П Р О Т О К
О Л
№ 51
Пловдив, 04.02.2020 година
ПЛОВДИВСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, в публично съдебно
заседание, проведено на четвърти февруари две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИН ГАНЕВ
КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
при
участието на съдебния секретар Елеонора Крачолова и в присъствието на прокурора
Светлозар Лазаров, сложи за разглеждане докладваното от съдията докладчик Веселин
Ганев ВЧНД № 36 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 10.00 часа в залата се явиха:
Обвиняемият Д.К.Д. се явява лично
и с адв. р. Д..
Обвиняемият Я.К.Д., се явява лично и с адв. л..
ПРОКУРОРЪТ - да се даде ход на делото, няма процесуална пречка.
Адв. Д. - да се даде ход на делото.
ОБВИНЯЕМИЯТ Д.Д. – да се даде ход на делото.
Адв. л. – да се даде ход на делото.
ОБВИНЯЕМИЯТ Я.Д.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВАТ се от съдията-докладчик частните жалби:
- на обвиняемия Д.Д. – чрез защитника му – адв.р. Д. срещу определението
от 28.01.2020 г. по ЧНД № 150/2020 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което по реда
на чл.64 от НПК спрямо този обвиняем е взета мярка за неотклонение „Задържане
под стража“.
- на обвиняемия Я.Д. – чрез защитника му – адв. Л.Л., срещу определението от 28.01.2020 г. по
ЧНД № 150/2020 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което по реда на чл.64 от НПК спрямо
този обвиняем е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
ОБВИНЯЕМИЯТ Д.Д.: Поддържам жалбата на адвоката ми.
ОБВИНЯЕМИЯТ Я.Д.: Поддържам жалбата на адвоката ми.
РАЗЯСНИХА се правата на страните по НПК, вкл. и тези по чл.274 и чл.275
от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи, нямам искания за доказателства.
Адв. Д.: Нямаме отводи, както и доказателствени искания.
ОБВИНЯМЕИЯТ Д.Д.: Нямам отводи. Нямам доказателствени искания.
Адв. Л.: Нямаме отводи и доказателствени искания.
ОБВИНЯЕМИЯТ Я.Д.: Нямам отводи. Нямам доказателствени искания.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми апелативни съдии, запознах се и с двете частни
жалби на двамата братя Д. срещу определението на Пловдивския окръжен съд, с което
спрямо тях е взета най-тежката мярка за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА. Ще
говоря общо и за двамата, тъй като е налице съпричастност и на двамата обвиняеми
към повдигнатото им обвинение, извършено в съучастие всъщност, затова и по отношение
на двамата считам, че двете жалби са неоснователни и ще Ви моля да ги оставите
без уважение, а определението на Пловдивски окръжен съд, като правилно, обосновано
и законосъобразно, ще Ви моля да бъде потвърдено, именно касаещо най-тежката мярка за
неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА.
Съвсем накратко разграничение: По отношение на обв. Д.Д. тук едва ли има
какво повече да се добави към определението на първоинстанционния съд - тежко по
смисъла на закона престъпление, извършено при условията на опасен рецидив,
опасност да се укрие и да извърши друго
престъпление. Категорично са налице всички тези обстоятелства. Между другото, жалбата
на обв. Д.Д. затова е и съвсем лаконична, не се излагат други обстоятелства, които
да навеждат на други изводи, различни от тези, които е направил първоинстанционният
съд.
По отношение на обв. Я.Д., жалбата е по-подробна въпреки това не намира
почва и основание в материалите по делото. Твърди се, че определението на Пловдивския
окръжен съд се опира само на показанията на двамата полицейски служители. Да,
така е, но самият обв. Я.Д. е посочил при влизането в жилището, че амфетаминът
на масата, в кутийка, е негов, и че в къщата
има и други наркотици, които са намерени, описани и иззети в протоколите, приложени
към делото. Не е без значение, че и двамата
обвиняеми живеят под наем в жилището със своята майка. По отношение на обв. Я.Д.
е налице осъждане три пъти, като последното му осъждане през 2018 г. е именно за
държане на високорисково наркотично вещество и как са постигнати целите на наказанието,
като отново имаме обвинение за държане, сочи, че наркотикът е негов. Разбира се
след наемането на защита, версията се променя – видите ли тези наркотици не са
мои, а на брат ми, разбира се това е негово право и защитна позиция. Считам
категорично жалбата и на обв. Я.Д. за абсолютно неоснователна и ще моля да я
оставите без уважение. Категорично са налице кумулативно изискуемите от закона
предпоставки, престъплението е тежко по смисъла на закона, обосновано предположение
е налице и за двамата, вкл. и за Я.Д., че е съпричастен към извършване на престъплението,
за Д.Д. – извършено при условията на опасен рецидив. За Я.Д. - осъждан 3 пъти и
последното за държане на високорискови наркотични вещества, и не на последно
място, опасност да се укрие и да извърши друго престъпление.
Ще Ви моля да оставите без уважение
жалбите и да потвърдите определението на първоинстанционния съд, благодаря.
Обвинението е за държане на високорискови наркотични вещества, във вр.
чл. 20 от НК, говорим за обвиняемия Я.Д., а за обвиняемия Д.Д. е и за извършено
при условията на опасен рецидив, разследването е в съвсем, начален етап, ще се
прецизира обвинението.
АДВ. Р. Д. – Уважаеми апелативни съдии, прав е прокурорът, че в жалбата
кой знае какви аргументи не са посочени.
Жалбата е бланкетна. Аз лично не си правя илюзии, същото е и с моя подзащитен,
че съгласно практиката на съдилищата едва ли ще се намери съд, който да постанови
по-лека мярка за неотклонение предвид доказателствата към момента и предвид
това, че той добросъвестно си е признал. Но именно това добросъвестно признание
от негова страна, това е поне за мен, един вид смекчаващо отговорността обстоятелство
за един по-благосклонен поглед върху положението на Д., все пак би могло да даде
основание на съда да вземе по-лека мярка. Вярно е това, което е написал
колегата в неговата по-подробна жалба, относно неговия подзащитен, че Д. е признал,
че тези вещества са негови. Сега, дали би могъл да се укрие, определено би
могъл да се укрие. Това важи за всеки един от нас, ако реши. Но все пак, ако той
е искал да прави това, е имал възможност да го направи. Ако е искал да заминава
някъде, от последното му излизане от затвора, би могъл да излезе, да замине за
където и да е и да се укрие.
В този смисъл, липсващите аргументи в жалбата са ясни на съда, а те са,
че все пак има жилище и трудова заетост. Добросъвестно поведение, признание на
вина. Няма какво друго да се каже в повече. Здрав е, няма лица, за които да се
грижи, които да обосновават излизането му. В този смисъл е и излишно да се
говори повече в тази посока. Поради това ще Ви моля, все пак за мен има основание,
да вземете и по-лека мярка за неотклонение. В този смисъл е и моята молба, благодаря
Ви.
ОБВИНЯЕМИЯТ Д.Д. ЗА ЛИЧНА ЗАЩИТА – Поддържам казаното от защитника ми.
АДВ. Л. – Уважаеми апелативни съдии, аз ще Ви моля да уважите частната
жалба, в която малко по-подробно от колегата съм обосновал исканията си защо
Окръжният съд не е взел всичките факти към настоящия момент на производството,
в досъдебното производство. Обвиняемият Я.Д. е намерен в жилището, в банята.
Значи, самото държане по смисъла на Закона е физически лицето да държи и да
владее тези неща. В разпитите на полицаите и двамата по един и същи начин
казват, че Я. е казал, че тези неща са негови. Считам, че те са заинтересовани
лица, които представят по съвсем друг начин действителността, която е била в
жилището. Обоснованото предположение, специално за Я., считам, че не може да
бъде направено, защото същият не е заявил това, което полицаите са го записали
като беседа, а те идват заедно с Д. в жилището, който ги води и след като са
намерили определено количество в него. Ето защо считам, че не може да бъде
направено обосновано предположение, че Я.Д. държи високорисковите вещества, за
които му е повдигнато обвинение.
Относно неговото укриване – той живее в жилището на майка му, работи в
строителството и тук се спомена, че е излязъл от затвора миналата година, но
миналата година в началото. Имаме едно доста голямо времетраене, в което той не
е извършил нищо, което да му бъде вменено като престъпление. Доколкото за
укриването, аз мисля, че той няма международен паспорт. Това означава, че той
не може да напусне страната и може да бъде винаги намерен на адреса, на който
живее заедно, живее с брат си и майка му.
Ето защо Ви моля да уважите частната жалба и да определите една по-лека
мярка на Я.Д., а не ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА, както е определил Окръжен съд – Пловдив,
благодаря.
ОБВИНЯЕМИЯТ Я.Д. ЗА ЛИЧНА ЗАЩИТА: Искам да кажа само, че тези не са мои
думи, които изричат самите полицаи. Ако е възможно по-лека мярка. Миналата година
излязох от затвора. Последното ми осъждане е за държане на амфетамин.
ПОСЛЕДНА ДУМА на обвиняемите:
Д.К.Д. - ако може по-лека мярка.
Я.К.Д. - и аз също искам по-лека мярка.
След тайно съвещание, Пловдивският апелативен
съд прие за установено следното:
Производството е по реда на чл.64 ал. 8 от НПК.
Частните жалби на обвиняемите Д.Д. и Я.Д. са неоснователни. Съобразно
изискванията на процесуалния закон, първоинстанционният съд е достигнал до
правилния извод, че и спрямо двамата обвиняеми – Д.Д. и Я.Д., са налице всички
изискуеми предпоставки на чл. 63 ал.1 от НПК спрямо тях да бъде взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража“. Съдът конкретно е посочил доказателствата
за всеки един от двамата обвиняеми, от които се установява, че спрямо всеки
един от тях може да се заключи обоснованото подозрение, че са съпричастни към
инкриминираното деяние, извършено в условията на съучастие като съизвършители.
Също така Окръжен съд – Пловдив конкретно е обосновал извода си за всеки един
от двамата обвиняеми, относно наличието на реалната опасност да извършат
престъпление, при по-лека мярка за неотклонение, като за обвиняемия Д.Д. този
извод се налага от квалификацията „опасен рецидив“ и презумпцията по чл. 63,
ал.2, т.1 от НПК и всичките му предишни осъждания, а за обвиняемия Я.Д. – също
от свидетелството му за съдимост и конкретно, от последното му осъждане, отново
за държане на амфетамин, като е видно, че е изтърпял ефективно наказание
„лишаване от свобода“ на 23.07.2019 г., а инкриминираното обвинение е за деяние
от 24.01.2020 год. При тези фактически данни първоинстанционният съд правилно е
преценил, че целите по чл. 57 от НПК могат да се постигнати по отношение на
двамата обвиняеми адекватно с мярка за неотклонение „Задържане под стража“,
поради което частните жалби на двамата обвиняеми, като неоснователни, следва да
бъдат оставени без уважение, а първоинстанционното определение – да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Ето защо Пловдивският апелативен съд и
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 83/28.01.2020 г. по ЧНД №
150/2020 г., по описа на Окръжен съд Пловдив, с което е взета мярка
за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо Д.К.Д., ЕГН ********** и Я.К.Д.,
ЕГН ********** - обвиняеми по досъдебно - бързо производство № 44/2020г. по описа на Трето РУ при ОД на МВР - Пловдив.
Определението е окончателно.
Протоколът
се изготви в съдебно заседание.
Заседанието
се закри в 10:20 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.
СЕКРЕТАР: