Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 419
01.09.2020г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Хасково в открито съдебно заседание на първи юни две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: Хайгухи Бодикян
Членове: Пенка Костова
Росица Чиркалева
при секретаря Светла Иванова и в
присъствието на прокурор Елеонора Иванова при Окръжна прокуратура, гр.Хасково,
като разгледа докладваното от съдия Бодикян АНД (К) № 323 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
дванадесета от АПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна
жалба на Териториална дирекция „Южна морска“ към Агенция митници, подадена чрез
пълномощник, против Решение №6 от 27.01.2020г., постановено по АНД №752 по
описа на Районен съд – Свиленград за 2019г.
В касационната жалба се
излагат доводи за незаконосъобразност на съдебния акт, същият бил немотивиран и
необоснован. Счита се, че неправилно районният съд приел, че заместник-директорът
на Териториална дирекция „Южна морска“ не бил компетентен да разгледа
административнонаказателната преписка и да реализира отговорността спрямо
нарушителя. Този извод бил направен при неправилно прилагане на разпоредбите на
чл.232а, ал.1 и ал.2 от Закона за митниците, като не бил съобразен факта, че
българското законодателство не можело да бъде прилагано на международно ниво и
нямало как административнонаказателната преписка да бъде изпратена на
съответните служби в Ислямска Република Иран за налагане на административно
наказание. Сочи се, че в международните актове се съдържали множество норми,
които определяли органа за събиране на митническите сборове и други държавни
вземания, но липсвали конкретни разпоредби относно компетентността на органите
при случаи на установени административни нарушения за отклонение на стоки от
режим „транзит“. Цитира се разпоредбата на чл.15 от Допълнение I към Конвенция за общ транзитен режим, съгласно която страните взимали
необходимите мерки за борба срещу всички нарушения или нередности и за налагане
на ефективни пропорционални и възпиращи санкции. Тази обща разпоредба давала
възможност на страните, подписали конвенцията, когато установят нередности и
нарушения да вземат необходимите мерки за борба с тях, като налагат съответните
санкции. Счита се, че при липса на конкретни административнонаказателни
разпоредби в международен план, касаещи нарушения на режим „транзит“, страните
следвало да прилагат разпоредбите на националното законодателство. Цитира се
текстът на чл.48, ал.2 от ЗАНН, като се отбелязва, че същият се различавал от
този на чл.232а от ЗМ, но не ѝ противоречал, като се счита, че
приложението му в случая следва да е правилно. С нормата на чл.35, т.3 от
Допълнение I към Конвенция за общ транзитен режим се обосновава тезата за това,
че в случая МП „Капитан Андреево“ било транзитно митническо учреждение и като
такова имало правомощие да провери стоките, превозвани под покритието на тази
транзитна операция. След като била налице такава компетентност и било
установено нарушение на режима, то митническите служители били длъжни да
съставят акт за установяване на административно нарушение. Предвид всичко
изложено се твърди, че отмененото от съда наказателно постановление е издадено
от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия. Иска се отмяна
на обжалваното решение на районния съд и потвърждаване на отмененото
наказателно постановление.
В съдебно заседание,
касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, предвид
представено по делото писмено доказателство – л.43, допълва, че МП “Капитан
Андреево“ е получил статута на получаващо митническо учреждение. От извлечението от митническата информационна система за транзит било видно, че
транзитната операция, със съответния номер, имала състояние „завършен транзит с
несъответствие в получаващото митническо учреждение“ на 25.04.2019г., и в
клетката получаващо митническо учреждение бил записан кода на МП „Капитан Андреево“,
а именно BG001015. Сочи, че чл.37 ал.5 от Допълнение I от Конвенцията за общ
транзитен режим гласял, че транзитната операция можело да завърши и в друго
митническо учреждение, различно от посоченото в декларацията, като в този
случай това учреждение ставало
получаващо. Същото
било и съдържанието и смисъла на чл.278, §3 от Регламент 2447/2015г. за
прилагане на Регламент 952/2013г. на Европейския парламент, съгласно който
текст отново при операция ТИР можело да завърши в друго митническо учреждение,
което ставало получаващо такова. Оспорва
се адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответната страна, като се
счита, че то е прекомерно. Моли се да бъде отхвърлено или съобразено с
наредбата за адвокатските възнаграждения.
Ответникът – М.А.М.,
гражданин на Ислямска Република И., в писмен отговор и в съдебно заседание,
чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба. Счита я за
неправилна, недоказана и неоснователна. Смята за неправилно твърдението на
касатора за приложението на чл.48, ал.2 от ЗАНН. Изразява становище за
компетентност за разглеждане на административнонаказателната преписка от
отправното митническо учреждение - ТД
„Югозападна“. Сочи, че определенията отправно и получаващо митническо
учреждение се съдържали в Регламент №2446/2015г. за допълнение на Регламент
№952/2013г. на ЕС и на Съвета за определяне на някои от задълженията на
Митническия кодекс на съюза, както и в Конвенцията за общ транзитен режим.
Неправилно било и твърдението на касационния жалбоподател за неправилно
прилагане и тълкуване на чл.232а, ал.1 и ал.2 от ЗМ от страна на районния съд.
Изразява становище за законосъобразност на оспореното съдебно решение.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Хасково намира касационната жалба за основателна, поради което моли да се
отмени решението на РС – Свиленград и да се потвърди наказателното
постановление.
Касационната инстанция,
като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените касационни
основания и извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и
съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за
нея акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.
С Решение №6/27.01.2020г.,
постановено по АНД №752/2019г., Районен съд – Свиленград отменил Наказателно
постановление №2632/2019 от 11.10.2019г., издадено от и. д. заместник-директор
на Териториална дирекция „Южна морска“ към Агенция Митници, с което на М.А.М.,
гражданин на Ислямска Република Иран, за нарушение на чл.234а, ал.1 от Закона
за митниците (ЗМ), на основание чл.234а, ал.3, във вр. с чл.234а, ал.1, във вр.
с чл.233, ал.6 от ЗМ е присъдено лицето да заплати равностойността на стоката,
с тарифен номер 38249996 – химически продукти с общо тегло 352 кг., предмет на
нарушение, в размер на 88 711.56 лева, тъй като същата липсвала, като на
основание чл.234а, ал.1 от ЗМ е наложена и глоба в размер на 88 711.56
лева, представляващи 100% от стойността на стоката, а на основание чл.234а,
ал.3, във вр. с чл.233, ал.8 от ЗМ е отнет в полза на държавата товарен
автомобил – влекач, марка „SCANIA“, рег.№…. шаси №
XLEG4X…, с регистрационен талон №…., и ремарке за товарен
автомобил с рег.№…, шаси №NACCHT376D1026951, с
рег.талон №…, с обща стойност 74 810 лева.
За да постанови решението
си районният съд е отчел липсата на спор по делото относно това, че процесната транзитна операция била с
отправното митническо учреждение МБ - София запад, както и че част от стоката
на външния за общността транзит не била на превозното средство, управлявано от
жалбоподателя, поради което било налице отклонение на част от стоката,
поставена под митнически режим „транзит“. Определил спорния по делото въпрос, а
именно дали МП „Капитан Андреево“ е получаващото митническо учреждение или
стоката е била с получаващо митническо учреждение в Ислямска Република Иран. В
тази връзка, след като цитирал разпоредбите на т.13 и т.14 от Регламент
2446/2015 за допълнение към Регламент (ЕС) №952/2013 на Европейския парламент и
на Съвета за определяне на подробни правила за някои от задълженията на
Митническия кодекс на Съюза, стигнал до извода, че съгласно общностното право
получаващо митническо учреждение било това учреждение, където трябвало да бъде
представена стоката, за да завърши транзитната процедура. Споделил изцяло довода на процесуалния представител
на жалбоподателя, че АНО - ТД „Южна морска“, не бил компетентен да реализира
административнонаказателната отговорност на наказаното лице, а това следвало да
са Митническите власти на отправното митническо учреждение - МБ-София запад,
което попадало под юрисдикцията на ТД „Югозападна“, респективно митническите
власти в получаващото митническо учреждение в Ислямска Република И.. Така
приетото аргументирал и чрез анализ на разпоредбите на чл.48, ал.1 от ЗАНН и
чл.232а, ал.1 от ЗМ, като отбелязал, че последната е специална по отношение на
тази от ЗАНН. От друга страна посочил, че дори и да се приемело, че била
приложима хипотезата на чл.232а, ал.2 от ЗМ, според която „когато в
получаващото митническо учреждение е установено отклонение от митнически режим
транзит на част от превозваната стока, нарушението се счита за извършено в това
митническо учреждение и в него се разглежда административнонаказателната
преписка“, то съгласно нея компетентен бил митническият орган при получаващото
митническо учреждение, което в случая било в Ислямска Република Иран, доколкото
се отнасяло за външен за Съюза транзит, а МП „Капитан Андреево“ се явявал
„транзитно“ митническо учреждение, което единствено можело да извърши проверка
и при констатирани нарушения да сезира отправното МУ или респ. получаващото МУ. Обобщено съдът приел, че
липсата на компетентност опорочава цялото административнонаказателно
производство, като това според него било съществено процесуално нарушение и се
явявало достатъчно основание за отмяна на НП.
В решението си районният
съд обективирал и алтернативни мотиви – за потвърждаване на НП, в случай че не
се приеме горния краен извод за отмяна на санкционния акт.
Настоящата инстанция
намира, че oбжалваното решение е неправилно.
На първо място, настоящият
касационен състав счита, че следва да се изясни въпросът за приложението на
Конвенцията за общ транзитен режим в случая, като се има предвид безспорния по
делото факт, че превозването от ответника по касация на стока в режим „транзит“
под покритието на ТИР Карнет, с посоченото в наказателното постановление ППС, е
било с крайна точка Ислямска Република Иран.
Според чл.1, § 1 от
Конвенцията за общ транзитен режим (Конвенцията), „настоящата конвенция въвежда
мерки за превоза на стоки под режим транзит между Общността и страните от ЕАСТ,
както и между самите държави с общ транзитен режим, включително - където е
приложимо - на претоварени, повторно експедирани или складирани стоки, чрез
въвеждане на общ режим транзит, независимо от вида и произхода на стоките“.
Съгласно чл.20, § 1 от Конвенцията, „Настоящата конвенция се прилага от една
страна в териториите, където се прилага Договорът за създаване на Европейската
икономическа общност и при условията, залегнали в този Договор, а от друга
страна - на териториите на държавите с общ транзитен режим“. Параграф 2 на
чл.20 от Конвенцията гласи, че
„конвенция се прилага и в Княжество Лихтенщайн, докогато това княжество е
обвързано с Конфедерация Швейцария чрез договор за митнически съюз“. Страните
от ЕАСТ, съгласно предвиденото в уводната част на Конвенцията, са Република
Австрия, Република Финландия, Република Исландия, Кралство Норвегия, Кралство
Швеция и Конфедерация Швейцария. По смисъла на предвиденото в уводната част на
Конвенцията под „Общността“ се има предвид страните от Европейската
икономическа общност. От Решение № 2/2012 на съвместния комитет ЕС – ЕАСТ по
общия транзитен режим от 19 януари 2012 година за изменение на Конвенцията от
20 май 1987 г. за общ транзитен режим (2012/663/ЕС) и Решение № 4/2012 на същия
комитет от 26 юни 2012 година, става ясно, че Република Турция се присъединява
към Конвенцията именно през 2012г. С Решение №1/2015 от 11 май 2015 и Решение
3/2015 от 13 октомври 2015г. на съвместния комитет ЕС – ЕАСТ за общ транзитен
режим, към Конвенцията се присъединяват, съответно Република Македония (сега
Северна Македония) и Република Сърбия. Определението за държава с общ транзитен
режим е уредено в чл.3, § 1, б. „г“ от Конвенцията, като съгласно същото, „държава с общ транзитен режим“ означава всяка държава, която не е държава —
членка на Общността, и е договаряща страна по настоящата конвенция“. От
изложеното се стига до извода, че общият режим транзит се използва за
движението на стоки между договарящите страни по Конвенцията за общ транзитен
режим: Европейската икономическа общност, държавите от ЕАСТ, Република Турция (от
2012г.), Република Македония (от 01.07.2015г.) и Република Сърбия (от
01.12.2016г.). Конвенцията се прилага също и за Княжество Лихтенщайн, което е в
митнически съюз с Швейцария. Следователно държавата Ислямска Република Иран, до
която е предвидено да достигнат част от стоките (вж. CMR –
л.44-48 от АНП) и крайна точка на задействания режим „транзит“, не е договаряща
страна по Конвенцията. В тази връзка
разпоредбите на последната не са приложими по настоящия казус. Това означава и
че доводите на касационния жалбоподател, както и на ответника, аргументирани с приложението на
Конвенцията за общ транзитен режим, са неотносими в случая.
На следващо място, за изясняване
въпроса за компетентното митническо учреждение (МУ), което следва да разгледа
административнонаказателната преписка, е необходимо да се разгледа значението
на понятията „отправно МУ“, „транзитно МУ“, „получаващо МУ“, „завършване“ и
„приключване“ на режим „транзит“.
Съгласно чл.226, § 3, б.
„б“, предл. „i“ от Регламент 952/2013 от 9 октомври 2013 година
за създаване на Митнически кодекс на Съюза (според
чл.1 „Кодексът урежда общите правила и процедури, приложими за стоките, въвеждани
на митническата територия на Съюза, или извеждани от нея), „движението
на стоките по смисъла на параграф 1 се осъществява в съответствие с Конвенцията
ТИР, при условие, че движението е започнало или завършило извън
митническата територия на Съюза“.
Според чл.1, т.13 от Делегиран Регламент 2015/2446 от 28 юли 2015
година за допълнение на Регламент
(ЕС) № 952/2013 на
Европейския парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от
разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза
(Делегиран Регламент 2015/2446 от 28 юли 2015 година), „“отправно митническо учреждение“ означава митническото
учреждение, в което е приета митническата декларация за поставяне на стоките
под режим транзит“.
Съгласно чл.1, § 2, т. 13
от Регламент 2015/2447 от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на
Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване
на Митнически кодекс на Съюза (Регламент
2015/2447 от 24 ноември 2015 година), „митническо учреждение на транзит“
означава всяко от следните:
а) митническото
учреждение, в чиито правомощия е точката на напускане на митническата територия
на Съюза, когато стоките напускат тази територия в хода на транзитна операция
през граница с територия, която се намира извън митническата територия на Съюза,
и е различна от държава с общ транзитен режим;
б) митническото
учреждение, в чиито правомощия е точката на въвеждане в митническата територия
на Съюза, когато в хода на транзитна операция стоките са преминали през
територия, която се намира извън митническата територия на Съюза.
В чл.1, т.14 от Делегиран
Регламент 2015/2446 от 28 юли 2015 година се дава определение за „получаващо митническо учреждение“, като
се посочва, че това „означава митническото учреждение, пред което се представят
стоките, поставени под режим транзит, с цел завършване на режима“.
Следователно, според
правото на Съюза режимът „транзит“ може да се използва само за транзитни
движения, които започват или завършват извън Съюза, или такива, които започват
или завършват в Съюза, но преминават през територията на трета държава. Не е
спорно, че в случая е бил задействан режим „транзит“ под покритието на ТИР
Карнет UX81109570 (л.43 от АНП).
Не спорно, че държавата
Ислямска Република И. е договаряща по Митническа конвенция относно
международния превоз на стоки под покритието на карнети ТИР (Конвенция ТИР от
1975 г.), като такава е и Република България.
Според чл.1, б. “б“ от Конвенция ТИР от 1975 г., „“операция ТИР“
означава частта от един превоз ТИР, осъществена в една договаряща страна, от
отправно или входно (транзитно) митническо учреждение до получаващо или изходно
(транзитно) митническо учреждение“.
Член 1, б. “г“ от Конвенция ТИР от 1975г., гласи, че „“завършване на операцията ТИР“ означава,
че пътното превозно средство, съставът от пътни превозни средства или
контейнерът са били представени в получаващото или изходното (транзитното) митническо учреждение за целите на
контрола заедно със стоките и отнасящия се до тях карнет ТИР“.
Според чл.1, б. “д“
от Конвенция ТИР от 1975 г., „“приключване на операцията ТИР“ означава
признаване от митническите органи, че операцията ТИР е редовно завършена
в отделна договаряща страна. Това се установява от митническите органи на
основата на съпоставяне на данните или информацията, налични в получаващото или
изходното (транзитното) митническо учреждение, с тези, налични в отправното или
входното (транзитното) митническо учреждение“.
Разпоредбата на чл.278, §3
от Регламент 2015/2447 от 24 ноември 2015 година, предвижда, че „операция ТИР
може да завърши в митническо
учреждение, различно от обявеното в
декларацията за транзит. Тогава това учреждение се смята за получаващо митническо учреждение или
митническо учреждение на напускане“.
От разпоредбите на чл.1,
б. „г“ и б. „д“ от Конвенция ТИР от 1975 г., става ясно, че има разлика между
„завършване“ и „приключване“ на операцията ТИР. В тази връзка, по смисъла на
чл.1, т.14 Делегиран Регламент 2015/2446
от 28 юли 2015 година, във вр. с чл.1, б. „г“ от Конвенция ТИР от 1975 г. и
чл.278, §3 от Регламент
2015/2447 от 24 ноември 2015 година, в получаващо
митническо учреждение може да се превърне и транзитното МУ, когато се извършва
контрол на превозваната стока, предмет на режим „транзит“ при операция ТИР.
Въз основа на горното се
стига до следния извод, а именно, че в
конкретния случай операцията ТИР е невъзможно да приключи, по смисъла на
чл.1, б. “д“ от Конвенция ТИР от 1975 г., тъй като тя не може
да бъде редовно завършена, поради това, че на МП „Капитан Андреево“ е
било констатирано несъответствие между декларираните и реално превозваните
стоки. Последното, от своя страна, е довело до завършване на операцията ТИР, по смисъла на чл.1, б. “г“ от
Конвенция ТИР от 1975г., в МП „Капитан Андреево“, а не до приключване, и
същият от транзитно МУ се е превърнал в получаващо МУ, по смисъла на чл.1,
т.14 Делегиран Регламент 2015/2446 от 28
юли 2015 година, във вр. с чл.1, б. „г“ от Конвенция ТИР от 1975 г. и чл.278,
§3 от Регламент 2015/2447 от 24 ноември
2015 година.
Според чл.37 от Конвенция
ТИР от 1975 г., „когато не е възможно да се установи на коя територия е
извършена нередността, счита се, че същата е извършена на територията на
договарящата страна, в която е била открита“. Член 36 от Конвенция ТИР от 1975 г., постановява, че „всяко нарушение на разпоредбите на настоящата конвенция води за нарушителя
в държавата, където нарушението е било извършено, до санкциите, предвидени от
законите на тази държава“. Съгласно относимото националното право – чл.232а от ЗМ,
ал.1 - при нарушение по чл.234а, състоящо се в отклонение на стоки от
митнически режим транзит, ако не е известно местоизвършването на нарушението,
то се счита за извършено в района на отправното митническо учреждение и в него
се разглежда административнонаказателната преписка, ал.2 - в случаите по ал.1,
когато в получаващото митническо учреждение е установено отклонение от
митнически режим транзит на част от превозваната стока, нарушението се счита за
извършено в това митническо учреждение и в него се разглежда
административнонаказателната преписка.
Предвид горното,
настоящият касационен състав приема, че именно ТД „Южна морска“, в чиято структура е МП „Капитан Андреево“, е била компетентна
да разгледа административнонаказателната преписка, образувана срещу лицето М.А.М.,
гражданин на Ислямса Република Иран. В тази връзка, след като установил
виновното му поведение, довело до отклоняване на стоки под режим „транзит“,
превозвани с ТИР Карнет UX…, и след
като е извършил проверка за законосъобразност и обоснованост на съставения по
преписката АУАН, преценил е възраженията и събраните доказателства, в рамките
на своята материална и териториална компетентност, съгласно международното и
националното право, заместник-директорът на ТД „Южна морска“ е пристъпил към
ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя с
издаването на отмененото от районния съд наказателно постановление, прилагайки
разпоредбите на чл.234а. ал.1 и ал.3, във вр. с чл.233, ал.6 и ал.8 от ЗМ.
В случая, от страна на АНО
е изпълнено и задължението по чл.279, § 2 и § 3 от Регламент 2015/2447 от 24
ноември 2015 година. Съгласно § 2 на чл.279 от посочения регламент, „когато
операцията ТИР завършва в митническо учреждение, различно от обявеното в
декларацията за транзит, учреждението, което е смятано за получаващо митническо
учреждение или митническо учреждение на напускане по силата на член 278,
параграф 3 от настоящия регламент, уведомява за пристигането отправното
митническо учреждение или митническото учреждение на въвеждане в деня, в който
стоките се представят по силата на член 278, параграф 1 от настоящия регламент“.
А според § 3 на чл.279 от регламента „получаващото митническо учреждение или
митническото учреждение на напускане уведомява отправното митническо учреждение
или митническото учреждение на въвеждане за резултатите от проверката в срок от
три дни от представянето на стоките пред получаващото митническо учреждение или
митническото учреждение на напускане, или на друго място по силата на член 278,
параграф 1 от настоящия регламент. По изключение този срок може да бъде удължен
до шест дни“. Като доказателство за изпълнението на задължението по чл.279, §2
от Регламент 2015/2447 от 24 ноември 2015 година, настоящият състав приема
представената разпечатка от митническата информационна система на транзит –
л.43, в което е посочено състоянието на режима „транзит“, а именно „ПМУ –
завършили транзит с несъответствия“. По отношение изпълнение на задължението по
чл.279, §3 от Регламент 2015/2447 от 24 ноември 2015 година, по делото, като
част от АНП е налично писмо изх. № 32-129296/02.05.2019г. (л.58 от АНП), с
което и. д. началник на отдел „Митническо разузнаване и разследване Южна морска“
е уведомил директора на ТД „Югозападна“ за установеното на МП „Капитан
Андреево“ нарушение на чл.234а, ал.1 от ЗМ, като с писмото е била пратена и
АНП.
От друга страна, дори и да
се приеме, че не е налице изпълнение на задължението на ПМУ за уведомяване на
ОМУ, съгласно разпоредбите
на чл.279, § 2 и § 3 от Регламент 2015/2447 от 24 ноември 2015 година , то този
пропуск не би довел до опорочаване на административнонаказателното
производство, тъй като това не би се отразило върху крайния му изход – ангажиране
отговорността на нарушителя.
Следва да се обсъди и още
едно значимо по случая обстоятелство, а именно, че правилно АНО е ангажирал
отговорността на физическото лице - М.А.М., водач на съчлененото ППС - товарен
автомобил-влекач, марка „SCANIA“ с ремарке. В тази насока, разпоредбата на
чл.17, § 1 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки
(CMR) ясно постановява, че „превозвачът е отговорен за цялостната или частична
липса или повреда на стоката от момента на приемането ѝ за превоз до този
на доставянето ѝ, както и за забавата при доставянето ѝ“. По смисъла на чл.5, т.40, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 година превозвач означава „лицето, което извежда стоките
или което поема отговорност за превозването на стоките извън митническата
територия на Съюза“. В Решение от 21.12.2016г. по дело C 547/15 с предмет
преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Kúria
(Върховен съд, Унгария) с акт от 29 септември 2015 година, се приема, че
отговорността на превозвача, предвидена в чл. 96, § 2 от Митническия кодекс, се
основава на фактическото владение на стоките и знанието, че те са поставени под
митническия режим на външен транзит в Общността. Тази разпоредба задължава
превозвача, който е приел стоките, като е знаел, че са поставени под такъв
режим, в качеството им на фактически държател на тези стоки, да ги представи в
непроменено състояние пред ПМУ в определения срок и при спазване на мерките за
идентифициране, приети от митническите органи. Превозът на стоките, поставени
под митнически надзор, се извършва под отговорността на превозвача, който има
задължението да предаде стоките в получаващата митница. Превозвачът носи отговорност за броя на колетите и
брутото тегло на стоките, натоварени в товарния автомобил. В случая шофьорът не
е превозвач, а представител на същия, който физически представя стоката за
проверка на митническите органи и за него също важи цитираното задължение за
проверка. Т.е. като водач на товарен автомобил, съгласно чл.8, § 1 от Конвенция
CMR, под покритието на карнети ТИР шофьорът носи отговорност за броя на
колетите и брутото тегло на стоките, натоварени в товарния автомобил, който
управлява. След като жалбоподателят не е направил възражение за наличието на
разлика между декларираното и наличното количество стока, няма как да е
освободен от отговорността да знае и да се убеди в точното количество и вида на
внесената в страната стока и за съответствието ѝ с отразеното в
документите, които я придружават, тъй като според Конвенция CMR се презюмира,
че щом като превозвачът не е оспорил писмено броя и вида на стоката, той
отговаря за фактически превозената стока, а не за вписаната в документите, ако
вписаното в тях не съответства на фактическите данни. Именно посоченото в НП
физическо лице е отговорно за верността и точността на данните в придружаващите
стоката документи, доколкото безспорно доказан е обективният факт на
количественото разминаване – несъответствието в теглото на стоката, вписана в
Карнет ТИР и CMR, и фактически наличните в ППС.
При това положение правилно АНО е подвел по отговорност ответника по касация - М.А.М., със санкционния акт – НП № 2632/2019 от 11.10.2019г. Последното,
наред с постановеното по пункт I и пункт II, е законосъобразно и в частта по пункт III,
последният касаещ отнемане на съчлененото превозно средство, послужило за
превозването на стоките - предмет на отклоняване от режим „транзит“, в полза на
държавата, предвид стойността на ППС, която е по-ниска от тази на отклонените
от режима стоки, и съгласно разпоредбата на чл.233, ал.8, във вр. с чл.234а,
ал.3 от ЗМ.
Предвид гореизложеното, и с
оглед извършената от съда проверка на законосъобразността на наказателното
постановление и спазването на процесуалните правила в хода на административнонаказателното
производство, настоящият състав на касационната инстанция счита, че решението
на районния съд следва да се отмени, а отмененото с него наказателно
постановление да се потвърди.
Водим от изложеното и на
основание чл.221, ал.2, предл. второ от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №6 от 27.01.2020г., постановено по АНД №752 по описа на Районен
съд – Свиленград за 2019г.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №2632/2019 от 11.10.2019г., издадено от
заместник-директора на Териториална дирекция „Южна морска“ към Агенция Митници.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1. 2.