Р Е Ш Е
Н И Е №
973
гр.
Пловдив,19.07.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение,
VІІ с-в, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
разгледа докладваното
от съдията Илиев гр.д. №1462
по описа за 2019г., като, за да
се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по чл.435 и сл. от ГПК.
Делото
е образувано по жалба на Д. Б. Д. ***,
ЕГН **********, чрез
пълномощника му по делото
адв. Р. Г., в
качеството му на длъжник
по изпълнително дело №20148210400534 по описа
на ЧСИ Петко
Илиев, рег. №821,
против разпореждане на
съдебния изпълнител по
посоченото изпълнително дело, обективирано в съобщение
изх. №22572/25.04.2018г., с което
е било оставено
без уважение искането му
за прекратяване на
изпълнителното дело на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. В
жалбата се излагат доводи за неправилност на
обжалваното разпореждане на съдебния
изпълнител, като се иска отмяната му.
Взискателят по изпълнителното дело- „Фронтекс
интернешънъл“ ЕАД, със седалище
и адрес на
управление гр. София, ул. „Хенрик Ибсен“
№15, ет.6-7, ЕИК *********, представлявано от А.В.
Г., не е
взел становище на
жалбата.
В
писмените си мотиви
по обжалваните действия
съдебният изпълнител изразява
становище, че жалбата
е неоснователна.
Пловдивският окръжен съд, за
да се произнесе намери
за установено следното:
Жалбата
е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.6 от
ГПК длъжникът може
да обжалва отказа на съдебния
изпълнител да прекрати
принудителното изпълнение. В
случая жалбата изхожда
от длъжник по
изпълнително дело, с нея се
обжалва разпореждане на
съдебния изпълнител, с което
е оставено без
уважение искането му за прекратяване на изпълнителното
производство и същата
е подадена в
срока по чл.436, ал.1
от ГПК.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
С писмено искане
до съдебния изпълнител вх.№25813/24.04.2019г. жалбоподателят Д. Д.,
в
качеството му на длъжник
по изпълнителното дело, чрез пълномощника
си адв. Р. Г., е
поискал прекратяване на същото на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК поради настъпила перемпция,
тъй като взискателят не
е искал извършване
на изпълнителни действия
спрямо него. С
обжалваното в настоящото производство
разпореждане, обективирано в съобщение
изх. №22572/25.04.2018г., съдебният изпълнител е
оставил искането без уважение.
Съгласно разпоредбата
на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното производство
се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за
издръжка. Съгласно трайната съдебна
практика и задължителните указания,
дадени в т.10 от Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, при
наличие на бездействие от страна на кредитора през период от две години
изпълнителното производство се прекратява по право, а постановлението
на съдебния изпълнител за прекратяване има само констативно
действие. От приложеното заверено копие от
процесното изпълнително
дело се
установява, че същото е
образувано на 08.04.2014г. по
молба на „Обединена българска
банка“ АД, като
длъжници по него са К. Х. И. и жалбоподателят Д. Б. Д..
С молбата за образуването му взискателят е
поискал налагане на възбрана
върху недвижим имот и извършване
на опис на движими вещи
на длъжника Д. Д.,
като с разпореждане
на съдебния изпълнител от 30.04.2014г.
е била наложена възбрана
върху недвижим имот на длъжника.
С писмена молба
от 12.02.2016г. „Фронтекс
интернешънъл“ ЕАД е
уведомил съдебния изпълнител,
че по силата на договор
за цесия от
04.12.2015г., сключен с
„Обединена българска банка“
АД, е придобил
вземането й по
изпълнителното дело, поискал
е конституирането му като
взискател, както и
извършване на справка
за трудови договори,
движими и недвижими вещи на
всички задължени лица
и при наличие на
такива предприемане на
действия по обезпечаване на вземанията.
Върху молбата е налице нечетлива резолюция без
дата и подпис,
като със съобщение изх.№36880/08.10.2016г. съдебният
изпълнител е уведомил „Фронтекс
интернешънъл“ ЕАД, че на
основание чл.429, ал.1 от
ГПК е конституиран
като взискател по
изпълнителното дело. С
писмена молба от
27.05.2017г. „Фронтекс интернешънъл“
ЕАД е поискал налагане
на запори на банковите
сметки на длъжниците
по изпълнителното дело,
като такива са били наложени с
разпореждане на съдебния изпълнител
от 01.04.2019г.
Предвид горното до датата на
подаване на искането
на длъжника Д. Д.-
24.04.2019г., по посоченото изпълнително дело
липсва период от повече
от две години, в които взискателят да не
е поискал извършване на
изпълнителни действия спрямо него, поради което не са
налице основанията на
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК за
прекратяване на посоченото
изпълнително дело и съдебният
изпълнител правилно е оставил
искането му без
уважение.
Неоснователни са изложените
в частната жалба доводи,
че молбата на
„Фронтекс интернешънъл“ ЕАД
от 12.02.2016г. не
следва да се
разглежда като такава,
препятстваща перемирането на
изпълнителното дело, тъй като
посоченото дружество било конституирано като
взискател на 08.10.2016г.,
а и с молбата
не били направени искания
за извършване на изпълнителни действия. Действително
по делото не се установява,
че към датата на подаване
на молбата дружеството
е било конституирано като
взискател, но доколкото от
приложените по делото писмени
доказателства е видно, че
договорът за цесия с
първоначалния взискател
„Обединена българска банка“ АД, по
силата на който същото е
придобило вземането е бил сключен
на 04.12.2015г., то
безспорно към 12.02.2016г.
са били налице
предпоставките за конституирането му
и съдебният изпълнител е
бил длъжен да
то конституира. Ето
защо даже и формалният
акт на съдебния изпълнител
да е постановен
по- късно, то същият
поражда действие от
датата на подаване на молбата. Не могат да
бъдат споделени и доводите
в жалбата, че с молбата
не били направени искания за
извършване на изпълнителни действия. Употребеният в същата
израз „предприемане на
действия по обезпечаване на вземанията“
действително е непрецизен,
но по съществото си
представлява искане за насочване
на изпълнението върху имуществото на длъжниците,
което бъде установено,
т.е. поискано е извършване на
изпълнителни действия върху
същото, което препятства
прекратяването на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от
ГПК.
Предвид горното жалбата е
неоснователна и следва
да се остави без
уважение.
По изложените
съображение Пловдивският окръжен
съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата
на Д. Б. Д. ***,
ЕГН **********, чрез
пълномощника му по делото
адв. Р. Г., в
качеството му на длъжник
по изпълнително дело
№20148210400534 по описа на
ЧСИ Петко Илиев,
рег. №821, против
разпореждане на съдебния
изпълнител по посоченото
изпълнително дело, обективирано
в съобщение изх.
№22572/25.04.2018г., с което е било
оставено без уважение искането му
за прекратяване на
изпълнителното дело на
основание чл.433, ал.1, т.8 от
ГПК.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.