Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София,17.07.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV Б-състав, в публичното заседание на тридесети май, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАН.мл.с.СВЕТЛАНА АТАНАСОВА
при
секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното съдия Станимира ИваН.въззивно гр. дело № 13263
по описа за 2018г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 39091/24.07.2018г. по гр.д. № 57378 по описа за 2017г. на Софийски
районен съд, 79-ти състав „Н.К.Л.М.”ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:*** е осъдено да заплати на „Д.Д.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:*** на основание на
чл. 266 от ЗЗД сумата от 11 206,44лв.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 17.05.2017г., до изплащането й, представляващи неплатена
част от възнаграждения по 7бр. неформални договори за изработка, за които
договори са издадени съответно фактура № 7941/30.01.2017г.; фактура №
7955/06.02.2017г.; фактура 0 7962/14.02.2017г.; фактура № 7971/20.02.2017г.;
фактура № 7982/27.02.2017г.; фактура 0 7989/01.03.2017г.; фактура №
7993/06.03.2017г., като неоснователни са
отхвърлени исковете за горницата над 11206,44лв. до предявен размер от
14112,87лв., като Н.К.Л.М.”ЕООД е осъдено да заплати на „Д.Д.”ЕООД на
основание на чл. 78, ал.1 от ГПК
съдебни разноски от 1440,83лв., Д.Д.”ЕООД
е осъдено да заплати на „Н.К.Л.М.”ЕООД на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК съдебни разноски от 205,94лв.
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх.№ 5130477/10.08.2018г. от ответника по исковете - „Н.К.Л.М.”ЕООД, ЕИК *******в частта, в която исковете са уважени.
Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е , че страните не
били обвързани от договора за изработка, а от договор за посредничество. Страна
по договорите за изработка с ищеца било ІІІ-то лице- френската фирма „Е.”.
Ответникът бил само посредник в отношенията между ищеца и „Е.”, поради което и
ответникът не дължал плащане на ищеца на възнаграждение по договор за
изработка. Би могло да се приеме, че има трайни търговски отношения между
страните по договор за изработка, но неправилно районният съд приел, че
договора между страните бил неформален. Между страните имало приета форма на
сключване на договора. Ищецът не бил изпълнил задълженията си в срок, работа не
била приета без възражения. Неспазването на срока за изпълнение е неточно
изпълнение и за същото не било нужно да има изрично възражение. В
спецификациите по възлагане на работата било посочено, че забавата може да
доведе до налагане на глоби. Такива били наложени и за същото били приети по
делото фактури, глоби били наложени и за дефекти по изпълнението. Проверката за
качество страните се съгласили че ще се извършва от чуждестранните клиенти в
Германия. Възраженията за качеството били направени в сроковете по чл. 265, ал.
3 от ЗЗД. „Е.” бил наложил на ответника глоби и за тези суми ответникът бил
издал кредитни известия. Осчетоводяването на фактурите и ползването на данъчен
кредит не било от естество да обоснове извод, че работа е приета и задължение е
признато. Претендирал е разноски.
Въззиваемият-ищец „Д.Д.” ЕООД, ЕИК *******, в предоставения срок е оспорило жалбата. Навело е твърдения, че решението на районния съд в обжалваната част
е правилно. Посочило е, че не е имало договор с френска фирма и договор за
посредничество. Спецификацията не установявала писмена форма на договора. Не му
били налагани глоби, не бил получавал своевременно кредитни известия , фактури
за такива глоби. Правоотношенията между страните били по договори за изработка,
като Д.Д.”ЕООД изпълнявало поръчки на Н.К.Л.М.”ЕООД за изработка на плетива,
които продавал на различни пазари.
Фактурите били издавани едва след приемане на работата, като
изработеното изпращал по спедиторска фирма
или пратки били лично приемани от въззивника. Плащанията били извършвани
веднага след приемане на работата. Отношенията между страните не били обвързани
от отношения на въззивника с ІІІ-ти лица и наложени на въззвника глоби от „Е.
С.А.” Франция не можели да доведат до ангажиране отговорността му пред
въззивника. Забавата била неизпълнение, за което следвало да се направи
възражение при приемане на работата. Такива възражения не били направени своевременно.
Осчетоводяването на фактурите и ползването на данъчен кредит по ЗДДС доказвало
приемане на работата без забележки. Претендирало е разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх.№ 12332/17.05.2017г. по входящия регистър на РС-Хасково,
изпратена по подсъдност на СРС, депозирана от „Д.Д.” ЕООД, ЕИК ******* срещу „Н.К.Л.М.”ЕООД, ЕИК *******, с която е поискало от съда да осъди
ответника да му заплати на основание на
чл. 266 от ЗЗД сумата от общо 14
112,87лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
17.05.2017г., до изплащането й,
представляващи неплатена част от възнаграждения по 7бр. неформални договори за
изработка, за които договори са издадени съответно фактура № 7941/30.01.2017г.
цялата за 3888лв. с неплатен остатък от 809,71лв;
фактура № 7955/06.02.2017г. цялата за 1944лв. с неплатен остатък от 422,46лв. ; фактура №
7962/14.02.2017г. цялата за 14256лв. с неплатен остатък от 5105,10лв; фактура № 7971/20.02.2017г. цялата за 4572лв. с неплатен
остатък от 3374,93лв.; фактура №
7982/27.02.2017г. цялата за 4320лв. с неплатен остатък от 837,88лв.; фактура № 7989/01.03.2017г. цялата за 2895,60лв. с
неплатен остатък от 1772,65лв.;
фактура № 7993/06.03.2017г. цялата за 3758,40лв. с неплатен остатък от 1790,14лв. Навело е твърдения, че с
ответника са с трайни търговски отношения, като ответникът му възлагал
изработване на плетива по отделни
задания срещу задължение за плащане на възнаграждение, ищецът изпълнил задълженията
си по договорите, предал работата на ответника, но процесните суми не му били
платени. Претендирало е разноски включително и направените в хода на
обезпечителното производство, проведено по реда на чл. 390 от ГПК.
Ответникът „Н.К.Л.М.”ЕООД, ЕИК *******
в предоставения срок е оспорил исковете. Навел е твърдения, че действително от
няколко години работи с с ищеца, който
изработва за чуждестранни клиенти на Н.К.Л.М.”ЕООД различни по вид
плетива. Такъв негов клиент бил „Е. С.А.
Франция”, който възлагал на ответника производство на различни артикули по
предоставени оригинален модел и технически спецификации, прежди и основни
спомагателни материали, дава задание, определя количество и срок за изработка. Н.К.Л.М.
като посредник възлагал изпълнението на подизпълнител на поръчката, който в
случая бил „Д.Д.”ЕООД, като плащането на Д.Д.”ЕООД се осъществявало след
одобрение на работата от „Е. С.А.” и плащане на Н.К.Л.М. „ЕООД на
възнаграждение. Неточното изпълнение –качество и срок било основание за
налагане на неустойки за неточно изпълнение от „Е. С.А.” на „Н.К.Л.М.”ЕООД и
съответно това водело до налагане на неустойка и от ответника на ищеца. В
случая по процесните работи били допуснати неточности за качество и за срок и
ответникът наложил неустойки на ищеца за същото, като не му платил част от
уговорената сума, тоест приспаднал от уговореното възаграждение вземанията си
за вреди, за неустойка за забава и за некачествена работа. За това бил издал
фактури и бил уведомил ищеца. По фактурата от 30.01.2017г. работа била
изпълнена с 13 дни закъснение и наложена неустойка за забава от 809,71лв. , за което била издадена фактура на
03.04.2017г. По фактурата от 06.02.2017г. имало 20 дни закъснение и била
наложена неустойка за забава от 422,46лв., за което била издадена фактура на
03.04.2017г. По фактурата от 14.02.2017г. поръчките били две, едната със срок
19.01.2017г., другата със срок 27.01.2017г., изработено било изпращано на
няколко пратки и имало закъснение съответно от 18/25 дни и 11/18 дни, за което
била наложена неустойка за извънредни разходи за транспорт по забавена доставка
в размер на 5105,10лв. По фактурата от
27.02.2017г. работа била изпълнена със 7 дни закъснение и била наложена
неустойка за забава в размер на 837,88лв. за което издал фактура на
06.04.2017г. По фактурите от 20.02.2017г. и от 01.03.2017г. имало забава на
изпълнението съответно с 42 дни и с 39 дни и били наложени неустойки за забава
, неустойка за извънредни транспорти разходи за експресен транспрот и неустойка
за дефекти съответно от 3374,93лв. и за
1772,65лв., за което издал фактури на 03.04.2017г. и на 06.04.2017г. По
фактурата от 06.03.2017г. имало забава на изпълнението от 18 дни и била
наложена неустойка за закъснение, за извънредни транспортни разходи и за
отстраняване на дефекти в размер от 1790,14лв., за което издал фактура на
20.04.2017г. Претендирал е разноски.
По делото са приети неоспорени от
страните издадени от ищеца на ответника фактури за плетене и конфекциониране на изделия модели
„Епониме” 380бр. ,
„Епониме” 600 бр. ; модел „ Gaufre” 522бр., модел Gabricia 300бр., модел Gabricia 600бр.; модел Gaya 1500 бр. , модел Dagobert 660 бр. модел G255AGaufre 600бр., както следва: фактура № 7941/30.01.2017г. цялата за
3888лв. ; фактура № 7955/06.02.2017г. цялата за 1944лв.; фактура №
7962/14.02.2017г. цялата за 14256лв.; фактура № 7971/20.02.2017г. цялата за
4572лв. ; фактура № 7982/27.02.2017г. цялата за 4320лв.; фактура №
7989/01.03.2017г. цялата за 2895,60лв.; фактура № 7993/06.03.2017г. цялата за
3758,40лв.
Приет е протокол от 03.02.2017г.,
носещ подпис за страните по делото, съгласно който на 03.02.2017г. ответникът е
приел от ищеца кашон с изделия
300бр. модел Gabricia.
Приет е протокол от 17.02.2017г.,
носещ подпис за страните по делото, съгласно който на 17.02.2017г. ответникът е
приел от ищеца кашон с изделия
600бр. модел „Епониме”.
Приет е протокол от 28.01.2017г.,
носещ подпис за страните по делото, съгласно който на 28.01.2017г. ответникът е
приел от ищеца кашон с изделия
600бр. модел Gabricia.
Приети са писма от ответника до Е. С.А., съгласно изработване на
плетива ще бъде възложено от Н.К.Л.М. на ІІІ-ти лица, като Е. С.А. ще плаща
изработено в срок от 30 дни, при забава ще се начислява глоба в зависимост от
стойност на поръчки съгласно Общи условия.
Приети са извлечения от писма по
електронна поща, съгласно които представител на ответника е направил изявление
до ищеца на 29.03.2017г., с което е посочил, че
са наложени глоби за закъснение по процесните фактури., както и са
удържани суми за извънредни транспортни разходи по фактура № 7962/14.02.2017г. за 5105,10лв.. Отделно са удържани суми за намерени следи от креда
по артикули за които е издадена фактура 7971/20.02.2017г.
за 695 евро; на 06.04.2017г. е
посочено че са наложени глоби за закъснение, отделно и за допълнителни
транспортни разходи от 1200,71лв. по
фактура№ 7989/01.03.2017г.; на 24.04.2017г. е посочил че са удържани глоби
за закъснение за модЕ.е „Gabricia.; на 20.04.2017г.
е посочил че за закъснението по
фактура №7982/27.02.2017г. освен глоба
за закъснение са удържани и суми за извънредни транспортни разходи за 1000лв.; на 04.05.2017г. ответникът е изпратил на
ищеца фактурите за направените удръжки.
Приети са неоспорени от страните
извлечения от разменени писма по електронна поща, съгласно които на
27.12.2016г. ответникът е изпратил на ищеца спецификация за изработване 600бр
артикула, модел „Gabricia“ със срок за изпълнение 14.01.2017г.при цена
от 5,40лв. без ДДС за 1 бр., платими в 30-дневен срок от доставката при клиента
срещу издадена фактура.
Приета е международна
товарителница с изпращач ответника на артикули модел „Gabricia“
от 27.01.2017г.
Приета е фактура, издадена от
ответника на ищеца за глоба за закъснение за модел модел Gabricia
за 809,71лв.
Прието е писмо, спецификация,
съгласно които на 27.12.2016г. ответникът е изпратил на ищеца спецификация за
изработване на 300бр. артикула модел „Gabricia със срок за
изпълнение 14.01.2017г.при цена от 5,40лв. без ДДС за 1 бр., платими в
30-дневен срок от доставката при клиента срещу издадена фактура.
Приета е международна
товарителница с изпращач ответника на артикули модел „Gabricia“
от 03.02.2017г.
Приета е фактура, издадена от
ответника на ищеца за глоба за закъснение за модел модел „Gabricia“ за
422,46лв.
Прието е писмо, специфиция,
съгласно които на 06.12.2016г. ответникът е изпратил на ищеца спецификация за
изработване на 1500бр. артикула модел „Gaуа“ със срок за изпълнение
20.01.2017г.при цена от 5,50лв. без ДДС за 1 бр., платими в 30-дневен срок от
доставката при клиента срещу издадена фактура.
Прието е писмо, специфиция,
съгласно които на 19.01.2017г. ответникът е изпратил на ищеца спецификация за изработване
на 660бр. артикула модел модел „Dagobert“ със срок за
изпълнение 27.01.2017г.при цена от 5,50лв. без ДДС за 1 бр., платими в
30-дневен срок от доставката при клиента срещу издадена фактура.
Приети са товарителници от
07.02.207г. съгласно които ищецът е изпратил товар.
Приета е фактура, издадена от
ответника на ищеца за направени извънредни транспортни разходи поради
закъснение на доставка за модЕ.е Dagobert и Gaуа за 5105,10лв.
Приети са фактури от 26.02.2017г. , от 28.02.2017г., от 28.02.2017г., от 09.02.2017г. , издадена на ответника от „Грифис”ЕООД съответно за 300лв., за 264лв. , за 360лв. ,
за 840лв., за транспорт от Б. за Франция
Приети са фактури съответно от
21.02.2017г. , от 14.02.2017г., издадена на ответника от ТНТ Б.”ЕООД за транспорт
на товари за сумата съответно от 1219,05лв. , от 4918,60лв.
Прието е писмо, специфиция,
съгласно които на 01.02.2017г. ответникът е изпратил на ищеца спецификация за
изработване на 600бр. артикула модел „Gaufre“ със срок за
изпълнение 17.02.2017г.при цена от 6,00лв. без ДДС за 1 бр., платими в
30-дневен срок от доставката при клиента срещу издадена фактура.
Приета е товарителница от
24.02.2017г.- за изпратен товар от ответника артикули „Gaufre“.
Приета е фактура от 06.04.2017г.
из.дадена от ответника на ищеца за сумата от 837,88лв. като глоба за закъснение
на модел „Gaufre“.
Прието е писмо, специфиция,
съгласно които на 12.12.2016г. ответникът е изпратил на ищеца спецификация за
изработване на 1500бр. артикула модел „Епониме” със срок за изпълнение на 900бр.
на 06.01.2017г. и на 600бр. на 20.01.2017г. .при цена от 5,50лв. без ДДС за 1
бр., платими в 30-дневен срок от доставката при клиента срещу издадена фактура.
Приета е фактура от 03.04.2017г., издадена от ответника на ищеца за 1359,30лв.
без ДДС за дефекти по модел Епониме”, както и за 1453,14лв. без ДДС за глоба за
забава.
Приета е фактура издадена от ТНТ Б.”ЕООД
на ответника за 1570,36лв. възнаграждение за превоз на товари от 02.03.2017г.
Приета е фактура от 06.04.2017г.,
издадена от ответника на ищеца за 100,59лв. без ДДС извънредни транспортни
разходи на модели „Епониме”, както и за 476,62лв. без ДДС глоба за
закъснението.
Приета е спецификация за модел „Gaufre“, съгласно която ответникът е
поръчал на ищеца изработването на 600бр. със срок 17.02.2017г. при единична
цена от 6лв. без ДДС, платимо до 30 дни от доставка.
Приета е товарителница от
06.03.2017г. съгласно която ответник е изпратил товар.
Приета е фактура, издадена от ТНТ
Б.”ЕООД на ответника за 1810,85лв. за превоз на товари на 29.03.2017г.
Приета е фактура, издадена от
ответника на ищеца на 20.04.2017г. за сумата от 833,33лв. без ДДС като
извънредни транспортни разходи на модели Gaufre и за 658,45лв. без ДДС за глоба
за закъснение.
В спецификациите е посочено, че
при забава ще се наложи глоба за закъснение.
Приети са фактури, издадени от „Е.“ на ответника за наложени санкции по
договорите.
Прието е допълнително споразумение
към трудов договор, съгласно което М.В.от 30.12.2015г. работи при ищеца като
организатор производство.
Приети са опаковъчни листове с
доставчик „Е.“ за материали.
Приети са фактури със страни по
сделките по тях - ответник и „Е.“ Франция.
С прието по делото неоспорено от
страните заключение по съдебно-счетоводната експертиза вещото лице след
запознаване с документи по делото и проверки в счетоводство на страните по
делото , включително и платежни нареждания,
е посочило, че процесните фактури, издадени от ищеца на ответника, са
осчетоводени и от двете страни своевременно, като ответникът е ползвал и
данъчен кредит по тях по ЗДДС, отразени са в дневниците за покупки, като по
процесни фактури неплатени остатъци, са общо 11 206,44лв., както следва: по фактура № 7941/30.01.2017г.
цялата за 3888лв. няма неплатен остатък; по фактура № 7955/06.02.2017г. цялата за 1944лв. с неплатен остатък от
1944лв. ; по фактура № 7962/14.02.2017г. цялата за 14256лв. с неплатен
остатък от 5105,10лв; по фактура №
7971/20.02.2017г. цялата за 4572лв. с неплатен остатък от 3031,03лв.; по фактура № 7982/27.02.2017г. цялата за 4320лв. няма
неплатен остатък.; по фактура № 7989/01.03.2017г. цялата за 2895,60лв. няма
неплатен остатък.; по фактура № 7993/06.03.2017г. цялата за 3758,40лв. с
неплатен остатък от 1790,14лв. Посочило
е, че имало платена сума от 663,83лв. по фактурата от 30.01.2017г., която била повече
от цената на фактурата и тази сума
следва да се отнесе към процесните фактури като първи по време сред
останалите, по които нямало плащане. Така от общо непратения остатък по
процесните фактури от 11870,27лв. следвало да се извади сумата от 663,83лв. , при което
неплатена част по процесние фактури оставал общо 11206,44лв. При ищеца
плащанията били отнесени съответно на основанието, посочено в преводните
нареждания, а при посочени няколко фактури като основание - бил следван
хронологичния ред на издаването на фактурите. Посочило е, че имало и
други неплатени фактури, но за тях не били предявени исковете. По записванията
по счетоводството на ответника процесните плащанията не били отнасяни към
конкретна фактура, а се водели като салдо. Платени суми, били както следва: по
фактура № 7941/30.01.2017г. цялата за 3888лв. платена е цялата сума; фактура № 7955/06.02.2017г. цялата за 1944лв. няма плащане ;
по фактура № 7962/14.02.2017г. цялата за 14256лв. платена е 9150,90лв; по
фактура № 7971/20.02.2017г. цялата за 4572лв. платена е 1540,97лв.; по фактура
№ 7982/27.02.2017г. цялата за 4320лв. е изцяло платена; фактура №
7989/01.03.2017г. цялата за 2895,60лв. е изцяло платена.; по фактура №
7993/06.03.2017г. цялата за 3758,40лв. платена е сумата от 1968,26лв. Платена била и
сумата от 663,83лв. по фактурата от 30.01.2017г., която била над цената на
фактурата и тази сума следва да се
отнесе към процесните фактури като първи по време сред останалите, по които
нямало плащане и така от общо непратения остатък по процесните фактури от
11870,27лв. следвало да се намали със сумата от 663,83лв. , при което неплатена
част по процесние фактури оставал общо 11206,44лв.
Прието е определение от
04.05.2017г. по дело № 1084/2017г. на РС-Хасково, съгласно което ищецът е
предявил искане за обезпечение на исковете по реда на чл. 390 от ГПК – като
бъдещи такива и обезпечение е допуснато.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно.
По допустимостта на решението в обжалваната част:
Съдът приема, че решението на СРС
в частта, в която е уважил иск за сумата от
1521,54лв. и за лихва върху нея като неплатено възнаграждение по договор за
изработка, за който е издадена фактура № 7955/06.02.2017г. е недопустимо и като такова следва да се
обезсили, а производството по делото в тази част следва да се прекрати. Ищецът
е предявил този иск за сумата от 422,46лв.,
а районният съд е присъдил по иска по този договор сумата от 1944лв. Това произнасяне на районният
съд е свръхпетитум - по иск, който не е предявен и решението е недопустимо. Районният
съд е обосновал изводите си като е кредитирал изцяло заключението по
счетоводната експертиза, посочило общ размер на неплатени задължения по
процесните фактури в размер на 11206,44лв., от които 1944лв. по фактура №
7955/06.02.2017г. Районният съд е уважил иска за цялата посочена от вещото лице
непратена сума по фактурата, пропускайки да съобрази, че по този договор ищецът
е претендирал само 422,46лв. и така е постановил недопустимо решение.
В останалата обжалвана част решението е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част, в която съдът прие, че е допустимо:
Предявените искове са с правно основание чл. 266 от
ЗЗД – претенция за осъждане за изпълнение на
поето по договори за изработка задължение за плащане на възнаграждение за
изпълнена работа.
При така предявените искове ищецът следва да
докаже при условията на пълно и главно доказване, че с ответника е сключил
валиден договор за изработка, че е
изпълнил точно задълженията си по него, че е предал на ответника изработеното,
че са уговорили възнаграждение за определен или определяем размер, платимо в определен срок, поради което и за
ответника е възникнало валидно и изискуемо задължение за плащане на процесните
суми.
В тежест на ответника при така
депозирания отговор е да установи, че правоотношението между страните е било по
посреднически договор, съответно че по договор за изработка е възразил в срок
срещу недостатъци на изпълнена работа, че работа е изпълнена в забава, за което
страните са уговорили неустойка в определен или определяем размер, че е
претърпял вреди от забавеното изпълнение в определен размер, а отделно и че
този размер надхвърля неустойката за забава.
Съдът приема, че от приети по
делото неоспорени от страните извлечения от разменени писма по електронна поща,
спецификации, фактури, приемо-предавателни протоколи, заключение по счетоводната
експертиза, което съдът изцяло кредитира като неоспорено от страните и
неопровергано от доказателствата по делото, се установява, че между страните са възникнали валидни правоотношения по седем
отделни договори за изработка, по които ответникът е възложил на ищеца да изработи
плетива с определени характеристики по
спецификации за модел, цвят,
тегло, размери, материал срещу възнаграждение, както следва: модели „Епониме” 380бр. , модел „Епониме” 600 бр. ; модел „ Gaufre” 522бр., модел Gabrica 300бр., модел Gabrica 600бр.; модел Gaya 1500 бр. , модел Dagobert 660 бр. модел G255AGaufre 600бр.. Установява се, че за всеки договор са издавани отделни фактури и
възнаграждения по процесните договори, са уговорени, както следва: по договор по фактура № 7941/30.01.2017г. възнаграждение от 3888лв. ; по договор по фактура
№ 7955/06.02.2017г. възнаграждение от 1944лв.;
по договор по фактура № 7962/14.02.2017г. възнаграждение от 14256лв.; по договор по фактура
№ 7971/20.02.2017г. възнаграждение от 4572лв.
; по договор по фактура № 7982/27.02.2017г. възнаграждение от 4320лв.; по договор по фактура
№ 7989/01.03.2017г. възнаграждение от 2895,60лв.;
по договор по фактура № 7993/06.03.2017г. възнаграждение от 3758,40лв. Изявленията на
ответника в приетите писмени доказателства –писма със спецификации установяват
възлагане на работата от ответника на ищеца. Издаването на фактури от ищеца на
ответника, осчетоводяването им и приемо-предавателните протоколи установяват съгласие на ищеца да изпълни така възложената
работа.
Неоснователни са доводите на
ответника, че правоотношението между страните е по посреднически договор.
Действително, по делото са приети документи, установяващи, че ответникът е бил обвързан от договор с
ІІІ-то лице за изработване на плетива,
както и че е уведомил това ІІІ-то лице,
че за изпълнение на работата ще ангажира
подизпълнители. Това, обаче, не установява посредническо правоотношение
между страните по делото и доводите на ответника в обратния смисъл са неоснователни.
Събраните по делото доказателства, обсъдени в съвкупност установяват постигнато
съглашение между страните по договор за изработка с индивидуализиращи белези по
приети по делото фактури и спецификации.
Съдът приема, че по делото е
установено, че ищецът е изпълнил качествено възложеното му работа съобразно
изискванията по спецификациите за модел, цвят, тегло, размери, материал.
Осчетоводяването на фактурите, ползването на данъчен кредит по ЗДДС от
ответника по тези фактури, приемо-предавателните протоколи установяват по
делото, че работа е предадена от ищеца на ответника и последният я е приел без забележки по отношение на
качеството. Съгласно разпоредбата на чл. 264 от ЗЗД при договор за изработка възложителят е
длъжен при предаване на извършена работа да прегледа работа и да уведоми изпълнителя за забелязани
недостатъци и отклонения незабавно. Изпълнителят отговаря пред възложителя, ако
работата е имала отклонения и недостатъци, като в този случай за възложителя са
предвидени възможностите по чл. 265, ал.1 и ал.2 от ЗЗД. Този недостатък и отклонение трябва да съществува към момента
на изпълнението на задължението на
изпълнителя за предаване на
работата. Знанието на възложителя за наличието на недостатъка/отклонението
освобождава от отговорност изпълнителя, тъй като с поведението си възложителят,
приемайки работа и знаейки за недостатъка/отклонението, той всъщност заявява, че се съгласява да плати работа независимо, че не е съобразно
възложеното. Цената на работата е обусловена от качеството й. Законодателят е
съобразил, че цената е еквивалента на работа с оглед на нейното съдържание,
свойство предназначение и след като възложител, осъзнавайки недостатъци, се е
съгласил да заплати определена цена, то същия не разполага с правата по чл. 265
от ЗЗД, тъй като всъщност е одобрил работата в състоянието, в което е тя при
приемането й. Преценката за знание за недостатъци се извлича от характера, видимоста,
размера на недостатъците, специфики на вещ и познания на възложител, и др. Явни
са онези недостатъци, които са установими при обикновен преглед на вещта –
например разкъсани тапети, счупени стъкла, повредена подова настилка и т.н.
Скрити недостатъци са онези, които е
невъзможно да се открият при обикновен
преглед, за които са нужни специални знания, съответно реално са се проявили
видимо по-късно. Скритите недостатъци се проявяват по-късно от момента, в който
е предадена вещта. (В този смисъл ТР № 40/30.06.1986г. по гр.д.№ 56/1985г.
ОСГК; Определение № 365/12.04.2010г. по
гр.д.№ 1577/2009г. на ВКС, Г.О.). Правилно районният съд е ценил
действията по осчетоводяване на фактурите и ползването на данъчен кредит като
приемане на работата и съдът препраща
към мотивите на СРС по реда на чл. 272 от ГПК в тази им част. Отделно, приетите
по делото приемо-предавателни протоколи установяват, че ответникът е приел от
ищеца без забележки на 03.02.2017г. 300бр.
модел Gabricia; на
17.02.2017г. 600бр. модел „Епониме”; на
28.01.2017г. 600бр. модел Gabricia.
По делото не е установено в срока по чл. 265 от ЗЗД –„незабавно“,
ответникът да е направил възражения срещу качество на изработка на някои от
стоките . Срокът, посочен от ответника като
6 месечен, не е срока за възражение срещу качество на работата, което е от
естество да опровергае извода за приемане на работата. Възражението срещу
качеството на изработеното следва да се направи веднага след откриването на
недостатъка, който за явните недостатъци тече от предаване на работата, а за
скритите недостатъци – от проявлението и откриването им. В случая ответникът не
е посочил конкретни недостатъци, от които страда изпълнението на работа. Не е
ангажирал и доказателства, че своевременно е възразил пред ищеца за наличието
им. Такива изявления се съдържат само в писмото по електронната поща от 29.03.2017г. и по фактурата от
03.04.2017г-, сочещи изявление, че по стоката, за която е издадена фактура №
7971/20.02.2017г. е имало следи от креда по изделията. Тази стока, обаче, е предадена на ответника по протокола от
17.02.2017г., възражението за средите от
креда е направено едва от 29.03.2017г., а фактура на ответника
за удръжка за този недостатък е от
03.04.2017г. Съдът приема, че този недостатък е бил явен, тоест установим при
обикновен преглед на работата. При така възприето възражение за този недостатък
е следвало да се направи при приемане на работата. Стоката е приета без
забележки, фактурата е осчетоводена своевременно, поради което и съдът приема,
че стоката е приета без забележки и ответникът не разполага с възражение по чл.
265 от ЗЗД.
При така възприето съдът приема,
че по делото е установено валидно възникнало вземане на ищеца към ответника за
заплащане на сумите по процесните фактури.
Съдът приема, че от приетото по
делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, се установява, че
ответникът е платил на ищеца сумите, както следва: по фактура №
7941/30.01.2017г. цялата за 3888лв. платена е изцяло; фактура № 7955/06.02.2017г. цялата за 1944лв.
няма плащане ; по фактура № 7962/14.02.2017г. цялата за 14256лв. платена е
9150,90лв; по фактура № 7971/20.02.2017г. цялата за 4572лв. платена е
1540,97лв.; фактура № 7982/27.02.2017г.
цялата за 4320лв. е изцяло платена; фактура № 7989/01.03.2017г. цялата за
2895,60лв. е изцяло платена.; по фактура № 7993/06.03.2017г. цялата за
3758,40лв. платена е сумата от
1968,26лв., като отделно към тези фактури следва да се отнесе и плащането на
663, 83лв., платени по фактури издадени преди това, но надхвърлящи размера на
дълга по тях. Съдът изцяло кредитира заключението на вещото лице като вярно, задълбочено, неопровергано от другите
доказателства по делото. Вещото лице е
работило в счетоводство на двете страни по делото, съобразило е платежните
нареждания, основанията за плащане, посочени в тях, съответно и моментът на
възникване на вземанията при посочени основания няколко фактури. При така възприето и като съобрази
диспозитивното начало, съдът приема за установено по делото , че неплатени суми
по процесните фактури, за които е предявен иск, са в общ размер от 9684,90лв.
По правопогасителните възражения на ответника – ответникът е навел твърдения че
има насрещни вземания за неустойка за забава, за обезщетение за вреди от забава
за извънредни транспортни разходи, за което своевременно уведомил ищеца и му
издал фактури, като приспаднал дължимите му се суми от задълженията към ищеца
за плащане на възнаграждение. Това са възражения за прихващане, които са
направени в срок , валидно възникнало вземане за част от сумите, за които са
предявени искове се установи, поради което и съдът дължи произнасяне по тези възражения
на ответника.
Съдът приема, че по делото не е
установено страните да са уговорили неустойка за забава на изпълнението в
определен или определяем размер, поради което и твърденията на ответника , че е
имал право да приспадне такава неустойка от възнаграждението на ищеца съдът
приема за неоснователни. Доказателства за валидно постигнато съглашение между
страните по делото по чл. 92 от ЗЗД не са ангажирани. Изявлението в
спецификациите, че при забава може да бъде наложена глоба не съдържа белези на
такова съглашение. Неоснователни са твърденията на ответника, че ангажирането на
неговата отговорност от „Е. С.А.“ Франция за забавено изпълнение на работата е
основание да ангажира отговорността на ищеца пред ответника за тази забава в
същия размер. По делото не е установено постигнато такова съглашение между
страните. Доказателства в тази насока не са ангажирани.
Съдът приема, че по делото не е
установено забавеното изпълнение на ищеца да е причинило на ответника вреди в определен размер, поради
което и твърденията на ответника , че е имал право да приспадне от дължимото на
ищеца възнаграждение стойността на обезщетението за тези вреди са неоснователни.
По делото не е установено забавата на ищеца за изпълнението на работата да е
причинило допълнителни разходи на ответника за експресна поръчка за транспорт.
Приетите фактури, установяват, че превозвачи са издавали фактури на ответника
за извършен превоз на товари. Плащане на такива суми по делото, обаче, не е установено. Не е установено по делото и че по тези фактури превозвания товар е бил забавените за изработване от
ищеца стоки. Отделно, по делото не е установено
да е имало необходимост от
„експресен” превоз и плащане на допълнителни суми за същото. Твърденията на
ответника по делото са, че сумите, представляват допълнителен разход за „експресна поръчка за
транспорт”, а не за транспорт изобщо. Необходимост от такава бързина на
доставката, обаче, по делото не е
установена. В тежест на ответника е било да докаже, че ако транспорт не е бил бърз, то би претърпял допълнителни или
по-големи вреди. Не е доказана и разликата между стойността на обикновения и
експресния транспорт.
С оглед гореизложеното съдът
приема, че правопогасителните възражения на ответника са неоснователни.
При така възприето решението на
СРС в частта, в която е уважил исковете за сумата от общо 9684,90лв. следва да
се потвърди.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските следва да се
поставят в тежест на страните съобразно изхода на делото.
При така възприето решението на
СРС в частта, в която на ищеца са присъдени разноски от 195,64лв. за производство
пред СРС следва да се обезсили.
На ответника следва да се
присъдят разноски за делото пред СРС в размер на още 107,86лв.
За производство пред СГС на
въззивника следва да се присъдят разноски от 30,44лв. за платена държавна такса
и сумата от 135,80лв. разноски за адвокат.
На въззиваемия следва да се присъдят
разноски за адвокат в производство пред СГС в размер на 518,52лв.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение № 39091/24.07.2018г. по гр.д. № 57378 по описа за 2017г.
на Софийски
районен съд, 79-ти състав в частта, с която „Н.К.Л.М.”ЕООД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** е осъдено да заплати на „Д.Д.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:*** сумите в размери и на основание както следва: на
основание на чл. 266 от ЗЗД сумата
от 1521,54лв., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба- 17.05.2017г., до изплащането й, представляващи
неплатено възнаграждение по договор за изработка, за който е издадена фактура № 7955/06.02.2017г. цялата за 1944лв. с включен ДДС; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 195,64лв., представляващи съдебни разноски по делото и ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството
по иска в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 39091/24.07.2018г. по гр.д. № 57378 по описа за
2017г. на Софийски
районен съд, 79-ти състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Н.К.Л.М.”ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:*** заплати на „Д.Д.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** на
основание на чл. 78, ал.1 от ГПК
съдебни разноски за производството пред СГС в размер на 518,52лв. (петстотин и осемнадесет лева и 0,52лв).
ОСЪЖДА „Д.Д.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:*** да заплати на „Н.К.Л.М.”ЕООД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** на основание на чл. 78, ал.3
от ГПК съдебни разноски за производството пред СРС и СГС в размер на общо
274,10лв. (двеста седемдесет и четири лева и 0,10лв).
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.