РЕШЕНИЕ№……
Гр.Варна, 26.05.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският окръжен съд, Гражданско отделение, ІІІ с-в, в открито заседание на двадесет и осми април две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : А.К.
ЧЛЕНОВЕ : М.Х.
В.Б.
При секретаря Г.С., като разгледа докладваното от съдията Ат.К. ***/09г. на ВОС, за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.196 и сл. от ГПК/отм./.
С решение от 17.12.2008г. по гр.д.№8329/07г. ВРС е отхвърлил предявените от Л.Б. и Р.М. срещу Б.Г., Г.Г. и З.Г. искове за предаване владението имот №197 по ПНИ на с.о.”Ваялар”, землището на гр.Варна, на основание чл.108 от ЗС.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищците Лиля Б. и Р.М., в която се правят оплаквания за неговата неправилност.Твърди се, че първоинстанционния съд неправилно е приел, че липсва идентичност между имота, който общия наследодател е притежавал преди кооперирането и този, който е бил възстановен с решение на ПК.От заключението но вещото лице по допуснатата СТЕ се установява, че е налице съвпадение на три граници.Предвид горното и това, че ответниците не са представили доказателства за придобито право на собственост върху процесния имот пореда на §4а от ЗСПЗЗ моли съда да отмени решението на ВРС и да постанови друго по същество, с което да уважи предявените искове.Претендират се направените по делото разноски.
В срока по чл.201, ал.1 от ГПК/отм./ е постъпило възражение от страна на въззиваемите Стефан Стефанов и Величка ИвановаЗдравко Г. и Б.Г., в която се твърди, че жалбата е неоснователна, а обжалваното решение правилно. Твърди се, че наследодателят им е придобил правото на собственост по реда и условията на §4а от ЗСПЗЗ, като в тази връзка пред районния съд са представени доказателства за заплащане на земята и са изслушани свидетели, които установяват, че в имота има изградена постройка.В условията на евентуалност се претендира, че имотът е придобит по давност.Молят съда да потвърди обжалваното решение и да им бъдат присъдени направените по делото разноски.
Съдът като съобрази становищата и възраженията на страните, както и представените по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна :
Прядявени са субективно съединени искове с правно основание чл.108 от ЗС.
В исковата молба ищците Л.Б., Величка Райчева и Р.М. твърдят, че наследодателят им Иван Григоров М.,***, е притежавал недвижим имот, находящ се в гр.Варна, м-ст “Ваялар” с площ от 2.5дка., който с решение на ПК-Варна №124/20.10.1993г. е бил възстановен на неговите наследници.Имотът попада в терен по §4 от ЗСПЗЗ, като към настоящия момент за територията има влязъл в сила ПНИ, по който имота на наследодателя им обхваща няколко имота, един от които - имот пл.№197 с площ от 846кв.м. попада изцяло.Ответниците Б.Г., Г.Г. и З.Г. владеят имота без правно основание, тъй като техния наследодател е нямал правото да го придобие по реда на §4 от ЗСПЗЗ.Поради горното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да предадат владението върху процесния имот и им присъди направените по делото разноски.
С влязло в законна сила определение от 26.05.2008г. производството по делото е било прекратено по отношение на ищцата Величка Райчева като процесуално недопустимо.
Ответниците Б.Г., Г.Г. и З.Г. чрез процесуалния си представител оспорват предявените искове, като твърдят, че са собственици на процесния имот по наследство от Петър Г., който е придобил имота пореда на §4 от ЗСПЗЗ.В условията на евентуалност се твърди, че ответниците са придобили собствеността по давност, която е изтекла в тяхна полза от 1960г. до подаване на исковата молба.Молят съда да постанови решение, с което исковете да бъдат отхвърлени и в тяхна полза бъдат присъдени направените по делото разноски.
С договор за продажба от 05.02.1946г., обективиран по н.а.№62, том І, рег.№456, н.д.№87/1946г. Иван Григоров М. е придобил правото на собственост върху недвижим имот с площ от 6дка, от които 4дка лозе и 2дка хавра, при общи съседи по н.а. от 1937г. : Добри Маринов, Христо Ганев и път, а по общинско удостоверение от 1946г. : Христо Ганев, път, Димитър Сидеров и Димитър Даскалов.
С протокол от 20.01.1969г. на ТПС комисия-гр.Варна е било взето решение да бъде извършена замяна на имота на Иван М., представляващ лозе с площ от 2.3дка, находящо се в м-ст „Ваялар”, който е бил включен в ДЗС, с друг имот, който се е намирал в м-ст „Перчемлията”.
С решение№124/20.10.1993г. ПК-гр.Варна е възстановила правото на собственост на наследниците на Иван Григоров М. върху лозе от 2.5дка, находящо се в терен по §4 на гр.Варна, м.ст „Ваялар”.
Представени са доказателства, че ищците са наследници по закон на Иван Григоров М.,***.03.1974г./л.5-л.7/.
От заключението по допуснатата по делото СТЕ, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните се установява, че е налице частична идентичност между процесния имот и възстановения, като първия попада с площ от 814кв.м. в последния, която е отразена със син цвят на изготвената скица.
Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни извода на съда :
Жалбата е постъпила в указания от закона 14-дн. преклузивен срок и производството е процесуално допустимо, а разгледана по същество е основателна.
Неоснователно е възражението за недопустимост на предявените искове, тъй като предходния процес, по който е било образувано гр.д.№45/99г. на ВРС, е бил воден само от Величка Райчева, в качеството й на наследник по закон на Иван М.. Наследниците нямат качеството на задължителни, а на обикновени другари, по искове, които имат за предмет защита на вещни права върху недвижими имоти.Поради горното последващ процес между наследниците, които не са участвали в предходното производство, срещу същите ответници е на общо основание допустим.
Решението на ПК-гр.Варна, от което ищците черпят права, е постановено преди измененията на ЗСПЗЗ през 1999г., поради които същото има конститутивен характер и е възстановило правото на собственост в стари реални граници на наследниците на Иван М..Същото съставлява самостоятелен титул за собственост и доколкото противната страна не е оспорила активната материалноправна легитимация на ищците, същите могат да се позовават на него като придобивен способ, без да е необходимо да установяват правото на собственост на техния наследодател преди кооперирането. Безспорно производството по възстановяване на земеделска земя протича без участието на ответниците, но без изрично оспорване на правото на собственост, този въпрос не може да бъде повдиган служебно от съда.Такъв е и процесния случай, в който ответниците не са оспорили изрично правото на собственост на Иван Григоров М..
Дори да се приеме противното, то отново се налага извод за доказаност на активната легитимация на ищците, тъй като се установява идентичност между притежавания отпреди кооперирането имот и този, който е бил възстановен с решение №124/20.10.1993г.Идентичността се установява от заключението по допуснатата СТЕ, от която е видно, че са налице съвпадане на три граници по договора за продажба, обективиран по н.а.№62/46г. и по регистъра на плана на старите имотни граници – път, Димитър Сидеров и наследници на Добри Маринов.
От представения пред въззивната инстанция протокол от 20.01.1969г. се установява, че имотът е бил включен в ДЗС”Д.Кондов”, а впоследствие е бил предмет на замяна по реда на ЗТПС, което дава правото на наследниците на Иван М. да претендират възстановяване на земеделския имот по реда на чл.10, ал.1 от ЗСПЗЗ.
С оглед установената активна материалноправна легитимация на ищците и обстоятелството, че ответниците, в качеството им на наследници по закон на Петър Г. владеят процесния имот, факт, който не е спорен между страните, съдът намира, че предявеният иск е частично основателен и следва да бъде уважен по отношение на площта от имот пл.№197, която попада във възстановения – реална част с площ от 814кв.м.За разликата до 846кв.м. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Неоснователни са възраженията на ответниците, че владеят имота на правно основание.Същите претендират права въз основа на предоставено право на ползване по реда и условията на §4а, което е било трансформирано в право на ползване.В процесния случай същите не са представили документа, въз основа на който е предоставено правото на ползване на общия им наследодател и да установят, че е налице идентичност между него и процесния имот.Това не може да бъде заместено от представените пред въззивната инстанция к.н.а.№110/93г. и оценителен протокол №587/16.09.1993г., в които като приложение е било описано удостоверение за предоставено право на ползване №19/06.12.1988г., тъй като липсват данни относно площта на имота, по отношение на който е предоставено правото на ползване, неговата местност и граници.
При липсата на първата предпоставка за трансформиране правото на ползване в право на собственост е без значение дали са налице останалите елементи от сложния фактически състав.
Неоснователно е и възражението, че имотът е бил придобит по давност, тъй като първоначално общия на ответниците наследодател, а след неговата смърт и последните са владяли необезпокоявано имота в периода от 1960г. до подаване на исковата молба. Безспорно е, че имотът е имал земеделски характер към момента на включването му в ДЗС и е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, поради което в случая е приложима разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ, която предвижда, че изтеклата до приемането на нормата давност не се зачита и започва да тече нова, поради което имота би могъл да бъде придобит на 22.11.2007г.Исковата молба е подадена на 17.10.2007г. и е прекъснала давноста, поради което не е изтекъл десетгодишния давностен срок.Не са налице основанията имота да бъде придобит по кратката давност, тъй като между ответниците и техния праводател не е налице частно правоприемсто, а правата се претендират по наследяване.
Ищците, по отношение на които производството по делото не е било прекратено, са собственици на част от процесния имот – 2/3ид.ч., но доколкото претенцията за предаване на владението е предявена срещу несобственици, следва да бъде уважена изцяло.
Налице е несъвпадане на изводите на първоинстанционния и въззивния съд в частта, в която е отхвърлена претенцията на ищците за предаване на владението върху частта от процесния имот, която попада във възстановения, поради което в тази част следва да бъде отменено и постановено друго по същество, с което същите да бъдат уважени.В останалата част решението следва да бъде потвърдено.
В полза на страните следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, съобразно резултата от проведеното производство.
РЕШИ :
ОТМЕНЯ решение от 17.12.2008г. по гр.д.№8329/07г. на ВРС в частта, в която са отхвърлени исковете на Л.Б. и Р.М. срещу Б.Г., Г.Г. и З.Г. за предаване на владението върху реална част от имот №197 по ПНИ на с.о.”Ваялар”, с площ на същата от 814кв.м., при граници : имот пл.№196, имот №209 и от две страни път, заключваща се между точки АБДЕЖЗ на скицата на вещото лице и повдигната в син цвят, както и в частта за разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б.Г.Г., род. на 05.01.1941г., жив. в гр.Варна, ул.”К.Щъркелов”№4, Г.П.Г., ЕГН**********,*** и З.П.Г., ЕГН**********,***, тримата чрез адв.Ю.Г., че Л.И.Б., ЕГН**********,*** и Р.И.М., ЕГН**********,*** чрез адв.Р.Д. са собственици по реституция, осъществена с решение №124/20.10.1993г. на ПК-гр.Варна и наследяване от Иван Григоров М.,***, поч. на 25.03.1974г. на 2/3/две трети/ид.ч. от реална част от имот №197 по ПНИ на с.о.”Ваялар”, землището на гр.Варна, с площ на същата от 814/осемстотин и четиринадесет/кв.м., при граници на реалната част : имот пл.№196, имот №209 и от две страни път, заключваща се между точки : АБДЕЖЗ на скицата на вещото лице и повдигната в син цвят.
ОСЪЖДА Б.Г.Г., род. на 05.01.1941г., жив. в гр.Варна, ул.”К.Щъркелов”№4, Г.П.Г., ЕГН**********,*** и З.П.Г., ЕГН**********,***, тримата чрез адв.Ю.Г. да предадат на Л.И.Б., ЕГН**********,*** и Р.И.М., ЕГН**********,*** чрез адв.Р.Д. владението върху реална част от имот №197 по ПНИ на с.о.”Ваялар”, землището на гр.Варна, с площ на същата от 814/осемстотин и четиринадесет/кв.м., при граници на реалната част : имот пл.№196, имот №209 и от две страни път, заключваща се между точки : АБДЕЖЗ на скицата на вещото лице и повдигната в син цвят, на основание чл.108 от ЗС.
ОСТАВЯ в сила решение от 17.12.2008г. по гр.д.№8329/07г. на ВРС в останалата му част.
Скицата на вещото лице Й.Вучков на л.103 от делото, която е приподписана от съда, да се счита за неразделна част от настоящото решение.
ОСЪЖДА Б.Г.Г., род. на 05.01.1941г., жив. в гр.Варна, ул.”К.Щъркелов”№4, Г.П.Г., ЕГН**********,*** и З.П.Г., ЕГН**********,*** да заплатят на Л.И.Б., ЕГН**********,*** и Р.И.М., ЕГН**********,*** сумата от 598.7/петстотин деветдесет и осем цяло и седемдесет/лв., представляваща направените по делото разноски за двете инстанции, съобразно уважената част от исковете, на основание чл.64, ал.1 от ГПК/отм./.
ОСЪЖДА Л.И.Б., ЕГН**********,*** и Р.И.М., ЕГН**********,*** да заплатят на Б.Г.Г., род. на 05.01.1941г., жив. в гр.Варна, ул.”К.Щъркелов”№4, Г.П.Г., ЕГН**********,*** и З.П.Г., ЕГН**********,*** сумата от 91.20/деветдесет и едно цяло и двадесет/лв., представляваща направените по делото разноски за двете инстанции, съобразно отхвърлената част от исковете, на основание чл.64, ал.2 от ГПК/отм./.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в месечен срок от уведомяване на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.