Номер 18211.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд – ВарнаIII състав
На 20.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Радослав К. Славов
Членове:Дарина С. Маркова
Мария И. Христова
Секретар:Десислава И. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Дарина С. Маркова Въззивно търговско дело
№ 20203001000406 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по образувано по жалби на В. П. Д. от
гр.Перущица срещу решение № 1213 от 27.12.2019г. по търг.дело № 521/19г. по описа на
Окръжен съд – Варна, в частта му, с която е отхвърлен предявения от нея срещу ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ осъдителен иск с правно основание чл.432 и чл.429 от
КЗ за разликата над 50 000лв. до 80 000лв., претендирани като обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на настъпило ПТП на
11.07.2017г. в гр.Варна, причинено виновно от водача на лек автомобил „Пежо“ с рег. № А
6153 ММ, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ със застрахователна
полица № BG/03/117000189995 и
насрещна въззивна жалба на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ със седалище
гр.София, срещу същото решение, но в частта му, с която застрахователното дружество е
осъдено да заплати на В. П. Д. от гр.Перущица сумата 50 000лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на
настъпило ПТП на 11.07.2017г. в гр.Варна, причинено виновно от водача на лек автомобил
„Пежо“ с рег. № А 6153 ММ, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ със
застрахователна полица № BG/03/117000189995, ведно със законна лихва за периода от
25.08.2018г. до окончателното изплащане на задължението, както и е осъдено да заплати
разноски.
Във въззивната жалба на В. П. Д. от гр.Перущица се твърди че решението в
обжалваната от нея отхвърлителна част е неправилно.
1
Оспорва извода на съда досежно определянето размера на обезщетението, като
твърди че определеният размер е несправедлив и при определянето му съдът не е обсъдил
събраните по делото доказателствата и направените от нея доводи. Сочи че по делото са
установени описаните от нея травматични увреждания, които действително са и нанесени и
същите се намират в причинно-следствена връзка с ПТП и отговарят на механизма му. Сочи
че не се е възстановила напълно от телесните повреди и никога няма да се възстанови.
Излага че в увредените стави са възникнали изменения, които налагат задължителната им
подмяна с изкуствени за да може тя да се движи. Сочи че постоянната болка, която изпитва
при всяко едно движение няма да изчезне и ще я съпътства цял живот. Сочи че е трудно
подвижна и разчита на чужда помощ и са наложителни постоянни рехабилитации за да бъде
запазена двигателната и функция. Позовава се на заключението на съдебно-психиатричната
експертиза, установяващо че инцидентът е повлиял върху психиката и като отключила
посттравматично стресово разстройство и към момента е налице реакция на силен стрес и
разстройство в адаптацията, което се намира в непосредствена връзка с ПТП. Оспорва
извода на съда, че не могат да бъдат отграничени физическите болки и психическите
страдания от друго травматично увреждане, поради което и е редуцирал размера на
обезщетението. Твърди че между двата инцидента няма връзка, те са различни по вид и
характер и няма как част от болките и страданията от ПТП да се дължат на първия случай.
Оспорва размера на определеното от съда обезщетение, като твърди че не са съобразени
приетите в съдебната практика критерии при определяне на обезщетението.
Моли съда да отмени решението на съда в обжалваната от нея отхвърлителна част и
да постанови решение, с което искът за обезщетение за неимуществени вреди да бъде
уважен в пълния му, претендиран от нея размер, ведно със законна лихва. Претендира
направените по делото разноски.
Въззиваемата страна по тази жалба ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ със
седалище гр.София в срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е депозирала отговор на подадената от
Д. жалба.
В насрещната жалба на застрахователното дружество се твърди че решението в
обжалваната от тях осъдителна част е незаконосъобразно, присъденото обезщетение е
прекомерно и не е съобразено с представените по делото доказателства. Твърди че при
определяне по „справедливост“ на размера на застрахователното обезщетение при
преценката за справедливост на размера на неимуществените вреди следва да се вземат
предвид всички обстоятелства, релевантни за определянето на действителните преки и
непосредствени вреди, причинени от непозволеното увреждане. Твърдят че уважаването на
иска в размера, определен от първоинстанционния съд води до несъответствие на
обезщетението с действителния размер на моралните вреди, несъобразяване с обществения
критерий за справедливост, както и с практиката на съдилищата в подобни случаи.
2
Оспорва извода на съда че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищцата въпреки факта, че същата се е движила по пътното платно, обособено
движение на МПС-та, в нарушение на законови разпоредби. Около процесния паркинг е
имало налични тротоари, по които пешеходците следва да осъществяват своето
придвижване, както и не е изпълнено условието, при което е допустимо да бъде извършвано
придвижване по пътното платно.
Оспорва извода на съда, че застрахователят дължи и лихви за забава. Твърди че в
конкретния случай е приложим чл.497 от КЗ, в който изрично е уточнено точно от кой
момент застрахователят дължи лихва. Твърди че е налице забава на кредитора по отношение
на плащането, както и че застрахователят не дължи по чл.409 от КЗ.
Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната от него
част и да постанови друго, с което искът за обезщетение за неимуществени вреди да бъде
уважен в по-нисък размер. Претендира направените разноски за двете инстанции и
юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата страна по тази жалба В. П. Д. от гр.Перущица, в депозиран в срока по
чл.263 ал.1 от ГПК отговор, изразява становище за неоснователност на подадената жалба и
моли съда да потвърди решението в обжалваната от застрахователя част.
Въззивникът В. П. Д. , в съдебно заседание, чрез процесуален представител,
поддържа своята жалба и моли съда да уважи иска за обезщетение в предявения размер и да
остави без уважение жалбата на застрахователя.
Въззивникът ЗАД „Бул Инс“ АД, редовно призован, не се явява представител в
съдебно заседание, не изразява становище.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема
за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл.432 от КЗ от В. П. Д. срещу ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ АД за обезщетение за неимуществени вреди в резултат на пътно-
транспортно произшествие на 11.07.2017г., причинено виновно от М. И. К. при управление
на лек автомобил, при сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”, ведно със законна лихва.
Не са спорни пред въззивната инстанция настъпването на пътно-транспортното
произшествие на 11.07.2017г. , при което е пострадала ищцата Д. и вината на водача М. К.,
установено с влязла в сила решение № 94 от 22.01.2018г. по АНХД № 5732/17г. по описа на
ВРС. Не е спорно, че между дружеството въззивник и собственика на автомобила, с който е
причинено пътно-транспортното произшествие е сключен договор за задължителна
3
застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”, действаща към датата на пътно-
транспортното произшествие, която покрива отговорността на застрахователя за причинени
от К. вреди при управлението на лекия автомобил.
Спорни пред въззивния съд са размера на обезщетението за неимуществени вреди и
наличието на съпричиняване от страна на пострадалия.
От приетото от първата инстанция заключение на комплексната съдебно-медицинска
експертиза, обективно и компетентно дадено, неоспорено от страните и кредитирано от
въззивната инстанция изцяло, от обясненията на експерта в съдебно заседание и от
представените по делото медицински документи, въззивният съд приема за установено, че
при произшествието пострадалата Д. е получила няколко травматични увреждания:
счупване на шийката на дясна брахиална кост, счупване на лява голямопищялна кост в
областта на коляното и разкъсно – контузни рани на дясно стъпало и контузия с
кръвонасядания на дясно бедро. Получените травматични увреждания са в пряка причинно –
следствена с пътно-транспортно произшествие. Счупването на десния брахиум е лекувано
консервативно с имобилизация за 30 дни и последваща рехабилитация. Нормалната функция
на дясната раменна става не е възстановена напълно. Счупването на дясната брахиална кост
е в областта на шийката и главата, образуваща раменната става. Костта е зараснала с
образуването на кост, блокираща движението на ставата. Пълно възстановяване може да се
получи от заместване на ставата с изкуствена. Счупването на лявата голямопищална кост е
лекувано оперативно, костните фрагменти са съединени с метал. След костното срастване е
провеждана рехабилитация. Нормалната функция на лявата колянна става не е възстановено
напълно. Постигнатото раздвижване на коляното не се отразява на бавното ходене, но
затруднява клякането и бързото ходене. Посочено е от експерта, че за хипотрофията на
мускулатурата и постигнатия незадоволителен резултат негативно са се отразили и
съпътстващите заболявания на Д. – остеопороза и остеопоритчни фактури. За пълното
възстановяване на функцията на дясната раменни кост е необходима замяна с изкуствена.
Дясната колянна става е раздвижена в работни граници, но прогнозата не е добра и ще се
засилят артрозните промени в ставата, които в обозримо бъдеще ще доведат до замяна с
изкуствена.
От заключението на приетата по делото съдебно-психиатрична експертиза, обективно
и компетентно дадена, неоспорена от страните и кредитирана от съда изцяло, съдът приема
за установено, че Д. след инцидента страда от психогенно по своята същност психично
разстройство от групата на Реакция на тежък стрес и разстройство в адаптацията –
посттравматично стресово разстройство, което се намира в непосредствена причинна връзка
с инцидента. Протичането е хронично и пълно възстановяване обикновено не се случва.
При определяне по справедливост на основание чл.52 от ЗЗД на размера на
неимуществените вреди на увреденото от деликт лице съдът отчита характера и тежестта на
уврежданията, интензитета и продължителността на търпяните физически и емоционални
4
болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, икономическите условия на живот в
страната към момента на увреждането. Взимайки предвид тези критерии и събраните по
делото доказателства, въззивният съд определя сумата 64 000лв., като паричен еквивалент
на всички понесени от Д. емоционални, физически и психически болки, неудобства и
сътресения, които са настъпили в живота и в резултат на претърпяното на 11.07.2017г.
пътно-транспортно произшествие. Към момента на ПТП ищцата е била на 62 години, със
съпътстващо заболяване – остеопороза и остеопоротични фрактури. За определяне на по-
висок размер на обезщетението, въззивният съд отчита вида на уврежданията –
едновременно счупване на дясна ръка и ляв крак, състояние, затрудняващо самостоятелното
извършване и на елементарни действия, налагащо в период повече от три месеца помощ в
ежедневието както за обслужването и, така и за домакинството. Отчита и установеното от
съдебно-психиатричната експертиза заболяване постравматично стресово разстройство
причинява значителен дистрес или нарушение в социалните, професионални или други
важни области на функциониране, както е посочено в приетото по делото заключение. От
значение е и фактът че функциите не са възстановени напълно и вещото лице дава прогноза
за необходимост от замяна и на двете стави – раменна и колянна с изкуствени. Но въпреки
изложеното, съдът намира, че размерът на обезщетението не следва да бъде в максимален
размер, тъй като по делото не са ангажирани доказателства, от които да се установят
конкретните промени, които са настъпили в начина на живот и поведението на
пострадалата, както и на интензитета и продължителността на търпяните физически и
емоционални болки и страдания. При липсата на гласни доказателства за конткретиката във
възстановителния период и състоянието на ищцата към настоящия момент въззивният съд
намира, че не може да определи по-висок размер на обезщетението за неимуществени вреди
от сумата 64 000лв. Двете експертизи установяват състояния, неминуемо съпътствани от
болки, страдания и негативни преживявания, но липсват доказателства за реалното
отражение на претърпените вреди в живота на ищцата Д. и за възможността и да води
пълноценен и самостоятелен живот.
По възражението са съпричиняване:
Възражението за съпричиняване е направено своевременно като се твърди, че
пострадалата Д. е допринесла за настъпване на пътното – транспортното произшествие, при
което е пострадала, поради това че се е движила през паркинга при наличието на тротоар в
съседство, както и че е могла да забележи или чуе процесния автомобил при полагане на
необходимата грижа и бдителност. В тежест на застрахователното дружество е да докаже
при условията на главно и пълно доказване, поведението на пострадалата, допринесло за
настъпване на вредоносния резултат.
От първоинстанционния съд е прието заключение на съдебно-автотехническа
експертиза, обективно и компетентно дадена, неоспорена от страните и кредитирана от
въззивния съд изцяло. От заключението на експертиза, въззивният съд приема за установен
следния механизъм на пътно-транспортното произшествие: то е настъпило на 11.07.2017г.
5
около 14.40 часа на паркинга на МБАЛ „Св.Марина“, успореден на бул.“Христо
Смирненски“ в дясно от главния ход на болницата. Не е спорно че пострадалата пешеходка
Д. се е движила по платното на паркинга в неговата дясна част към булеварда между
паркираните автомобили в посока главен вход на болницата. Не е спорно, че автомобилът,
управляван от виновния водач при излизане на заден ход с маневра ляв завой от паркомясто
на оградата на болницата, след напускане на паркомястото удря движещата и намиращата се
с гръб към него пешеходка. Посочено е в експертизата, че в близост до мястото на
произшествието, зад паркираните срещуположно на процесния автомобили е имало
ползваем тротоар с бетонни плочки, водещ към входа на болницата – свързващ автобусната
спирка с входа на болницата. Установено е от експерта, че пешеходката, при разположение с
гръб към застигащия е автомобил не е била в техническа възможност да го забележи и
установи намеренията му.
В константната и задължителната практика на ВКС последователно е поддържано
становището, че за да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51 от ЗЗД като основание за
намаляване на дължимото от делинквента или неговия застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност” обезщетение, е необходимо пострадалият обективно да е
допринесъл с поведението си за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил
неговото настъпване. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл.51 ал.2 от ЗЗД е
само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с
неправомерното поведение на делинквента, до увреждането като неблагоприятен резултат.
Вината на водача на лекия автомобил „Пежо 207 СВ“ е установена с влязла в сила
присъда. Водачът К. е нарушил правилата за движение – чл.40 ал.1 от ЗДвП - преди да
започне движение назад да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма
да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. Движението на
пешеходци в пространството на паркинг не е забранено. Но нормата на чл.108 ал.1 от ЗДвП
задължава пешеходците да се движат по тротоара, когато има такъв или по банкета на
пътното платно. Няма категорични данни по делото точно кога е изграден намиращия се в
момента в съседство с паркинга тротоар с бетонни плочки, водещ към входа на болницата –
свързващ автобусната спирка с входа на болницата. Съществуването на тревна площ, покрай
банкета на пътното платно, по която пешеходците са могли да преминават, без да бъдат
засегнати от автомобили, по протежението на булеварда, обаче е съществувала и преди
извършването на ремонт, както е посочено в обясненията на експерта, дадени в съдебно
заседание. Поради което и съдът намира, че при движението си в маневрената зона на
паркинга, без това да е свързано с използване на паркиран в същия паркинг автомобил и при
наличие в съседство на възможност за преминаване по тревна площ или банкет на пътното
платно, пострадалата пешеходка е нарушила разпоредбата на чл.108 ал.1 от ЗДвП.
Нарушението на разпоредбата на чл.108 ал.1 от ЗДвП е в пряка причинно-следствена връзка
с настъпилия вредоносен резултат защото ако пешеходката не се бе движила на територията
на паркинга, нямаше да се стигне до вредоносния резултат, поради което съдът приема за
доказано направеното възражение за съпричиняване.
6
При определяне степента на съпричиняването подлежи на съпоставка тежестта на
нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният
обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие.
Паралела и сравнението на поведението на участниците в движението, с оглед правилата,
които всеки е длъжен да съблюдава, ще обоснове конкретната за всеки случай преценка за
реалния принос и за разпределянето на отговорността за причиняването на деликта.
Съразмерността на действията и бездействията на пострадалия с останалите обективни и
субективни фактори, причинили пътното произшествие, ще определят и приноса му за
настъпването на вредите.
С оглед на така изложеното, въззивният съд приема за доказано направеното
възражение за съпричиняване като определя приноса на пострадалата в размер на 1/10. При
определяне на по-голяма отговорност на водача на автомобила съдът отчита от по-голямата
отговорност на водачите на превозни средства, която ЗДвП им поставя за осигуряване на
безопасността на движението /чл.5 ал.2, чл.20, чл.116 от ЗДвП/. Съдът определя значително
по-малък процент на съпричиняване от страна на пешеходката най-вече поради липсата на
забрана за движение на пешеходци в паркинг. Касае за поставяне в риск с избора си да се
движи в паркинга, а не на разрешените места за пешеходци.
С оглед на така изложеното и предвид определения от въззивната инстанция
справедлив размер на обезщетението за претърпените от поострадалата неимуществени
вреди и определена степен на съпричиняване на вредоносния резултат, дължимото
обезщетението за претърпените от нея неимуществени вреди следва да бъде определено в
размер на сумата 57 600лв. Поради което и обжалваното решение в частта му, с която
застрахователят е осъден да заплати сумата 50 000лв. следва да бъде потвърдено. В частта
му, с която е отхвърлен иска за разликата над 50 000лв. до 57 600лв. следва да бъде
отменено и вместо него постановено друго, с което искът да бъде уважен за тази разлика. В
частта му, с която искът за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата
над 57 600лв. до 80 000лв. следва да бъде потвърдено.
По претенцията за лихви:
На основание чл.84 ал.3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане
длъжникът се смята в забава и без покана. В хипотезата на предявен от пострадалото лице
пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите чл.497 от КЗ е ограничил отговорността на застрахователя
за законна лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е
определил и изплатил в срок за периода от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от
15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106 ал.3 и изтичането на
срока по чл.496 ал.1, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.106 ал.3. Установено е по делото,
7
че ищцата е уведомила застрахователя за събитието, настъпило на 03.08.2018г. При липса на
данни за изискване на допълнителни документи от застрахователя, началната дата от която
застрахователят изпада в забава е 25.08.2018г. Поради което и решението в частта му, с
която е определена датата 25.08.2018г. като начална дата на дължимото обезщетение за
вреди от забава в плащането следва да бъде потвърдено.
По претенциите за разноски.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК, направеното искане и променените от въззивния съд
размер на уважената част от иска, дължимите в полза на Д. разноски за първа инстанция са в
размер на сумата 2 160лв., представляваща адвокатско възнаграждение. При определянето и
въззивният съд отчита и намаленото по реда на чл.78 ал.5 от ГПК адвокатско
възнаграждение при наличието на направено в отговора на исковата молба възражение за
прекомерност. Поради което и в полза на Д. следва да бъде присъдена още сумата 285лв.,
представляваща разноски за първа инстанция. За въззивното производство няма направено
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради което и съобразно
изхода на спора в полза на Д. следва да бъде присъдена сумата 3 600лв., представляваща
адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК и направеното искане и променения от въззивния
съд размер на уважената част от иска, дължимите в полза на застрахователното дружество
разноски за първа инстанция са общо в размер на 140лв., от които 84лв. – възнаграждение на
вещо лице и 56лв. юрисконсултско възнаграждение. Поради което и решението в частта му,
с която в полза на застрахователя са присъдени разноски следва да бъде отменено за
разликата над 140лв. до 187.50лв. За въззивна инстанция следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 28лв., съобразно изхода на спора и при
минимален размер на възнаграждението.
С оглед изхода на спора пред въззивна инстанция и увеличения размер от въззивния
съд на уважената част от иска за неимуществени вреди следва да бъде присъдена
допълнително държавна такса за първа инстанция още в размер на сумата 304лв. и за
въззивна инстанция 152лв. С оглед изхода на спора дължимите разноски, заплатени от
бюджета на съда са в размер на сумата 433.73лв. Поради което и решението в частта му, с
която е присъдена сума по сметка на съда за разликата над 433.73лв. до 602.40лв. следва да
бъде отменено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1213 от 27.12.2019г. по търг.дело № 521/19г. по описа
на Окръжен съд – Варна, в частите му, с които:
8
ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ със седалище гр.София е осъдено да заплати
на В. П. Д. от гр.Перущица сумата 50 000лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на настъпило ПТП на
11.07.2017г. в гр.Варна, причинено виновно от водача на лек автомобил „Пежо“ с рег. № А
6153 ММ, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ със застрахователна
полица № BG/03/117000189995, ведно със законна лихва за периода от 25.08.2018г. до
окончателното изплащане на задължението;
е отхвърлен предявеният от В. П. Д. срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“
осъдителен иск с правно основание чл.432 и чл.429 от КЗ за разликата над 57 600лв. до 80
000лв., претендирани като обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания в резултат на настъпило ПТП на 11.07.2017г. в гр.Варна, причинено виновно от
водача на лек автомобил „Пежо“ с рег. № А 6153 ММ, застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност“ със застрахователна полица № BG/03/117000189995;
в частите, с които е застрахователното дружество е осъдено да заплати разноски в
полза на Д., дължима по делото държавна такса и направени разноски от бюджета на съда до
размера на сумата 433.73лв. и
в частта, с която Д. е осъдена да заплати на застрахователя разноски до размера на
сумата 140лв.
ОТМЕНЯВА решение № 1213 от 27.12.2019г. по търг.дело № 521/19г. по описа на
Окръжен съд – Варна, в частите му, с които:
е отхвърлен предявеният от В. П. Д. срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“
осъдителен иск с правно основание чл.432 и чл.429 от КЗ за разликата над 50 000лв. до
57 600лв., претендирани като обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания в резултат на настъпило ПТП на 11.07.2017г. в гр.Варна, причинено виновно от
водача на лек автомобил „Пежо“ с рег. № А 6153 ММ, застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност“ със застрахователна полица № BG/03/117000189995;
в частта, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати направени
разноски от бюджета на съда за разликата над 433.73лв. до 602.40лв. и
в частта, с която Д. е осъдена да заплати на застрахователя разноски за разликата над
140лв. до 187.50лв.
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ със седалище гр.София, адрес на
управление гр.София, пл.“Позитано“ № 5, ЕИК ********* да заплати на В. П. Д. от
9
гр.Перущица, ЕГН *********, още сумата 7 600лв. /седем хиляди и шестстотин лева/,
разликата над 50 000лв. до 57 600лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания в резултат на настъпило ПТП на 11.07.2017г. в гр.Варна,
причинено виновно от водача на лек автомобил „Пежо“ с рег. № А 6153 ММ, застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност“ със застрахователна полица № BG/03/117000189995,
ведно със законна лихва за периода от 25.08.2018г. до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ със седалище гр.София, адрес на
управление гр.София, пл.“Позитано“ № 5, ЕИК ********* да заплати на В. П. Д. от
гр.Перущица, ЕГН *********, още сумата 285лв. /двеста осемдесет и пет лева/,
представляваща разноски за първа инстанция и сумата 3 600лв. /три хиляди и шестстотин
лева/, представляваща разноски за въззивна инстанция.
ОСЪЖДА В. П. Д. от гр.Перущица, ул.“Георги Натев“ № 8, ЕГН *********, да
заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ със седалище гр.София, ЕИК *********,
сумата 28лв. /двадесет и осем лева/, представляваща дължимо юрисконсултско
възнаграждение за въззивна инстанция.
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ със седалище гр.София, адрес на
управление гр.София, пл.“Позитано“ № 5, ЕИК *********, да заплати по сметка на
Апелативен съд – Варна сумата 304лв. /триста и четири лева/, представляваща дължима
държавна такса за първа инстанция и сумата 152лв. /сто петдесет и два лева/,
представляваща дължима държавна такса за въззивна инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при условията на
чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10