№ 1084
гр. Русе, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря Борянка Г. Тончева
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело
№ 20214520101747 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно кумулативно и обективно евентуално съединени искове с
правно основание чл. 26, ал. 2, предложение второ, чл. 29 и чл. 33 от ЗЗД от е иск от Й. Д. Д.
против М. КР. Ф. и АДР. АНГ. Ф..
Ищецът твърди, че на 30.03.2018 год. с нотариален акт № 84, том I, peг. № 2581, дело
№ 60 от 2018 г. на нотариус рег. № 632 в НК СТ. В., район на действие Районен съд Русе,
вписан в СВ- Русе под № 188, том 8 от 30.03.2018 г., № от дв.вх.рег. 3660/30.03.3018 г. Й.Д.
прехвърлила на М. КР. Ф., действаща като купувач в полза на дъщеря си АДР. АНГ. Ф.,
правото на собственост върху следния свой собствен недвижим имот: Самостоятелен обект
в сграда с идентификатор 63427.5.375.5.16 в град Русе по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-18/16.05.2007 г. на Изпълнителния
директор на АК, с административен адрес: гр. Русе, кв. Родина, ул. Г.Б. № 1, вход 5, етаж 6,
апартамент **, попадащ в сграда № 5, разположена в поземлен имот с идентификатор
63427.5.375, с предназначение на обекта: жилище, апартамент, брой нива на обекта 1, с
площ от 40.71 квадратни метра, състоящ се от стая, кухня и сервизни помещения, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 63427.5.375.5.15, 63427.5.375.17,
под обекта - 63427.5.375.5.**, над обекта - 63427.5.375.5.19, с прилежащи части: ИЗБА 11 с
площ 2.66 квадратни метра и 0.357°/о идеални части от общите части на сградата и от
отстъпеното право на строеж върху мястото.
Ищецът заявява, че цената на сделката била 14000.00 лева, която съставлявала по-
малко от една трета от реалната пазарна цена на имота към датата на изповядването й.
1
Освен това, въпреки, че в нотариалния акт било посочено, че продажната цена е получена
напълно по банков път, продавачката Й. Д. Д. не е получавала същите, нито знаела дали
въобще са преведени, както и няма представа дали има банкова сметка в която и да било
банка. Й. Д. Д. от млада възраст имала упорита невротична симптоматика, диагностично
приета за параноидна шизофрения, като на фона на основното заболяване се наслагват
неколкократни и значими психологични стресогенни събития. През 2010 година и е
проведена първа хоспитализация в женско отделение на Център за психично здраве Русе,
след което била настанявана през 2014 г., през 2015 г., като през 2016 г. с експертно
решение на ТЕЛК е освидетелствана с водеща диагноза „П.Ш..
Ищецът твърди, че през 2014 г. починал синът й. Тъй като останала без средства,
отишла в социалната служба в квартал Здравец, гр. Русе, за да попита дали има право на
някакви помощи, където се запознала с АДР. АНГ. Ф.. Впоследствие Ф. започнала да я
посещава и да се грижи за нея, като в един момент поискала да й бъде прехвърлено
жилището. Сделката била сключена и няколко месеца след това ищецът се отказала от
правото си на ползване върху жилището, а Ф. я настанила в жилището на своя приятел в с.
Б*.
Ищецът моли да се прогласи нищожността на сделката, обективирана в нотариален
акт № 84, том І, рег. № 2581, дело № 60 от 2018 г. на нотариус рег. № 632 в СТ. В., район на
действие Районен съд Русе, вписан в СВ- Русе под № 188, том 8 от 30.03.2018 год., № от дв.
вх. рег. 3660/30.03.3018 г., сключен между нея и първия ответник поради липса на съгласие.
В условията на евентуалност моли да се постанови решение, с което да се унищожи с
обратна сила сделката по сключения между страните договор поради измама, евентуално
претендира унищожаване на договора, тъй като бил сключен при крайна нужда.
Ответниците дават отговор, оспорват исковете, правят възражение за погасяване по
давност на иска с правно основание чл. 33 от ЗЗД.
Съдът, след като прецени събраните в процеса писмени доказателства и гласни
доказателствени средства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно
убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а се установява и от приетия като писмено
доказателство акт № 84, том І, рег. № 2581, дело № 60 от 2018 г. на нотариус рег. № 632 в
СТ. В., район на действие Районен съд Русе, вписан в СВ- Русе под № 188, том 8 от
30.03.2018 год., № от дв. вх. рег. 3660/30.03.3018 г., че майката на ответника А.Ф.- М.Ф. и
ищецът Й.Д. са сключили договор за покупко- продажба на недвижим имот в полза на трето
лице, по силата на който Д. продала на М.Ф., действаща в полза на дъщеря си А.Ф.,
процесния имот. Уговорената продажна цена е 14 000.00 лева при данъчна оценка на имота
14 063.70 лева. Цената е платена изцяло по банков път по сметка на продавача на 30.03.2018
год. Във вносната бележка е вписано основание за плащане „покупка на жилище“. Това
обуславя неоснователност на твърденията на ищеца, че не е получила сумата от продажбата.
2
Ищецът си запазила правото на ползване върху имота. Няколко месеца по- късно, на
04.06.2018 год. Й.Д. се е отказала от правото на ползване с нарочна декларация рег. № 632
по описа на нотариус СТ. В..
Пазарната цена на имота, като се отчете запазеното право на ползване, към 30.03.2018
год. според съдебно- техническата и ценова експертиза е 20 011.00 лева, т.е. с около 6
хиляди лева повече от цената по сделката.
Сведетелят В.- нотариус по сделката посочи, че преди самата сделка прави справка в
ГРАО и установява дали на лицето има наложени някакви ограничения. Тази процедура е
извършена и непосредствено преди процесната. След като се е убедил, че по отношение на
Й.Д. няма правни ограничения и след като лично е възприел, че тя няма видими
здравословни и психически проблеми, той пристъпил към прочитане на проекта за
нотариален акт. Попитал е страните дали са наясно със съдържанието, било е удостоверено
плащането на цената, страните са подписали договора, след което нотариусът също е
подписал нотариалния акт.
Свидетелят Б. МЮРС. заяви, че й и А* се познават от работата на А*. й живеела при
някакъв мъж, който починал и тъй като синът й починал няколко години преди това, тя
останала сама. А* започнала да се грижи за нея, тъй като й била със счупен крак и нямало
кой да се грижи за нея. й събирала храна от контейнерите и била в окаяно положение.
Няколко месеца по- късно й поискала да продаде апартамента си, тъй като в съседство
живеели роми, които я притеснявали и тя имала желание да си купи къща на село, в която
да заживее на спокойствие. Предложила на А* да продаде апартамента на нея, при това на
по- изгодна цена заради полаганите грижи до този момент. Свидетелят заяви, че преди това
бил закупил къща в селото, в което живеят неговите родители- Б*, Разградско и след като й
продала апартамента, по молба на А*, я настанил в къщата. Той й помогнал да пренесе
багажа си, като ангажирал микробус. Уредили й социален патронаж да носи храна.
Свидетелят заяви, че когато купил къщата, в нея имало дърва, които впоследствие й
ползвала за отопление. Понастоящем и А*, и свидетелят М., и неговите родители помагат на
й и полагат грижи за нея, когато се налага. Свидетелят заяви, че 1- 2 години след като й
отишла да живее на село, при едно от посещенията си в Русе, се срещнала с някаква
приятелка и след това под нейно влияние започнала да се кара с А*. Същата приятелка
ходила в службата на ответника и вдигала скандали. Започнала да я уговаря да разваля
договора, включително и да твърди, че не си спомня нищо и че не е получавала пари от
продажбата. Също под нейно давление й си подала документите да бъде настанена в
социален дом в гр. Кубрат и по този повод постъпило запитване до кмета на с. Б*. Кметът
уведомил свидетеля М., че има оплакване от й, че я гони от къщата, което той категорично
отрече. Заяви, че и понастоящем тя продължава да живее там, а когато той я попитал защо
постъпва така, тя отговорила, че се чувства добре в къщата му и не иска никъде да ходи,
като не могла да обясни защо е постъпила така. Свидетелят заяви, че не желае да получава
наем и никога не искал такъв, а целта му е къщата да не се руши, заради това е пуснал й да
живее там.
3
Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните в производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от правна
страна следното:
Съгласно разпределената доказателствена тежест ищецът следваше да докаже, че
парите от продажбата на жилището й, след като се е отказала от правото на ползване, са
били преведени по сметка на ответника М.Ф. и че с тях е закупена къщата в с. Б* на името
на Б. МЮРС..
Тя следваше да ангажира доказателства, че платената от ответниците цена за
жилището й е в пъти по- ниска от пазарната към момента на сделката. Тя трябваше да
ангажира доказателства, че сделката е сключена от нея поради крайна нужда, т.е.
обективното си състояние на крайна нужда към 30.03.2018 год., както и че двете ищци са я
въвели в заблуждение относно характера на сключения на 30.03.2018 год. договор.
Ищецът не ангажира никакви доказателства по делото, поради което съдът намира
евентуално съединените искове за неоснователни като недоказани, а искът по чл. 33 от ЗЗД
и като погасен по давност.
За да е налице липса на съгласие, обективираното волеизявление в атакувания
договор следва да не отговаря на вътрешното намерение на оспорващата страна. Лицето
въобще не следва да е имало намерение за сключване на този договор ли ида е упражнено
насилие, но при всички случаи трябва да е налице съзнавана липса на волеизявление,
каквито обстоятелства нито се твърдят от ищеца, нито се доказаха. За да е налице липса на
съгласие, волеизявлението следва да е направено в състояние, което въобще изключва
формирането на воля (например малолетие, поставяне под пълно запрещение и т.н.). В
случая ищецът е страдала от параноидна шизофрения, но видно от Експертно решение №
1098 от зас. № 044 от 22.03.2018 г. на УМБАЛ Канев АД - Русе, ТЕЛК за общи заболявания
първи състав УМБАЛ Русе, което е издадено в непосредствена близост преди сключване на
сделката и поради това възприемано от съда като най- достоверно отразяващо
здравословното й състояние, оценката на работоспособността е на 60 % - трайно намалена
работоспособност, за разлика отпреди, когато е била 68 % трайно намалена
работоспособност, т. е. има подобрение в периода между двете комисии. Няма данни нито
към момента на сделката, нито понастоящем Й.Д. да е поставена под запрещение. Поради
това съдът приема, че тя е изразила валидна воля да се разпореди с притежавания от нея
имот, предмет на делото.
Не се доказаха и твърденията за измама. Относно материалноправната квалификация
на иск за недействителност на сделка при твърдение, че страната не е имала воля относно
вида сделка, която е била различна от посочената в сделката, следва да се прецени дали
едната страна е била подведена да сключи договора чрез умишлено въвеждане в
заблуждение. Става въпрос за несъзнавано от подведения несъответствие с
действителността, за което причините биха могли да бъдат различни. Въвеждането в
4
заблуждение може да е извършено от другата страна или от трето лице, като те трябва да са
действали умишлено, а подвеждането може да се осъществи както чрез укриване на факти
от действителността, така и чрез тяхното изопачаване. Възможно е заблудената страна и
сама да е формирала грешна представа за действителността, а третото лице или насрещната
страна умишлено да поддържа тази представа. Критерият за това, дали страната е заблудена,
е субективен – съобразяват се личните качества на заблудената страна. Преценява се дали
лицето е опитно в житейски аспект или не е, от което излиза, че едни и същи действия в
някои случаи са опорочени, а в други – не съставляват порок. Небрежността на насрещната
страна или само погрешно възприемане на действителността не е достатъчно, за да е налице
подвеждане. В резултат на тази заблуда страната- автор на волеизявлението сключва
договора. Допълнително се преценява и дали авторът на волеизявлението би сключил
договора, дори и да знае за измамата. В настоящия случай ищецът през цялото време е била
с ясното съзнание, че сключва договор за покупко- продажба, че приобретател по договора е
ответникът А* ф* и съдът приема, че не е налице фактическият състав на чл. 29 от ЗЗД.
Искът по чл. 33 от ЗЗД е погасен по давност, като ответниците са направили
съответно възражение, което съдът намира за основателно, тъй като сделката е сключена на
30.03.2018 год., а исковата молба е подадена точно три години по- късно- на 30.03.2021 год.
По изложените съображения предявените искове се явяват не основателни и следва
да се отхвърлят.
Ответниците са поискали присъждане на разноски и предвид изхода от спора, такива
им се дължат. Представил е списък по чл. 80 от ГПК, от който е видно, че те са в общ размер
1850.00 лева за възнаграждение на процесуалния им представител и за възнаграждение на
допуснатия при призоваване свидетел.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Й. Д. Д., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. Русе, ул.
С*Г* № 7, партер, чрез адвокат З.П. против М. КР. Ф., ЕГН ********** и АДР. АНГ. Ф.,
ЕГН **********, двете със съдебен адрес: гр. Русе, ул. П.Б. № 1, ет. 1, офис 3, чрез адвокат
В.В., субективно кумулативно и обективно евентуално съединени искове с правно
основание чл. 26, ал. 2, предложение второ, чл. 29 и чл. 33 от ЗЗД искове за прогласяване
нищожността на сделката, обективирана в нотариален акт № 84, том І, рег. № 2581, дело №
60 от 2018 г. на нотариус рег. № 632 в СТ. В., район на действие Районен съд Русе, вписан в
СВ- Русе под № 188, том 8 от 30.03.2018 год.,
№ от дв. вх. рег. 3660/30.03.3018 г., сключена между Й. Д. Д. и М. КР. Ф., въз основа на
която М. КР. Ф. е закупила в полза на АДР. АНГ. Ф. следния недвижим имот:
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.5.375.5.16 в град Русе по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-18/16.05.2007 г.
на Изпълнителния директор на АК, с административен адрес: гр. Русе, кв. Родина, ул. Г.Б. №
5
1, вход 5, етаж 6, апартамент **, попадащ в сграда № 5, разположена в поземлен имот с
идентификатор 63427.5.375, с предназначение на обекта: жилище, апартамент, брой нива на
обекта 1, с площ от 40.71 квадратни метра, състоящ се от стая, кухня и сервизни помещения,
при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 63427.5.375.5.15,
63427.5.375.17, под обекта - 63427.5.375.5.**, над обекта - 63427.5.375.5.19, с прилежащи
части: ИЗБА 11 с площ 2.66 квадратни метра и 0.357°/о идеални части от общите части на
сградата и от отстъпеното право на строеж върху мястото, поради липса на съгласие, а в
условията на евентуалност да се унищожи с обратна сила сделката поради измама или
поради сключването й при крайна нужда.
ОСЪЖДА Й. Д. Д., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. Русе, ул. С*Г* № 7, партер,
чрез адвокат З.П. да заплати на М. КР. Ф., ЕГН ********** и АДР. АНГ. Ф., ЕГН
**********, двете със съдебен адрес: гр. Русе, ул. П.Б. № 1, ет. 1, офис 3, чрез адвокат В.В.
сторените от тях разноски в размер на 1850.00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6