Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 316
Ботевград, 20.12.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БОТЕВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, втори съдебен
състав, в публичното заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ЦВЕТКОВА
при секретаря-Таня Бончева,
като разгледа докладваното от
СЪДИЯТА ЦВЕТКОВА
гражданско
дело № 2084 по описа за 2018 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени установителни
искове с правно основание чл.422, ал. 1 от ГПК.
”А.З.К.П.З.”ООД, с ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление: гр.С., бул.”В.Л.”№***, етаж М., чрез пълномощник
юрисконсулт Д.В.А., моли да бъде признато за установено по отношение на
ответника М.Ц.Д. ***, с ЕГН: ********** на съществуване на вземането, за което е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
2967 от 30.05.2018г. по ч.гр.д.№ 1014/2018г. по описа на РС-Ботевград, както
следва: за сумата-главница от 400 лева, представляваща парично вземане по
Договор за кредит № 296060 от 17.08.2015г. във връзка с Договор за гаранция от
17.08.2015г., както и за сумата от 13.52 лева, представляваща договорна лихва
за периода от 16.09.2015г. до 16.09.2015г., както и за сумата от 20 лева,
представляваща такси, както и за сумата от 114.92 лева, представляваща такса за
гаранция по кредитната сделка, както и за сумата от 17.11лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 17.09.2015г.
до 17.05.2018г., ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано
от 23.05.2018г. /датата на завеждане на заявлението/ до окончателното изплащане
на вземането, както да заплати и направените разноски по настоящето дело и в
заповедното производство.
В с.з. ищецът, чрез пълномощник адв.Б.Г. от САК /пълномощно л.91/ поддържа така предявените
искове. Депозирана е молба-становище с вх.№ 8127 от 28.11.2019г. от ищеца, чрез
пълномощник адв. Анелия Бечева-Димитрова/пълномощно
на л.91/, с която моли да се уважат исковете като доказани и им се присъдят
разноски, за които представя списък са разноските по чл.80 от ГПК/л.138/.
Ответникът-М.Ц.Д. ***, чрез
назначения й на основание чл.47, ал.6 от ГПК особен представител-адв.В.П.Я.
от САК, е направила възражения по исковете и е представила писмен отговор с
вх.№ 2638 от 08.04.2019г., в предвидения в закона срок.
В писмения отговор ответникът, чрез
назначения му особен представител адв. Я., оспорва
исковете по основание като твърди, че няма доказателства, че между „Ф.Б.“ЕООД и
ответника Д. е сключен Договор за кредит № 296060 от 17.08.2015г. с посочените
параметри по реда на ЗПФУР, тъй като са представени писмени доказателства,
изхождащи само от ищеца без да има дадено съгласие от ответника. Несъществуващо
вземане няма как да се прехвърли на ищеца. Липсват доказателства за идентичност
на лицето, потребител на договора за кредит, както и за това, че ответникът М.Д.
е договаряла посредством интернет от посочения IP. В нарушение на чл.8, ал.1 от
ЗПФУР липсва яснота за това кой е кредитора с оглед приложеното по делото
писмено доказателство-„информация за заявка за кредит“. Липсват доказателства,
че каквато и да е сума е преведена на ответницата чрез системата на Изи Пей. Липсват
доказателства и за това, че ответницата е извършила плащане на кредитора на
60лв., както и ако има плащане, какво е основанието за това. Моли да се
отхвърлят исковете като неоснователни.
В с.з. ответникът, чрез
назначения му особен представител адв.В.Я. от САК,
оспорва исковете и поддържа направените възражения в писмения отговор. Моли да
бъдат отхвърлени изцяло като недоказани и неоснователни.
От
събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на
страните, съдът приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От представените писмени
доказателства-копие от ч.гр.дело № 1014/2018г. по описа на РС-Ботевград, се
установява, че на основание чл.410 от ГПК на 30.05.2018г. е разпоредено
по искане на ищеца издаване на Заповед № 2967 от 30.05.2018г. по ч.гр.д.№ 1014/2018г.
по описа на РС-Ботевград за изпълнение на парично задължение, както следва: за сумата-главница от 400
лева, представляваща парично вземане по Договор за гаранция от 17.08.2015г. във
връзка с Договор за кредит № 296060 от 17.08.2015г., както и за сумата от 13.52
лева, представляваща договорна лихва за периода от 16.09.2015г. до 16.09.2015г.,
както и за сумата от 20 лева, представляваща такси, както и за сумата от 114.92
лева, представляваща такса за гаранция по кредитната сделка, както и за сумата
от 17.11лв., представляваща законна
лихва за забава за периода от 17.09.2015г. до 17.05.2018г., ведно със законната
лихва върху горната сума-главница, считано от 23.05.2018г. /датата на завеждане
на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането.
Описаната по-горе заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д.№ 1014/2018г. по описа на РС-Ботевград е връчена на длъжника,
ответник по настоящето дело при условията на чл.47, ал.5 от ГПК или чрез
залепване на уведомление.
Ищецът е бил уведомен на 10.10.2018г. за
възможността на предяви иск по чл.422, ал.1 от ГПК с Разпореждане №4902 от 07.09.2018г./л.49/.
Исковата молба, по която е образувано настоящето гр.дело № 2084/2018г.
по описа на РС-Ботевград с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, е депозирана
на 09.11.2018г. в РС-Ботевград, изпратена по пощата с п.кл.
от 07.11.2018г., т.е. в едномесечния срок, предвиден за това в ГПК от
връчването на горното Разпореждане.
В същата е посочено, че вземанията произтичат от сключен между ответника
и „Ф.Б.ЕООД Договор
за кредит № 296060 от 17.08.2015г., по който ответникът е получила кредит в
размер на 400лв., който е следвало да върне заедно с лихва, представляваща
печалба на кредитора в размер на 13.52лв. за срок от 30 дни. На 17.08.2015г. между ответникът и „Ф.Б.“ЕООД/гарант/
е сключен договор за гаранция с № 296060, по силата на който гарантът се задължил
в полза на кредитора да гарантира изпълнението на задълженията на
кредитополучателя, като се е задължил солидарно с последния, за което
ответникът се е съгласила да заплати такса за гаранцията в размер на 114.92лв. Признава се, че ответникът е
заплатила само сумата от 60лв. Твърди
се, че ответникът не е изпълнила изцяло договорното си задължение да върне
отпуснатия кредит в уговорения срок с
падеж 16.09.2015г., поради което кредиторът е поискал изпълнение от солидарно
задълженото дружество-гарант „Ф.Б.“ЕООД, което е погасило в пълен размер
дължимата сума на кредитора „Ф.Б.“ ЕООД. Признава се, че ответникът е заплатила само сумата
от 60лв.
За горните факти ищецът е представил
като писмени доказателства по делото-извлечение от информация за заявка за
кредит и Общи условия уреждащи
отношенията между „Ф.Б.“ ЕООД и неговите
клиенти, по повод предоставяните от дружеството финансови услуги /заеми/ от
разстояние, без данни да са приети и подписани от ответника, както и копие от
разписка от 17.08.2015г. от Изи Пей,
удостоверяваща получаването на сумата от
400лв. от ответника М.Ц. Д..
Видно от приложените по делото
писмени доказателства-копия от договор от 01.12.2017г. за придобиване
покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити, от
потвърждение за сключена цесия на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД, се установява, че „Ф.Б.“ЕООД продава
на ищеца всички дългове в портфейла за продукт „кредит на вноски“ съгласно
файлова спецификация на купувача, посочена
в Приложени Б към договора. В това приложение под №1105 е посочено прехвърленото
вземане, дължимо от ответника като е индивидуализирано по номер и дата на
сключения договор за кредит, размер на вземането, име, ЕГН на длъжника.
Приложено е към исковата молба
уведомление, наречено уведомително писмо от „Ф.Б.“ЕООД и ищцовото
дружество, получено от
ответника, чрез назначения му особен представител с приложенията към исковата
молба на 20.03.2019г., от което уведомление се удостоверява, че „Ф.Б.“ЕООД уведомява
ответника за договора за цесия от 01.12.2017г.
От приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза с вх. № 8132 от 25.11.2019г., изготвена от вещото лице М.П.Б. се
установява, че по сключения Договор за кредит № 296060 от 17.08.2015г. на 17.08.2015г. с
паричен превод към Изи Пей „Ф.Б.“ЕООД е превело на
ответника паричната сума от 400лв. На 19.04.2016г. ответницата е погасила сума
по кредита в размер на 60лв. по данни на ищеца. С „потвърждение“ „Ф.Б.“ЕООД
потвърждава, че „Ф.Б.“ЕООД му
е изплатила всички дължими суми като към 25.05.2018г. задължението е: главница
от 400лв., договорна лихва за периода от 16.09.2015г. до 16.09.2015г. в размер на 13.52лв., такса за гаранция от
114.92лв., такса за събиране на вземането-20лв. и лихва за забава за периода от
17.09.2015г. до 17.05.2018г. в размер на 17.11лв.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
От изнесените обстоятелства от ищеца в исковата молба и съгласно
приложените писмени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност,
аргументират съда да приеме, че предявените обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК са допустими,
тъй като са предявени в срока, регламентиран в чл.415, ал.1 от ГПК.
Разгледани по същество всеки
един от обективно съединените исковете
по чл.422, ал.1 от ГПК за съществуване на вземането на ищеца спрямо ответника за сумата-главница от 400
лева, представляваща парично вземане по Договор за кредит № 296060 от 17.08.2015г.
във връзка с Договор за гаранция от 17.08.2015г., както и за сумата от 13.52
лева, представляваща договорна лихва за периода от 16.09.2015г. до 16.09.2015г.,
както и за сумата от 20 лева, представляваща такси, както и за сумата от 114.92
лева, представляваща такса за гаранция по кредитната сделка, както и за сумата
от 17.11лв., представляваща законна
лихва за забава за периода от 17.09.2015г. до 17.05.2018г., ведно със законната
лихва върху горната сума-главница, считано от 23.05.2018г. /датата на завеждане
на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането, са
неоснователни и следва да се
отхвърлят изцяло като недоказани, по следните правни съображения:
По делото не
са представени Договор
за кредит № 296060 от 17.08.2015г. и Договор за гаранция от 17.08.2015г., които са основанието на издадената заповед за
изпълнение и съответно на установителните искове.
Всъщност твърдението е, че се касае за договори, сключени от разстояние, чрез
средствата за комуникация. Съгласно чл. 14 от ЗЗД договорът се смята сключен в
момента, в който приемането достигне у предложителя. Ищецът не е представил
никакви доказателства, от които да е видно, че ответникът е приела
предложението на „Ф.Б.“ ЕООД и въобще какво са преговаряли и договаряли
страните. Няма потвърждение и по факта, че ответникът е получила Общите
условия, приложени от ищеца.
Легалното
определение на този вид договори се съдържа в разпоредбата на чл.6, ал.1 от
ЗПФУР, според който текст договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние е всеки договор, сключен
между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която отправянето на
предложението за сключване на договора страните използват изключително средства
за комуникация от разстояние-едно или повече. В разпоредбата на чл.18 от ЗПФУР
са посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със
сключването на договор за предоставяне на кредит от разстояние, като доказателствената тежест е възложена на доставчика на
услугата.
За доказване на преддоговорната
информация и на електронните изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага
Законът за електронния документ и електронните удостоверителни услуги/чл.2/, а
съгласно ал.3 преддоговорната информация, както и
изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от
разстояние, видеовръзка или електронна поща, се
записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена
сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. Според Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги, електронен документ
е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител,
който дава възможност да бъде възпроизвеждано. Това означава, че във всички
случаи, когато законодателят изисква писмена форма, независимо дали формата е
за действителност или за доказване, тя ще бъде спазена, щом е съставен
електронен документ.
С Решение №70 от 19.02.2014г.,
постановено по реда на чл.290 от ГПК, ВКС на РБ по гр.д.№ 868/2012г., 4-то гр.
отделение е прието, че възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен
носител не променя характеристиката му. Съгласно чл.184, ал.1, изр. 1 от ГПК,
той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от
страната. Ако другата страна не поиска представяне на документа и на електронен
носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на
изявлението и неговото съдържание.
По делото
обаче изобщо не са представени доказателства за комуникацията между страните,
за електронните им изявления. Точно
поради тази причина остана напълно неизяснено какво всъщност е предложено на
ответника, какъв договор или договори са били сключени, по какъв начин и за
какво.
В този
смисъл съдът приема за изцяло недоказано твърдението, че с ответника е бил
сключен договор за предоставяне
на кредит от разстояние под формата на електронен документ.
За пълнота на изложението следва да бъде отбелязано, че по делото липсват каквито и да било доказателства, че кредиторът е изпълнил задълженията си по
Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние за предоставяне
на информация на потребителя; че е спазил сроковете по чл.12 ал.1 или 2; че е получил съгласието на потребителя за сключване
на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор, както и че електронните съобщения, разменени между страните, са отговаряли на изискванията на ЗЕДЕУУ.
Представените
по делото документи, от които се установява, че ответникът е получила чрез
системата на „И.“ АД сумата от 400 лева, както и че е превела сумата от 60 лева
(без отбелязване на конкретното
основание) не опровергават извода за липса на
безспорни доказателства относно сключването на договор за кредит и договор за
гаранция на 17.08.2015г.
Поради това съдът приема, че не се доказа
сключването на договор за кредит между ответника и „Ф.Б.“ ЕООД, както и договор
за гаранция между ответника и „Ф.Б.“ ЕООД, като и двата не бяха представени от
ищеца.
Този извод
на съда не се променя от факта, че ищецът твърди за извършено от ответника
плащане на сумата от 60лв., не само защото не са представени доказателства, но
защото липсват доказателства за договорна връзка по договори за кредит и
гаранция.
Съдът намира,
че не следва да обсъжда възраженията на особения представител на ответника относно
нищожност на договорите, тъй като всъщност няма договори, а за нищожен може да
бъде обявен съществуващ в правния мир договор или отделни негови клаузи.
С оглед всичко изложено до тук исковете следва да бъдат отхвърлени като
недоказани и неоснователни, като дължимостта на
вземанията по издадената заповед за изпълнение следва да бъде отречена.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на спора и липсата на данни за направени от ответника разноски по делото, съдът не присъжда такива.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК от
”А.З.К.П.З.”ООД,
с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.”В.Л.”№***, М.,
предявени чрез пълномощник юрисконсулт Д.В.А. срещу М.Ц.Д. ***, с ЕГН: ********** за признаване на установено по
отношение на съществуване на вземането на „А.З.К.П.З.”ООД, за което е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
2967 от 30.05.2018г. по ч.гр.д.№ 1014/2018г. по описа на РС-Ботевград, както
следва: за сумата-главница от 400 лева/четиристотин
лева/, представляваща парично вземане по Договор за кредит № 296060 от 17.08.2015г.
във връзка с Договор за гаранция от 17.08.2015г., както и за сумата от 13.52 лева/тринадесет лева и 52
стотинки/, представляваща договорна лихва за периода от 16.09.2015г. до 16.09.2015г.,
както и за сумата от 20 лева/двадесет
лева/, представляваща такси, както и за сумата от 114.92 лева/сто и четиринадесет лева и 92 стотинки/, представляваща
такса за гаранция по кредитната сделка, както и за сумата от 17.11лв./седемнадесет лева и 11
стотинки/, представляваща законна лихва за забава за периода от 17.09.2015г. до
17.05.2018г., ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано от
23.05.2018г. /датата на завеждане на
заявлението/ до окончателното изплащане на вземането, като неоснователни и недоказани.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С.
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/ИЛИЯНА ЦВЕТКОВА/