Р Е Ш Е Н И Е
№ … … …
град Кърджали, 26.07.2022 год.
В И М Е
Т О Н А Н А Р
О Д А
Кърджалийският административен
съд, ..........… в
публично заседание …….…..…
на двадесет
и осми юни ...................................................................………………..…….……………
през
2022/две хиляди двадесета
и втора/ година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ
при секретаря ……………………………………………….
Мариана Кадиева …..……………….…….…...
като
разгледа докладваното от .....……………..…. съдията
Виктор Атанасов ........................
административно
дело №108 .... по описа за ...................... 2022 година ........................
и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е административно, по реда на чл.118,
ал.1 от КСО, във вр. с Раздел І/Първи/ на Глава Х/десета
- чл.145 и следв./ от Административно-процесуалния
кодекс/АПК/.
Образувано е по жалба от А.М.Х., с посочен в жалбата постоянен адрес ***, ЕГН **********,
подадена чрез пълномощник - адв.С.М. от АК-***, с
посочен съдебен адрес ***, ***, против Решение №2153-08-114 от 04.03.2022 год.,
издадено от директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена, като
неоснователна, жалбата й против Разпореждане №О-08-000-00-01522229 от
19.01.2022 год. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите в ТП
на НОИ – Кърджали, с което разпореждане й е отказано отпускането на парично
обезщетение за временна неработоспособност, поради общо заболяване.
Жалбоподателката заявява в жалбата, че счита, че Решение №2153-08-114 от
04.03.2022 год. на директора на Териториално поделение на Националния
осигурителен институт - Кърджали е незаконосъобразно, постановено при допуснато
съществено нарушение на административнопроизводствените
правила и в противоречие с материалноправни
разпоредби на закона. Сочи, че съгласно чл.40, ал.1 от КСО, осигурените лица за
общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение
за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване,
ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж, като осигурени за този риск. Твърди, че с оглед
съдържанието на изложените норми и тяхното логично и систематично тълкуване за
целите на определяне социалните права на лицата и в частност тези на жалбоподателката, се налага обоснованият извод, че правото
за получаване на паричните обезщетения за временна неработоспособност, както по
принцип, така и в процесния случай, е свързано с
наличието на осигуряване за общо заболяване и майчинство към момента, към който
е възникнала необходимостта за изплащане на съответното обезщетение, т.е. към
момента на възникване на времената неработоспособност лицата следва да са
осигурени по смисъла на чл.10, ал.1, във връзка с §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО. Счита,
че в случая и въз основа наличните по преписката доказателства този момент е
30.12.2020 год., като началото на временната неработоспособност е удостоверена
с болничен лист №***, за период от 18.11.2021 год. до 17.12.2021 год. и че за жалбоподателката е било налице условието като земеделски
стопанин да е регистрирана по установения ред, както и другото условие,
изискуемо по §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО - да се произвежда растителна продукция,
предназначена за продажба, което обстоятелство не обуславя възникването на
осигурително правоотношение. Счита, че от всичко изложено се налага извод, че А.М.Х.
е осигурено лице за риска за общо заболяване и майчинство към момента на
настъпване на осигурителното събитие, следователно тя отговаря на условията на
чл.40, ал.1 от КСО за отпускане на парично обезщетение за временна
неработоспособност поради общо заболяване, поради което неправилно с оспореното
разпореждане такова й е било отказано за периода на болничния лист № ***. Заявява
също, че в законоустановения срок обжалва така
издаденото Решение №2153-08-123 от 07.06.2021 год. на директора на Териториално
поделение на Националния
осигурителен институт - Кърджали пред съда, като моли то да бъде отменено като
незаконосъобразно и неправилно. В жалбата моли също така, да й бъдат присъдени
направените по делото разноски.
В съдебно заседание, редовно
призована, жалбоподателката А.М.Х. от ***, не се явява, представлява се от редовно упълномощения си
процесуален представител - адв.С.М. от АК-***,
който заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Счита, че по един безспорен и категоричен начин по делото се установило, че А.М.Х.
е упражнявала дейността, за която е регистрирана, а именно, тя е успяла да
добие над 75 броя бали сено, което обстоятелство се доказвало от събраните по
делото доказателства - от приемо-предавателните
протоколи от 05.08.2021 год., 11.09.2021 год., 22.10.2021 год., от издадените
фактура за покупко-продажба на тези бели сено, както и от събраните гласни
доказателства. С оглед събраните по делото доказателства счита също, че по един
безспорен и категоричен начин е била оборена тезата в обжалваното решение на
директора на ТП на НОИ – Кърджали, че жалбоподателката
не е упражнявала дейността, за която е била регистрирана. Моли съда да отмени
обжалваното решение, както и потвърденото с него разпореждане и да върне
преписката на ръководителя по изплащане на обезщетенията при ТП на НОИ –
Кърджали, за ново произнасяне. Моли също така да бъдат присъдени на жалбоподателката направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – директорът
на ТП на НОИ – град Кърджали, редовно призован за съдебните заседания, не се
явява, представлява се редовно упълномощен процесуален представител - юрк.З. Б., която оспорва жалбата и я намира за
неоснователна.
Счита, че от материалите по делото безспорно се установява, че А.М.Х. не е
имала качеството на осигурено лице по смисъла на §1, т.3 от ДР на КСО и не е
имала качеството на регистриран земеделски стопанин, съгласно дефиницията на
§1, т.5 от ДР на КСО, като в този смисъл сочи постановени решения на настоящия
съд. Сочи също, че от разпита на допуснатите свидетели се доказало, че
основната дейност по стопанисването на естествените ливади, дори и да е била
осъществена от жалбоподателката, тя е била
подпомагана от нейни роднини и познати, т.е. това било една семейна градина (!?!), тъй като за
спорния период, жалбоподателката е била регистрирана
с 0.1000 ха. Твърди също, че липсват безспорни доказателства, че тази дейност е
била възложена именно от нея, в качеството й на регистриран земеделски
стопанин, тъй като не са налице данни за договорено възнаграждение за положения
селскостопански труд от различните лица, за да се приеме, че са извършени от
името и за сметка на регистрирания земеделски стопанин.
С оглед на изложеното и като вземете предвид съображенията, изложени в
оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали, моли съда да постанови
съдебно решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна и да остави в
сила обжалваното решение, като правилно и законосъобразно. Моли в полза на
ответника да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение,
а в случай, че жалбата бъде уважена, моли съдът да присъди разноски за
адвокатско възнаграждение в минимален размер, съгласно Наредба №1/09.07.2004
година.
Административният съд, като прецени събраните
по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши
проверка на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт
на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:
По
допустимостта на жалбата:
Съгласно
разпоредбата на чл.118, ал.1, от КСО, решението на ръководителя на
териториалното поделение на НОИ може да се обжалва в 14/четиринадесет/ - дневен
срок от получаването му, пред административния съд, като жалбата се подава чрез
ръководителя на териториалното поделение, който в 7/седем/ - дневен срок е
длъжен да я изпрати заедно с преписката в съда.
В
настоящия случай, оспореното решение е изпратено на жалбоподателката
А.М.Х., чрез пълномощника й, със съпроводително писмо с Изх.№1012-08-102#1/04.03.2022 год. на ТП на НОИ – Кърджали/л.5/, като е получено от този
пълномощник, на посочения в жалбата адрес, срещу подпис, на датата 08.03.2022
год., видно от отразеното в приложеното към административната преписка заверено
копие от известие за доставяне/обратна разписка/, обр.243, с баркод *** на
„Български пощи” ЕАД ***/на л.9/.
Жалбата против решението е подадена по пощата, чрез препоръчана пощенска
пратка, която е била приета от пощенския оператор на датата 21.03.2022 год.,
видно от изисканото от съда и представено от жалбоподателката
заверено копие от известие за доставяне/обратна разписка/, обр.243, с баркод ***
на „Български пощи” ЕАД ***/на л.55/, като пратката е доставена в
деловодството на ТП на НОИ – Кърджали на 23.03.2022 год. и съответно,
подадената жалба е регистрирана в деловодството на ТП на НОИ – Кърджали с
Вх.№2153-08-114#1 от 23.0.2022
год., видно от положения и попълнен щемпел/л.3/.
От това следва, че жалбата е подадена на 13-ия/тринадесетия/ ден след получаването
на решението, т.е. спазен е предвидения в чл.118, ал.1 КСО, респ. в чл.149,
ал.1 от АПК, 14/четиринадесет/ - дневен срок за оспорването на акта. Ето защо
съдът счита, че така подадената жалба е допустима - подадена е в срок, по предвидения
в закона ред, в предвидената от закона писмена форма и с необходимото
съдържание и от лице - надлежна страна, която е адресат на административния
акт, с който се засягат негови законни права и интереси и която, с оглед на
гореизложеното, има право и интерес от оспорването.
От фактическа страна, от събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Видно
от представената справка от регистъра на самоосигуряващите
се лица/л.44/, жалбоподателката
А.М.Х. е регистрирана в ТП на НОИ като самоосигуряващо
се лице – земеделски производител, за
фонд „Пенсии” и фонд „ОЗМ”, с начало на осигуряването - 30.12.2020 година.
Административното
производство, в което е постановено оспореното решение на директора на ТП на
НОИ - Кърджали, е започнало по повод представено в ТП на НОИ – Кърджали, от
Осигурителна каса – ***, Удостоверение/приложение
№9 към чл.8, ал.1 и чл.11, ал.2 от Наредбата за паричните обезщетения и
помощите по ДОО/, с Вх.№*** от 09.12.2021 год./л.45/, съдържащо данни относно правото на парично обезщетение за
временна неработоспособност поради общо заболяване, за периода от 18.11.2021
год. до 17.12.2021 год., на жалбоподателката А.М.Х. Към това удостоверение е
бил приложен и Болничен лист №*** за
временна неработоспособност, издаден на 23.11.2021 год. от ЛКК при „***” ЕООД,
на жалбоподателката А.М.Х., с период на временната неработоспособност 18.11.2021
год. – 17.12.2021 год., общо за 30 календарни дни/л.46/. Като диагноза в този болничен лист е вписано „***”, а като
причина за временната неработоспособност е вписано „общо заболяване”, като е определен
„домашен амбулаторен режим” на лечение, както и е определена дата за явяване на
преглед – 17.12.2021 год.
За
преценка правото на обезщетение на парични обезщетения за временна
неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете, с писмо
Изх.№9101-08-1037 от 20.12.2021 год. на ТП на НОИ – Кърджали/л.43/, от Областна дирекция „Земеделие”
– град Кърджали е изискано да бъдат предоставени копия на всички налични
документи, с които посочените в писмото пет лица, в т.ч. и жалбоподателката
А.М.Х., са регистрирани като земеделски стопани по реда на Наредба №3 от
29.01.1999 год. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани,
включително и справките по чл.5, ал.2 от нея.
По
повод това писмо в ТП на НОИ – Кърджали е получено писмо – справка с
Изх.№РД-12-02-1011-1/20.12.2021 год. на директора на ОД „Земеделие” – Кърджали,
с Вх.№9101-08-1037#1/21.12.2021 год. на ТП на
НОИ – Кърджали/л.32/, за дейността като регистрирани
земеделски стопани на посочените в него 5/пет/ лица, като за дейността на
земеделския стопанин А.М.Х. е посочено, че същата има регистрация като
земеделски стопанин, извършена на 30.12.2020 год. и има пререгистрация на
30.11.2021 год. като от приложената извадка от дата 20.12.2021 год. от
Регистъра на земеделските стопани – Справка за дейността на земеделския
стопанин е видно/л.33, стр.2/, че към
този момент същата е заявила използвана
земеделска земя с обща площ 0.1000 ха, с обработвани култури – естествени
ливади, намираща се в землището на ***, а на 30.11.2021 год. жалбоподателката е заявила промяна на данните при
регистрацията, а именно: обща използвана площ 0.2134 ха – естествени ливади, находящи се в землището на ***, ***.
По
преписката е представено писмо с Изх.№1029-08-2202 от 22.12.2021 год. на началник
сектор „КП” при ТП на НОИ – Кърджали, адресирано до жалбоподателката /л.31/, с което, във връзка с чл.35 и
36 от Административно-процесуалния кодекс, от същата е изискано в 3-дневен срок
от получаване на писмото, да представи лично или по пощата в ТП на НОИ -
Кърджали, ***, всички документи, свързани със земеделската й дейност, доказващи
упражняването на лична трудова дейност, произведената продукция и реализация на
пазара, в качеството й на регистриран земеделски стопанин на 30.11.2020 год. и че
ако няма произведена и реализирана продукция, следва да уведоми писмено за
това. Това писмо е получено от А.Х. на 31.12.2021 год., видно от приложеното
известие за доставяне /л.31, стр.2/,
като в изпълнение на същото, от жалбоподателката е
депозирано заявление с Вх.№1029-08-2202#1/04.01.2022
год. на ТП на НОИ – Кърджали/л.24/, с
което същата е представила документи, свързани с реализирана от нея като
земеделски производител продукция – общо 75 броя бали сено, а именно – три броя
фактури, ведно с приемо-предавателни протоколи към
тях, съответно от датите 05.08.2021 год./л.29,
л.30/, от 11.09.2021 год./л.27, л.28/
и от 22.10.2021 год./л.25, л.26/.
При
така установените данни, ръководителят по изплащането на обезщетенията и помощите
в ТП на НОИ - Кърджали е постановил Разпореждане №0-08-000-00-01522229 от 19.01.2022 год./л.22/, с което, на основание чл.40, ал.3 от КСО и чл.47, ал.1 от
Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното и обществено
осигуряване/НПОПДОО/, на жалбоподателката А.М.Х. е
отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради
общо заболяване, по болничен лист №***,
представен с удостоверение с Вх.№*** от 09.12.2021 год., с мотив, че
същата реално не е упражнявала трудова дейност като земеделски стопанин и
съответно, не е произвела продукция, предназначена за продажба и че
следователно, тя не е осигурено лице по смисъла на КСО с мотив, че същата не е
упражнявала трудова дейност като земеделски стопанин, поради което тя не е
осигурено лице по смисъла на КСО и не отговаря на условията на чл.40, ал.1 от КСО за отпускане на заявеното парично обезщетение. Изложени са мотиви, че от събраните в административното
производство доказателства може да се направи обоснован извод, че лицето не
отговаря на изискванията на регистриран земеделски стопанин по смисъла на §1,
ал.1, т.5 от ДР на КСО, като в този смисъл за изложени съображения, че след
направените справки се констатирало, че имотите, декларирани за обработване и
стопанисване от лицето, респ., където упражнява трудова дейност, се
стопанисвали от нейната ***, за което последната получавала субсидии от
европейските програми за развитие на селското стопанство. Счетено е, че
наличието само на регистрация като земеделски стопанин не е достатъчна, за да
възникне осигурително правоотношение с произтичащото от него право на
обезщетение. Изложени са доводи, че липсват доказателства, установяващи
упражняването на трудова дейност от лицето като земеделски стопанин. В
разпореждането е посочено, че от наличните по преписката данни не можело да се
установи, че жалбоподателката реално е упражнявала
някаква трудова дейност като земеделски стопанин, въпреки представените от нея
3 броя фактури за продажба на бали сено, от което е направен и извод, че
регистрацията на лицето като земеделски стопанин е направена фиктивно.
Това
разпореждане е получено от жалбоподателката А.М.Х. на
датата 24.01.2022 год., видно от приложеното по преписката известие за
доставяне, обр.243, с баркод *** на „Български пощи” ЕАД ***/л.23/.
Срещу
това разпореждане, в срок - на 04.02.2022 год., от А.Х. е била подадена жалба
до директора на ТП на НОИ – Кърджали, регистрирана с Вх.№1012-08-102 от 04.02.2022
год. на ТП на НОИ – Кърджали/л.19-л.20/,
в която е заявила, че счита същото за незаконосъобразно, постановено при
допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените
правила и в противоречие с материалноправни разпоредби,
като с жалбата е поискала разпореждането да бъде отменено.
Във
връзка с тази жалба, с писмо Изх.№9101-08-148 от 14.02.2022 год. на ТП на НОИ –
Кърджали/л.27/, по повод образувани
по реда на чл.117 от КСО административно производство пред директора на ТП на
НОИ - Кърджали и с оглед установяване на факти и обстоятелства от значение за
правилното произнасяне в тези производства, е поискано от директора на ОД –
Кърджали на ДФ „Земеделие” информация за това, декларирани ли са за ползване по
схеми и мерки за подпомагане за единно плащане на площ, имоти с кадастрален №***
и кадастрален №***, за периода 2019 год. - 2021 год., както и информация, дали
за посочените имоти се заплащат средства за подпомагане, за какъв период и на
кои лица. Следва да се посочи, че за тези два имота, находящи се в землището на ***, ***, ***, по преписката
е представен Договор за наем от 01.10.2021 год./л.12/, сключен Г. И. М. ***, като наемодател и жалбоподателката
А.М.Х., като наемател, като в договора е посочено, че се сключва за срок от
една стопанска година, смитано от 01.10.20-21 год. до 39.09.2022 год.
В
отговор е получено писмо от директора на ОД – Кърджали на ДФ „Земеделие”, с Вх.№9101-08-148#1/16.03.2021
год. на ТП на НОИ – Кърджали/л.15/, в
което е посочено, че след извършена справка в интегрираната система за
администриране и контрол е установено, че имоти с кадастрални номера *** и ***, намиращи се в землището на ***, ***, за периода 2019 год. до 2021 год.
са заявявани по схемите за директни плащания на площ, от Н. Ю. Х. Посочено е
също, че е изплащано подпомагане на лицето по подадените заявления и че субсидията
се изчислява на база общо допустима за подпомагане площ по схемите и/или
мерките, включени в заявлението за подпомагане за съответната кампания.
Във
връзка с подадената против разпореждането жалба, с писмо Изх.№9101-08-174/23.02.2022
год. на ТП на НОИ – Кърджали/л.14/,
по повод образувани по реда на чл.117 от КСО административни производства пред
директора на ТП на НОИ - Кърджали и с оглед установяване на факти и
обстоятелства от значение за правилното произнасяне в тези производства, по
отношение на посочените в писмото две лица, в т.ч. жалбоподателката
А.М.Х., е поискано от директора на ОД „Земеделие” – град Кърджали да бъдат предоставени
копия на анкетни карти и договори за наем, с които лицата са се регистрирали
като земеделски стопанин по реда на Наредба №3 от 29.01.1999 год. за създаване
и поддържане на регистър на земеделските стопани, а в случай, че лицата са
извършили пререгистрации, е поискано да бъдат предоставени копия на анкетните
карти и договора за наем и от пререгистрациите на лицата.
В
отговор е получено писмо от директора на ОД „Земеделие” – град Кърджали, с Изх.№РД.12-02-202-1
от 25.02.2022 год., с Вх.№9101-08-174#1/28.02.2022 год. на ТП на НОИ – Кърджали/л.9/, с което са представени справки за
дейността на лицата, в т.ч. и за А.М.Х./л.10,
л.11/, генерирани от регистъра на земеделските стопани, като е посочено, че
данните в тези справки съответстват на данните в Анкетните карти и анкетните
формуляри, подадени от земеделския стопанин на хартия. С писмото са предоставени
и копия на договорите, въз основа на които са заверени анкетните формуляри на
горепосочените лица/л.12, л.13/. От
тези справки, за жалбоподателката А.Х. не се
установяват данни, които да се различават от посочените по-горе, както по
отношение на заявените за обработване пощи, така и по отношение на декларираните
земеделски култури.
Така,
в крайна сметка е постановено и оспореното в настоящото производство Решение
№2153-08-114 от 04.03.2022 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали/л.6-л.7/, с което е отхвърлена жалбата на
А.М.Х. срещу Разпореждане №0-08-000-00-01522229 от 19.01.2022 год. на
ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Кърджали,
като неоснователна.
За
да постанови този резултат, директорът на ТП на НОИ - Кърджали е описал
установените факти и обстоятелства, като е изложил
подробни мотиви, както от фактическа, така и правна страна, които са обусловили
и постановеният от него краен резултат. В мотивите е възпроизведена приложимата
нормативна уредба, както и възприетото в мотивите към оспореното разпореждане,
довело до постановения с него краен резултат. Прието, че предоставените от ОД
„Земеделие” - Кърджали справки за дейността на А.М.Х. като земеделски стопанин сочат, че лицето е декларирало засети естествени
ливади на площ 0.2134 ха и че така посочените данни обаче, по никакъв начин не
водят до извод, че същата е упражнявала трудова дейност като земеделски
стопанин, свързана с производство на растителна продукция, предназначена за
продажба. Посочено е, че заявеният размер на земеделската площ и видът на
стопанисваната култура (естествени ливади), по никакъв начин не аргументират
производството на растителна продукция с цел продажба, а съобразно разпоредбите
на §1, ал.1, т.3, във връзка с §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, в кръга на
осигурените по КСО лица попадат само земеделски стопани, за които, на първо
място, се предвижда да произвеждат продукция, предназначена за пазара, както и
да бъдат регистрирани за това по установения ред. Прието е в мотивите, че продажба
на продукция, в случая на сено, от земеделско стопанство, каквото е това на жалбоподателката, състоящо се от естествени ливади на площ
малко над 1 дка, в резултат на което да се реализират доходи и такива, които да
формират печалба, като по този начин да се стимулирала дейността на земеделския
стопанин целогодишно, по никакъв начин не е житейски и финансово-икономически
обосновано, поради което правилен е и изводът на органа, издал оспореното
разпореждане, че в случая не се касае за производство на продукция с цел
продажба по смисъла на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО.
Във връзка
с горното, директорът на ТП на НОИ – Кърджали е посочил, че преди да постанови
оспореното разпореждане, ръководителят по изплащането на обезщетенията и
помощите при ТП на НОИ - Кърджали е изискал от жалбоподателката
да представи всички документи свързани с упражняваната от нея дейност като
земеделски стопанин, свързана с производството на продукция и нейната
реализация на пазара в периода от датата на регистрация като земеделски стопанин
и самоосигуряващо се лице, до датата, предхождаща
настъпването на осигурителното събитие и че на 04.01.2022 год., с придружително писмо, А.М.Х. е представила в ТП на
НОИ - Кърджали три броя фактури от 05.08.2021 год., 11.09.2021 год. и 22.10.2021
год., за продажба съответно на 30, 30 и 15 бр. бали сено, на обща стойност ***
лева. В решението е прието, че така представените от жалбоподателката
доказателства не доказват, че реално е упражнявана трудова дейност като
земеделски стопанин по смисъла на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, като е посочено,
че фактурите са от дати, предхождащи актуализацията на данните, а към датата на
регистрация - 30.12.2020 год., лицето е декларирало 0.1000 ха естествени
ливади. Посочено е, че видно от Бюлетин №375 - юни 2020
год. - „Добиви от полски култури - реколта 2019 год., който е официален и е
публикуван на интернет страницата на Министерство на земеделието, че средният
добив сено от постоянни ливади за регион Кърджали, който е обозначен като Южен
централен, е 1093 кг. за хектар или - 120 кг. или по-точно 6 бали по 20 кг. и
че от Бюлетин №391- юни 2021 год. „Добиви от полски култури реколта 2020” на
Министерство на земеделието се установява, че средният добив сено от постоянни
ливади за регион Кърджали, който е обозначен като Южен централен за 2020 год.,
е 2603 кг за хектар или 260 кг. или по - точно 13 бали по 20 кг. Така, според решаващия орган, от предоставените
научни данни и факти за добивите на сено от декар ливади, може да се направи
обоснован извод, че А.М.Х. не е произвела и
продала 75 бали сено от 1 декар.
В мотивите
е посочено, че е ясно, че производството на растителна продукция е
продължителен процес, които обхваща различни дейности - подготовка на почвата
за сеитба, сеитба, валиране, копаене, торене, поливане, прибиране на реколтата,
но че от наличните по преписката данни не се установява по никакъв начин А.М.Х. лично да е участвала в такъв процес, още повече, че в настоящия случай
се касае за стопанисването на „естествени ливади”, които представляват
постоянно затревени площи или затревено покритие, създадено без човешка намеса,
поддържани в добро състояние, приоритетно чрез косене. Отразено е, че липсва приемо-предавателен протокол за състоянието на земята и
липсват доказателства, че тази нива е поддържана в добро състояние, както и по
какъв начин тя е окосена. Решаващият орган е отбелязъл,
че дейностите по балиране и транспортиране на балите се извършват с
механизирана техника, каквато няма данни по преписката А.М.Х. да притежава или да е ползвала и че липсват и данни за извършени
разходи в тази връзка от земеделския производител, т.е. твърденията на жалбоподателката не се подкрепят с никакви доказателства.
Посочено е, че в жалбата не се твърди това косене и балиране да е осъществявано
от жалбоподателката, като според решаващия орган, представянето
на фактури по никакъв начин не доказват и установят релевантния за случая факт,
а именно - че А.М.Х. реално е упражнявала
някаква трудова дейност като земеделски стопанин по смисъла на §1, ал.1, т.5 от
ДР на КСО.
В
заключение, предвид изложеното, в мотивите към обжалваното решение е прието, че
липсват доказателства, установяващи от една страна, че А.М.Х. е осъществявала трудова дейност като регистриран земеделски стопанин,
а от друга и такива, че е произвеждала продукция, предназначена за продажба и
че от това следва, че по отношение на нея е било налице условието като
земеделски стопанин да е регистрирана по установения ред, но не е било налице
другото условие, изискуемо по §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО - да е произвеждала
растителна продукция, предназначена за продажба, което обстоятелство не
обуславя възникването на осигурително правоотношение, а липсата на такова
дефинитивно изключва правото на лицето да получи осигурителни плащания, в това
число и парично обезщетение по глава IV, раздел II от КСО. При тези мотиви директорът на ТП на НОИ – Кърджали е
приел, в крайна сметка, че Разпореждане №0-08-000-00-01522229
от 19.01.2022 год. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в
ТП на НОИ - Кърджали е правилно и законосъобразно, постановено при стриктно
спазване на материалния закон и на база представените и налични писмени
доказателства, с оглед на което същото следва да бъде потвърдено, а жалбата
срещу него отхвърлена като неоснователна.
По доказателствено
искане на процесуалния представител на жалбодателката,
в съдебно заседание на 28.06.2022 год. са допуснати до разпит двама свидетели –
Н. Ю. Х. - *** на жалбоподателката А.Х. и М. Н. С.
Свидетелката Н. Х. заявява в показанията си, че през миналата година – 2021
год. закупила 75 бали сено от А. и за тях заплатила около *** лева и че тези
бали сено й били нужни, т.к. отглежда животни – крави и овце и затова купува
сено. Заявява също, че ливадата се намира в ***, но че не знае в кое село, тъй
като не била ходила там. Същевременно, в показанията си тази свидетелка
заявява, че е виждала как А. тори ливадата, събира сено и чисти плевели и че
съпругът на А. много й помагал в тази работа, при положение, че малко преди
това същата свидетелка е заявила, че не знае в кое село *** се намира ливадата,
тъй като не е ходила там. В показанията си твърди, че парите за закупените бали
сено ги дала в брой, като на поставен й последващ
въпрос относно местонахождението на ливадата заявява, че се намира близо до ***
и че А. пътувала с личната си кола до ***, но не всеки ден. Твърди също, че
сеното го балирали с балировачка, срещу заплащане.
Другият свидетел – М. С. заявява в
показанията си, че е запознат, че А. обработва ливада, с площ около 1 дка, в ***
и че лично е виждал как А. чисти храсти и плевели, а също така я виждал да
наторява нивата през м.март 2021 год., както и че добила сено от тази нива и я
виждал как събира сено, а впоследствие заявява, че сеното го „прибрали” през
месец юни или юли 2021 год. Заявява, че А. продала сеното на *** – Н., както и
твърди, че не бил виждал някой да помага на А., докато работи на ливадата. На
поставен му въпрос отговаря, че А. произвела 75 бали сено/т.е. свидетелят посочва точния брой на продадените бали сено, според
представените по делото фактури/, като отново твърди, че не бил виждал
други хора да работят на тази ливада, но мисли, че с машини „обработвали”
сеното. На въпрос, виждал ли е А. с какво прибира сеното - на ръка или с
балировачка, е отговорил, че предполага, че с балировачка, но не бил видял
лично, макар че преди това е заявил, че е виждал как А. събира сеното и че сеното
го „прибрали” през месец юни или юли 2021 година.
При така установената фактическа
обстановка и като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото
писмени доказателства и доводите на страните, Административен съд – Кърджали
направи следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК,
във връзка с чл.146 от АПК, при извършване на служебната проверка за
законосъобразност на оспорвания административен акт, съдът следва да провери
дали същият е издаден от компетентен орган, в законосъобразна форма, при
спазване на материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на
закона.
По отношение компетентността на органа,
издал административния акт, предмет на настоящия съдебен контрол, съдът намира
следното:
Разпоредбата на чл.40, ал.3 от КСО, в
приложимата й редакция (Изм. - ДВ, бр.99 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) регламентира, че паричните
обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и
раждане и за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и помощите от държавното
обществено осигуряване се изчисляват и изплащат от Националния осигурителен
институт на осигурените лица по декларирана от тях лична платежна сметка,
обозначена с Международен номер на банкова сметка (International Bank Account Number
– IBAN), водена от доставчик на платежни услуги, лицензиран от Българската
народна банка, или от клон на доставчик на платежни услуги, осъществяващ
дейност на територията на страната. Ако лицето няма право на обезщетение или
помощ, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на
обезщетенията и помощите или друго длъжностно лице, определено от ръководителя
на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, издава
разпореждане за отказ.
Обжалваното Разпореждане №О-08-000-00-01451546
от 25.02.2021 год. е издадено от В, М, – началник сектор „Краткосрочни
плащания”/„КП”/ в ТП на НОИ – Кърджали, на когото, със Заповед №1015-08-81 от 07.06.2016
год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, е възложено да издава и подписва
разпорежданията за отказ за отпускане на обезщетения и помощи от ДОО, в т.ч. и при
временна неработоспособност, по чл.40, ал.3 от КСО, т.е. разпореждането е
издадено от компетентен по място, материя и степен орган, съобразно хипотезата
на чл.40, ал.3 от КСО.
На следващо място, съгласно разпоредбата
на чл.117, ал.1, т.2, б.„е” от КСО, пред ръководителя на съответното
териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби
срещу разпореждания за отказ за изплащане на парични обезщетения по глава
четвърта, раздели І/който раздел ІІ регламентира обезщетенията при временна
неработоспособност/ и ІІ или помощи, като в същия смисъл, съобразно изричната
разпоредба на чл.117, ал.3 от КСО, ръководителят на териториалното поделение се
произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от
получаването им, като с решението ръководителят на териториалното поделение на
Националния осигурителен институт решава въпроса по същество или отменя
разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния
административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се
до издаване на разпореждането. Предвид това съдът приема, че оспореният пред
съда административен акт е издаден от компетентен орган – директора на ТП на
НОИ – Кърджали, в рамките на предоставените му по закон правомощия и в рамките
на неговата материална и териториална компетентност.
Оспореното решение е издадено в посочения
едномесечен срок/жалбата против разпореждането е подадена на 04.02.2022 год., а
решението е постановено на 04.03.2022 год./, като освен това, същото е издадено
при спазване изискванията за писмена форма и съдържа всички реквизити, съгласно
нормата на чл.59, ал.2 от АПК, приложима по силата на чл.117, ал.5 от КСО,
включително с подробно посочени фактически и правни основания за издаването му.
В изпълнение на специалната норма на чл.117, ал.5 от КСО, препращаща към общия
ред по АПК за издаване на административен акт, административният орган се е
произнесъл с решение, след като се е запознал с жалбата срещу разпореждане от
вида на посочените в чл.117, ал.1, т.2, б.„е” от КСО, т.е. съдът намира, че не
са налице нарушения, свързани с компетентността на органите, формата,
съдържанието и сроковете и правилата за издаване на оспорения административен
акт, т.е. по отношение на същия не са налице отменителните
основания по чл.146, т.1, т.2 и т.3 от АПК.
Разгледан по същество, оспореният административен
акт е законосъобразен, като издаден и в съответствие и с приложимите материалноправни разпоредби на закона, по следните съображения:
Ясно е, че правото на парично обезщетение
при временна неработоспособност е признато по чл.40, ал.1, предл.I/първо/
от КСО на осигурените лица за общо заболяване и майчинство, ако същите имат ако
имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Същевременно,
„осигурено лице” по смисъла на §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО е физическо лице,
което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по
чл.4 и чл.4а, ал.1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски, като
осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл.10,
продължава и през периодите по чл.9, ал.2, т.1 – т.3 и т.5, а самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени за
времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл.6, ал.8. Съгласно
чл.10, ал.1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да
упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 от КСО и за който са внесени
или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Следва да се
посочи, също така, че според разпоредбата на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, „регистрирани земеделски стопани и
тютюнопроизводители” са физически лица, които произвеждат растителна и/или
животинска продукция, предназначена за продажба и са регистрирани по установения
ред.
В мотивите към оспореното решение е
посочено, че от тези разпоредби следва, че лице, за което не е доказано, че е
извършвало трудова дейност - че е произвеждало земеделска продукция, предназначена
за продажба, не може да има качеството осигурено лице и следователно,
изискването на законовата разпоредба за осигурено лице по смисъла на КСО е
лицето да осъществява дейност като земеделски стопанин, като произвежда
продукция за продажба, като изводите на административния орган са, че жалбоподателката А.М.Х. не е такова лице и съответно, няма
качеството „осигурено лице” по смисъла на цитираните норми от КСО.
Съдът в настоящия състав
намира, че при обсъдените по-горе доказателства и установените с тях данни,
правилно и обосновано е прието от административния орган, че А.М.Х., въпреки че е
регистрирана като земеделски производител по установения ред, реално да е
упражнявала трудова дейност като земеделски
производител и да произвела продукция, предназначена за продажба, респ. да е
продала такава земеделска продукция.
При анализа и преценката на
събрания по делото съвкупен доказателствен материал, според съда с основание може да се приеме,
че А.Х. не е упражнявала трудова дейност като земеделски стопанин и най-вече,
че не е осъществявала производство на земеделска продукция предназначена за
продажба. В настоящето производство е безспорно, че А.М.Х. е регистрирана като
земеделски стопанин в Регистъра по чл.7, ал.1 от ЗПЗП, воден в МЗХГ по реда на Наредба
№3 от 29.01.1999 год. за създаване и поддържане на регистър на земеделските
стопани, считано от 30.12.2020 год. Спорно е обстоятелството, осъществявала ли
е действително жалбоподателката трудова дейност като
регистриран земеделски стопанин за периода от 30.12.2020 год. до 18.11.2021 година.
В тази връзка, следва да се отбележи, че
наличието на регистрация за дадено лице в горепосочения регистър на
земеделските стопани не се явява самостоятелно и достатъчно основание, за да
възникне осигурително правоотношение с произтичащите от него права на
обезщетение, тъй като не е налице идентичност между качеството регистриран
земеделски стопанин по смисъла на ЗПЗП и осигурено лице по смисъла на КСО. По
аргумент от цитирания по-горе §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, лице, за което не е
доказано, че е извършвало трудова дейност като земеделски производител,
произвеждайки продукция (растителна и/или животинска), предназначена за
продажба, независимо, че е регистрирано по установения ред, не може да има
качеството на „осигурено лице“, независимо, че за него са подавани данни в НОИ
и са внасяни осигурителни вноски. С други думи, изискването на горепосочената
разпоредба, съдържаща определението за „осигурено лице” по смисъла на КСО, е
лицето реално да осъществява дейност като земеделски производител като
произвежда продукция, предназначена за продажба и при наличието на надлежна
регистрация. В този смисъл е и трайната и непротиворечива съдебна практика –
т.напр. Решение №786 от 21.01.2021 г. на
ВАС по адм.дело №1079/2020 г., VI о.; Решение №4158 от 31.03.2021 г. на ВАС по адм.дело №12687/2020 г., VI о.; Решение №3542 от 17.03.2021 г. на ВАС по адм.дело
№362/2021 г., VI о.;, Решение №2493
от 23.02.2021 г. на ВАС по адм.дело №249/2021 г., VI
о.; Решение №1542 от 05.02.2021 г. на ВАС по адм.дело
№9831/2020 г. VI о.; Решение № 2793 от 01.03.2021 г. на ВАС по адм.дело №10512/2020 г. VI о.
Съдът намира, че в настоящето
производство А.М.Х. не установи, при условията на пълно и главно доказване, че
за релевантния период е осъществявала трудова дейност като регистриран
земеделски стопанин, произвеждайки растителна продукция, предназначена за
продажба. Приложените по административната преписка, респ. и по делото, анкетни
карти за регистрация и справки за дейността на жалбоподателката,
от Регистъра на земеделските стопани, не доказват твърденията за осъществявана
трудова дейност от лицето. Няма никакви доказателства, от които да се обоснове
извода, че действително са били реализирани, заявените от жалбоподателката намерения за обработване, засаждане и
отглеждане на земеделска продукция, още по-малко пък за продажбата на
земеделска продукция. Следва да се отбележи, че при регистрацията си като
земеделски стопанин, жалбоподателката Х. е
декларирала намерение за отглеждане на естествени ливади с площ 0.1000 ха,
което от своя страна предполага, че е налице намерение за добив на сено, но не
и производство на продукция, предназначена за продажба, каквото е изискването
на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО. Едва на 30.11.2021 год. същата е променила
данните в заявената и декларирана като стопанисвана площ на ливадите, а именно
– декларирала е обща използвана и стопанисвана площ от 0.2134 ха.
Следва да се посочи, че по своята същност
ливадата представлява земна площ, покрита с многогодишна мезофитна тревиста растителност. В зависимост
дали тревното покритие е създадено от човека или не, биват изкуствени или
естествени. В селското стопанство, под ливада по-специално се разбира
тревна площ предназначена за добив на сено. За целта, тя се оставя
свободно да израсне и след това се коси – за разлика от пасищата,
които директно се пасат от добитъка. В §22, т.3 от ДР на ППЗСПЗЗ (отм.) се
съдържа определение за „ливади”, а именно – постоянни пасища с плътна тревна
покривка, които се ползват за добив на фураж (сено) чрез коситба или за паша на селскостопански животни. По смисъла на чл.8, ал.1,
т.2 от Наредба №2 от 26.03.2018 год. за критериите за допустимост на
земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ,
допустими за подпомагане са постоянно затревени площи - ливади за косене,
представляващи площи с плътна тревна покривка, които се ползват за добив на
сено/сенаж чрез косене.
На следващо място представените 3/три/
броя фактури и 3/три/ приемо-предавателни протоколи,
съответно от 05.08.2021 год., 11.09.2021 год. и 22.10.2021 год., не доказват
твърденията за осъществявана трудова дейност от лицето. В тази връзка следва да
се отбележи, че горепосочените доказателства представляват частни документи,
който не се ползват с формална доказателствена сила,
обвързваща съда, относно удостоверените в него факти. На следващо място,
посоченото във фактурите количество бали сено – общо 75 броя, не би могло да се
добие през процесния период, т.е. в случая от
началото на м.август 2021 год. до втората половина на м.октомври 2021 год., от
стопанисваните от А.Х. през този период 1/един/ дка ливади, предвид
представените по делото статистически данни на МЗХГ за „Добив от полски култури
– реколта 2020”, видно от които, средния добив на сено от постоянни ливади за 2020
год. в Южен централен район, в обхвата на който е и регион Кърджали, е 2603 кг.
за хектар, съответно 260 кг. сено за 1/един/ дка (при средно тегло от 20 кг. на
1 бала, което прави около 13 бали), т.е. налага се изводът, че е обективно
невъзможно, от заявената за стопанисване площ да бъда добити посочените в
цитираните по-горе доказателства 75 бали сено. Цитираните доказателства, освен
това, сами по себе си не биха могли да
обосноват извода за извършване на трудова дейност като земеделски стопанин от
страна на жалбоподателката, тъй като същите са доказателствено средство единствено за осъществени
разпоредителни сделки. В крайна сметка, дори и да се приеме, че е налице
някаква продажба на продукция, добита от въпросната естествена ливада, съдът
приема, че същата е крайно незначителна по обем и стойност, поради което
дейността не може да се характеризира като такава, извършвана по занятие и с
цел осигуряване на доходи, които да бъдат заместени от паричното обезщетение за
временна неработоспособност, поради общо заболяване.
Отделно от горното, видно е от доказателства
по преписката, че заявената от жалбоподателката като
стопанисва площ се намира в ***, т.е. на значително разстояние от
местоживеенето й, което е в ***, освен това, посоченото в приемо-предавателните
протоколи и фактури лице - купувач на продукцията/бали сено/ е Н. Ю. Х., което
лице, освен че е заявител по схеми за директни плащания на площ, при което
имотите, за които жалбоподателката твърди, че
обработва и произвежда продукция, са заявени по тези схеми именно от Н. Ю. Х..
Освен това, същото лице, което е разпитано по делото в качеството на свидетел, е
в отношения на родство по сватовство с жалбоподателката
А.Х., т.е. тя е нейна ***, което обоснова свързаността им.
Настоящият съдебен състав намира също, че
показанията на разпитаните двама свидетели не опровергават приетото в
оспореното решение, че жалбоподателката А.Х. не е
извършвала дейност като земеделски производител, като съдът не кредитира тези
показанията, поради множеството вътрешни противоречия в същите и липсата на
всякаква житейска логика. Така, свидетелката Н. Х. – *** на жалбоподателката,
заявява, че закупила 75 бали сено от А. и за тях заплатила в брой около ***
лева и че А. добила това сено и го била направила на бали, но същевременно, на
поставен й следващ въпрос отговаря, че ливадата на А., от където добила сеното,
се намирала в ***, но не знае в кое село, тъй като не била ходила там.
Най-малкото е логично, след като твърди, че е закупила този брой бали, да отиде
до въпросната ливада и да си вземе тези 75 броя бали, за което би следвало да е
осигурила и превоз, тъй като сочи, че живее в друго населено място, а именно –
в ***, което се намира в друга община – *** и където твърди, че отглеждала
животни, за които е закупила балите сено. На следващ поставен й въпрос от
процесуалния представител на жалбоподателката, дали е
виждала А. да работи на тази ливада, свидетелката дава категоричен отговор, че
е виждала как А. тори ливадата, събира сено, чисти плевели, като същевременно,
на предишния въпрос е отговорила, че не знае в кое село се намира ливадата, тъй
като не била ходила там. Предвид това остава загадка, как свидетелката, без да
знае къде се намира ливадата и без въобще да е ходила там, е виждала как снаха
й работи на тази ливада, като тори ливадата, събира сеното и чисти плевели. На
следващ поставен й въпрос от процесуалния представител на жалбоподателката,
дали е виждала освен А., някой друг да работи на тази ливада, същата свидетелка
е отговорила, че нейният син, който е *** на А., й помагал понякога, макар че е
заявила преди това, че не знае в кое село се намира ливадата, тъй като не била
ходила там. На следващ поставен й въпрос, тази свидетелка вече отговаря, че
ливадата се намира близо до *** и на А. й помагал само нейният съпруг, който
окосил ливадата и с балировачка балирали сеното срещу заплащане.
По подобен начин, в показанията си
другият свидетел М. С. твърди, че е виждал лично как А. чисти храсти и плевели,
а също така я виждал да наторява ливадата с тор, както и че тя добивала сено от
тази ливада и я виждал как събира сено. На поставен му въпрос от процесуалния
представител на жалбоподателката, в показанията си е
заявил, че не е виждал някой да помага на А. докато работи на ливадата и не е
виждал други хора на тази ливада, а впоследствие на друг въпрос отговаря, че
мисли, че с машини „обработвали” сеното, от което се налага извод, че тази обработка
на сеното не е била извършвана само и единствено от А., т.е. че и други лица са
помагали на жалбоподателката, противно на заявеното в
отговора на предишен въпрос, че никой не е помагал на А.. Освен това,
показанията на този свидетел са в противоречие с показанията на свидетелката Н.
Х., която категорично е заявила, че съпругът на А. й е помагал за окосяването
на ливадата.
С оглед на изложеното, предвид наличието
на тези множество противоречия в показанията на разпитаните в съдебно заседание
свидетели - М. Н. С. и Н. Ю. Х., втората
*** на жалбоподателката А.Х., съдът намира, че на
тези показания не следва да бъде давана вяра и същите не следва да бъдат
кредитирани, като освен това счита, че тези показания и най-вече тези на
свидетелката Н. Ю. Х., освен всичко останало, са категорично насочени към
изграждане и поддържане на изгодна за снаха й позиция и теза.
Така, при анализа и преценката на
събрания по делото съвкупен доказателствен материал,
според съда с основание може и следва да се приеме, че жалбоподателката
А.М.Х. не е упражнявала трудова дейност като земеделски стопанин и най-вече, че
не е осъществявала производство на земеделска продукция предназначена за
продажба.
При така установените факти и горните
изводи, изплащането на обезщетение за временна неработоспособност, поради общо
заболяване, по представения болничен лист, законосъобразно и правилно е било
отказано. Това е така, защото няма данни жалбоподателката
да е започнала осъществяване на заявената трудова дейност като земеделски
производител, като следва да се отбележи, че при така установените факти е без
значение обстоятелството, дали А.М.Х., като самоосигуряващо
се лице, е внасяла осигурителни вноски. Така, след като е установено, че жалбоподателката не е извършвала трудова дейност като
земеделски производител и не е имала качеството „осигурено лице” по смисъла на
§1, т.3 от ДР на КСО при настъпването на осигурителния риск – временна
неработоспособност поради общо заболяване – „***”, то законосъобразно и
правилно е било отказано изплащането на парично обезщетение за временна
неработоспособност, за периода на временна неработоспособност - от 18.11.2021
год. до 17.12.2021 год., т.е. оспореното решение е издадено в съответствие и с
приложимите материалноправни разпоредби на закона.
Така, с оглед всички изложени по-горе
съображения, съдът в настоящия състав намира, че оспореният в настоящото
производство административен акт е постановен от материално и териториално
компетентен орган, в установената от закона форма и с необходимото съдържание,
при спазване на установените административно-производствени правила, при
правилно приложение на материалния закон, а като такъв се явява и издаден в
съответствие с целите на закона и съответно, не са налице основания за отмяната
му. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира подадената жалба от А.М.Х.
***, против Решение №2153-08-156 от 23.07.2021 год., издадено от директора на
ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата й
против Разпореждане №О-08-000-00-01475283 от 16.06.2021 год. на ръководителя по
изплащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Кърджали, с което
разпореждане й е отказано отпускането на парично обезщетение за временна
неработоспособност поради бременност, за неоснователна и недоказана, поради
което и с решението по настоящото дело, жалбата срещу това решение следва да
бъде отхвърлена.
При така установените факти и горните
изводи, изплащането на обезщетение за временна неработоспособност, поради общо
заболяване, по представения болничен лист, законосъобразно и правилно е било
отказано. Това е така, защото няма данни жалбоподателката
да е започнала осъществяване на заявената трудова дейност като земеделски
производител, като следва да се отбележи, че при така установените факти е без значение
обстоятелството, дали А.М.Х., като самоосигуряващо се
лице, е внасяла осигурителни вноски. Така, след като е установено, че жалбоподателката не е извършвала трудова дейност като
земеделски производител и не е имала качеството „осигурено лице” по смисъла на
§1, т.3 от ДР на КСО при настъпването на осигурителния риск – временна
неработоспособност поради общо заболяване – „***”, то законосъобразно и
правилно е било отказано изплащането на парично обезщетение за временна
неработоспособност, за периода на временна неработоспособност - от 18.11.2021
год. до 17.12.2021 год., т.е. оспореното решение е издадено в съответствие и с
приложимите материалноправни разпоредби на закона.
Така, с оглед всички изложени по-горе
съображения, съдът в настоящия състав намира, че оспореният в настоящото
производство административен акт е постановен от материално и териториално
компетентен орган, в установената от закона форма и с необходимото съдържание,
при спазване на установените административно-производствени правила, при
правилно приложение на материалния закон, а като такъв се явява и издаден в
съответствие с целите на закона и съответно, не са налице основания за отмяната
му. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира подадената жалба от А.М.Х.
от ***, против Решение №2153-08-54 от 05.04.2021 год., издадено от директора на
ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата й
против Разпореждане №О-08-000-00-01522229 от 19.01.2022 год. на ръководителя по
изплащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Кърджали, с което
разпореждане й е отказано отпускането на парично обезщетение за временна
неработоспособност поради общо заболяване, за неоснователна и недоказана,
поради което и с решението по настоящото дело, жалбата срещу това решение
следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото и предвид
своевременно направеното искане в хода по същество на делото от страна на
процесуалния представител на директора на ТП на НОИ – Кърджали, за присъждането
на разноски, произтичащи от юрисконсултско
възнаграждение, то на основание чл.143, ал.3, предл.I/първо/
от АПК, във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и
във вр. с чл.24 от Наредба за заплащането на правната
помощ, в полза на ТП на НОИ - Кърджали следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, в минимално регламентирания размер
от 100.00/сто/ лева.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл.172, ал.2, предл.ІV/четвърто/, във връзка с
чл.172, ал.1 от АПК, Административният съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.М.Х. от ***, ЕГН **********,
против Решение №2153-08-114 от 04.03.2022 год., издадено от директора на ТП на
НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата й против
Разпореждане №О-08-000-00-01522229 от 19.01.2022 год. на ръководителя по
изплащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Кърджали, с което
разпореждане й е отказано отпускането на парично обезщетение за временна неработоспособност,
поради общо заболяване, за периода от 18.11.2021 год. до 17.12.2021 година.
ОСЪЖДА А.М.Х.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на ТП на НОИ – Кърджали, с
административен адрес: ***, деловодни разноски в размер на 100.00/сто/ лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Препис от решението, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или
връчи на страните по делото.
Решението, съгласно разпоредбата
на чл.119 от КСО, е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или
протестиране.
С Ъ Д И
Я: