г. на ВАС по адм. д. №
2594/2022 г., Решение № 1888 от
28.02.2022 г. на ВАС по адм. д. №
9867/2021 г., Решение № 2736 от
23.03.2022 г. на ВАС по адм. д. №
57/2022 г.), но изложеното също не води до
извод за незаконосъобразност на заповедта, доколкото за изграждане на строежи
пета категория е необходимо издаване на разрешение за строеж и инвестиционен
проект, а такива в случая не са издадени (Решение № 1483 от
16.02.2022 г. на ВАС по адм. д. №
8065/2021 г.). От друга страна определянето на
строежа като такъв от пета категория, а не посочената от ответния орган шеста
категория не води до промяна и на компетентността на ответника да издаде
заповед за премахване на процесните строежи. Основание за отмяна на заповедта
би било определянето на строежа като такъв от първа, втора или трета категория,
за което компетентен да издаде заповед за премахване е друг орган - Началникът
на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него
длъжностно лице.
С оглед изложеното, съдът намира оспорвания акт за издаден
от компетентен административен орган, в установената форма, при липса на
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и правилно
приложение на материалния закон, в съответствие с целта на закона, поради което
жалбата срещу него се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото и своевременно направеното искане,
на основание чл.143, ал.3 АПК на ответника се дължат направените по делото
разноски. На основание чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, вр. чл.24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на ответника следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер - 100 лева. В полза
на ответника следва да се присъди и внесеният депозит за изготвяне на СТЕ в
размер на 360 лева. Или общата сума, която оспорващият следва да бъде осъден да
заплати на Община Родопи - юридическото лице, в чиято структура е ответникът, е
в размер на 460 лева.
Водим от горното, Съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Л.Д., с ЕГН **********,***, против
Заповед № 793/14.07.2021 г. на Кмета на Община „Родопи“,
с която на основание чл.225а, ал.1, във вр. с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ е
наредено да бъде премахнат незаконен строеж, представляващ "Два броя
бетонови гаражи", находящ се в ПИ 66809.12.47, местност Ущелица,
с.Скобелево, община „Родопи“, област Пловдив, без административен адрес.
ОСЪЖДА А.Л.Д., с ЕГН **********,***,
да заплати на Община Родопи разноски по делото в размер на 460 /четиристотин и
шестдесет/ лева.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: