МОТИВИ : Производството по делото е по реда на Глава ХХIV-та от НПК.

            С обвинителен акт (Вх. № 3366/30.04.2019) Районна прокуратура Габрово е внесла за разглеждане в Районен съд Габрово материалите по бързо полицейско производство № 1752-ЗМ-206/2019 г. на РУ Габрово, като е предявила против подсъдимия П.Б.П. обвинение за това, че на 19.04.2019 година, в гр.Габрово, управлявал МПС – лек автомобил марка “Опел”, модел „Корса” с Рег. № ЕВ 30-64 АР, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда – 1,43 на хиляда, установено по надлежния ред, чрез техническо средство „Алкотест Дрегер” - престъпление по чл. 343б ал.1 от НК.

Освен че е получил препис от обвинителния акт, подс. П.П. е потвърдил, че разбира същността на съответното обвинение, предявено против него. Той се признава за виновен по отношение на това обвинение и дава обяснения, чрез които излага описание на фактическата обстановка по извършването на свързаното със същото престъпление, за което се явява предаден на съд.

От осъществената цялостна преценка на данните в събраните по делото доказателства – писмени и гласни, ценени по отделно и в тяхната съвкупност, както и от съпоставката на същите с обясненията на подсъдимия П.П., съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Към датата, инкриминирана с внесения обвинителен акт, подс. П.П. не е бил освобождаван от наказателна отговорност за престъпления от общ и частен характер, в т.ч. и по реда, предвиден в Глава VІІІ-ма, Раздел ІV-ти от Общата част на НК. Последиците, които са произтичали от постановените по отношение на него присъди са били заличени от настъпила ребилитация, и поради посочените по-горе обстоятелства към месец април 2019 година той е притежавал чисто съдебно минало по смисъла на закона.

Към инкриминираната дата подс. П.П. се е явявал правоспособен водач на МПС от 5 категории, воден на отчет в Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Габрово. Той притежава свидетелство за правоуправление на МПС от категориите „С”, „В”, „М”, АМ” и „Ткт”, което е със срок на валидност до 21.04.2021 година. С Наказателно постановление № 123, издадено на 18.10.2007 година от Сектор „ПП” при ОД на МВР Габрово и влязло в законна сила на 15.11.2017 г., на същият е наложено наказание за нарушение по чл. 185 от ЗДвП. Освен наказанието, наложено с това наказателно постановление, чрез фиш Серия С, № 615456, издаден на 23.05.2014 г. от Отдел „ПП” при СДВР, на П. е било наложено наказание за нарушение по чл. 113, ал. 1 от ЗДвП; а чрез фиш Серия К, № 2066109, издаден на 15.05.2018 г. от Сектор „ПП” при ОД на МВР Габрово – за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Подсъдимия П.П. е постоянен жител ***.

Около обяд на 19.04.2019 година П. *** със собствения си лек автомобил марка „Опел”, модел „Корса” с Рег. № ЕВ 30-64 АР, който бил управляван в него. При своя престой в града той се срещнал с негови познати, с които употребил алкохол – около 300 мл. ракия. Около 17,20 часа решил да се прибере обратно в родното си място заедно с автомобила. Докато управлявал посоченото по-горе МПС по улица „Станционна” в град Габрово, той бил спрян за проверка от екип на РУ Габрово, в състава на който влизал св. Д.Х.. В рамките на проверката, която била извършена по повод установяване на самоличността на водача и носените от него документи във връзка с управлението на автомобила, свид. Х. усетил, че П. лъха на алкохол. Поради това той и останалите служители от полицейския екип сигнализирали дежурния в ОДЧ при ОД на МВР Габрово, като поискали съдействие и изпращане на екип със служител на Сектор „Пътна полиция”, който да установи това обстоятелство по необходимия ред. След пристигането на такъв екип, влизащия в неговия състав св. В.С. извършил проверка на поидс. П.П. за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410” с Инв. № ARSM 0197, която приключила с положителен резултат предвид отчетената от уреда концентрация на алкохол в издишания от него въздух, възлизаща на 1,43 на хиляда. Подс. П.П. не оспорил показанията на техническото средство и се съгласил с тях, без да поиска да се извърши допълнителна проверка чрез кръвна проба, в съответствие с указанията в подписания и получен от него медицински талон. Поради изложеното на същият е бил съставен и акт за установяване на административно нарушение – Серия Д, № 921817, който е бил подписан и получен от водача без да направи възражения по отношение на неговото съдържание. Заедно със съставянето на този акт е било иззето и притежаваното от П. свидетелство за правоуправление на МПС.

С оглед на отчетеният чрез техническото средство положителен резултат при извършената проверка за употреба на алкохол, в РУ Габрово при условията на чл. 356 от НПК е било образувано бързо полицейско производство – под № 1752 ЗМ-206/2019 г. В хода на воденото по него разследване П. е привлечен в качеството на обвиняем, във връзка с предявено обвинение за престъпление с квалификация по чл.343б ал.1 от НК. След края на разследването събраните по досъдебното производство доказателствени материали са внесени за разглеждане в Районен съд - Габрово, като въз основа на тях и съответния обвинителен акт е образувано и производството по настоящото НОХД № 457 по описа за 2019 година.

Изложената фактическа обстановка не се оспорва от подс. П.П., като се приема от съда за установена по безспорен начин от обясненията, дадени от същият при съдебното следствие, от тяхната съпоставка с дадените показанията на свидетели Д.Х. и В.С. пред разследващия орган по досъдебното производство – прочетени в съдебно заседание въз основа на предвиденото в чл. 281, ал. 5 във вр. с ал. 1, т. 5 от НПК, със съгласието на страните; от писмените доказателствени материали по досъдебното производство (уведомително писмо – л.1; докладна записка, акт за установяване на административно нарушение, протокол за извършена проверка, талон за изследване № 0008876, справка за наложени наказания на подс. П.П. по ЗДвП – л.2-6; постановление за привличане на обвиняем и взимане на мярка за неотклонение – л.7; декларация за семейно, материално положение и имотно състояние – л.11; справка за съдимост – л.14, както и от приложените на л.11-16 от НОХД № 457/2019 г. такива под формата на заверени копия от бюлетини за съдимост с информация за актуалното съдебно минало на П. към датата за постановяване на присъдата по делото), всички съдържащи данни от съществено значение за изясняване на обстоятелствата по делото и предмета на доказване по него.

При така приетата за установена фактическа обстановка съдът намери, че подсъдимия П.Б.П. е осъществил състава на престъплението по предявеното против него обвинение от обективна страна, доколкото този извод кореспондира не само на данните в неговите обяснения, но и на тези в останалите писмени и гласни доказателствени материали, събрани в разследването по досъдебното производство. Предприетото на 19.04.2019 година управление на автомобила от него не е предмет на спор, и се установява категорично от приложените доказателства. Поради това следва да се приеме, че подсъдимият е осъществил и състава на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК от обективна страна, тъй като концентрацията на алкохола, под чието въздействие е управлявал на тази дата, е надхвърляла 1,2 на хиляда, а последната е била установена с показанията на техническо средство, съгласно нормативно предвидения в чл. 3, ал. 1 от Наредба № 1/19.07.2017 г. (Обн. ДВ бр.61 от 28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г.) от закона ред. Безспорно е, че данните по отношение на нея не са получени с химическо изследване, а чрез измерване на алкохолните пари, които техническото средство е отчело в издишания от водача въздух. Това обстоятелство няма значение за съставомерността на престъплението, тъй като такова изследване (съгласно указаното в чл. 3, ал. 2, т. 2 от  Наредба № 1) се извършва ако водача не приема показанията на техническото средство, а П. (според отразеното в приложения на л. 5 от ДП медицински талон) е положил подпис, че ги приема и е съгласен с тях. Същият е съзнавал не само, че е употребил алкохол, но и факта, че (при неговия вид и явно немалко количество) тази употреба ще доведе до превишаване на минималните стойности, установени във връзка с квалифициране на предприетото след това управление на автомобила като престъпление по смисъла на закона. Поради изложеното той явно е действал с пряк умисъл, тъй като ясно е осъзнавал последиците от своите действия и чрез последните е целял тяхното настъпване.

Въпреки чистото съдебно минало на дееца и установеното за престъплението наказание –  от “Една до три години лишаване от свобода” и „Глоба” в размер от 200 до 1000 лева, както и липсата на настъпили съставомерни имуществени вреди, с оглед на съдържащата се в чл. 78а, ал. 7 от НК забрана заради установеното пияно състояние и указанията, дадени в тази насока със задължителното за прилагане Тълкувателно решение № 2/29.11.2007 г. по т. н. д. № 2/2007г. на ОСНК на ВКС, съдът прие, че липсват предпоставки за освобождаването на подсъдимия П.П. от наказателна отговорност въз основа на предвиденото с чл. 78а, ал. 1 от НК.

При описаната фактическа обстановка съдът прие за безспорно от правна страна, че след като на 19.04.2019 година, в гр.Габрово, управлявал МПС – лек автомобил марка “Опел”, модел „Корса” с Рег. № ЕВ 30-64 АР, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда – 1,43 на хиляда, установено по надлежния ред, чрез техническо средство „Алкотест Дрегер”, подс. П.П. при форма на вина пряк умисъл, както от обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл.343б ал.1 от НК, в извършването на което го призна за виновен.

При определяне вида и размерите на наказанията, които следва да се наложат за извършеното престъпление, като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало на подс. П. към инкриминираната дата, водещо до извод за невисоката степен на обществена опасност, с която той се определя като деец; дадените от него подробни обяснения по време на съдебното следствие, с които е съдействал активно за разкриване на обективната истина; направените в тях самопризнания, сочещи за проявено критично отношение към престъплението, липсата на пречки, които да са били оказани от него при извършване на проверката относно употребата на алкохол от страна на полицейските служители; ниския размер на получаваните от същия средства за издръжка под форрмата на месечна пенсия; както и голямата продължителност на периода, изминал от датата на неговата реабилитация до посочената в обвинителния акт, през който същият не е извършвал престъпления и други противообществени прояви. При преценката на установените по делото обстоятелства съдът не констатира наличието на отегчаващи вината такива.

Преценявайки изложените по-горе данни по отделно и в тяхната съвкупност, съдът прие, че са установени многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при които и най-лекото, предвидено от закона наказание, би се явило несъразмерно тежко. С оглед на това, след като отчете техния конкретен характер и естество, чрез приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК намери за необходимо да наложи на подс. П.П. наказание под минимума на предвиденото в нормата на чл. 343б, ал. 1 от НК за съответния вид, а именно – “Лишаване от свобода” за срок от “Пет месеца”, като прие, че по този начин ще бъдат създадени условия за оптималното постигане на целите на личната и генерална превенция на наказателната репресия, посочени в чл. 36 от НК.

Разпоредбата на чл. 343б, ал. 1 от НК съдържа и друго (по-леко по вид) наказание – “Глоба”, което е предвидено за налагане заедно с наказанието “Лишаване от свобода”. Въз основа на установената с чл. 55, ал. 3 от НК възможност това наказание не е наложено чрез постановената присъда, тъй като съдът е приел, че предвиденото по-тежко по вид наказание е достатъчно да постигне указаните в чл. 36 от НК цели.

Отчитайки съществуването на формално установените от закона предпоставки за това заедно с обстоятелството, че за своето лично поправяне и превъзпитание (в т.ч. и от аспект на напредналата си възраст) подсъдимия П.П. не следва да търпи наказание, свързано с ефективното му лишаване от свобода, на осн. чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложи изпълнението на определеното по отношение на същият наказание за минимално предвидения от закона срок – в размер на “Три години”, с начало от датата за влизане на присъдата в сила.

 Подс. П.П. се явява правоспособен водач на МПС по смисъла на закона. Отчитайки данните за извършените нарушения на установените в ЗДвП правила за движение, за които той е бил санкциониран до момента по административен ред, заедно с тези за датите, на които те са били осъществени и данните за концентрацията на употребеният от него алкохол, на основание чл.343г във вр. с чл.37 ал.1 т.7 от НК съдът лиши същият от право да управлява МПС за срок от “Пет месеца”, считано от влизане на присъдата в законна сила, като прие, че в този вид то също ще допринесе за постигане целите на личната и генерална превенция на наказателната репресия по смисъла на чл. 36 от НК. При индивидуализацията на този срок се съобрази не само с посочените обстоятелства, но и с тълкуването, поддържано в константната (като Постановление № 1 от 17.01.1983 г. на Пленума на ВС на РБ; Тълкувателно решение № 61/1980 г. на ОСНК; Решение № 94 от 26.02.2009 г. по н.д. № 580/2008 г. на ВКС, НК, II-ро н.о.; Решение № 534 от 03.12.2008 г. по н.д. № 547/2008 г. на ВКС, НК, II-ро н.о.; Решение № 4 от 30.01.2008 г. по н.д. № 696/2007 г. ВКС, НК, II-ро н.о.; Решение № 274 от 21.06.2012 г. по н.д. № 74382012 г. на I-во н.о, НК; и други) съдебна практика, според което срока на това наказание не може да бъде по-малък от срока на наложеното наказание „Лишаване от свобода”.

При изпълнение на наложеното наказание по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК съдът приспадна времето, през което подс. П. е бил лишен от възможността да упражнява посоченото право по административен ред, считано от 19.04.2019 г. – датата за изземване на свидетелството му за правоуправление, на основание чл. 59, ал. 4 от НК.

По делото не са налице данни за направени разноски, поради което съдът не се е произнасял във връзка с присъждането на такива.

В този смисъл е и постановеният съдебен акт.

 

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ : .........................…