Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Каварна, 13.04.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
КАВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в
публично заседание на тринадесети март през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА
при участието на секретаря
Анастасия Митева и в присъствието на прокурора ..........................
разгледа докладваното от съдията Гр.Д. № 518 по описа за 2017 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Подадена е молба за развод по реда на чл.318 и сл.
от ГПК, вр. с чл.49, ал.1 СК от П.П.М.
срещу Я. Х. М., за прекратяване на сключения между страните граждански брак,
поради дълбокото му и непоправимо разстройство.
Ищцата излага в подадената искова молба, че с
ответника са сключили граждански брак на 17.05.2005 г. в гр.Каварна, първи по
ред и за двамата. От съпружеското им съжителство преди брака имали родено едно
непълнолетно дете Б. – родена на *** г. Твърди, че съпружеския живот между тях
не потръгнал от самото начало. Ответникът нямал постоянна работа и доходи и
често отсъствал от дома. От месец юли 2015 г. съпрузите живеели във фактическа
раздяла. През периода на раздялата ответникът не се интересувал от развитието
на детето и не изпращал средства за отглеждането му, като ищцата била принудена
да се справя сама с помощта на близките си. Моли съда да постанови решение, с
което да прекратите брака, поради дълбокото му и непоправимо разстройство, без
да се произнася по въпроса за вината, да предостави упражняването на
родителските права над непълнолетното дете Б. на нея, като определи режим на
лични отношения с бащата, да осъди ответника да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 150.00 лева, начиная
от подаване на исковата молба, ведно със законната лихва за всяка закъсняла
вноска, претендира и издръжка за минало време - една година преди завеждане на
иска, както и да постанови след прекратяване на брака ответникът да носи предбрачното си фамилно име – О..
В срока по чл. 131 от ГПК, назначеният особен
представител на ответника адв. И.Р. подава писмен
отговор, с който заявява, че предявените искове, с изключение на иска за
промяна фамилното име на ответника се явяват допустими. В съдебно заседание, с
оглед събраните доказателства изразява становище за основателност на иска за
развод и съединените с него небрачни искове, като моли за тяхното уважаване.
От събраните в настоящото производство писмени и
гласни доказателства, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
Страните са сключили граждански брак на 17.05.2005 г.,
за което е съставен акт за граждански брак № ***г. на общ.Варна. Видно от
представеното удостоверение за раждане изд. въз осн.
на акт за раждане № ***г. на общ.Каварна, преди сключване на брака между
страните – на 04.02.2002 г. е родено детето Б. Я. Д., от родители П. П.М. и Я.Х.
О..
От представените удостоверение по декларирани данни
изх. № **********/12.02.2018 г. на общ.Каварна и справка рег.№ 50/12.02.2018 г.
на СВ Каварна се установява, че ищцата е собственик на недвижим имот – жилищна
сграда и земя, в гр.Каварна, както и че няма декларирани данни като собственик
или ползвател на МПС. От представеното удостоверение по декларирани данни изх. №
**********/09.02.2018 г. на общ.Варна, се установява, че ответникът няма
декларирани данни като собственик или ползвател на недвижими имоти и МПС.
От разпита на свидетеля Б. П. М. – брат на ищцата се
установи, че от 2015 г. съпрузите живеят разделени, като ответникът е напуснал
семейното жилище и се е дезинтересирал както от
съпругата си така и от детето. Свидетелят заяви още, че през време на
съпружеския живот ответникът е злоупотребявал с алкохол, непрекъснато
провокирал скандали и упражнявал физическо и психическо насилие над ищцата. От
момента на фактическата раздяла не се е обаждал на детето, не е изпращал
средства за издръжка и не е проявявал желание да се грижи за него.
Изложеното от свидетеля се потвърждава изцяло от
изготвения по делото социален доклад. При направеното проучване е установено,
че грижи за детето полагат изцяло майката, която разполага с добри жилищни и
битови условия, гарантиращи сигурността на детето. Майката е декларирала
желание и възможности да се грижи за отглеждането и възпитанието на детето,
като е заявила, че има подкрепа от своите роднини и близки. Детето също е
изразило категоричното си желание да остане да живее заедно с майка си в
жилището в гр.Каварна. Установено е още, че майката е осигурила основните
потребности на детето, като му е осигурила стабилна семейна среда без насилие и
условия за израстване и развитие адекватни на неговите потребности.
При така изложената фактическа обстановка, от правна
страна съдът намира следното:
Относно прекратяването на брака:
Въз основа на събраните по делото писмени и
гласни доказателствени средства се установи, че брачната връзка между П. М. и Я.М.
е изцяло разкъсана и лишена от съдържание. Между съпрузите не съществуват
дължимите от закона и морала взаимоотношения, характеризиращи брачната връзка -
обич, доверие, загриженост един за друг, общ социален живот, икономическа
общност. Настъпилата между съпрузите през 2015 г. фактическа раздяла, освен
продължителна, е и необратима. Поради това съдът прави извода, че бракът е
дълбоко и непоправимо разстроен по смисъла на закона, формалното му
съществуване не е в интерес нито на съпрузите, нито за обществото и искът за
прекратяването му следва да бъде уважен, като съдът не следва да се произнася
по въпроса относно вината.
Относно родителските права и издръжката на
детето след развода:
Установи се по безспорен начин
от събраните гласни
доказателства, че съпрузите живеят в продължителна фактическа раздяла както, и че всеки от тях води напълно самостоятелен
живот, в който не присъства другият брачен партньор, а ответникът е заживял на
съпружески начала с друго лице и е създал ново семейство. С оглед на това обстоятелство
и на аргумента, че в производството за прекратяване на брака с развод се
разрешават въпросите за последиците от развода по отношение на родените деца
упражняването на родителските права, личните отношения на децата с родителя,
който няма да ги упражнява и издръжката на децата (арг.
от чл.59, ал.1 СК), съдът следва да се произнесе по предоставянето на
родителските права спрямо роденото преди брака дете Б., издръжката в негова
полза и определяне на режим на лични контакти на другия родител с детето.
С оглед възрастта и пола на
детето, силната емоционална привързаност към майката, полаганите непрекъснати
грижи от нея и пълната незаинтересованост от страна на бащата, съдът приема, че
с оглед интересите на детето родителските права следва да се предоставят на
майката, като детето продължи да живее на нейния адрес, установен по делото в гр..
На бащата Я. Х. М. следва да се определи предложения от ищцата режим на лични
контакти с детето, а именно всяка втора и четвърта събота на месеца от 09.00 ч.
до 17.00 ч., както и 20 дни през лятната ваканция, когато майката не ползва
годишен отпуск.
Съдът счита, че издръжката в
полза на детето Б. следва да се определи в общ размер от 250.00 лв., от които 150.00
лв. да се поемат от бащата, а останалата част от издръжката да се поеме от
майката. При определяне на издръжката съдът съобрази установените доходи и
имуществено състояние на майката и бащата, обстоятелството, че непосредствените
грижи ще се полагат от майката, нуждите на детето на тази възраст, като осъжда ответникът
да заплаща определената издръжка, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 22.08.2017 г., до настъпване на законна причина за нейното
изменение или прекратяване.
Искането за присъждане на издръжка за минало време
съгласно чл. 149 от СК се явява основателно предвид фактическата раздяла между
страните датираща от 2015 г. и непредоставянето на издръжка от страна на
ответника в полза на детето през този период. С оглед разпоредбата на чл. 149
от СК ответникът – баща на непълнолетното дете Б. следва да заплати издръжка за
минало време в размер на 150.00 лв. месечно за периода 22.08.2016 г. – 22.08.2017 г., или общо в размер на 1800 лева.
Относно фамилното име след развода:
Искането за промяна фамилното име на съпруга е
направено от лице, което не е титуляр на това право, поради което следва да
бъде оставено без разглеждане като недопустимо, а мъжът за в бъдеще следва да
продължи да носи фамилното име от брака. Съгласно чл. 53 от СК, съпругът може
да възстанови фамилното си име от преди брака. Правото на иск принадлежи на
съпруга, който е променил името си при сключване на брака и носи това име, но
не и другия съпруг, чието име е било прието. Ето защо, искът се явява недопустим
и следва да се остави без разглеждане като такъв. Съдът следва да постанови
след прекратяване на брака мъжът да продължи да носи брачното си фамилно име,
поради липса на иск, предявен от титуляра на правото по чл. 53 от СК.
По разноските:
На
основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 6, т. 2 от Тарифа
за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК, държавната такса при решаване на делото по иска за
развод в размер на 50.00 лева се дължи от двете страни. По делото са ангажирани
доказателства, че ищцата П. М. е внесла държавна такса в размер на 25.00 лева при
завеждане на исковата молба, с оглед на което в тежест на ответника Я. следва
да бъде възложена дължимата разлика от 25.00 лева. Ответникът следва да заплати
и държавна такса върху определената издръжка за детето, в размер на 216.00 лева,
съгласно чл. 83, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Мотивиран
от изложеното, СЪДЪТ
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД БРАКА между П. П.М., ЕГН **********,
с адрес *** и Я. Х. М., ЕГН **********, с адрес ***, който брак е сключен на 17.05.2005
г. и за който е съставен Акт за граждански брак № ***г. на община гр.Варна, като
дълбоко и непоправимо разстроен, на основание чл. 44, т. 3, във връзка с чл. 49,
ал. 1 СК.
След прекратяване на брака ответникът следва да
продължи да носи брачното си фамилно име М. на основание чл. 53 от СК.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по
отношение на непълнолетното дете Б. Я. Д., родена на *** г., на майката П. П.М..
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на
детето Б. при майката П. П.М..
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични
контакти между бащата Я. Х. М. и детето Б. Я. Д.,
както следва: всяка втора и четвърта събота от месеца от 09.00 ч. до 17.00
ч., както и 20 дни през лятната ваканция,
когато майката не е в платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА Я. Х. М., ЕГН **********, с адрес ***, да заплаща на детето Б. Я. Д., ЕГН **********,
чрез нейната майка и законен представител П. П.М., месечна издръжка в размер на
150.00 лв. (сто и петдесет лева), считано от 22.08.2017 г., с падеж всяко пето
число на месеца за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до окончателното изплащане на сумата, до настъпване на
основание за изменение или прекратяване на дължимата издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 149 от СК, Я. Х. М., ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати на детето Б. Я. Д., ЕГН **********, чрез нейната майка
и законен представител П. П.М., сумата от 1 800 лв. (хиляда и осемстотин лева), представляваща издръжка за минало време,
дължима за периода 22.08.2016 г. до 22.08.2017 г. – една година преди
предявяване на иска.
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в
размер на 50 (петдесет) лева.
ОСЪЖДА Я. Х. М., ЕГН **********, с адрес ***, да
заплати по сметка на районен съд Каварна сумата от 25.00 (двадесет и пет) лева,
представляваща държавна такса при решаване на делото по иска за развод, както и
216.00 лв. (двеста и шестнадесет лева), държавна такса върху
определената издръжка, съгласно чл. 83,
ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 78, ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………………….