№ 3255
гр. София, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Теодора Иванова
при участието на секретаря Екатерина К. Т.а
като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно
гражданско дело № 20211100507773 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 20102410 от 22.04.2021 по гр.д. № 75017/2019 г. по описа
на СРС, ГО, 53 състав, съдът е осъдил Главна дирекция П.б. и з. на н. - МВР
да заплати на К. Г. Т. с ЕГН **********, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3
ЗМВР сумата от 1 608,80 лева, представляваща възнаграждение за положен
извънреден труд за периода от 01.11.2016 г. до 30.11.2019 г., заедно със
законната лихва от 23.12.2019 г. до погасяване на задължението, както и
сумата от 215, 01 лв., лихва за забава в периода от 01.02.2017 г. до 22.12.2019
г., както и сумата от 400 лв., разноски по делото.
Със същото решение Главна дирекция П.б. и з. на н. - МВР е осъдена на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати по сметка на Софийски районен съд
сумата от 78,94 лв., държавна такса върху исковете и 250 лв. за
възнаграждение на вещо лице.
Недоволен от постановеното решение, с което исковете с правно
основание чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР са уважени, е останал ответникът Главна
дирекция П.б. и з. на н. - МВР, който в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го
обжалва с оплаквания за необоснованост и неправилност. По-конкретно
поддържа, че неправилно съдът бил приел, че отразения в заключението на
съдебно-счетоводната експертиза труд е извънреден. Счита, че не е налице
1
празнота в ЗМВР по изчисляване и изплащане на този труд. Сочи, че
извънредния труд се определя със заповед на министъра на вътрешните
работи и бил с продължителност 8 часа, а не 7 часа, както било предвидено в
чл. 140 КТ. Затова счита, че неприложимо било правилото на чл. 9, ал. 1, 2 и 3
от НСОРЗ, където положения 7 часа нощен труд се заплаща като 8 часа след
умножаване с коефициент 0, 143, както било посочено в заключението на
ССчЕ. Законодателят бил решил часовата норма за нощния труд в МВР да
бъде различна от тази в Кодекса на труда. Сочи, че ЗМВР бил специален и
били относими единствено за служителите на МВР, поради което не следвало
да се прилагат нормите на КТ и подзаконовите нормативни актове, предвид
по-благоприятния резултат. При положение, че ЗМВР не бил прогласен за
противоконституционен, то същият намирал приложение по отношение на
конкретния казус. С тези доводи заявява искане към въззивната инстанция да
отмени обжалваното решение и да отхвърли предявените искове изцяло.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна К. Г. Т., чрез пълномощника си адв. Б., оспорва
въззивната жалба по съображения изложени подробно в депозирания по реда
на чл. 263, ал. 1 от ГПК писмен отговор.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбата, обсъди събраните доказателства, приема следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението; по допустимостта му само в обжалваната
част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Както вече Върховният касационен съд многократно се е произнасял
(решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от
16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д.
№ 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV
г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд
се произнася по правилността на фактическите и правни констатации
само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания;
проверява законосъобразността само на посочените процесуални
действия и обосноваността само на посочените фактически констатации
на първоинстанционния съд; относно правилността на
първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата
пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за
касиране на въззивното решение.
В случая във връзка с наведените в жалбата оплаквания съдът във
въззивното решение дължи произнасяне по спорния въпрос – дали са
приложими правилата на КТ, респ. чл. 9, ал. 1, 2 и 3 от НСОРЗ по
отношение на служителите на МВР и от тук приложим ли е коефициент
1,143 относно приравняването на 7 часа, отработени през нощта на 8
часа, отработени през деня, както и това за работа по трудово
2
правоотношение.
В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав
на Софийски районен съд, в рамките на предоставената му от закона
правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.
Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на
постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се
установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със
съществуване и упражняване правото на иск, поради което
първоинстанционното съдебно решение е допустимо. Същото е и правилно,
като въззивният състав споделя изцяло мотивите на обжалваното решение,
поради което на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС.
При съвкупната преценка на събраните по делото писмени
доказателства, се установява, че ищецът е държавен служител и работи при
ответника - Главна дирекция П.б. и з. на н. - МВР с работното време на
държавните служители в МВР - 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-
дневна работна седмица, а съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР, работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни - по дневно, а за
работещите на 8 -, 12 - или 24 - часови смени - сумирано.
От допуснатата пред СРС ССчЕ, която съда кредитира като
компетентно дадена, се установява, че на ищеца не е заплатена сумата от 1
608,80 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за
периода от 01.11.2016 г. до 30.11.2019 г., заедно със законната лихва от
23.12.2019 г. до погасяване на задължението, както и сумата от 215,01 лв.,
лихва за забава в периода от 01.02.2017 г. до 22.12.2019 г. Получените
изчисления са от преизчислението на нощния към дневния труд с коефициент
1.143, като се установява, че ищецът е положил 231 часа извънреден труд,
който не е заплатен от ответника.
Съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение
и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на
държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за
извънреден труд – чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР. Нормалната продължителност на
работното време на държвните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица - чл. 187, ал. 1 ЗМВР. Работното
време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период -
чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. При работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период - чл. 187, ал. 3, изр. 3
ЗМВР. Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период - за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50
на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение - чл. 187, ал. 5, т.
2 вр., ал. 6 ЗМВР. Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР предвижда, че
3
държавните служители, които полагат труд за времето между 22, 00 и 6, 00 ч.,
се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда.
Редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители
извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи - чл. 187, ал. 9 ЗМВР. За процесния период - 01.11.2016 г.-
30.11.2019 г. действа Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-
407/11.08.2014 г., съгласно които за държавните служители в МВР е
възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично правило,
аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно
който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22, 00 и 6, 00 ч. за отчетния период се умножава по 0,
143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за
отчетния период. В чл. 31 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е
предвидено, че отработеното време между 22, 00 и 06, 00 ч. се отчита с
протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и
начинът на отчитане на броя отработени часове, т.е. липсва специално
правило, което да определи методология за превръщането на отработените
нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по
отношение на държавните служители в МВР.
Това означава, че националното ни право изключва служителите на
МВР от обхвата на общия правен режим, като едновременно с това не
предоставя на тези държавни служители възможност за преобразуване на
нощния труд в дневен.
Основното възражение в жалбата на въззивника /ответник пред СРС/ е,
че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите,
издадени от Министъра на вътрешните работи, на основание законовата
делегация на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, които уреждат реда за организация и
разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът
на дежурствата, времето за отдих и почивки, а не Наредба за структурата и
организацията на работната заплата /НСОРЗ/, тъй като се касае за специална
уредба.
С решение на СЕС, втори състав, от 24.02.2022 г. е прието, че чл. 20 и
31 от Хартата на основните права на ЕС допускат определената в
законодателството на държавата членка нормална продължителност на
нощния труд от 7 часа за работниците от частния сектор да не се прилага за
работниците от публичния сектор, вкл. за полицаите и пожарникарите, ако
такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий,
т.е. свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е
4
съразмерна на тази цел.
В §74-76 от решението СЕС приема, че обосноваването на липса на
механизъм в Наредба № 8121з-592 /обн. ДВ бр. 40 от 02.06.2015 г. / и в
Наредба № 8121з-779 /обн. ДВ бр. 60 от 02.08.2016 г. /за преобразуване на
нощните часове труд в дневни със съображения от правен и икономически
порядък, не отразява допустима от закона цел, годна да обоснове разлика в
третирането. Такива съображения не можели сами по себе си да
представляват цел от общ интерес. Дадени са разяснения, че ако не е
основана на такъв обективен и разумен критерий, всяка разлика в
третирането, която разпоредбите на националното право в областта на
нощния труд въвеждат по отношение на различните категории работници,
намиращи се в сходно положение, би била несъвместима с правото на Съюза
и би налагала в такъв случай националният съд да тълкува националното
право във възможно най-голяма степен с оглед на текста и целта на
съответната разпоредба на първичното право, като вземе предвид цялото
вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни методи,
за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и да достигне до
разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел.
Съгласно принципните разяснения, дадени в т. 23 на Тълкувателно
решение № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители,
назначени по трудови договори и такива по служебно правоотношение, като
тези от втората група са държавни служители по смисъла на ЗДСл и общият
закон намира субсидиарно приложение по отношение на тях. Обратното би
поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР по
отношение на другите държавни служители, а също и спрямо работниците и
служителите, работещи по трудови правоотношения. Макар в действащия
ЗМВР да няма законова делегация, препращаща към общия Закон за
държавния служител (подобно на § 1а - нов - ДВ, бр. 69/2008 г., отм. ДВ, бр.
88/2010 г. от ДР на отменения ЗМВР), доколкото няма изрично уредено нещо
друго, ЗДСл намира субсидиарно приложение. Съобразно разпоредбата на чл.
67, ал. 3 от ЗДСл, минималните и максималните размери на основните
заплати по нива и степени за държавните служители, размерите на
допълнителните възнаграждения по, ал. 7, т. 1 - 5, както и редът за
получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да
бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. В цитираните
наредби на министъра на вътрешните работи безспорно липсва правило,
съобразно което отработените часове нощен труд се превръщат в дневни, при
сумарно изчисляване на работното време. Тъй като размерите на
допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените
в трудовото законодателство и при липса на изрична уредба в наредбите,
издадени от Министъра на вътрешните работи, то следва да намери
приложение Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от цитирания нормативен акт, при
сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
5
дневни с коефициент, равен на съотношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е.
приложимият коефициент е 1, 143. Не следва да се приеме становището на
въззивника, че приложимия коефициент е 1, тъй като по-скоро нормата
разрешава полагане на нощен труд, средно в размер на 8 часа за всеки 24-
часов период, без да изключва приравняването му към дневния и съответно,
без да изключва приложение на правилата за заплащане на извънреден труд,
когато такъв е положен. Възприемането на обратното становище би
поставило държавния служител в системата на МВР в неравностойно
положение спрямо работниците по трудово правоотношение и другите
държавни служители, чийто правоотношения се регламентират от КТ и ЗДСл.
При трудово правоотношение и сумирано изчисляване на работно време,
работодателят отчита работното време на конкретния работник или служител
в края на отчетния период - в случая на тримесечие. В случай, че нормата
работно време за този период е надвишена, ще се отчете извънреден труд
часовете, получени над определената норма часове (след превръщането на
нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ ), са извънреден
труд. Поради това съдът намира за неоснователно възражението в жалбата, че
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата не намира
приложение по отношение на държавните служители в МВР.
За пълнота на изложението ще посочим, че празнотата в правото е
отстранена с изменение на чл. 187, ал. 4 ЗМВР, обн. ДВ, бр. 60 от 07.07.2020
г., където изрично е прието, че: при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното работно време
към нормалната продължителност на работното време през нощта по, ал. 1.
Заключението на допуснатата, изслушана и приета по делото съдебно-
счетоводна експертиза не е било оспорено от нито една от страните. При
това положение доводите на въззивника във връзка с това заключение, като
направени с писмената защита, са преклудирани.
Не се установява по делото, ищецът да е бил компенсиран за така
положения труд за който търси овъзмездяване, с почивка.
Във въззивното производство не са наведени конкретни оплаквания
срещу решението на СРС в частта за обезщетението за забава. Районният съд
не е допуснал нарушение на императивна правна норма при изводите си по
тези искове, поради което и като съобрази ограниченията по чл. 269 от ГПК
то решението на СРС в частта за обезщетението за забава следва да бъде
потвърдено. Възнагражденията е следвало да се платят заедно с
възнаграждението за месеца следващ отчетния период през който е положен.
С оглед изхода на делото на въззивника не следва да бъдат присъдени
сторените във въззивното производство разноски. На въззиваемата страна на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъдат присъдени разноски в размер на
6
358 лв., представляващи адвокатско възнаграждение и съобразявайки
направеното от въззивника възражение по чл. 78, ал.5 ГПК.
При тези мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20102410 от 22.04.2021 по гр.д. №
75017/2019 г. по описа на СРС, ГО, 53 състав, вкл. в частта за разноските.
ОСЪЖДА Главна дирекция П.б. и з. на н. - МВР да заплати на К. Г. Т. с
ЕГН ********** сумата от 358 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.
280, ал. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7