Присъда по дело №1332/2020 на Районен съд - Пазарджик

МОТИВИ към НОХД №1332/2020 г.:
Обвинението е против подсъдимия Е. Р. Й. от гр.П. за престъпление по чл.196, ал.1, т.1
във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.29, ал.1, б.” а” от НК.
Подсъдимият се обвинява за това, че на 04.05.2020 г. в гр.П., при условията на
опасен рецидив е отнел чужди движими вещи на обща стойност 339.30 лв. - дамска
чанта на стойност 17.50 лв. със съдържащите се в нея платнено портмоне на стойност
3.80 лв., 16 бр. секретни ключове на стойност 48 лв., 2 бр. специални секретни ключа
на стойност 10 лв., 2 бр. лични карти, 1 бр. СУМПС, 2 бр. талони към СУМПС, 1 бр.
талон на МПС, 1 бр. здравна книжка и сумата от 260 лв. от владението на В.К.Д. от
гр.П., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
От пострадалата В.К.Д. срещу подсъдимия Е. Р. Й. е предявен граждански иск за
имуществени вреди в размер на 339,3 лева, ведно със законна лихва върху сумата,
считано от 04.05.2020 г. до окончателното й изплащане.
Гражданският иск е приет за съвместно разглеждане и В.К.Д. е конституирана в
качеството на граждански ищец.
На основание чл.76 от НПК В.К.Д. е конституирана, в качеството на частен
обвинител.
При проведеното съкратено съдебно следствие по реда на Глава двадесет и седма
от НПК подсъдимият Е. Й. прави самопризнание съобразно чл.371, т.2 от НПК,
признава изцяло фактите, изложени в обвинителния акт, като се съгласява да не се
събират доказателства за тези факти.
Районният съд обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства и при
съобразяване разпоредбите на чл.301 във връзка с чл.373, ал.3 от НПК прие за
установено следното:
На 04.05.2020 г., предиобед подсъдимият Е. Й. се разхождал в централната част на
гр.П.. Преди това той употребил алкохол в циганската махала на града и бил пиян. В
един момент подсъдимият минал покрай павилиона за ремонт и продажба на
велосипеди, намиращ се на улХ.К. №12а, в който работели пострадалата В.Д. и
съпругът й, като последните двама по това време били пред павилиона. Подсъдимият
Й. влязъл в павилиона да разглежда и забелязал вътре закачена черна дамска чанта,
която била собственост на свидетелката Д.. Подсъдимият взел чантата и държейки я
пред тялото си, напуснал незабелязано павилиона и се отдалечил по бул.„Г.Б.“. На
близката спирка подсъдимият Й. отворил чантата и видял, че вътре имало около 200
лв. и документи. Взел парите, а чантата изхвърлил в близките храсти като сумата
похарчил впоследствие за алкохол и наркотици.
Около 11.30 ч. на инкриминираната дата свидетелката В.Д. установила липсата на
чантата си и съпругът й незабавно подал сигнал на тел.112. На следващия ден тя подала
жалба в полицията като била посетена от оперативен работник от РУ на МВР П.. Същият
показал на свидетелката Д. запис от видеокамери на близкия павилион за фойерверки, на
който се виждал млад мъж, държащ нейната чанта и отдалечаващ се по бул.„Г. Бенковски“.
По делото била назначена съдебно оценъчна експертиза, според чието заключение
1

стойността на отнетите от подсъдимия Й. вещи, собственост на свидетелката В.Д. е 339.30
лв. по пазарни цени към датата на престъплението.
По ДП била назначена и видеотехническа и лицево-идентификационна експертиза.
Според нейното заключение след преглед на приложения по делото компактдиск се
установявало, че той съдържал 1 бр. файлова папка с намиращи се в нея 6 бр. видеофайла,
заснети от три различно разположени стационарни камери. Всички файлове били цифров
презапис от оригиналните файлове, записани върху твърдия диск на компютърна видео
охранителна система, като не били установени следи от манипулация/намеса върху
записаната информация.
От проведеното сравнително лицево-идентификационно изследване можело да се
направи извод, че на 4 бр. от файловете, извлечени от изследвания компактдиск и двете
снимки-сравнителен материал, било възможно да е заснето едно и също лице, а именно
подсъдимият Е. Й..
Видно от свидетелството за съдимост към момента на извършване на деянието
подсъдимият Е. Й. е осъждан, като пълнолетен на ефективни наказания лишаване от
свобода, като последната от тях е по НОХД №183/2019 г. по описа на ОС П., влязла в сила
на 20.03.2019 г., с която за деяние по чл.354а, ал.2, т.4 във връзка с ал. 1 във връзка с чл.29,
ал.1, б.„а“ и „б“ от НК е бил осъден на 2 г. и 6 м. ЛОС при първоначален строг режим.
В този смисъл същият е извършил настоящото деяние при условията на опасен
рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.”а” от НК.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на самопризнанието на
подсъдимия и доказателствата събрани на досъдебното производство, прочетени по
реда на чл.283 във връзка с чл.373, ал.3 от НПК, а именно показанията на свидетелите
В.Д., Иван Ненков, заключенията на оценъчната експертиза, видеотехническа и
лицево-идентификационна експертизи, както и писмените доказателства приложени по
делото.
При така установената фактическа обстановка, която напълно се подкрепя от
събраните доказателства, съдът прие, че подсъдимият Е. Р. Й. е осъществил от
обективна и субективна страна признаците на престъпния състав на чл.196, ал.1, т.1
във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.29, ал.1, б.”а” от НК, като на 04.05.2020 г. в
гр.П., при условията на опасен рецидив е отнел чужди движими вещи на обща
стойност 339.30 лв. от владението на В.К.Д. от гр.П., без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои.
При извършване на деянието подсъдимият е действал при пряк умисъл, като е
съзнавал всички обективни елементи на състава и е искал настъпването на
общественоопасните последици на деянията си.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия Е. Й. за извършеното от него деяние съдът се ръководи от изискванията на
чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54 от НК при неговата
индивидуализация.
Съдът отчете обществената опасност на кражбата, която е висока. Това са едни от
най-често срещаните престъпления, заемащи голям дял сред ръста на обществената
престъпност в страната.
2

Съдът прецени и обществената опасност на конкретното деяние, която е
сравнително висока, като се има предвид начина на извършване.
Подбудите за извършване на деянието се коренят в незачитането на установения
правов ред в страната.
При преценката на обществената опасност на подсъдимия, съдът взе предвид
характеристичните данни за същия, които са отрицателни.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът прецени направеното
самопризнание, невисоката стойност на предмета на деянието, а като отегчаващи -
лошите характеристични данни и предишните осъждания.
Съдът счете, че за постигането на целите на наказанието по чл.36 от НК – личната
и генералната превенции и съобразно изискванията на чл.373, ал.2 от НПК, следва на
подсъдимия Е. Р. Й. да се наложи наказание при приложение на чл.58а, ал.1 от НК, а
именно ДВЕ ГОДИНИ И ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
След редукцията по правилата на чл.58а, ал.1 от НК за намаляване с 1/3 съдът
наложи наказание на подсъдимия Е. Р. Й. от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
С оглед данните за личността на подсъдимия, съдът прие че за поправянето и
превъзпитанието му е наложително наказанието лишаване от свобода да се изтърпи
ефективно.
Отчитайки, че деянието е извършено при опасен рецидив и на основание чл.57,
ал.1, т.2 от ЗИНЗС съдът постанови наказанието да се търпи при първоначален СТРОГ
режим.
Предявения граждански иск против подсъдимия, съдът счете за доказан по
основание, тъй като вредите, които са причинени на гражданския ищец са пряка и
непосредствена последица от престъплението на подсъдимия и представляват негово
парично задължение към ищецата.
Съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на това задължение подсъдимите
дължат обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. И тъй като
вредите произтичат от непозволено увреждане, те се дължат от деня на увреждането,
от когато длъжникът изпада в забава, ако не ги плати тогава, без да е необходима
покана за плащането.
Затова съдът осъди подсъдимия Е. Р. Й. да заплати на В.К.Д. сумата от 339,30
лева, представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 04.05.2020 г. до окончателното й изплащане.
С направеното искане съдът осъди подсъдимия Е. Й. да заплати на В.Д.
направените по делото разноски в размер на 1 000 лева
С оглед разпоредбите на чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият Е. Й. бе осъден да
заплати направените по делото разноски в размер на 240,60 лева, платими по сметка на
ОД на МВР П., както и ДТ върху граждански иск в размер на 50 лв, вносими по сметка
3

на Районен съд П..
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

4

Номер на акта:	84
Дата:	29 октомври 2020 г. (в сила от 13 ноември 2020 г.)
Съдия:	Стела Йорданова Михайлова

Дело:	20205220201332
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	15 септември 2020 г.

Присъда по дело №1332/2020 на Районен съд - Пазарджик

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите