Р Е Ш Е Н И Е
№ 384 23.12.2019 г. град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,
на седемнадесети декември две хиляди и осемнадесета година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Пламен Георгиев
Секретар: Елена Драганова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Пламен Г.
АНД № 1121 по описа на Районен съд - Хасково за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от А.Г.Б. ***, чрез адв. К. К. Г.от АК - Хасково срещу Наказателно постановление № 19 – 1253 – 000424 от 24.09.2019 г. на Началник – група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 174, ал 1, т. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя са наложени административни наказания – „Глоба” в размер на 500 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, което било издадено при допуснати нарушения на процесуалните и материалните норми както при съставяне на акта за установяване на административно нарушение, така и при издаване на наказателното постановление. При посочване на датата на извършване на административното нарушение било налице несъответствие в съдържанието на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление, от една страна, а от друга – несъответствие между съдържанието на процесния АУАН и останалите документи, приложени по административнонаказателната преписка – талон за медицинско изследване Заповед за прилагане на ПАМ. Санкционният акт бил и необоснован, като се излагат конкретни съображения в тази насока, свързани с липсата на доказателства, установяващи точната дата на извършване на пробата, като се позовава и на влязъл в сила съдебен акт на Административен съд – Хасково по атакуване на наложената ПАМ. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление на Началник – група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Хасково.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят А.Г.Б. ***, редовно призован, не се явява. Чрез упълномощения по делото представител – адв. К. К. Г. от АК - Хасково заявява, че поддържа подадената жалба и в хода по същество излага конкретни съображения за нейната основателност. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление на Началник – група в Сектор ПП при ОД на МВР Хасково.
Административнонаказващият орган – Началник – група в Сектор ПП при ОД на МВР Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител по делото, за да заяви становище по жалбата и по атакуваното с нея наказателно постановление.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На 14.05.2019 г. свидетелят В.Ж.Д. бил изпратен, като част от патрул на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково да окаже съдействие на свидетелите П.А.П. и Б.С.Д. и двамата, към същата дата на длъжност „младши инспектор” в Група „ООР – СОТ“ при РУ на МВР – Хасково. Същите били на работа и в изпълнение на служебните си задължения по патрулно – постова дейност били установени с патрулния автомобил в по бул. „България“ в град Хасково в района на Съдебна палата - Хасково. В около 01:00 часа на 14.05.2019 г. възприели движение по ул. „България“ в град Хасково в посока кръстовището с бул. „Освобождение“ на товарен автомобил марка „П.“, модел „П.“, рег. № ******, държава България , който били спрели за извършване на проверка. В хода на проверката били възприели, че водач на превозното средство бил жалбоподателят А.Г.Б., а собственик - „******“ ЕАД, ЕИК/Булстат******. След като жалбоподателят му бил представен като лице, управляващо моторното превозно средство, същият бил приканен от свид. В. Ж. Д. да бъде изпробван с техническо средство за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта. В хода на проверката, била извършена проба на водача за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер 7410 ARRE” № 0341, което отчело стойност на съдържанието на алкохол в кръвта от 0.68 промила. Издаден бил Талон за медицинско изследване № 0043120, приет като писмено доказателство от съда, в който е отбелязано впоследствие, че водачът бил съгласен с показанията на техническото средство и приема показанията, като същият не се явил в даденото му време от до 02.10 часа на 13.05.2019 г. в ЦСМП при МБАЛ – Хасково.било вписано, че на същия била извършена качествена проба с техническо средство на 13.05.2019 г. /с поправка на месеца, без да е вписано от кое лице е сторена, тоест не по установения ред/, а талонът за медицинско изследване бил връчен на водача в 01:40 мин. на 13.05.2019 г., според отразеното в приложената разписка. В резултат от констатираното в хода на проверката, срещу жалбоподателя, на място, в негово присъствие, е съставен на дата – 14.05.2019 г., от свид. В.Ж.Д., Акт за установяване на административно нарушение, серия Д, бл. № 886376 за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ЗДвП с посочена дата на управление на МПС – 13.05.2019 г. в 01:20 часа, който А.Г.Б. подписал лично, а в съответната предвидена за това графа, било вписано, че няма възражения.
Възражения срещу съставения акт за установяване на административно нарушение не са депозирани и допълнително в рамките на законоустановения срок от връчване на екземпляр от АУАН на лицето, сочено като нарушител.
При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел описаната в АУАН фактическа обстановка с изключение на датата на процесното управление на МПС, като вписал, че такова било осъществено на 14.05.2019 г., като относно концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя взел предвид стойността, отчетена с техническо средство, преминало, видно от Протокол, рег. № 328вр – 12949/19.03.2019 г., периодична проверка за неговата годност като СИ – анализатор на алкохол в кръвта на 18.03.2019 г., след като посочил, че от водача не била взета кръвна проба и наложил на процесните административни наказания на основание 174, ал. 1 от ЗДвП в хипотезата на т. 1 на цитираната норма. За да стори това, АНО приел, че постъпилите в срок срещу процесния АУАН възражения, каквито не са приложени по АНП и изпратени на съда, били разгледани и приети за неоснователни на основание чл. 52, ал. 4 от ЗАНН.
Изложената дотук фактическа обстановка е установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите В.Ж.Д. и П.А.П. относно обстоятелствата, свързани с извършване на проверката, начина, по който е осъществена същата и констатациите до които са достигнали, изложени в АУАН, както и тези, свързани с неговото съставяне, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, като по отношение на датата, на която това е станало и у двамата липсва ясен спомен, което положение ще бъде коментирано при необходимост по същество. Изложеното от свид. Б.С.Д. не следва да бъде коментирано по никакъв начин, поради заявената липса на спомен у него за разигралите се събития, която липса не е била преодоляна дори с допълнителните действия по предявяване на писмени материали по делото.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движението по пътищата, в редакцията й относима към датата на процесното деяние, на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества. По силата на чл. 174, ал. 1 ЗДвП, в редакцията, относима към датата на деянието ДВ . и доп. – ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух: т. 1. над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително – за срок от 6 месеца и глоба 500 лв.; т. 2. над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв. Следователно, деянието, за което на жалбоподателя са наложени административни наказания е обявено от закона за наказуемо.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат отмяна на санкционния акт на процесуално основание. Действително, съставеният акт за установяване на административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН от гледна точка необходимите реквизити и въведеното описание на административното нарушение, откъм съставомерните му признаци /разминаването в часа се дължи на отразяване на технологичното време от установяване на управлението и спиране на водача за проверка до пристигане на екип от СПП при ОД на МВР – Хасково, разполагащ с техническо средство и компетентност за това/, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето, предявяването и връчването му лично на жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения, от която няма данни дали се е възползвал, доколкото очевидно административнонаказателната преписка не е била окомплектована и изпратена на съда в пълнота. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена са формата и редът за издаването му, а по съдържанието си също на пръв поглед се създава впечатление, че отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити. Независимо от това обаче, при издаването му е допуснато процесуално нарушение от категорията на съществените, налагащо неговата отмяна на процесуално основание.
Същото се изразява във факта, че със съставения на 14.05.2019 г. акт за установяване на административно нарушение, жалбоподателят е привлечен към административнонаказателна отговорност за нарушение на правилата за движение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, осъществено на дата 13.05.2019 г., в около 01:20 часа, според твърденията на актосъставителя. С наказателното постановление обаче, е ангажирана отговорността за деяние, съставляващи административно нарушение по същия текст, цитирани по – горе, но при очевидно несъответствие в посочване на датата на деянието – 14.05.2019 г., отклоняваща се от визираната в акта за установяване на административно нарушение. При това положение, както в редица случаи настоящият съдебен състав е имал възможността да изтъкне и изложи съображения относно изискванията на чл. 42, т. 2 и т. 3 ЗАНН, касаещи акта за установяване на административно нарушение и изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ необходимите реквизити на НП и конкретно на т. 5 от цитираната разпоредба – да се впише описание на нарушението, датата и мястото, на което е извършено, обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават, че това изискване на закона за определени реквизити на АУАН и НП не е самоцел. То се състои не просто във въвеждане на словесно описание на извършеното нарушение, но и в това описанието на обстоятелствата, около извършване на твърдяното административно нарушение да е въведено по начин, който не допуска неяснота или внасянето на вътрешни противоречия относно фактите, отнасящи се до описанието на деянието. Датата, мястото и начина на извършване пък са основни белези, характеризиращи всяко административно нарушение от обективна страна. От друга страна, датата на извършване на деянието и датата на съставяне на акта, макар принципно да е възможно да съвпадат, се различават коренно една от друга по своите същност и предназначение и за тези различия следва всякога да се държи сметка, за което също са излагани в редица случаи съображения, включително и при преценка спазване на сроковете по чл. 34 ЗАНН. Проектирано по отношение една от функциите на акта, а именно обвинителната, изложеното по – горе идва да покаже, че в конкретния случай, не става ясно дали с процесното НП е била ангажирана отговорността за деяние, за което въобще има повдигнато съответно административнонаказателно обвинение със съставения акт за установяване на административно нарушение, срещу което обвинение привлеченото към отговорност лице да е имало възможност да се защити като изложи съответни възражения, тъй като е налице несъответствие и съществено отклонение в посочване на датата на извършване на описаното административно нарушение в процесния АУАН и в издадения въз основа на него санкционен акт. В това именно се изразява и допуснатото процесуално нарушение, като не просто въведената фактическа обстановка е различна от изложената в акта относно един от обективните белези на деянието – датата на извършване на нарушението, а това е станало крайно необосновано, което подкрепя тезата за допуснато процесуално нарушение. То без съмнение е от категорията на съществените, с оглед критерия за преценка, а именно довело ли е до накърняване правото на защита на жалбоподателя. В случая това без съмнение е така, като жалбоподателят следва да знае и да е наясно с всички факти, включени в състава на административното нарушение, за което е ангажирана отговорността му, за да е в състояние да реализира правото си на защита в пълен предоставен от закона обем. Това изискване в пълна степен важи за датата на извършване на деянието, като пропускът на наказващия орган, освен правото на защита, препятства упражняването и на съдебен контрол по същество. Същият, освен това не е бил изправен и по реда на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, тъй като дори наказващият орган да е преценил, че действа в хипотезата на цитираната разпоредба, санкционният акт, е издаден, необосновано от гледна точка доказателствения материал. Дори и да се приеме, че твърденията в АУАН са ясни и недвусмислени в насока, че деянието е осъществено на 14.,05.2019 г., когато е било осъщественото процесното управление на МПС, то по делото липсват доказателства за извършването му в този времеви отрязък, след като и в АУАН, ползващ се, освен с обвинителна, така също и с доказателствена функция, и в издадения талон за медицинско изследване, ясно и недвусмислено е посочена дата на извършване на проверката за употреба на алкохол на дата 13.05.2019 г., на която дата е бил връчен и талонът за медицинско изследване. Поради това, липсва съответната доказателствена опора за преценката на наказващия орган, след като и гласните доказателства са крайно неубедителни, доколкото липсва ясен спомен у свидетелите за този конкретно съставомерен признак от състава на нарушение, а у един от свидетелите – за случая въобще.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19 – 1253 – 000424 от 24.09.2019 г. на Началник – група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.