Р Е
Ш
Е
Н
И
Е №200
гр. ВРАЦА, 10.08.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен
съд, Гражданско отделение, в публичното заседание на 10.07.2020 г., в състав:
Председател:
ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
Членове:
ПЕНКА Т.ПЕТРОВА
Мл.с. МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА
в присъствието на секретар
МИГЛЕНА КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от съдия СИМЕОНОВА в.гр.дело N
268 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл ГПК.
Образувано е
по въззивна жалба на Д.К., чрез пълномощника й адв.К.Т., против Решение №
32/04.03.2020 г. по гр.д.№ 1150/2018 г. на Районен съд-Бяла Слатина, с което е
отхвърлено искането на жалбоподателката за възлагане в нейн дял на делбения
имот на основание чл.349, ал.2 ГПК; постановено е да бъде извършена съдебна
делба чрез изнасяне на делбения имот на публична продан; отхвърлени са
исканията по сметки на жалбоподателката и са присъдени държавни такси и
разноски.
В жалбата се
поддържа, че решението е необосновано и е постановено в противоречие със
събраните доказателства и законовите разпоредби. Твърди се, че са налице всички
предпоставки по чл.349, ал.2 ГПК за възлагане на делбения имот на съделителката
Д.К.. Навеждат се доводи, че прекият наследодател А.Д.Д. на жалбоподателката и
тя самата са живели в делбения имот към момента на откриване на наследството на
Д.А. Д. и това е бил дома на тяхното семейство. Изразява се несъгласие с
изводите на районния съд, че не може да бъде извършено възлагане, тъй като е
налице комбинирана съсобственост, възникнала от повече от един юридически факт,
като се развиват съображения, че и двамата съделители имат качеството на
наследници.
В жалбата се
посочва, че е налице противоречие в мотивите на първоинстанционния съд, касаещи
исканията по сметки. Навеждат се доводи, че не е изтекла погасителна давност по
отношение претенциите за присъждане стойността на извършените подобрения.
Въззивницата
моли за отмяна на решението изцяло, за уважаване на искането за възлагане на
имота и на претенциите по сметки, за присъждане на разноските пред първата
инстанция в пълен размер и на разноските пред въззивната инстанция.
В срока по
чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на жалбата от насрещната страна А.Т.Й.,
чрез пълномощника му адв.М.Н., който оспорва изцяло подадената въззивна жалба.
Счита, че районният съд правилно е приел, че не са налице предпоставките на
чл.349, ал.2 ГПК за възлагане на имота, тъй като жалбоподателката не е доказала
трайно и продължително фактическо пребиваване в делбения имот, а от дълги
години живее в град Виена, Австрия, където притежава няколко жилища. Изтъква,
че възлагане не може да бъде извършено, тъй като съсобствеността между страните
е възникнала по силата на повече от един юридически факт - завещание и
наследство.
Въззиваемият
изразява съгласие и с изводите на районния съд относно исканията по сметки,
като сочи, че тези разходи са направени единствено за запазването, поддържането
и поправянето на общата вещ и могат да се претендират само от лица, които са
имали качеството на съсобственици към момента на извършването им. Счита
обжалваното решение за правилно и в частта относно разноските.
Моли
атакувания съдебен акт да бъде потвърден като правилен и законосъобразен и да
му бъдат присъдени разноски за настоящата съдебна инстанция.
Въззивната
жалба е процесуално допустима като подадена от насрещна страна, в рамките на
срока по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
При
извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК, въззивният съд
констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.
За да се
произнесе по правилността на атакуваното решение, настоящият съдебен състав взе
предвид следното:
С Решение №
164/17.06.2019 г. по гр.д.№ 1150/2018 г. Районен съд-Бяла Слатина е допуснал
съдебна делба между Д.К., гражданин на Република Австрия, ЛНЧ ********, и А.Т.Й.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, на наследствен недвижим имот, останал след
смъртта на наследодателя им Д. А.Д., б.ж. на гр.Бяла Слатина, поч. на
29.07.1988 г., представляващ поземлен имот с идентификатор 07702.501.958 по
КККР на гр.Бяла Слатина, одобрени със Заповед № РД-18-267/25.08.2017 г. на
изп.директор на АГКК, с адрес на имота: гр.Бяла Слатина, обл.Враца, ул."***"
№ 12, с площ 304 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на ползване: ниско застрояване, както и сграда с идентификатор
07702.501.958.1, със застроена площ 94 кв.м., на един етаж, с презназначение:
жилищна сграда-еднофамилна, номер на предходен план 958, квартал 67 /123/,
парцел VІ /VІІ/, при съседи: 07702.501.959, 07702.501.3687, 07702.501.956,
07702.501.3551, при права: 1/2 ид.ч. за Д.К. и 1/2 ид.ч. да А.Т.Й..
В първото съдебно заседание след допускане на
делбата, проведено на 02.10.2019 г., съделителката Д.К., чрез процесуалния си
представител адв.К.Т., е направила искане за възлагане на делбения имот на
основание чл.349, ал.2 ГПК, както и искания по сметки на основание чл.346 ГПК.
Във втората
фаза на делбеното производство са събрани гласни доказателства и са приети
първоначалното и допълнително заключение на съдебно-техническа експертиза.
След като обсъди
събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изложените
от страните доводи, настоящият съдебен състав прави следните фактически и
правни изводи:
І. Относно начина на извършване на делбата:
Основен
принцип в делбеното производство е, че всеки
съсобственик може да иска своя дял в натура, доколкото това е възможно и само
ако имотите не могат да се поделят удобно, се изнасят на публична продан /чл.
69, ал. 2 ЗН/, т.е. всеки съсобственик има право на реален дял от
съсобственото имущество, ако обособяването на достатъчен брой реални дялове е
възможно и удобно, като това право съществува по отношение на всеки един имот
/при наличие на възможност за реалното му поделяне/, както и по отношение на
всяка съвкупност от имущества от съответен вид.
В конкретния
случай до делба е допуснат само един недвижим имот - поземлен имот и застроена
в него жилищна сграда, като от заключението на изслушаната пред районния съд
СТЕ се установява, че както поземленият имот, така и застроената върху него
жилищна сграда са неподелими. При това положение делбата не може да бъде
извършена чрез получаване на дял от делбения имот от всеки от съделителите.
Както бе
посочено, в първото с.з. след допускане на делбата съделителката Д.К. е
поискала да й бъде възложен в дял допуснатия до делба имот на основание чл.349,
ал.2 ГПК. Посочената разпоредба предвижда специален способ за извършване на
делбата, който представлява изключение от общото правило на чл.69, ал.2 ЗН, тъй
като предоставя възможност за поставяне в дял на неподеляем имот при наличието
на определени в закона предпоставки, като дяловете на останалите съсобственици
могат да бъдат уравнени с други имоти или с пари. За да бъде уважена такава
претенция законът предвижда няколко кумулативно дадени предпоставки:
На първо
място се поставя изискване делбеният недвижим имот да има характер на жилище и
да е неподеляем. В процесния случай е безспорно, че имотът има жилищен
характер, служил е за задоволяване жилищните нужди на наследодателя и е реално
неподеляем.
На второ
място, съсобствеността трябва да е възникнала от наследяване.
При наличие на т.нар. смесена съсобственост извършването на делбата по реда на
чл.349,ал.2 ГПК е
недопустимо - в този смисъл е т.8 от
ТР №1/2004г., т.е.
при съсобственост,възникнала в резултат на повече от един юридически факт,
възлагането е недопустимо и делбата следва да бъде извършена чрез изнасяне на
неподеляемия жилищен имот на публична продан. Съображенията за подобно
тълкуване са, че тази претенция е противопоставима само на сънаследник, но не и на лице ,което е придобило правото на
собственост върху своя дял на основание, различно от наследяване. В конкретния случай съсобствеността върху имота е
възникнала по силата на наследствено правоприемство след смъртта на общия
наследодател Д.Д. през 1988 г., след което един от наследниците му - А. Д. е
завещал на дъщеря си Д.К. целия свой дял от наследствения имот. Завещателят е
починал преди завеждане на делбеното производство - през 2016 г., като негови
законни наследници са преживялата му съпруга Ц. Т. Д. и дъщерите Д. А.ова К. и
М. А. Д., т.е. към момента на сезиране на съда ползващото се от завещанието лице
също е от кръга на законните наследници на общия наследодател Д. Д.. Настоящият
съдебен състав намира, че по силата на завещанието е налице
концентрация на правото на собственост в лицето на един от наследниците на А. Д., като останалите двама не оспорват
завещателните разпореждания. Обстоятелството, че делът на един
от наследниците е по-голям вследствие на завещанието,
чиито правни последици са зачетени при допускане на делбата, не променя
наследствения характер на имота, тъй като в съсобствеността не участват трети
лица, чужди на наследството. Ето защо
настоящият съдебен състав приема, че е налице и втората предпоставка по чл.349,
ал.2 ГПК.
На трето
място, по отношение на съделителя с възлагателна претенция, законът поставя и
отрицателното условие - да не притежава друго жилище. Съделителката Д.К. е
представила нотариално заверена декларация, с която декларира, че притежава
единствено наследствената част от делбения имот. Имотната декларация на съделителя за установяване и доказване на
отрицателното условие за
възлагане на наследствения недвижим имот е
частен диспозитивен документ,
изхождащ от страна по делото. Същият
се ползват с материална доказателствена сила относно установения факт,тъй като
за неистинността на декларираните обстоятелства, деклараторът носи наказателна
отговорност. Доколкото тази
писмена декларация
има за цел да установи
обстоятелство в полза на лицето от което изхожда, то същата следва да се цени с оглед на всички останали
доказателства по делото. Съделителят А.Й. твърди, че ищцата притежава два
недвижими имота в Република Австрия, но не представя доказателства в подкрепа
на тези твърдения, поради което съдът приема същите за недоказани. При това
положение и като взема предвид, че по делото липсват каквито и да са други
доказателства относно имотното състояние на Д.К., освен декларацията, съдът приема, че е налице и третата предвидена
в закона предпоставка за възлагане на имота.
На четвърто
място, последната предпоставка за допускане на възлагане е съделителят да е
живял в жилището на наследодателя към момента на откриване на наследството.
От
показанията на свидетеля В. К. се установява, че в делбения имот са живели
наследодателят Д.Д. и неговата съпруга С. Д.. Според свидетеля, след смъртта на
Д.Д. в имота са останали да живеят съпругата му С. и синът му А., който е
полагал грижи за майка си. Същевременно обаче свидетелят заявява, че синът А. Д.
е живял и в гр.Враца, като не може да уточни в какъв период от време е
пребивавал в гр.Враца и в гр.Бяла Слатина. Свидетелят уточнява, че в периода
1984 г.-1997 г. е живял в гр.Ботевград, но твърди, че има наблюдение върху
имота, тъй като си е идвал в гр.Бяла Слатина всяка седмица. Според свидетеля,
след смъртта и на двамата родители, в имота е живял сина А. Д.. Свидетелят
заявява, че е виждал съделителката Д.К. рядко, когато е идвала на гости. Установява
също, че А. Д. е починал във Виена, при дъщеря си Д.К., както и че след смъртта
на баща си А. Д., съделителката Д.К. не е живяла в имота. От показанията на
свидетеля П.В. се установява, че след смъртта на Д.Д. в наследствения имот е
останала да живее съпругата му, а синът му А. Д. е имал апартамент в гр.Враца и
само в определени периоди е оставал вечер при майка си, за да се грижи за нея.
Същият свидетел установява, че не е виждал Д.К. да посещава имота или да живее
в него.
При така
установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав приема, че не е
доказана последната посочена предпоставка за възлагане на имота. Съгласно
разясненията, дадени в т.7 на ТР №1/2004г. на ОСГК на ВКС, за да се приеме, че е налице тази предпоставка, наследникът
следва да е живял в имота постоянно, продължително, т.е. да е налице трайно
фактическо състояние, което да е продължително във времево отношение и да се
изразява в установяване, пребиваване в делбения имот с цел използването му по
предназначение за задоволяване жилищните нужди на съделителя. Доказването на правно-релевантния факт, че
претендиращият съделител е живял в имота, е свързано с установяване на различни
конкретни за случая обстоятелства. То следва да е пряко и пълно, като изводът
на съда не може да почива на предположения. В конкретния случай наличието на тази предпоставка трябва да бъде
изследвано по отношение на претендиращия възлагане съделител, т.е. по отношение
на съделителката Д.К., тъй като с решението
по чл.344 ГПК се установяват личните права на съделителите, принадлежащи на този, по отношение на когото делбата е била
допусната. Във въззивната жалба се излагат съображения, че към
смъртта на общия наследодател Д.Д. през 1988 г. в имота са живеели синът му А.Д.Д.
и неговото семейство, в т.ч. и жалбоподателката като негова дъщеря, и това е
бил дома на тяхното семейство. Настоящият съдебен състав намира, че тези
твърдения са недоказани от събраните по делото гласни доказателства. Данни за
обитаването на имота от прекия наследодател на ищцата след смъртта на Д.Д. се
съдържат в показанията на свидетеля К., които обаче са противоречиви. От една страна свидетелят твърди, че след
смъртта на Д.Д. в имота са останали да живеят съпругата му С. и синът му А., а
от друга страна посочва, че А. е живеел в гр.Враца и само известен период от време
е живял с майка си. Свидетелят не може да уточни нито кога А. Д. е отишъл да
живее в гр.Враца, нито докога е живял там. Освен това свидетелят признава, че в
периода 1984 г.-1997 г. е живял в друго населено място, поради което не може да
се приеме, че за този период, през който е настъпила и смъртта на общия
наследодател, има непосредствени впечатления от ежедневното и трайно обитаване
на имота. В показанията на св.В. се съдържат по-ясни данни, че след смъртта на Д.
Д., в имота е останала да живее неговата съпруга, а прекият наследодател на
ищцата А. Д. и семейството му са живели в гр.Враца и само през определени
периоди А. е оставал при майка си, за да се грижи за нея, а когато е отсъствал
за по-дълго време е наемал жена, която да се грижи за майка му. При тези
съображения, настоящият съдебен състав намира, че не е проведено пълно и пряко
доказване на правнорелевантния факт, че съделителката Д.К. е живяла в делбения
имот към момента на смъртта на общия наследодател Д.Д..
Доколкото в
случая съсобствеността на неподеляемия делбен жилищен имот е възникнала в
резултат на повече от едно открито наследство, т.к. съделителката Д.К. е
придобила правата си по силата на открито наследство на баща й А. Д.вски и
извършено в нейна полза саморъчно завещание от прекия й наследодател, то
съобразно разясненията, дадени в т.9 от ТР № 1/2004г.
на ОСГК на ВКС, за допускане на възлагане е достатъчно претендиращият
възлагане съделител, да е живял в имота при откриване на наследството, от което
черпи права. От събраните по делото доказателства не се установи съделителката Д.К.
да е живяла в имота и към момента на откриване на наследството на прекия си
наследодател А. Д.. Между страните не се спори, че съделителката е австрийска
гражданка и живее постоянно в Република Австрия, а от показанията на свидетеля К.
се установява, че А. Д. е починал при дъщеря си Д.К. във Виена. Същият свидетел,
както и свидетелят В. установяват, че Д.К. не е живяла в имота.
В обобщение
на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че не са налице всички
кумулативни предпоставки по чл.349, ал.2 ГПК за възлагане в дял на имота на
съделителката Д.К., поради което искането й се явява неоснователно. При това
положение единственият начин за извършване на делбата на неподеляемия жилищен
имот остава изнасянето му на публична продан. Като е достигнал до същите крайни
изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде
потвърден в частта, в която е отхвърлено искането с правно основание чл.349,
ал.2 ГПК и е постановено делбата да бъде извършена по реда на чл.348 ГПК чрез
изнасяне на делбения имот на публична продан.
ІІ. Относно исканията по сметки:
В първото
с.з. след допускане на делбата съделителката Д.К. е направила искане за
заплащане стойността на извършени от нейния баща А. Д. разноски и подобрения по
делбения имот, както следва:
1. Претърсване
на покрив, частична подмяна на цигли и
подмазване на капаци:
-
претърсване /пререждане/ 115 кв.м. на стойност 1 150 лв.;
- купени
стари цигли за подмяна на счупени и спукани 150 бр. на стойност 75 лв.;
2. Частична
подмяна на улуци:
- улуци 40
л.м. на стойност 560 лв.;
- водосточни
тръби 10 л.м. на стойност 120 лв.;
3. Укрепване
и подзиждане на комини, подмяна на ламаринена обшивка:
- 2 бр.
комини на стойност 300 лв.;
4.
Подзиждане и укрепване на срутване на външна тераса - труд на двама работника
по 8 часа за два дни - 160 лв.;
5.
Почистване на таван и извозване на отпадъци, частично затваряне на стълбище към
тавана - труд на двама работника по 8 часа за три дни - 240 лв.;
6.
Изкърпване на разрушена мазилка - външна и вътрешна - 10 кв.м. на стойност 120
лв.;
7.Смяна на
бойлер и тоалетна чиния, включително подмяна на водопроводни кранове и тръби :
- бойлер 80
л. - доставка и монтаж на стойност 220 лв.;
- тоалетна
чиния 1 бр. на стойност 40 лв.;
- труд 500
лв.;
8. Подмяна
на водопроводна тръба в мазето след авария. Доставка и монтаж на нов спирателен
кран. Обща стойност на аварийния ремонт - 50 лв.;
9. Частична
подмяна на ел.инсталация: ново ел.табло и изтегляне на силови кабели към
контакти, подмяна на ключове и контакти:
- доставка и
изтегляне на проводник - 108 лв.;
- демонтаж
на стари, доставка и монтаж на нови контакти и ключове - 12бр. на обща стойност
60 лв.;
10.
Остъкляване на прозорци, маджуниране и боядисване на дървения:
-
остъкляване 10 кв.м. на стойност 3 200 лв.;
- блажно
боядисване дограма, почистване стара боя - 45 лв.;
11. Направа
на пътеки с бетонови плочи, частично бетониране на заден вход:
- плочи
бетонни 15 кв.м. на стойност 540 лв.;
- бетониране
2 кв.м. - 120 лв.;
12. Събаряне
и разчистване на срутил се гараж, извозване на отпадъци:
- труд на 2
работници по осем часа за три дни - 240 лв.;
- извозване
на отпадъци - 30 лв.;
13. Направа
на външна метална ограда с малка и голяма метална порти на входа на имота на
стойност 1120 лв.
След дадени
от районния съд указания, с писмена молба вх.№ 6931/10.10.2019 г. съделителката
К., чрез пълномощника си адв.К.Т. е уточнила, че претендираните подобрения са
извършени със знанието, съгласието и без
противопоставянето на ответника. Конкретизиран е и периода на извършване на
всяка от посочените строителни дейности.
Ответникът А.Й.,
чрез пълномощника си адв.М.Н., депозира писмена молба, в която твърди, че
ищцата никога не е извършвала подобрения в имота. В депозирана по делото писмена
защита прави и възражение за изтекла погасителна давност.
Пред първоинстанционния
съд са събрани гласни доказателства, от които се установява следната фактическа
обстановка:
От
показанията на свидетелите К. и В. се установява, че единствено прекият
наследодател на ищцата А. Д. е поддържал наследствения имот и е извършвал
строителни дейности в същия, а именно - подмяна на улуци, смяна на цигли на
покрива и капаци, излепване на комини, шапка на покрива и смяна на ламарини,
суха зидария на навеса, укрепване на външната тераса, плочи на пътеката, смяна
на външната ограда и направа на нова с порта и желязна врата, подлепване на
къщата с външна мазилка, смяна на вътрешната тоалетна чиния, подмяна на
водопроводната инсталация и на ел.инсталацията, събаряне и разчистване на
стария гараж, остъкляване на прозорците, маджуниране и боядисване на дограмата,
бетонни пътеки в задния двор. Според свидетелите, тези строителни дейности са
извършвани в период от преди около 10-12 години. Свидетелите заявяват, че А. Д.
е заплащал сам за всички строителни дейности, като сестра му и племенникът му
не са оспорвали и не са се противопоставяли на извършването им. Свидетелят К.
заявява, че според него строителните работи са били необходими за запазването
на имота. Свидетелят В. заявява, че лошото състояние на пътеките в двора е
наложило изграждането на нови.
В
допълнителното заключение на СТЕ е извършена оценка на посочените от ищцата
строително-ремонтни дейности по пера според пазарната им стойност към настоящия
момент с коефициент на овехтяване, съобразен с посочените периоди. Общата
пазарна стойност на всички дейности е определена в размер на 4 972,82 лв.
При така
възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
Съдът е
сезиран от ищцата Д.К. с предявени по реда на чл.346 ГПК искания по сметки за
заплащане от ответника на стойността на извършени от прекия й наследодател
разноски и подобрения в съсобствения имот, които са описани подробно в писмени
молби по вид, стойност и период на извършване.
При
определяне правната квалификация на предявените искания по сметки, съдът
изхожда от индивидуализираното спорно право, очертано в обстоятелствената част
на молбата. Като взема предвид вида на описаните строителни дейности,
настоящият съдебен състав приема, че същите са били необходими за запазване на
недвижимия имот от погиване или повреда или са били условие за неговото
запазване или използване, т.е. била е налице обективна наложителност за
извършването им. При това положение съдът приема, че е сезиран с искания по
сметки с правно основание чл.30, ал.3 ЗС за присъждане стойността на необходими
разноски.
За
уважаването на тези искания следва да бъде доказано само, че тези разноски са
предпазили вещта от развала, но не и дали са увеличили нейната стойност,
полезност или доходност. Достатъчно е да са били действително необходими и да
са употребени за неговото запазване и то с грижата на добър стопанин. Това важи
и когато съсобственикът, извършител на необходимите поправка, сам си служи с
цялата обща вещ, тъй като се касае до самото запазване на общия имот, до
съхранението на неговата стойност, дял от която имат и всички други
съсобственици /макар и да не използват пряко общия имот за задоволяване на свои
лични нужди/. Не е необходимо съгласието на останалите съсобственици и те
дължат възстановяване на направените разноски.
В конкретния
случай от събраните по делото гласни доказателства, както и от допълнителното
заключение на СТЕ се установява, че прекият наследодател на ищцата - А. Д.,
след смъртта на своя баща - общия наследодател Д.Д., е извършил на всички описани дейности в молба в
депозираните от пълномощника на ответника писмени молби /л.159-л.161 и
л.168-л.170 от първоинстанционното дело/. Липсват доказателства единствено за
извършването на дейностите по т.5, а именно - почистване на таван и извозване
на отпадъци. От свидетелските показания се установява и обстоятелството, че
строителните работи са били необходими за запазването и използването на имота и
са извършени от А. Д. с грижата на добър
стопанин.
При това
положение настоящият съдебен състав намира, че претенциите за присъждане на
необходими разноски са основателни и следва да бъдат уважени, с изключение на
претенцията по т.5, а именно - почистване на таван и извозване на отпадъци,
която следва да бъде отхвърлена като недоказана. Според допълнителното
заключение на СТЕ, което не е оспорено от страните, стойността на доказаните разноските
възлиза общо на 4 737,82 лв. /вещото лице е дало общ размер на разходите от 4
972,82 лв., от който съдът приспада недоказания разход по т.5 от 235,00 лв./.
От тази обща сума дължимата от съсобственика А.Й. част от разноските е в размер
на 1/2 или 2368,91 лв.
Ответникът
прави възражение, че ищцата по делото не е извършвала никакви строителни
дейности в имота. При предявяването на исканията по сметки самата ищца заявява,
че описаните дейности са извършвани от нейния баща А. Д. в периода 2002 г.-2015
г., като това обстоятелство се потвърждава от събраните гласни доказателства.
Правото за присъждане стойността на необходими разноски и/или подобрения е
имуществено, поради което и наследимо. Ето защо не са налице пречки
съделителката К. да търси защита на това право в рамките на втората фаза на
делбеното производство. На същата обаче следва да бъде присъден размер на
направените от прекия й наследодател необходимите разноски, съответстващ на
наследствената й част. Както бе посочено, ищцата е собственик на 1/2 ид.ч. от
имота по силата на извършено в нейна полза завещателно разпореждане от А. Д..
Това завещателно разпореждане обаче се отнася само до определени имущества и
придава на ищцата качеството на заветник. В завета не са включени всички
имуществени права на А. Д., в т.ч. и правото му да претендира извършените
необходими разноски в наследствения имот. Ето защо това право се наследява от Д.К.,
съвместно с останалите наследници на А. Д. - преживялата съпруга Ц.Д. и другата
дъщеря М.Д., при определените в закона равни наследствени права - чл.9, ал.1 ЗН. Останалите наследници не са предявили претенции по сметките, поради което ответникът
А.Й. следва да бъде осъден да заплати на ищцата Д.К. сумата 789,64 лв.,
представляваща наследствената й част от половината от стойността на извършените
от прекия й наследодател А. Д. необходими разноски в съсобствения недвижим
имот.
Настоящият
съдебен състав не споделя изводите на районният съд, че необходимите
разноски се включват в стойността на
целия имот, поради което не следва да бъдат присъждани. Всеки съсобственик е
длъжен да участва в тежестите на общата вещ, а следователно и в разноските по
поддържането й. Ето защо при извършване на разноски само от един от
съсобствениците в негова полза възникват вземания с облигационен характер,
които могат да се упражняват спрямо съсобствениците, участвали в съпритежанието
на общия имот по времето, когато са извършени необходимите разходи, съответно
спрямо техните универсални правоприемници.
Съдът
споделя изводите на районния съд, че направеното от ответника с писмената му
защита възражение за изтекла погасителна давност не следва да бъде обсъждано,
поради настъпила преклузия.
В обобщение
на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че решението на РС-Бяла
Слатина следва да бъде отменено в частта, в която е отхвърлен предявеният от Д.К.
против А.Й. иск с правно основание чл.346 ГПК вр. чл.30, ал.3 ЗС до размер от
789,64 лв. и вместо това следва да бъде постановено решение, с което
претенцията се уважава в посочения размер. В останалата част, в която
претенцията е отхвърлена до пълния претендиран размер от 5983,00 лв.,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
ІІІ. Относно разноските:
С оглед
изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция, първоинстанционния съдебен
акт следва да бъде коригиран и в частта относно разноските.
В приложения
пред районния съд списък по чл.80 ГПК се претендират разноски за адвокатско
възнаграждение по исканията по сметки в размер на 819,00 лв. Приложено е
банково извлечение за изплащането на тази сума, но не и договор за правна
защита и съдействие, от който да се установява, че такова възнаграждение е било
договорено. Съгласно
чл.
36, ал. 1 и ал.
2 от ЗАдв, съгласно който
адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, което уговаря със своя
клиент следва, че когато страната упълномощи адвокат да я представляват по
дадено дело и той е извършил процесуални действия от нейно име по делото, тя
дължи уговореното възнаграждение на този адвокат. Писмената форма на договора за правна
помощ и съдействие не е условие за неговата действителност, а служи за
доказване на уговореното между страните. Когато договор за правна помощ и
съдействие не е представен по делото, а са представени доказателства, че
страната е заплатила възнаграждение на адвоката, който е извършил процесуални
действия от нейно име по делото, такова плащане средва да се определи като
реално извършено /в този смисъл виж Определение
№ 234 от 24.04.2018 г. на ВКС по ч. т. д.
№ 2624/2017 г., II т. о., ТК/. При това
положение ответникът Й. следва да бъде осъден да заплати на ищцата Д.К. сумата 108,09
лева, представляваща направени пред първоинстанционния съд разноски за
адвокатско възнаграждение за исканията по сметки, съобразно уважената част от
претенцията.
Пред
първоинстанционния съд ищцата е направила и разноски в размер на 200,00 лв. за
допълнително заключение на СТЕ във връзка с претенцията по сметки. От тази сума
ответникът следва да бъде осъден да й възстанови 26,40 лв., съобразно уважената
част от претенцията.
Обжалваното
решение следва да бъде отменено и в частта, в която Д.К. е осъдена да заплати
държавна такса върху отхвърления иск по чл.346 ГПК над размер от 207,73 лв.
Пред
настоящата съдебна инстанция ищцата Д.К. е направила разноски за държавна такса
в размер на 366,16 лв. От тази обща сума дължимата държавна такса за извършване
на делбата е в размер на 246,50 лв. От останалата държавна такса, дължима за
исканията по сметки, на ищцата следва да бъде присъдена сумата 15,79 лв.,
съобразно уважената част от иска.
Въззивницата
претендира и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
780,00 лв., но по делото няма представен договор за правна защита и съдействие,
от който да се установява договарянето на такова, нито доказателства за
изплащането му
Водим от
горното, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №
32/04.03.2020 г. по гр.д.№ 1150/2018 г. на Районен съд-Бяла Слатина В ЧАСТТА, в
която е отхвърлен предявеният от Д.К. против А.Т.Й. иск с правно основание
чл.346 ГПК вр. чл.30, ал.3 ЗС до размер от 789,64 лв.,както и В ЧАСТТА, в която
Д.К. е осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по дсметка на
РС-Бяла Слатина държавна такса върху отхвърления иск по чл.346 ГПК над размер
от 207,73 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА А.Т.Й., с ЕГН **********
и адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Д.К.,
гражданин на Република Австрия, ЛНЧ ********, с адрес за призоваване и
съобщения: гр.Мездра, ул."Св.СВ.Кирил и Методий" № 19, сумата 789,64 лв., представляваща
наследствената й част от половината от стойността на извършените от прекия й
наследодател А.Д.Д., б.ж. на гр.Бяла Слатина, поч. на 24.10.2016 г., необходими
разноски в съсобствения недвижим имот, находящ се в гр.Бяла Слатина, ул."***"
№ 12; сумата 108,09 лева,
представляваща направени пред първоинстанционния съд разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за исканията по сметки, съобразно уважената част от претенцията;
сумата 26,40 лв., представляваща
направени пред първоинстанционния съд разноски за допълнително заключение на
СТЕ, съобразно уважената част от исканията по сметки; сумата 15,79 лв., представляваща направени пред въззивната
инстанция разноски за държавна такса, съобразно уважената част от исканията по
сметки.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
32/04.03.2020 г. по гр.д.№ 1150/2018 г. на Районен съд-Бяла Слатина в
останалата му част.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването
му на страните.
Председател:........... Членове:1.......... 2..........