Мотиви към присъда № 28/31.05.2016г.
по НОХД №703 по описа на ДРС за 2015г.
На
27.05.2015г. Районна прокуратура –
гр.Добрич е внесла за разглеждане в Добричкия районен съд обвинителен акт по досъдебно
производство №98/2012г. по описа на Сектор „ПИП” при ОД на МВР гр.Добрич, по
който на същата дата е било образувано производство пред първа инстанция срещу П.
***, ЕГН **********, за извършено престъпление от общ характер, наказуемо по
чл. 220, ал.1 от НК.
В
диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че на 14.05.2012г. в гр.Добрич, като длъжностно лице
– изпълнителен директор на „Д.Х.” АД гр.Добрич, ЕИК ****, П.Г.Г. съзнателно е
сключил неизгодна сделка – Договор за правна защита и съдействие с дата
14.05.2012г. и страни: „Д.Х.” АД и Д.П.А., ЕГН ********** *** с предмет на
договора – цялостно проучване и проверка на сключените сделки с активи и акции
на „Д.Х.” АД и уговорено възнаграждение от 65 000 лева и от това на
28.06.2012г. е произлязла значителна вреда за „Д.Х.” АД гр.Добрич, което той е
представлявал, в размер на 65 000 лева.
В
съдебно заседание представителят на ДРП поддържа повдигнатото обвинение и предлага подсъдимият
да бъде признат за виновен в извършването на вмененото му престъпление, за
което да му бъде наложено наказание от вида “лишаване от свобода” за срок от
три години, както и наказание „лишаване от право да заема длъжност, свършана с
управление на чуждо имущество” за срок от две години.
Подсъдимият
в хода на досъдебното производство и съдебното следствие не дава обяснения по
повдигнатото му обвинение и не признава вината си. По същество защитникът му претендира
признаването му за невинен в извършването на инкриминираното деяния и
оправдаването по повдигнатото му обвинение. В последната си дума подсъдимият
също претендира признаването му за невинен в извършването на инкриминираното
деяния и оправдаването по повдигнатото му обвинение.
След
преценка на събраните в хода на съдебното следствие относими, допустими и
възможни доказателства, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
С
решение на общото събрание на акционерите на „Д.Х.” АД, ЕИК ****, проведено в
гр.Добрич на 25.04.2012г., подсъдимият П.Г.Г. е бил избран за член на Съвета на
директорите на „Д.Х.” АД, ЕИК ****, заедно със свидетелите Р.И.Р. – Ж. и П.Д.Г.
(протокол от общото събрание на акционерите
на „Д.Х.” АД от същата дата – л.71-73, том II от ДП №98/2012г.). На 25.04.2012г., с решение на Съвета на директорите, подсъдимият П.Г.Г.
е бил избран за изпълнителен директор на „Д.Х.” АД, ЕИК ****, а св.Р.И.Р. – Ж.
за председател на съвета на директорите на дружеството (протокол от заседание на съвета
на директорите на „Д.Х.” АД от същата дата – л.46, том II от ДП №98/2012г.). „Д.Х.” АД
е публично дружество с предмет на дейност – придобиване, управление, оценка и
продажба на акции на български и чуждестранни дружества. Размерът на вписания
капитал на дружеството бил в размер на 296320 лв., съставляващ същия брой
безналични поименни акции с номинална стойност 1,00 лв.
На 07.05.2012г., подс.Г. и свидетелите Р.Ж. и П.Г.,
в качеството им на членове на Съвета на директорите на "Д.Х." АД приели от бившия
изпълнителен директор - Т. М. документацията на "Д.Х."
АД. При това им било връчено предизвестие за прекратяване на
договора за наем с "***" АД, който до този момент отдавал под наем офис
на "Д.Х." АД. Целият приет архив, включващ около 50 папки, по предложение подс.П.Г. бил преместен в ползвано от него хале,
което се намирало в близост и което той използвал за упражняване на друга търговска
дейност. Свидетелите Р.Ж. и П.Г. решили да ходят всеки ден на работа, за
да сложат ред в документацията и да се запознаят с
дейността на дружеството, а подс. Г. се
интересувал
единствено от това какви
сметки и активи има холдинга и основно се занимавал със собствения си бизнес, изпълнявайки поръчка по договор, сключен с „*”. Само няколко дни след това подс.Г. представил на свидетелите Р.Ж. и П.Г. консултантски договор, за който обяснил, че трябва от тяхна страна да бъде дадено
съгласието за отпускане на 2500
лева за близък на
подс.Г. човек, който бил „закъсал” за
пари. Свидетелите
отказали да дадат такова съгласие.
На 26.06.2012 г. подс.Г. отново представил на свидетелите Р.Ж.
и П.Г. рамков договор (л.11-15, том III от ДП №98/2012г.)
с дървообработваща
фирма от гр.Велико Търново. Договорът бил без дата, като за продавач бил подписан от подс.Г. в
качеството му на управител на „*” ООД /дъщерно
дружество на „Д.Х.” АД/, а за купувач от св.А.К. в качеството му на изпълнителен
директор на „***” АД. Във връзка с изпълнението на този
договор, подс.Г. поискал от свидетелите Ж. и Г. да бъде съставен протокол, с
който Съвета на директорите на „Д.Х.” АД да вземе решение да се вземат в заем 60
000 лева от холдинга, тъй като дружеството, на което подс.П.Г. бил управител към онзи
момент - "*" ООД нямало финансова възможност да
изпълни поръчката по договора. Свидетелите отказали на подс.Г.. За всички
дейстия на подс.Г., свидетелите Р.Ж. и П.Г. уведомявали св.Г.Г. в качеството му
на най-големия акционер в Д.Х.” АД. В
показанията си св.А.К. отрича сключването на такъв договор. Излага, че не се е
срещал с подсъдимия или с друг представител на „*” ООД. За съществуването на
договора е узнал, когато е бил потърсен от полицията. Обичайната практика в
дружеството, представлявано от св.К. била договорите да бъдат подписвани на
всяка страница и към тях да има приложение, съдържащо детайлите на поръчката. В
договора, представен от подс.Г. липсват, както подписи на всяка страница, така
и приложение.
На
26.06.2016г. св.Р.Ж. и П.Г. се срещнали с адв.Г.К. *** и в разговор последният
им споделил за своя среща със св.Д.А., при която А. му споделил, че търсел
начин да оранизира получаването на парични средства, които да постъпят по
негова или други сметки – „става въпрос за едно холдингче, в което има сто
хиляди лева”. В този смисъл са показанията на свидетелите Ж. и Г. и на св.К., дадени в досъдебното производство (л.52, том I
от ДП №98/2012г.), прочетени
и приобщени на основание чл.281, ал.5 в.вр.ал.2, т.2, пр.2 от НПК в хода на
съдебното следствие. Свидетелите Ж. и Г. предположили, че изявлението на св.А.
касае „Д.Х.” АД, при което решили да вземат решение за освобождаването на подс.Г.
като изпълнителен директор на „Д.Х.” АД.
С решение на съвета
на директорите на „Д.Х.” АД, от 27.06.2012г., подсъдимият П.Г.Г. е освободен като
изпълнителен директор на дружеството и
за такъв е била избрана св.Р.Ж. /вж.протокол от общото събрание на акционерите
на „Д.Х.” АД от същата дата – л.71-73, том II от ДП №98/2012г./. Решението е вписано в търговския регистър на 04.07.2012г.
В качеството си на изпълнителен директор на дружеството, подс.Г. бил единствен
разпоредител с финансовите средства на същото. Подс.Г. бил вписан в Спесимен на
подписите - */08.05.2012г. при „Алианц
Банк България” АД на лицата, имащи право да се разпореждат с финансови средства
на „Д.Х.” АД по банкова сметка *** ***.
На 09.07.2012г.
подс.Г. предава на св.Ж. документацията на дружеството, за което е съставен
протокол. При извършеното предаване не е отбелязана липса на документи. След
това св.Ж. и Г. посещават офисите на банките, в които „Д.Х.” АД има открити
сметки. При това св.Ж. и св.Г. установяват, че на 08.05.2012г. подс.П.Г. прекратява
договор за депозит на дружеството в „Алианц банк” АД размер на 200 000 лева, като
следствие на предсрочното му прекратяване е претърпяна вреда от 7007,04 лв. (съгласно заключението по ССчЕ). Сумата от депозита била прехвърлена от подс.Г., както следва: 100000 лева
в разплащателна сметка в „Алианц банк” АД и 100000 лева в друга сметка в „Уникредит
Булбанк”. Тогава свидетелите Ж. и Р. узнават също, че на 28.06.2012г. от
сметката на „Д.Х.” АД в „Уникредит
Булбанк” е извършен превод по сметка на св.Д.А. в размер на 65000 лв. на
основание договор за правна услуга. Това се установява и от платежно нареждане
до МКБ „Юнион банк” АД, клон Добрич за кредитен превод в размер на 65000 лв.
подписано от подс.Пл.Г. и подпечатано с печата на „Д.Х.” АД (л.85, том III
от ДП №98/2012г.). Установено е също, че на 29.06.2012г. св.Д.А. е изтеглил преведената му
сума от 65000 лв. На 29.06.2012г. подс. П.Г. възстановява по сметка на „Д.Х.” АД в МКБ „Юнион банк” АД, клон
Добрич сумата от 32000 лева,
която преди това на части е била изтеглена от подс.Г., водила се е в касата в дружеството и е била използвана
без ордери от същия.
Впоследствие свидетелите
Ж. и Р. откриват в документацията на „Д.Х.” АД договор
за правна защита и съдействие от 14.05.2012г. (л.85, том III
от ДП №98/2012г.). Видно от договора, сключен между „Д.Х.” АД, представлявано от подс.Г. като
изпълнителен директор и св.Д.А. - адвокат, последният е приел да извърши
действия по „цялостно проучване и проверка на сключените сделки с активи и
акции на „Д.Х.” АД и по осъществяване „в тази връзка” на процесуално
представителство по „граждански, наказателни, административни, изпълнителни и
други дела на всички съдебни инстанции ”,
въз основа на последващо „изрично пълномощно”, както и за
представителство пред други органи - „Комисията за финансов надзор, Агенцията
за държавни вземания, Комисия за защита на конкуренцията, Търговския регистър”
и други посочени длъжностни лица. Съответно „Д.Х.” АД е поело задължение за
заплащане на възнаграждение в размер от 65 000 лева до 30.06.2012г.
Посочено е още, че договорът се сключва въз основа на предварително одобрение
от Съвета на директорите на „Д.Х.” АД, изразено в „единодушно решение ”.
Не се събраха по
делото доказателства за наличието на решение на на Съвета
на директорите на „Д.Х.” АД за одобряване сключването на инкриминираната сделка.
Писмени доказателства за наличието на такова решение не се събраха по делото, а
гласните доказателства могат условно да бъдат разделени на две групи. Едната
група включва показанията на свидетелите Д.А., З.А. и В.П., а другата група включва тези на свидетелите
Р.Ж., П.Г. и Г.Г.. Подс.Г. и свидетелите Д.А., З.А. и В.П. твърдят, че е
проведено заседание на Съвета на директорите, на което е било взето решение за
сключване на договора за правна помощ и съдействие. Съдът не кредитира
показанията на тази група свидетели, тъй като същите са противоречиви и по
никакъв начин не се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства /писмени и гласни/ в
тяхната съвкупност и взаимовръзка. Според св.А. на
проведеното събрание на Съвета на директорите са присъствали св.З.А. и Б.П..
Съответно св.В.П. не сочи тези лица да са присъствали на такова събрание. Св.З.А. (съпруга на св.А.) твърди в хода на
съдебното следствие, че на събранието са присъствали членовете на Съвета на
директорите, св.А. и лицето Б.П., докато в досъдебното производство сочи, че са
присъствали членовете на Съвета на директорите, св.А. и св.В.П.. От събраните по
делото доказателства се установява, че са проведени три събрания на Съвета на
директорите на „Д.Х.” АД, за което са съставени три протокола с поредни номера
- №№1,2 и 3. Липсва възможност да е било проведено събрание на Съвета на
директорите в твърдения от горната група свидетели период /началото на м.май/,
тъй като протокол №2 е от дата 04.06.2012г., обективиращ решение за свикване на
общо събрание, а протокол №1 е от дата 25.04.2012г. и обективира
решението за избор на подс. Г. за изпълнителен директор. Съдът кредитира показанията на свидетелите Р.Ж., П.Г. и Г.Г.,
които отричат Съвета на директорите на дружеството да е приемало решение за
сключване на договор за правна помощ и съдействие със св.Д.А.. Показанията им
са еднопосочни и непротиворечиви и се подкрепят от останалите събрани по делото
доказателства.
При
условие, че не се установява от Съвета на директорите на „Д.Х.” АД да е било
прието решение за сключване на инкринимираната сделка, липсва необходимост да
бъдат обсъждани показанията на свидетелите И.К., Г.Б., Г.В., с които подс.Г.
целеше да докаже твърдението си, че от офиса на дружеството, в негово отсъствие
са били изнасяни документи. Отделно от това показанията на посочените свидетели
са твърде общи и неясни. Свидетелите излагат, че различни лица, включително
свидетелите Ж., Г. и Г. са „изнасяли папки”.
Към доказателствата по делото е
приобщена кореспонденция (том IV и том V, ДП №98/2012г.), съдържаща писма на св.Д.А., адресирани до Съвета на
директорите на „Д.Х.” АД и такива на подс.Г. в качеството му на изпълнителен
директор на „Д.Х.” АД до св.А.. Кореспонденцията слага началото си с писмо с
изх.№ от 02.05.2012г., с което подс.Г. отправя искане до св.А. да му бъде
предоставена устна консултация във връзка с правен казус, касаещ продажба на
активи на „Д.Х.” АД на „*-*” АД. В отговор с вх.рег.№ от 08.05.2012г. св.А.
информира Съвета на директорите, че от документи, приложени в Търговския
регистър, се установява извършването на системни злоупотреби с активи на
дружеството, като за възстановяване на
правата „Д.Х.” АД върху отчуждени, чрез неправомерни сделки, активи и акции е
необходимо завеждане на най-малко шест съдебни дела, а на бившият изпълнителен
директор може да бъде търсена административна и наказателна отговорност. С
писмо с изх.№ от 08.05.2012г., подс.Г. отправя искане до св.А. да му бъде
направено предложение за договор за правна защита и съдействие с оглед получена
вече устна консултация относно възможност за предприемане на правни действия. С
писмо с вх.№ от 11.05.2012г. св.А. представя проект на договор за правна защита
и съдействие, а с писмо с вх.№ от 14.05.2012г. изразява благодарност към Съвета
на директорите за гласуваното му доверие. С писма с вх.№ в периода от
17.05.2012г. до 07.06.2012г. св.А. уведомява Съвета на директорите за наличието
на „неправомерни сделки” и заявява
искане да му бъде предоставена „цялата информация” за тях.
От показанията на
свидетелите Р.Ж., П.Г. и В.П. се установява, че са извършвани поправки в
номерацията на кореспонденцията на „Д.Х.”
АД с цел да бъдат поставени вх./изх.№ на кореспондецията, водена между подс.Г.
и св.Д.А., предхождащи по дати вече съществуващата такава. Свидетелите Ж. и Г. излагат,
че в дружеството са постъпили три
документа с поставени
входящи номера - №1, №2 и №3. След като е била приета
документацията от подсъдимия Г., тези документи били вече с вх.№11, №12 и №13, а с вх.№1-3 били писмата от св.А..
Установява се, че завеждането и извеждането на кореспонденцията е било
възложено на св.В.Ц.П., която е заемала в дружеството длъжността - директор "Връзки с
инвеститорите",
а преди това е имала сключен със същото граждански договор за предоставяне на
консултански услуги. Св.П. признава извършването на поправки в номерата на
кореспондецията, като обяснява това като допускане на технически грешки от
нейна страна.
В
показанията си св.Д.А. излага, че той заедно със св.Ж. са търсили начин да поемат управлението на "Д.Х." АД, тъй като Ж. имала
претенцията, че холдинга е създаден от нейния съпруг,
а е обсебен от Т.М., който бил изпълнителен директор по това време. Бил намерен начин да се поеме
управлението на холдинга, при което бил сформиран Съвет на директорите, включващ св.Р.Ж., св.П.Г. и подс.П.Г..
След
като приели документацията на холдинга от
Т.М., св.А. и членовете на Съвета на директорите на „Д.Х.” АД открили
„множество злоупотреби” и „индикации за незаконни сделки”. Св.А. сочи, че е
получавал данни за последното от св.Ж. и Комисията по финансов надзор. При това
от страна на Съвета на директорите било взето решение да бъде сключен договор
със св.А. за „цялостно обследване на всички сделки” на холдинга. Св.А. твърди,
че по-голямата част от работата по договора е била извършена. Били изготвени
искови молби, нотариални покани, „вървяла кореспонденция”. Впоследствие се
установило, че зад много от сключените сделки /с „* *” и „* *”/ „стои” св.Г.Г.,
който започнал да се меси в работата на св.А. и членовете на Съвета на
директорите с цел да предотврати последващи действия по проверката им.
В
досъдебното производство св.А. уточнява, че посочените от него в описаната
кореспонденция шест сделки, за които е имал намерение да предяви искове са
следните: Договор за паричен заем, сключен между „Д.Х.” АД и „*” АД, сделки по отчуждаване на „***”
ООД, отчуждаване на „*-*” АД, отчуждаване на „*” ООД, отчуждаване на „* –
училищна сигурност” ООД, отчуждаване на дружество с наличие на „*” в името му. В хода на съдебното следствие св.А. сочи следните сделки:
отчуждаване на 20236 броя безналични акции, представляващи 51% от капитала на „*”
АД; договор за заем, сключен между „Д.Х.” АД и
„*-*” АД; продажба на 34% от капитала на „* *” АД; продажба на акции от „*” – С;
продажба на акции от „* * *” с.*; договор
за наем; продажба на „***” ООД и „***” ООД. Св.А. обяснява различието в
сочените сделки с липсата на последваща кореспонденция, в която допълнително са
сочени и други сделки.
Относно уговореното
възнаграждение по договора за правна помощ и съдействие, св.А. сочи, че
първоначално е предложил възнаграждение в размер на 300000 лева за „ревизиране
на всички сделки”. Този размер бил определен въз основа на „свободно
договоряне” и по правилата на Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Освен договорената сума, по всяко от заведените
дела е следвало да бъде допълнително заплащано възнаграждение.
Съгласно
заключението по съдебно-счетоводната експертиза (л.37 и сл., том IX от ДП №98/2012г.), материалният интерес по шесте сделки, които щели да бъдат обследвани от
св.А. е на стойност 150258,40 лв., както следва: договор от 18.11.2008г. за
предоставяне на паричен заем, сключен между „Д.Х.” АД и „*” АД – 101720 лв.;
продажба на безналични акции с единична цена 0,40 лв. от капитала на „*” АД – 8094,40 лв.; договор от 29.11.2007г. за
покупко-продажба на 15222 поименни акции на „Д.Х.” АД в „***” АД, прехвърлени
на „* АД - 30244,00 лв.; договор от 05.12.2007г. за продажба на 300 дяла,
представляващи 60% от капитала на „*” ООД, сключен между „Д.Х.” АД и * * *, при
цена 10,00 лв. за 1 дял – 3000,00 лв.; договор от 07.02.2008г. за продажба на
360 дяла, представляващи 45% от капитала на „*” ООД, сключен между „Д.Х.” АД и К.
Д.К., при цена 10,00 лв. за 1 дял – 3600,00 лв.; договор от 07.02.2008г. за
продажба на 360 дяла, представляващи 45% от капитала на „***” ООД, сключен
между „Д.Х.” АД и Ж.П.К., при цена 10,00 лв. за 1 дял – 3600,00 лв.
Изложената фактическа обстановка съдът намира за
установена въз основа на събраните, проверени и приети по реда на чл.283 от НПК
в хода на съдебното дирене доказателства, обосноваващи решението на съда по
следните ПРАВНИ СЪОБРАЖЕНИЯ:
Подсъдимият П.Г.Г. е осъществил състава на престъплението
по чл.220, ал. 1 от НК, тъй като на 14.05.2012г. в гр.Добрич, като длъжностно лице
– изпълнителен директор на „Д.Х.” АД гр.Добрич, ЕИК **** съзнателно е сключил
неизгодна сделка – Договор за правна защита и съдействие със страни: „Д.Х.” АД
и Д.П.А., ЕГН ********** *** с предмет на договора – цялостно проучване и
проверка на сключените сделки с активи и акции на „Д.Х.” АД и уговорено
възнаграждение от 65 000 лева и от това на 28.06.2012г. е произлязла
значителна вреда за „Д.Х.” АД гр.Добрич, което той е представлявал, в размер на
65 000 лева.
Съдът намира за
безспорно установени всички елементи на възведения престъпен състав. Събраните
доказателства сочат по безспорен начин
времето и мястото на извършване на процесното деяние.
За да е налице съставомерно деяние по чл. 220, ал.
1 от НК, е необходимо да се установи
сключването от длъжностното лице на сделка, която е неизгодна и от която са
последвали значителни вреди, като за неизгодността на сделката, при
необходимост от сключването й, следва да се направи извода, дали тя е могла да
бъде сключена при по-изгодни условия - при комплексна оценка на различните
критерии като вид, качество, количество, цена, срокове на разплащане, неустойки и пр. Като цената макар и да няма абсолютно значение, не може да бъде
игнорирана като съществен фактор при преценката на въпроса за неизгодността.
Безспорно
по делото е установено, че подс.П.Г. към датата на сключване на договора за
правна помощ и
съдействие е притежавал качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1
б.б от НК. Същият е бил изпълнителен
директор на „Д.Х.” АД и в това си качество и на основание чл.244, ал.4 от ТЗ и
чл.56, ал.3, т.2 от Устава на „Д.Х.” АД (л.21-37, том III от ДП №98/2012г.) е имал
правото да представлява дружеството и да сключи от негово име и за
негова сметка инкриминираната сделка. Съдът не споделя тезата, изложена в
обвинителния акт, че представителната власт на подс.Г. е възникнала на
основание договор за възлагане на управление от 02.05.2012г. Същият е приложен
на л.78-81, том I от ДП №98/2012г. и се установява, че не е подписан от
представител на „Д.Х.” АД. При това същият не е породил
целеното с него действие. Отделно от това и съгласно разпоредбата на чл.244,
ал.7 от ТЗ договорът за възлагане на управление има за цел да уреди отношенията между дружеството и изпълнителния директор, а не отношенията му
с трети лица. След като посоченият договор за управление не е породил своето действие,
липсва основание обвинението да се позовава на чл.6, б.д от същия, съгласно който
„договори за кредитиране на трети лица /дъщерни дружества на дружеството на
стойност над 50000 лева могат да се сключват от изпълнителния директор след
наличие на решение на Съвета на директорите общото събрание на съдружниците за
всеки конкретен случай”.
Следва също да се
посочи, че декларацията на страните по договора за
правна помощ, че същият е сключен при условие на получено предварително
одобрение от Съвета на директорите на „Д.Х.”
АД е без правно значение за валидността на договора, съответно и за
съставомерността на деянието. Волеизявлението на органния представител –
изпълнителния директор е достатъчно за сключването на договора. Инкриминираната
сделка не подлежи на предварително одобрение от управителния орган – Съвета на директорите. Такова
одобрение, респ.съгласие за сключване на такъв договор не е изискуем по закон
елемент от фактическия състав на сделката и е недопустимо да стане такъв по
волята на страните. В този смисъл и с оглед защитната теза на подс.Г. следва да
се посочи, че дори и по делото да бе установено, че договора за правна помощ е
сключен от подс.Г. след получено предварително одобрение от Съвета на
директорите на „Д.Х.” АД, то това обстоятелство не би променило извода за
съставомерност на деянието и за отговорността на ответника по него. А както бе
посочено, по делото не се установи да е получавано предварително одобрение от
Съвета на директорите на „Д.Х.” АД за сключване на договора за правна помощ и
конкретно за размера на дължимото по същия възнаграждение.
Неизгодна е онази сделка,
която изобщо не е било необходимо да се сключва или макар и да е била необходима,
е могло да бъде сключена при по-изгодни условия Същевременно цената на сделката не може да бъде игнорирана като съществен фактор при
преценка на въпроса за неизгодността й. В случая по делото не се установява необходимост от сключване на инкриминираната
сделка. Единствено св.Д.А. твърди, че е извършвал „предварително проучване” и е
установил наличие на „неправомерни сделки” на „Д.Х.”
АД. Св.А. не сочи точно, нито от къде се е снабдявал с данни/документи, за да
обоснове такива твърдения, нито на какво основание според него са нищожни сделките. Обстоятелството, че св.А. е
страна по инкриминираната сделка разколебава достоверността на показанията му.
А отделно от това същите се опровергават от другите доказателства. Така докато
св.А. твърди, че св.Ж. му е предоставяла данни, въз основа на които същият е
преценял „неправомерността” на сделките /твърдение, отречено от св.Ж./, то
св.З.А. (съпруга на св.А.) твърди, че св.А. е
уведомявал членовете на Съвета на директорите за наличието на „много неизгодни
сделки”, сключвани от предходното ръководство на „Д.Х.” АД. От друга страна внушението на приложената
по делото кореспонденция, водена между подс.Г. и св.А. е, че подс.Г. е
инициирал проверка на една сделка /продажба на активи на „Д.Х.” АД на „***” АД/, при което св.А. се отзовава и същевременно уведомява за извършването
на системни злоупотреби с активи на дружеството. Така
съставената кореспонденция е в противоречие с показанията на св.А. и св.А.,
според които всички членове на Съвета на директорите на дружеството и А.
съвместно са извършвали проверки на документи и са констатирали злоупотреби.
Съвсем различни са твърденията на св.В.П., която сочи че инициативата за
сключване на договора за правна помощ и съдействие конкретно със св.А. била на
св.Ж., която разполагала с информация за извършвани злоупотреби при сключването
на сделки още през м.февруари-март 2012г. Св.Ж. се снабдила с тази информация /относно
продажба на пакет акции от „***”/ от справка от имотния регистър. Явно е, че
кореспонденцията е съставена впоследствие и с цел последващо обосноваване
необходимостта от сключването на договора за правна защита и съдействие. А показанията
на свидетелите, които твърдят за наличие на такава са противоречиви, които
съдът не кредитира и с оглед тяхната заинтересованост.
От гореизложеното
следва, че подс.Г. е сключил договора за
правна помощ и съдействие, без представляваният да е имал необходимост от
предмета на този договор, а това прави престацията на изпълнителя безполезна. Тези обстоятелства
обуславят извода, че договарянето е във вреда на представлявания - „Д.Х.” АД.
От съществено значение в
случая е цената на сделката - 65000 лв. Както беше
посочено цената на сделката е един от съществените фактори, които се отразяват
на нейната изгодност. Цената на инкриминираната сделка е прекомерно висока. Съгласно разпоредбата на чл.6,
т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
/в редакцията й към датата на сключване на договора – 14.05.2012г./, за текуща правна помощ по договор с
юридическо лице или едноличен търговец дължимото възнаграждение е в размер на 400 лв. месечно. В случая, св.А. е поел
задължение по инкриминираната сделка да извърши цялостно
проучване и проверка на сключените сделки с активи и акции на „Д.Х.” АД, както
и за представителство пред други органи - „Комисията за финансов надзор,
Агенцията за държавни вземания, Комисия за защита на конкуренцията, Търговския
регистър” и други посочени длъжностни лица, което може да бъде квалифицирано именно
като текуща правна помощ съгласно горепосочената норма. Отделно от това св.А. е
поел и задължение за процесуално представителство по „граждански, наказателни,
административни, изпълнителни и други дела на всички съдебни инстанции”. Съответно
при установената цена на исковете, които св.А. е заявил намерение да предяви
/като цената на исковете се определя от цената на атакуваните сделки,
установена от ССчЕ/: 101720 лв.; 8094,40 лв.; 30244,00 лв.; 3000,00 лв.;
3600,00 лв.; 3600,00 лв., следващото му се възнаграждение би било в размер на
общо 5145,06 лв., изчислено от съда по всяка една претенция поотделно и определено по правилата на чл.7 от Наредба №1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения /в редакцията й към датата на сключване
на договора – 14.05.2012г./. Тоест уговореното възнаграждение надвишава
дължимото по посочената Наредба със сумата от 59854,94 лв. Разликата е в
значителен размер, макар Наредбата да определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и в случая да се ползва само за ориентир. Не може
да се очаква настъпването на положителен икономически ефект за „Д.Х.” АД със
сключването на договор на стойност 65000 лв., при условие че вписания капитал
на дружеството е в размер на 296320 лв.
Неизгодността
на сделката намира проявлението си в случая не само в уговорките относно
цената, но и в тези относно сроковете за изпълнение на задълженията на страните
и тези за дължимо обезщетение. В инкриминираната сделка не е посочен срок за
изпълнение на поетите по същия от страна на св.А. задължения, докато е
предвиден кратък срок за заплащане на цялата дължима по същия цена от 65000 лв.
– до 30.06.2012г. В чл.3.2 от договора е уговорено, че при прекратяване на
същия поради неплащане на уговореното възнаграждение в срок, на адвоката се
дължи освен възнаграждение за вече извършените услуги и обезщетение в размер на
30000 лв. Размерът на обезщетението е равно на почти половината от дължимото по
договора възнаграждение, което както вече беше посочено е прекомерно. Обезщетение
за неизпълнение на задължение по такъв един договор в този размер е извън присъщите на обезщетението функции, нарушава принципа на
справедливост и създава възможност за неоправдано облагодетелстване
на страната,
в чиято полза е уговорката. Същевременно между
страните по инкриминираната сделка няма уговорено обезпечение
на изпълнението на задължението на адвоката – св.А. по същата.
При преценка на законовия критерий за значителност на
вреди, следва да се съобрази размера на установената минимална работна заплата
към момента на извършване на деянието, като значителни имуществени вреди са
тези, които се равняват на 14 минимални работни заплати. Съгласно ПМС №300 от 10.11.2012г., считано от 01.05.2012 г. до 31.12.2012 г. размерът на минималната
работна заплата за страната е бил 290 лв., следователно вредата е значителна, ако
надвишава сумата от 4060 лв. /14 х 290лв./. В конкретния случай вредата в размер на 65000 лева е съставомерна, тъй като е
значителна и надвишава критерия повече от 16 пъти.
От
субективна страна подс.Г. е съзнавал, че този договор е неизгоден за
дружеството, както с оглед гореизложеното, така предвид факта, че е човек с
достатъчен житейски и професионален опит, заемащ длъжност свързана с вземане на
решения и анализиране на ситуации. Деянието
е извършено от подсъдимия виновно, при форма на вината –
пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2, пр. І от НК, тъй като Г. е съзнавал
противоправността и обществената опасност на конкретно извършеното от него
деяния и е целял настъпването на вредоносния резултат. За да обоснове този
извод, съдът оценя и поведението на подсъдимия, извън сключването на
инкриминираната сделка, а именно: прекратяването на договор за депозит на
парична сума в „Алианц банк” АД, от което прекратяване са произлезли вреди за „Д.Х.”
АД в размер на 7007,04 лв.; представянето на Съвета на директорите на
консултантски договор с цел приемане на решение за отпускане на 2500 лева за
близък на подс.Г. човек; представянето на Съвета на директорите на договор,
сключен с „***” АД с цел приемане на решение за отпускане на финансови средства
в размер на 60000 лв. от „Д.Х.” АД на „Дохо” ООД.
Причините за извършване на деянието са, както
незачитането на установения в държавата правов ред, така и стремежа за
материално обогатяване по лек и престъпен начин.
За
да определи наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид степента на обществена
опасност на конкретно извършеното от него деяние и данните за личността му и
констатира следните обстоятелства, от значение за отговорността му:
Обществената
опасност на деянието съдът намери за сравнително висока, тъй като се касае за
икономическо престъпление с нанасяне на вреда, извършено от ръководно
длъжностно лице на дружество.
П.Г.Г. е роден на ***г***,
български гражданин, живущ ***, *. Образованието му е * управител е на „*” ООД, ***.
Обществената
опасност на дееца съдът намери за сравнително ниска с оглед чистото му съдебно
минало, липсата на
висящи срещу него наказателни производства, добрите характеристични данни. Подсъдимият не е имал преди това други противообществени
прояви, както и няма данни за такива и впоследствие.
Като
отегчаващи вината обстоятелства съдът отчете големия размер на причинените
вреди и липсата на критичност към извършеното.
Съдът,
след като обсъди и прецени обществената опасност на деянието и личната такава
на дееца, като взе предвид и разпоредбата на чл. 54 от НК с оглед на превес на смекчаващите /чистото му съдебно
минало, липсата на висящи срещу него наказателни производства, добрите
характеристични данни/ над отегчаващите вината
обстоятелства, на основание чл. 220, ал.1
от НК и чл.54 от НК, наложи на подсъдимия П.Г.Г. наказание в законоустановения
минимум - „лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година.
Настоящия съдебен състав с оглед личността на дееца счете, че целите на
наказанието по чл.36 от НК ще бъдат изпълнени и с отлагане на изпълнението на това
наказание. Съдът счете, че са налице кумулативните предпоставки на чл.66 от НК за отлагане на изпълнението на това наказание – същото е
до три години лишаване от свобода и деецът не е осъждан на лишаване от свобода
за престъпление от общ характер. Съдът приема, че за целите на личната
превенция - поправяне на дееца, за превъзпитанието му и за отнемането
възможността му да извърши други, както и за целите на генералната превенция -
възпитателно и предупредително върху обществото, не е необходимо да изтърпи
ефективно наложеното наказание. Поради това съдът отложи изпълнението на
наложеното наказание "Лишаване от свобода" за срок от три години.
Съгласно чл.220, ал.1
от НК наред с наказанието "Лишаване от свобода" съдът може
кумулативно да наложи на дееца лишаване от права по чл.37, ал.1,
т.6 от НК. При извършване на
престъплението подсъдимият П.Г. е заемал ръководна
длъжност като изпълнителен директор в ЮЛ
- търговско дружество и е осъществявал управленски, представителни и
материално-отчетнически функции. При това съдът счита, че подс.Г. следва да
бъде лишен право да заема държавна или обществена длъжност, свързана с управление на чуждо имущество за срок от две години, считано от датата на влизане
на присъдата в сила, съобразявайки ограниченията
по чл.49, ал.2
от НК.
По убеждението на съда, така
отмерените и наложени наказания заедно и поотделно в най-пълна степен
съответстват на извършеното престъпление, с потенциал за постигане спрямо подс.Г.
на поправителен, превъзпитателен и предупредителен ефект, адекватен на
интензитета на престъпното посегателство.
На
основание чл.169, ал.2 от НПК, с
присъдата съдът е възложил на подсъдимия сторените по делото разноски. В
досъдебното производство са сторени
такива в размер на 470 лв., представляващи възнаграждения на експерти по комплексна,
графическа и съдебно-счетоводна експертизи, които П.Г.Г. дължи по сметка на ОД
на МВР – гр. Добрич, а в хода на съдебното следствие – 87,60 лв., разноски на
свидетел, които подсъдимият Г. следва да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на ДРС.
Водим
от горното, съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия:
/ П.Паскалева/