Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 13.01.2021г.
В И М
Е Т О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
На
двадесет и четвърти ноември година 2020
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова - Коюмджиева
секретар:
Йоана Петрова
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 14475 по описа за 2018 год., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производство
по реда на гл.XXXII от ГПК с предмет осъдителни
искове с пр. основание чл. 79, ал. 1, предл. І от ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ, чл.86 ЗЗД
.
По изложените в искова молба и уточнителна
молба от 22.11.2018г. „Ю.Б." АД ЕИК
*******, чрез адв.Д.М. - пълномощник
е предявило срещу Р.И.Е. ЕГН **********, И.П.П. ЕГН**********
и М.Н.Е. ЕГН **********, при субективно и обективно съединяване частични
искове за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца суми дължими
по Договор за потребителски кредит № HL33832/21.02.2008г. и сключените към него
допълнителни споразумения, както следва:
- 75 667,18 швейцарски франка - част от дължимата главница, в общ
размер на 85 461,76 швейцарски франка, за периода от 11.11.2013г. до
30.10.2018г.;
- 749,52 швейцарски франка - част от
общо дължимите банкови такси, в размер на 1583,38 швейцарски франка, за периода
от 29.02.2016г. до 30.10.2018г.;
- 121,99 швейцарски франка - част от
общо дължима застраховака, в общ размер на 369,22 швейцарски франка, за периода
от 17.02.2016г. до 30.10.2018г.;
- 1 237,70 лева - нотариални такси за
периода от 16.01.2018г. до 29.10.2018г., ведно с дължимата законна лихва от
датата на подаване на исковата молба - 31.10.2018г. до окончателното изплащане
на сумите, представляващи част от задълженията по договора за кредит.
Претендират се присъждане на разноски сторени в настоящото производство.
В исковата молба се твърди, че на
21.02.2008г. между „Ю.И Е.Д.Б." АД (сегашно „Ю.Б." АД) и Р.И.Е., И.П.П.
като кредитополучатели, е сключен Договор за потребителски кредит № HL 33832/ 21.02.2008г., по силата на който банката
предоставила на кредитополучателите потребителски кредит за текущи нужди в
швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове в размер
на 82 000 лева, а кредитополучателите се задължили да върнат ползвания кредит,
заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора. Сочи се, че
съгласно чл. 3 от договора за усвоения кредит, кредитополучателите дължат на
банката годишна лихва в размер на сбора на Базовия лихвен процент (БЛП) на „Ю.И
Е.Д.Б." АД за жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния
период на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка от 5.65 пункта. Твърди се, че крайният срок за погасяване на
кредита, включително дължимите лихви, е 300 месеца, считано от датата на
усвояване на кредита - 27.02.2008г. Сочи се, че страните подписали допълнителни
споразумения от 31.03.2009г., 30.04.2010г., 29.08.2011г. и 31.10.2012г., към
договора за кредит.
Ищецът поддържа, че с договор за
встъпване в дълг от 10.10.2012 г. на основание чл. 101 от ЗЗД М.Н.Е., ЕГН **********
встъпила като съдлъжник по всички задължения произтичащи от сключения договор
за потребителски кредит № HL 33832/21.02.2008 г. Съгласно чл. 3, ал. 2 страните
се споразумели за изпълнението на всички задължения по договора за кредит
страните да отговарят солидарно.
Посочва още, че с Договор за прехвърляне на вземания по
договори за кредит от 09.04.2008г. „Ю.И Е.Д.Б." АД, ЕИК ******* (сегашно „Ю.Б."
АД), в качеството си на кредитор, прехвърлило на „Б.Р.С." АД вземанията си
и по Договор за потребителски кредит № HL 33832/21.02.2008г., ведно с
прилежащите му споразумения, с кредитополучатели/солидарни длъжници Р.И.Е., И.П.П.
и М.Н.Е.. Сочи се, че с Договор за прехвърляне на вземания от 25.10.2017г. „Б.Р.С."
АД, ЕИК *******, в качеството си на кредитор, прехвърлило обратно на „Ю.Б."
АД, цедираните преди това от банката вземания по Договор за потребителски
кредит №HL 33832/21.02.2008г., ведно с прилежащите му споразумения, с
кредитополучатели/солидарни длъжници Р.И.Е., И.П.П. и М.Н.Е.. С нотариални
покани с peг.№2355/07.08.2018 г„ том II, акт № 139, per. № 2357/07.08.2018 г.
том II, акт № 141 и per. № 2359/07.08.2018 г., том II, акт № 143 на нотариус А.Г.с
per. № 031 и район на действие РС - София, връчени лично на длъжниците,
съответно на 17.09.2018 г. и на 21.09.2018 г., длъжниците били уведомени, че
вземанията по договора за кредит, прехвърлен на „Б.Р.С." АД, са
прехвърлени обратно на „Ю.Б." АД с Договор за прехвърляне на вземания по
договори за кредит от 25.10.2017г.
Твърди се, че с нотариални покани с
per. № 2354/07.08.2018 г. том 2, акт № 138, per. № 2356/07.08.2018, том 2, акт
№ 140 и per. № 2358/07.08.2018 г. том 2, акт № 142 на нотариус А.Г.с per. № 031
и район на действие РС София, връчени на длъжниците лично, съответно на
17.09.2018 г. и на 21.09.2018 г. ответниците били уведомени, че поради
непогасяване на формираните просрочия и неизпълнение на условията по договора
за кредит „Ю.Б." АД обявило същия за изцяло и предсрочно изискуем. Твърди
се, че към момента на предявяване на иска общото задължение на длъжниците
възлиза на 157 873,61 шв. франка и 1
237,70 лева, съгласно извлечение от счетоводните книги на банката към
29.10.2018г., които включват: сумата 85
461,76 шв. франка - главница за периода от 10.03.2013г. до 29.10.2018г.; сумата
64 149,21 шв. франка - договорна възнаградителна лихва за периода от
10.12.2012г. до 17.09.2018г.; сумата 6 310,04 швейцарски франка - наказателна
лихва за просрочие (обезщетение за забава за просрочени плащания) за периода от
10.04.2013г. до 29.10.2018г.; сумата 1 583,38 швейцарски франка - банкови такси
за периода от 27.02.2013г. до 29.10.2018г.; сумата 369,22 швейцарски франка -
застраховки за периода от 16.03.2012г. до 29.10.2018г.; 1 237,70 лева -
нотариални такси за периода от 16.01.2018г. до 29.10.2018г. Съобразно
изложеното, моли исковата претенция да бъде уважена.
В законоустановения срок по
чл.367 ГПК са постъпили писмени отговори на исковата молба от всеки от
ответниците И.П.П., Р.И.Е. и М.Н.Е., в които са обективирани идентични доводи и
възражения. В отговорите ответниците оспорват предявените искове по основание и
размер. Оспорват представените с исковата молба документи. Навеждат възражение
за нищожност на Договор за банков кредит № HL 33832 от 21.02.2008г., т. к.
същият не е подписан от законните представители на банката ищец по това време.
Оспорват удостовереното в договора, че лицата подписали договора за банката са
редовно упълномощени от законните представители, съгласно цитираното в договора
пълномощно. Оспорват съдържанието на представения Договор за кредит № HL 33832
от 21.02.2008 г. Поддържат, че не отговаряло на истината, че банката е
предоставила на кредитополучателя швейцарски франкове в размер на 82 000 лева.
Твърдят, че представения погасителен план от 05.11.2012 г. не е подписан от
тях, нито от цесионерът „Б.Р.С.“ АД и същият се явява неотносим към делото.
Заявяват, че клаузите в договора относно възможността за определяне само от
банката на променлив лихвен процент на договорна лихва, относно остойностяване
в швейцарски франкове по променлив курс към момента на падежа на вноските по
погасителния план за връщане на получената от сума, относно т. нар.
„превалутиране“ са недействителни, поради противоречието им със закона, като
същите са неравноправно договорени в ущърб на ответниците, като потребители.
Позовават се на разпоредбата на чл.143 от ЗЗП и чл.3 от Директива 93/13/ ЕС
относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Поддържат, че
клаузите на чл.3, ал.1 и ал.5, чл.6, ал.2 и ал.3, чл.13 ал.1, чл.22 и чл.23,
ал.1 от договора за кредит са неравноправни по смисъла на чл.143, т.10 и т.12
от ЗЗП. Навеждат възражение за прихващане с надплатените от тях суми в размер
на 50 000лв., които поддържат да са недължимо платени. Твърдят, че в периода на
изпълнение на договора 2008г. - 2014г. курсът швейцарски франк/ лев се е покачил, като за една и съща като
размер вноска във швейцарски франкове кредитоплучателят внасял различна
по-голяма сума в евро/лева. В резултат потребителят без да е търговец поемал
съществен валутен риск, което съгласно чл.143 ЗЗП обуславя неравноправност на
клаузите от договора, които го позволяват. Поддържат, че клаузата на чл.2, ал.1
и ал.2 от договора за кредит, представлява пряка уговорка във вреда на
потребителя. Навеждат възражение за нищожност поради липса на предмет на
Допълнителните споразумения и на Договора за встъпване в дълг. Евентуално това
възражение за нищожност допълват и поради противоречие със закона, т.к. считат,
че „Б.Р.С.“ не са могли да договарят като банка (финансова институция) без
лиценз за такава допълнителни условия по договор за банков кредит.
Допълнителните условия по договора за банков кредит и договора за встъпване в
дълг са неизменна част от договора за кредит, дори цесионерът е наречен
„БАНКАТА“ без да има право да извършва такава дейност. Евентуално, ако бъде
прието, че „Б.Р.С.“ са имали право да сключват такива допълнителните условия по
договора за кредит и дори да сключват договор за встъпвай в дълг, навеждат
възражения за нищожност поради липса на воля на „Б.Р.С.“. Релевират възражение
за плащане без основание на ищеца на сумата от 75 667,18 швейцарски франка или
платената левова равностойност на същите в периода 09.04.2008г. до 10.03.2013
г. (когато се твърди, че е последното плащане), а евентуално до 25.10.2017г. На
основание чл. 193 ГПК оспорват авторството на подписа за получател към
Нотариална покана с приложено Уведомление за прехвърляне на вземания с per. №
2355, том. 2, акт 139 по описа на Нотариус Ант. Гетов, рег.№ 031 НК, както
оспорват и съдържанието на нотариалното удостоверяване, че на 18.09.2018 г. са
получили лично тази покани, както и Нотариална покана за предсрочна изискуемост
с рег.№ 2354, том 2, Акт 138 по описа на Нотариус А.Г., рег.№ 031 НК. Навеждат
възражение за погасяване по давност на вземанията на банката за главница,
договорната и наказателна лихва с изтичане на 3 години и съответно на 5 години.
В
срока по чл. 372 ГПК ищецовота банка депозира допълнителна искова молба.
Оспорва възражения в отговорите на ответниците, вкл. като поддържа, че
представлява злоупотреба с право искането за представяне на оргинали и
извършване на констатации и сравнение на над сто документа. Сочи, че в
процесния договор е отразено, че е сключен от търговски пълномощници Ю.Б.и М.П.упълномощени,
съгласно пълномощно рег.№4184 //22.10.2007г. на нотариус М.П.. Ищецът поддържа,
че е несъстоятелно да се твърди, че кредита не е отпуснат в швейцарски франкове.
Сочи, че приложение №1 към договора е отразен курс 1,19030 и съответно размера
на кредита е 68 890,19 швейцарски франка. Твърди, че във всички
молби – за усвояване и изкупуване до банката отетниците собственоръчно са
написали швейцарски франкове. След като е усвоил швейцарски
франкове ответникът е подал нова молба франкове в неговата сметка да бъдат
превалутирани в евро, за да се извърши разплащане с продавача на имота.
В
срока по чл. 373 ГПК ответниците депозират допълнителен отговор, в който
поддържат наведените възражения и оспорвания.
В съдебно
заседание банката ищец чрез пълномощника си адв.М. поддържа предявените искове.
Представя списък на разноски по чл.80 ГПК.
В открито съдебно заседание ответниците,
чрез адв. М. оспорват исковете.
Софийски
градски съд, ГО, І -7 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235,
ал. 2 и ал.3 ГПК, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
От приетия Договор за потребителски кредит №
HL 33832/ 21.02.2008г., се установява,
че ищеца „Ю.Б." АД с предходно наименование „Ю.И Е.Д.Б." АД, като
кредитодател е предоставил на ответниците Р.И. П.и И.П.П. в качеството им на кредитополучатели
потребителски кредит в швейцарски франкове в размер на равностойността в
швейцарски франкове на 82 000 лева, по курс „купува“ за швейцарския франк към
лева на Ю.И Е.Д.Б. АД в деня на усвояване на кредита – чл.1, ал.1 от договора. /л.46-л.51 от делото/ В
титулната част на договора е отразено, че за кредитодателя „Ю.И Е.Д.Б." АД
договорът е подписан от търговски пълномощници Ю.Б.и М.П.упълномощени, съгласно
пълномощно рег.№ 4184/ 22.10.2007г. на нотариус М.П.. В клаузата на чл.2, ал.1 от кредитния договор
е уговорено, че разрешения кредит се усвоява по блокирана сметка в швейцарски
франкове на кредитополучателят Р. П.в „Ю.И Е.Д.Б." АД, при условия на на
ал.3 и ал.4. Според чл.2, ал.2 разрешения кредит се усвоява след представяне в
банката на нотариален акт за договорна ипотека, писмено искане от клиента,
молба за превалутиране. Според клаузата
на чл.2, ал.3 усвоения кредит в швейцарски франкове по см. по ал.1 се
превалутира служебно от банката в лева по търговски курс „Купува“ швейцарски франк към лева в деня на
усвояването, като се превежда по открита в банката сметка на кредитополучателя.
В клаузата на чл.3 /1/ от договора за кредит е уговорено, че за усвоения
кредит кледитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на сбора от
Базовия лихвен процент /БЛП/ на банката за жилищни кредити в швейцарски
франкове плюс 5.65 пункта, като към момента сключване на договора БЛП за
жилищни кредите в швейцарски франкове е 4,5 %.
В клаузата на чл.3 ал.3 е уговорена наказателна лихва при просрочие на
дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост, като
кредитополучателя дължи лихва за забава в размер на сбора от лихвата за редовна
главница по чл.3, ал.1, плюс наказателна
надбавка от 10 /десет/ пункта.
В чл.4, т.2 от договора е предвидена
дължима от кредитополучателя годишна такса за управление на кредита в
размер на 0,3% върху остатъка от главницата.
Съгласно клаузата на чл.5.1. от договора за потребителски кредит,
страните уговорили срок на погасяване
/издължаване/ на кредита: 300 месеца,
считано от датата на усвояване на кредита,
която се удостоверява, чрез приложение №1 .
Съгласно чл. 6, ал. 1, кредитополучателят погасява кредита на месечни
вноски, включващи главница и лихва, с размер на всяка вноска, съгласно
погасителен план /Приложение № 2/ към договора, представляващ неразделна част
от него.
В
клаузата на чл.6, ал.2 от договора е уговорено погасяването на кредита се
извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен - швейцарски
франкове. В случай, че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата
и/или лихвата, кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски
франкове по сметката си по чл. 2, ал. 1, но има средства в лева или евро по
своите сметки в банката, погасяването на кредита може да се извърши от банката
освен във валутата на кредита и в лева или евро след служебното превалутиране
на тези средства в швейцарски франкове по курс "продава", за което
кредитополучателят с подписването на договора дава своето неотменимо и безусловно
съгласие и оправомощава банката.
С чл. 12, ал. 1 страните са се съгласили, че банката запазва правото си
по време на действие на договора да променя Тарифата за условията, лихвите,
таксите и комисионните, които прилага при оперциите си, както и приложимите
лихви по кредита в швейцарски франкове или друга валута при евентуалното му
превалутиране по реда на чл. 20. Измененията в Тарифата и/или влизат в сила от
деня на приемането им от компетентните банкови органи и са задължителни за
страните по договора. В чл. 12, ал. 2 е предвидено, че за промените по чл. 12,
ал. 1 банката уведомява кредитополучателя чрез съобщения в банковите салони и
на интернет страницата й.
Съгласно уговореното в чл. 18, ал.2 от
договора за кредит при неиздължаване на три последователни месечни вноски
изцяло или частично, целият остатък по кредита се превръща в предсрочно и
изцяло изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска.
В клаузата на чл.22, ал.1 от
кредитния договор, е предвидено че кредитополучателят декларира, че е запознат
и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува
и/или продава на швейцарския франк към българския лев, както и превалутирането
по чл. 20 от договора, може да има за последица, включително в случаите на чл.
6, ал. 2 /от договора/, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски
по кредита, изразени в лева, като напълно приема да носи за своя сметка риска
от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеми всички вреди
/включително и пропуснати ползи/, произтичащи от промяната на валутните курсове
и новите лихви, приложими по превалутирания кредит. Кредитополучателят
декларира в, ал. 2 на чл. 22 от договора, че изцяло е запознат и разбира
икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл.
21-23 от договора, както и че е съгласен с настъпването им.
В чл. 27, ал. 1 от договора е посочено, че банката и кредитополучателят
се съгласяват, че във всеки един момент от действието на договора, банката има
право едностранно да прехвърли вземанията си, произтичащи от договора, на
дружества или институции от групата на Eurobank EFG Group (И Еф Джи Юробанк),
вкл. на "Б.Р.С." АД ("БРС") включително и на друго
дружество.
По делото не е спорно, че ответниците
Р.И. П.и И.П.П.
са подписали лично договор за кредит № HL 33832/ 21.02.2008г. и че кредита е усвоен.
Последното
се установява от приетото двустранно подписано Приложение №1 представляващо
неразделна част от договор за кредит № HL 33832/ 21.02.2008г. /на л.52 от делото/, в което е отразено, че датата
на усвояване на кредита е 27.02.2008г., както и че към датата на усвояване на
кредита, приложимият курс "купува" на банката за швейцарския франка
към лева е 1.19030, като съобразно този курс размер на предоставения и усвоен
от кредитополучателя кредит по чл. 1 от договора е 68 890, 195 швейцарски
франка.
Представени
са допълнителни споразумения от 31.03.2009г., 30.04.2010г., 29.08.2011г. и
31.10.2012г., сключени към Договор за банков кредит № HL 33832/ 21.02.2008г., с които са предоговорени
задълженията на кредитополучателите, чрез капитализация на просрочени суми по
главница, лихви и такси по кредита.
Предоговорена е лихвената надбавка към БЛП, като са договорени периоди
на облекчено погасяване на дълго по кредита./л.53,
л.55, л.58, л.61 от делото/
Представен
е и погасителния план от 05.12.2012г. към допълнителното споразумение от
31.10.2012 г. /л.
64 и сл./.
Видно
от договор за встъпване в дълг от 10.10.2012 г. на основание чл. 101 от ЗЗД,
ответницата М.Н.Е., ЕГН ********** встъпила като съдлъжник по всички задължения
произтичащи от сключения договор за потребителски кредит № HL 33832/21.02.2008
г., със съгласието на кредитора и първоначалните длъжници. Съгласно чл. 3, ал.
2 страните се споразумели, че встъпващия съдлъжник отговаря солидарно с
първоначалния длъжник за изпълнението на всички задължения по договора. /л.74 - л.75 от делото/
С
договор за прехвърляне на вземания по договори за кледит от от 09.04.2008г.
сключен между "Б.Р.С." АД и „Ю.И Е.Д.Б.“ АД, банката ищец е прехвърлила /цедирала/ свои
вземания на "Б.Р.С." АД, произтичащи от договори за жилищни и банкови кредити, сред които и вземането срещу Р.И.
П.и И.П.П. посочено под №251 в приложението към договора за цесия. Поради тази
причина Допълнително споразумение от 31.03.2009г., 30.04.2010г., 29.08.2011г. и
31.10.2012г. към Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 33832 /2008г.
и са сключвани между "Б.Р.С." АД и двамата ответници.
С договор за прехвърляне на вземания по
договори за кредит от 25.10.2017г. между "Б.Р.С." АД и "Ю.Б."
АД, "Б.Р.С." АД е прехвърлило /извършило обратна цесия/ на "Ю.Б."
АД, на свои вземания, сред които и вземането срещу Р.И. П.посочено под № 39 в
приложението към договора за цесия, произтичащо от процесния договор за кредит./л.92- л.99 от делото/
След
извършване на цесиите, на основание чл. 18 от договора за кредит, банката ищец
е обявила процесните суми за предсрочно изискуеми.
Приета е нотариална покана
рег.№ 2354/07.08.2018 г. до ответницата Р.И., чрез нотариус А.Г.рег.№ 031 от
НК, в която същата е уведомена от "Ю.Б." АД за обявяването на кредита
по Договор за кредит № HL33832/ 21.02.2008г. от банката кредитодател за
незабавно и предсрочно изискуем, поради допусната забава в погасяването. В
поканата е посочен общ размер на задължението към 27.07.2018г. възлизащ на 153
705,99 шв. франка, от които: сумата 85 461,76 шв. франка - главница; сумата 66
291,63 шв. франка - лихви; сумата 1 952,60 шв. франка - банкови такси 517,70лв.
други разноски. От нотариалното
удостоверяване на гърба на поканата, се установява, че същата е връчена
на адресата лично на 18.09.2018г./л.108 от делото/
Уведомления за обявяването на кредита по Договор за кредит №
HL 33832/ 21.02.2008г. от банката
кредитодател за предсрочно изискуем, с идентично съдържание са изпратени от
банката ищец и на ответниците И.П. и М.Е.
с нотариални покани с per. № 2358/07.08.2018 г. том 2, акт № 142 на
нотариус А.Г.с per. № 031, като същите са връчени на адресатите лично, съответно на 28.09.2018 г. и на 18.09.2018г.
видно от нотариалното удостоверяване на гърба на поканата. /л.108, л.109 от делото/
Приета е Нотариална покана -
уведомление рег.№2355/07.08.2018г. до Р.И., чрез
нотариус А.Г.рег.№ 031 от НК, в която ответницата е уведомена от „Б.Р.С."
АД за извършените Договори за
прехвърляне на вземания от 09.08.2008г. и от 25.10.2017г. по договор за
потребителски кредит № HL33832/ 21.02.2008г. Връчване на нотариална покана е на
18.09.2018г. лично на адресата, видно от нотариалното удостоверяване на
гърба на поканата./л.101 - л.102/
Уведомления с идентично съдържание са
изпратени от „Б.Р.С." АД и на ответниците И.П. и М.Е. с нотариални покани с peг.№ 2357/07.08.2018 г. и
per. № 2359/07.08.2018 г., на нотариус А.Г.с per. № 031 от НК, връчени лично на
адресатите, съответно на 18.09.2018 г. и на 28.09.2018 г./л.103-л.106
от делото/
При извършената
от съда в открито заседание на
11.02.2020г. констатация по представени по реда на чл.183 ГПК от ищеца
оригинали на Договор за потребителски кредит „HL 33832” от 21.02.2008 г. заедно
със приложение № 1 към него от същата дата; Погасителен план към договора за
кредит подписан от кредитополучателят; Допълнително споразумение от 31.03.2009
г., Допълнително споразумение от 30.04.2010 г., към Договор за потребителски
кредит № HL33832 / 2008 г.; Допълнително споразумение от 29.08.2011г. към
Договор за потребителски кредит № HL33832 / 2008 г.; Допълнително споразумение
от 31.10.2012г., към Договор за потребителски кредит № HL33832 / 2008 г.; Договор за встъпване в дълг от 10.10.2012 г.,
Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 09.04.2008 г.;
Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 25.10.2017 г.;
Нотариална покана за предсрочна изискуемост с рег.№ 2354, том 2, Акт 138 по
описа на Нотариус А.Г., рег.№ 031 НК, Нотариална покана с уведомление за
прехвърляне на вземания с per. № 2355, том. 2, акт 139 по описа на Нотариус А.Г.,
рег.№ 031 НК и представените по делото преписи е установено пълно и в цялост съответствие.
/протокол от о.с.з. на
11.02.2020г., л.226 – л.235 от делото/
От приетото неоспорено заключение на
съдебно графическата експертиза с вещо лице С.Х. – експерт криминалистическо
изследване на документи, се установява, че подписите положени за
„кредитополучател“ в погасителен план от 05.11.2012г. къв процесния договор са положени от ответника
Р.И.Е.. По отношение на подписите за получател в разписка връчена на
17.09.2018г. на нотариална покана
рег.№2354 и нот. покана с уведомление за цесия с рег.№2355 от 07.08.2018г.
вещото лице Х. сочи, че не може да установи дали са положени или не от Р.Е.,
поради това, че са изпълнени със забавен темп, с известна неувеност в
движенията, която негодност може да се дължи на стремеж за умишлено изменение
признаците на подписите, с цел да се затрудни установяването на лицето което ги
е посочило. Относно подписите за „получател“ в разписки връчени на 21.09.2018г.
и 17.09.2018г. към нотариални покани с
peг.№ 2357/07.08.2018 г. и per. № 2359/07.08.2018 г. на нотариус А.Г.с per. №
031 от НК, вещото лице сочи, че не може да установи дали са положени или не от
ответника И.П., респ. от М.Е. поради липса на графическа съпоставимост,
доколкото лицата са положили произволни подписи, различни от обичайните.
В приетото заключение
на съдебно-счетоводната експертиза с в.л.
Т.Б., оспорено от ответниците, се сочи, че в счетоводството на банката ищец е
отразено, че по Договор за потребителски кредит № HL 33832/ 21.02.2008г. е усвоена главница в размер на 68
891 швейцарски франка на 27.02.2008 г. равностойни на 82 000лв., което е
усвояване е осчетоводено по сметка на Р.И. с IBAN:
***. Сочи се, че според информация от
счетоводните книги на банката към 31.10.2018 г. общият размер на дълга по
процесния Договор за потребителски кредит № HL 33832/ 21.02.2008г.
и сключените към него Допълнително споразумение от 31.03.2009 г.,
Допълнително споразумение от 30.04.2010 г., Допълнително споразумение от
29.08.2011 г., Допълнително споразумение
от 31.10.2012г., е в размер на 146 576.14 CHF и 1 237.70 лв., разпределени по
компоненти на дълга както следва:
главница 85 461,76 шв.фр., лихви 70 459,25 шв. фр., банкови такси 1583.38 шв. франка, имуществена
застраховка 369.22 шв.фр. и нотариални
такси 1237.70лв. Във връзка с
изчисляване на общия дълг по процесния договор вещото лице е констатирало, че
по двете банкови сметки, обслужващи кредита, с титуляри първоначалния
кредитополучател Р.Е. и встъпилия в дълг съдлъжник М.Е., са внесени суми общо в
размер на 19 140.75 CHF, от които за погасяване на кредита са насочени 18
014.54, в т. ч.: 418.48 CHF - за главница, 16 023.65 CHF - за лихви, 1 082.28
CHF - за такси управление , 458.27 CHF - за такси имуществена застраховка, като
платените суми по дати и размери са посочени таблично на л.4 и л.5 от
заключението. Констатирано е, че последните вноски по процесния кредит са
направени чрез обслужващата сметка с титуляр М.Е., след подписване на Договор
за встъпване в дълг от 10.10.2012г. със същото лице и в съответствие с
Допълнително споразумение от 31.10.2012 г. В ССчЕ е обоснован извод, че ответниците не са
обслужвали кредита за следните периоди по действащия актуален погасителен план
към него: от 10.02.2013 г. - за главницата; от 10.11.2012 г. - за лихвата; от
10.03.2013 г. - за таксите.
От приетото неоспорено заключение на
допуснатата Допълнителна ССчЕ, се установява, че съгласно Договор за
потребителски кредит № HL 33832 от 21.02.2008г., сключен между „Ю.и Е.Д.Б.” АД
/сегашно „Ю.Б.” АД/ и кредитополучателите Р.И. П.и И.П.П. е договорено
предоставяне на кредит в размер на равностойността в шв. франкове на 82 000
лева по курс „купува” за шв. франк към лева на банката в деня на усвояване на
кредита. Годишната лихва по кредита е равна на Базовия лихвен процент /БЛП/ на
банката за жилищни кредити в шв. франкове плюс 5.65 пункта. Към датата на
сключване на договора съответният БЛП е 4.5 процента. Договорен е срок за
издължаване на кредита 300 месеца, считано от 27.02.2008 г. Обосновано е, че кредитът е усвоен на
27.02.2008 г. по сметка в шв. франкове с IBAN: *** Р.И.Е., като са отпуснати 68
891 шв. франка, равностойни на 82 000 лева, т. е. при валутен курс CHF/ BGN
1.1903. Вещото лице икономист сочи, че впоследствие
швейцарският франк значително е поскъпнал, а погашенията по кредита са правени
предимно чрез закупуване на тази валута от банката ищец по действащия към
момента на вноските курс продава на банката 1CHF за BGN. В отговора на въпрос
№1 по какъв начин следва да се
осъществяват плащанията по Договор за потребителски кредит № HL 33832 от
21.02.2008г., вещото лице обосновава
извод, че при отпусната сума 68 891
швейцарски франка на 27.02.2008 г. равностойни на 82 000лв., при курс CHF/ BGN
1.1903, краен срок на погасяване 300 месеца, годишен лихвен процент /ГЛП / по
договора, който не се променя -10, 15% , вкл. БЛП 4,5 % и надбавка от 5,65 %,
то месечната вноска по кредита се начислява на
633, 31 шв. фр., като на база на така зададените параметри в Приложение
№1 към заключението е представило погасителен план. В отговора на задача № 3 - вещото лице е
обосновало, че първоначално уговорения
лихвен процент по кредита е 10, 15% , при БЛП 4,5 % и надбавка от 5,65 %, като
впоследствие този лихвен процент е променян многократно, от една страна във
връзка с промени на БЛП за жилищни кредити в шв. франкове, а от друга на база
на подписаните допълнителни споразумения, основните на параметри на които
вещото лице е описало в Приложение №2. В таблицата, представена като Приложение
№ 2 към заключението са посочени валутните курсове на банката за деня на
плащанията. Таблицата съдържа и преизчислени суми на вноските в шв. франкове
при запазен първоначален валутен курс CHF 1/ BGN 1.1903. Видно от данните в
таблицата, в случай, че тежестта от промяната в курса не е възложена на
кредитополучателите, т. е. не се вземат предвид валутните разлики, общата сума
на погашенията би възлизала на 22 422.88 шв. франкове, с която сума биха се
погасили дължимите вноските до 27.01.2011 г. по изготвения от експертизата
погасителен план. Обсновано е, че при направените плащания от ответниците на
стойност 19 140.75 шв.франка изчислени по курс продава на на банката 1 CHF
за BGN към датата на плащането, се покриват дължимите вноски по погасителния
план изготвен по задача №1 до 27.08.2010г.
Видно от
отговора на задача № 4 от допълнителното заключение по ССчЕ, в случай, че се е прилагал определения в
договора курс на швейцарския франк към лева, посочен в приложение № 1 към
договора, в случай, че се е прилагала годишна лихва, посочена в договора в
размер на 10,15 % - за целия период, без да се вземат предвид капитализациите на
лихвите по допълнителните споразумения, и в случай, че се изключат промените по
допълнителните споразумения и се
елиминират курсовите разлики в резултат на промяната курса на шв. франк към
лева дължимите суми ответниците суми по
процесния договор са следните:
- дължим остатък за главница в общ размер на 57 582.24 швейцарски
франка,
(колона 7 на от таблица на л.8 от допълнителната
ССч Е);
- възнаградителна лихва - 68 488.60 шв. франка, (колона 2).
-
наказателна лихва - 44 771.51 шв.франка, формирана върху
просрочени вноски за главница (колона 6 от таблица на л.8 от допълнителната
ССчЕ).
- месечни такси за управление по кредита - в
общ размер на 1919.91 шв.франка, (колона 4)
-
задължение за застраховки – 369. 22
шв.франка.
- нотариални разноски - 1237.70лв., като след приспадане на
внесените от ответниците погасителни суми без курсови разлики е формиран общ размер
от 162 017.36 шв. франка.
Съдът възприема
приетото неоспорено заключение на ДССчЕ с вещо лице Т.Б., като обективно и компетентно дадено.
Така
установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи :
По допустимостта: Предявените при условията на
субективно съединяване осъдителни искове с пр.основание чл. 79, ал. 1, предл. І от ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 и
ал.2 ТЗ, чл.309а ТЗ, чл.86 ЗЗД, предвид поддържаните в исковата молба твърдения
са допустими, при надлежно упражнено право на иск.
По същество на
доводите:
Основанието на предявения
иск за реално изпълнение по чл. 79, ал. 1, предл. I ЗЗД е неизпълнение на задълженията на ответницата
по договор за кредит, сключен с банката ищец. При предоставен банков
кредит приложение намират правилата на
чл. 430 –чл. 432 ТЗ.
Съгласно легалното определение в чл.
430, ал. 1 ТЗ с този договор банката се задължава да отпусне на заемателя
парична сума за определена цел при уговорени условия и срок, а заемателят се
задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на
срока. По своята правна характеристика договорът за банков кредит е двустранен,
възмезден, консенсуален и формален, при който целта, в случай, че такава е
уговорена, за която се отпуска сумата по кредита, е релевантна за
съществуването на самия договор. В изпълнение на вече сключен договор за банков
кредит, за банката възниква задължение за отпускане на уговорената с договора
парична сума, чрез превод по посочена разплащателна сметка, в рамките на
уговорения между страните срок за усвояване на кредита. Съгласно общите правила
за изпълнение по търговски сделки /чл. 305 ТЗ/, при безкасово плащане,
релевантно за завършването му е заверяването на сметката на кредитополучателя
със съответната сума по кредита, или чрез изплащане в наличност сумата на
задължението на кредитора.
От събраните в първоинстанционното
производство писмени доказателства и приетото заключение на ССчЕ, съдът приема
за установено, че страните по делото са сключили договор за банков кредит по
см. на чл. 430 от ТЗ. Безспорно се
установи, от неоспорена ДССчЕ, че банката ищец е изпълнила задълженията си и е
предоставила на кредитополучателите уговорената парична сума от 68 891
швейцарски франка равностойни на 82
000лв. на 27.02.2008г. като
усвояването на кредитната сума е осчетоводено по сметка на ответницата Р.И.. По
делото не се доказа ответниците в качеството си на кредитополучатели не са
изпълнили задължението си да върнат в цялост сумата съобразно уговорения срок.
От заключението на вещото лице съдът приема за установено, че след 10.02.2013г.
ответниците са преустановили плащанията към банката, поради което последната се
е възползвала от правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, съгласно
чл. 18 от двустранно подписания договор. Предсрочната изискуемост има действие
от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към
този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й /така ТР
№ 4/2014 г., ОСГТК, т. 18/. В настоящия случай, банката ищец е изпратила
нотариална покана до ответниците, с която ги уведомява, че обявява кредита за
предсрочно изискуем. Ответниците са били уведомени лично, че банкато обявява
кредита за предсрочно изискуем, както следва: на 18.09.2018г - ответника Р.И. и
ответника М.Е., респ. на 28.09.2018г. ответника И.П., което се установи
несъмнено от приетите нотариални покани с per. № 2355/07.08.2018 г., том II,
акт № 139, per. № 2357/07.08.2018 г. том II, акт № 141 и per. № 2359/07.08.2018
г., том II, акт № 143 на нотариус А.Г.с per. № 031, чието оспорване в частта
относно подписите за получател не бе доказано.
Предвид изложеното, съдът приема,
че банката-ищец надлежно е упражнила потестативното право да измени договора и
да го обяви за предсрочно изискуем, като това волеизявление е достигнало до
ответниците.
За да установи размера на задължението на
ответниците, съдът преюдициално следва да прецени действителността на клаузи от
договора и от споразуменията към него, които имат пряко отношение към
формирането на дълга.
Това служебно задължение на съда произтича от засилената защита на правата на
по-слабата страна в правоотношението, каквато безспорно са
ответниците-потребители. Съдът счита, че
ответниците имат качеството на потребител по смисъла на § 13 т. 1 от ДР на ЗЗП и
съответно могат да се ползват от защитата на ЗЗП, респективно Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в
потребителските договори. Тази засилена защита е уредена със специални
императивни норми.
Решаващият състав приема, че чл. 3, ал.
5, чл. 6, ал. 3, чл. 12, ал. 1 и чл. 22, ал. 1 и чл. 22, ал. 2 от процесния
договор са неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 ЗЗП, респ. нищожни по
смисъла на чл. 146 ЗЗП. До този извод съдът достигна, съобразявайки следното:
Съгласно действащата към момента на сключване на договора за банков кредит
нормативна уредба - чл. 143 от ЗЗП неравноправнаклауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Съгласно чл. 146, ал. 1
от ЗЗП неравноправните клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално.
В тежест на търговеца е да установи, че клауза от договора или общите условия,
която го ползва, е индивидуално уговорена. Не са индивидуално уговорени
клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е
имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор
при общи условия-чл. 143, ал. 2 ЗЗП. Законодателят е предоставил неизчерпателен
списък с видове неравноправни клаузи в чл. 143 от ЗЗП, като изброяването е
примерно.
В чл. 3, ал. 5 от процесния договор страните са предвидили, че
действащият БЛП на Банката за швейцарски франкове не подлежи на договаряне и
промените в него стават незабавно задължителни за страните. Посочено е, че
Банката уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП за швейцарски
франкове и датата, от която той е в сила, чрез обявяването им на видно място в
банковите салони, като договорените надбавки не се променят.
В чл. 6, ал. 3 от договора страните са се договорили, че в случай, че по
време на действието на договора Банката промени БЛП, размерът на погасителните
вноски се променя автоматично в съответствие с промяната, за което
кредитополучателят с подписване на договора дава своето неотменяемо и
безусловно съгласие.
В чл. 12, ал. 1 от подписания договор страните са приели, че Банката
запазва правото си по време на действие на договора да променя Тарифата за
условията, лихвите, таксите и комисионните, които Банката прилага при
операциите си, както и приложимите лихви по кредита в швейцарски франкове или
друга валута при евентуалното му превалутиране по реда на чл. 20.
С посочените разпоредби е уговорено промяната на лихвения процент, на
погасителните вноски, на Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните
да се решава еднолично от банката, за което кредитополучателят бива само
уведомяван. Действително чл. 144, ал. 3 т. 1 от ЗЗП допуска клаузи за
едностранно изменение на цената на договора - в случая възнаградителната лихва
и таксите поради външни причини, които не зависят от търговеца, а са породени
от въздействието на свободния пазар и/ или от държавния регулатор, но визира сделките
с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки.
Настоящият казус, обаче, не е такъв. В практиката на ВКС и
задължителната практика на СЕС е възприето, че една клауза е сключена
във вреда на потребителя, когато тя не е формулирана по ясен и недвусмислен
начин, като потребителят следва предварително да е получил достатъчно конкретна
информация как търговецът на финансови услуги може едностранно да промени
цената, за да може той на своя ред да реагира по най-уместния начин. В
обсъждания договор не е записано кое точно налага едностранната промяна на БЛП
и как е определен този размер от Банката, не е ясна методологията, създадена от
банката-кредитор, по която последната определя цената.
Следва да се посочи, че в постоянната съдебна практика по Директива
93/13, се приема, че въведената с директивата система за защита се основава на
идеята, че потребителят е в положението на по-слабата страна в отношенията с
продавача или доставчика от гледна точка на информираност - положение, което го
принуждава да се съгласява с установените предварително от продавача или
доставчика условия, без да може да повлияе на съдържанието им /така решения по
делата С-240/98, С-168/05, С-484/08 и др./. В случаите, в които търговецът
използва това и се стига до приемането от потребителя на предварително
установени условия, които в негова вреда създават неравновесие между правата и
задълженията на страните, безспорно се нарушават изискванията за
добросъвестност при сключване на договорите. Спазване на принципа на
добросъвестност изисква в облигационните отношения да бъде осигурена защитата
на всеки признат от нормите на правото интерес, а не само на индивидуалния
такъв на някоя от договарящите страни. Тези изисквания са нарушени с включване
на процесните три клаузи в договора, доколкото в тях се предвижда ограничаване
възможностите на потребителя, с което се стига не просто до липса на защита, но
и до незачитане на неговите интереси. От цитираните договорки в процесния
договор е ясна икономическата неосведоменост на ответниците, която недобросъвестно
е ползвана от Банката. Следва да се посочи още, че не се установява
горецитираните договорни клаузи да са индивидуално договорени. Съгласно чл.
146, ал. 4 от ЗЗП в тежест на Банката е да установи, че процесните договорни
клаузи, които я ползват, са индивидуално уговорени с ответниците. При указана
от настоящия съдебен състав тежест на доказване, въззиваемият е ангажирал
гласни доказателства, чрез разпит на св. С.-служител в ответната Банка, считано
от 2006 г. От показанията на свидетелката не се установява, по никакъв начин,
кредитополучателите да са имали възможност да влияят върху договорното
съдържание тъй като договоръте бил изготвен предварително.
По изложените съображения съдът приема, че
обсъдените по-горе клаузи в договор за банков кредит № HL 33832 от 21.02.2008
г. не отговарят на изискванията за добросъвестност и водят до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя и то във
вреда на последния. Следователно тези клаузи покриват общите критерии, дадени в
нормата на чл. 143 ЗЗП, което ги прави неравноправни. Ето защо и на основание
чл. 146, ал. 1 ЗЗП процесните договорни клаузи - чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 3 и
чл. 12, са нищожни. Като нищожни, същите не следва да се прилагат и нямат
задължителна сила за потребителя.
По отношение на клаузата на чл. 22, ал. 1 от договора: С тази клауза страните са
предвидили, че кредитополучателят декларира, че е запознат и съгласен с
обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/или продава
на швейцарския франк към българския лев или евро, както и превалутирането по
чл. 20 от договора, може да има за последица, включително в случаите на чл. 6,
ал. 2 /от договора/, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по
кредита, изразени в лева / евро, като напълно приема да носи за своя сметка
риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеми всички
вреди /включително и пропуснати ползи/, произтичащи от промяната на валутните
курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит. Кредитополучателят
декларира в, ал. 2 на чл. 22 от договора, че изцяло е запознат и разбира
икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл.
21-23 от договора, както и че е съгласен с настъпването им. Клаузата на чл. 23,
ал. 1 от договора не отговаря на изискването за яснота и разбираемост. "В
конкретния случай банката не е предоставила на потребителя към момента на
сключване на договора за кредит в чуждестранна валута цялата относима
информация, която би му позволила да прецени икономическите последици от
клаузата за валутния риск за финансовите му задължения, за които ще му бъде
икономически трудно да понесе при значимо обезценяване на валутата, в която
получава доходите си. Предоставената от банката информация, че е възможна
промяна на обявения от банката курс купува и / или продава на швейцарския франк
и че това ще рефлектира върху размера на дълга, изразен в лева / евро в посока
повишаването му, не води до извод, че е налице "достатъчна
информираност" на потребителя. На потребителя, обаче, като по-слабата
страна в правоотношението, вкл. с оглед степен на информираност, не е
предоставена информация при сключването на договора за жилищен кредит какви са
очакваните прогнози относно промяната на швейцарския франк, спрямо който
националната валута няма фиксиран курс, с каквато информация банката следва да
разполага, тъй като е неизменна част от професионалната й дейност. След като
банката не е изпълнила задължението си да уведоми по - слабата страна по
договора за възможните промени в обменните курсове с оглед валутния риск,
свързан с вземането на кредит в посочената чуждестранна валута, не може да се
приеме, че кредитополучателят е могъл да прецени потенциално значимите
икономически последици върху финансовите му задължения от възникващия за него
още със сключването на договора валутен риск при получаван доход в местната
национална валута". /в т.см. решение № 295 от 22.02.2019 г. по т.д. №
3539/2015 г. на ВКС, II ТО/. В същото се приема, че "Неравноправна е неиндивидуално
договорена клауза от кредитен договор в чуждестранна валута, последиците от
която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е
съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на
основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на
договора и когато при проверката й за неравноправния характер бъде
констатирано, че въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава във вреда
на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на
страните, произтичащи от договора, като в този случай за валутните разлики
приложение не намират изключенията на чл. 144, ал. 3 ЗЗП". Приетото
относно неравноправния характер на посочената клауза е напълно относимо към
настоящия случай, тъй като по делото не се установи ответниците да са били
информирани при сключването на договора за жилищен кредит със срок на
издължаване от 25 години какви са очакваните прогнози относно промяната на
швейцарския франк, спрямо националната валута, нито им е бил разяснен валутния
риск. Следователно, в конкретния случай, ответниците -кредитополучатели не са
били предварително информирани за валутния риск, с оглед на което за тях са
останали неясни последиците от сключването на договора за кредит в швейцарски
франкове и начина, по който промяната на валутния курс е възможно да повлияе
върху конкретните им задължения за погасяване на кредита. С оглед на изложените
съображения, следва да се приеме, че клаузите на чл. 22, ал. 1 и, ал. 2 от
договор за кредит от 21.02.2008г. са неравноправни, тъй като са неиндивидуално
договорени, последиците от които са цялостно прехвърляне на валутния риск върху
потребителя и които не са съставени по прозрачен начин, така че
кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии
икономическите последици от сключването на договора. В нарушение на принципа за
добросъвестност, те създават във вреда на потребителя значително неравновесие
между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора. С оглед неравноправния
си характер, спорните клаузи се явяват нищожни на основание чл. 143, т. 19
/предишна т. 18/ вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Относно сключените в последствие допълнителни
споразумения от 31.03.2009г.,
30.04.2010г., 29.08.2011г. и 31.10.2012г., сключени към Договор за банков
кредит № HL 33832/ 21.02.2008г. не навеждат на извод за индивидуално
договаряне при сключването на договора. Действително и в четирите допълнителни
споразумения е посочено, че с тях се преследва цел - да се постигнат облекчени
за длъжниците условия по разплащане на дълга. С тези допълнителни споразумения
са уговорени периоди на облекчено погасяване - 6-месечен, 12-месечен, уговорени
са по-малки месечни вноски в тези периоди, както и намален БЛП, но само за тези
периоди. След изтичането, обаче, на тези
облекчени периоди е предвидено, че върху дълга се натрупва начислената, но
непогасена през този период лихва. Следователно, на практика се постига
увеличаване на главницата чрез прибавяне на изтекли лихви и начисляване върху
тях на възнаградителни лихви. В случая, не се постига облекчаване изпълнението
на задълженията на длъжниците, а се утежнява тяхното състояние чрез олихвяване
на изтекли лихви, каквото е налице при увеличаване на главницата посредством
прибавяне на просрочени задължения за лихви, върху които от своя страна се
начислява възнаградителна лихва. Ето
защо, уговорките в допълнителните споразумения към договора за кредит, за
прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихви,
върху които се начислява възнаградителна лихва, представляват анатоцизъм по см.
на чл. 10, ал. 3 ЗЗД, поради това са нищожни на основание чл. 26, ал. 4, вр. с
чл. 10, ал. 3 ЗЗД. /в този см. решение № 66 от 29.07.2019 г. по т.д. №
1504/2018 г. на ВКС, II ТО/. Анатоцизъм е допустим само в изрично предвидените
в закон или в подзаконов акт на БНБ случаи. Съгласно чл. 294, ал. 2 ТЗ
уговарянето на лихва върху лихва е допустимо само между търговците. В настоящия
случай, ответниците са физически лица. И на следващо място, липсва приета от
БНБ Наредба по смисъла на чл. 10, ал. 3 ЗЗД. За такава Наредба, /противно на
твърденията на Банката/ не може да се приеме Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за
оценка и класифициране на рисковите експозиции на банките и за установяване на
специфични провизии за кредитен риск /отменена, но действала към релевантния
момент/. В нито една от разпоредбите на чл. 13 от Наредбата не се съдържа
правило за начисляване на лихви върху лихви, поради което Наредба № 9 от
03.04.2008 г. (отм.) не се явява наредба на БНБ по см. на чл. 10, ал. 3 ЗЗД,
установяваща възможност за олихвяване на изтекли лихви. В тази връзка
възражението на въззивниците е правилно.
Неоснователно обаче е наведеното при евентуалност възражение на
ответниците за прихващане с надплатените от тях суми в размер на 50
000лв., доколкото не се установиха
недължимо платени суми по процесния договор .
Софийски градски съд, като съобрази
констатираната от него нищожност на клаузите в допълнителните споразумения,
водещи до анатоцизъм, както и неравноправния характер на клаузите в договора за
промяна едностранно от банката на базовия лихвения процент, който участва при
формирането на възнаградителната и наказателната лихви, както и неравноправния
характер на клаузите на чл. 22, ал. 1 и, ал. 2 от договора, приема, че
задължението на ответниците следва да бъде изчислено, като се вземат предвид
месечните вноски, договорената лихва към момента на усвояване на кредита - 27.02.2008г.,
без да се съобразяват настъпилите след
този момент изменения, обективирани в допълнителните споразумения, както и
последващо едностранно изменение на главницата и на базовия лихвен процент./в
този см. Решение
№ 2140 ОТ 02.09.2019г. по в.гр.д. №
1849/2018 Г. на САС, ГК, 8 състав /
От приетото заключение по приетата допълнителна ССЕ /отговора на
зад.№4/, съдът приема за установено, че
ответниците дължат солидарно сумата от 57 582.25 швейцарски франка – главница. По
делото не се твърди, нито се представят доказателства за плащане на така
посочена сума. Изложеното сочи, че
предявеният частичен иск за дължима
главница по договор за банков кредит от 21.02.2008г., е основателен и доказан до размер от 57 582.25
швейцарски франка, за която сума следва да бъде уважен, като за разликата до
предявения размер от 75 667,18 швейцарски франка, следва да бъде
отхвърлен.
Сумата е дължима ведно със законната лихва, считано от предявяване на
исковата молба до окончателното плащане.
По отношение на частичната претенция за
застраховка и банкови такси:
От заключението
на ДССчЕ се установи и непогасените застраховки в размер на 369.22 шв.
франка, както и неизплатени банкови такси
за управление на кредита в размер на 1919.92
шв.фр. В каузата на чл. 10, т. 2 и чл. 14 от договора за креит от 21.02.2008г.,
ответниците са поели задължение да застраховат ежегодно имота служещ за
обезпечение на вземането, като са упълномощили банката да извършва от тяхно име
и за тяхна сметка, действия по застраховането, както и да заплащат дължимите
такси, вкл. такса за управление на редовен и на просрочен кредит предвидена в
чл.4 т.1-т.3 от договора. Ето защо и на основание чл.79, ал. 1 вр. с чл. 285 от ЗЗД ответниците дължат на банката възстановяване на заплатените от нея
застрахователни премии, както и таксите по процесния договор за кредит в
размера определен от заключението на неоспорената ССчЕ . Предвид изложеното
предявения частичен иск за сумата от
749,52 шв. франка - част от общо дължимите банкови такси, в размер на
1583,38 швейцарски франка, както и частичния иск за 121,99 швейцарски франка -
част от общо дължимите застрахователни такси, в общ размер на 369,22 швейцарски
франка, са основателни и доказани.
По иска за
направени разходи за нотариални такси:
По
искането за присъждането на сумата от 1237,70 лв. - разноски направени от ищеца
за изготвяне и изпращане на нотариални покани. Това искане е с правно основание
чл. 309а ТЗ, съобразно която норма кредиторът има право на обезщетение за
разноски за събиране на вземането в размер на не по-малко от 80 лева, без да е
необходима покана.
Безспорно кредиторът има право на справедливо обезщетяване за разноските
по събиране, понесени вследствие на забава на плащане. Разноските по събирането
следва също да включват възстановяване на административни разходи и обезщетение
за вътрешните разноски, понесени вследствие забава на плащане.
С оглед на горното ответниците дължат обезщетение за разноските по
поканите за изпълнение, изпратени до тях, поради забавяне на плащането, в
размера установен от приетото заключение на ДССчЕ – 1237.70лв. Тези разноски
представляват вреда за кредитора, която вреда се намира в пряка причинна връзка
с неизпълнение на облигационната връзка. В случая и вследствие на
неизпълнението на кредитополучателите, кредиторът е претърпял имуществена
вреда, изразяваща се в заплащане на стойността на нотариалните покани, с които
е обявил предсрочната изискуемост на кредита.
По възражението на ответниците за изтекла
погасителна давност:
Съгласно чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента, в
който вземането стане изискуемо. Ответникът в отговора е направил общо възражение за погасяване по
давност на задължения по кредита, без да посочи за кои суми, дължими на какво
основание и за какъв период счита че е настъпило погасяване по давност. Задължението,
поето от ответниците е да внасят анюитетните вноски за погасяване на
задълженията по договора за кредит и следователно давността тече отделно за
всяка анюитетна вноска от датата, на която плащането е било дължимо по
отношение на банката. Съобразно задължителната практика на ВКС /Решение № 261
от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 795/2010 г., IV г. о., ГК и Решение № 28 от
5.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011 г., III г. о., ГК/ при договора за
заем е налице неделимо плащане. В случай, че е уговорено връщането на сумата да
стане на погасителни вноски на определени дати, то това не превръща тези вноски
в периодични плащания. Договореното връщане на заема на погасителни вноски
представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника
на части - аргумент за противното основание от чл. 66 ЗЗД. Това обаче не
превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява частични
плащания по договора. Следователно, задълженията за главница по договора за
кредит се погасяват с изтичането на общата петгодишна давност, която в случая
не е изтекла, тъй като се претендират суми дължими след 11.11.2013г., а искът е
предявен на 31.10.2018г.
Предвид изложеното, съдът намира възражението на ответниците за изтекла
погасителна давност изцяло за неоснователно и при липса на други факти водещи
до погасяване на дълга искът за реално изпълнение следва да бъде уважен.
По
разноските:
При този изход на спора, право
на разноски имат и двете страни по делото, ищецът съразмерно с уважената част,
ответниците съразмерно с отхвърлената част от иска.
С оглед изхода
на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответниците следва да бъде осъдени
да заплатят на ищеца сумата от 8348,28 лв. направените по делото
разноски в исковото производство пред СГС, като общо сторените разноски са 10
931,04 лв./списък по чл.80 ГПК на л.347 от делото/
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да
заплати на всеки от ответниците сумата от 1181 лв., разноски пред СГС за
платено адвакатско възнаграждение /в общ размер
от 5000лв. по договори за пр. помощ от 10.12.2018г. на л.137, л.144, л.151/, съразмерно на
отхвърлената част от иска, а на ответницата Р.И. се дължат и 213,15лв. разноски за СГрЕ и ДССчЕ /от 900лв.
депозит – списък по чл.80 ГПК на л.345/.
Възражението на пълномощника на ответниците и възражението на
пълномощника на ищеца за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната
страна е неоснователно, с оглед действителната
фактическа и правна сложност на спора, броя проведени открити съдебни
заседания.
Водим от горното, Софийски градски съд, ГО, I -7
състав
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Р.И.Е. ЕГН **********, И.П.П. ЕГН ********** и М.Н.Е. ЕГН **********, тримата със съдебен адрес ***.*******,
кантора на адв.Г.М. - САК, да заплатят солидарно на „Ю.Б."
АД, ЕИК:*******, със седалище и адрес на управление *** /с предишно име „Ю.И
Е.Д.Б.“ АД/, следните суми:
- на основание чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1-во ЗЗД,
сумата от 57 582.25 швейц. франка /CHF/
- част от глобална сумата 85 461,76
швейцарски франка, за периода от 11.11.2013г. до 30.10.2018г. представляваща главница по договор за банков кредит № HL
33832 от 21.02.2008г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на
иска на 31.10.2018г. до окончателното плащане;
- на основание чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1-во ЗЗД, сумата
от 749,52 швейц. франка/CHF/
– част от глобална сума, в размер на 1583,38 швейцарски франка, представляващи
банкови такси, за периода от 29.02.2016г. до 30.10.2018г.;
- на основание чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1-во ЗЗД,
сумата 121,99 швейц. франка/CHF/ -
част от дължимата застраховка, в общ размер на 369,22 швейцарски франка, за
периода от 17.02.2016г. до 30.10.2018г.;
- на
основание чл. 309а ТЗ, сумата от 1
237,70 лева – нотариални такси, като
ОТХВЪРЛЯ иска за дължима главница по Договор за кредит № HL
33832 от 21.02.2008г. за разликата от присъдените 57 582.25 швейц. франка до предявения размер от 75 667,18 швейц. франка,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
Р.И.Е.
ЕГН **********, И.П.П. ЕГН ********** и М.Н.Е.
ЕГН **********, да заплатят на „Ю.Б." АД, ЕИК *******, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, сумата от 8348,28 лева разноски пред СГС.
ОСЪЖДА „Ю.Б." АД, ЕИК ******* да заплати на Р.И.Е. ЕГН **********, И.П.П. ЕГН ********** и М.Н.Е. ЕГН **********, сумата от по 1181 лв. на всеки, представляващи
разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 ГПК, съразмерно
на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „Ю.Б." АД, ЕИК ******* да заплати на Р.И.Е. ЕГН ********** сумата 213,15лв. разноски за експертизи пред
СГС на
основание чл.78, ал.3 ГПК, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: