РЕШЕНИЕ
№ 185
град Плевен, 01.04.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен – втори
касационен състав, в съдебно заседание на шестнадесети март две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДАНИЕЛА
ДИЛОВА |
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА 2. СНЕЖИНА ИВАНОВА |
при секретар Цветанка
Дачева и с участието на прокурор Иво Радев изслуша
докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно
дело № 105/2021 г.
Производството е по чл.208 и сл. от АПК,
във връзка с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от „********“ ЕООД,
гр. Славяново, ул.„************“ № ***, чрез адвокат И. П. М. от Плевенската
адвокатска колегия, срещу решение № 569/29.12.2020 г. по н.а.х.д. № 20204430201713/2020
г. на Районен съд – гр. Плевен, с доводи, че първоинстанционното решение е
незаконосъобразно, неправилно и необосновано, постановено в противоречие с
материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и в
несъответствие с целта на закона. Счита се,
че съдът е постановил своето решение, на предположение относно авторството на
извършеното деяние. Твърди се, че по делото липсват безспорни доказателства
нарушението да е извършено на посочената дата и да е осъществено от „******** „
ЕООД. Посочва, че по делото не са ангажирани доказателства, от които по
несъмнен начин да се направи логичен извод, че „********„ЕООД е осъществил
описаното в акта и наказателното постановление административно нарушение. Счита
се, че е недопустимо ангажираната административнонаказателна отговорност, да се
основава само на предположения и умозаключения, какъвто констатираме в
настоящия случай. Намират, че от събраните доказателства остава неизяснено и
недоказано обстоятелството, кой е осъществил изпълнителното деяние на
нарушението, което пък поставя под въпрос авторството на извършеното
нарушението. Навеждат се доводи, че остава недоказан извода на наказващия
орган, че „******** „ЕООД е бил автор, осъществил състава на нарушението и че
именно това дружество следва да понесе отговорността за него. Посочва се, че
другото допуснато нарушение от съда е че е постановил своето решение, на
предположение относно авторството на извършеното деяние. Счита се, че другото
нарушение допуснато от наказващия орган и от съда е приетата от тях дата за
извършеното нарушение. Сочат, че от събраните доказателства нито пряко, нито
косвено може да се наведе извода за авторството на извършването деяние и датата
на извършеното нарушение - 26.02.2020год. Излагат се доводи, че датата на
извършване на административното нарушение е от съществено значение, както за
индивидуализация на деянието, така за съдебния контрол по спазването на
давностните срокове по чл. 34 ЗАНН за образуване на административно-наказателно
производство, и при неустановена дата на извършване на нарушението е невъзможно
да се извърши преценка с оглед съблюдаване на сроковете по чл. 34 ЗАНН, а
правоприлагането не може да почива на предположения, само на конкретни факти.
Счита се, че този порок на АУАН и на НП, че е от категорията на съществените
които не могат да бъдат санирани на по- късен етап при осъществяване на
съдебния контрол. Посочва се, че при връчване на НП е било допуснато съществено
нарушение тъй като пълномощникът не е имал изрични права да получава документи
по водене на административно-наказателно производство срещу „********“ ЕООД,
което също се явява нарушение на процесуалните правила от съществено значение.
Моли се съдът да отмени обжалваното съдебно решение и да постанови друго, с което да отмените
решение № 569/29.12.2020г. на PC- Плевен по АНД № 20204430201713/2020г.
От ответника по делото е постъпил отговор на
касационната жалба с вх. № 1657/04.02.2021 г. Счита се, че касационната жалба е
допустима, но по същество е неоснователна, немотивирана и недоказана. Твърди
се, че не са налице и твърдените от жалбоподателя съществени процесуални
нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при съставяне на обжалваното
наказателно постановление, които да са довели до ограничаване правото на защита
на наказаното лице. Счита се, че са неоснователни наведените доводи за
нарушение на разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН при съставяне на
АУАН в отсъствие на нарушителя. Като неоснователни се определят и изложените в
касационната жалба доводи, че на санкция по реда на чл. 49а от ЗПЗП за
нарушаване на чл. 33б, ал. 1 от ЗПЗП, подлежат само собствениците и/или
ползвателите на определено правно основание на нарушените площи, попадащи в
слой „Постоянно затревени площи.“ Счита се, че не са налице и доводите изложени
в касационната жалба за допуснати нарушения при съставяне на АУАН, поради
неяснота относно датата на извършване на нарушението, той като „********“ ЕООД
не били заловени на място да разработват поземлен имот с идентификатор
67088.296.50. Моли се съдът да остави без уважение като неоснователна,
немотивирана и недоказана, касационната жалба на „********“ ЕООД.
В съдебно заседание касаторът - „********“ ЕООД, гр.
Славяново, ул.„******“ № **, чрез адвокат И. П. М., който
поддържа жалбата и намира, че не следва
да бъде ангажирана отговорност на дружеството, тъй като то не е нито
собственик, нито ползвател на земеделската земя, която попада в слой „Постоянно
затревени площи“. Моли за отмяна на решението и присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ответникът – Министерство на
земеделието, храните и горите, гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 55, не се
представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен, дава
заключение, че решението следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Административен съд – Плевен, втори касационен състав,
като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване
разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:
Касационното оспорване е извършено от надлежна страна
в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.
Разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО.
С посоченото решение е потвърдено наказателно
постановление № НП-102/11.08.2020 г., на министър на земеделието, храните и
горите , с което на „********“ ЕООД, с ЕИК: *********, гр. Славяново, ул. „*********“
№ **, за това, че към 26.02.2020 г. „********“ ЕООД използва, без разрешение,
общинска земеделска земя с обща площ 8,765 ха, попадаща в слой „постоянно
затревени площи“, не по предназначение, като е извършено следното: имотът е
обработен, извършени са агротехнически мероприятия, състоящи се в дълбока оран
в част от имот с идентификатор № 67088.296.50 с нарушена площ 8,765 ха по КККР
в землището на гр. Славяново, община Плевен с НТП пасище, мера, върху 8,765 ха
земеделска земя, попадаща в слой „постоянно затревени площи“, собственост на
Община Плевен – нарушение на чл. 33б, ал. 1 от Закона за подпомагане на
земеделските производители и на основание чл. 49а от Закона за подпомагане на
земеделските производители, във вр. с чл. 50, ал. 2 от Закона за подпомагане на
земеделските производители и одобрен доклад на министъра на земеделието,
храните и горите с рег. № 93-7179/27.09.2018 г. е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 8 800/осем хиляди и
осемстотин/ лева.
Настоящата инстанция намира, че решението е валидно,
допустимо, но постановено при неправилно прилагане на закона. Неправилно
първоинстанционният съд е приел, че от косвените доказателства по делото се
установява, че дружеството е ползвало земеделска земя от 8,765 ха, попадаща в
слой „ Постоянно затревени площи“. Отговорността на дружеството е ангажирана за
нарушение на чл. 33б, ал. 1 от ЗПЗП в редакция към 01.01.2019 година, съгласно
който се забраняват
преобразуването и разораването на площите, включени в слой "Постоянно
затревени площи", от техните собственици и ползватели. В случая
дружеството не е ползвател, нито собственик и не може да се приеме, че тъй като
обработва съседен имот № 108, то е извършило обработка и на 8,765 ха от имот с идентификатор 67088.296.50 с начин
на трайно ползване по КВС „Пасище, мера“ с обща площ 20 3836 ха, собственост на
Община Плевен. В случая в НП се посочва, че „********“ ЕООД ползва без
разрешение земеделска земя, като този факт въобще не е доказан в
административно-наказателното производство. В протокол на комисия, извършила
проверката на 26.02.2020 година се посочва, че имотът е собственост на Община
Плевен, но няма доказателства за това твърдение по преписката, нито
доказателства относно обстоятелството, че установените хектари попадат в
обхвата на специализиран слой „Постоянно затревени площи“ – не е приложена
заповед, нито договор за наем с Р. М. Х., нито доброволно споразумение за 2019
– 2020 стопанска година за масив №108 между „********“ ЕООД и директор на ОД
„земеделие“ Плевен, като тези обстоятелства са недоказани от
административно-наказващия орган, но нито в АУАН, нито в НП се посочва, че
дружеството е ползвател на имота, като не е и собственик с оглед твърдението в
НП, че имот е собственост на Община Плевен, и не следва да бъде наложена
санкция.
Предвид горепосоченото решението следва да бъде
отменено като постановено при неправилно прилагане на закона и да бъде отменено
НП.
С оглед изход на делото и искане на пълномощник на
касатора за присъждане на разноски и на
основание чл. 63 ал. 3 от ЗАНН, съдът намира, че Министерство на земеделието,
храните и горите, гр. София следва да заплати на „********“ ЕООД, ЕИК:
*********, гр. Славяново, ул.„******“ № **,
разноски в размер на 770 лева – договорено и изплатено адв. възнаграждение
съгласно договор за правна защита и съдействие на л. 20 гръб по делото.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,
РЕШИ:
Отменя решение №
569/29.12.2020 г. по н.а.х.д. № 1713/2020 г. на Районен съд – гр. Плевен, като
вместо постановява:
Отменя наказателно
постановление № НП-102/11.08.2020 г., на министър на земеделието, храните и
горите.
Осъжда Министерство на
земеделието, храните и горите, гр. София да заплати на „********“ ЕООД, ЕИК:
*********, гр. Славяново, ул.„*****“ № **,
разноски в размер на 770 лева.
Решението е окончателно.
Препис от решението да се
изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ 1. /п/
2.
/п/