НЧХД № 356/2018 г. по описа на Районен съд Пазарджик
МОТИВИ:
Наказателното производство е образувано по тъжба на А.А.Е.
с ЕГН: ********** срещу Р.Д.Б. с ЕГН:**********, родена на *** г. в гр. В., живуща
***, българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана, средно специално
образовА.е, пенсионер за това, че на 16.01.2018 г. в гр. Пазарджик е нанесла
лека телесна повреда на А.А.Е. с ЕГН: **********, изразяваща се в синкаво
кръвонасядане и оток, с размери 3x3 см. по дясното слепоочие в окосмената част
на главата, оточна и червеникаво кръвонаседната по цялото си протежение носна
пирамида и четири броя червеникави охлузвА.я по кожата с размери 1 х 0,2 см.,
без коричка, под нивото на околната кожа по външната повърхност на дланта на
дясната ръка, причинили на пострадалата болка без разстройство на здравето –
престъпление по чл. 130, ал.2 от НК, както и за това, че на 16.01.2018 г., в гр.
Пазарджик е извършила нещо унизително за честта и достойнството на А.А.Е. с
ЕГН: ********** в нейно присъствие, като я е хванала, дърпала и скубала косата
й, отскубнала кичури коса, хванала и стиснала в горната част на лявата ръка в областта
на мишницата, и я избутала от вътрешността на помещение (офис), находящ се в
гр. Пазарджик на улица ,,Т.” № 6 – престъпление по чл. 146, ал.1 от НК.
Подсъдимата не се признава за виновна
по така повдигнатите обвинения.
По делото са приети за съвместно разглеждане
граждански искове от А.А.Е. срещу Р.Д.Б. за заплащане на обезщетение в размер
на 1500 лева (хиляда и петстотин лева) за претърпени от престъплението по чл.
130, ал. 2 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на извършване на деянието - 16.01.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата и за сумата от 1500 лева (хиляда и петстотин лева) представляваща
обезщетение за претърпени от престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
извършване на деянието - 16.01.2018 г. до окончателното изплащане на сумата. По
делото е конституирана като граждански ищец А.А.Е..
Частният тъжител и граждански ищец А.А.Е., чрез
процесуалния си представител, пледира за постановяване на присъда, с която подсъдимата
да бъде призната за виновна по така повдигнатите обвинения. Пледира да бъдат
уважени в цялост предявените граждански искове и да им бъдат присъдени
направените по делото съдебно-деловодни разноски. Излага подробни доводи в тази
насока.
Защитата на подсъдимата счита, че не са налице
достатъчно категорични доказателства за вината ѝ и моли да се постанови
оправдателна присъда, като се отхвърлят и предявените граждански искове като
неоснователни. Излагат се подробни доводи в тази насока.
В правото на лична защита подсъдимата твърди, че
тъжителката отказала да подпише необходимите документи за прекратяване на
трудовото ѝ правоотношение на инкриминираната дата, като подсъдимата
впоследствие само протегнала
ръка и взела документите, които били в скута на тъжителката. След това заявила на
последната да напусне офиса, но тъжителката отказала. Тогава подсъдимата
направила две крачки, отворила вратата на офиса, хванала тъжителката за рамото
и я избутала навън. После ѝ подала дамската чанта и ѝ казала, че е
неблагодарница. Отрича да ѝ е нанасяла удари.
В дадената ѝ последна дума подсъдимата иска от
съда обективност.
Районен съд Пазарджик, като обсъди събрА.те по делото
доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
Тъжителката А.А.Е. и подсъдимата Р.Д.Б. се познавали
от 2017 г., когато тъжителката започнала работа като счетоводител във фирма „....“
ЕООД, със седалище гр. Пазарджик. Собственик по документи на търговското
дружество била свидетелката И. С. Б. – племенница на подсъдимата, но фактически
дейността във фирмата се движила от Р.Б.. Тъжителката започнала работа на 27.09.2017
г., като трудовите си задължения изпълнявала в офиса на фирмата на ул. „Т.“ № 6
в гр. Пазарджик. В хода на работата ѝ възниквали чести конфликти между
нея и подсъдимата, която действала като собственик и управител на фирмата. Това
до довело до напрежение между двете, в резултат на което тъжителката решила да
напусне фирмата. Конкретният повод бил поредния скандал между двете на 12.01.2018
г. за неточно оформени документи от страна на тъжителката. Подсъдимата сочила,
че не са попълнени както трябва, на което тъжителката отговаряла, че ги е
попълнила съгласно дадените писмени инструкции от самата Б.. Това довело до подаване
на молба за прекратяване на трудовото правоотношение от страна на тъжителката
на 15.01.2018 г. Тъй като не успЕ. да изготвят документите за прекратяване на
трудовото правоотношение същия ден поради забавяне на отговора от НАП,
тъжителката напуснала офиса и се разбрали с Бончеви, че ще дойде на другия ден
сутринта, за да получи своите документи - заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение, трудова книжка и т.н. – надлежно оформени. На другия ден –
16.01.2018 г. малко след 9:00 ч.
тъжителката отишла в офиса на фирмата. Вътре била само подсъдимата. Тя дала
комплекта с документи на тъжителката, които последната следвало да подпише. Тъй
като тъжителката не била съгласна с начина, по който били оформени документите,
тя отказала да ги подпише в този им вид. Двете започнали да спорят. Това
станало достояние на свидетелката Е.Д. – работеща като фризьор в помещение в
съседство на офиса на фирма „....“ ЕООД, която чула, че се говори на висок тон. В хода на разправията между двете подсъдимата се
приближила до тъжителката, дръпнала документите от ръцете ѝ, хвърлила ги
на бюрото, след което я хванала с дясната си ръка за косата и започнала да
нанася удари по главата на тъжителката с лявата ръка, като в същото време
викала: „Подпиша ма, мърло“. В това време покрай офиса отвън на улицата минавал
свидетелят В.Г., който живеел наблизо. Той познавал подсъдимата от преди това.
Чувайки викове от офиса, решил да отвори вратата и да види какво се случва, тъй
като отвън навътре не се виждало през щорите на прозорците на офиса. Г. отворил
вратата и видял, че тъжителката била на крачка и половина от входната врата на
офиса, като подсъдимата я държи с лявата ръка за главата, а с дясната я удря от
лявата страна по окосмената част на главата. Г. попитал подсъдимата: „Какво
правиш, какво става, бе хора“. Подсъдимата му отвърнала, че не е негова работа и
да се меси, но спряла да нанася повече удари на тъжителката. След това тя
избутала тъжителката от офиса, като Г. застанал между двете, за да предотврати
насилието. Г. попитал тъжителката какво става. Последната му отвърнала, че
подсъдимата я кара да подписва документи, които тя отказва. Г. ѝ
предложил да звънне на тел.112, но тъжителката заявила, че ще отиде до
полицията лично, за да подаде жалба. Г. заявил, че ще отиде с нея. За да
разбере повече подробности за това какво точно се е случило между двете, Г.
отишъл до работилницата на намиращия се в съседство до офиса обущар –
свидетелят Х. В.. Последният също бил чул виковете от офиса на „....“ ЕООД, но
не излязъл да види какво се случва. Г. го питал какво става, а В. му отговорил,
че не знае. Докато Г. бил пред работилницата на обущаря, тъжителката се
развикала за помощ, като подсъдимата отворила вратата на офиса и подала чантата
на тъжителката, която била останала вътре. Г. се върнал при тъжителката и
ѝ заявил, че няма смисъл да вика за помощ, след което двамата тръгнали за
РУ на МВР Пазарджик, където тъжителката подала жалба. По пътя за там
тъжителката се обадила по телефона на нейната сестра - свидетелката М.Е., на
която разказала какво се е случило. Последната също я посъветвала да отиде в
полицията и да подаде жалба. След като подала жалба в полицията, тъжителката и Г.
се разделили, като тъжителката се качила на такси и отишла в кабинета по
съдебна медицина към МБАЛ „Пазарджик“ АД, където била прегледана от съдебния
лекар д-р П., който издал съдебно-медицинско удостовеР.е № 04/2018 г. от
16.01.2018 г. В него той описал следните видими наранявА.я по тъжителката: синкаво
кръвонасядане и оток, с размери 3 x 3 см. по дясното слепоочие в окосмената
част на главата, оточна и червеникаво кръвонаседната по цялото си протежение
носна пирамида и четири броя червеникави охлузвА.я по кожата с размери 1 х 0,2
см., без коричка, под нивото на околната кожа по външната повърхност на дланта
на дясната ръка. Същия ден около обяд тъжителката се видяла и със своята сестра
М.Е.. Според последната тъжителката била разстроена, обидена, ръцете ѝ
били изподрА., в драскотини и кръв, по носа имало одрано, по лицето червенини,
било подпухнало, а косата ѝ – проскубана. В следващите дни тъжителката се
оплаквала на близките си от болки в гърба и в горната част на лявата ръка в
областта на мишницата, където също била стискана от подсъдимата. Наложило се да
се подстриже, за да оформи по някакъв начин косата си, заради скубането от
страна на подсъдимата. Според нейната сестра, тъжителката изпаднала в депресия.
Физическите болки отшумЕ. в рамките на месец, но психически тъжителката била
много уплашена. Страхувала се да се срещне отново с подсъдимата, за да поиска трудовите
си документи, затова сигнализирала и Дирекция „Инспекция по труда“ Пазарджик,
които извършили проверка по случая.
По делото е назначена съдебномедицинска експертиза, от
заключението, на която е видно, че на тъжителката на 16.01.2018 г. са нанесени
травматични увреждА.я, изразяващи се в синкаво кръвонасядане и оток, с размери
3 x 3 см. по дясното слепоочие в окосмената част на главата, оточна и
червеникаво кръвонаседната по цялото си протежение носна пирамида и четири броя
червеникави охлузвА.я по кожата с размери 1 х 0,2 см., без коричка, под нивото
на околната кожа по външната повърхност на дланта на дясната ръка, причинили на
пострадалата болка без разстройство на здравето. Според вещото лице описА.те
травматични увреждания– отоци и кръвонасядА.я по главата са резултат на
действието на твърд, тъп предмет и отговарят да са получени при нанесени удари.
При благоприятно развитие на оздравителния процес увреждА.ята следвало да
преминат за период от 10-12 дни.
Тъй като в хода на съдебното следствие се събраха
данни, че подсъдимата страда от определени заболявА.я, на вещото лице е
поставен въпрос да отговори дали здравословното състояние на подсъдимата
позволява нанасянето на удари, така както са описА. в тъжбата и с оглед събрА.те
доказателства по делото. От заключението на д-р П.М. е видно, че подсъдимата
страда от остеопороза след менопауза, автоимунен тиреоидит, хипертонично сърце
без сърдечна недостатъчност и уврежданияна междупрешлените дискове в поясния и
другите отдЕ. на гръбначния стълб с радикулопатия. Пак според експерта при
остеопорозата се повишава костната чупливост, при което се препоръчва
избягването на травми. Подсъдимата е знаела за това заболяване, като то и
останалите описА. заболявА.я не са анатомична или функционална пречка за
нанасяне на удари, но при висок риск от самоувреждане.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа
на събрА.те в наказателното производство доказателства, съдържащи се в обясненията
на подсъдимата, показА.ята на свидетелите В.Г., М.Е., К.Б., Е.Д., д-р Е.К., И.Б.,
Х. В. и Б. Ч., извършените очни ставки между част от свидетелите, писмени доказателства – СМУ № 4/2018 г., постановление за отказ да започне ДП на РП
Пазарджик, молба за прекратяване на трудово правоотношение, искане от А.Е. до „....“
ЕООД за предоставяне на документи, ведно с обратна разписка, писмо на „....“
ЕООД с Изх.№ 023/22.01.2018 г., ведно с приложен опис на документи, опис на
документ от „....“ ЕООД с Изх.№ 031/13.02.2018 г., ведно с приложения, искане
за предоставяне на документи с Изх.№ 032/14.02.2018 г. от „....“ ЕООД, ведно с
обратна разписка от 15.02.2018 г., писмо от 16.02.2018 г. на А.Е. до ....“ ЕООД
за изпращане на документи, ведно с обратна разписка за получаването им, жалба с
№ 18015314/08.02.2018 г. до „Инспекцията по труда“ Пазарджик, уведомително
писмо на „Инспекцията по труда“ Пазарджик за констатации от извършена проверка
на работодателя за спазване на трудовото законодателство, писмо от 23.02.2018
г. от „....“ ЕООД, ведно с обратна разписка и копие от стр. 22-23 и стр. 26-27
от Трудова книжка на А.А.Е., етапна епикриза, изследване от ядрено магнитен
резонанс, изследване от отделение по образна диагностика, удостовеР.е от Община
Пазарджик, характеристична справка на подсъдимата, писмо от ТД НАП Пазарджик с
изх. № 9994/16.04.2018 г., копие от материали по прокурорска преписка № 549/2018
г. на РП Пазарджик, справка за съдимост на подсъдимата и писмо от ИА „Главна
инспекция по труда“ с изх. № 18061779/17.05.2018 г., ведно с материали по
водена проверка с вх. № 18015314/08.02.2018 г., както и от заключението на
вещото лице по изготвената съдебно-медицинската експертиза.
По отношение на случилото се в инкриминирА.я ден и по
отношение на съставомерните деяния, съдът кредитира изцяло показА.ята на
свидетелите В.Г. и М.Е., частично кредитира показА.ята на К.Б., Е.Д., И.Б. и Х.
В. по следните съображения:
ПоказА.ята на В.Г. и М.Е. са ясни, категорични,
логични и взаимно се допълват. Именно показА.ята на тези свидетЕ. в най-голяма
степен подкрепят гореизложената фактическа обстановка. Следва да се има
предвид, че свидетелката М.Е. е сестра на тъжителката и от тази гледна точка
нейните показА.я следва да се преценяват доста внимателно, но показА.ята на Г.
са дадени от лице, за което съдът няма причина да счита, че е заинтересовано по
какъвто и да е начин от изхода на делото.
В тази връзка по делото от страна на защитата на подсъдимата бяха
хвърлени сериозни усилия и ангажирА. редица свидетЕ. и доказателства, които да
оборят твърденията на Г., за който се установи по безспорен начин, че е
единственият пряк очевидец на случилото се. Свидетелките Д. и Б. твърдяха, че
са видЕ. част от случилото се, което се изразявало само в извеждането на
тъжителката от подсъдимата от офиса, без извършването на друго насилие над нея,
като Г. не бил там към момента. Беше разпитан като свидетел и обущарят В.,
който също твърдеше, че на улицата се разправяли само подсъдимата и
тъжителката, а Г. не бил там и не е влизал в работилницата му. Бяха ангажирА. и
писмени и гласни доказателства, че отвън навътре към офиса няма видимост и Г.
няма как да е видял какво се е случило вътре. Свидетелката И.Б. пък заяви, че Г.
минавал през офиса в дните след случилото се и питал какво ще правят с делото,
а накрая беше проведен разпит и на лицето Б. Ч. – съсед на свидетеля Г., който
заяви, че Г. търсил контакт с подсъдимата и в разговор със свидетеля Ч. му
заявил, че нищо няма да вземе от делото. В тази връзка поотделно по делото бяха
проведени и очни ставки между Г. от една страна и свидетелите Б., Д., В. и Ч. –
от друга. Самият Г. още при първоначалния му разпит не скри, че познава
подсъдимата, като заяви: „В случая не съм тук, защото тя някога и по мен
крещеше, че съм наркоман, престъпник, бандит. Аз не идвам заради факта, че съм
ѝ намерил цаката, а заради това момиче, че го дърпаше и беше грозна
гледката“. Това изявление Г. направи без дори някой да го е питал в тази
насока. Нещо повече – пак без да е питан той заяви, че освен тъжителката,
подсъдимата и него, не е имало никой друг, като той познава Д. и В. (като „фризьорката“
и „обущаря“) и заяви, че и двамата са били вътре в офисите си и не са излизали
навън. Дори ги нарече „кошаревски“ свидетели. Вярно е, че Г. ясно помни
подробности от инцидента, а заяви, че не помни дали е ходил в офиса на
подсъдимата след това, дали е търсил контакт с нея и какво е разговарял с Ч., но това само по себе си не следва задължително
да влече заинтересованост от определен изход на делото, както и, че показА.ята
му за случилото се на инкриминирА.я ден не следва да бъдат кредитирА.. Всъщност
именно това поведение на Г. сочи, че той казва истината за инкриминирА.я ден.
Знаейки, че е единственият свидетел-очевидец на нанесените удари от страна на
подсъдимата спрямо тъжителката, е напълно възможно той да е търсил контакт с
подсъдимата, за да се разберат какво точно да говори пред съда. Ясно е, че
такъв контакт не е осъществен (видно от показА.ята на И.Б. и Б. Ч.), поради
което и виждайки, „че от това дело няма да вземе нищо“ (според Ч.), Г. се е
явил пред съда и просто е казал истината. Няма данни Г. да е търсил
тъжителката, защото вече е бил заедно с нея в полицията в инкриминирА.я ден и е
дал обяснения там какво е видял, включително и писмени такива в хода на
водената проверка. Така става ясно, че е имал евентуален интерес да смени показА.ята
си пред съда и да заяви различно от видяното само при съответния стимул от
страна на подсъдимата. Тъй като това не се е случило, то логично Г. е заявил
пред съда истината за това, което е видял. Заявено от него съвпада изцяло и с
дадените от него писмени обяснения в полицията още в хода на предварителната
проверка на 18.01.2018 г., доста време преди да търси контакт с подсъдимата,
както твърди Ч.. Последният сочи, че това е станало непосредствено преди заседА.ето
в съда на 21.05.2018 г., за което за първи път е призован като свидетел Г.. Призовката
е получена от него на 10.04.2018 г. Така се установи, че Г., макар и да е имал
може би някакви очаквА.я за съответно поведение от страна на подсъдимата, които
не са се оправдали, не е разполагал с друга опция, освен да каже истината и да
потвърди това, което вече е бил заявил пред полицията. Така, макар и да бяха
внесени по делото сериозни съмнения в достоверността на неговите показА.я, то
при внимателен анализ (изложен по-горе) е видно, че Г. излага истината за
случилото се. Тези негови показА.я са потвърдени и от показА.ята на
свидетелката М.Е., която излага същата фактическа обстановка от това, което е
научила още същия ден от своята сестра – тъжителката. МехА.змът, изложен от
вещото лице, на нанесените телесни уврежданияпо тъжителката, за които няма
абсолютно никакво съмнение, че са в следствие на случилото се
(освидетелстването на последната е непосредствено след инцидента), също
потвърждава показА.ята на Г.. Неговите показА.я не се опровергават и от
твърденията на Б., Д. и В. по делото. Първите две твърдят, че са били на
работните си места към момента на случилото се, видЕ. са оттам как подсъдимата
извежда от офиса тъжителката, като според тях Г. не бил там. И двете свидетелки
сочат, че са извършвали различни дейности към момента, в който са наблюдавали
случващото се. Б. работи в лаборатория, намираща се отсреща срещу офиса на „....“
ЕООД. Тя заяви, че е взимала кръв към момента, оставяла епруветката и видяла в
този момент през прозореца как се отваря вратата на офиса на „....“ ЕООД,
подсъдимата избутва тъжителката в гърба с ръцете навън и затворя вратата, след
малко я отворя пак и ѝ подава чантата. Едва тогава тъжителката се
развикала и минал Г.. Свидетелката Д. пък твърди, че тъкмо имала две клиентки
във фризьорския салон, като миела косата на едната, била с гръб към вратата, но
виждала в огледалото за подстригване, когато забелязала, че тъжителката излиза
от офиса на „....“ ЕООД. Тъжителката направила около три крачки, ходейки назад,
„като политане“, но без никой да я бута, след което свидетелката видяла една
ръка да ѝ подава чантата и чула виковете: „Помощ, помощ, некоректна фирма,
бият си служителите”. Едва тогава се появил и Г.. Тези показА.я на двете
свидетелки обаче не оборват твърденията на Г. за случилото се. Първо и двете
свидетелки са били ангажирА. със служебните си задължения и не скриха пред
съда, че не са наблюдавали през цялото време на случващото се офиса на „....“
ЕООД. Така например Д. е чувала викове и спорове по нейни твърдения доста преди
да види случващото се пред офиса. Дори сочи, че нейните клиенти я питали какво
се случва, но тя самата мила коса на една от клиентките си и не знаела. Б. пък
вземала кръв преди да види през прозореца описаното от нея. При това положение
няма никаква пречка в този момент Г. да е минал и влезнал в офиса на „....“
ЕООД, без това да е възприето от двете свидетелки. След прекратяването на
нанасяне на удари от подсъдимата спрямо тъжителката и избутването ѝ извън
офиса, Г. е отишъл към работилницата на обущаря В., за да разговаря с него и
после пак се върнал пред офиса, което е възможно да е възприето и от двете, че
едва тогава пристига на място. Б. твърди, че даже били минали около 10 минути след
извеждането от офиса на тъжителката преди Г. да дойде, което няма как да
отговаря на действително случилото се. Съдът обаче не кредитира изцяло показА.ята
на тези две свидетелки поради две конкретни обстоятелства – първо и двете
свидетелки са в много добри приятелски отношения с подсъдимата, а Д. дори има и
служебни такива с „....“ ЕООД, но по-важното е, че и двете свидетелки си
противоречат по отношение на много важно обстоятелство, свързано с извеждането
на тъжителката от офиса. Б. сочи, че видяла подсъдимата да бута тъжителката в
гърба с двете си ръце. Д. пък сочи, че тъжителката излизала сама от офиса,
ходейки назад, т.е. е била с лице към вратата на офиса. Ясно е, че ако подсъдимата
е бутала с ръце в гърба навън тъжителката, няма как последната да е лице към
офиса и обратно, т.е. една от двете свидетелки не казва истината или просто двете
твърдят това, което в общи линии им е внушено да твърдят. И двете сочат, че подсъдимата
е извела само тъжителката от офиса и впоследствие и е подала чантата, но както
се казва „дяволът е в детайлите“. Съдът счита, че подсъдимата се опитва да си
изгради защитна позиция, че само е изгонила тъжителката от офиса. Това е
внушено и на свидетелите, че следва да поддържат тази версия пред съда. Всеки
един обаче от свидетелите на защитата изнася различен вариант за случилото се
по отношение на конкретни обстоятелства и разминавА.ята им са съществени. Няма
как и двете свидетелки – Б. и Д. – сами по себе си да са толкова убедени, че
казват истината, а в същото време да си противоречат по едно толкова съществено
обстоятелство – как точно е изведена тъжителката от офиса - дали е вървяла
напред, бутана в гърба от подсъдимата или назад, без да е бутана от
подсъдимата. В тази връзка пък свидетелката И.Б. стига още по-напред, като
твърди, че подсъдимата ѝ заявила след инцидента дори, че първоначално
самата тъжителка я била ударила по рамото – нещо, което дори самата подсъдима
не твърди пред съда. В този ред на мисли съдът не кредитира и показА.ята на В.,
че бил възприел, че двете свидетелки се карат пред офиса на „....“, като
излязъл от неговата работилница и Г. не бил там. Свидетелят може и да е чул, че
двете се карат, но въобще не се установи да е излизал извън своята работилница
в момента, когато и двете са били пред офиса. В тази насока са не само показА.ята
на Г., но и тези на Б. и Д.. Нито една от двете не сочи, че като е възприела
случващото се пред офиса, В. е бил там. Самият В. не отрече при провежданата
между него и Г. очна ставка, че Г. е идвал при него, а той е работил нещо в
това време, както и твърденията на Г., че го е попитал какво става, а В. му
отвърнал, че не знае. И само за пълнота, за съда не остана скрита спонтанната
реакцията (отразена в протокола от съдебно заседА.е от 21.05.2018 г.) на
ангажирА.те от защитата свидетЕ. при думите на Г. към съда, че не разбира защо
е необходимо всичко случващо се в съдебното следствие, след като тъжителката
„има наранявА.я от г-жа Б.“. Всички те – свидетелите Б., И.Б. и д-р К. се
развикаха в един глас към него, че трябвало да има свидетели. Подобна реакция
сочи само, че линията на защита е ясно съгласувана между всички тях – да
твърдят, че Г. не е очевидец. А както се каза по-горе – другата основна линия
на защитата беше дискредитиране на показА.ята му като единствен
свидетел-очевидец. Г. може и да не е най-надеждният свидетел, тъй като очевидно
е импулсивна личност и с не особено добро минало, но и тъкмо заради това няма
причина да се поставя в ситуация да бъде разследван за лъжесвидетелстване, без
да е „получил нещо“. И тъй като стана ясно, че не е получил – просто казва
истината, за да си няма по-нататъшни проблеми. И на последно място – по
обсъждането на показА.ята на свидетелите и конкретно на Г. – защитата ангажира
доказателства, че отвън навътре в офиса на „....“ ЕООД не се вижда. Това е
абсолютно ирелевантно, тъй като Г. заяви, че е отворил вратата на офиса и едва
тогава е възприел случващо се вътре, а докато е минавал отвън само е чул
виковете и разправията. В нито един момент в своите показА.я Г. не е заявявал,
че е наблюдавал случващото се в офиса отвън навътре. И на последно място, по
отношение на ангажирА.я от защитата свидетел Ч. – възпроизвеждайки разговорите
си с Г. по отношение на делото – той заяви следното: „Доколкото В. ми обясни,
съдЕ. я (подсъдимата Б. – добавка на съда) за някаква нейна работничка, която я
била била, разправяли са се в нейния офис. В. ми каза, че е минал от там, чул
нещо и влезнал вътре да ги разтървава“. Видно е от така изложеното, че и на Ч. Г.
е изложил абсолютно същата фактическа обстановка, както пред полицията и пред
съда. С оглед всичко изложено, съдът кредитира изцяло показА.ята му по
отношение на съставомерните признаци.
Цялостната фактическа обстановка се подкрепя и от
писмените доказателства, приети по делото. СъбрА. са доказателства по отношение
на прекратяване на трудовото правоотношение на тъжителката с „....“ ЕООД,
извършваната проверка от полицията по жалбата на тъжителката, извършената
проверка от ДИТ Пазарджик. Писмените доказателства във връзка с прекратяване на
трудовото правоотношение на тъжителката дават ясна картина на причините за
случилото се на инкриминирА.я ден. Съдът кредитира изцяло и заключението на СМЕ
като компетентно изготвено, вещото лице е отговорило точно и подробно на
поставените въпроси.
Прави впечатление, че фактическата обстановка, така
както е изложена и в самата тъжба, по същество е разказана от тъжителката още в
инкриминирА.я ден при обаждането на нейната сестра, тя се повтаря и в
изложеното в подадената жалба до РУ МВР Пазарджик пак същия ден. Повтаря се и
от дадените писмени обяснения. Видно е, че всички обстоятелства, така както са изложени
в тъжбата, не се променят в хода на настоящото дело, а са и установени от РП
Пазарджик в хода на водената предварителна проверка, т.е. касае се за една
последователност и непротиворечивост на твърденията на тъжителката още от
първия момент след инцидента.
Съдът в крайна сметка кредитира и показА.ята на И.Б., Б.,
Дишева и Вартанян в частта им, че скандал между тъжителката и подсъдимата е
имало в инкриминирА.я ден и че все пак подсъдимата е избутала извън офиса
тъжителката.
Съдът кредитира показА.ята на свидетелката д-р К. по
отношение на здравословното състояние на подсъдимата. То се потвърждава от
приетата медицинска документация и от заключението на вещото лице. Тук изрично
обаче следва да се отбележи, че вещото лице е категорично, че заболявА.ята на
подсъдимата не са анатомична или функционална пречка за нанасяне на удари,
макар и при висок риск от самоувреждане. Очевидно това здравословно състояние
не ѝ е попречило да извърши настоящите деяния.
Съдът намира, че при възникналия скандал за начина на
оформяне на документите по прекратяването на трудовото правоотношение на
тъжителката, доколкото от събрА.те доказателства и тяхната трактовка, която
съдът изложи по-горе, е видно, че именно подсъдимата е имала мотив да се държи
агресивно и това е бил отказът на тъжителката да подпише документите така,
както са изготвени от самата подсъдима. Свидетелят Г. е категоричен, че подсъдимата
постоянно е викала на тъжителката да подпише документите, а последната е
отвръщала, че няма да ги подпише. Ето защо подсъдимата е пристъпила към
физическа саморазправа с тъжителката, като едновременно с нанасянето на удари и
скубането, я е обиждала вербално, а след намесата на Г. я избутала извън офиса.
От правна страна:
При така установената и възприета фактическа
обстановка е видно, че от обективна страна Р.Д.Б. е осъществила състава на
престъплението по чл.130, ал.2 от НК, като на 16.01.2018 г. в гр. Пазарджик е
нанесла лека телесна повреда на А.А.Е., изразяваща се в синкаво кръвонасядане и
оток, с размери 3 x 3 см. по дясното слепоочие в окосмената част на главата,
оточна и червеникаво кръвонаседната по цялото си протежение носна пирамида и
четири броя червеникави охлузвА.я по кожата с размери 1 х 0,2 см., без коричка,
под нивото на околната кожа по външната повърхност на дланта на дясната ръка,
причинили на пострадалата болка без разстройство на здравето. Съдът намира за
установени и доказА. по безспорен и категоричен начин елементите на престъпния
състав. По делото се събраха множество доказателства, като с оглед
гореизложените мотиви, нито едно от тях не внася съмнение в този извод на съда.
От субективна
страна деянието по чл.130, ал.2 от НК е извършено с пряк умисъл, тъй като в
съзнА.ето на подсъдимата е съществувала ясна представа, че ударите с ръце в
главата на пострадалата ще доведе до разстройство на здравето на тъжителката и
същевременно подсъдимата е искала настъпването на вредните последици, като е предприела
и извършила тези действия. Подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер
на деянието по чл.130, ал.2 от НК, като е имала представа за всички елементи на
състава, предвиждала е настъпването на общественоопасните последици и е искала
тяхното настъпване. Тя е била наясно, че извършва действия, които според използвА.те
начини и средства са от естество да причинят увреждане на здравето и телесната
цялост на друго човешко същество, като е съзнавала най-общо, че деянието слага
начало на причинния процес на телесното увреждане на жертвата.
При така установената и възприета фактическа
обстановка е видно, че от обективна страна подсъдимата е осъществила и състава
на престъплението по чл.146, ал.1 от НК, като на 16.01.2018 г., в гр. Пазарджик
е извършила нещо унизително за честта и достойнството на А.А.Е. в нейно
присъствие, като я е хванала, дърпала и скубала косата й, отскубнала кичури
коса, хванала и стиснала в горната част на лявата ръка в областта на мишницата,
и я избутала от вътрешността на помещение (офис), находящ се в гр. Пазарджик на
улица ,,Т.” № 6. Съдът намира за установени и доказА. по безспорен и категоричен
начин елементите на престъпния състав. По делото се събраха доказателства, че
освен с действия, подсъдимата е обиждала и вербално тъжителката, като я
наричала „мърла“, но тъй като с тъжбата няма повдигнато обвинение в тази
насока, то съдът само го отбелязва за пълнота.
От субективна страна деянието по чл.146, ал.1 НК е
извършено също с пряк умисъл, тъй като в съзнА.ето на подсъдимата е
съществувала ясна представа, че действията, които извършва – скубане, бутане,
стискане и накрая изхвърляне от офиса на тъжителката, освен, че могат да
причинят болка на тъжителката, са по естеството си и обидни за нейната личност
Същевременно подсъдимата е искала настъпването на вредните последици, като е действала
по този начин по отношение на тъжителката. Съгласно Преамбюла на Конституцията
на Република България достойнството на личността е въздигнато във върховен принцип.
То, според конституционните разпоредби – чл.4, ал.2 и чл.32, ал.1, се гарантира
от държавата и всеки има право на защита срещу посегателствата, които го накърняват.
Причините за извършване на престъпленията следва да се
търсят както в незачитане на правовия ред в страната и конкретно на чуждата
телесна неприкосновеност, така и във възникналата вражда между тъжителката и подсъдимата
назад във времето, която вражда на инкриминирА.я ден е била конкретно
възпламенена от отказа на тъжителката да подпише изготвените от подсъдимата
документи за нейното освобождаване от работа. Съдът намира, че през 21-и век в
Европейска България при нормални човешки взаимоотношения отказът на едно лице
да подпише определен документ не би имал по–голяма стойност от увреждането на
здравето и достойнството на друго човешко същество. Поради гореизложеното подсъдимата
следва да бъде призната за виновна по повдигнатите обвинения по чл.130, ал.2 НК
и чл.146, ал.1 НК.
По наказА.ето:
Подсъдимата е пълнолетна, неосъждана към момента на
извършване на деянията, пенсионер, с добри характеристични данни. Санкцията в
чл.130, ал.2 НК предвижда наказА.е лишаване от свобода до шест месеца или
пробация, или глоба от сто до триста лева. Санкцията в чл.146, ал.1 НК
предвижда наказА.е глоба от хиляда до три хиляди лева.
Съдът счита, че не са налице предпоставките за
приложението на чл.78а, ал.1 НК, тъй като съгласно чл.78а, ал.7 от НК,
изключваща прилагането на института, са налице множество престъпления – лека
телесна повреда и обида.
При индивидуализацията на наказА.ето съдът взе предвид
разпоредбите на чл.36, ал.1 от НК относно целите на наказА.ето и чл.54 ал.1 от НК касаещи неговото определяне.
Съдът
прецени като сравнително висока обществената опасност на извършените от
подсъдимата деяния. И двете не представляват тежко престъпление по смисъла на
чл.93, т.7 НК, но все пак следва да се отбележи, че те засягат
интегритета и телесната цялост на друго
човешко същество, както и неговото достойнство.
Съдът прецени като сравнително ниска обществената
опасност на самата подсъдима, която е неосъждана, с добри характеристични
данни, работещ пенсионер, в напреднала възраст и влошено общо здравословно
състояние. Съдът прецени като смекчаващи отговорността обстоятелства възрастта
на подсъдимата, добрите характеристични данни, чистото съдебно минало,
семейното положение, трудовата ангажираност, здравословното състояние на
подсъдимата.
Отегчаващи вината обстоятелства са извършването на две
престъпни деяния и съпровождащите деянията вербални обиди, за които няма
повдигнато обвинение в тъжбата.
Размерът
на наказА.ята следва да бъде определен отчитайки отегчаващите отговорността
обстоятелства, съобразявайки сравнително високата степен на обществената
опасност на деянията, подбудите за тяхното извършване и данните за личността на
подсъдимата, така както повелява чл.54 НК. Ръководейки се от всичко това, съдът
прие, че най-подходящото наказА.е за деянието по чл.130, ал.2 НК е глоба в
размер на 300 лв. Съдът избра най-лекото от трите алтернативно предвидени наказА.я
(лишаване от свобода, пробация, глоба), тъй като счита, че са налице
многобройни смекчаващи вината обстоятелства, посочени по-горе. В същото време
глобата е в максимален размер с оглед наличието и на отегчаващи вината обстоятелства.
Така определеното наказА.е съдът намира, че съответства на тежестта на самото
престъпно деяние, характеризиращо се със сравнително висока степен на
обществена опасност.
Що се касае до деянието по чл.146, ал.1 НК съдът приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК, тъй като счита,
че в случая са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, изброени
по-горе, които да обуславят прилагането му и опредЕ. наказА.е на подсъдимата
глоба под установения от закона минимум от 1000 лв., а именно в размер на 500
лв. при спазване на рестрикцията на ал.2 на чл.55 НК.
На основА.е чл.23, ал.1 от НК съдът счита, че следва
да опредЕ. едно общо най-тежко наказА.е измежду двете, а именно глоба в размер
на 500 лева (петстотин лева), платима в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд Пазарджик. Така определеното наказА.е ще отговори напълно
на целите на наказА.ето по чл.36 от НК.
Много съществена за определяне на наказА.ето в случая
се явява генералната превенция. Като общество ние трябва да сме крайно
нетолерантни към подобни прояви на агресия. При всички случай е ясно, че не
това е начинът на разрешаването на конфликти, независимо от тяхната причина и
интензитет.
Поради горното съдът намира, че едно по-леко наказА.е
не би могло да отговори на целите на наказА.ето по чл.36 от НК. Именно така
определеното наказА.е ще изиграе своята роля за постигане целите по чл.36 от НК, както по отношение на подсъдимата, така и по отношение на останалите
членове на обществото. С налагането му подсъдимата ще има възможност да осмисли
постъпката си, да се поправи и да съобрази за в бъдеще поведението си със
законоустановените порядки в обществото. Така определената глоба
съдът намира, че съответства напълно и на тежестта на самите престъпни деяния,
характеризиращи се със сравнително висока степен на обществена опасност.
По гражданските искове:
По отношение на предявените граждански искове от
пострадалата А.А.Е. срещу Р.Д.Б. за заплащане на обезщетение в размер на 1500
лева (хиляда и петстотин лева) за претърпени от престъплението по чл. 130, ал.
2 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на извършване на деянието - 16.01.2018 г. до окончателното изплащане
на сумата и за сумата от 1500 лева (хиляда и петстотин лева) представляваща обезщетение
за претърпени от престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК неимуществени вреди, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на извършване на
деянието - 16.01.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, съдът намира
същите за основателни по основА.е и по размер. По делото безспорно е
установено, че подсъдимата е извършила деянията по чл.130, ал.2 НК и чл.146,
ал.1 НК с оглед гореизложените мотиви. Деянията са извършени виновно. Налице е
пряка причинно-следствена връзка между действията на подсъдимата и причинените
вредоносни последици.
От деянието по чл.130, ал.2 НК са настъпили
неимуществени вреди за пострадалата, изразяващи се в болка без разстройство на
здравето от причиненото телесно увреждане. Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, който виновно е причинил другиму, като
съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя по
справедливост. Съдът, базирайки се на събрА.те и провеР. по делото доказателства,
счита, че сумата от 1500 лв., ведно със законната лихва от датата на деянието
до окончателното изплащане на сумата е справедливо овъзмездяване на причиненото
разстройство на здравето на тъжителката и претърпените болки от нейна страна в
резултат на нанесената лека телесна повреда от подсъдимата. Видно от заключението
на съдебно-медицинската експертиза е, че при благоприятно развитие на
оздравителния процес увреждА.ята следва да преминат за период от 10-12 дни.
Това не е значителен период във времето, но тук все пак следва да се вземат
предвид и показА.ята на свидетелката М.Е., според която болките продължили в
рамките на около месец.
От деянието по чл.146, ал.1 НК също са настъпили
неимуществени вреди за пострадалата, изразяващи се в сериозен психически тормоз
и физически дискомфорт. Пак според свидетелката М.Е. сестра ѝ се наложило
да се подстриже, за да оформи по някакъв начин косата си, заради скубането от
страна на подсъдимата, което довело до засягане на самочувствието ѝ,
изпаднала в депресия, страхувала се да се срещне отново с подсъдимата, за да
поиска трудовите си документи. Ето защо, макар и периодът на оздравяване на
самите физически наранявА.я да не е дълъг във времето, психическата травма от
случилото се е била доста по-тежка и с по-дълготрайни последици. Ето защо съдът
намира, че сумата от 1500 лв., ведно със законната лихва от датата на деянието
до окончателното изплащане на сумата, също се явява справедливо овъзмездяване за
тези вреди.
По разноските:
С оглед размера на уважените граждански иск ще следва
да се осъди подсъдимата да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
държавна такса в размер на 120 лв., платима по сметка на Районен съд Пазарджик.
Ще следва да се осъди подсъдимата да заплати на тъжителката
и стоР.те по делото разноски в общ размер на 1013 лева (хиляда и тринадесет
лева), за които по делото са приложени доказателства – пълномощно, договор за правна
защита и съдействие, както и вносна бележка.
С оглед изхода на делото съдът следва да осъди подсъдимата
да заплати и сумата в размер на 110 лева (сто и десет лева) съдебно-деловодни разноски за съдебно-медицинска експертиза, платими в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Пазарджик.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: