№ 18451
гр. София, 09.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА П. ПОПОВА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. В.А
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА П. ПОПОВА Гражданско дело №
20231110131100 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл.от ГПК.
Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.439
ГПК, вр.чл.124, ал.1 ГПК - за признаване за установено по отношение на
ответника, че ищците не дължат част от сумата, за която е издаден изпълнителен
лист по ч.гр.д. № 25624/2018г. на СРС, 62 състав, и по ч.гр.д.№ 25622/2018г. на
СРС,151 състав, за събирането на което е образувано изпълнително дело.
Ищецът твърди, че изпълнителните листове, са били издадени по реда на
чл.410 от ГПК, като въз основа на тях е образувано изпълнително дело при ЧСИ
през2018. Същото е прекратено, като през 2023г. е образувано ново изпълнително
дело. Твърди, че дължимите суми по изпълнителните листове са погасени поради
изтекла погасителна давност. Претендира разноски.
Ответникът оспорва предявените искове по съображения, изложени в
отговора на ИМ. Претендира разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
На 17.08.2018 г. по ч.гр.д.№ 25624/2018 г. на СРС, 62 състав срещу ищците
в полза на ответника е издаден изпълнителен лист, за част от сума по запис на
1
заповед от 16.03.2006г.
На 31.08.2018г., въз основа на издадения изпълнителен лист, е образувано
изп.д № ... по описа на ЧСИ рег.№ ... при КЧСИ, когато е поискано и са
извършени изпълнителни действия.
На 17.09.2018г. е наложен запор върху сметки на ищеца /ФЛ/ в ... и по
сметка на солидарния длъжник /ЮЛ/, както и върху сметки на ищеца /ФЛ/ в ...
На 07.02.2019г. е наложена възбрана върху недвижими имоти – дворно
място и двуетажна масивна сграда с гаражи.
На 21.07.2014г., на 10.06.2016г., на 11.07.2017г., на 03.10.2018г. са
насрочени нови опис на движими вещи.
На 19.03.2019г. ответникът е депозирал молба, с която прилага
изпълнителен лист, издаден на 08.09.2019г., по ч.гр.д.№ 25622/2018г. на СРС, 151
състав, срещу ищците за остатъкът от сумата по записа на заповед от 16.03.2006г.
и са поискани изпълнителни действия, което вземане е присъединено за събиране
в образуваното изпълнително производство.
На 21.03.2019г. е насрочен опис и оценка на възбранения недвижим имот.
На 07.11.2022г. ответникът е депозирал молба, с която е поискал
извършването на изпълнителни действия.
На 08.11.2022г. са насрочени опис и оценка на възбранените недвижими
имоти.
На 03.02.2023г. ответникът – взискател в изпълнителното производство е
поискал прекратяването му и връщане на оригиналните изпълнителни листове.
На 07.02.2023г., въз основа на изпълнителните листове, е образувано изп.д
№ ... по описа на ЧСИ рег.№ ... при КЧСИ, когато е поискано и са извършени
изпълнителни действия.
На 21.02.2023г. е насрочен опис и оценка на недвижими имоти, на
21.02.2023г. са наложени запори върху сметки, на 21.02.2023г. е наложена
възбрана върху недвижими имоти, на 12.04.2023г. е извършен опис на имот, на
20.04.2023г. е насрочена публична продан на имота, проведена до 05.06.2023г., по
която са постъпили суми и е извършено разпределението им и е възложен
недвижимия имот.
На 03.08.2023г. е извършен опис на друг недвижим имот и е насрочена
публична продан, спряна по искане на длъжника, действащ като ФЛ и ЕТ, ищец
по делото.
2
Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
В настоящия случай вземането, основано на запис на заповед, се погасява с
3-годишна давност, като всяко поискано и предприето от взискателя действие за
принудително изпълнение прекъсва давността на основание чл. 116, б."в" ЗЗД /в
т.вр.т.10 от ТР №2 от 26.06.2015г. на ВКС по ТД № 2/2013г. на ОСГТК/, като след
прекъсването започва да тече нова давност, която отново е 3-годишна.
Установено е по делото, че по изп.д № ..., освен с молбата за образуване,
изпълнителни действия са извършени още на 17.09.2018г. - наложен запор върху
сметки на ищеца /ФЛ и ЕТ/, на 07.02.2019г. - наложена възбрана върху недвижими
имоти, след което са извършвани и искани изпълнителни действия до връщането
на оригиналните изпълнителни листове на 03.02.2023г., когато ответникът в
настоящото производство е поискал прекратяването на изпълнителното дело.
Предвид това, в периода от 17.09.2018г. до 03.02.2023г. е бил наложен запор
върху банкови сметки на ищеца, а в периода от 07.02.2019г. до 03.02.2023г. –
възбрана върху недвижими имоти. Наложеният запор, съответно вписаната
възбрана, имат действие от налагането им/вписването до настъпване на някое от
посочените в Решение № 4/16.06.2017 г. по т.д. 3129/2015 г. на ВКС-ІІ т.о.
обстоятелства: погасяване на дълга, реализиране на изпълнителния способ,
изрично вдигане на запора/възбраната или прекратяване на изпълнителното
производство, като запорът/възбраната са изпълнителни действия с траен характер
и непрекъснато действие.
Поради това съдът приема, че наложените запори и възбрани са действали
до 03.02.2023г. /когато е поискано от взискателя прекратяване на изпълнителното
производство/. Броен от тогава – 03.02.2023г., давностният срок изтича на
07.02.2026г., поради което към датата на образуване на новото изпълнително
производство на 07.02.2023г., както и към датата на подаване на исковата молба –
07.06.2023г., не е изтекла дъвността за вземанията, нито е погасена възможността
претендираните суми да се събират принудително.
С оглед изложеното, предявените обективно, кумулативно съединени
искове с правна квалификация чл.439, вр.чл.124 от ГПК за установяване със сила
на пресъдено нещо, че ищецът не дължи на ответника сумите, за които е издаден
изпълнителен лист от 13.09.2010 г., са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, в тежест на
ищците следва да се възложат сторените от ответника разноски в размер на 1 000
3
лева – адвокатско възнаграждение в минималния размер по чл.7, ал.2, т.2 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения с включен
ДДС, предвид основателното възражение за неговата прекомерност.
Разноски на ищеца не се дължат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. В. А., ЕГН ..., действащ лично и като ....,
ЕИК ..., адрес ... срещу ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление ..., искове с
правна квалификация чл.439, вр. чл. 124, ал.1 ГПК – ищците не дължатсумата от
5 000 лева, предявен като част от 33 838.62 лева, , за която е издаден изпълнителен
лист по ч.гр.д. № 25624/2018г. на СРС, 62 състав, и по ч.гр.д.№ 25622/2018г. на
СРС,151 състав, и за събирането на което е образувано изпълнително дело № ...
по описа на ЧСИ рег.№ ... при КЧСИ.
ОСЪЖДА А. В. А., ЕГН ..., действащ лично и като ...., ЕИК ..., адрес ..., да
заплати на ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление ..., сумата от 100.00
лева - разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ МОЛБАТА НА А. В. А., ЕГН ..., действащ лично и като ....,
ЕИК ..., адрес ..., за присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4